На фона на събитията в Украйна, които все по-основателно оправдават термина „революция”- при това с обратен знак на болшевишката злоупотреба с него, дори и неизкушените от политиката се питат какво не ни стига на нас българите да проявим подобна решителност за окончателна раздяла с метастазите на съветското ни наследство.
Няма ли тази вълна да стимулира нашия стремеж към свобода или все така ли ще си останем примирени да сме „освободени” от Трети украински фронт, наложил по заповед на Сталин окупация на България през септември 1944-та, която под разни скрити форми продължава и днес да ни притиска на европейското дъно?
Защо, по дяволите, по аналогия с Киев ( а вече и в много други градове на Украйна) у нас не нахлува Четвърти украински фронт- днес в София, утре и в други градове?
Да започнем от приликите и разликите по отношение на външния фактор, взривил Украйна.
Както и в Украйна, Русия разиграва ходовете си тук от позицията на империя с вечни интереси в своята сфера на влияние и демонстрира решителност в тяхното налагане, на каквато Западът не е готов пред хипотезата за крайно изостряне на противопоставянето срещу руския натиск в името на някакъв си български цивилизационен избор.
От устата на раздразнени от моята критика западни дипломати съм чувал недипломатичната реплика по този повод: „вие какво искате, да започнем война с Русия заради вас ли”?
Не, не искаме това и си знаем, че защитата на нашия цивилизационен европейски избор е преди всичко наша задача, с която обаче не се справяме никак добре.
Днес в мека форма ( и поради това лесна за преживяне от страна на стадото) се повтаря ситуацията след окупацията от 1944-та, когато антикомунистическата съпротива се надява на западната подкрепа, но я получава само на думи.
Върхът на въоръжената борба на Горяните срещу българския сталинизъм съвпада с най-голямото изостряне на тона между Запада и СССР в края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век. Със спадането на напрежението между САЩ и СССР се изяснява, че българският антикомунизъм няма да получи пряка помощ отвън (както гръцкият, например). Това води до бруталното смазване на отчаяните остатъци от волята за съпротива в България.
Сталинистка България, в лицето на наложения отвън режим, триумфира и го показва с масово строителство на огромни паметници на благодарността към съветските окупатори именно във средата на 50-те години, а не веднага след край на войната, както е навсякъде другаде в Европа, където Червената армия наистина е воювала.
( И аз да взема да се родя точно тогава, след което трябва през остатъка от дните си да се оправдавам как това се е отразило на мирогледа ми през първите десетилетия на моя неинформиран избор!).
Спорил съм многократно с лесното обяснение за нерадостната ни съдба като проекция-единствено и само- на геополитическа сделка. В книгата „Течна дружба” съм цитирал документални доказателства, че Западът не е упълномощавал Сталин да ОКУПИРА България.
Нещо повече, от разсекретена грама на британското посолство в Турция е видно раздразнението от вероломството на Сталин, който налага окупационен режим на България без това е да е съгласувано със съюзниците- факт, който превръща „българския въпрос” в първата искра на Студената война, останала обаче скрита от вниманието на самите българи, убедени, че заради омразата на Чърчил и безразличието на Рузвелт сме „подарени” на СССР на тепсия.
Истината обаче, при това доказана от събитията- или от липсата на такива, е, че Западът не смята „българския въпрос” за достатъчно важен, за да се намеси решително в защита на прозападната ориентация на българите, която е била доминираща в политическите нагласи на гласоподавателите преди да бъде смазана брутално по съветски образец.
Днес ситуацията е далеч от онази зора на Студената война, но елементи от нейните метастази все така повдигат отровните въпроси за съветската тояга с формата на руски морков, с която ни налага бившата ни колонизаторка.
Първият ни проблем е да формулираме този проблем. В Украйна го разпознаха и се изправиха срещу него, но там кървавата предистория на съветския терор е родила най-ужасяващия геноцид в Европа, сравним със самия холокост ( и извършен преди него!), покосил около 9 милиона души чрез изкуствено създадения глад като форма на колективно наказание за цял един народ заради съпротивата му срещу насилствената съветизация. Такова нещо не се забравя и прощава- никаква пропаганда не може да го изтрие от народната памет.
Има и други несъответствия в мащаба, които правят украинския аршин трудно приложим към нашите условия, но доколкото трябва да се опитаме да си изясним нашата картина, е по-добре да се върнем в българската днешна реалност.
