Днешно интервю на проф. Андрей Пантев, трижди депутат от левицата, ме накара да подновя критиката си към авторитетите на днешна България, сред които професорът би трябвало да се числи в първите редици като виден историк, университетски преподавател и дългогодишен законодател.
Правя уговорката, че ни най-малко не се съизмервам и изживявам като алтернативен „авторитет”. Упражнявам правото си да се съмнявам в някои авторитети.
Вече съм вадил на показ чрез цитати от негови книги и предговори към към други произведения с авторството на професор Пантев манипулативната му склонност да оправдава покровителствено ( спрямо предполагаемо невежите читатели) негативите на руската политика спрямо България през вековете, „пропускайки” ударите й срещу български каузи, но величаейки едновременно всичко, което и без него отдавна е поставено на пиедестал в (дву)странните ни отношения.
Веднъж одързостил се да споря задочно с професора в книгата си „Течна дружба”, продължавам с извадки от интервюто му във в. „Преса” от днес, което още в заглавието си, заемка от неговите думи, дава бонус на пристрастията му с твърдението, че (тепърва )”Идва криза на демокрацията”. Защото кризата не само е дошла- тя направо се е загнездила именно на върха на държавата ни, откъдето упорито демонстрира надменна глухота и не иска да си тръгне доброволно.
От това негово предупреждение излиза, че досега с демокрацията (ни) всичко е било наред. След година на протести, небивали по своята упоритост ( май-дори и в света по показателя продължителност), да констатираш в бъдеще време криза на демокрацията у нас е индулгенция за дебелокожието на сегашните управляващи.
Удивителното е, че от интервюто на професора могат да бъдат извадени пред скоби много истински обвинения и обобщения, които обаче той п(р)обутва безадресно към околните, докато те важат с пълна сила и за самия него ( и подобните му- ще дам още примери).
Ето някои от рикошетите в интервюто:
„Рядко чуваме някой да каже: „Аз се провалих!“, обикновено отправяме взор към другите… Комичното в случая е, че и професионалните историци, които са много критични към мемоаристиката от миналото, в собствените си спомени възпроизвеждат същата отричана позиция, че винаги са били прави. Така чарът им намалява”.
„Когато обществото е болно, всички остават болни. Всеки има принос за това състояние и като виним политиците за всичко, идва въпросът, само те ли са отговорни за съвременното ни състояние? Кой ги избира”?
„А нашата драма е, че не сме проникнали в причините за нашите поражения. С победите е лесно, но уроците идват от провалите”.
От всички тези верни наблюдения, валидни и за него, г-н Пантев прави невярната за едно състояло се вече събитие прогноза, което му се иска да не забележим като факт, защото цялата власт е в ръцете на неговите съмишленици и те няма как да нямат вина за статуквото:
„Драмата е, че наред с всички останали кризи идва криза на демокрацията”.
Понеже мога да бъда упрекнат, че вадя от контекста тези, които вероятно се носят плавно по течението на мисълта му в руслото на цялостното интервю, ще премина към оспорване на „факти”, споменавани от него. Което е особено укоримо за един учител.
В следващия цитат има две неверни негови твърдения и една спестена истина.
„Гневните въпроси за кадровите издънки на правителството, започващи с „кой“, могат да се гарнират и с въпроса: „А кой покани чужди посланици в окупирания университет?“ Това сравнение може би не е същото като последствия, но по принцип е еднакво като проява. Нека се изкушим да предположим напълно независими ли са институциите, анализиращи нашата демокрация, финансирани от чужбина. Днес да те хвалят в чужбина, е престиж, в миналото винаги е изглеждало съмнително”.
Начетеният читател знае, че в окупирания университет никой не е канил „посланици”. Нито Джеймс Пардю е посланик, нито пък може да бъде размножен.Мога да дам много примери за деяния на бивши американски посланици ( в София), които си носят последиците сами- като на посланик Монгомъри, но не искам да давам дори формален повод да бъда сочен за чужд апологет, какъвто не съм. Йезуитското е, че проф. Пантев е повече от наясно с неадекватността на внушението си, но въпреки това опитва да го п(р)обутва по наклонената плоскост на читателската наивност- ако мине!
Особено типична по своята манипулативност ( смея да твърдя) е препратката към настоящата ни склонност да търпим похвали от чужбина, докато в миналото това изглеждало съмнително и непрестижно!
Мога ли да попитам дали това случайно се отнася към унизителното ни минало на съветска колония, метастазите от което доминират не само чрез съответните (мону)ментални жалони на имперския постколониализъм по нашите земи, но и чрез инфраструктурната ни зависимост от бившата метрополия, останала непокътната в ключовата за икономиката област, като енергетиката ( с тенденция да се задълбочи чрез „Южен поток”)?
