Слушам тази сутрин в предаване на Нова телевизия един от най-големите раздавачи на порции в държавата Йордан Цонев с какво самочувствие непрекъснато припомня колко отдавна е в политиката и в законотворчеството, очевидно вярвайки, че това обстоятелство го представя в добра светлина.
Този човек, както и подобните му, явно не разбира, че да се хвалиш като готвач на манджата, от която на консуматорите им се повръща, е признак на пълна загуба на ориентация къде е дъното и къде е таванът на собствените ти възможности като политик. Защото да се тупаш в гърдите колко много е зависело от теб, но в крайна сметка резултатът разплаква милиони българи с плачевните си характеристики на провала, закотвил България на дъното на европейските класации по жизнен стандарт, е признак също и на липса на чуваемост за тътена на обратната връзка.
Откъсването от реалността рано или късно се наказва в политиката. Гледайте могъщия до вчера Бисеров и се досещайте какво се е загнездило зад самохвалството на Цонев.
Като казвам „рано или късно” и като наблюдавам, как Йордан Цонев се опитва да оневини монтирания като бомбе върху селска чутура днешен премиер, се сещам за една аналогия между късния Орешарски и закъсалия в края на 1990-та министър-председател Андрей Луканов.
Моя милост, подобно на Цонев в това отношение, също отдавна е в „бизнеса”, но за разлика от него си признавам пълния провал да наложа своя отпечатък върху събитията от последния четвърт век. Блъскал съм се с доста „титани” на прехода ( президенти, премиери, големи началства изобщо) и съм се чупил (откъде ли не – под натиск или от омерзение). Понеже все още не съм се пречупил, мога да пречупя през своя спомен днешните събития.
(Формално) безпартийният Орешарски отправи непристойна за един „фин човек” ( по израза на Йордан Цонев) заплаха срещу държавните служители. Щели да бъдат уволнявани, ако протестират срещу властта (му). Ето с това ми напомни на премиера Андрей Луканов, който ми се обади в съботната вечер на 24-ти ноември 1990-та по телефона вкъщи. Надвиснала беше обявената за понеделник общонационална стачка.
Луканов ми нареди да разпространя по каналите на БТА следната заплаха към българските журналисти: който посмее да отразява стачката, „ ще си има работа с прокуратурата”.
По онова време изпълнявах длъжността директор на БТА по волята на общо събрание на работещите в агенцията, които междувременно бяха събрали подписка с искане премиерът Луканов да задвижи процедурата по утвърждаването ми на този пост , като ме предложи за одобрение на държавния глава за титуляр на поста ( което и стана няколко седмици по-късно, т.е. след като Луканов подаде оставка на 29 ноември- процедурата, блокирана от Луканов заради моята неприемлива за него личност, задвижи сменилият го Димитър Попов ).
След краткия ми разговор с премиера, с когото не се познавах лично ( макар да ми говореше на „ти” по телефона), се качих на колата и се озовах бързо в телевизията. Там заварих синия екран на практически блокираната телевизия. По коридорите се стелеше страх след подобно обаждане на Луканов, предизвикало прекъсване на предаването „Панорама”- без обяснение за зрителите. В гримьорната, въпреки грима, белеха физиономиите на синдикалните лидери Кръстьо Петков и Константин Тренчев.
За разлика от своя синдикален вожд, членове на „Подкрепа” в телевизията, към които се обърнах за съдействие, проявиха решителност и ми прокараха път в студиото, разбирайки, че имам намерение да направя важно съобщение в ефир. С широкия си ватерполистки гръб колегата Сашо Стайков затисна вратата от вътрешната страна. Постовият милиционер, който по стара комунистическа традиция пазеше на входа на самото студио, не посмя да се намеси.
Взех стол и влезнах в кадър по време на вечерните новини. Бетина Жотева, която и без това се задъхваше, четейки новините, съвсем се изуми, когато приседнах до нея. Нямаше представа какво става.
Взех думата и кратко преразказах обаждането на премиера Луканов. Заявих, че това е откровен опит да бъдат сплашени българските журналисти. Призовах ги да не се подчиняват на премиера Луканов, ако не искаме да се върнем във времената, когато слушахме чужди радиостанции, за да разберем истината за онова, което се случва в България.
