България с цензура

Не знам дали мога да се уредя с още по-голяма омраза от страна на критикуваните от мен български медии, но ще продължа да обръщам внимание на жалката им картинка, повод за което е днешното иначе основателно шумно възмущение от зле прикритата лакомия зад разни солови пътешествия на депутати по света- възмущение, което никак не отива на някои гузни поръчкови журналисти.

Няма какво да добавя към заклеймяването на мотивацията на български депутати да приемат неустоими за тях оферти за пътувания в чужбина. Спор няма, личната лакомия е мощен афродизиак- в последните два случая със Сирия и Тайван е „азиядизиак”. Интересно е обаче какво „пропускат” да „забележат” на втори план българските медии, защото това „нещо” е най- забранената за коментиране тема в България.

Преди да се върна към омерта номер едно за българските медии, пътьом припомням и втората неудобна „червена нишка”, която по дефиниция не е позволено да се тегли от кълбото на зависимостите в нашите средства за информация, защото засяга самите тях. Това е широко разпространената кебапчийска практика в редиците на самите журналисти.

Примерите са пред очите на желаещите да ги забележат. Някои от тях съм извадил пред скоби, не само в ivo.bg, но и в книгите си, където показвам как цели делегации български журналисти са разхождани по света от руското ядрено лоби, за да пишат после хвалебствени статии за руската ядрена енергетика. Тези статии ( и телевизионни репортажи) бяха толкова „централизирани” сюжетно, че дори дублираха подмазваческите си заглавия.

А да припомням ли, че „Газпром” си беше напазарувал един от най-известните български журналисти, който направи по поръчка дълъг рекламен филм за могъществото на тази надигаща се руска империя в империята и произведението му беше излъчено от държавната ни телевизия като зрелище, легализиращо журналистическата подкупност!

За плавен преход от едната забранена в медиите тема към другата връщам отново въпроса за абсурдното заиграване на официозната ТВ7 със сирийския режим през юни 2012-та година, а след това и направо с проиранската „Хизбуллах” в Ливан, чието партийно телевизионно студио дори беше използвано за разпространяване на пропагандата на тази организация ( чието военно крило междувременно беше признато за терористично вече не „само” от САЩ и Израел, но и от ЕС след изплували доказателства, включително по отношение на атентата в Бургас).

Схемата, по която ТВ7 осъществи със съдействие на сирийския режим шумното и твърде самохвално солово посещение в най-недостъпната за световните медии по онова време „гореща точка” на планетата, по нищо не се различава от сегашия скандал с употребения за нуждите на официален Дамаск воаяж на депутата Страхил Ангелов. Освен по едно: никога София така и не реагира на абсурда официозен български телевизионен екип да бъде посрещнат като единствен чужд регистратор на събитията ( както самата ТВ7 се хвалеше тогава), показани през погледа на местната държавна пропаганда.

По онова време управляваше ГЕРБ. Правителството току-що беше прогонило от София сирийския посланик заради бруталността на режима в гражданската война ( която от ТВ7, угаждайки на своите домакини в Дамаск, упорито отричаше да е именно гражданска война, наблягайки единствено на тезата на Башар Асад, че има само две страни в конфликта: терористи и легитимна власт).

По причини, които от ГЕРБ така и никога не коментираха публично, а от соцопозицията по генетично подразбиране не желаеха да критикуват, на откровения абсурд с пренесената в българските домове едноседмична официозна телевизионна пропаганда никой не се противопостави и дори не смъмри. Тази чест беше оставане комай само на ivo.bg, за което моя милост трябваше да изтърпи без право на отговор хулите от екрана на телевизионния бос Николай Бареков.

Обслужването на сирийската официална пропаганда от българската официозна през онова лято на 2012-та, при пълното пасуване на българските медии, похлупени от правителствения контрол, трябва да е имало някакво „висше” обяснение. Всеки, който знае, коя е висшата сила, гарантираща дълголетието на режима на Башар Асад, може лесно да се досети и кой е осигурил чадъра на безобразието.

