Храбрата българска полиция, която брани реликвите на комунизма като свои, плаши няколко български младежи, заловени да протестират със спрейове пред централата на БСП в София- плаши ги със заканата, че щели да им повдигнат обвинение в хулиганство.
Ще оставя на юристите да обяснят защото като квалификация чисто юридически това е полицейски произвол, който няма да мине пред съда, освен ако и съдът не действа партийно в нарушение на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен.
На загрижената да се бори срещу измислени хулигани полиция обаче мога да предоставя свидетелски показания, видеоматериали и снимки за това, как същата тази полиция бездейства пред агитка от хулигани, които на 9 януари 2011 г. , в нарушение на гражданските ни права, се опитаха с обидни квалификации и произвеждащи шум средства да провалят законно разрешения ни митинг посред бял ден в центъра на София.
Сред хулигански проявилите се лица, демонстрирали агресия, личат физиономиите на все по-известни в днешно време другари, като др. Александър Симов от в. Дума” и др. Ангел Славчев, политиканстващ днес в рамките на корпоративния проект „България без цензура”.
Ако МВР продължава да не проявява интерес към документираните хулигани, включително и спрямо бездействието на своите служители на мястото на инцидента, ще смятам, че българската полиция ги пази тях, хулиганите и с това нарушава принципа на деполитизацията, който уж важи за тази институция.
Г-н Инджев, пропуснахте една важна функция на милата милиция, пардон, полиция – да охранява наркодилърите да не прскачат в съседни територии и да се спазва усановения ред на консумация и разпространение на различните видове дрога в София, ред трябва да има !
Г-н Инджев, “днешната полиция ни пази” като истинска днешна милиция. Защото, според мен, огромната част от служителите на МВР са наследници на АБПфК(Активни борци против фашизма и капитализма).Няма как да пропуснат да арестуват “хулиганите”, “осквернили”техния паметник.
Вчера минах покрай МОЧА и видях два униформени да се разправят с двама младежи с бира в ръката. Всъщност не знам дали се разправяха или просто си приказваха, но се учудих, че полицаите влязоха в кола, паркирана неправилно на алея в парка, която не е полицейска. Оказва се, че там е много вероятно да има постоянно полиция?!? Позволява си лукса
Искам да довърша поста си от преди малко. Не може полицията да си позволява лукса денонощно да пази един паметник на унижението на народа ни, а в същото време да не може да хване един не много опитен престъпник.
Да, родната милиция е достатъчно годна да залови предполагаеми художници върху паметник на мракобесния комунистически режим, режим от който се разграничи категорично приживе и авторът на въпросния паметник. Това, последното, за Кутев от БСП.
Но за сметка на това само в рамките на няколко месеца възникнаха доста въпроси от типа кой:
Кой предложи Пеевски?
Кой договори пускането на наркодилъра Боевски?
Кой изпусна грабителя с умисъл да убива Салахадин Аладин?
Кой завчера предупреди Бисеров за нещо?
Накратко – ОСТАВКА!
Проф. Любомир Далчев
ЖАЛОНИТЕ НА ПОРОБИТЕЛИТЕ
В печата, пък и устно, комунистите се стараят с различни доводи да убедят нашата общественост да не се поддава на своите чувства и възмущение и да запази паметниците, построени през времето на комунистическата диктатура. Това е намерението. Доводите са: тяхната голяма естетическа стойност и принос към българското културно богатство. И с това се изчерпва въпросът. Изпускат се съществени проблеми, от които зависи резултатът. Какво увековечават тия монументи? Националното самочувствие и гордост? Първо да помислим за моралното право на защитата и едва тогава за тяхната художествена стойност, ако я имат.
Още с идването си на власт комунистическите лидери побързаха да изявят своята голяма благодарност и още по-голяма сервилност и подмазване на узурпатора за подарената им власт и подкрепа. Варна стана Сталин и улиците по селищата (бяха) прекръщавани с имената на комунисти, българи и руснаци. Това бе на първо време и също недостатъчно. Започна изграждането на паметници по цялата страна, за да се изтъкне и възвеличи „любимата партия” и хората, които я ръководят. И не само българи, но и руснаци, които дори нямат нищо общо с нашия народ и история. Това беше най-важното и належащото за режима. Паметниците на Съветската армия и на съпротивата станаха задължителни за всяко селище. А същите тези лидери с настървение рушаха нашето минало и култура.
