Отляво надясно: Венцислав Стефанов, съдружник в Интергруп, вицепрезидент на Славия и БфС, Румен Николов-Пашата, Бойко Борисов, шеф на фирма Ипон, Николай Златев, председател на управителния съвет и изпълнителен директор на ТСБанк

[Капитал]

Година след създаването си известната със спорна слава застрахователна компания SIC (Security Insurance Company), или просто СИК, се вижда на четвърто място сред застрахователите и мечтае за приходи от милиарди. По повод на светлата годишнина застрахователите с борчески дух вдигнаха коктейл, който беше уважен от видни личност предимно от банковите и спортните среди. “Нас, вас и другите, които сме поканили, но не дойдоха, ни свързват истинско приятелство и сърдечна дружба”, прочете с известни приписания шефът на СИК Красимир Маринов-Маргин от лист, подвързан в алена папка. (Червеният цвят може да се окаже емблематичен за групировката, тъй като с него е оцветен и нейният символ.)

В интервю за в.”Стандарт” изпълнителният директор на СИК Димитър Попов заяви, че на празненството са поканени изпълнителните директори на всички застрахователни компании, включително и на “Корона инс”. “Който желае, нека да присъства”, демонстрира гостоприемство г-н Попов. Престой в ареста обаче възпрепятства ключовата фигура в “Корона инс” Иво Карамански да се весели с колегите. Любопитен е фактът, че в категорията поканени, но неприсъстващи, влизаха не само конкурентите застрахователи, но и премиерът Жан Виденов.

Доста естествено за някои от споделилите компанията на СИК-аджии изглеждаше отсъствието на ВИС-2. Все пак организаторите демонстрираха доста звездно мнение за себе си и своя купон, след като предприеха непопулярни мерки по отношение на любознателните журналисти. Хората на перото, дори тези от тях, които имаха покани от СИК за коктейла, с влизането си в хотел “Интерконтинентал” биваха немедленно отбивани в уютна ниша, зад тлъсто червено въже. Оттам репортерите имаха уникалния шанс да наблюдават пъстрия поток от гости и да чуят протоколните реплики на сърдечните домакини, надигайки се на пръсти от дъното на кюшето. (Липсваше само табела “Не хвърляйте храна на журналистите!”.) Върволицата, преодоляла автоматичната врата, потъваше в полифонията на мобифони и цитрони. За да опази неприкосновеността на знаменитостите, охраната, която се оказа по-многочислена от гостите, запрети на фотографите да документират мигове от пристигането на поканените.

За контактите с медиите се нагърби инициативният Бойко Борисов, шеф на фирма “Ипон” (ангажирана и е охраната на Тодор Живков). Той услужливо уведоми, че хроникьорите ще бъдат допуснати в салона за 15 минути – от 19:30 до 19:45 часа. Малко по-късно Борисов агресивно съобщи, че вълнуващият оглед се отлага, а продължителността му ще бъде намалена с 5 минути. Охранителният бос проведе кратък инструктаж: журналистите да се движат в стегната група плътно около Борисов, за да не обезпокояват гостите. Неизживеният екскурзовод подкара ентусиастите към светските забележителности на СИК-коктейла. Въпреки надеждите на фотографите да уловят с обективите си шефа на Интергруп и едно от лицата на СИК Младен Михалев-Маджо той се оказа недостъпен. Очевидци твърдят, че Маджо не е пожелал да бъде сниман. Някои волно изтълкуваха това като жест към Красимир Маринов-Маргина, който прочете с микрофон в едната и папка в другата ръка семпло приветствие. Словата на Маргина бяха чути от застрахователи, гравитиращи около Добромир Гущеров, банкери от свързаната с Интергруп и СИК Първа източна международна банка (ПИМБ), шефове на банка “Моллов”, Елитбанк, “Славяни”, Обединена българска банка (ОББ), Стопанска банка, ТСБанк и БРИБанка. Намек за политическо представителство беше присъствието на Соломон Паси, либералката Светлана Шаренкова, ексминистъра Христо Тотев и Иван Славков, който се раздели с движението “Напред, България” в полза на БФС. Медиа – компанията се оформяше от Петьо Блъсков, президент на пресгрупа “168 часа”, първия зам. главен редактор на в.”Труд” Николай Стефанов, Валентин Панайотов, директор на в.”Пари”, Атанас Свиленов, и.д. главен редактор на “Демокрация”, Явор Цаков, програмен директор на “Нова телевизия”, и бившия шеф на две радиостанции Радослав Янкулов. Цяло ято от екипа на агенция “Балкан” кръжеше около потенциалните си клиенти за пресконференции. Празникът, за протокола, зачете и известният контактьор на Мултигруп е медиите Бойко Драганов, главен секретар на групировката. Ку-ку-пейзажа допълни Петър Корумбашев.

“Вървим напред. Основният ни лозунг е “Побеждавай, но винаги по правилата”. Застраховането е наука”, настоя дни преди коктейла изпълнителният директор Попов. На самия банкет дим от пури полюшваше бели и розови балони. Светлини и мелодии от роял томяха тортата е емблема “SIC”.

(Капитал прес)

Поводът да припомня картинката, нарисувана от в. “Капитал” с илюстрация от 1994-та година, стана опитът на Бареков и компания да компенсират автогола, който си вкараха с разпространяване на друга снимка с тотално объркани лица, но претендираща да компрометира Бойко Борисов. Вместо да си признаят чистосърдечно (?!) гафа, сега се опитват, отново със стара снимка на същия вестник, да “компенсират”в мрежата миризмата чрез заглушаване със звук.

Има обаче някои въпроси без цензура, които трябва да бъдат зададени към “България без цензура”, когато ползва труда на същите журналисти, свършили си работата овреме едно време- за разлика от Бареков, който се мазнеше грозно на Борисов, но сега е получил поръчката да го преследва в името на незнайни за нас, простосмъртните, интереси.

Не е ли малко срамно да нямаш поне малко автоцензура на собственото си нахалство, когато нападаш всички посочени от корпоративния си началник врагове с обобщението “кръга Капитал”, но да приемаш за легитимно средство в изпълняване на тази поръчка тъкмо журналистическият архив на едноименния вестник, с което всъщност признаваш безсилието си, борейки се срещу …себе си за заличаване впечатлението от собственото си невежество в компроматната война.

Моля, написаното от мен да не се смята за защита на Борисов или “Капитал” – те нямат нужда от неканени “адвокати” на свободна практика.

Нещо повече, в случая страничният ефект от припомнянето е положителен за осведомеността на публиката и всъщност това е причината, да се върна към темата за фалшификата на Бареков с предишната снимка и опита му сега да разпространява в интернет друга, чиято автентичност този път е налучкал.

Няма да питам къде беше Бареков да се подиграва на своя кумир Борисов, докато беше на власт и беше всемогъщ ( от своята ниша в рамките на свободната си практика изписах по онова време десетки, ако не стотици сатирични статии по адрес на властелина ББ и имам право да задавам този въпрос).

Питам обаче задочно истинските началници на “България без цензура” : дават ли си сметка как са се накиснали с такъв “фронтмен”, който е готов на всичко, за да служи на онзи , който плаща най-много. Ами ако се окажат верни твърденията му, че Борисов е най-богатият грабител на прехода и утре от това богатство се роди по-добра оферта и обърне палачинката срещу сегашните си корпоративни шефове?

Отговор не чакам.