Тук протестите започнаха по-отдавна и поставиха рекорд по продължителност, но нито за миг не преляха в нещо, подобно на днешните събития в Украйна. Част от заслугата е на управляващитге, които избраха тактиката на пасивното дебелокожие в една война на изтощение на гражданската енергия, която временно спечелиха. Не от сълзливо човеколюбие, в което си позволявам да не ги подозирам, а като елемент от военната им хитрост,те внимаваха да не бият прекалено демонстрантите, за да не ги радикализират.
Тук, противно на класиката в метода на анализа на базата на актуалните факти, стигаме тромаво, но неизбежно до новината на деня- до радикализацията на студентския протест чрез повторната окупация на Софийския университет.
Не чух някой да е формулирал подобна теза, но нямам съмнение, че дочувам в това отчаяно действие тъкмо тътена на Четвърти украински фронт, макар да е малко вероятно той да доведе до „всенародно въстание” у нас.
Най-големият тактически успех на досегашните протести, гражданските и студентски, беше породен от … безличието. Ще ме прощавате, но е така. Дори и в моментите, когато известни личности участваха в протестните шествия в София, всеки един от тях внимаваше да не му бъде вменен опит да „се възползва”, да „яхне” протеста.
А защо това е успех ли? Ами защото властите изпаднаха в невъзможност да се разправят с лидерите на бунта, както с удоволствие правят винаги, когато могат и бяха принудени да търпят аморфната маса протестиращи само и само да не откроят чрез репресии гражданин, когото да героизират.
Ето защо управляващите другари се неистово чрез свои протежета в пропагандата да осмеят ялово дори чувството за хумор на протестиращите, на които измислиха ( по аналогия с термини, родени срещу протестиращите против Путин в Москва) етикети, като „протестъри”, „соросоиди” и други подобни словесни торпеда на канализираната омраза на официозно инспирираното заклеймяване на престъплението с неизвестен извършител.
Същевременно това безличие на протеста с хилядите лица, т.е. липсата на лидерство, доведе и до най-големия неуспех на гражданската съпротива. Парадоксално е, но е факт, че без авторитети съпротивата разпиля енергията си.
Ранобудните студенти също не излъчиха лидери и се поставиха дори в доброволна самоизолация. На „Позитано” 20 май пак отвориха шампанското, както при преврата срещу Горбачов през лятото на 1991-ва година.
Само че в Русия имаха Елцин. Хубав, лош- всякакъв, но обединителен фактор, които им развали празника.
Ето , че студентите предприеха крачка в правилната посока, търсейки разширяване на взаимодействието с гражданите. Че са уцелили в десетката личи от яростната реакция на реакционерите.
И отново имаме парадокс. Признак на политическо съзряване е искането на днешните окупатори на СУ за общи действия с всички сегменти на съпротивата срещу днешната орехова гьостерица на властта, но това израстване се натъква на израстъците на познатата спирачка в съзнанието на бунтуващия се поединично българин.
Без делегиране на авторитет, който да поведе протестите, тази студентска крачка напред отново ще увисне над бездната на безразличието, на която властите разчитат като на спасителен ров около обсадената им крепост.
Знам, че аналогиите ми за Четвърти украински фронт ще бъдат пратени ( най-вече чрез премълчаване) на Четвърти километър, но аз така си пиша, като лудите. Както си говоря от години, че най-подходящото място за протести в името на свободата ни е пред и срещу паметника на благодарността за съветската окупация.
Унизеният от близостта на този паметник университет е в тежко противоречие с посланието на съветската окупация, която, оставена да се перчи на воля, се присмива в своята недосегаемост на студентската окупация отсреща.
За разлика от Народното събрание или Министерския съвет, символът на българското раболепие пред лъжата няма работен ден. Направо си проси честта да обедини желаeщите да протестират срещу днешната власт, която не само пази денонощно осветената си светиня, но и огради фундамента й с телена ограда- да не би някои да оскверни най-милия символ на петата колона и нейното правителство.
С телената си ограда властта на петата колона издаде най-големите си страхове. Трябва ли да монтират и картечници, за да прогледнем като украинците?
Ако не съм бил ясен досега, да го кажа направо: щом търпим лъжата за окупацията като наше освобождение, не бива да се надяваме окупацията на свободната университетска територия да ни освободи от каквото и да било.
