Алекс Алексиев, вероятно най-изявения член на Републиканската партия в САЩ от български произход, потвърди без никакви заобикалки изразяваните многократно в ivo.bg тези за вероятна обвързаност на ГЕРБ с „руската мафия” и с режима на Путин, прогнозирайки в интервю за БНТ „началото на края” на ГЕРБ.
Като доказателство Алекс Алексиев използва логиката, която е пред очите ни: ГЕРБ не само се заиграха с двата най-големи руски проекта ( извън АЕЦ „Белене”, който е практически неосъществим) в България докато бяха на власт, но и днес, бидейки в опозиция, не им опонират. Става дума, разбира се, за наложената зад кулисите и ентусиазирано подкрепена от Бойко Борисов забрана България да проучи дори дали може да постигне енергийна независимост чрез наличие на собствени залежи от газ, както и за съучастието по линия на антиевропейския „Южен поток”, целящ да заобиколи Украйна и да я накаже за съпротивата срещу руския икономически натиск. “Южен поток” обаче ще се провали не само защото се опитва да заобиколи също и европейските правила,но защото Русия няма достатъчно газ да го запълни- видно като поучителен опит от “Северен поток”, станал вече по тази причина 50% европейска собственост, заяви Алексиев.
За боричканията на двете проруски лобита в БСП около руските проекти в България, както и за абсурдите неокомунисти, мачкали правата на българските турци ( без да са научили нищо ново днес и да са забравили нищо старо), да управляват заедно с ДПС в зависимост от “Атака”, Алексиев отдели малко време – като за нещо толкова очевидно, че явно не се нуждае от специално разясняване.
Алексиев обобщи обаче, че сметките на Путин в Украйна са били провалени от украинския народ.
Познавам достатъчно добре Алекс Алексиев повече от две десетилетия и следя изявите му в България с особено внимание във връзка с оценките му именно за ГЕРБ, за мога да отбележа, че това е развитие в мнението му. Не беше много отдавна, когато той тактично премълча да отговори по този категоричен начин, когато му зададох въпрос на пресконференция в София за „дясната” ориентация и заиграването на ГЕРБ с Путин зад кулисите…
Както можеше да се очаква, катализатор на радикалните оценки на независимите наблюдатели за състоянието на дясното у нас са събитията в Украйна и ролята на режима на Путин в тях. Очевидно на запад мнозина са направили заключението, че ГЕРБ не е алтернатива на проруската политика в България, разглеждана от Кремъл като слабо звено в антизападната политика на Путин и кремълски троянски кон в ЕС и НАТО.
За съжаление на мнозина десни политици и избиратели, Алекс Алексиев беше също толкова безпощаден и спрямо Реформаторския блок. Твърдението му, че той се финансира от автократичния режим на Ердоган в Турция по линия на партията на Касим Дал, известен като откровен протагонист на Ердоган, (окачествен от Алексиев като “изключително корумпиран политик”), със сигурност ще предизвика трусове в дясното пространство у нас. Подобно твърдение щеше да прозвучи като политически компромат от страна на говорител на лявото, но Алексиев няма как да бъде заподозрян в левичарство, а и острите му думи срещу ГЕРБ не го правят “кандидат” за опит да даде рамо на Борисов в патерналистичните му напъни спрямо реформаторите.
Откровеност и прямота, като демонстрираната днес от дългогодишния политически имигрант от екрана на БНТ в предаването „Животът и други неща”, са истинско събитие за българската медийна среда, която трудно допуска подобни „крайности”. Но как да запушиш устата на човек, като Алекс Алексиев- това да не ти е някакъв си български публицист!
Ако за някой цитираният по-горе авторитет не е достатъчно достоверен , то нека добавя за повече контекст спрямо действителността в Русия и разпространената от БТА статия на списание „Икономист”, сочено като едно от най-авторитетните издания за политически и икономически анализи в света.
ТРИУМФЪТ НА ПУТИН
1 Февруари 2014
сп. Икономист
През 2008 година, малко след като спечели конкурса за домакинство на Зимните олимпийски игри през 2014 година, президентът Владимир Путин обяви, че “най-после Русия се върна на световната сцена като силна държава – страна, от която другите имат нужда и която може да защитава интересите си”. Следващия уикенд предстои откриването на първата олимпиада в Русия след Летните игри в Москва през 1980 година.
