Пропагадната страна медийния медал

„ПРОФЕСИЯ “КРАСИВО МОМИЧЕ-РЕПОРТЕР”
Петък, 01 Ноември 2013
Нидал Алгафари
Вчера бе излъчен “документален филм” за Сирия по една от телевизиите! В този филм имаше всичко нужно, което да привлече телевизионната аудитория! Секс, насилие, убийства, жестокост и то все от хората борещи се срещу режима на диктатора.
Как започва всичко около филма?
На красиво момиче-репортер, сирийската диктаторска власт му предлага да снима документален филм. Тази власт не допуска медии като – СНН, Франс 24, ББС на територията, която е още под тяхна власт, но допуска красивото момиче. Посрещат го на летището като скъп гост и му осигуряват придружител – обикновено е служител на силите за сигурност. Закарват красивото момиче в хотел, пазен от диктаторската власт и му дават нужните материали за филма, който красивото момиче да сглоби. Какви са материалите, които получава:
Покъртителни признания на жени, които са били карани от “ислямистите” борещи се срещу диктатора, да правят секс-джихад. Да обясня, секс-джихад е вид проституция, при която мъжът се жени за жената, за да консумира брака и след консумацията се развеждат. Тези жени, говорещи пред камерата на силите за сигурност, си признават как са били карани да го правят. Красивото момиче-репортер, даже не е виждала очите им.
Други кадри, които й предават службите за сигурност, са зверства на “ислямисти”. Колят, ядат човешки сърца, убиват невинни дечица и подобни. Същите тези служби, преди година време, дадоха подобни кадри на министър-председателя на Сирия и той на международна пресконференция ги показа, като доказателство за “грозотията” и нечовешкото отношение на борещите се срещу диктатора. Два дни по-късно се оказа, че кадрите от зверствата са от Ливан, от преди няколко години, а мъчителите са членове на поддържащите военни формирования на режима в Сирия.
И така! Това красиво момиче-репортер, се връща в България и се представя за журналист и с “чиста” съвест обяснява на българското общество за зверствата на борещите се срещу диктатора. За периода, в който красивото момиче-репортер, вече и журналист, пребивава в хотела в Сирия, същия режим, който тя възхвалява, е убил 2765души. Докато красивото момиче-репортер спи в хотелското ложе, в занданите на силите за сигурност, на няколко километра от него, изтезават няколко хиляди мъже и жени. И докато излиза и се разхожда по спокойните улици и магазини, в територията пазена от войските на диктатора, шест милиона граждани на Сирия са бежанци. Част от тях стигнаха и България. Красивото момиче-репортер, не е имала възможността да пита другата страна. Не е питала защото най-вероятно не са й дали, а не, защото тя не е искала!
И на финала на това ми списване, ще се опитам да й кажа на красивото момиче-репортер:
Красиво момиче, да си репортер е отговорност! Когато репортер отразява подобни конфликти, го прави от всички възможни страни! Тогава е правдив! Тогава и награди получава! Пожелавам ти успех и със здраве да похарчиш спестените командировъчни!”

Толкова е очевидно написаното от Нидал Алгафари ( с когото по доста други въпроси никак не сме съмишленици и сме кръстосвали шпаги задочно), че този път бях решил да не реагирам на излъчената по официозната ни ТВ7 сирийско-руска пропаганда на режима в Дамаск.

Спомняте ли си как „услужливо” руските служби ни бяха подхвърлили за излъчване кадри с отрязването на главата на руски войник от някакъв кавказки изверг, за да приемем емоционално кремълската версия за чеченската съпротива? Нито една телевизия в света, с изключение на кабеларка в сръбския босненски анклав, не ги излъчи в същия „чист” вид, както те си пробиха място в централните новини на БНТ.

С подобни кръпки от световния телевизионен обмен, някогашните

Същото направи сега ТВ7- но много по-дълго, поднасяйки ни садистично кървав букет от зверства. Компилацията няма нищо общо с гостуването на ТВ7 и е типична кръпка на авторското безсилие в една поръчкова пропагандна акция. В нея не бяха включени други световно известни кадри от интернет- например обезглавяването на бунтовници от сирийски войници, „въоръжени” с бензинови резачки.

Който плаща бензина ( за командировката), той реже ( кадрите за отрязаните глави).

Почеркът на пропагандата може да бъде разчетен безпогрешно отново, но не й изобличен от когото трябва в русофилска, корумпирана България.

