Колегата блогър Ангел Грънчаров, който организира в мрежата подписка за моето завръщане на екран в БТВ, е публикувал в своя сайт позицията ми, както му я споделих в електронна преписка между нас. Не съм целял това, но след като така е преценил ( при изричното ми становище, че нямам какво да крия), инициаторът на подписката на практика е свършил деликатната работа вместо мен.
От една страна нямах намерение да занимавам аудиторията с този въпрос, който не е повдиган никога от мен, но пък щеше да бъде странно изобщо да не реагирам на факта, че стотици хора изразяват подкрепа за моята персона, а аз „нямам отношение”.
Използвам случая да благодаря за личната съпричастност на всеки, независимо от вероятността това усилие да няма практическа стойност и дори независимо от опасността подписката бъде употребено в обратната посока от онези, които не биха пропуснали да се възползват от някаква моя слабост ( например под формата на злорадство заради малък брой подписи)!
Както става ясно от писмото ми, във всичките три случая в живота ми, когато съм бил обект на „гласуване” ( в подписа да бъда назначен за директор на БТА през 1990-та, три години по-късно да не бъда уволняван от БТА , а наскоро и за „Човек на годината” на Българския хелзински комитет), съм имал щастието да получа подкрепа, с каквато малцина политици могат да се похвалят ( да, знам, че става дума за различни величини, но „величието” на „бройката” не ме интересува).
Така че „бройката” в сегашната подписка за мен не е от значение- една телевизия с аудитория от стотици хиляди зрители винаги може да обяви за пренебрежимо малка претенцията на няколкостотин или дори на няколко хиляди души.
Предпочитам все пак да оставя темата на този етап затворена в рамките на онова, което господин Грънчаров е преценил да публикува:
Писмата, които си обменихме с г-н Иво Инджев по повод петиция на граждани до bTV с искане за възстановяване на неговото предаване
февруари 17, 2014
Предлагайки съвършено самостоятелно идеята да се напише нещо като петиция от граждани до ръководството на bTV с искане за връщане на предаването „В десетката с Иво Инджев“, аз много добре съзнавах, че поставям самия г-н Инджев в твърде сложна ситуация; понеже съм импулсивен човек, скоро написах самия текст на въпросното обръщение, предложих го за обсъждане в блога на г-н Инджев, а пък като видях, че работата по този начин ще се протака прекалено и ще загуби ефекта си, без да губя и минутка публикувах текста на обръщението до ръководството на bTV под формата на петиция на съответното място. Скоро след като почнаха да се подписват хората под петицията, без да изчакам да се съберат повече подписи, аз изпратих по имейла текста на петицията до главния мениджър на bTV, а също така и направих видео, в което прочетох текста – тъй като му хрумна, че нищо не пречи да изпратя това видео в рубриката „Аз, репортерът“, с оглед да се получи известна гласност (Току-що разбрах обаче, че моето видео, тъй да се рече, е било цензурирано, т.е. е било хвърлено в коша, явно са го възприели като „безинтересен боклук“.)
Чувствах се обаче през цялото време доста неудобно пред г-н Инджев тъй като предприех всичките тия неща, които несъмнено го касаят, един вид на своя глава, без дори поне да го попитам дали не възразява да намесвам името му в такава една история; но аз се водех от някакви си свои идеални, ценностни подбуди и предположих, че г-н Инджев ще ме разбере и ще ми прости „самоуправството“; ала неудобството, некомфортността си оставаше. Днес обаче получих имейл от г-н Инджев, в който той ми представя своето отношение към твърде особената ситуация, в която аз, на своя глава, го вкарах с въпросната петиция, която за мен е нещо като „акция“, да я наречем така, на граждани, на представители на гражданското общество. Ето какво ми пише г-н Инджев, текста на писмото му е много интересен – тъй като показва ония черти на характера и морала на големия наш журналист, които го отличават от други и то доста шумни „герои на нашето време“, които напоследък дори заявиха гръмогласно някакви политически претенции, бидейки вдъхновени от „славния пример“ на недоразумението Волен Сидеров; след писмото на г-н Инджев можете да прочете и моя отговор до него:
Здравейте, господин Грънчаров,
Благодаря Ви за подкрепата и инициативата да организирате подписката.
