Как се каля(ва) червената палачинка

Не очаквам да убедя предубедените, но в текста, който предлагам, не влагам нищо лично, въпреки личния паралел и неизбежното самоцитиране, а акцентирам върху нещо типично: как в БСП „прозряха” истината за техния вожд Георги Първанов чрез все по-масовото обръщане на палачинката.

Няколко пъти съм отказвал да участвам в телевизионни предавания заради присъстващия в тях новопомазан ляв телевизионен фаворит от в. „Дума” Александър Симов. Вече съм го „увековечил” в книгата си „Течна дружба” . Публикувах през 2011 г. като пример за преродена млада форма на старата болшевишка човеконенавист негова изумително злобна статия срещу участниците в митинг с искане за демонтиране на съветския окупационен паметник от центъра на София. В статията си той сипе геронтофобски обиди и истерични клетви с претенции за психоанализ на човекоподобната маса протестиращи срещу символиката на СССР, обрисувани като алчни за пари дебили, достойни за незабавно унищожение в комунистически лагери на смъртта.

Да, скандиращата червена агитка, част от която беше Симов, озвучаваща циничните си подвиквания със съветски маршове, „изпращаше” кресливо законно митингуващите в комунистически концлагери и понеже им беше малко, после повтори същото в интернет с нарочно изработен за целта клип с изброените там лагери в Белене и т.н. На нецензурната изява присъстваше също- и се изяви на мегафона- др. Ангел Славчев, лидер на младежката организация на Движение русофили към БСП, който днес е вече монтиран в чисто новия проект „България без цензура” в качеството на дясна ръка на корпоративния Бареков- обръщане на палачинката с класически подтекст за това що е то „лява ръка, десен джоб” в политиката.

Споменавам Ангел Че ( както сам се именуваше в интернет) като персонализирано доказателство за приемствеността между старата Партия и новия проект „без цензура”, включително заради приликите в обръщането на палачинката спрямо доскорошните лидери на двете уж различни формации.
Заради нежеланието ми да „дишам въздуха” в едно студио заедно с младежа Симов ( изразът е негов по мой адрес в интернет- не можел да ме „диша”) , който солидарно с други хулиганстващи безнаказано крещеше на противозаконния им контрамитинг „фашистки свине” и „фашистки п.тки” , моя милост си затвори и малкото отворени до преди 5-6 месеца телевизионни врати в качеството на гостуващ коментатор. За което никак не съжалявам- съжалявам само зрителите, подложени на облъчването на една пропаганда, която явно е добре дошла в нашия т.н. национален ефир.

Един вид, като не щеш Симов в дискусионен формат, на ти Симов като солов пропагандатор!

Сега обаче, след като въпросният е толкова велик, че българските телевизии не могат да си го поделят коя по-често да го демонстрира,ще постъпя по обратния начин, заразен от модата на общуването с тази нова величина в публичното пространство, налагана по същия упорит начин, по който пробутаха нагоре и Ангел Славчев.

Публикувам негов „епохален” текст ( мъдри се в една класация в интернет), за да се види как в БСП обръщат палачинката досущ като Бареков за Борисов- че и по-зле! Защото пишейки по темата, червените пропагандатори откриват „Америка” за чудовището Първанов колективно. Бареков поне се бори за титлата в дисциплината с обръщането на палачинката в солово качество, криейки конците на корпоративната си връзка. Докато червените пропагандатори нямат такива задръжки- тъкмо обратното, те участват с ентусиазъм в кампанията по масовото развенчаване на своя някогашен идол в тон и синхрон с официалната партийна линия.

Разбира се опакото на палачинката ни показва сега не само до младия Симов, който години наред си е мълчал ( а сега споделя свои „прозрения” за чудовището Първанов с години закъснение).
Същото упражнение е правено в историята на партията многократно: за и против Трайчо Костов, Сталин, Червенков, Живков, Виденов. Ред е на Първанов, а да се готви и Станишев.