По нареждане на президента игрите ще се проведат в Сочи – един не особено подходящ субтропически курорт, а правителството е похарчило 50 милиарда долара – четири пъти, колкото разходите за олимпиадата в Лондон през 2012 година – за организация на събитието. Големи плакати обявяват: “Русия – голяма, нова, открита!” Държавната “Сбербанк” предлага леко заплашителното мото “Днес Сочи, утре света”.
Олимпийските тържества се случват след една добра за Путин година. У дома той се отърва от мащабните протести, които приветстваха завръщането му в руското президентство през 2012 година. При липса на сериозен съперник той се почувства достатъчно самоуверен, за да освободи и Михаил Ходорковски – бизнес олигарха, когото изпрати в затвора през 2003 година, и протестиращите певици от “Пуси райът”.
В чужбина Путин използва ветото си в Съвета за сигурност на ООН, за да откаже Запада от идеите за военна намеса в Сирия, като вместо това успя да наложи сделка за химическите оръжия и организиране на мирна конференция за Сирия. Бруталният му съюзник Башар ал Асад остана на власт.
Путин освен това изпита задоволство, че кампанията на НАТО в Афганистан се оказа толкова трудна и разочароваща, колкото тази, която Съветският съюз проведе преди 30 години. Тя освен това се оказа и много по-дълга. Путин увеличи разходите на Русия за отбрана. Той остави европейските дипломати в небрано лозе, като използва смесица от пари и заплахи, за да убеди украинския президент Виктор Янукович да се отдръпне от търговското споразумение, което беше готов да подпише с Европейския съюз.
И все пак, този нов възход на Путин не е чак толкова впечатляващ, колкото изглежда. Не става дума само за това, че руският политически модел не е твърде привлекателен за останалите страни. Възходът му е ограничен от една корумпирана, направлявана от държавата икономика, която изглежда обречена на стагнация.
След като Путин стана президент през декември 1999 година, икономическият растеж беше достатъчно силен в Русия, така че тя да бъде поставена в групата БРИК на бързоразвиващите се страни (Бразилия, Русия, Индия и Китай). Доходите на руснаците нарастваха с надлежните темпове, а пенсиите и социалните услуги се подобриха – и се изплащаха навреме.
На това се дължеше до голяма степен популярността на Путин сред обикновените руснаци. Те го подкрепяха не само защото той обеща да направи Русия силна, но и защото се смяташе, че е донесъл стабилност и повишаване на жизнения стандарт след хаоса и разрухата на 90-те години на миналия век.
Това достижение обаче се основаваше почти изцяло на цените на петрола и природния газ, които скочиха пет пъти от 1999 година досега. Зависимостта от енергийния износ в момента е по-голяма даже от тази по времето на Съветския съюз: сега той е 75 процента от общия износ, докато през 1980 година е бил 67 процента.
През 2012 година двустранната търговия на Русия с Америка възлизаше общо само на 28 милиарда долара, а търговията й с Китай, въпреки дългата обща граница и изобилните количества стоки за продажба, възлезе едва на 87 милиарда долара. За сравнение, търговията на Америка с Китай тогава беше на стойност 555 милиарда долара. У дома високите разходи за труд и ниската производителност правят по-голямата част от руската индустрия неконкурентоспособна, така че повечето стоки в магазините на страната се внасят.
Инвестициите са прекалено малко; капитали продължават да напускат страната заедно с талантливи млади руснаци. Раздутият и неефективен държавен апарат заедно с компаниите, които той контролира, произвеждат половината от брутния вътрешен продукт (БВП). А, както показват разходите в Сочи, корупцията е повсеместна.
Подкупите и неефективността са стрували на Газпром 40 милиарда долара през 2011 година, твърди американският аналитичен център “Питърсън”. Още по-голяма сума се източва от олигарси с добри връзки и се скътва надалеч в страни като Швейцария и Великобритания, които са готови да толерират измамите – нещо, което Америка мъдро отказва.
Преди десет години руският бюджет беше балансиран, ако петролът струваше 20 долара за барел. Днес цената на барел петрол трябва да е около 103 долара. Цената на “уралския сорт” е паднала до 108 долара. Междувременно шистовият газ, който Путин обича да осмива, но всъщност символизира предприемаческия дух на американците, който никога не би могъл да просъществува в условията на руската клептокрация, обещава да свали цените на петрола и газта.
