Разбира ли Ганьо от Ганди

Вечеря (на факли) за вътрешния министър Цветлин Йовчев, разконспириран и обкръжен от протестиращи, които преди това демонстрираха с факли, преди да отидат да досаждат на хапващия наблизо началник.

Така протече вчерашният двоен юбилей: 24 години от началото на края на партийния възход на Петър Младенов, наследника, изместил Тодор Живков на върха на НРБ и 6 месеца от началото на предизвестения неизбежен предсрочен край на днешното ялово управление.

Петър Младенов беше принуден да подаде оставка заради лъжата, че не бил пожелал „танковете да дойдат” по време на митинга срещу БКП пред Народното събрание на 14 декември 1989-та. Грехът на управлението на Орешарски, чиято оставка протестиращите искат,е генетично подобен на онази същата упоритост на БКП да отстъпи от нещо, което смяташе, че й принадлежи по силата на обстоятелствата, че разполага със силата на своята държава.

Държавата обаче е на хората. Това е , което не разбират разполагащите с полиция, за да налагат волята си, налагайки демонстранти.

След първоначалното стъписване на управляващите от изригналия гняв срещу тяхното нахалство с назначаването на Пеевски от 14 юни управляващите заговориха за грешка и прошка, но много скоро минаха в контранастъпление с твърдението, че с отмяната на онова решение за Пеевски вече нямало основание за протести. След това започнаха да организират (контра)протести.

Арсеналът на контрирането, използван срещу опозиционното гражданско общество, включва не само автобуси за измъкване на депутати и домъкване на контри, инструктаж ( по линия на МВР!) как най-изкусно да се лъже в полза на властта, но и едно любимо на агресивните привърженици на това управление пропагандно твърдение: убеждението, че полицията у нас е най-меката на света и че нямало такава друга, която да позволява толкова волности на протестиращите.

Обобщението им е удобно, но е най-малкото манипулативно в рамките на принципа „на зло куче зла полицейска палка”. Оставям настрана колко отблъскващо е хора, претендиращи да са интелектуалци, да подвикват на полицията да бие повече и че кръвта, която пускат понякога, не им стига.

Провокатори пробваха не веднъж да създадат на протестиращите срещу властта образа на екстремисти, въоръжени през месец-два с по някое яйце или гнил домат, но не им се получи. Смея да твърдя, че именно в това е уникалността на българските протести, които продължиха традицията от януари и февруари 1997-ма да се протестира всекидневно без нито едно нападение над магазин или склад за храна, въпреки невижданата инфлация, довела до изпразването на магазините и задържането на стоките от първа необходимост в складовете.

И тогава Румен Овчаров, въпреки изцяло мирния характер на политическия протест срещу партията му, наричаше протестиращите „вандали” и „развилняла се тълпа”, позовавайки се най-вече на събитията от нощта на 10-ти януари, когато яки младежи чупеха с хватки от бойните изкуства прозорци на Народното събрание. Полицията обаче изчака въпросните младежи да си отидат и започна да чупи глави на граждани, като Филип Димитров, които се опитваха да предпазят малцината останали в късната доба демонстранти от демонстративно подготвящата се агресия на растящия брой полицаи.

Сега, когато демонстранти запалиха факли, веднага се намериха угодници да обяснят колко това им приличало на нацистко сборище с факли. Царе са тези другари да приписват собствените си пороци другиму!

В момент, когато от БСП мълчат уважително за безобразията на фашизоидите, които услужливо ги крепят на власт и редовно бягат колективно от работа в парламента, за да не затрудняват другарите управляващи да обясняват в чужбина как така гласуват заедно с фашизоиди, официозните пропагандатори размахват своите нацистки привидения, припознати в студенти и други граждани, които си позволяват да създават неудобства на властта. Възмутените официозни рупори сочат обвинително с пръст символиката на факлите, но се правят, че не виждат стилизираните пречупени кръстове, изобразени като православни символи, по знамената на техните кворумни побратими. За символиката на сърпа и чука, Сталин, СССР, Че Гевара и други тоталитарни фетиши, с които се перчат на сборищата си, събиращи по10 000-20000 русофили край язовир “Копринка”, да не говорим.

Истината е, че протестиращите с искания за оставка на Орешарски затрудняват много полицията с факта, че не й дават повод да ги смачка. Да, на много места в Европа и другаде полицията проява по-голяма брутарлност. Снощи например това се видя от телевизионните кадри от Мадрид, където полицията налагаше демонстранти пред парламента. Само че това беше реална самоотбрана срещу летящите към полицаите камъни и коктейли молотов, всеки от които би могъл да предизвика смърт.