Палачинково въртене, с което така несправедливо се гордее Бареков ( все пак той направи най-зрелищно, но няма патент за фурнаджийството) практикуват вече куп червени „шамани”, като Велислава Дърева, Андрей Райчев и др. С ехидна надменност, зададена като тон от самия Първанов, те бранеха своя президент от моя скромна блогърска милост без дори да ме споменават поименно.
Надсмиваха се например в тиражни вестници над тезите ми за бракониерстването на Първанов- такава беше опорната точка за маргинализирането (ми), закодирано в определението на Първанов, че „Иво Инджев е един безобиден журналист” и следователно, трябва да бъде задушен чрез презрение и забвение (още Стефан Продев, главният редактор на „Дума”, беше препоръчал по мой адрес тази тактика след като бях уволнен по политически причини от поста Главен директор на БТА. Тогава той спусна през юли 1993-та в авторската си колонка на неофициален шеф на партийната пропаганда инструкцията да бъда забравен завинаги).

Ще ви спестя част от верноподаническите пред н.в. Станишев излияния на Александър Симов ( като твърдя, че съкращенията в текста му ни най-малко не изкривяват смисъла на воплите в статията), но няма да спестя антитезите на неговите изблици и лъжи, макар в случая удивителното е, че човекът буквално преписва някои мои дългогодишни наблюдения и съждения, които представя за свои открития ( някои премълчавани с години, както признава косвено). В това отношение Симов си е лика-прилика с чисто новият политик Бареков и неговите нововъзникнали оценки за Бойко Борисов с обратен знак.

Неудобно е да се поставям в положението на „първооткривател” на греховете на Първанов, но още по-лошо е да спестя истината- пък и кой казва, че да водиш откровен разговор с читателите си е удобно занимание!

Статията на Симов започва с почти нежното, спрямо нагнетената горчилка в самия текст, заглавие: „Георги Първанов – въображаемият приятел на БСП „.

Още в първото изречение става ясно, че на автора от първия миг му станало ясно всичко за АБВ ( но е „пропуснал” да осведоми света за своята прозорливост тогава):

Още откакто на 11 ноември 2010 година Георги Първанов стартира проекта си АБВ и го обяви като надпартийна платформа за граждански дебати и “коалиция на духа, лаборатория за алтернативни политики (всеки, който обясни смислено какво може да означава това печели гола снимка на Искра Фидосова) беше ясно, че той вече си има собствен дневен ред, не се чувства обвързан с никаква партия и, че рано или късно амбициите му ще блеснат като фойерверк за Нова година. Властта в нейния див и първичен български вариант очевидно действа като кокаин и след няколко години по върховете всеки политик започва да се изживява не като обикновен партиен деец, а направо като несменяем глава на църква, чийто членове са длъжни да мият краката му с миро по три пъти на ден”, доверява дълго сдържаните си тайни мисли Симов.

Преди да продължиш разходката в дебрите на избирателната памет на Симов, обърни внимание, читателю, на простотията, извираща от фантазиите на един човек, за чиято външност няма да кажа нищо, който обаче смята за нормално да се гаври с физическите недостатъци на врага. Не знам за фантазиите му с голотата на споменатата депутатка, но знам, че Симов разголва себе си като комплексар ( на когото много лесно може да се отвърне с нещо подобно, ако някой желае да му падне на нивото).

А нивото му се свежда до гузно заклеймяване на недосегаемия в миналото президент Първанов- ниво на воайор, който отново коментира чужда женска плът.

Още през 2010 година стана ясно, че Първанов си е въобразил, че може да съществува управленско пространство над политическите идеи, нещо като върховна сапунена опера, където леви, центристи и десни в братска прегръдка вовеки всекидневно леят загрижени сълзи и създават коалиции в името на България докато банковите им сметки нарастват като бюста на поредната съпруга на Коко Динев. Именно през 2010 година Първанов произнесе ключовата за разбирането му като човек фраза: “Няма ляв и десен изход от кризата”. Ако трябва да преведем този новговор – политическите идеи вече са непотребни, лидерът сам по себе си е сила, управлението е само технология за упражняване на власт без цел. Заради това Първанов е така силно влюбен в прилагателното “експертно”. То предполага радикално отдалечаване от идеологиите, технократизиране до лудост на всяка власт и по този начин убийство на политиката на идеите и възцаряването на разбирането, че партиите са само кухи обвивки, нещо като фабрика за доставяне на бюлетини в урните и нищо повече”.

