Станишев обади Йовчев, че му се обадил

Въпросът КОЙ на кого се обажда в тази държава води до тежка диагноза за някакво полудяване, от което няма отърваване.

На 28 март 2012 г. на моя скромна милост се обади премиерът Бойко Борисов, който буквално ми заяви, че съм първият, на когото държи да съобщи за току-що взетото решение на правителство да спре АЕЦ „Белене”. На въпроса ми защо точно един блогър трябва да има тази чест, както и авторското право да разпространи новината, Борисов отговори кратко и неясно: „ за да спреш да ми ядеш кокалите”!

Грешка! Не спрях, с което така го ядосах, че около три месеца по-късно той ме захапа отмъстително ( вече публично), че не съм имал право да бъда „лидер на демократичните журналисти” в България, произвеждайки ме в такъв „лидер” във фантазиите си, споделени обаче на заседание на Министерския съвет със съзнанието, че стенограмата ще достигне до осиротелите без моето лидерство журналисти.

Случката ме убеди, че има нещо шантаво в телефонната комуникация в държавата. Тази диагноза се потвърждава многократно, поради което започнах да й обръщам внимание. Не, че се надявам да открия лечение, но да припомня още два примера.

Георги Първанов си призна пред радио К2, че „тези дни” (когато Борисов се скъса да отрича да поддържа връзка с него),се чува с Бойко Борисов :

Илиана Беновска: В крайна сметка не ми отговорихте. Вие, чухте ли се тези дни с Бойко Борисов?
Георги Първанов: Сигурно си общуваме с смс-и за коледни празници или за рождени дни, но това изчерпва нашия „диалог“. Имам чувството, че някои други са си общували много по-конкретно и резултатно, но това не е моя тема.
Илиана Беновска: Възможно ли е да постигнете съгласие със Сергей Станишев, Вие чухте ли се тези дни?
Георги Първанов: Не, не сме чували.”( 18 януари 2014 г.)
Както виждате, Първанов и Борисов се чуват, макар да се обявяват публично едва ли не за смъртни политически противници (нещо като ДПС и „Атака”, които са заедно зад правителството, но продължават да убеждават в обратното простолюдието в партера на театъра). Същевременно съпартийците Първанов и Станишев не се чуват.

Ако трябва да употребя популярен сред селските стопани израз, Първанов е „отчувал” Станишев като змия в пазвата, след което си размениха ролите: Станишев отчува Първанов като пепелянка, изпълзяла на припек в задаващата се жега по евроизборите. Сега й търсят серума, успокоявайки другарите и другарките, че от ухапванията на пепелянката ще заболи малко, но няма да е фатално.

Животинската символика беше обогатена днес от ромския лидер Цветелин Кънчев, който оприличи Първанов на …свиня. „Просто” каза по негов адрес в едно телевизионно интервю, че за „малко прасе и нов началник” е трябвало отрано да се внимава какво ще стане, когато пораснат.

Но да се върнем към темата за телефонните обаждания, които издайнически изплуват в публичността. Нямам предвид онези, подслушаните, а декларираните доброволно.

Принос в шантавата пиеса даде Станишев. Уж правителството не било негово, както се кълне, а се оказа, че като стане напечено вътрешният министър Йовчев му звъни да му докладва.

Това научихме от самия Станишев. Той ни осведоми по време на участието си в „Шоуто на Слави”, че Йовчев му звъннал да го информира за скандала ( „същата вечер”) със Сидеров във Варна на 6 януари.

За да оправдае шикалкавенето на БСП по темата, Станишев се изпъчи с „новината” със задна дата, че още на 6 януари казал по телефона на Йовчев „ имате моята подкрепа”.

Ние пък цели две седмици от тогава живеехме в заблуждение, че Станишев има някакви колебания, докато той, оказва се, реагирал мъжки на секундата. Каква ревизия на тази визия и то не къде да е, а в едно забавно предаване!

Понеже е бил в лично качество на телефона и очевидно по липса на време не е имал възможност да се консултира с всички европейски социалисти, на които е началник по линия на ПЕС, нито пък да свика който и да било колективен орган на БСП, остават само няколко възможности за оценка на тази позиция от гледна точка на колективната й стойност към мига на непоколебимата му подкрепа за МВР:

1.По време на разговора наблизо да са били Местан и\или Орешарски.
2.Станишев, говорейки в единствено число, всъщност е разсъждавал отговорно с категориите на множественото число – нали е потомствен партократ, може пък да се е почувствал като червен монарх.
3.Станишев може да е пуснал телефона на усилвател и до него одобряващо да е кимнала Моника.

Ще ви изненадам, може би, но според мен и трите версии са валидни- поотделно и заедно. Защото най-вероятно обаждането е заварило Станишев в домашни условия ( обаждане на Йовчев „същата вечер” означава посред нощ). Понеже Орешарски е компромис като отроче на семейството на властта, на което Станишев е бащица на правата на приносител на най-много електорални гени, няма нищо чудно Станишев да се е почувствал упълномощен по условие да говори като самодържец. Направил го е от чувства на пробудена отговорност от името на поданиците си, участвали в зачеването на програмното дете, чието реално бащинство иначе никой не иска да признае в лично качество в отговор на въпроса КОЙ му нарежда да прави бели.

Във всички случаи излиза обаче, че както Първанов „обади” Борисов, че му звъни по интимни причини ( рождените дни са поводи, по които предимно близки и роднини си разменят обаждания), така и Станишев, в желанието си да се изкара твърд на фона на явната мекушавост на партията му към Сидеров, на практика „обади” на кого се отчита Йовчев в критичен момент.

На всички, които ще опонират, че е нормално вътрешният министър да звъни на началството, ще отговоря, че чукат на отворената ми врата: и аз това казвам, че истинското началство не е Орешарски, както ни лъжат непрекъснато. Или най-малкото, ако предположим, че Йовчев е звъннал и на Орешарски ( ще го чакаме във веселото предаване да ни разсмее и той с някое признание!), явно се е почувствал длъжен да дублира отчета си по най-бързия начин още преди да изчака да се съмне. Действал е на принципа, че и без петел ще съмне, но без Станишев може да осъмне и без министерско кресло.

Ако следващият път Орешарски реши да назначи Пеевски за главен балетмайстор на Софийската опера, за да надзирава като доказан експерт изкъсо постановката „Вестникотрошачката”, вече ще знаем кой стои твърдо зад подобна налудничава идея: човекът с голямо, двойно дори С, на когото реално се отчитат при някоя беля в държавата.