Положителната тенденция една отделна страна от ЕС да роди партия, в чието название присъства думата “цензура”, като и перспективата да се сдобием скоро с министър-председател, забогатял от журналистика – не като издател или собственик, а именно като журналист!-се отрази чудесно на мястото ни като българи в престижната световна класация по показателя ” “свобода на словото”.
България заема престижното закръглено място под номер 100 в световната класация на „Репортери без граница” за свободата на словото. Успехът да се задържим сред първите сто е очевиден, тъй като за една година свободата на словото в България е спаднал само с 13 места, а можеше да е много повече, като се има предвид тежкото наследство на управлението на русофоба Стефан Самболов и неговите последователи Филип Димитров и Иван Костов през миналото хилядолетие.
Изпълнявайки заветите на др. Георги Димитров за догонването на другите народи, постигаме само за няколко години мястото под забележителния номер 100, гонейки по петите народите, пропаднали много по-малко за столетия.
За да стане ясен мащабът на успеха да сме в топ 100 трябва да споменем, че през изминалата година не беше убит нито един журналист, докато в Сирия журналисти гинеха непрекъснато. Убитите колеги там вече са общо 130. У нас отстрелването е само на символично ниво и се постига с хуманни методи, като задушаване в прегръдките на властта или, в случай на съпротива, – чрез глад след отстраняване от работа.
Хуманно отстреляният български журналист се радва на свободата да емигрира в американската мрежа интернет и да си създаде блог, където безплатно да подпомага свободата на словото.
В България вече няма политически уволнения на журналисти, защото не останаха такива, които да противоречат на властта.
Обяснението за високия рейтинг на свободното слово в България може да бъде персонализиран например от непоклатимото право на журналиста Петър Волгин да пледира систематично и най-свободно за създаване на крайно лява политическа партия по примера на крайно левия пробив на партия „Сириза” в родината на демокрацията, съседна Гърция.
Плахият опит за съпротива срещу свободата на Волгин да си прави каквото си иска в неговото държавно радио- опит, мракобесно предприет от страна на двамата създатели на предаването „12 плюс 3” Йордан Лозанов и Георги Папакочев, се натъкна на дружното премълчаване от чувстващите се свободни да мълчат колеги и получи яростен отпор от онези, които пък не искат да мълчат, когато някой посегне на свободното проправителствено слово.
Обяснението на феномена България да е сред първите сто най-свободни по слово е дословно следното: тук вече е традиция най-прогресивните и свободните политици да се раждат от средите на свободните медии. Пример даде журналистът Сидеров. По стъпките му върви Бареков, който се очаква да зарази със скромността си още мнозина, отричайки се от журналистиката.
Не се знае как при следващото мерене на свободата на словото ще се отрази и актуалната ситуация с плавния преход към политиката, току-що демонстриран от водещия патриотичен водещ Росен Петров, пребивавал дълги години зад и на екрана на водещата телевизия БТВ. Възможно е везните на „Репортери без граница” не само да се наклонят към още по-голяма свобода, но направо да се катурнат, когато водещият Петров стане вътрешен министър ( както заплашва без цензура неговият водещ началник Бареков).
Саможертвата на Бареков да се откаже от доходоносната журналистика, която го обогати до степен да може сам да плаща от джоба си стотици хиляди евро за създаване на партия в името на бедните, тепърва предстои да бъде оценена от „Призрачност без граници”.
Саможертвата на Бареков трябва да бъде изучавана като невиждан, чисто журналистически феномен в световната история- чисто журналистически, защото журналистът демонстративно се къпеше с френско шампанско във френски милионерски курорт, за да изчисти лъжата, че от журналистика в България не можело да се трупат милиони. След което излезе от тази кална баня чист като сълза на гладно българско дете.