Дължа Ви обяснение защо до момента не реагирам с позиция, макар да съм сигурен, че и сам се досещате за деликатната ситуация, в която се намирам.
От една страна е извън съмнение, че споделям общата част от Вашата аргументация, но в същото време няма как да се присъединя към комплиментарната й страна. И без това ме дебнат да се изявя като „нарцис“, поради което тактиката ми е да не помагам на желаещите да получат „доказателства“ за самовлюбеност от моя страна.
Честно да Ви кажа, водещата причина да не реагирам на този етап е желанието ми да мога честно да кажа (при всяко едно развитие на ситуацията), че става дума изцяло за гражданска инициатива, а не за някакъв опит за манипулиране от моя страна – като за изпросена подкрепа, например.
За мен е важно да мога да гледам в очите хората и да твърдя това. Не е достатъчно за самоуважението да можеш да твърдиш за себе си нещо, което не може да бъде оборено (защото няма доказателство за обратното). Както при изневярата: има хора, за които няма проблем, щом не могат да ги хванат, но за други е водещо да ЗНАЯТ, че не лъжат, когато казват на любимия човек, че не му изневеряват.
Извън емоционалната аргументация има и прагматична страна на въпроса. Ако действително тая някакви надежди за нравствен реванш, за мен все пак по-силната позиция е да бъда поканен, а не да се моля на въпросната телевизия. Евентуално „рязко движение“ от моя страна може лесно да бъде употребено злонамерено тъкмо срещу този нравствен реванш и да ми бъде вменен меркантилизъм.
Ако реваншът беше определящ за моето поведение, през 1997-ма нямаше да откажа на премиера Иван Костов да се върна „на бял кон“ като директор на БТА.
Никога не съм споделял публично причината за онзи отказ – някои подозират неоснователно, че съм бил сърдит на Иван Костов за разрива ни от лятото на 1995-та, когато напуснах в. „Демокрация“ след негов упрек за едно платено съобщение на Мултигруп във вестника (след което, впрочем, на първа страница, но вече без да съм главен редактор, се появи и стоя месеци наред реклама на… Мултигруп – ден след ден, месеци наред!).
Истината е, че бяха станал директор на БТА по изричното и безалтернативно настояване на колегите ми от БТА, които чрез подписка (близо 500 от около 600 души в агенцията) ме бяха посочили като тяхната кандидатура за директорския пост през 1990-та. И смея да твърдя, че те направиха този избор не защото съм бил по-умен или по-подготвен да управлявам от други, а защото ме познаваха отблизо по-добре и от роднините ми като алтернатива на рухналия комунизъм. И до днес тези спечелени, но непредизвикани от мен избори, прототип на инициираната от Вас подписка, си остават моята най-голяма гордост от гледна точка на обществената подкрепа.
Съответно през 1997-ма не пожелах да се завръщам на терена на личната си победа от 1990-та с парашута на политическа намеса отгоре, макар и оказана от съмишленици, управляващи държавата. Или, ако си позволя игра на думи, не се възползвах от офертата на Костов и това ми костваше още 5 години битка за оцеляване без постоянна работа тъкмо по времето, когато и без да имат предложения от най-могъщия човек в държавата, мнозина се натискаха за постове като „заслужили борци“ против комунизма. Познавам типове, които намразиха лично Костов (без някога да са се доближавали до него) защото не бил уредил детето им на работа, пък те толкова много дали от себе си за СДС в кварталната партийна дейност по време на избори…
Подписката, която организирате сега, напомня на ситуацията от 1990-та в моя живот, когато трябваше да решавам дали мога да понеса тежестта на очакванията. Минал съм по този път и трябва да съм оглупял повече от обичайното, за да гледам с лека ръка на предизвикателството.
Както и да Ви прозвучи, решението не е лесно, защото доста подводни камъни дебнат потъналата ми в БТВ гемия, от която изплува моя блог – едно от нещата, от което не бих се отказал с лека ръка – само, за да съм на екран.