Пагубно е, когато авторитетите внушават исторически неистини и проф. Пантев, за съжаление, в това отношение далеч не е самотен бонвиван с лула.
За илюстрация на най-високо ниво мога да припомня, че колегата му Георги Марков в едно свое интервю за Frog.news се позова на Договора с Русия ( в сила от април 1993-та) като причина да не можем да демонтираме съветския паметник от центъра на София и с това демонстрира, че просто не е чел документа- или съзнателно го изопачава.
Това е твърде лош пример, който дава един Директор на Института по история към БАН, но пък е добре дошла причина (в качеството му на председател на българската част от смесената българско-руска комисия по история) да бъде награден от Путин чрез руския посланик Исаков с орден за заслуги.
Може би вниманието на Кремъл се оказва толкова задължаващо за академика, че той се почувства длъжен да интерпретира в друго свое интервю ( на 1 декември 2013 г. във „Всяка неделя”) прословутите целувки на Живков с Брежнев като „най-скъпите в историята ни” защото СССР ни продавал в резултат на това евтин петрол за препродаване. Така академикът „легитимира” продажността на българската платена любов в скута на „братушките”.
Не знам дали незнанието или манипулативното изкривяване на историческата истина е по-голям грях от страна на авторитетите, каквито предполагаемо трябва да са водещи учени и политици. Имаме си от „всичко по много” и по двата показателя.
Бойко Борисов не е единственият, който може да бъде цитиран- например, когато съобщи от трибуната на международен форум в София в разгара на премиерския му мандат, че някога България е обявила война на СССР ( и това било много лошо ), макар да е точно обратното- СССР обявява война на България и това е настина много лошо, защото предизвиква деградация, направила възможно щото европейска България да бъде управлявана от посредствени хора!
На Борисов някак „снизходително” му се прощава подобно невежество заради лековатото му отношение към неговата собствена (не)образованост. Но какво да кажем за претенциите на Сергей Станишев и то тъкмо в област, в която би трябвало да е специалист като „международник”, какъвто беше на стартовия трамплин на партийната си кариера в БСП.
Когато обърка в едно свое интервю през юли 2009-та със задна дата къде всъщност се е намирал при едно свое посещение, „пращайки” Сръбска Крайна в Босна ( макар да е не просто в Хърватия, но е дори емблема на хърватската настървеност във войната при разпада на Югославия), не се стърпях и отбелязах нещо, което българските медии „пропуснаха” да забележат:
Станишев между Сръбска Крайна и Българска Украйна
By Иво Инджев ⋅ юли 2, 2009 ⋅
Че Станишев не знае, къде се намира Сръбска Краина не е толкова голяма беда. Че и Бареков не знае, поради което не го коригира в своето студио, също не е новина.
Бареков със сигурност знае какво е сръбска скара и българска кръчма…”
За финал на този кратък преглед на всепобеждаващата неистина, попаднала в скромното ми полезрение на коментатор, ще споделя и още нещо дребно, но не и дребнаво по силата на факта, че показва също „висотата”, от която задкулисието съветва елита на столетната партия.
Става дума за още един теч от електронната поща на Светлана Шаренкова, която получава редовно анализи от политолога Теофан Германов. В един от тях, датиран от 10 март 2010-та, той вмъква следната реплика:
„знакови преходни реплики като тази на Иван Костов – „Алчни старци излязоха на припек”…”
Истината е, че това не са думи на Костов. Нямаше да си направя труда да споменавам това, ако не беше съвпадението, че става дума за цитат от заглавие на в. „Демокрация” , с чието авторство се гордееше не друг, а Венцислав Лаков преди 20 години. Днес той е депутат от „Атака” и крепи властта, която Германов уж съветва, а всъщност цепи вътрешнопартийно от името на лобито на Шаренкова и Първанов в БСП.
На основание на всичко, което изписах по-горе, цитирам още веднъж възклицанието на проф. Пантев, валидно за споменатите в този текст персонажи и за още много подобни знайни герои на социалистическия интелектуален труд:
„Рядко чуваме някой да каже: „Аз се провалих!“.
Този упрек се отнася не само до традиционните боксови круши, политиците, но и за онези, които би трябвало да носят солидарно отговорност за техните (без)действия в качеството им на не особено качествени съветници на властта.
Г-н Инджев,
Та как да каже някой, че се е провалил, като всяко следващо управление е все по- успешни и води всички ни към все по- близките социалистически светли бъднини! Какъв провал? Забележете просто градацията на успехите на социалистическите лидери, от Жан Виденов та до Орешарски – обявен единодушно от др. Местан за най- успешен премиер на … (изберете си какво).