Следват още закъснели с години „открития”

Три години по-късно Георги Първанов не показа, че е мръднал дори и един ден в политическото си развитие. След като изгуби (а по-точният израз е – избяга) прекият двубой със Сергей Станишев през 2012 година, лидерът на АБВ потъна в безвремието на партийните тихи води и въпреки че никой не вярваше, че той се е примирил с тази роля в миманса, повторната му поява като партиен инженер успя да изненада”.

Изненада?! Само за лицемери, които никога не посмяха да нарекат Първанов „Гоце”, но заливаха опонентите си в същото време с агентурна помия- сякаш този агентурен бъркоч не е произведен в тяхната си червена кочина НРБ.

Но това не е всичко: Симов мобилизира избирателната си памет и вади от нея забранената (му) преди тема за бракониерството на Първанов ( на което съм посветил доста текст в книгата си „Президент на РъБъ”, издадена преди цели 4 години в разгара на президентското могъщество на главнокомандващия ловец).

Преди две години в разгара на битката му със Станишев някой интернет-шегаджия бе направил легендарна видеокарикатура на двубоя в левицата. Сюжетът на клипчето беше гениално прост – Първанов и Станишев като руски боляри участват в дуел, Първанов не може да улучи, а Станишев изрича станалата култова реплика: “Я не архар, дорогой”. (Аз не съм ти архар, драги).
Никой не може да каже дали Първанов не възприема целия свят като потенциални архари, но обявяването на 14 януари на повторния живот на АБВ разби три мита за него. Първо, че е стратег, второ, че знае да изчаква подходящия миг като опитен ловец и трето, че е верен син на своята партия”.

Спестявам ви партийно-проповедническата част от текста, в която Симов призовава Първанов към смирение и дори към покаяние, че е назначил Станишев за партиен шеф ( какво лицемерие на иначе подмазващия се на Станишев с днешна дата автор!), за да доведа читателя до проникновението за мотивацията на подсъдимия Първанов- такава, каквато подробно съм я описал в десетки свои статии и в една книга, но „забелязана” едва сега от другарския съд в БСП. Закъснялата им с години присъда най-после забелязва егоистичното поведение на бившия соцлидер и президент, наричан вече подлец от Симов в тон с правата линия на партията ( макар, че на друго място в текста рони сълзи, как в партията сега се били „разлетели” думи като „предател”).

Фиксацията върху Първанов е съвсем умишлена, защото АБВ без експрезидента просто не може да съществува. Дори обявеният за суперзвезда Ивайло Калфин има миниатюрно влияние сам по себе си в левицата, защото бягството му от БСП през 1997 година, нито е забравено, нито напълно простено от обикновените социалисти. Проблемът е, че този път сблъсъкът не е идеен, а изцяло на личностна основа- конфликт за пространства, влияние и власт. А това е битка, която можеш да се опиташ да водиш от моралистични позиции, но ще звучиш все едно си кръчмарска певица, която твърди, че прави висока култура. Именно, защото не може да каже, че той е носител на някакво различно европейско усещане за левица, Първанов се опита да възкреси и една друга подла идея на прехода – идеята за двете писти в левицата”, акцентира Симов върху болката от „подлата идея”.

Но ако за всичко дотук мога да бъда оспорван като автор на легитимирани вече в самата БСП критики към Първанов, то за най-страшното днешно обвинение към лидера на АБВ- сговора му с Борисов, направо си искам авторството.

Само че от циник, който плагиатства при това, едва ли мога да очаквам „признание”, макар практически вече да повтаря дума по дума многократно посоченото от моя милост заиграването между Борисов и Първанов. Или подсъзнателно Симов все пак признава нещо подобно, използвайки множествено число ( „няма да твърдим”), твърдейки именно това?