Сега, след като цените на енергоносителите спряха да растат, най-благоприятните прогнози за растежа на руския БВП са занижени на под 1,5 процента през 2013 година и на 2 процента през 2014 година. И Америка, и Великобритания се справят по-добре, а конкурентите на Русия в групата БРИК, Бразилия, Индия и Китай, отбелязват по-бърз растеж. Русия е в същата група на растежа като западащата еврозона – на слабите държави, които Путин обича да иронизира.
Проблемът, както винаги, е управлението. Списъкът от необходими реформи е добре познат: повече конкуренция, приватизация на държавните компании, по-добра защита за инвеститорите, по-надеждна законова система и прозрачна регулаторна рамка.
Режимът в Кремъл обаче не може да приложи подобни промени, защото той упражнява политически контрол тъкмо чрез контрола върху икономиката: статуквото в Русия се крепи на монополи, държавни компании, податливи на натиск съдилища, неясна регулаторна система и компании, които разчитат на благоволението на Путин. Докато господства сегашната политическа система, Русия ще остане икономически слаба.
Разглеждани в тази светлина, скорошните събития в Украйна изглеждат като демонстрация по-скоро на руската слабост, а не на руското могъщество. Репресивното, корумпирано правителство на Янукович се сближава все по-тясно с Путин и започва все повече да го наподобява. Но много украинци не искат да вървят повече по този път.
Това е една от причините Украйна да е толкова важна за Путин. не става дума само това, че без нея прехваленият му Евразийски съюз – подобие на Съветския съюз – би загубил смисъл. Става дума и за това, че ако украинците успеят да отхвърлят модела “Путин-Янукович” и върнат обратно страната си на демократичния европейски път, може да вдъхновят руснаците да направят същото.
Международните спортни събития са забавни. Надхитрянето на един нерешителен американски президент повдига духа. Но в края на краищата, здравето на икономиката определя съдбата на една държава. Съветският съюз рухна не само защото неговите граждани отхвърлиха идеологията му, а и защото икономиката му се срина. Ако Путин не успее да накара Русия да заработи, с неговия режим ще се случи същото.
БТА, e-vestnik
Все повече ми се струва че момента в който прозападното ще надделее у нас ще съвпадне с падането на Путин от власт…Уви толкова е желязна руската хватка с която държат малка България.
Въпросът е как такъв умник като бат Бойко(и подобни) да се върне в границите на собствената си компетентност без да се губи време. Като начало повишена избирателна активност и ясни и твърди позиции на РБ биха били добро начало (като по естествен и неконфронтационен път се “осветява” Бойковата “компетентност” и естетика).
Ето това са вече авторитетни оценки и на ход са несъгласните с тях.
Аз мога да кажа само че fair play няма почти в никоя демокрация. Има медии има разследващи журналисти и постоянно се правят разобличения. Всички в демокрацията се представят за чисто бели, изкъпани и свежи – повсеместно.
Мога само да спомена 2 неща които не са отбелязани в анализа на Икономист, но които идват от Острова. Първото е че в един друг анализ който четох преди месец в италиански вестник където се преразказваше някакво предаване по ВВС мисля, същият наблюдател който е кръстил BRIC преди години и вследствие на неговите прогнози те се обединяват в някаква формация с определени икономически връзки, вече прогнозира техния залез. Обосновката му бе че в тия държави не се очаква повече да има двуцифрен или близък до него ръст в БВП в проценти а такива може да се очакват през идните години в MINT – Мексико, Индонезия, Нигерия и Турция. Три от тях са мюсюлмански страни. Там може да се очаква такъв ръст а в икономиките на BRIC той ще се доближава все повече до този в европейските страни.
Другото нещо е че Ирак планира трикратно увеличение на добива на петрол до 2020 от 3 до 9 милиона барела за ден и наблюдателите посочват вероятно спадане на цените на петрола до 60$ вследствие на това а вследствие на този спад и силно разклащане на стола на алфа-продавача на фосили.
V BG niama liavo i diasno, ima neandertalci koito iskat BG da e pridatuk na rusia. V tova chislo vliza elektorata na GERB i na drugete predstaveni v parlamenta bandi narichashti sebe si “politicheski partii.” Drugite koito niamat predstavitelstvo v parlamenta iskat Bulgaria da pripoznae Evropa/Evropeiskoto kato svoi civilizacionen izbor. V Bulgaria borbata e mezhdu horata i maimunite. Poslednite dominirat mnogokratno i bezposhtadno s pomoshtta na Kremul i suotvetnite podaiania. Izvestniat film “Planetata na Maimunite” se razviva pred ochite ni vuv variant “Durzhavata na Maimunite.” Gennite inzheneri, kude ste s niakakva spasitelna formula????!!!
rusia e VRAGUT!