Та, г-н Инджев, те може един друг да се повалят, но никога не се провалят!
Българските историци след 1944г.до ден днешен,с малки изключения,са много нечистоплътни хора.Те фалшифицират и манипулират исторически събития и личности по поръчка на БКП и КПСС.Най грешни са архивистите,които съсипват българските архиви.Крадат,мажат,лъжат,алчни за титли и нямат връзка с хората.Те са забравили,че са на държавна издръжка,значи плащаме всички ние.Извинявам се на малкото почтени учени за тежките думи,но ако те си бяха свършили работата,народа отдавна щеше да е прогледнал.Голяма вина имат българските историци за този тежък и дълъг преход.Ако цялата историческа истина за комунистите и техните грехове види бял свят,свършено е с тази партия.Комунистите се крепят на лъжи и манипулации и крадени пари.
На такива като Андрей Пантев соцът в парвенюшката му лустросана версия от 70-те години отреди ролята да са “малко по- така…” Демек,ние, другари, не сме само Тано, Цоло, Пеко, Тако, Мако и Дако,но ето на, имаме и интелектуалци с лули и прически (че и табихети) на Калигула,дето, като ги пратим командировка “по второ валутно направление” от Второ главно управлене и на английски могат да разказват на трудещите се на Запад, как комунизмът ще огрее и техните изстрадани чела някой светъл ден. Да го наречем глупав човек или отвеян идеалист, ще е невярно-той просто е циничен използвач. Защото-убеден съм-Пантев много добре знае кой е Стамболов и кой на 5 септември 1944 г. обявява война на демократична България. Точно това го прави по-опасен манипулатор. Защото имаме професионални историци от по-младото и средното поколение, които за разлика от конюнктурни сесесерски лакеи като Пантев и Марков, или чалга патриотари като…оня, дето все на македонците нож вади,знаят и документите и събитията, и смисъла на миналото. Тях обаче не ги канят от сутрин до вечер по телевизиите да бълват червена пропаганда. Макар че това, което се мъчат да правят Горан Благоев и Андрей Захариев от БНТ в история.бг дава надежда.
Иво, да ти е честита Новата година и много яка клавиатурата!Както винаги брилянтен и изчерпателен.
Докато четях анализа се исках да задам на т. нар. академик Пантев един въпрос: Поради каква причина българските архиви са все още в Москва? Кога ще ни ги върнат е втори въпрос. Може би за това трябва да се питат Шаренкова и Димитър Иванов – Гестапото.
Здраве за всички!
Edno e zalko, 4e nie, koito ne se poddavame na tehnite manipulazii sme malko.A Pantev e goliam manipulator, kato partiyata mu.Pravi ste 4e istorizite kato Pantev i Markov sa opasni manipulatori za masata.
Pitam se:”za6to o6te kogato sinat mi be6e v NMPG-kraia na 80-tte god.se vazmu6tava6e o u4ebnizite po istoriya,geografiya-ikonom.ili polit.-vsi4ki edin dol drenki-Za6to? toi sam e proglednal prez tezi godini?-niam li zna4enie v kakva semeina sreda zivee?….kakvi sa bili roditelite mu, -izpolzva4i,podlezurkovzi,nagazda4i,lizemeri,v kakvo sa vazpitavali dezata si?-sliapo da virvat i da ne pitat :koi,koga za6to i do koga?…
Предполагам, че от прекалена тактичност г-н Инджев не уточнява, дали по време на интервюто въпросния професор е бил трезвен, или вече е изкарал един два “амура”.
Пардон, интервюто беше във в. Преса, така, че няма как да се разбере…
За много години, господин Инджев! Да сте жив и здрав! Вие и Вашето семейство! И дано вашите читатели, но и съмишленици да стават все повече!
България няма на какво друго да разчита.
Поздрави и на всички форумци, които споделят мислите си в този блог. Съгласни или не, все пак идеята ни е да намерим верния път.
За всички 2014 г. да е успешна, по-малко трудна, по-малко тежка и повече оптимистична!
Чудесен анализ, господин Инджев!
Но мисля, че Пантев заслужава не толкова разсъждения, колкото нажежено желязо. А. Пантев е локален бълг. комуноизрод с примеси на сръбски национализъм а ла Милошевич. Пантев е жалко провинциално парвеню. Пред червените бабички плюе американците, но драпа за командировчици в Щатите.
Нареди се сред червените натегачи като Б.Райнов, който охули и се отрече от собствения си баща – Николай Райнов, един от малкото истински енциклопедисти в следосвобожденска България. Сред Лъчо Еленков, който беше обявен за “велик” поет, когато написа “От Балкана слиза хала, не ми било хала-най ми бил Тодор Живков…”(!)