„Иронията на историята е непоколебима.
И заради това нито Първанов, нито Бойко Борисов трябва да се обиждат от описваната между тях връзка. Няма да твърдим, че заговор между тях има, но подходът им е удивително един и същ. Независимо от техните думи те са в състояние да си представят един свят, който е лишен от политика, но пълен с управленска потентност. И Борисов, и Първанов разбраха, че не могат да плуват като древноиндийски божества върху облаците на политическата безплътност и заради това всеки от тях се сдоби с партия по свой образ и подобие. Партия, моделирана изцяло по личността на водача си, която да изчезне от този свят в мига в който божеството се разтвори в небесната синева. Първанов, чийто изречения все повече заприличват на дзен-коани отчаяно се опитва да преоткрие някакви остатъци от социалиста в себе си, за да заплени поне малка част от електората на БСП, но точно в такива мигове на откровения, хората са най-склонни да виждат под маските и да разбират горчивата истина.
Борисов и Първанов са съвършен образ на политиката на прехода. тази политика, която доведе страната до задънената улица на интелектуалната депресия. Вероятно можем да ги прочетем и като трагични образи. Те показват как властта напълно пресушава хората, изцежда ги откъм смисъл и оставя от тях само картонени опаковки, които се опитват да се самоубедят, че са живи”.

Оставям читателите на мира и на бира ( след жегата от прочетеното). Който има възможност, да си пусне душ.

А на зрителите, които отново ще гледат Симов в безкрайния сериал на екранизираните му задни мисли, изказвам съчувствие за измамата, на която ги подлагат- не всеки следи в интернет истинския образ на палачинковата червена пропаганда и спокойно може да се подведе по другото лице на нахилената й физиономия, запазена хрисимо за телевизионния екран.

В заключение – един факт. Обръщането на палачинката е повече от столетна традиция на столетницата, която си е сменяла 8 пъти (осем пъти, ако не греша в статистиката) името. Както другарите са били насъсквани срещу обожествявания Сталин, Вълко Червенков или Тодор Живков, така сега ги обработват пропагандно и срещу недосегаeмия за критика до вчера Георги Първанов.

Явно старата традиция си има „млада кръв”, която кипи от нетърпение да я продължи.

Р.S. На претенции към автора на ivo.bg, който преди четвърт век е направил информирания си избор, като веднъж и завинаги е напуснал червената клетка, в която е роден не по своя вина и дресиран неуспешно, няма да отговарям. Това напускане няма нищо общо с обръщането на палачинката, а е обръщане срещу течението, по което безброй други сънародници предпочитат за по-лесно ( и доходоносно) да се носят заедно с нечистотиите в него.

16 мнения за “Как се каля(ва) червената палачинка”

  1. Пълна отврат , показваща много завършени психопатологични диагнози.

    Че то Гоце-то трябва да е БЕЗпартиен , а НЕ партиен президент, но Симов явно кара по ТОТАЛитарната болшевишка “традиция”, според която президента(председателя) е ПАРТИЕЦ, при това НЕсменяем.
    Със създаването на ПОЛИТИЧЕСКИ движения от Гоце, той пък от своя страна доказа ,че е все пак наистина си е ПАРТИЕЦ, но не се разбра какъв,след регистрацията на безличното АБВ през 2010г.
    Освен всичко друго Симов е пропуснал да си спомни даже, забранено му е, че СС е “партиен вожд” 14 години, Гоце само 4, така че ако БКП е на тоя хал , СС е 4 пъти по-виновен от Гоце.
    Освен това споменаването на думата “експерти”, за да уязви Гоце, особено в контекста на сегашният “експертен” кабинет на Олигархски, на който “експетен” “мандатоносител” е именно вожда на Симов – СС, изглежда направо шизофренично, цинично, нагло………, а бе болшевишко, с две думи.