Признавам, че проявих слабостта да се откажа да бъда самотен критик на безобразието, извършено от тази телевизия през юни 2011 г., когато по подобен начин беше рекламиран сирийският режим от същата телевизия. Кресливият Бареков тръбеше от студиото колко уникално било да гостуваш на Асад от „мястото на събитието” та чак тази „уникалност” се пренесе след това с гостуване на „Хизбуллах” в Ливан. Ни повече, ни по-малко, Бареков претендираше да „отваря очите” на целия свят за истината, до която бил допуснат единствено екипът на ТВ7.

Говоря за времето, когато Бареков слугуваше вдъхновено на Борисов, чието правителство в същото време беше официално в челните редици на международния отпор срещу същия този сирийски режим до степен, че от София беше изгонен сирийският посланик. И „изведнъж”, буквално дни по-късно след екстрадирането му, екипът” на проправителствената в България ТВ7 се оказа любим на режима, с който София беше на ръба на скъсването на дипломатическите отношения!

Явно се е намесил някой богатир, пред когото нашият юнак Бойко се е поснишил и това определено не е Асад, нито дори иранският Ахмадинеджад, без чиято финансова и пряка военна подкрепа ( с жива сила и военна логистика) Асад не би оцелял досега.

Срещу колко и чии пари?

Срещу същите, които имат отношение към почти истеричната пропагандна кампания в България срещу вероятността „Хизбуллах” да е извършител на атентата в Бургас. И в тази полемика се оказах доста самотен, макар да се оказа, че съм имал основание да допусна участието на „Хизбуллах”, като стана ясно от еволюиралата позиция на ЕС ( ако бях подобие на Бареков, щях да кажа нахално, че са ме „послушали” и да намеря формално „доказателство” във факта, че мнението ми беше потърсено от някои представители на западната дипломация).

На въпроса за парите, който и днес никой не задава за подплатената с милиони кампания на „политика Бареков”, трябваше някой да отговори-например от контраразузнаването, ако го има. Но понеже на „храбреците” от ТВ7 и най-вече на онези, стоящи зад тях, нищо неприятно не им се случва, те вече градят с размах и на воля свой политически проект в България „без цензура”!

Повтаря се „без цензура” схемата, по която руското разузнаване създаде досегашното неофашистко присъствие в българския парламент, заради която през март 2001-ва година бяха изгонени от България трима руски шпиони под дипломатическо прикритие ( описал съм случая в книгата „Течна дружба”). Това не попречи под прикритието на „царското правителство” проектът все пак да бъде осъществен успешно и да нахлуе в българското Народно събрание през 2005-та година. Амортизира се междувременно и му готвят креслив заместител.

Опитах се да посоча връзките, дори и за конкретна сирийска фирма ( в Пловдив) намекнах, но реакция нямаше. Няма и досега. Тук ръката, която подсигурява ( включително логистично) пачките е доста по-дълга и и се крепи от петата колона, управляваща България в сянката на постколониалното могъщество на Русия.

Това е същата комбина, чиято пропаганда се е е наговорила с българските си реципиенти днес, в Деня на будителите, да лъже, че България била победила Русия с налагане на свои условия по проекта „Южен поток”. Тя повтаря бездарно, но с присъщата арогантност номера, приложен през януари 2008 г. с фанфарите на другарите, че били „извили ръцете” на Путин в София и той клекнал за един процент повече българско участие в този проект. Министърът на икономиката Петър Димитров обяви на 19 януари в ранни зори това за спечелена „Сталинградска битка” в среднощна война ( в бар „Синатра” в София, собственост на съпругата на Мишо Бирата, впрочем), а руският вестник „Правда” ронеше насила сълзи, колко труден партньор били българските преговарящи- за да им пазят реномето на българските другари срещу европейските упреци за предателство спрямо стратегията на ЕС за енергийна независимост от напористата Русия.

Във вакуума на каквато и да било реакция срещу крещящия абсурд и телевизионните рекламни агенти от официозната ( и тогава и сега) ТВ7, които ме подложиха на лично омаскаряване заради позицията ми, наистина реших да се оттегля този път от тази тема, докато някой най-после „прогледне”.

В този смисъл текстът на Нидал Алгафари ми дава повод да се върна на терена с пълното съзнание какво ритане по кокалчетата вещае отново това в този твърде неравен мач, в който собственият ми отбор е купен, какво остава за рефера и селекционерите на отбора.