Наемодателите и наемниците им в България ни третират като безправни наематели

Управляват ни властници, чиито идеологически генезис паразитира върху претенцията да защитават партийно хората на наемния труд, по чиито гърбове обаче редовно се катерят по стълбите на управлението на държавата до луксозните си кабинети с прозорци, бронирани срещу викове на протестиращи граждани.

Нормално е навсякъде по света властта да се защитава срещу недоволните от нея и ако е демократична, да преценява прага на поносимост срещу гражданския натиск, след който да решава дали да предаде преждевременно неудобната отговорност за управлението другиму.

Не е нормално обаче спекулантите на нивата на „отрудените”” да не си правят труда да проявят минимум чуваемост за масови протести, с каквито България се прочу тази година до степен, че отдавна оглави световните класации по продължителност ( както отбелязва британският в. „Индипендънт”).

Още по-отблъскващо е, че лицемерите, облечени във власт в името на трудовия човек, ползват в това противопоставяне армия от наемници да им върши чер(ве)ната работа.

Премиерът Орешарски се превърна в метафора на бягството през задния вход, а от вчера и Станишев тръгна по стъпките му, криейки се от демонстранти в Москва ( един парк-хотел срещу руското посолство) на път за интервю, в което е събеседник по желание.

Станишев и Доган се гнусят от контакт с опониращите граждани. Оставят черно-кафявите дела на товарищ Сидеров, крещящата свалена маска на тази власт, който обобщи, че тъкмо комунизмът бил направил България „бяла държава” ( самият израз, употребяван често в България, е израз или на неосъзната политическа некоректност, или на осъзнат расизъм).

Доган не само не влиза в битка, но дори не излиза от сараите си, откъдето продължава да командва връзките и зависимостите в икономиката и политиката, изградени от него през годините на личното му участие в управлението на страната в почти всяко едно правителство.

Наемниците на властта са пуснати по всички канали ( не само телевизионни) да я бранят от името на царствено отсъстващите, които демонстрират презрение към воплите на опониращите.

Този номер не е нов.Георги Първанов го преподаде, отказвайки да дискутира в едно студио ( водено тогава от моя милост) заедно с други претенденти за президентската власт.

„Царят” не благоволи да глаголи пред български журналисти в преки интервюта, макар да снизходи да ни управлява ( пак в компанията на Доган и Станишев).

Отказът от диалог с „нисшите” се е превърнал в запазена марка на монархо-социализма, който ни играят от десетилетие и половина. Подтекстът на тази надменност е посланието, че те могат да си правят каквото искат, изобразявайки учудване, че провокациите им взривяват търпението на хората, които не искат да се примирят с пролетарско-селския аристократизъм на тази недосегаема каста.

Междувременно са си прокопали канали за заливане на опонентите с нечистотии, оплаквайки се лукаво от израза „червени боклуци”, който всъщност ги радва, защото ги сплотява с хорицата, позволяващи по инерция да ги употребяват по нанадолнището за тор при големия зор на баира на властолюбието си.

Вкопчиха се в този вехт вик на отчаянието като в онази карта с черепите през 1990-та година. Тя напълно автентично показваше истината за географията на създадените при комунизма концлагери, но беше употребена за срещу „сините фашисти”, които искали мъст.

Тази измислица на безогледно експлоатираното историческо огледало се счупи като всички лъжи на комунизма, но послужи за прегрупирането и рециклиране на червените отпадъци. Не били боклуци, но се преродиха в червени…пардон, борчески бригади, силови групировки, застрахователни дружини, банкови трезори, грабителски пирамиди и други инструменти на българския посткомунизъм.

Срещу студентите обаче не могат да разиграят фалцетните обвинения в реваншизъм и затова пробват да ги дискредитират с нечистотиите на своето мислене, обработени за целта от тяхната пропаганда и поднесени в опаковки с предупредителни надписи :„соросоиди”, „протестери” и други вредни за консумация съставки на омразния им опонент, описван като вреден мат’рял .

Обвиняват младежите в безделие, в безцелие, в безвремие и безумие, което се изразявало в това, че протестирали в университетите ( а може би щеше да е по-добре да е пред супермаркетите?).

Копирайки моделите на руската политика, нашите управляващи насъскват пряко или чрез отказ от намеса в радикализираното противопоставяне на насърчаваните от вакуума бръснати глави и полирани мозъци не само срещу чужденците ( от митичния евреин Сорос, до реалния мургав имигрант на улицата), но никога срещу истинските чужди монополи.

Това превръща в невидими за широката публика джуджета руските гиганти Газпром, Лукойл, Росатом- енергийните вампири в източването на българските ресурси. Нищо, че именно те диктуват условията на икономиката ни по начин, наследен като неизлечим спин, предаден чрез системно изнасилване на България от съветския колониализъм.

Наемниците в тази пропагандна битка се държат като наемодатели спрямо непослушните български наематели, допуснати по милост да живеят тук при условие, че не се оплакват от чуждите руски монополисти, диктуващи цените на наема.

Монополистите си имат правителство, което си има подставени наемници да се борят за правото им да управляват толкова дълго и така, както им диктуват диктуващите цените в България.

В България съветската окупация продължава да бъде наричана „освобождение”, а търговското неравенство с Русия в съотношение едно към десет- „равноправна търговия”, чието продължение задълбава с евентуалното прокопаване на руския „Южен поток”.

Срещу огромен заем, натоварващ и внуците ни, и с поток от обещания за някакви ползи след 15 години, проектът се предвижда да дълбае от край до край по дължина същата тази свещена българска земя, срещу чието дупчене в дълбочина за търсене (с проучвателна цел дори) на природен газ, конкурентен на руския внос, така ефективно изригнаха мобилизираните за целта патетични защитници на земния ни рай.

Срещу цялата тази картинка на фалш, откровени лъжи и манипулации са се изправили шепа студенти, които обаче вчера увлякоха след себе си хиляди ( отново!) протестиращи в София.

Шепата, свита в юмрук, какъвто протестиращите показаха и на разлепени в столицата плакати, е предизвикан отговор на истинските подстрекатели: онези, които са се вживели в ролята на наемодатели на България и която управляват чрез наемници.