И за мен А Алексиев е безпристрастен авторитет, всъщност толкова безпристрастен дори преди 10 месеца в ВН каза, че Станишев е добър, шлифован политик готов за Европа. Дори Кеворкян се изцъкли. Сигурно си е променил вече мнението . Наскоро четох интересна негова синтезирана статия във Фрога за съдбата на България да е на грешната страна. С Османската империя, воините, СССР и прехода .
По повод на Реформаторския блок – спомням си, че Алекс Алексиев разви същата теза в свое гостуване в друго предаване (мисля, че беше Всяка Неделя – http://bit.ly/1fw40zB) преди няколко месеца. До този момент не приемах тези думи на сериозно, но виждам, че Вие също им обръщате внимание. Мисля, че ще е добре Реформаторския блок да вземе отношение по въпроса (до този момент не съм разбрал за такова).
Поправка – “Радан Кънев: Твърдението на Алексиев е гнусна клевета
” – http://nakratko.bg/category/59/38625
Аз съм скептично настроен към мнението на Алексиев. Според мен Републиканската партия от времето на Буш младши и сега има отлични отношения с Русия(на путин) и Турция(на ердоган). Те споделят обща ценностна система и геостратегическа визия за света. Свят разделен на сфери на влияние, според преобладаващия културен и исторически бекграунд. Така България попада в категория разделена между Русия и Турция. Точно както в момента е Орешарски, но така беше и Борисов, Тройката и Царя. Играта тук бърка само ЕС, който се очертава като общ противник и конкурент на Русия и САЩ(на американците повече в икономически план, докато при руснаците и идеологическо-политически). Затова Алексиев удря рамо на Станишев и Генералското движение, а и на Местан, като атакува Борисов(човек на ЕНП) и Реформаторите(също се очертават като ясно проевропейски и по тази линия върви и атаката срещу Кунева, която е човек на Барозу и ЕНП, докато Надето играе за Републиканците и ястребите, респ. Русия и Турция).
Ето ви линк към реакцията на РБ, по повод изказването на Алексиев: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/02/01/2232735_liderite_na_reformatorskiia_blok_ne_poluchavame/
Няма да споделя уважението Ви към Алексиев, заради подлия компромат към РБ, но ще следя чрез Вас развитието му. Ако пък последва извинение, ще покаже почтеност която му приписвате.
Ivo , obiasni na bulgaristantzite kakva e tazi Republikanska Partia v USA !!
Един от най-гнусните доносници на ДС, агент Димитър, няколко пъти повтори, че е приятел с Алексиев и той не дементира нито веднаж този анонс. Май поговорката “боже, пази ме от приятелите, от враговете ще се пазя сам” важи в случая с пълна сила. Аз вярвам на Радан Кънев, до доказване на противното!!
Неизвестни са пътищата на срама, Уесли Кларк също “цъфна” при Бареков, за да “върже” партията на КТБ. Нещо става пак, въздуха се размириса…
Поздравления за интервюто, при Диков!
Много неприятено изказване на рпубликанеца.
Понеже смесва по недопустим, според мен, начин истини с недоказани предположения.
Докато за ГЕРБ няма НИКАКВО съмнение, че играят срещу България с путин – цяла книга с доказателства има, то предположението, че РБ е финансирано от ислямисти граничи с клевета.
Не бива да се забравя едно нещо – като изключим “величеството” и олигарски, останалите кандидат премиери имаха “частни” визити в САЩ преди “номинирането” им.И “евро-социалистът” и “гражданинът” бяха привикани.
Има голяма вероятност от РБ с нещо да не отиграват по свирката на САЩ и с тази “лека” атака да се опитват да им по(дс)кажат нещо.
Ако е така може само да поздравим РБ.
Ха-ха-ха, републиканците били играели с Путин. Айде стига бе! Смях се поне 5 минути на това след като се сетих какви подаръци направи демократичния Обама на Путлер след като отстъпи на почти всички фронтове. И като добавим къртиците, които се показаха на светло за да развалят отношенията на САЩ със западните им партньори от както Обама си прави мандатите, защото моля Ви, не ме убеждавайте, че течовете на Манинг и Снодън са се появили поради качественото управление на Обама.
