Историческите аналогии, включително като сравнение между лична основа, никога не се припокриват напълно. Но е полезно да се знаят, особено когато един кандидат за вътрешен министър налита на бой още преди да е докопал бухалката на властта.
В помощ на едни нашенски политически бабаити, които си приличат по това, че пропагандират юмручния бой като задължително доказателство за мъжкарство ( за пред по-примитивната публика), ще припомня една африканска аналогия.
Мен ако питате, проява на мъжество е например да отгледаш дете или деца, въпреки всекидневните лишения и несгодите. В това отношение на света има милиарди мъжки момичета, на които пехливаните с юмруците би трябвало да мият краката и да пият водата като знак за признателност, че на тях се крепи съществуването на човечеството.
Безцензурният Росен Петров изявил готовност да си изясни отношенията с Бойко Борисов на тепиха и го заплашил, че, ако приеме, нямало да го остави без физически недъг. Идеята му обаче никак не е нова.
Диктаторът на Уганда Иди Амин Дада, бивш командос и боксьор тежка категория, беше предложил на близо два пъти по-възрастния от него президент на Кения ( една от малкото прилични демокрации на континента по време на плъзналия навред афросоциализъм) Джомо Кениата да се бият лично. Така щели да решат териториалния спор между двете държави.
Кения нямаше претенции, тъкмо обратното- не желаеше да удовлетвори претенцията на своя агресивен съсед и това го беше разярило. В пристъп на стремеж към „справедливост” за условията на боя Иди Амин дори беше предложил да се бие с твърде възрастния Кениата с една ръка, като другата щяла да му бъде вързана зад гърба…
На Иди Амин, когато го свалиха с поредния преврат в Уганда, му намериха в хладилника човешко месо.
Не казвам , че героят от нашенската аналогия е канибал, но като инициатор на юмручното дуелиране определено се държи като угандийски диктатор на балканска почва.
Впрочем Уганда ( която е била сред обсъжданите вероятности да приюти нова еврейска държава), се слави като африканския земен рай заради прекрасната си природа и климата си. Но както знаем, важно е що за хора живеят в рая, който понякога става ад по вина на населяващия го човешки мат’рял ( както казваше премиерът Борисов, друг пропагандатор на юмручното мъжкарство).
Именно като бъдещ вътрешен министър на страната е бил представен за първи път пред народна публика Росен Петров на 14 февруари, само 5 дни след като застъпи на служба в корпоративния резервен проект на Русия.
На мегдана на пловдивското село Брестник, където местните хора са били почерпени щедро със 100 литра вино, бъдещата твърда ръка на безцензурната власт бил доведен за показване като част от новата партия …”Цензура без България”, споделиха с моя милост присъствали на уйдурмата селяни.
Обявлението с вярната грешка в названието на партията е направил самият Георги Козов, несменяемия кмет от времето на Тодор Живков.
Както се казва, фройдизмът-ленинизмът е жив по нашите райски земи!
За родния Иди Амин остава накрая да добавя: иди, че не се кръсти после такъв побойник да не докопа цялата милиционерска власт- аман, не дай Боже!
E, наистина не мога да кажа нищо, освен да ударя едно коляно и пред този великолепен текст на Иво! Засега обаче сме само до Иди Амин Дада (филмът “Последният крал на Шотландия” беше превъзходен). Ама като гледам, време е да се появи и български аналог на комшията и колегата му по канибализъм от Централноафриканската република (после “империя”) Бокаса Първи.И нищо чудно.Ама пак ще сме по-долу от угандийците и централноафриканците- Бокаса говореше перфектен френски, а Иди Амин-английски, докато наш
ите кандидат диктаторчета най-много да се мъчат да ломотят руски без падежи.
Бареков идва и е подкрепян от медия, за която собственикът и сподели, че всички негови медии пишат поръчково и цензурират, а той създава партия “България без цензура”. Просто нямам думи.
Като човек, седял на един чин с Росен, смея да твърдя, че го познавам. Относително добре. Единствен той от ” звездните” възпитаници на Класическата все още говори със съучениците си от онова време. Успели, преуспели, препънали се по криволиците на битието. Само той все още има време за едно кафе със старата тайфа от любимата Класическа. Всички други са ” голямата работа”. Общо- взето, каквито си бяха в училище, такива са и сега.
