Триумфът на Путин за сведение на триумвирата му в България

EconomistRussia150

Триумфът на Путин

1 Февруари 2014

сп. Икономист

През 2008 година, малко след като спечели конкурса за домакинство на Зимните олимпийски игри през 2014 година, президентът Владимир Путин обяви, че “най-после Русия се върна на световната сцена като силна държава – страна, от която другите имат нужда и която може да защитава интересите си”. Следващия уикенд предстои откриването на първата олимпиада в Русия след Летните игри в Москва през 1980 година.

По нареждане на президента игрите ще се проведат в Сочи – един не особено подходящ субтропически курорт, а правителството е похарчило 50 милиарда долара – четири пъти, колкото разходите за олимпиадата в Лондон през 2012 година – за организация на събитието. Големи плакати обявяват: “Русия – голяма, нова, открита!” Държавната “Сбербанк” предлага леко заплашителното мото “Днес Сочи, утре света”.

Олимпийските тържества се случват след една добра за Путин година. У дома той се отърва от мащабните протести, които приветстваха завръщането му в руското президентство през 2012 година. При липса на сериозен съперник той се почувства достатъчно самоуверен, за да освободи и Михаил Ходорковски – бизнес олигарха, когото изпрати в затвора през 2003 година, и протестиращите певици от “Пуси райът”.

В чужбина Путин използва ветото си в Съвета за сигурност на ООН, за да откаже Запада от идеите за военна намеса в Сирия, като вместо това успя да наложи сделка за химическите оръжия и организиране на мирна конференция за Сирия. Бруталният му съюзник Башар ал Асад остана на власт.

Путин освен това изпита задоволство, че кампанията на НАТО в Афганистан се оказа толкова трудна и разочароваща, колкото тази, която Съветският съюз проведе преди 30 години. Тя освен това се оказа и много по-дълга. Путин увеличи разходите на Русия за отбрана. Той остави европейските дипломати в небрано лозе, като използва смесица от пари и заплахи, за да убеди украинския президент Виктор Янукович да се отдръпне от търговското споразумение, което беше готов да подпише с Европейския съюз.

И все пак, този нов възход на Путин не е чак толкова впечатляващ, колкото изглежда. Не става дума само за това, че руският политически модел не е твърде привлекателен за останалите страни. Възходът му е ограничен от една корумпирана, направлявана от държавата икономика, която изглежда обречена на стагнация.

След като Путин стана президент през декември 1999 година, икономическият растеж беше достатъчно силен в Русия, така че тя да бъде поставена в групата БРИК на бързоразвиващите се страни (Бразилия, Русия, Индия и Китай). Доходите на руснаците нарастваха с надлежните темпове, а пенсиите и социалните услуги се подобриха – и се изплащаха навреме.

На това се дължеше до голяма степен популярността на Путин сред обикновените руснаци. Те го подкрепяха не само защото той обеща да направи Русия силна, но и защото се смяташе, че е донесъл стабилност и повишаване на жизнения стандарт след хаоса и разрухата на 90-те години на миналия век.

Това достижение обаче се основаваше почти изцяло на цените на петрола и природния газ, които скочиха пет пъти от 1999 година досега. Зависимостта от енергийния износ в момента е по-голяма даже от тази по времето на Съветския съюз: сега той е 75 процента от общия износ, докато през 1980 година е бил 67 процента.

През 2012 година двустранната търговия на Русия с Америка възлизаше общо само на 28 милиарда долара, а търговията й с Китай, въпреки дългата обща граница и изобилните количества стоки за продажба, възлезе едва на 87 милиарда долара. За сравнение, търговията на Америка с Китай тогава беше на стойност 555 милиарда долара. У дома високите разходи за труд и ниската производителност правят по-голямата част от руската индустрия неконкурентоспособна, така че повечето стоки в магазините на страната се внасят.

Инвестициите са прекалено малко; капитали продължават да напускат страната заедно с талантливи млади руснаци. Раздутият и неефективен държавен апарат заедно с компаниите, които той контролира, произвеждат половината от брутния вътрешен продукт (БВП). А, както показват разходите в Сочи, корупцията е повсеместна.