Би било трудно съвместимо да запазя острата си позиция в блога с неизбежното компромисно поведение на екрана, без каквото няма да бъда „ощастливен“ от никое политическо величие като събеседник (т.е. сам ще дам на телевизионното началство повод бързо и този път завинаги да ме разкара като негоден, дискредитиран водещ, бойкотиран от важните клечки в държавата).
Иначе казано, има конфликт между твърдото ми намерение да не отстъпвам от заявените си в блога позиции и възможността да ги отстоявам пред голямата телевизионна аудитория.
Ще спра дотук, макар да има(м) и още всевъзможни разсъждения по темата, която е доста комплексна, за да откровенича публично (поне на този етап) по нея. Ето защо реших да Ви запозная с с моята аргументация извън публичността.
От друга страна, от много години изповядвам принципа никога да не говоря и пиша неща по обществено-политически въпроси, които не бих казал и публично пред ВСЯКАКВА аудитория. Лаская се от мисълта, че си позволявам лукса да не се нагаждам спрямо онова, което различната аудитория иска да чуе.
В този смисъл, нямам какво да крия. Ако прецените за нужно (без да Ви подтиквам към това), чувствайте се свободен да ме цитирате където и когато прецените.
Поздрави,
Иво Инджев
Здравейте, уважаеми господин Инджев,
Благодаря Ви за писмото, в което разкривате своята позиция по подписката! Бъдете спокоен, напълно Ви разбирам, а пък самия факт, че за Вас лично подобни моменти, имащи чист нравствен смисъл, имат значение, са онова нещо, заради което аз лично много Ви ценя, уважавам и подкрепям (с каквото мога) – при това без да се познаваме лично, без никога да сме разговаряли на живо. То именно ми показва, че не съм сбъркал в преценката си – понеже се оказва в нашенските родни условия, че подобен род личности с развито нравствено чувство са същинска рядкост, особено пък сред т.н. „публични личности“, където, ако съдим особено пък от случващото се напоследък, деморализацията сякаш е повсеместна. На това именно основание смятам, че редки личности като Вас заслужават подкрепа, независимо от това, че постоянно биват обругавани от мерзавците, включително и от „звездите“, които задават тон в последните години в нашенските медии, пък и в нашенската политика. Преживял съм в некраткия си вече живот подобни ситуации, макар и в съвсем друг мащаб, затова много добре си представям как се чувствате – и затова Ви подкрепих съвсем безкористно, единствено на основата на чисти идеални или ценностни подбуди.
Идеята за тази подписка ми хрумна съвсем неочаквано когато четях Ваш анализ на пошлите едва ли не „любовни“ изпълнения между личности, които са пълна антитеза на личностния тип, който Вие лично представлявате. За мен това е нещо като нравствен тест на ръководството на бТВ: интересува ме дали тия хора могат да осъзнаят що е това дълг спрямо човек, към когото са постъпили крайно безчовечно, уволнили са го само и само за да угодят на едно временно, но затова пък така арогантно политическо величие като Гоце Първанов. Зная, че тия хора, дето ръководят въпросната медия, нямат възможността да вземат самостоятелни решения, но все пак ми е интересно как ще реагират – за да запазят все пак някакви следи от достойнството си. Пък и направих подписката с оглед в тежката ситуация, в която страната ни се намира, ний, гражданите, все пак да даваме постоянно знаци, че няма да се примирим с мерзавщината, с арогантността на „героите на деня“ и пр. Смятам, че това е важно – затова и си го позволих. Да видим все пак какво ще стане, за мен това е интересно. И нищо да не стане, и да няма ефект подписката, самият факт, че ние, подписалите този документ, сме имали дързостта да кажем открито и право в очите какво мислим за стореното в тия години на морално падение на това, което у нас минава за „журналистика“, все пак е нещо, което сме били длъжни да направим – за да ни е чиста съвестта.
Благодаря Ви за разрешението да Ви цитирам, ще се възползвам от него непременно и то много скоро. Мисля, че никой от нас двамата няма повод да се срамува за това, което е написал в тези две писма, пък и изобщо.