Сега да се върнем към нещо, което в скандала със сирийската визита на депутата от БСП Страхил Ангелов така и не се коментира. Може би и моя милост щеше да го пропусне, ако не ми го подсказа…сирийската телевизия. В кадър се видя безпогрешно: на гости в Дамаск, заедно с Ангелов, е била една от ключовите фигури на БСП по линия на дружбата с покойния СССР, прероден в днешното му подобие от Путин.

За да не обяснявам отново кой е Захари Захариев, показан в новините на сирийската официозна пропаганда и какви корени на славянството търси този шеф на фондация „Славяни” в Сирия, ето едно припомняне от ivo.bg.

Ще имат ли службите “наглостта” да се огледат на Изток за “наглите”?
Иво Инджев ⋅ декември 22, 2009 ⋅

Продължаващата операция на МВР “наглите” може да е замислена като какво ли не, включително като политически рикошет срещу противници на властта. А може и да не е. Дори и да се приеме, че е 24 каратова полицейска блестяща находка срещу една бандитска групировка, тя пак обраства с подробности, от които могат да се направят допълнителни изводи.
Само че, както няма идеално престъпление ( което за щастие дава шанс на полицаите да намерят улики срещу престъпниците), така няма и такова нещо като 24 каратова, чиста от примесите (намесата) на политика операция от мащаба на “наглите”.
И ето какво може да се види под повърхността при оповестяване на нови данни за най-коментирания арестант от петимата, за които съдът е преценил, че трябва да останат в ареста::
“Антон Петров-Хамстера е собственик на няколко фирми. Във ВАЗ-07 ООД Хамстера е съдружник с депутата от БСП в 36-тия парламент Захари Захариев (бивш сътрудник на 02 управление на ДС – контраразузнаването). Фирмата е създадена в края на 2007 г. (когато според МВР започва да действа групата за отвличания)”.
Това изречение от в. “Капитал” ми привлече вниманието с нещо, което може да се допише в отговор на въпроса: кой е Захари Захариев? А той е най-представителното тяло в България, след кончината на Луканов, за пъпната връв между Русия и България. Такъв е като дългогодишен председател на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД ( за краткост – “шеф на дружбата” с Русия), председател на Фондация “Славяни”, бивш член на Съвета на директорите на фалиралата банка “Славяни” и на управата на “Росбуленерго”.
И още нещо- Захари Захариев е също прочут с академичните си изяви. Ето как, според в. “Капитал” от февруари 1998 г.:
“Професор Захариев наби студент на пресконференция
Шефът на “Славянски университет” и председател на сдружението за приятелство с народите от ОНД проф. Захари Захариев изгони с шутове, юмруци и викове председателя на Студентския съвет в частния Славянски университет Йордан Топалов. Инцидентът стана на пресконференция в пресклуб “Агенция Балкан”. Студентът беше набит пред 10-ина журналисти и професори от председателя на сдружението. Студентът обвини Захариев, че е завлякъл 1 млрд. лв. от студентски такси на висшето училище и иска да избяга с парите.
Шамар и няколко ритника отнесе от учения студентът. “Лайно мръсно, излизай”, развика се Захариев. “Осъден си”, успя да отговори бъдещият юрист и избяга. След неприятната случка професорите поискаха охрана от организаторите на пресконференцията, за да не се допускат съмнителни хора в залата”.
Но да оставим шутовете и шамарите му, които го родеят ( може би) с каратето на бъдещия му съдружник – та той разбира и от енергетика (руската писта за контрол и проникване в чужбина и особено в България), независимо от хуманитарното си образование. Нещо повече, професорът русофил ( който в младежките си години беше германофил, от ЦК на БКП го бяха пратили в Западен Берлин да изучава младежките движения, а още по-рано пък беше голям бригадирски командир и се разхождаше в махалата с униформа и с пистолет в кобура на показ) явно разбира толкова много от тази руска писта, че е избран да бъде консултант по сделката на ООН “Петрол срещу храни” от фирмата гигант на социалистическата външна търговия “Машиноекспорт”.