Подкупите и неефективността са стрували на Газпром 40 милиарда долара през 2011 година, твърди американският аналитичен център “Питърсън”. Още по-голяма сума се източва от олигарси с добри връзки и се скътва надалеч в страни като Швейцария и Великобритания, които са готови да толерират измамите – нещо, което Америка мъдро отказва.

Преди десет години руският бюджет беше балансиран, ако петролът струваше 20 долара за барел. Днес цената на барел петрол трябва да е около 103 долара. Цената на “уралския сорт” е паднала до 108 долара. Междувременно шистовият газ, който Путин обича да осмива, но всъщност символизира предприемаческия дух на американците, който никога не би могъл да просъществува в условията на руската клептокрация, обещава да свали цените на петрола и газта.

Сега, след като цените на енергоносителите спряха да растат, най-благоприятните прогнози за растежа на руския БВП са занижени на под 1,5 процента през 2013 година и на 2 процента през 2014 година. И Америка, и Великобритания се справят по-добре, а конкурентите на Русия в групата БРИК, Бразилия, Индия и Китай, отбелязват по-бърз растеж. Русия е в същата група на растежа като западащата еврозона – на слабите държави, които Путин обича да иронизира.

Проблемът, както винаги, е управлението. Списъкът от необходими реформи е добре познат: повече конкуренция, приватизация на държавните компании, по-добра защита за инвеститорите, по-надеждна законова система и прозрачна регулаторна рамка.

Режимът в Кремъл обаче не може да приложи подобни промени, защото той упражнява политически контрол тъкмо чрез контрола върху икономиката: статуквото в Русия се крепи на монополи, държавни компании, податливи на натиск съдилища, неясна регулаторна система и компании, които разчитат на благоволението на Путин. Докато господства сегашната политическа система, Русия ще остане икономически слаба.

Разглеждани в тази светлина, скорошните събития в Украйна изглеждат като демонстрация по-скоро на руската слабост, а не на руското могъщество. Репресивното, корумпирано правителство на Янукович се сближава все по-тясно с Путин и започва все повече да го наподобява. Но много украинци не искат да вървят повече по този път.

Това е една от причините Украйна да е толкова важна за Путин. не става дума само това, че без нея прехваленият му Евразийски съюз – подобие на Съветския съюз – би загубил смисъл. Става дума и за това, че ако украинците успеят да отхвърлят модела “Путин-Янукович” и върнат обратно страната си на демократичния европейски път, може да вдъхновят руснаците да направят същото.

Международните спортни събития са забавни. Надхитрянето на един нерешителен американски президент повдига духа. Но в края на краищата, здравето на икономиката определя съдбата на една държава. Съветският съюз рухна не само защото неговите граждани отхвърлиха идеологията му, а и защото икономиката му се срина. Ако Путин не успее да накара Русия да заработи, с неговия режим ще се случи същото.

БТА, e-vestnik

11 мнения за “Триумфът на Путин за сведение на триумвирата му в България”

  1. О, кей, Нерон!Но ще има и “Какъв велик певец загива”.-

  2. Текстът с дребен шрифт не се чете, а от снимката не става ясно фигуристката зад “императора-слънце” Русия ли е или Европа…
    Ако все пак е Русия, не е лошо флиртуваща Европа да се замисли как ще излезе от следващата “поддръжка”!

  3. На малките хора , само комплексите им са огромни……..
    Путин го доказва за пореден път!

  4. Ееее, сакън г-н Инджев, пак отворихте работа виртуалните червени тролчета!
    Ся пак ше требва да се зазубрят Упорни точки, пак ше требва да се громи империализъмът…
    Добре поне, че другарите подписаха споразумението за ноу-хау със северно-корейското ГосИнформБюро!

  5. Господин Инджев,днес в Карлово и Пловдив е по-интересно отколкото в Сочи.Когато водещите коментатори странят от дадени събития,защо да не се намесят футболните запалянковци?Нали и в Катуница беше така…

  6. Русия по-добре да обърне внимание на икономическото си развитие, а не толкова на имперските си амбиции. Без икономическа доминация Русия ще си остане един износител на газ и нефт.