По-късно от стачния комитет на „Подкрепа” ми казаха, че изявата ми е била възприета като „сигнал” към стачниците да не се отказват. Защото е имало такава тенденция след шантажа на властта със заканата, че армията ще замести стачкуващите шофьори от градския транспорт.
Както е известно, стачката се състоя, а Луканов удържа поста само два дни.
Аналогията, за която намеквам, е, че закъсалият тогава Луканов се държа в критичен момент като диктатор. Късният Орешарски, пребивавал на важни постове в няколко правителства, очевидно прилича на него в момента със заплахите си срещу държавните служители. Оставката му е въпрос на време, макар днешната „Подкрепа” да не е вече като онази „Подкрепа”. А и нароилите се телевизии днес си приличат в едно: по никакъв начин не биха ми позволили да говоря някакви си истини от техния екран, защото това тук вече се смята за скандално, незаконно, окупаторско дори.
Личният ми успех в онзи сблъсък се превърна на пръв поглед после в личен провал- поне няколко пъти бях „изхвърлен от системата”, към която не се нагодих удобно, нито пък я промених. Но намирам провала си за по-голям успех от пребиваването на Цонев по върховете на властта. Защото крайният резултат е, че сега, за разлика от мрънкащия Цонев, живея луксозно. Позволявам си да съм свободен човек, който написа текста, прочетен от вас току-що. И да не треперя с напрегната усмивка, че, ако не слушам, във всеки момент могат да ми извадят далаверите.
Браво Иво!Разказвай ни по често какви са ги вършили другарите гадове.
Да сте жив и здрав!!!!
Орешарски нещо си противоречи. Закани се за уволнява участници в протестите, а той като ръководител на митинга в събота се спотайва, като мишок. ОСТАВКА г-н Орешарски!
Още едно доказателство за това, че Орешарски е кукла на конци, е, че на т. нар. “контрамитинг” в подкрепа на управлението сричаше речта си от прегънат на няколко части лист. Това е то, имаме си министър-председател, който страда от сценична треска, когато трябва да се изправи и да говори пред 50 000 симпатизиращи нему демонстранти, повече от 70% от които не знаят български. Наистина исторически момент. Веднага възниква въпроса кой е написал речта. Аз, разбира се, нямам никакви съмнения, че сам Орешарски си я е писал, все пак, за разлика от много от присъстващите на Орлов мост, той има завършен първи клас.
Ne propuskam napisanoto ot Vas. POZDRAVYAVAM VI!
I Blagodarya!!!
Г-н Инджев, не знаех за това Ваше изявление по “Панорама” от 24.11.1990.
Моето дълбоко уважение!!!
В Гугъл може ли да се намерят някъде кадри от това предаване? Търсих в Ютуб, но не го намерих. Май ще трябва да изюркам един приятел от БНТ да го намери и да го качим на Тубата…
Поздрави!
Velikolepen comentar.
A man does what he must – in spite of personal consequences, in spite of obstacles and dangers and pressures – and that is the basis of all human morality.
Winston Churchill
Към Стефан:
Не беше в “Панорама”, която закъсня много ( тогава се излъчваше в събота), а в късните новини от 22 часа след “Панорама”.
Съмнявах се, че от онова време има запазен архив, но синът на Констанца Анчева ( Бог да я прости, много скоро след това се спомина скоропостижно и неочаквано от тежка болест) прояви упоритост и намери все пак предаването ми с нея от ноември 1992-ра- първото издание на “Още”, в което тя разказа в резюме за своето интервю в “Отечествен вестник” с Радослав Райков ( според мен, единственият висш бивш служител на ДС и до днес, който наистина проговори, преди да бъде принуден да избяга заради това насред демокрацията ни в чужбина). Така онова интервю с Констанца, заради което от (Д)ПС ме заплашиха с “търкаляне на главата ми по стълбите на БТА”, “оживя” в интернет неотдавна…Днес то има “само” стойността сертификат за храбростта на Констанца, която дръзна да публикува истината за агентурното минало на Доган и близкото му обкръжение- документите от отворените досиета потвърдиха напълно автентичността на разкритията, само че нея я няма и няма кой да й свали шапка.
