Рецидивизъм на “Атака” в действие след бездействието на нейните управляващи другари

Противно на правилата, правя прогнозата преди факта, който я предизвиква: този път наистина предстои дипломатически проблем между България и Франция. Няма да се размине и на управляващите с маневри и увъртания заради „Атака”, както стана след скандала със Сидеров от 6 януари.

Острието на скандала днес е телевизия „Алфа”, която е пропаганден щит и меч на „Атака” и медиен оръженосец на вожда Сидеров. Екип на „Алфа” е атакувал агресивно френския културен институт Алианс франсез във Варна с настояване неговата директорка Стефани Дюмортие да даде интервю. След отказ от страна на Дюмортие, която притежава и дипломатически имунитет, екипът отказал да напусне центъра и се е наложило да бъде потърсено съдействието на българските власти.

Познавайки нагласите на френската страна, смея да прогнозирам, че предстои наслагването на агресията срещу същата Стефани Дюмортие на борда на български самолет, проявена на 6 януари от страна на Сидеров, да доведе до ескалация в реакцията на Париж.

Новата агресивна акция не е дори импровизация, а е явно преднамерена. Тя показва, че България не може да осигури защита на лице с дипломатически статут, преследвано от крайна ксенофобска партия, осигуряваща кворума на днешното управление. Това вещае събития, вина за които ще имат онези във властта, които се опитаха да омаловажат с мълчанието си на политическо ниво деянието на Сидеров и така на практика го окуражиха да продължи с провокациите.

По този повод прилагам сатирична бележка към предисторията на на днешното развитие на скандала, който обаче, по всичко личи, няма да се размине само със саркастични забележки, а ще доведе до реални проблеми за това управление на България по европейска линия- не изключвам дори, като начало, центърът във Варна да бъде закрит в знак на протест от страна на Париж.

В името на прозрачността, за която показа рудиментарна готовност Сергей Станишев с признанието си в предаването „Шоуто на Слави” снощи, че на 6 януари вътрешният министър Цветлин Йовчев му е съобщил ( посред нощ) за варненския скандал с Волен Сидеров, реших да предприема конкретни стъпки да доразвия инициативата му. За целта помолих да ми подхвърлят една флашка от онези, които обикновено подхвърлят на един вестник.

Въоръжен с подхвърления запис на разговора, бързам да изпълня дълга си да ви го подхвърля ( не дълга си, а записа) в транскрибиран вид.

„-Ало, началника ли е?
– Да, аз съм!
– А, пардон, търся втория по ранг във Вашето семейство ( чува се троснато „ за тебе е този път”- бел. на транскрибиращия текста).
– Ало, какво става, да не е тръгнала насам ловната дружинка от Сирищник?
– Още не е, държим бойния отряд под око, така че се извинявам за късното обаждане – не е ранното предупреждение, за което ми наредихте…
– Нищо, нищо и без това не мога да спя, преговарям си азбуката и все не мога да прехвърля от АБВ нататък. А и щом звъниш в два часа посред нощ, трябва да е нещо страховито- сигурно пак са се развилнели протестерите с бебешките колички на жълтите павета, направо обявявай код жълто!
– Не, не е чак това. Просто нашият пак се е напил във въздуха…
– Кой въздухар, бе, казах му да престане, че фонтаните са пресъхнали от сушата и много си личи като ги използва за писоари, ама..
– Не, не е бившия ми началник от Плевен, а сегашния от Ямбол, който заплашва със злания пръст на ципа да покаже с какво ни крепи на власт.
– Знам, бе- само те изпитвам за лоялност. – Другарите от руското посолство вече бяха тук с инструкции.- Кой, освен дружбата с др. Путин, е пострадал този път?
– Един близо двуметров младеж, 120 килограмов анаболен полицай и още един едър служител в униформа…
– Малее, тоя е звяр, бе, това вече е серийно изнасилване! Не си поплюва само със закани пред съдебната палата към педерастчетата- чак тръпки ме побиха!
– Само ги е бил, докато други народни избраници са им държали ръцете, а народни представителки са налитали с крака.
– Жалостив ни е той, пожалил ги е, че ако ги почне със златния си…
– Има и друго- намесена е този път и жена, направо някакъв „симбиоз”!
– Не думай, това вече е извращение- сигурно някоя германска стюардеса е замерял.
– Още по-лошо, французойка е и има дипломатически паспорт.
– Бързо да се обадиш на Бойко, той знае как се потушава пиянски скандал в самолет, гарниран с дипломатически имунитет. Какво ще каже сега Франсоа, на когото обещах повече да не позоря европейския соц ?!
– Слушам, отивам лично в Банкя. -А битите от нашия човек да ги донабием ли, че да се оплачат от нас пред педерастачетата, за да спасим кворума като поемем вината?
– Абе, прекалил си с „На всеки километър”- чак такава самоотверженост има само в старите пропагандни филмчета, те са за наивниците от третата възраст. Ти само увъртай, крий се с приказки зад закона- прави като мен. На 20-ти имам предплатено участие във веселяшко телевизионно предаване и тогава ще разсея съмненията, облаците и подозренията за мекушавост от наша страна.
– Аз в кой ресторант да се скрия дотогава?
– Пробвай в кръчмата „Сам дойдох”. Тя е на сигурно място, само метри от „Позитано” 20, там никой няма да те търси, защото никой не вярва на лъжливи табели вече (въздъхва-бел. на транскрибиращия текста). Важното е да спечелим време докато другарите от Масква придумают нещо (чува се рязко скърцане на стол,става прав уважително- бел. на транскрибиращия).
– Добре де, но на провинилия се полицай, който не е целунал ръката със златния пръст, нека все пак да му шибнем някой друг шамар да знае друг път да не проявява неуважение към властта, а? Лесно е, лежи вързан в ареста и чака Вашите заповеди.
– Може, но да си остане между вас- няма да ти се бъркам. Ти мен питаш ли ме какви шамари си раздаваме в партията?
– Виноват, че питам, трябваше сам да се досетя, да си поема отговорността като един истински министър.
– Хайде, хайде, стига самокритика, стегни се, че нашият човек със златния пръст е на свобода и не се знае какво още има да става, докато братушките ни освободят от него.
– Слава Путину, путеводна звезда в безпутицата ни!
– Свободно, руските другари си тръгнаха, но ще им предам!”

За верността на горния разговор гарантирам, колкото за предсказуемостта на долния задочен герой от разговора.