  7. Руската държава е създадена от шведите, от викингите. Славяните (слав- слейв- роби), са прекалено анархистични по дух за да се организират и управляват сами. Ако не са били прабългарите и до днес седемте славянски племена на територията на България, щяха да воюват помежду си. Великата Рус е имала периоди на възход, когато е управлявана от царе със силен характер и периоди на застой и падение. По времето на Сталин Русия (СССР ) израства от изостанала феодална , предимно земеделска държава до втора по брутен обществен продукт , държава с космически технологии. Путин, ако има достатъчно воля да присъедини Русия към Европа и на власт дойдат нейните близки роднини и приятели германците, подобно на Екатерина Велика, пак ще имаме ” Кат Русия няма друга, тъй велика на света…”.

  8. Чудесна статия на бившия грузински президент ихаил Саакашвили в NYT

    Подхранваният от петрола авторитарен модел на руския президент Владимир Путин не е единственият, който може да донесе щастие и напредък на Русия и съседите й.

    Някога бедният и разяден от корупция руски съсед днес се нарежда на осмо място в Световния банков индекс по условия за бизнес, докато Русия е на 92-ро място.

    Докато престъпленията и корупцията спъват Русия, според ЕС Грузия е най-сигурната и една от на-малко корумпираните страни в своя регион.

    Когато Сочи кандидатстваше за домакин на олимпиадата, ние подкрепихме кандидатурата, като се надявахме игрите да донесат мир и подобряване на отношенията.

    Вместо това Абхазия, която е международно призната част от Грузия, беше нападната и окупирана от руски войски няколко месеца след като Русия спечели домакинството на олимпийските игри.

    Столицата Сухуми и до днес е в руини, а единствените строежи, които се виждат, са на руските военни бази.

    Аджария, която е само на няколко километра на юг от Абхазия, но е под грузински контрол, процъфтява благодарение на чуждестранните инвестиции.

    Дори има повече луксозни хотели от Сочи и е много по-сигурно място.

    Въпреки всичките пари, излети в Сочи, резултатите са много по-малки, отколкото бихте очаквали. Това е така, защото за да успееш в XXI век, ти трябва много повече от модела на Путин.

    Игрите се провеждат на мястото, където през XIX век Русия извърши геноцид над местното население – кавказците бяха методично избивани или гонени в Турция.

    Тази рана още е жива, благодарение на днешното отношение на Кремъл към кавказците в този регион и жителите на Северен Кавказ. Руските лидери упорито отказват да се отнасят с хората в Чечения, Дагестан, Ингушетия като към равни.

    Кремъл се отнася с тези региони като към колонии, където трябва да подкупи елита и да потисне останалото население.

    Това поведение бе демонстрирано ясно през последните месеци, когато силите за сигурност увеличиха масовите арести на млади кавказци и взеха проби от слюнката на повечето мюсюлмански жени, защото правителството подозира, че дагестанка е виновна за самоубийствен атентат, взел 16 жертви.

    Този колониален подход може само да радикализира населението, подкопавайки усилията на Русия да задържи контрола в региона.

    Путин греши, като смята, че олимпийските игри ще заздравят хватката му върху властта

    Последният път, когато Русия беше домакин на олимпиада, беше през 1980 г. и тогава също събитието трябваше да демонстрира триумфа и превъзходството на съветската власт.

    Има стряскащи прилики между игрите тогава и сега.

    И тогава властите на разрешаваха на немосковчани да влизат в града, както сега хората от Сочи са изолирани от олимпиадата.

    Путин веднъж каза, че разпадането на СССР е най-голямата геополитическа катастрофа на XX век, но явно той все още не разбира защо това се е случило.

    Точно както Путин сега, съветските лидери тогава пренебрегнаха нуждата от модернизация.

    Днешна Русия едва се крепи на ръба на рецесията въпреки увеличаването на цените и износа на петрол,

    а между мечтите на хората вътре и извън Русия за по-добро бъдеще и усилието на г-н Путин да възкреси миналото има дълбоко противоречие.

    В резултат на това съдбата на г-н Путин може да се реши на мразовитите улици в Киев, а не в Сочи.

  9. БОБАЛОВ, стига с вели(КАНс)ките ви русофилски комплекси, разбунени пак от поредният комплексиран кремълски сатрап.
    Русия трябва да е преди всичко нормална и демократична страна, времето на великите комплекси, особено имперските, премина, днес има доста страни с население много по-голямо от руското, в това число и мюсюлмански, и това би трябвало да е достатъчен аргумент да погледнете по-трезво на великанските си напъни.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.