Желая Ви здраве и добро!
С поздрав: Ангел Грънчаров
Господин Инджев,
поздравявам Ви най-искрено за принципната Ви позиция в тази тъй подмолна, мръсна и уродлива наша действителност. Поздравявам Ви и същевременно се възхищавам на смелостта Ви да отстоявате правото си на лична свобода, което във всички случаи е трудно. Трудно от една страна поради неизбежната конфронтация със “силните на деня”, а от друга поради това, че всеки човек, който има семейство и близки желае да ги обезпечи материално и да ги подготви и обучи по най-добрият възможен начин за сблъсъка им с живота. И тук се проявява мъжеството Ви – с дела, а не с думи /макар и чрез думи/ Вие предпочетохте безценното лично право на свободно изразяване на гражданската си позиция, пред високоплатения конформизъм в българските “медии”. Какво друго да Ви пожелая, освен дълъг живот, здраве и щастие на Вас и всички Ваши близки и да Ви благодаря, че продължавате да отстоявате принципите на истинския Журналист във Вашия блог.
позицията ви е достойна за адмирации господина грънчаров е прав в едно липсват личности и журналисти в телевизиите като вас но и блога както отбелязвате е достатъчен е сигурно не така добре платено ви е но това се дължи на нашето пренебрежение и непукизъм да не сме съпричастни дефект от комунизма обичаме си безплатния обяд лично сигурно ще загубя много да ви гледам и слушам по телевизия която и да е тя както сам отбелязвате съображенията ще се намесят от което ще загубим всички а и бъдещето е в интернет така че дано четем по дълго вашите коментари тук и станем малко съпричастни към оцеляването въпреки ежедневието ни след като прочетох позицията ви признавам правилно не подписах подписката на гн грънчаров
И все-пак, уважаеми г-н Иво Инджев, подписката не е безплодна! Глупаците, които унищожават България, като по този начин унищожават и себе си потвърждават непоколебимото си желание за самоунищожение. Помислете, тук няма разум, тук има Божи промисъл! Трябва да изплатят греховете си до казаното коляно! Нищо не може да се направи. Вие сте мулетаря на Езоп, който, виждайки, че магарето му се подхлъзва в пропастта, го хванал за опашката в усилието да го задържи. Но магарето , усещайки, че го държат за опашката, започнало да се дърпа… “Нека да бъде твоята!” – казал мулетарят и го пуснал в пропастта…
Но “Бог е хитър, но не е злонамерен” – казва Айнщайн.
Следвайте си пътя, Иво, и ние с теб!
Аз лично изразих подкрепа за тази подписка но след като прочетох писмата по-горе си мисля че май е по-добре г-н Инджев все пак да не скача в родната медийна кочина. Който търси намира, рано или късно този блог ще стане отправна точка за тази част от обществото ни, кочто не се е примирила в търсенето на добре забулените истини за нашата действителност.
До тогава здраве и спорна работа, г-н Инджев. Поздравления и на Вас, г-н Грънчаров за инициативата.
МОРАЛ!
Ето това е нещото, което Вие г-н Инджев притежавате и никой не може да Ви го отнеме.
Едва ли с подписка ще назначим г-н Инджев на работа в която и да е медия. Ежедневният трафик в блога му е достатъчна препоръка за всеки читав мениджър, който иска качествена журналистика и качествена аудитория. Популярността на блога е извън всякакво съмнение, читателите му са интелигентни хора, нивото на коментарите е респектиращо и тролове видимо отсъства.Но щом никой не е проявил интерес до сега, значи не това се търси. Ето защо не мисля да се подписвам, струва ми се обидно за г-н Инджев.
Г-н Инджев,давате ни още един повод за възхищение и пример за достойнство,себеуважение,безкомпромисност.Бъдете жив и здрав,смелостта и истината да водят перото ви.
Здравейте колеги!А защо тези 2-300 души, които сме подписали, да не се свържем в една “бутикова” телевизия- от типа частен клуб – а интересните неща от дискусиите да се публикуват YouTube?