Р.S. Четвърти украински фронт е съществувал реално като номерация и пак е бил командван от маршал Толбухин, но в случая употребявам понятието като метафора на надграждането в светлината на украинските събития и на съветската претенция да сме били “освободени” от Трети украински фронт.
Г-н Инджев, не мислите ли, че ако българите нямахме възможността да заминем на запад и да забравим този абсурд и недоразумение, наречено българска политика, едва ли днешните протести биха изглеждали мирни?
Днес имаме дясно, но няма лидери още по жалко няма реални действия на дясното срещу, уродливати партии на ДС.
За мене днес е последния шанс на България да тръгне по пътя на нормализацията, откъсвайки се от зависимостите на СССР.
Ако опозиционните демократични сили не намерят сили в себе си да обединят хората, то явно България заслужава политици като ВС и НБ.
За съжаление в този случай и малкото останали демократи, ще заминат,
Абсолютно прав е Инджев.
Познавам много хора – всички мои близки, както и по-далечни познати, които мислят и разсъждават по същия начин. И биха го демонстрирали с присъствие и действия. Но ги няма авторитетите, които да ни поведат. С безличие и без категоричност нищо не става.
И ако един ден днешните лица, обявяващи се открито, но на думи, срещу нелепите ни управляващи, все пак се решат да свикат някакъв масов протест, единственото място, на което да се съберем, е пред МОЧА.
Категорично!
Благодаря Ви г-н Инджев за поредното брилянтно попадение “в десетката”. Вашият безкомпромисно точен анализ на вече полугодишните ни протести, погледнат в контекста на “окупация-2”, изкрещява тревожно съдбовния въпрос на деня: ИМА ЛИ ИСТИНСКИ (а не на думи) ОТГОВОРНИ ДЕСНИ ПОЛИТИЦИ В БЪЛГАРИЯ, КОИТО ДА ПОЕМАТ СВОЯТА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ И ДА ПОВЕДАТ ДЕМОКРАТИЧНО МИСЛЕЩИТЕ ГРАЖДАНИ НА БЪЛГАРИЯ В ПОДКРЕПА НА ПРЕКРАСНИТЕ НИ СТУДЕНТИ, ПРЕВЗЕЛИ СВОЯТА БАСТИЛИЯ?
Българските студенти окупират СУ,ректор -историк ги дава на прокуратурата.С тези фалшиви историци никога няма да прочетем и анализираме българската история.Има събития,които остават в мрака на невежеството-детронацията на княз Батенберг,русофилските бунтове 1887,все събития в които се вижда дългата ръка на Русия.Как историческата истина да стигне до всеки българин?А както виждаме нищо ново под слънцето,имперските амбиции на Русия и Турция ни притискат,западна Европа и САЩ се спотайват,де ги Стамболов и Муткуров?
Лесно е да се каже, че са нужни лидери – почтени, умни и уважавани хора. Вероятно са останали някои от тях в България, но дали са разпознаваеми за хората? Звания и титли се раздаваха знаем на кои и тях ги правеха популярни и в телевизия и по радио и в пресата. Създава се популярност с изсипани милиони за (ще си спестя епитета) такива като Бареков. Много рядко се случва да допуснат свестен човек на екран. Но на Вас ли да казвам, дето сте го изпитали лично. И как да бъдат приети лидерите от хората? И как да не бъдем пореден път излъгани от подставени лица?
За днешното състояние на нещата,освен БГ народа/не сме народ а мърша-Петко Славейков/,допринесе и ЕНП на Меркел,която припозна за дясна,партията ГЕРБ ,начело с Б-Борисов.Няма какво да се лъжем:единственият политик който можеше да подържа равновесието:дясно-ляво,бе ИВАН КОСТОВ!!!Днес,той е в страни от политиката,огорчен от онова което му поднесе “признателния”БГ народ,а фигура ,която би могла да излезе и поведе “десните”НЯМА,,по ред причини.В Украйна имат Кличко и няколко други опозиционни водачи,имат Тимошенко,която въпреки че е в затвора,оказва влияние,самите украинци,в не-малка част са с чувство за собствено национално достойнство и изразяват това с поведението си по улиците и площадите на Киев и другите градове,докато тук битува мантрата за дядо Иван и мечтите по времето на т.н”реален социализъм”олицетворяван от Тодор Живков и кликата му. Дано песимистичната ми прогноза за резултата от втората окупация на СДУ не се сбъдне!