Преди време Пантев се изцепи, че у нас НИКОГА не е имало геноцид, после “уточни”, че геноцидът бил локален – в Батак и Перущица. Генетичен национален предател. Като партията си.
БРСДП /к/ предаде Благоев. После предаде България. Димитров и Коларов предадоха септемврийските въстаници. БКП предаде България. Димитров предаде стотици европейски комунисти. Предаде и България. Шумкарите от БКП предадоха страната си. Димитров предаде антифашистката кауза. Живков предаде Димитров. Луканов и шайката му предадоха Живков. БКП предаде България. Луканов предаде Жан Виденов. БСП предаде България. ДПС я предаде. Гоце предаде Жан Виденов. БСП предаде България. Мунчо Сакс. предаде България. Боце предаде Гоце. Пантев предаде България на Милошевич. ГЕРБ предаде България. . .
Бедний, бедний професоре, що не се гръмна на 10 ноемврий?
Пантев е отдавна изсъхнала фъшкия, но продължава да омирисва пейзажа.
Ако можеше щеше да е фЪшист, но и за социалист е готов. Важното е да има лапачка и лигавене. Отврат и гнус. Паркетен, партиен лакей, понаучил американската история със стипендия от ДС и прилепил си така ореола на капацитет. Жалка пропагандна креатура на прогнилия лицемерен елит на червената промосквоитетна мафия.
Повръща ми се точно от този вид мерзавци.
Извинете за некрасивия текст, но как да опишеш низостта.
Щастлива 2014 на Вас г-н Инджев и на достойните Ви читатели!
Отново отлично есе и прекрасни коментари!Поздрави на всички!Споменатите трима “професори” и още няколко други от тяхната кохорта с голямо самочувствие манипулират историческите факти и събития обикаляйки студията и жалко,че водещите или от неинформираност или от страх за работното си място не ги коригират.Някъде през Ноември А.Захариев направи интервю с нереализирания престолонаследник, който не знам защо някои обичат да наричат “цар” или “височество”,дори и след като си изигра “Донката” с 800-те дни,с което много ядоса и разочарова!
Достатъчно е да погледнете колите по улиците и паркингите за да ви стане ясно,че референдумът отдавна е проведен. Това, че някои още не са го разбрали, а господин Пантев не иска да
го признае не го прави невалиден.
Спомних си една сцена от честването на 100 годишнината от обявяването на независимистта. Тогава в Търново, същите двама професори изнасяха хвалебствени речи за Фердинант, на фона на строените лидери на тройната коалиция е.г. на фона на Симеон. От това слагачество чак на мен ми стана неловко. После се отвратих и повърнах. нали Фердинант е (или не е) винивник за национална катастрофа.
Та това са нашите професори академици историци.
ЧНГ на автора на блога и на всички негови гости!
Искам да кажа, че ФЕРДИНАНД САКС КОБУРГ ГОТА – български цар, не е каква да е личност, има изключителни заслуги за изграждането на новата ни държава по европейски модел, има и грешки вероятно, но според мен, образът му е моделиран по съвеЦки в новата ни история, което е изключително жалко, защото бихме могли да се гордеем с него, или поне с някои от качествата му.
Не знам дали Горан Благоев или Андрей Захариев четат тук, но ме се иска да им кажа, че проявяват изключително неприятно за мен НЕУВАЖЕНИЕ към българските царе, пропускайки винаги да споменат титлата им, например ЦАР Асен и прочие, а същевременно никога не пропускаот да се обърнат към гостите си със съотв. титла, професор или каквато е, така трябва, но нима един професор е повече от един цар? Това неуважение към нашите царе е изключително дразнещо и също така говори за изключително лошо възпитание, по-точно, за КОМУНИСТИЧЕСКО възпитание. /Извинете многословието ми, но ето, тези и подобни неща ме отблъснаха от почти всички български медии, просто не съществуват за мен./
Неписано правило е, че когато комунист кихне нещо, то трябва да се тълкува наопаки. В последния си постинг писах, че пост-комунистическият ни модел е псевдо-демократичен. Оставa да добавя, че миналата година, с началото на протестите и исканията за морал в политиката, се видя, че народът най-сетне е узрял да поиска сметка от управляващите за безобразията им. Тоест имаме налице първа крачка към истинска демократизация на България, или иначе казано: другарът (няма да го нарека професор, за да не обидя истинските учени) Пантев лъже, защото в действителност на 14.06.2013 г. България комай започна да ИЗЛИЗА от кризата на демокрацията…
Екскурзовода Пантев,директора на историческия музей,не си спомням името в момента плеяда от ченгета смърдящи и осмърдяващи всичко около тях.