След разврата на преврата и аз и много колеги – поети, художници, интелектуалци, се оттеглихме на село и изхвърлихме телевизорите поради липса на равноправна обратна връзка(диалог)с водещия.Дали пък тази подписка да не е възможност?
Достъпен софтуер за многолюдни видео-конференции има.И може да тръгне още днес-без да питаме “може ли”. А и това не пречи на г-н Инджев да си води в БТВ, за което се и подписах.Но не е лошо господата да имат предвид, че и да не искат…
@ Веселин Марков
Да!
Иво, да се надяваме, че в новото ръководство на БТВ, ще се намерят хора, които ценят “добрите стрелци” в публицистиката. Без съмнение “В десятката” е по-добре да достига до повече хора, дано, ще стискаме палци!!! Желая ти здраве и успех!
към ИВАНОВА
Не е обидно, а е поне морална подкрепа и израз на доверие,съпричастност и уважение, да застанат зад теб с името си възможно повече хора
В България все още няма телевизия, в която г-н Инджев може да прояви свободолюбивия си дух и журналистическа етика, но въпреки това, отново бих подписал такава една подписка. Това за мен е морален тест, на който сме подложени, авторът на подписката, подписалите, не подписалите и самият Вие г-н Инджев.
С всичкото ми уважение към г-н Ангел Грънчаров, г-н Инджев и останалите подписали се, но тази инициатива леко “намирисва” на диктатура на пролетариата над иначе частното предприятие занимаващо се с производство на телевизионна програма (било то и с лиценз за национално ефирно разпространение).
tl;dr: ivo.bg +1; btv.bg -1
@ЯВОР
Донякъде съм съгласен с Явор относно факта че не е редно да се диктува на една частна медиа – независимо от това дали е права или не в случая. От друга страна за мен тази подписка е по-скоро ясно заявена гражданска позиция отколкото “диктатура на пролетариата”.
Българските телевизии имат крещяща нужда от личности като Иво Инджев.Инджев като англосаксонски тип визуално и духовно да излъчи европейски облик на синия екран.Защото сутринта чух по една телевизия “елитна”водеща да пита български депутат ще се закълне ли,че казва истината.Направо онемях от толкова провинциализъм и махленщина!
към Хайде Холан:
Ами ние сме застанали с имената си в блога или поне аз – това ми е истинската фамилия, колкото и невзрачно да звучи. Да, подкрепяме Иво Инджев, но не отговаря на НЕГОВОТО достойнство да му просим работа. Той много точно обяснява коя точно подкрепа цели и цени – вярвам, че я е получил.Подписвайки прошението, ние просто се издигаме в очите на слепите. Кому отваряме очите за достойнствата на г-н Инджев – на Краси Гергов ли, на Верчето Анкова ли, на знайни и незнайни оffшорки ли? Като го пробутваме на bTV-то, що ли да не се пробваме и във всички останали телевизии, па да включим и вестниците, каква е разликата? Звучи ми абсурдно и си е точно такова, поне според моето скромно мнение.
Уникалното описание на обществото отпреди стотина години от Симеон Радев впечатлява все повече хора, така и г-н Инджев със силата на словото описва истината на последните 25 години и се нарежда до Симеон Радев и Захари Стоянов като мерило за патриотизъм и защитник на истината и свободата.
Силата на свободното слово за щастие може да стигне до повече хора например с on-line предаване в интернет. като това не изключва телевизионните изяви.
Това не е диктатура, сигурна съм че бтв ги интересува рейтинга и така могат да видят,че ще бъде интересно.
Къде мога да се подпиша и аз ?
Аз мисля, че Иво Инджев трябва да получи достъп до националната телевизия. Частните канали могат да водят своя политика и не са длъжни да се съобразяват с обществените нагласи. Но националните телевизия и радио са длъжни да осигурят на една немалка аудитория от данъкоплатци правото да видят и чуят тези, които смятат за меродавни да говорят пред хората. Този форум е достатъмно представителен за да има право да гледа и чува г-н Инджев в националният ефир.
В САЩ, да речем, големите тв канали щяха да наддават за господин Инджев. Биха му дали пълна свобода на теми за коментар. Само и само да имат името на журналист и писател като господин Инджев в програмите си.