Пряма трансляція Еспресо ТВ (Украина): http://www.youtube.com/watch?v=pZfR-TBv8V0
Ами то английския посланик ни го каза ясно- или се отделяме от влиянието на Русия или те ни отделят от пакета , в който ни бяха опаковали с Румъния.Румъния на Запад, ние към Евразия.
Статията е аналитична и условно точна. Правят се превъзходни паралели между минало и жестока българска реалност, основателна критика или нежна ирония към плахия български начин за промени в смисъл вълкът и агнето. Уморено желание за възраждане на българския дух. Но кой…дух? Виждате, че в Украйна духът е Киев. Може ли софийския дух да наложи внушително присъствие и стоицизъм на жълтите павета? Не. И първата причина е вероломната централизация с грешна точка София. Кой живее и работи в столицата? Редом с екстрата на талантите, способните пробивни хора, малко останалия научен поитенциал, шепа обективни медийни хора, за които журналистиката е кауза и чест/ОМЕРЗЕНИ ОТ НАГЛАСТТА НА СИСТЕМАТА/-още върхът на престъпността , посредствеността и огромната маса чиновници към държавния апарат, контролиран от без значение цвят/партиен/. Огромната част от софийските жители живеят по-добре от прованса. Защо? В София са парите, властта, информацията от първа ръка, щабът на олигарсите и отрядите на мафията. Медиите, които не те карат да мислиш, а да се пристрастиш към шоу програми и сериали. Не съм споменал турските – с неистовото желание да изглеждат едновременно по нашенски и европейски. Опитвам се да нахвърля понятия и тъжни определения без план и ред-кавито липсват и на Родината ни. Защо статията на Иво е условно точна? Защото не можеш да обхванеш нечовешката манипулация на нашите „Виктор Янукович”-ци, много години с цената на качество живот на още едно „загубено поколение”. ОЩЕ ПОВЕЧЕ ВЕРБАЛНО, СЪС СИЛАТА НА СЛОВОТО. Не е бедата във „вожда” , водача, лидера. Бедата е , че умните и миожещи хора от София, живеейки в София, не помагат на прощъпалници като РБ и личности като РК да му помагат и развиват усета му за справедливост. Не го упреквам, че е редом с МК, ДВ и сие. Може би и в тях да е оживял синдпрома на справедливостта. Основно в полезността на бъдещите политически структури е честно и обективно, непримиримо решени е за крути реформи. Във всяка област на омръзналия ни, затлачен със ефтини скечове живот.
Мое мнение е , че ситуацията в България и Украйна в основата си е еднаква !
Мащабите разбира се са различни , а има и нюанси на разлика , но това не променя оценката!
България и Украйна са зависими !
Украйна се стреми към ЕС !
Българиа е фиктивен член на ЕС , практиките в страната , стандартите и тенденциите на развитие са далеч от европейските !Тя по-скоро си стои на едно място , лутаща се в уникалния български хаос!
Видно е и двете страни са фатално зависими от Русия, но България е обременена допълнително и от лобито на Турската партия управляваща в момента ! Тази престъпна структура на ДС спъва държавата вече десетилетия !Днес на българите освен всичко друго им е навита и по една чалма на главата !И за да е пълна аномалията това е направено с участието на екстремистка партия , водеща се за националистическа дясна , и проруска партия на най-богатите , водеща се социалистическа лява !
В България лъжата е пълна, във всичко и навсякъде , тя е в апогей , който е невъзможен не само на практика но и на теория в която и да е страна от ЕС!
Свежата енергия за промяна в Украйна е резултат от незавършеният им преход , приватизация и още неща за ограбване – създаващи остър сблъсък! Тя е в периода на мадридския мушморок, докаран от службите !Той рестартира Белене и играеше на двата фронта!При нас се стреляха по улиците всеки ден и резултата беше нулев , а в Украйна, взе че се вдигна народа !
България вече е ограбена , тя изцяло е в ръцете на мафията !Инстиктивните усилия на будната енергия да се обедини в името на гражданските си интереси и напредък в условията на ясни правила , е разбивана умело с целенасочено постоянство !
