На дискусията за медиите, инициирана от него , президентът Росен Плевнелиев каза днес две неща във военния клуб в София, които ми се искаше да чуя отдавна. И двете, ако не нарочно, то косвено го разграничават от Бойко Борисов.
Посочвайки в заключителните си бележки нещо хубаво, което ( все пак) се е случило напоследък, президентът цитира статистиката, според която има рязък спад на смъртните случаи при катастрофи по пътищата на България. Моментално си представих как щеше да обясни в своя полза този факт Бойко Борисов, ако беше на негово място. Представяте си и вие поредната магистрална хвалба, нали!?
Вместо да изтъкне заслугите си, каквито поне формално има като бивш ресорен министър, отговарящ за строителството на пътища, Плевнелиев изрично подчерта обратното: че заслугата не е на „политиците”. И отдаде положителната тенденция на предположението, че милиони български шофьори са станали по-толерантни.
Ако в този случай можем все пак да гадаем, дали действително Плевнелиев съзнателно се разграничава от самохвалствата на Борисов, то по друг повод, без съмнение, президентът определено изстреля предизвикателство със задна дата към един от най-големите гафове на „антикомуниста” Борисов.
Коментирайки поредната похвала за Тодор Живков, изказана днес от представител на властта, Плевнелиев не само се възмути, но буквално избухна, като нарече Живков лъжец, който е лъгал народа си. Което , меко казано, контрастира с известния на всички възторг на Борисов от бившия диктатор, който бил построил толкова много, че трябвало да сме щастливи, ако успеем поне малко да го „настигнем” днес.
Трудно е без инструментариума на статистиката да се прецени доколко Плевнелиев печели в общонационален план, като се отдалечава от менторството на ГЕРБ, която му отвръща с демонстративно равнодушие по повод нападките срещу него. Както е известно, доверие се губи лесно, но трудно се печели в политиката.
Днешните примери дават надежда по-скоро, че президентът е избрал трудния път, заради което протестиращи граждани, включително и студените, го акламираха няколко пъти.
Ако всички медии оценяваха така справедливо събития и факти у нас, част от проблемите им нямаше да бъдат обект на критика. Поздравления, г-н Инджев!
г-н Инджев, има световна статистика , която потвърждава тезата за намаляване на катастрофите поради различни причини, НО толерантността НЕ е основната сред тях!
Защото шофьорите се увеличават, а това няма как да “увеличава” толерантността на пътя, също така доста от тях са и със съмнителни умения, но все пак с “валидни” книжки, които пораждат съмнения в корупция, която едва ли намалява при РАСТЯЩ брой желаещи шофьори, и РАСТЯЩ брой коли!
По-скоро сега е повишена безопасността на НОВИТЕ автомобили , но това за България не важи особено, защото ПОВЕЧЕТО са секъндхенд!
Но-най важната причина за спад в катастрофите все пак се дължи на НОВИТЕ пътища, и това г-н Президента го знае много добре, като бивш ресорен министър ,един от най-успешните в правителството на ГЕРБ.
Той ,заедно с други от министрите им, не позволи да се вземат някои от най-некомпетентните решения по времето на управлението на Борисов.
Като с това го задържаха да не се срине доста преди 2013г..
И може би ,ако не беше избран за президент, ГЕРБ щяха да изкарат целият си мандат, или пък би си подал оствката , както и някои други министри, ако не можеше да повлияе в положителна посока?!?
Г-н Инджев не свързвайте и вие ГЕРБ със строежа на магистралите, те са необходимост, особено когато броят на колите расте , а с това расте и броят на не особено опитните и толерантни шофьори.
ГЕРБ просто се възползваха от европейските фондове,актуали за конкретният момент, които позволиха построяването на отсечки от незавършени с десетилетия пътища, получени ,като поредното “наследство” на “развитият” социализЪм , и последвалият го преходен монархоболшевизЪм.
Магистралите бяха един от най-важните фактори закрепили ГЕРБ на власт.
http://dokkpbdp.mvr.bg/Statistics/default.htm
Очевидно е, че има намаляване на катастрофите на места нямащи нищо общо с магистралите. Не казвам нищо лошо против тях, само че не са нито панацея, нито универсално обяснение.