  2. Ще ти призная нещо, Иво – копирам всяка твоя статия и я качвам в едно неосветено кътче в нета, където статиите стоят без да бъдат индексирани от търсачките (няма дублирано съдържание, не бой се). Знам, че всеки хост си прави бакъп и че лесно ще се възстанови сайта ти, ако нещо му се случи. Но искам да съм подсигурен на хиляда процента, че всичко ще се запази, затова си правя свой бакъп. Защото, повярвай ми – твоята журналистическа дейност е по-важна от всички “журналисти” в “онези медии”.

  3. 🙂 не съм чел оригиналната статия на Симов, но анализа на Иво Инджев просто ЧУПИ РЕКОРДИ. Барека е ясен и поне привържениците му нямат претенции да са нещо повече от парвенюта. Ама този симов иска да е ЛЯВ ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ, да е представител на лявата мисъл в България, на моралните, на просветените, на обективните, народните и социални среди, а той горкия една обикновена платена фурнаджийска лопата. Чакам с нетърпение новия ВОЖД след Орешарски и Станишев, че да четем и за последните двама “НОВАТА” истина на “левите интелектуалци”. Обикновена, гнусна пропаганда и манипулация. По-важният извод обаче, е че тази фурнадижийска риторика е ПОДПЛАТЕНА С КИНТИ. Именно това изпразва от съдържание претенциите на такива автори за познание и обективен анализ. Все ми се иска да вярвам, че подобно дебелоочие този път няма да хване дикиш.

  4. Брилянтно,г-н Инджев. Поздравления. Не ме учудват писанията им. Такъв си е манталитетът им. Е, наистина Ви плагиатстват,но “с отвращением”. Силният на деня в БСП, а това е поредния московски г,золизец и руска подлога, прекрасно знае кирливите ризи на всеки в партийното котило, просто защото всички те са о,рани отдавна, но ги изважда чрез своите палаши, а сега и лично, само тогава, когато някоя червена овца (е, може и архар) се отклони от правата “когато съгреши дори” линия на партията. Сега очакваме да “открият” и хедонизма на Архара, и подарените му мезонети, и други негови палави прегрешения с малолетни разгонени кошути, но всичко това е много просто обяснимо. Залогът е страшно много голям за С.С. Ако БСП спечели евровота, ще помогне на ПЕС да получи мнозинство в ЕП и тогава, о небеса, ротационният й председател се вижда вече като следващият Барозо. Ох, ох ох, как само ще седне на онзи висок сто-о-л! Непотребният му за друго “уред” даже го подмокря в блажено мечтание…Той земята ще изрие, но ще спечели тези избори. А кой иска да му попречи за това? Някакъв архар ли, който даже не предполага какво още ще му се случи……… За съжаление, не виждам за сега някакви обмислени и координирани действия от назоваващите се център-десни политици да се възползват от този брутален развод. А дали наистина всички от център-дясно са такива и дали наистина искат това?

  5. Отново в десетката и то по няколко момента – че излиянията на Симов са гнусни (наскоро човек с когото говорих го нарече – тъпанар) ; за палачинката ;и не на последно място усеща се че доста опортюнисти се “образоват” от този блог – който го следи редовно мисля че сам е стигнал до този извод .

  6. БСП стремглаво изпада в кома.
    Единственото им спасение е Бойко да я оглави. И всичко ще си дойде на място. Ха ха ха.