Може да се каже , че фалшивото членство в ЕС е по –скоро вредно за нас !То претъпява гражданските импулси и е щит за мафията !Престъпната клика използва умело демократичните принципи в своя полза и интерес , за задържане на властта с всички средства !Българските граждани са натискани по паветата , точно от “демократичната полиция на демократичното правителство, подкрепяно от демократичен парламент и всичко е законно, сякаш както на запад “, това се вижда от бюрократите в ЕС пишещи доклади срещу тлъсти заплати и безпроблемно 4 годишно спокойно благоденствие !
Смятам , че в близките десетилетия нито Украйна , а още по малко България имат истинско демократично бъдеще !И в двете държави народите нямат шанс , фалша ще е лицето на провалените им държави оставащи далеч зад някогашните си източно европейски съюзници !Махалото за демократична смяна на управляващи леви –десни , десни –леви отдавна е спряло ! Потънало е дълбоко в блатото на безпътицата създадена от калпавите български управници , адекватен образ на посредственост и население упорито и глупаво гласуващо за тях !
Направо в “десетката ” г-н Инджев ! Браво !
Много мисли пораждате г-н Инджев.Нашият Евромайдан започна на 14.07.2013г. и продължава.Защо все още не е постигнал целите си?Причините са няколко,но приемам за основа това,което казвате: местото на протестите и липсата на водачи.Какво постигнахме с протестите си пред НС? Железни заграждения и зад тях хиляди полицаи от София и други,докарани от всички краища на страната.За водачите:Засега е трудно да се говори за лидери, но образ,който започва да се откроява все по-отчетливо е Реформаторския блок.И според мен,желая му успех,той няма алтернатива. А с него ще се появят и личностите. Кой познаваше Бенковски преди Априлското въстание,кой вярваше,че Захари Стоянов ще донесе Съединението, а Ст.Стамболов уважението за България от цяла Европа? Да, протестите ще продължат,но ако искаме те да постигнат целта си,колкото се може по-бързо,те трябва да се провеждат пред паметниците на окупатора.Нека да видим дали ще се намери един полицай да защитава тези паметници на унижението за всеки БЪЛГАРИН. Пространството,където засега се намира МОЧА,да стане площада на победата на БЪЛГАРИТЕ,които никога не се примириха и съгласиха да бъдат подлеци,угодници,роби и прислужници на властта натрапена ни от русия.
Много добра статия и може би единствената която прави връзка с историята. Благодарим ви за нея г-н Инджев (за пореден път ни отваряте очите). Дано само повече българи да я прочетат и разберат. Мисля че може да посочим още няколко различия между ситуацията в Украйна и в България:
1. В България просто няма опозиция. При цялата ми симпатия към реформаторски настроените партии те така и не достигат масово разбиране и подкрепа. А ГЕРБ просто доказаха че не могат да бъдат алтернатива.
2. Ние сме в ЕС това е добре за икономиката ни но и доста кадърни и трезво мислещи хора мигрираха на запад. А това отслабва подкрепата за демократичните партии тук.
3. Протестите в Украйна бяха мирни докато националистите там не решиха да минат в буквалния смисъл на думата на въоръжена борба. А нашите “националисти” се оказаха едни неразумни наивници.
4. Мисля че ние българите сме прекалено добри и не сме желали насилие или реваншизъм към тези които са ни тъпкали. А това позволи на комунистическия елит бързо да се пребоядиса и да продължи подмолните си действия.
И този път Иво казва точно това което е истината и действителността. Вече 23 години българите имаха пълната възможност да махнат жалоните на поробителя и изтрият лъжата за “освобождението” с идолите на войници, който нито са се били в България, нито са се били за България. Ако има честно допитване най-вероятно само 5-6 процента ще вярват на дългите локуми за “художествена ценност” или някаква признателност за разрушаването и изкореняването на България от Европа като държава. Основната база и желание го има, но желязната конспиративна организация на БКП/БСП с ДС наемниците си успява да кара хората или да емигрират или да не гласуват. Къде са масата от хората, които би трябвало ентусиазирано да поддържат Иво? Да отворят телевизионните екрани за него? Вместо това рубладжийските еничари, както преди, вилнеят в защита на своите господари и баламосват с дребни дрязги, полулъжи и всякакви фокуси на тоталитаризма.