Нашите демонстранти редовно са с вдигнати пред полицията ръце- като България на 5-ти септември 1944-та пред лицето на съветската инвазия, за да покажат, че не дават повод да бъдат бити. Това е много неприятно за властта и нейните апологети, които непрекъснато зоват за разправа от „демократични позиции”.

Е, в яда си, някои полицаи ритат и удрят подло със заучена вещина и с надежда това да си остане между тях и ( за сметка на лично) сританите младежи. Иде им отвътре, „човещина”- както те разбират емоцията , произтичаща от обидата да си изкарват прехраната с бой над сънародници ( което е техен личен избор). !

Зад тези подлости стои подстрекаването от страна на политици, за които било неразбираемо как така полицията изобщо търпи да има протести. Пропагандаторите само усилват с рупора си това властово негодувание.

Не е чудно, че вчера един офицер от полицията обяснявал на досаждащите на неговия министър Йовчев демонстранти, че имат късмет колко мека е полицията- едвам се сдържа, демек, да пребие хората, които пречат на министъра да вечеря спокойно.

Това напомня на непрекъснатото напомняне колко благодарни трябва да сме нашите чужди освободители или на Ахмед Доган, че е спасил етническия мир, който е имал нужда от “спасяване” толкова, колкото и България от “освобождаване” чрез окупация и съветска колонизация.

Както и при събитията пред парламента, в който през последните 6 месеца протестиращите нито веднъж да не са пожелали реално да нахлуват ( многократно са се оказвали отвъд загражданията, но никога не се възползвали за “нахлуване”), независимо, че това им се вменява, така и при снощната спонтанна акция по време на вечерята на министъра, провокацията всъщност се състои в това, че от името на демонстрантите за техните намерения се изказват полицаи, властници и слугуващите им пропагандатори. Те вкупом се борят да накарат протестиращите да им дадат „казус бели”, повод за война.

Не успяват. Но работят по въпроса. Сърбят ги ръцете и направо вече нямат търпение да покажат „какво могат” (заканата „полицията може много повече” , изречена след побоя в „нощта на белия автобус” на 40-тия ден от началото на протестите, след която трябваше министърът да бъде уволнен, принадлежи тъкмо на Цветлин Йовчев).

Интересен намек за неговото пребиваване като началник на кабинета на президента Росен Плевнелиев направи вчера самият Плевнелиев. В студио на Би Ти Ви той даде да се разбере, че Йовчев всъщност е доведен от вицепрезидента Маргарита Попова, с която бившият шеф на ДАНС е ” работил заедно”. За съжаление водещият не пожела да узнае(м) дали тази препратка потвърждава създаденото от контрите впечатление за Маргарита Попова, на която интригантски пращат букети, настоявайки тя да замести Плевнелиев на поста му.

Протестиращите срещу властта у нас побеждават чрез тактиката на Ганди на ненасилието и това напряга цялата машинария на държавата, мобилизирана като армия, която, веднъж свикана под знамената, трябва да бъде хвърлена в бой, т.е. да (до)върши онова, за което е обучавана, а не да се шляе и да сдържа деморализиращо агресията си, за чието приложение й плащат.

Слушах тази сутрин интервю на лидера на Евророма Цветелин Кънчев по Нова телевизия, в което той иронично се възмущаваше, че от ГЕРБ плащали само на „бели цигани”, за да участват в протестите. Това било дискриминация, хитрееше ромският политик без да си дава сметка, че по този начин дели циганите по цвят на кожата ( от което уж е много възмутен), а пък самият той се изявява като червен циганин и потвърждава впечатлението, че с такива вождове ромите биват употребявани на избори приоритетно от БСП и ДПС- нейната първична партийна организация в т.н. смесени райони.

Кънчев пустосваше демонстриращите срещу властта и пътьом се опита да демонстрира ерудиция с поговорката „който сее вятър, жъне бури”, твърдейки, че тя била китайска. Нямаше да е важно да му опонирам за библейския произход на израза, срещан също в Светото писание и като „който сее безаконие, ще пожъне бедствие”, ако си беше спестил и други перчения със заучени думички- като измислената в червената лаборатория „протестъри”, употребявана единодушно от политици и техните публицистични говорители в медиите.

За неудоволствие на Кънчев, Йовчев и подобните им, демонстрантите срещу тяхното управление се възмущават бурно, но не сеят поводи за една хубава, истинска разправа с тях. „Само” им досаждат с упоритостта си да не се откажат да пречат на техните вечери,воаяжи и назначения на скандални персонажи.

Но разбира ли ти Ганьо от Ганди! Разликата между Ганди и Ганьо е като между бай Кънчев и Емануил Кант.