Към Веселин Марков,
Уважаеми г-н Марков,идеята Ви е чудесна. Но дори и да не успеем да се свържем по предлагания от Вас начин, то, заставайки зад прекрасната инициатива на г-н Грънчаров, имаме възможността “да се преброим” ние-привилегированите четящи брилянтните очеотварящи есета на г-н Инджев и нашите коментари към тях. И може би ще почувстваме силата си и потенциала си ние, различните, все още не загубилите чувството си за морал, по смисъла на !0-те Божи заповеди. А и както вчера написах на г-н Грънчаров, нашият респектиращ (силно се надявам) брой, да заинтригува управляващите БТВ, т. к. хилядите гледания на евентуално възстановеното (дай Боже) предаване “В десетката”, би носило огромни печалби от неизбежно съпътстващата го реклама за медията.
Ivo, stiga obshti prikazki !!!??? Ti si umen i se bori sreshtu vragovete na Balgaria : BKP, DPS i ataka!! A ne sreshtu polojitelnite iavlenia!! Ako iskash bien sur!!!
Най-голямата сила и свобода на моето поколение е , че можем да търсим и намираме качествена информация.За което, обаче е необхо мъничко… критично отношение към мас-медиите.
Kam Ivanova
Ne smiatam, che tazi podpiska e obidna za g-n Injev. Ako sme svobodni hora, triabva da imame izbor v nazionalnia efir, zatova iniziativata triabva da prodalji, a g-n Injev sam prezeniava koga i kak.
@ Явор:
Я пак го кажи кое намирисвало на диктатурата на пролетариата, че нещо не го разбрах. Значи, според тебе, ако граждани направят подписка, че искат честна и кадърна журналистика намирисва на диктатура, дето щяла да диктува какво да прави частната телевизия. Искате ли да кажете, че БТВ са независима и обективна телевизия и никой нищо не им диктува.
Иначе за подписката, аз съм против да се намесва името на Иво Инджев в такива подписки. Не съм му адвокат, но си мисля, че и без такива подписки го ръфат от къде ли не.
А че българското медийно пространство има крещяща нужда от свободно слово – съмнение няма. Такова искане, предявено към всички медии няма да прилича на “диктатура на пролетариата”.
Аз лично смятам, че тези дето свалиха Иво Инджев от екран още управляват БТВ и няма да го върнат. Сега правят някакви врътки да си повишат гледаемостта, ама надали.
Здраве за всички.
Иво, колкото и различни понякога да са вижданията ни, проверявам блога ти по няколко пъти на ден!
Мола ви, уважаеми читатели на сайта на Иво Инджев, помогнете ми да намеря подписката в блога на Ангел Грънчаров, за да се присъединя и аз към нея. При отарянето на блога се вижда само Висоцки…
С подписването на петицията аз написах своя коментар, същността на който намирам сега в думите на много от колегите тук. Напълно разбирам и подкрепям позицията на Иво Инджев в преписката са автора на петицията. За мен реакцията на БТВ е очаквана – нито там, нито в която и да е наша телевизия в момента има готовност за работа с независим журналист от ранга на Иво Инджев. Далеч сме от американските критерии и дори от европейските!
И понеже нито имам време, нито ми се пише до всяка една от тези “национални”/само с покритието си/ медии, искам да им кажа: не отговаряте на очакванията на гражданите и на изискванията за модерна телевизия! С изключение на по едно-две предавания, всичко останало е посредствено. Не умеят водещите ви да задават правилните въпроси на политиците. Не ви ли омръзна да каните едни и същи хора на екран и да си ги редувате ден през ден? Защото на нас ни омръзнаха! Това говори или за мързел и липса на въображение, или за нещо много по-лошо! Сякаш свършиха читавите хора в България, че сутрин и вечер трябва да слушаме набедени журналисти, провалени политици, самодоволни въобщественици и “преродени” престъпници.За това ние обикновените граждани трябва да се борим гласът ни да изпрати във властта личности, които ще имат доблестта да чуват истините от хора като Инджев. Които няма да се страхуват от неудобни въпроси. А ще приемат всяка критика и препоръка не за саморазправа, а за поправяне на белите в държавата.