G-n Indzev,otkloniavam se ot vashiyat blestiasht komentar.Imam niakoi vaprosi kam Vas:mislia si che imame lideri, no se strahuvat da oglaviat protestite ,kakto i sega izistaviat studentite-zashto?Kakco shte kazete za izkazvaneto na p.Stoyano dnes v predavaneto:lize v lize”,che mu haresva Barekov i negovata ‘platforma”?,kato che li odobriava tazi “palachnka”,che e sformiral nova partiya, razlichna ot dosegashnite?…
Напълно споделям казаното от Г-н Т.Тодоров.Вместо да подкрепяме решенията на РБ за непълен мандат,а за мандат ограничен за изпълнение на мандат с определени пълномощия,а именно шесте
точки ние не ги приемааме,а приемаме новите форфмирования на ДС АБВ/то е на ДС/и най новото на
“големия жърналист” Бареков,който забележете стартира ” своето начинание ” със собствени пари.
ДА АМА НЕ! Култов израз на един журналист П.Бучаров.ПО ЗДРАВ!
Проп уснах да отбележа ,че статиети на г-н Инджев винаги са в ДЕСЕТКАТА както бе и негово-то предаване по БТВ което аз винаги съм бързал да го гледам,жалко че блога му не се следи от
повече от милион читатели.Бъдете жив и здрав Вие и вашето семейство!
Г-н Георгиев, пишете доста истини, но едно се питам: нима не разбрахте, че т.н. “турска партия”, именно ДПС, изобщо не е турска, а е кагебистко-ченгесарска, сиреч, в нея няма нищо турско, ала има много руско? Ето това се питам, нима това не го разбирате, та пишете за някакви си там чалми? Що поне не пишехте за руски ушанки, щях да Ви разбера, ала за чалмите дето го пишете, това не го разбирам…
“Преклонена главица сабя не сече я” – това е мотото на нашия народ в кризисни времена. Затова не сме способни да стигнем до истински бунт. Ние сме продукт на петстотингодишен геноцид. Половин хилядолетие са избивани смелите, бунтуващите се, размирните. За такъв период е напълно възможно да се промени националния манталитет. Като прибавим и половинвековния комунистически гнет, става съвсем очевидно защо ние съвременните българи предпочитаме да избягаме от Родината, вместо да се борим с риск за живота си за своите права тук.
Много рядко не съм съгласен с г-н Инджев, но този път изписвам различното си мнение. Струва ми се, че спрямо сегашната “окупация” е особено уместен един цитат от “Туинпиикс”: “Совите не са това, което са”.
Единственото “слабо място” в тезата е свързано с участниците във “втората окупация”. Разликите й с първата (които са много сериозни) започват оттук (макар да не свършват тук).
Участниците сега, в противовес на “оригиналната” окупация на Ранобудните студенти, в мнозинството си не са студенти от СУ (а сред тях има и не-студенти). Сегашните участници са шепа хора, за разлика от масовото и ентусиазирано включване на няколкостотин ранобудни студенти в края на миналата година.
Сред днешните герои се откроява Манол Глишев, който, ако добре си спомням, беше един от най-радикалните и в първата окупация, но това, което го отличаваше (струва ми се, че не бъркам) беше про-герберската му позиция тогава (а и сега).
И най-вероятно именно защото добре се опознаха (след като имаха достатъчно съвместна работа по време на първата окупация), почти никой от Ранобудните от СУ (с изключение на И.Динев) не подкрепя сегашната акция.
Накъсо – именно в участниците според мен е препъни-камъкът на това, което, уви, се повтаря като фарс на окупация.
За съжаление, всяка достойна позиция, колкото и близо до истината да е, може да бъде обезсилена и обезсмислена от тези, които се превръщат в нейно лице. А случаят, според мен, е точно такъв.
За подобно обезсилване имаме, уви, много, много примери в България. Например, Данчо Ментата и Дилян МаминПеевски делегитимираха (може би завинаги) идеята за ограничаване на “офшорното” влияние у нас чрез (проекто)закона, който написаха.
Например, Боко Тиквата (започвайки с Румито Йелева, но повдигайки на N-та степен през управлението си с десетки непрозрачни и морално съмнителни свои действия, подкрепени от ЕНП) делегитимира (може би завинаги) ЕНП като важен европейски партньор в съзнанието на хората, които се самоопределят като про-европейци и десни в България. И т.н.
Разбира се, има и вариант сегашните участници в “окупацията” да са просто младежи, останали без перспектива заради усещане за неуспех на протестите и студентската окупация. И да правят това като акт на отчаяние, че не виждат перспектива тук.
