Официозен донос с елементи на истина

И без да чакам потвърждение от страна на администрацията на президента Плевнелиев, ще приема за вярна базисната информация в днешния донос на в. „Дума” за „тайно” посещение на държавния глава на среща на Европейската народна партия във Вилнюс. „Тайно”, но не и за бдителния „колумнист” на вестника Георги Готев (българско пресаташе в Брюксел в близкото минало), който явно с риск за живота си е проникнал на опасното за него сборище на десни европейски политици.

Приемам за вярна информацията, добита от храбрия Готев, защото онова, което той твърди за казаното от Плевнелиев…е вярно. И в частта за репресиите срещу протестращи в България, с каквито заплаши лично премерът Орешарски, и за собствеността на медиите у нас ( дали е точно 90 на сто руска е интересно да узнаем- очакваме подборности).
Ето какво довежда до знанието на публиката комунис…, пардон, колумнистът:

„Плевнелиев тайно на сбирка на ЕНП във Вилнюс
Говорил там, че след Украйна Русия ще подчини и страни от ЕС, че България е лесна жертва и че 90% от нашите медии са руски
Дума
5. Декември 2013, брой 283
По време на срещата на ЕС във Вилнюс по програма “Източно партньорство” в края на миналата седмица българският президент Росен Плевнелиев се появил дискретно на сбирка на ЕНП в хотела. Очевидец на появата на държавния ни глава на партийната среща е станал колумнистът на ДУМА в Брюксел Георги Готев.
По думите на участници в срещата Плевнелиев казал на европейските деснопартийни лидери, че след като подчини Украйна, Русия ще хвърли силите си да направи същото вътре в самия ЕС, като България е очевидна лесна жертва. Българският президент казал още, че 90 на сто от медиите в България са собственост на руски господари.
На срещата във Вилнюс премиерът на Украйна Виктор Янукович не подписа документа за асоциирането на страната му към Евросъюза. В последните дни лидери на ЕНП обещават на ГЕРБ да обяснят в ЕП, че България в момента загърбвала европейския път и че управляващите репресирали опозицията и протестиращите”.

„Дума” посвещава и отделен авторски коментар, озаглавен заклеймяващо „Партийният президент”.
В коментара се обяснява, че в България опозицията репресира управляващото мнозинство и че Русия била представяна като „черно чудовище” в …90 на сто от българските медии. За личните обиди към Плевнелиев ( „слуга”, „ирландска пастирка” и т.н.) в коментара няма да ви осведомявам, но ще напомня на гневните партийни пазители на безпартийността, че техният президент Първанов доста си пада(ше) по партийните и особено по русофилските сборища, включително бабувайки край язовир „Копринка” на кандидата на БСП за президент Ивайло Калфин.

Да не говорим, че Първанов се изхитри да използва поста и държавните средства да обикаля със скъпата си свита десетки населени места под разни предлози уж да открива параклиси, да участва в седенки и чествания, но всъщност да си гради личния политически проект АБВ, който омеси пред очите на всички, макар да му се спихна после и никой да не му потърси сметка за наглостта да мародерства държавата, която плати всички разходи за неговия егоистичен каприз.

Като телевизионен водещ през лятото на 2006-та година имах тежък сблъсък с Бойка Башлиева, прессекретар на президента Първанов именно по повод една партийна изява на нейния началник. В желанието си да отговори на възмущението на опозицията, че президентът е присъствал на партийно честване на годишнина на Димитър Благоев в Благоевград, Башлиева се опита да ми наложи като събеседник в студиото на „В десетката” проф.Петър-Емил Митев. Той щял да обясни защо Първанов е „невинен”. Отказах да приема това адвокатстване и настоях самият Първанов да уважи зрителите с обясненията си.
Моята упоритост завъртя машината на натиска. От Турция, където се намираше, прякото ми началство Люба Ризова почти час ме уговаряше по телефона да направя компромис, но аз заплаших, че по-скоро ще напусна телевизията, отколкото да си променя мнението. И наистина напуснах през октомври при следващия сблъсък със злопаметния „безпартиен” президент Първанов, който по този повод ехидно заяви в интервю за „24 часа”, че за него съм бил безобиден журналист, тъй като никога не съм го обидил с нищо ( а беше бесен по мой адрес също и заради критиките ми към него за раздаването на ордени на съмнителни типове, както и за коментарите ми около неговото лидерство на БСП по време на скандала с далаверите с иракския петрол, разкрити в доклад на ООН).

Заслужава си обаче да завърша с цитат от коментара на „Дума”, от който е видно що е това истински авторитет по критериите на туземния ни официоз, възхитен от следното като контрапункт на Плевнелиев:
„ В 90-те години кралят на Тайланд Рама тХ – господ здраве да му дава, след кървави мелета между полицията на властта и протестиращи привика лидерите на двете враждуващи групи, те коленичиха пред него и прекратиха пагубните си схватки. На това му се вика висш авторитет в държавата, авторитет пред всички хора!”

Тъгуват явно другарите и другарките по времето, когато и у нас беше така: скарат се два клана бивши партизани за подялбата на съветския кокал и когато прекалят с боричканията, генсекът на КПСС ги привиква строго, а те припълзяват, падат виновно на колене и се кълнат във вярност, поднасяйки му България като 16-та република. За да бъде унижението и подчинението чрез него пълно, генсекът-слънце обаче гнусливо отказва дарението, защото си го е взел насила и няма нужда да му подяряват нещо, което и без това му принадлежи. Ето това беше безпрекословен авторитет , за какъвто кралят на Тайланд само може да мечтае- почти като комунист от българския официоз, зажаднял за еднолична диктатура.