  7. Все пак не мога да се съглася с отбягването ви от сблъсък в телевизионно предаване. Без да ви съдя, смятам че е по-правилно човек да използва случаите да си отстоява позицията. Ако смятате, че няма да сдържите нервите си, това вече е друг въпрос.
    По този повод ще пиша една моя историйка, за която съжалявам как постъпих и е пряко свързана с това.
    Преди години бях член на студентски съвет в моя университет. И след като ми писна от интриги, одумвания и това всеки да върже своите гащи – такива неща се въртяха около мен – един ден просто им казах пред всички, че това е последното ми присъствие в съвета. Бях добър студент. Въпреки че са ме късали, винаги съм ходел със самочувствието, че мога да се справя с изпитите, че ще завърша успешно и ще взема добра диплома. Усещах го, така и стана. Уви, не така беше с всички. Не малко хора “окапаха” поради натрупване на невзети изпити. После си дадох сметка, че май е имало хора, чиято единствена цел да бъдат в студентския съвет е да се сближат с преподавателите. И естествено за да го направят е било добре да са с някаква по-висока позиция в студентски съвет. Да не говорим, че по-късно разбрах, че един от тях се занимава с посредничество за покупко-продажби на изпити. Може би понеже са усещали, че нямам намерения да участвам в договорки, всички тия неща само ги усещах как витаят около мен, с времето все по-силно – по слухове, по погледи, по реакции. Едни си хитруваха, втори си кротуваха, а трети – като мен, просто напуснаха. И по този начин разбира се…направих услуга най-вече на първите.
    Когато напуснах съвета бях много ядосан. Смятах да пиша писма, до ректори, канцеларии, бе където ми хрумне. После им теглих майните и се отказах – реших да си гледам следването, че няма да оправям света.
    И какво..? Добре за мен, но лайната(с извинение) останаха. Не зная как бих постъпил ако сега се върна в онази ситуация. Може би пак щях да направя същото – кой знае. Но със сигурност ако е така, щях да го направя със съзнанието, че постъпвам лошо.
    А какво щеше да стане ако тия дето напускахме се бяхме обединили – 3-4 човека бяхме достатъчни… А какво щеше да стане ако примерно Бербатов вместо самоволно да напусне националния се бяха обединили със Стилян и Марто срещу абсурдите в родния футбол!?
    Вероятно има хиляди и хиляди случаи, в България където правилните хора поединично напускат, а грешните повсеместно се кефят.

  8. Имам чувството , че тази “война” в БСП избухна , заради новия проект на КТБ, под дирегнството на ВТБ/банката на Путин/- Бареков.С една дума парите за партията намаляха и сега се бият за заделените авоари.Освен това, нито П, нито С , успяха /слава на Бога/ да стартират обещаните руски проекти, за което им бяха дадени много пари и сега им дърпат и на двамата чергата под краката.А ако в Европейския Парламент си изберат Станишев за какъвто и да било, срам и позор за уж водещи демокрации.

  9. О-о-о, аз изчетах това с истинско удоволствие.

    Всички опорни точки в действие!
    От рода на “А-у-у какъв екскремент имало в нашата тУалет (т.е. тоалет на матерния език на БКП- руски)”.

    По тоя повод и виц:
    Препълнен автобус. На видимо нетрезвен мъж ( не се казва дали е от Атака) му става лошо и повръща върху седящата срещу него жена. Жената, естествено, започва да се възмущава на висок глас:
    – Какво правиш? Пияница…
    Мъжът я поглежда с леко премрежен поглед,поклаща се и отвръща:
    – К’во с’а развикала ма? Аз пияница?! Я са виж на какво приличаш ти – цялата в мръсотии!

    Така и от БКП “откиха”, че Гоце не е съвсем чист.

    Предлагам обаче на всички да пробват да сменят името Първанов със Станишев в текста на левия “журналист”.

    Например: ” СТАНИШЕВ, чийто изречения все повече заприличват на дзен-коани отчаяно се опитва да преоткрие някакви остатъци от социалиста в себе си, за да заплени поне малка част от електората на БСП,…”
    Или: “Борисов и СТАНИШЕВ са съвършен образ на политиката на прехода. тази политика, която доведе страната до задънената улица на интелектуалната депресия. Вероятно можем да ги прочетем и като трагични образи. Те показват как властта напълно пресушава хората, изцежда ги откъм смисъл и оставя от тях само картонени опаковки, които се опитват да се самоубедят, че са живи…”

    Запомнете тази статия!
    Левия “интелектуалец” със сигурност ще я публикува пак.
    Когато най-после изритат Сергеят от председателското им място.

  10. Александър Симов!Поредният комунист,руски слуга в публичното пространство!Българите паднаха под византийско робство-избиха елита им,паднаха под турско робство-избиха елита им,паднаха под руско-комунистическо робство-избиха елита им!Избий елита на една нация,за да я управляваш,изпитан метод от векове.Това е обяснението,защо умните и образовани хора не са на почит в България!