За съжаление „Репортери без граница” не мерят забогатяването на отделно взет журналист като доказателство за свободата и славата, придобита по изключително честен начин в толкова свободна медийна среда, колкото е българската. Явно западните наблюдатели, които гледат със завист на феномена „журналист-богаташ сред бедняците в гилдията”, нарочно си затварят очите за него, за да не бъдем горди да сме сънародници на невижданото явление в най-бедната и най-несвободната медийно държава в ЕС да имаме такъв светъл пример на забогатяването, като журналиста Бареков.
Колкото до българските журналисти, които председателят на „Репортери без граница” Оливие Базил определи в свое изказване пред български журналисти ( и издатели) на 6 юни 2012 г. в Европейския парламент като „шепа блогъри, единствените свободни български журналисти”, те продължават все така успешно да бъдат държани под карантина, за да не развалят общата картина на галопиращата свобода на словото, устремено с дръзновение към все по-големи успехи в прослава на партийното и държавното ръководство на малка, но бедна България.
Знаете ли, незаитересоваността на западните медии и общества към съдбата на нещастния български народ и позволявам си да кажа, подкупността на част от западните политици наистина все повече ме отвращават. Вкарват ни в някакви незавидни класации, критикуват ни /не че не заслужаваме/, обаче какво направиха и правят в подкрепа на усилията ни да бъдем част от евро-атлантическото семейство, а не част от евразиатската орда?!
Г-н Инджев, вие с Бардаков сте в равна степен потърпевши от политическата конюктура в България.
Ето вие напуснахте по политически причини, Бардаков – също.
Вие и двамата сте едни политически десиденти , вярно Долен ви изпревари,но сега Бардаков за компенсация привлича още политически десиденти.
Скоро ще сте десидент до “десидент” на политическата каста, както му е тръгнало.
Но Бардаков е по-умен от вас , той се е амбицирал да влезне в политиката и да вземе реванш от тези които са го принудили да стане десидент.
Така трябва да се прави , няма само десиденти да се трупат, я!
Малко встрани от темата, но ето един пример за истинска журналистика, специално за българските “медии”:
Бях решила да не изказвам мнението си,въпреки,че чета всичко в този блог и се отнасям с най-голямо уважение към г-н Инджев,но ме провокира написаното от ANTICOMM.Защо винаги трябва някой да ни е виновен – западните медии, ЕС, Американците и не знам още кой.”Нещастният български народ”,вместо да е толкова нещастен,да се вземе в ръце и да започне да мисли със собствената си глава.Вместо да се сърдим на критиките (като че ли не ги заслужаваме)време е да погледнем и себе си.Колко пъти например в предаванията на Волгин се обадиха хора,които могат да говорят добре и да се чуе в ефира и друго мнение,а не само на ласкателите му.Макар и минимално,все пак е нещо.Време е да разберем,че не трябва да чакаме и да избираме хора,които да ни оправят защото те така ни оправят,че вече не можем да си поемем въздух.
Господин Инджев, нещата със свободата на словото (а и не само с него) у нас ще продължават да се влошават. Това е така защото поетия евразийски курс на управляващата върхушка не може да бъде ефективно спрян с критики от ЕС или пък с мирни протести в България. През последната година сме свидетели точно на такова безсилие. Имам основателни съмнения, че вече ще има и честни избори от тук насетне в България. Костинбродската афера и лъжливите компромати преди нея дадоха ясен сигнал как ще се печелят изборите у нас за напред. Ето какво прочетох в статията
“What you didn’t see in Sochi”
By David Frum, CNN Contributor от 10.02.14
“Vladimir Putin has held continuous power since 2000, without ever once facing a fair and open election. The Russian media are less free today than they were 20 years ago. More than 300 journalists have been murdered since 1991, including an American, Paul Klebnikov, the former editor of the Russian edition of Forbes.”
Като вземем в предвид и непрекъснатото движение на България по стъпките на Русия през последните 70 години можем да направим извода, че нещата ще вървят от зле на по-зле. Или пък извода, че в България ще има отново свобода на словото, когато отново има такова и в Русия.