За тази сделка в заключителния доклад на комисията на ООН, оглавявана от Пол Волкър, разследваща злоупотребите по хуманитарната програма на ООН за Ирак се казва, че БСП е получила 3 млн. барела иракски нефт в нарушение на наложено ембарго. С това от ООН потвърдиха съобщенията в иракския в. ”Ал Мада”., посрещнати от партията и лично от бившия й лидер президента Г.Първанов ( като бивш партиен бос) с истерична съпротива.
Сътрудничката на президента Бойка Башлиева дори разпространи в българските
медии факс с невярно съдържание, в което се цитираше “опровержение” на друго арабско издание на изнесените в “Ал Мада” данни. Във факса беше сбъркана арабската страна (Египет със Сирия, голяма работа!) и беше “пропуснато” да се отбележи, че става дума за писания, в които яростно се нападаха чуждите сили в Ирак, сред които и българските ( но беше използвано за самозащита от президента Първанов, просто защото в него се оплюваше “Ал Мада” като маша на империализма, нищо, че беше издание на…иракските комунисти).
Доставките за БСП, според доклада на ООН, са били обвързани и с руския шовинист Владимир Жириновски, за когото Саддам Хусейн е отделил квота от 73 млн. барела нефт. Доставките, предназначени за Жириновски, са били финансирани от базираната в Тексас компания “Бейойл”, чийто президент Дейвид Чалмърс и неговия заместник – българина Людмил Дионисиев, бяха осъдени в САЩ.
Какво са знаели българските служби и власти от времето на скандала? Бившият депутат от НДСВ, член на парламентарната комисията за разследване на скандала Тошо Пейков, твърдеше, че в докладите на българските служби нямало доказателства печалбите да са отивали във Висшия съвет на БСП, но са били споменавани “все хора, които са се афиширали като представители на БСП, служители на бившата ДС, бивши посланици”.
А какво отвърнаха от БСП? Заявиха, че фирма на собственика на вестника на социалистите “Дума” Петър Манджуков, е сключила законна сделка по програмата на ООН “Петрол срещу храни”, а неин консултант е бил членът на ВС на БСП проф. Захари Захариев.
Сега същият Захариев изплува от дълбините на “прехода” и отрича енергично (пред в. “Дневник”) да се познавал кой знае колко с вече скандално известния Антон Петров – Хамстера. Само дето имали обща фирма. Но това било, защото друг ги запознал и защото му се доверил.
И така: един от аспектите на новия скандал, който засега не е скандализирал политиците, е, че бащата на “дружбата с Русия”, радетелят на масовото побратимяване на руския с български градове, консултантът по “Петрол срещу храни”, бившият банкер и специалист на енергетика от “Росбуленерго”, който в годината на Русия в България беше неизменно в компанията на Г.Първанов и С.Станишев, се оказва свързан с очертаващия се като враг номер едно на републиката в престъпния свят, спрягания за “мозъка” на “наглите” Антон Петров- Хамстера.
Интересно, ще имат ли “наглостта” службите и техните началници начело на държавата по линия на изпълнителната и съдебната власт да проследят тази твърде интересна нишка, тръгнала от “наглите”?
Моя скромна милост, като (не)представителен представител на четвъртата такава, дава своя скромен принос. И съм в очакване да видя последователи сред другите власти. А защо не и сред законодателите?”

Сега, след това опресняване на паметта, става ли малко по ясно , защо депутатът от БСП Страхил Ангeлов, приятел на Георги Първанов, както пътешественикът до Дамаск се представя днес в актуално интервю за в. „24 часа”, е толкова уверен в своята недосегаемост? Направо е като Николай Бареков, който днес учредява партията си в компанията на емблематичното лице на младежката организация на „Движение русофили” в БСП Ангел Славчев- същият, който беше активен борец на фронта на „шистовата революция”, както и на имитираната „революция” срещу ГЕРБ миналия февруари, а сега и учредител на „България без цензура”.

За цензурата навсякъде по света винаги има причини и нейният смисъл е в това – да не се говори за тях. А конкретно в България цензурата крие най-важното, руската си връзка.