Казвам всичко това, защото този текст на господин Инджев може и да е прекрасен и да е правилен, но…на мен ми изглежда по- скоро като добре конструирани лични нападки. Така мисля. Знам, че сега всички ще ми скочите, ще ме ругаете и прочее. Това е мнението ми. Личните нападки не са аргумент.
Росен може да е всякакъв. Може да има всякакви кривици. Но да бъде сравняван с някакъв африкански канибал!? Това е проява на много лош вкус. Най- меко казано. Не го казвам, защото съм сред приятелите му. Не съм. От години, дълги години не живея в България. Честитим си рождени дни, Рождество. Пием по кафе, като отида в София.Така че не пиша тия редове поради приятелство. Просто ми се струват прекалени. Тия африкански сравнения.
Партията на Бюреков е недоразумение. Но всеки има право да става за резил. И Росен също. Жалко за него.
Право в 10-ката г-н Инджев, адмирации.
Горното фото е само “вапцано” долно.
Лика прилика са си и като визия и като умствен багаж предполагам. Само дето лейтенанта е нацапан с боя за печки и лъснат с парцала. Е и малко се е поохранил, ама нали за това се бори, за лапачката.
Иди Амин Дада = агент от ДС ххх/ Р.П./
Отново се подписвам под думите на Иво, защото познавам битовизма в това село. Родителите ми там карат старините си във вилата, построена по онова бай Тошово постановление. Познавам и кмета Георги Козов, който по управленско дълголетие ще надмине своя кумир (Тодор Живков). Представете си каква народна изборна любов! Кмета си има представително заведение със “скромното” име “Позитано 20”, в което посреща своите любими гости – челни петоколонници и руски посланици с антуража им. Редовен гост приживе на Трифон Зарезан беше Иван Славков. Тази зима “безцензурните” са го сменили. Кмета Козов се грижи за съселяните си, както батюшката за своите мужици. Гледа редовно да им осигурява празници, озвучени от Конушенската група и гарнирани солидно с пиене и кебапчета. Спомням си един документален филм за “особеностите на руските избори” – същата картинка и в с. Брестник, на 9 км от Пловдив. Да е само тук така, да махнеш с ръка…
“Мен ако питате, проява на мъжество е например да отгледаш дете или деца, въпреки всекидневните лишения и несгодите.”
И аз така мисля.
Ееех, и после се сърдим като ни казват че сме произлезли от маймуните.
Нескопосан генетичен експеримент на чужда цивилизация 🙂
Толкова ниско е паднал морала , че заканта за разправа с бой се счита за геройство и то уж сред тези, които се смятат за елит. По-скоро се доближават по манталитет до африканските и всякакви диктатори. Само, че май накрая всичките тези “политици” ще си получат боя от хората и да се молят да е на избори , а не физически.
Статията е “трепач”, както се казва днес в РъБъ. Бих добавил обаче, че при всичките престъпления и безумия на Иди Амин той беше патриот на Уганда. Докато онова нещо р. петров освен “лейтенант от милициата” и “випускник на ВСШ-Симеоново”, както сам често и гордо напомня, тоя последният е и РУСОФИЛ. Какво да добави човек?
До Мария П.
Това че “разузнавача” Петров пие кафе с теб не е за
хвалба.Учудващото е че ти приемаш да пиеш кафе с него.И ако си пиете кафето него афиширай по форумите.В българската менажерия той заема достойно място.Сред тия екземпляри да изпъкнеш си е направо постижение.Личните ви отношения не са индулгенция за същността му на парцал и руска подлога.Силни думи,но го описват най точно.
Ех, подобни лунатици би трябвало да бъдат изолирани, а не свръх овластени.
С уважение към Мария П. и към нейната лична правота (без ирония):
Мотивираните атаки на Иво Инджев биха били лични единствено, ако бяха насочени към индивиди. Те обаче са атаки към морфологически напомнящи човек Механизми за производство на Мизерия.
Благодаря на всички във форума.