Po povod komentara na ANTICOMM – smiatam che e rabota na bulgarite da si opraviat kushtata a ne na drugi vse da ni “opraviat” Ne edin i dvama ot protestirashtite na strashen stud ukrainci se izkazaha che ne chakat pomosht ot drugade i che shte razchitat na sobstvenite si sili. Ima edna pogovorka che na rodenite da pulziat letieneto v nebeto ne im e otredeno. Tova sme nie za suzhalenie.
TV7 взема ли пари от Бареков или допълнително му плаща за непрекъснатите интервюта в най-гледаното телевизионно време? Нали е вече само политик. Не трябва ли СЕМ да се сезира за нерегламентирана политическа реклама?
Към ulian:
Далеч съм от идеята някой да ни оправя, но все пак малко помощ за и без това задушената дясна политическа мисъл въобще няма да ни е излишна. Най ми е обидна липсата на новини и публицистика за България с адекватен коментар на настоящето положение в западните медии. Отваряш примерно ВВС и можеш да четеш на воля за последните избори в Непал, политическата криза в Зимбабве и защо сикхите имат дълги бради и черни тюрбани, обаче нещо от разледванията на Бивол, да кажем, тц.
Вероятно от стремеж /може би/ за пълна политкоректност и за да си спестят излишни главоболия, там са решили да ни оставят изцяло на путиновата милост…
Otlichen tekst, strahoten feileton i politicheski komentar ednovremenno! Izviniavam za latinitzata, i peistvam kratuk vitz ot neta:
Влизат Бареков и Росен Петров в една аптека.
-Два капута – казва Бареков .
-Виждам – казва аптекарят, -a нещо ще желаете ли?
Някой е хакнал блога на Инджев и пише от негово име !!!
Няма свобода да упражняваш каквато и да е професия в България-журналистите с цензура,лекарите ги бият по време на работа,бият и заключват данъчни инспектори при проверки,учителите се чудят по кой учебник да преподават…….Днес минавам покрай Парламента,целия ограден,пазят ги,от кого?Българските политици от 1944г.до днес преживяват ЦИВИЛИЗАЦИОНЕН ШОК-битов,културен,социален,финансов.Те непрекъснато заспиват с празни джобове в панелни блокове и селски къщи и се събуждат в София,хвърчат с мерцедеси по жълтите павета,летят първа класа из света,къщи,вили,апартаменти в елитни квартали,светлини,прожектори,интервюта,хубавелки,как да не се побъркват тези хора?Булдог като захапе кокала,как да го извадиш от устата му?Тревата е хубава,когато се коси и полива 100-200 години,надежда всяка оставете да я видите!
Изглежда че място в първата стотица не е задоволително и България ще си сътрудничи и взема пример от такива титани по отношение на медийната свобода като Северна Корея:
http://www.mediapool.bg/bulgaria-shte-si-satrudnichi-sas-severna-koreya-v-obrazovanieto-i-mediite-news216737.html
“България ще си сътрудничи със Северна Корея в образованието и медиите”
Това звучи като виц, но не е.На днешното си заседание Министерският съвет е одобрил проекта на междуправителствена програма за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата между България и Корейската народнодемократична република.Тя обхваща периода 2014-2017 г.
След като сме изпаднали на 100-то място в тази класация, горното сътрудничество е просто задължителн, не мислите ли?
ДАРИ, на вас не ви ли се иска да се “издигнем” в класацията?
След като има повече от 100 места е необходимо да дистигнем по-близо до “класацията” на КНДР, затова е необходима всестранна “помощ” от корейските другари на большевиките от БКП.
Все пак 100 е повече от 1, 101 е повече от 100…… , колкото повече толкоз “по-добре”.
Браво г-н Инджев! Искам по-често да пишете,освен другото,и така,по този по-хумористичен начин,в стила на един Хашек например- както сте го направили тук! Не че работата е много за смях ,но…..Браво! :-))