Иначе, да- чудеса стават понякога, може и да има запазен някъде архив от онези новини на 24 ноември 1990-та в навечерието на стачката от 26-ти, свалила премиера Луканов на 29-ти.
Ако го има в архивите на БНТ, ще го качим! Благодаря!
Бих искал уважаеми коментиращи да направим една малко стъпка с цел да подкрепим протеста на студентите . За целта нека всеки от нас ,който не може да отиде да протестира пред Народното събрание да отиде утре-20 Ноември, между 12,05 и 12,30 часа, до най-близкото до работното му място или жилище кръстовище и да постои мълчаливо на тротоара ,без да пречи на автомобилното движение.
По този начин нека изразим реално позицията си към самозабравилите си политици.
Аз ще бъда там и ще Ви чакам.
успех в заклеймяването на авторитарните методи и управници, ще черпим сили и идеи от истината за миналото, за да го разберем и градим върху него настоящето, а не да се пързаляме обратно по калта от лъжи, щедро хвърляна от постсоциалистическата гвардия.
Като бомбе върху селска чутура,Ха ха ха.Комплименти господин Инджев.А Йордан Цонев може да илюстрира с фотоса си думата мръсник в речника.
И защо пък да е “късен” този Орешарски, като е едва на шест месеца. Ако се има предвид, че ще пада скоро – да. Обаче, едва ли. Когато е бил “ранен” Орешарски, да не би да е бил по-различен? От първия ден на управлението си този човек е неадекватен,неспособен, ошашавен. Като казвам “този човек” нямам предвид само едноличния премиер, говоря за управлението на държавата в цялост. Всички те са непотребни и “вкупом излишни станаха”. ЕДНО читаво нещо не направиха, а обясненията им винаги са в стъпка “оверлог” – ще назначим този, ама няма; ще гласуваме мораториум, но все едно не сме; ще уволняваме, обаче в извънработно време. Тези хора ни го играят фокусници за всичко друго, но не и за прокарването на руските интереси. Там са неотклонни и непоколебими, решението се взема и няма тън-мън. Доколкото и ранният и късният Луканов и аватарът му О… са последователни именно в тези си усилия, дотолкова и за двамата важи една и съща съдба – вън от политиката, та ако ще и с цената на живота ти.Единият плати, да видим сега другия.
Благодаря Ви Г–Инджев,че ни припомнихте тези вълнуващи моменти!Тогава наистина имахме много добри и талантиви журналисти,за разлика от днес.Чакахме с нетърпение и вашето предаване в неделя ,както сега ежедневно написаното в блога Ви.Бъдете жив и здрав!
Поздравления,г-н Инджев!Благодаря Ви,че подхранвате крехката ни вяра,че има честни,достойни и мислещи журналисти.
Да чакам с нетърпение да прочета статията Ви Г-н Инджев
G-n Indjev,privet. S komentarite si me pravite svoboden chovek.As se radvam che neste sam.Saedno she isminem paty,koito Vie sledvate.
Голям си, Иво. Благодаря ти, че си такъв, какъвто си. Твой почитател.
Чудесен текст! И мен не спира да ме учудва глупостта на Й.Цонев да се хвали, че е прокарал 600 законопроекта … Ами той така отговаря и на въпроса КОЙ ни вкара в блатото.
Поздравления! Много точна статия!
Цонев, по известен като Ментата, е възможно от най-грозноте примери на прехода ни.С такива като него стигнаме до дъното на Европа.Но по-страшното е, че стигнахме дъното на безнравствеността.С Ментите не може една държава да се възроди от ДеСарщината.Самия Цонев е свързан с тази урудлива структура.А и мозъчния му капацитет не отговаря на постовете, които заема.И наглостта му идва от това, че даже не може да си даде сметка за посредствеността си.
BRAVO!!!
Браво, г-н Инджев! Докато има лечности като вас нещата все още не са напълно загубени и има надежда!