Преди няколко години лейтенант Петров покани на боксов дуел Сидеров, а екип на Слави показа празния ъгъл на поканения. Това беше в отговор на някаква боленова изцепка. Честолюбив го играе Носен, но този път е хванат и си плаща, не на него му плащат. Хем играе себе си, хем срича по аутокюто. Явно сред телевизионерите перманентното стоене в облаците е нормално, иначе бившият сценарист щеше да знае какъв глупак е и да го крие, не да се пъчи с това…Така ги научи Слави, да си кривят душата, да се подмазват и да са автентично хлъзгави. Носен, Сиромахов, Кулеков, Филип Станев…може да изпускам някой, но тези със сигурност са ми изглеждали като плазмодии неведнъж.
@ До МАРИЯ
Наистина с уважение към Вашите съученически спомени и личните ви отношения-тонът Ви крие добра и деликатна душа-трябва да напомним, че ние тук възприемаме, описваме и оценяваме публичния образ на въпросното лице. А
1. като се почне от класическия преход “милиционер→мутра”,
2.през наглата реабилитация на комунистически изверги и престъпления
3.през запъхтяното лакейско служене на най-зловещия враг на страната ни- Русия,
4. съчетано с кух кафеджийско-кръчмарски бабаитлък за стари български битки и победи (Одрин-да, ама почему я няма победата над руските орди в Добруджа, ну?)
5. опростачването, оскотяването и деморализацията на обществото
6.до днешните ексцеси на “политика”- имаме всичко, поради което България се е превърнала за цивиизования свят в синоним на провалена, мръсна, престъпна и варварска държава. Да виним само въпросното лице, или, по-точно- г…з, ще е преувличено. Да го оневиняваме и да слушаме безкритичните му изцепки, как щял да въвежда ред, който самия той и руската криминална агентура като него рушат- ще е глупаво.
Та това е, Мария. Нищо лично, както обичат да казват там, където Вие сте се спасили от вонята на росэнпетровцыте.
Стяскащото в политическата ситуация в България е, че подобни “мъжкарски” изцепки все още импонират на много хора и такива странни политически субекти успяват да влязат в парламента. За жалост примерите са твърде много-Атака, Герб -са само последните звезди. Дано на изборите за евродепутати най-после покажем зрялост и гласуваме за личности и идеи, а не за разни мутри с претенции да са представителна извадка на българския народ.
До Мария П. – Вярно, че всички скачаме. А как иначе? Естествено е някой в ранната си младост да не е показвал какъв мръсник ще стане после. Но не е естествено умен човек да не забележи настъпилата метаморфоза и след всичките му гадости да го защитава. Какво беше това кафе, какви бяха тези спомени… Иска ми се да продължавам с удоволствие да чета Вашите коментари.
Благодаря на всички, които са коментирали думите ми ВЪЗПИТАНО И ЦИВИЛИЗОВАНО. Това не се среща често- особено в България.
До Били.
Не виждам защо да не пия кафе с човек, с когото сме делили един чин. И не виждам защо да не го правя три пъти годишно. И, Били, не ми говорете на ” ти”- не се познаваме. Неприятно ми е. Освен, че е невъзпитано. А Вие от къде знаете, че някой от хората, с които споделяте кафето си, не е утрешен масов убиец?
До Стамбо.
Благодаря. За възпитания коментар.
А там, където съм се ” спасила” според Вас, също има проблеми. Малоумни политици. Нагли ” бизнесмени”. Жълти журналя. Има всякакви проблеми. Като навсякъде. Разликата е в усилията. Усилията за това нещата да се променят.
Колкото до ” спасението”- има неща, от които никой и нищо не може да те спаси. Дори в най- подредения живот. Всеки трябва да може да живее с последиците от решенията, които взема. И аз се опитвам.
Прав сте, че казват ” нищо лично”. Но ВСЪЩНОСТ всичко Е лично.
@ До Мария
И аз Ви благодаря за възпитания отговор. Имам опит и съвсем реалистична представа за “там”, “отвъд” и другите цивилизационни граници. Проблеми има навсякъде, сигурен съм, че и жителите на Лихтенщайн или Люксембург, ако ги попитат, и те ще изредят 1000. Но само тук (от формално западната гео-сфера) в политиката патологията е норма, уродливостта-образец, престъпникът- идеал за лайфстйл, а подлецът, продажникът и чуждият шпионин са кумири на медиите.