Това всеки българин знае и го е изпитал, за да става нужно да се припомня. Със свито от болка сърце гражданите са гледали и понасяли неправдите, нахалството, бруталността и жестокостта на режима и естествено е да ненавиждат техните паметници и идоли на самохвалство и наглост, които се натрапват на всяка крачка, нахалстват и обиждат. И тогава с какво морално право колегията от номенклатурата и техните привърженици защитават своите изградени паметници, с които искаха да утвърдят и напомнят с присъствието си неправдите и униженията, които българският народ трябваше да понася и търпи. И сега нека не се учудваме на комунистическата наглост, у тия другари липсва срам, честолюбие и морал.
А какви са техните измерения за художествените ценности на паметниците и на творбите, изобразени в тях? Званията и наградите са давани по нареждане на номенклатурата, давани по-скоро като заслуги към партията. А техният брой е грамаден и не може да бъде меродавен за преценка. Оценка за художествената стойност на изобразеното по паметниците – и въобще на изобразителните изкуства у нас – трябва да стане макар и в бъдещето, защото не малко неяснота и поквара съществува и в по-далечното минало след освобождението ни от турците.
Дори ако художествените достойнства на творбите по паметниците са много големи, това не е мотив паметникът да остане – да оправдае неговото съществуване и особено сега.
Интересно е да разкажа, макар и сбито, за паметника на Съветската армия в София.
Ръководител беше арх. Данко Митов. Арх. Ив. Васильов даде архитектурата. Тя има своите качества и неудачи: централното тяло е тежко и не се оправдава от реализираната скулптурна група (пеперудката) едно хрумване на Иван Фунев, което голямото партийно жури хареса и наложи. За да има единство в украсата, Борис Ангелушев даде графични наброски – скици, от които скулпторите да се съобразяват и работят.
Мара Георгиева и Васка Емануилова взеха централната, увенчаващата група – покровителството на съветския воин. Иван Лазаров, който впоследствие отпадна и бе заменен от посочения от партията Иван Фунев, взе посрещането на съветските войски. Васил Зидаров получи сцената от военните операции. Петър Дойчинов – организацията в тила. Аз взех „Октомври”.
Предвиждаха се помощници, за да се изпълни срочно. В комунизма всичко се замисля набързо, за да се изпълни срочно. Помощниците бяха току-що завършили студенти по скулптора, от които беше изпълнена възложената работа. Те правеха етюди по натура, каквито са правили в академията, и ги пренасяха в композициите. Фунев, Зидаров и Дойчинов идваха, за да одобрят направеното, без да влаган нищо свое, никакви подобрения и промени. Това беше „социалистическият реализъм”, който се приемаше. Моят „Октомври” беше върнат няколко пъти за поправки като „формализъм”. Не се интересуваха от психология и динамика, искаха подробности и загладена повърхност, детайли, които премахват при отливане на композицията в бронз.
Най-голямата неудача е фигурата на комисаря, вмъкната като идеологическа необходимост и която е катастрофа за устрема, постигнат в раздвижените стойки на действащите лица от антуража. И все пак моята композиция се отделя рязко от останалото.
И тогава къде са творческите ценности и постижения в тоя голям паметник?
И сега редно ли е на нашата българска земя още да стърчат паметниците – жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението.
Никой народ няма да позволи и приеме такава гавра – да търпи паметници за възхвала на своите поробители. И никъде по света няма такъв един абсурд, какъвто искат да ни наложат комунистите. Проф.Янчулев е част от българския народ и неговия културен елит, изтребван поголовно, и той не само има правото, но е и задължен да махне тези противни строежи, специално направени, за да утвърдят властта на поробителя, да всяват страх и покорство, без да обръща внимание и държи сметка на крясъците на пребоядисаните комунисти. С непрестанните си саботажи и своето гнусно поведение и лъжи те и сега доказват категорично, че не са българи, нито български поданици.