И това не е утопия, а от нас зависеща потенциална възможност!
@Zlatka
Подписката ще я намерите в http://www.peticiq.com/btv .
До Веселин Марков ,
Идеята за “бутикова телевизия” е много добра.И подписката беше чудесна.Нека да видят властващите, че над нашия ум нямат и няма да имат власт.Трябва да направим нещо, а не да се примиряваме със положението на медиите, които искат да ни убедят, че “парите , с които са купени, не миришат”, но вонята се усеща в цялата държава.
Г-н Инджев, в медийното “блато” се появяват вече и интересни “подводни” явления. В интервю пред ПИК (не може да се разбере дали е от днес), новоизлюпеният “политик” Дудука, признава, че уволнението Ви от бТВ е било под натиска на Гоце и Румен Петков и че самият той неправилно е подкрепил тяхната позиция (брей, той можел да бъде и самокритичен???). Това е, може би и намек за подкрепа за него от Ваша страна??!!
Няма да им навреди на БТВ да си вземат и един истински журналист, но за него дали ще е добре не знам. Иначе бих платила да видя интервю на Иво Инджев с Първанов например. Ох, размечтах се.
@ [Сия | февруари 18, 2014, 20:26]
Вижте, за разлика от г-н Инджев на мен силата не ми е в умелото боравене с думите и в този ред на мисли се извинявам ако съм бил разбран грешно. В интерес на истината в онзи момент не ми хрумна по-точна дума и за това използвах “намирисва” при това в кавички. По същество да ви отговоря – според демократично-анархичните ми представи е недопустимо някой да се меси в свободата на частната ми инициатива. Подписка да се изиска честна и обективна журналистика е едно, но да се иска назначението на конкретни хора да правят конкретно нещо в частно предприятие, всичко това организирано от трети лица влиза в остър конфликт с демократичните ми представи. По същата логика след следващите парламентарни избори агитка на Атака може да събере подписи за възстановяване на едноименното предаване на В. Сидеров по телевизия СКАТ.
Никоя телевизия в света и в частност БТВ не е независима. Това означава, че на всички им се налага да правят компромиси със свободата на словото си. Блоговете в интернет не са обременени с това както вече беше написано по-горе. Точно поради тази причина, а също и поради егоистичното ми безразличие към детайлите предпочитам да чета свободният ivo.bg вместо съмнителното vdesetkata.btv.bg
@ ЯВОР
БТВ /както и останалите телевизии/ е частна инициатива, но и обществена телевизия. Това означава, че по един специфичен начин трябва да отговаря на някои принципи, които се споделят от обществото и да работи за интереса на Българската публика като цяло. Това означава, че група хора като нас имат пълното право да изискват от нея малко почтенност, професионализъм, цивилизованост, и за бога, поне една свястна гледна точка! Това не е пролетарски напън, а гражданско поведение. От своя страна БТВ, Атака, Скат и който и да е друг също има правото да се съгласи, или не, да назначи някого, но знаете ли къде е разликата?
Разликата е там, че за Иво Инджев или друг някой почтен човек няма да се намери тлъста невидима ръка, която да го подкрепи, да не говорим да му създаде предаване, рубрика, партийка, ПиаР кампанийка и т.н., както на всякакви бареци, дудуци, кошлуци, боклуци, ангелчета, росенчета и т.н..На този огромен натиск от уродливости можем да противопоставим само това -граждански инициативи. Те са всичко друго, но не и “пролетарска диктатура”. Ние не сме трети лица, ние сме хората, в името на които уж работят телевизиите. Говорейки за компромисите им, вие несъзнателно признавате на медиите правото им да ни лъжат, а не признавате нашето право на протест.
Сега, аз не съм наивник, и знам, че подписката е кауза пердута, и само ще предизвика насмешка у онези, с всички опорни, пардон, гледни точки. Но също така знам и поговорката:
“Прави каквото трябва, пък да става каквото ще”