Съжалявам, че повод за диалога ни стана лице с горните характеристики, убеден съм, че има какво да кажете и по други теми. И само една патриотична молба- не гласувайте за НИКАКВИ ДЕМОКРАТИ- от каунтито до сенатските и президентските избори, ако не искате един ден началниците на вашия скъп съученик да пускат в САЩ бананите и тоалетната хартия с купони, както го направиха вече във Венецуела-новата Мека на световното рубладжийство!
Best,
Ваш Стамбо
Интересно, моите наблюдения и изводи са, че който от съучениците си беше потенциален мръсник, такъв си и остана. А който беше другарче, си остана другарче. Което не бих казала за колегите от студентските години.
Г-жа Мария П. има разбира се правото да има друго мнение са Росен Петров. Аз не го познавам лично, но много отдавна бях задраскала “Нека говорят” от гледаните предавания. Точно заради простотиите и изхвърлянията. И този цирк с МВР-министъра му, това не е сериозно, както и цялата барекова партия. Но кой знае, ние и болен не го вземахме сериозно, пък той взе, че извади златен пръст. 🙂
Веднъж една рускиня ме убеждаваше, че по времето на Сталин не било ужасно. Напротив. Тя била млада, влюбена и желана…
Алчната сбирщина около Дудука е най-гнусната и цинична еманация на убития морал и здрав разум.
Чакам сред тях и Карбовски и Кеворкян.
Долу КАПУТИН!
Ако не беше тъжно щеше да е смешно. Жалкари в жалкаска държава.
Външно погледнато, Иди Амин Дада ми е по-симпатичен – някак си по-интелигентно излъчване има. Но, “истинската красота е невидима за очите” – ще каже някой. Така е. Бедний, бедний Росэн! Не стига че външността ти е мутренска, но и отвътре си кух!
г-жа МАРИЯ П., ЗАЩО все пак сте емигрирали?
Нима тук в България “политици” от “калибъра” на Петров, Бареков, Станишев, Сидеров ,…… и т.н., не се грижат за вашето благоденствие , та сте отишли да си хабите нервите в САЩ?…
Г-жо осъзнайте се, това не са “политици”, те даже не знаят как да говорят политически, това са пишман-“журналисти” ,и/или “квалифицирани”, като такива, разбира се “от когото трябва”, срещу каквото(денги) ТРЯБВА!
Не си спомням някога да съм споменавала, че съм емигрирала в САЩ. Казала съм, че от дълги години не живея в България. САЩ е място, където не мога да вирея. По ред причини.
А ” ЗАЩО все пак” съм емигрирала.
Защото имам право. Да потърся нормален живот и реализация. Защото, когато се върнах в страната си с отлична диплома, начален опит, страхотни препоръки и много ентусиазъм, срещнах присмех, подигравки, тъпота, чалга. И МНОГО завист и злост. МНОГО. ТОЛКОВА МНОГО БЕЗПРОСВЕТНА, НЕИЗТРЕБИМА, БЕЗГРАНИЧНА НЕНАВИСТ към хората, работещи с ума си. Стистах зъби. Рекох си, че с времето нещата ще се напаснат. ” С времето” нищо не се напасна. И когато спечелих конкурс за работа, която обожавам и цял живот съм се подготвяла за нея, но някак се оказа, че е ” спечелил” който трябва- просто не издържах. Не издържах, признавам си. Превърнах се в ” мишка”, ” родоотстъпник” и прочее красиви епитети, които се използват в българските форуми за емигрантите. Почувствах се унизена. Жалка. Смешна. В собствените си очи. Исках да дам знанията и труда си на място, където никой не се нуждаеше от тях. И просто си тръгнах. Защото исках достоен живот за децата си. Подреден живот. С ясни правила. Да, имаме проблеми. Кой ги няма. Но проблемите са едно, а абсолютната липса на държава, перспектива и правила- съвсем друго. И за това емигрирах. Уморих се. От обиди и унижения. Това е.