Имаме новина- палачинков лагер в най-горещата точка на столицата

Имаме си политик, новоназначен от най-влиятелния в България ( според българското издание на сп. „Форбс”) корпоративен кръг. Това с назначаването не е новост в световната практика. И все пак…

Да видим с какви революционни методи в политиката сме на път да се прославим благодарение на корпоративната търговска загриженост за изкупуването на популистки вот в провинцията и в самото сърце на столицата в рамките на кампанията за събиране на тези вторични електорални суровини и тяхното рециклиране за нуждите на корпорацията.

Да започнем от София, където корпоративно-търговските номера на пропагандата не минават толкова лесно поради факта, че гражданите сами взеха думата и не чакат корпоративните търговци да им услужат с луксозния си микрофон във вакуума на медийната безалтернативност, който прави провинциалните спекулации с хорските мъки особено лесни за пазаруване.

По места кампанията “Цензурирай и владей” тече на принципа на прекупвачите, които обикалят бостаните и изкупуват за жълти стотинки червен или кафенеещ вот. Дали прекупвачът ще е Яне или Ники, за корпорацията е без особено значение.

Важното е електоралният бостан да бъде обран. В сезона на черешите догодина има евроизбори и без да са обрани навреме тиквите, няма как да качат на европейската череша свои съгледвачи- зер, конкуренцията също не спи и пак ще тръгне да обикаля традиционно с обещания за някоя ядрена далавера, генерираща за послушните правото да мечтаят за работни места, а за щедрите на обещания далавераджии- едни реални многомилионни комисионни.

В столицата, където биенето в корпоративно-търговските гърди няма как да заглуши тъпаните на протестите, върши работа и обикновената бездарна имитация, колкото да се отчете дейност пред банкерското величие, което суче мустак зад проекта „Цензурирай и владей (България)”.

Въображението на изпълнителите, което не може да се купи с никакви пари, стига колкото да се имитират събития от миналото. За целта, по стъпките на Сидеров и неговия палатков лагер край шадраванчето пред Партийния дом, новите кандидати за водеща роля в популизма изградиха свой палачинков лагер.

Очаквам, в духа на корпоративно-търговската щедрост на този проект, от палачинковия лагер на жълтите павета да започнат да раздават безплатни палачинки на всеки, който е готов да се усмихне за снимка с водача на това хоро, известен с умението да се кълчи в пловдивските механи.

В провинцията е друго: там корпоративно-търговската кампания за купуване душите на граждани и селяни, задушавани от бездушието на властта и местните феодални корпорацийки, е истински отдушник за поласканите хорица. Могат и да осъзнават, че ги употребяват, но по липса на друго внимание използват уникалния шанс да помогнат на поредния популист да се изкатери по измъчените им гърбове до властова позиция.

Катерачът вчера бил в село Дивотино и наговорил доста селски дивотии, призовавайки, стъпил херойски върху едни корпоративно-търговски пачки, отсега нататък да мислят за него като за „армията на спасението”.

Ами да, ако раздава златни наполеони, ще мислят за него и като за Наполеон, нищо, че тази претeнция прилича на сюжет от болница, в която буйните наполеоновци са цензурирани с усмирителни ризници, за да е мирно „селото”!

Потресените и до днес жители от земетресението в този шопски край, както и от вторичните трусове на далаверите около разпределението на помощите, били ощастливени със спомени за заслугите към тях на тогавашния телевизионен водещ и днешен техен корпоративно-търговски благодетел. Той не пропуснал да заяви, че лично бил завел премиера Борисов и министрите в Дивотино, обаче те му изневерили неблагодарно, защото си направили пиар на гърба му с нещастието на хората- нищо общо със същото, което новоназначеният политик повтаря в Дивотино днес, нали!

Парите може да не миришат в древноримските клозети, но тук и днес някои проекти за партии направо смърдят на прегоряло олио от препържени палачинки!

А най-задушаващото на този горчив смях е, че комай никой не пита за произхода на парите- нито пресметливата палата, нито други палати, храмове на закона, законодателството и цензурираното слово.

Обяснението е просто (като български премиер, който иска да се хареса популистки на протестиращи прости работници , като сам се обявява за прост).

Въпросният премиер е откраднал цели 5 милиарда, прогледна изведнъж сега новоназначеният политик ( и бивш първи придворен подмазвач на същия премиер). Без да му мигне корпоративно-търговското око той обещава да ги върне до последния лев.

Условието това чудо да се осъществи е да стане друго чудо: да го сложат начело на държавата онези, които са готови да му верват- т.е. тази обещана мечта може да се сбъдне точно толкова, колкото обещаните от Сидеров огромни пенсии и заплати, „раздавани” от него виртуално в аванс на лековерните.

Е, ако не съвсем начело, ще (му) бъде добре да оглави популисткия вот с песен на уста ( „аванти пополо, бандера роса”!). Авантите, както е известно по нашите земи отдавна, са си чиста печалба.

А казвам, че обяснението е просто, защото решението на този „ребус” с въпроса „КОЙ” стои отзад с парите си, е като във вица от „едно време” за кръстословицата за тъпаци, в която трябвало да се изпишат в квадратчетата двете имена на др. Тодор Живков.

На такива ни правят и днес, но понеже в упражнението са вложени много пари, някои нямат нищо против да се възползват да чопнат нещичко, а други пък пак се правят, че не виждат нищичко, чакайки своя ред.

Не се бутай, народееее! Палачинки ще има за всеки от сърце, ако иска да се продаде.