  11. Адмирации за брилянтния анализ на господин ИНДЖЕВ и крайно находчивото “предложение” на ARTHUR!

  12. Благодаря ви Г.н Инджев за този анализ, както и за всичко което публикувате. Всички ваши статии записвам, когато имам достъп до Инт.нет и понеже работя в една по особенна обстановка, която няма нужда да коминтирам, принтирам при първа възможност и давам на сънародницити да четат. Още не съм попадал на несъгласни. Работя и с Украинци, на тях им ги превеждам, особенно когато Руската тематика подлежи на коментар, и там имам само позитивна реакция!

  13. Партиите би следвало да се инструмент за изразяване на идеи, но при определена избирателна система се превръщат в “кухи обвивки” за достъп на определен тип субекти до властта. Ние сме участници в този процес, но май с роля на безпаметни свидетели и безмълвни очакващи някаква промяна. Пряката демокрация все повече се проявява само на хартия. Да си припомним: Конституцията е основният закон, но суверен е и винаги ще бъде – народът!

  14. Г-н Инджев,
    Аз също, както “ММ”, мисля, че не трябва да отказвате публични медийни участия, когато в тях участват неприятни за Вас хора. Ако аз бях на Ваше място и имах Вашите познания не само не бих отказал, а напротив, бих търсил и бих използвал всяка възможност да вляза в словесен двубой и да разоблича тези демагози.
    Много по-добре от мен знаете и си давате сметка, че днес се води битка за бъдещето на България. Тази битка се води по много фронтове, а на полето на публичния дебат с комунистическата пропаганда, Вие сте един от най-силните ни бойци.
    Желая Ви успех и се надявам не само да ви четем, а и да ви гледаме и слушаме по-често в медиите.

  15. Към choss:

    Понеже става дума за телевизионно участие, днес ще бъда в Нова тв от около 16.45 в предаването на Сашо Диков.

    Колкото до “неприятните” събеседници, това е моята форма на бойкот срещу изкривения образ на определени събеседници, представяни като напълно легитимни говорители от екрана, макар да са екстремисти извън него ( като Симов) или пък ( като Дърева) да са всъщност политици с важен глас във важна партия от десетилетия, но дефилират в хрисимата роля на журналисти- “независими” при това.
    Не мога да кажа на никой водещ или продуцент да не ги кани, но мога да откажа да участвам във фарса по правила, върху които нямам контрол. Това на някои телевизионни дейци, свикнали да ги търсят, ухажват или дори притискат за разни участия им е направо неразбираемо, но не мога да им помогна чрез компромиси, които не желая да правя за радост на възбудената от някакво зрелище публика.

  16. Не мисля, че Иво има нужда от някаква “защита” по темата за участието в предавания, но тъй като тя така или иначе се разви във форума, ще споделя и аз мнение.

    Спомнете си, че само преди дни обсъждахме “безкористната” появата на генерал Кларк на пръкването на (без)цензурните корпоративни бюреци.
    Стар комунистически трик е се придава “сериозност” и “почтеност” на ченгеджийски събития, чрез приобщаването към тях на известни лица. Един вид светене с отразена светлина.
    Един тукашен “експерт” на олигарски дори замеси евро-комисар в скандал, опитвайки се да оправдае поредното мафиотско назначение с “Евро-препоръка”.

    Не се съмнявам, на всички е ясно, че в България т.н. “медии” са средства за пропаганда, заблуда и манипулации. По тая причина и гастролите на всякакви лишени от морал и умствен капацитет лица са така интензивни.

    Аз лично не намирам никакво за оправдание Иво да участва в подобни събития и така да служи за параван на пропагандата и манипулацията.
    Първо, позволява на другите да претендират, че са на нивото на Иво – нали са “равноправни” участници в “свободна” “дискусия”.
    Второ – всяко негово участие може да се изтъква от манипулаторите като един вид “безпристрастност” и отразяване на друга “гледна точка”.

    Нека манипулаторите се къпят в собсвения си кален “блясък”!

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.