Може и просто да са луди-млади, които искат да привлекат върху себе си вниманието в анархистичен порив на отрицание.
Но според мен е нескопосан опит на гербаджии да опорочат автентичния протест и да дадат козове в ръцете на Олигарски и сие за втърдяване на позиции и очерняне в медиите на публичния образ на Протеста и на Ранобудните студенти.
Подравления г-н Инджев, прекрасна статия!
Съгласна съм с 1 НАУМ.
Както е тръгнало май ще се наложи да защитаваме еврочленството си като украинците, със самоделни гранати, коктейли молотов…
Срам.
На барикадата има само две страни: синя и червена. Червената ни мъчи, лъже и мачка вече близо един век без малко. Знаем я всички много добре, защото плащаме с гърбовете си или с капаците на очите. България е едно голямо село, където всички се знаят, кой какво е, въпреки камарата от приказки и лъжи. Важното е да се махне бариерата издигната от алчното, безскрупулно, кръвожадно червено, което всячески иска да си пази авантите. Желанието синьото да бъде идеално, изглежда уж добро, а то само налива вода за червеното, което съвсем не се тревожи какво е и нахално казва: добре ние сме лоши, но само ние може да ви управляваме. Вашите водачи са глупаци и наивници.
Prevuzhodna statia!!! Ako edin den BG stane normalna durzhava s normalna zhurnalistika, tazi statia triabva da vleze v niakoi ot uchebnicite na budeshteto!
г-н Ангел Грънчаров
Писал съм точно това ДС, четете внимателно !На предизборните им агитации , по читалища и площади се агитира на турски език ! А голяма част от гласовете и паричните потоци идват от вън !Бълргарите са под влияние както на Русия така и на Турция и това са сили които значително ни превъзхождат за да успяват да налагат интересите си по начин който им е изгоден !В това , че управлява етническата партия днес също няма съмнение , екипите им са заели вече всички позиции в държавата и много трудно могат да бъдат изтласкани !Тези хора в бъдеще ще влизат в действие !Толкова дълбоко навлизане на ДПС в държаното управление не се беше случвало !
Подкрепям напълно твърдението, че цивилизационния европейски избор е наша задача, с която обаче се справяме зле от доста време на сам. Може да е смело да го твърдя, но грешката ни започва още през 1235г., когато “излизаме” от орбитата на римокатолическата църква (модерния запад в момента) и се вливаме в света на православната църква (изостаналия изток, в частност Русия, където православието отговаря на народопсихологията им, но не на нашата). Така, че за нерадостната ни съдба, която е била предначертана на моменти, а на моменти не в геополитически план, може би сме си виновни самите ние като проекция на решенията на събора в Лампсак преди близо 800г. …
Извинявам се на г-н Инджев, че може би мястото не е най-подходящото да кажа няколко думи относно символите на държавността в България, но може би няма и подходящо място за това.
Да, МОЧА си е грозотия и дебела мужишка тояга, която ни заплашва, ако кривнем настрани от пътя на дружбата със СССР.
Но какво е например паметника на руски император пред българския парламент? Къде го има това другаде?
Не че съм ревностен християнин, но защо главният храм на българските християни трябва да е наречен на името на някакъв си митичен руски император, който бил победил шведите??
Според мен фундаментът на третата българската държава е много плъзгав и нестабилен, и е основна причина за нейните беди. Смятам, че никой от идеолозите на държавата, като Раковски, Ботев или Левски, не би се съгласил на това, в центъра на столицата на независима България да доминира преклонение пред Русия, независимо от нейните истински или фиктивни заслуги за съществуването на държават.
Като допълнение:
Мога да преглътна Народното събрание да се премести нацяло в бившия Партиен дом, само и само да не се вижда, как руският император управлява българското Народно събрание.
Срамно е, дори в неосвободилите се от колониално господство африкански държави няма такава гледка!
Както винаги, статията е “в десетката”, за което благодаря на автора. Но искам да добавя, че изказаното мнение на КК напълно съвпада и с моето, с една дума, изобщо не разбирам какво прави там, пред Народното събрание паметника на руския цар, защо на руски, а не на български???, защо катедралния храм носи това име, защо не Св.св. Кирил и Методий ???, ЗАЩО търпим това? Аз не мога да понасям това унижение, това гръмогласно отричане на България и нейните създатели… Защо, защо, защо?