Реформаторите нададоха дивен писък до небесата. Само Бацко не отрича фактите такива кавито са си – неговата пряка обвързаност с минимистичния диктатор от северна Азия. Радвам се, че дори самите реформатори вече не се опитват да се пласират за десни, защото щеше да е още по-смешно и жалко. Ах, защо няма дясна партия с потенциал да влезе в следващия парламент и да влезе с мнозинство, защото ми писна от отровни двойници.
Aлек Алексиев най-после ни просветли.
Вече е ясно кой мъти водата, клати кораба и слага прът в колелата на българската демокрация:
Коварният Путин(нима?!)!
И всеки реформатор, скътал в ледената си пазва гологан от Ердоган.
А, освен това, Boyko е… Бойко!!!
Ах ти, мъдри Алекс!
Автентичен републиканецо!
Long live!
In Bush we trust. 🙂
@ХМ
Личи си коментарът на интелигентния и информиран човек. Казаното от Вас обаче е една от възможните интерпретации. Преди всичко защото самата Републиканска партия не е и никога не е била монолитна в геополитиката. Дори при Р. Рейгън и Джийн Къркпатрик (вечна им памет и слава!) някои от най-важните постове в дипломацията заеха т.н. рейгънови демократи (такава беше и Къркпатрик, тя официално стана републиканка доста по-късно). Тогава покрай Афганистан имаше полугласна антиталибанска линия именно сред републиканците с мотива- по-добре една бъдеща християнска Русия,отколкото един фундаменталистки субконтинент. Както и да е,стари истории, факт е, че Русия и Турция в момента се разбират идеално за наша сметка.Но не мисля,че кекавата президентура на Обама може да подобри или да влоши ситуацията, отчасти защото Източна Европа и Балканите не са неин приоритет, отчасти защото не е компетентна, а идейно отвеяна- loony left. От същия порода е Ащън. (Все пак, републиканци, а не либерали изтръгнаха нас и останалите от лагера изпод монголоидните сапоги.)Лично аз като чугунен републиканец очаквам деня, когато политици с принципи и ценности като Джон Макейн ще определят политиката на САЩ. Иначе някои от изказванията на Алекс Алексиев са доста двузначни и озадачаващи, допускам и някаква по-конкретна лобистка ангажираност.
Здравейте Г-н Инджев,
Малко извън темата, но донякъде и свързано с нея, изкам да повдигна въпроса за предложението на президента за референдум. Нямам представа кой точно го е посъветвал да направи това предложение в общественото постранство точно сега и точно по този начин, това не е важно. Важното е, че то изигра много важна роля на лакмус и показа на бял свят кой кой е в политиката:
истинските демократи и патриоти подкрепиха изцяло, безрезервно и безапелационно идеята да се чуе мнението на народа как да бъдат избирани неговите управници, нещо за което всеки гражданин има становище и позиция, за разлика от глупавия референдум на социалистите, при който дори тесните специалисти (а те не са много в България) не можеха да разберат за какво става дума. Разбира се и на децата е ясно, че президентът даде само насоката и общата тема на един бъдещ референдум, а по закон парламентът е този, който ще формулира ясно и точно въпросите и естествено ще има разяснителна кампания и дебати, където всеки ще мобе да изложи тезите си.
отявлените подръжници на сегашното политическо статукво и подръжници на руското влияние се дигнаха на истерична атака срещу президента и го анатемосаха тотално.
най-забавни в политическия театър който имаме честа да наблюдаваме, са мишоците, кото спадат към втората група, но не искат да си го признаят публично — казват, че е хубаво да се чие гласа на народа и след това започва канонада от «но», «обаче», «ама», «не му е сега времето» и т.н. (като от наръчник на комсомолския секретар, когато трябва да отстрани направено предложение, което застрашава господтвото на партията, и да го прати в забвение в девета глуха).
Но не мога да разбера хора, които си вадят хляба като следят и коментират политическия и социален живот в страната, не вземат отношение и се държат като че ли нищо не се е случило и за тях предложението на президента е токова важно, колкото че бялята мечка във варненския зоопарк си е родила меченце, то поне да беше родила лъвче. Според мен започва да намирисва на гнило когато такъв човек се прави на разсеян по най-коментирания въпрос в обществото.
В потвърждение на казаното по горе от XM и СТАМБО ще добавя, че наскоро Ердоган се изказа много положително за Южен Поток.
супер форумни анализи: за баце може, но за наште реформатори – сакън, клевета. ма то така е много лесно