28 февруари е- седмица след клането на режима на Янукович в Киев и провала на Путин в опита му да си купи Украйна за 15 милиарда евро.
Гледам информационните емисии на телевизиите с най-голяма аудитория в България. Сменям каналите в момент, когато се състезават вечерно за вниманието на зрителите. Но очакваната от мен новина не се появява.
Официална България почти неофициално, много тихо споделя западната позиция за Украйна, но толкова внимава да не дразни Путин, че направо шепне!
Направо чувам шъткането: шшшъът…тихо.
Shit!
В адрес до новия министър на външните работи на Украйна, Вигенин изразява готовността на България да окаже съдействие за европейската интеграция на Украйна.
Запазването на единството и териториалната цялост на страната, както и приобщаването на цялата нация към амбициите за демокрация и европейско бъдеще, биха осигурили на Украйна сигурност, стабилност и европейска перспектива.
Това се посочва в адрес на министъра на външните работи Кристиян Вигенин до Андрей Дещица по повод назначаването му за министър на външните работи на Украйна, съобщиха от МВнР.
“Бих желал да отправя моето искрено пожелание новото украинско правителство да създаде необходимите условия за трайно стабилизиране на положението във Вашата страна и нейното извеждане на пътя към просперитета и благоденствието за целия украински народ”, пише Кристиян Вигенин.
Той изразява твърдата си увереност, че само по пътя на възстановяването на реда и законността, спазването на човешките и граждански права по отношение на всички граждани на страната, независимо от тяхната етническа или езикова принадлежност, Украйна ще бъде в състояние да излезе от тежката политическа и обществена криза.
“В Украйна живее многобройна българска диаспора, която е интегрирана в украинското общество и дава своя значим принос за развитието на Вашата страна.
Приехме с голяма загриженост отменянето от Върховната Рада на Закона за държавната езикова политика на Украйна”, се посочва в писмото на българския външен министър.
Кристиян Вигенин подчертава, че България очаква в най-скоро време парламентът на Украйна ще приеме алтернативен закон в тази област.
Този закон следва да отчита интересите на различните етнически групи и национални малцинства, включително и на българската общност в Украйна.
По думите на министър Вигенин, България е готова да окаже необходимото съдействие за реализиране на европейските аспирации на Украйна.
“В този смисъл от особено значение е осъществяването на възможностите, които ни дава подписаният през ноември 2013 г. в Киев Меморандум за сътрудничество между министерствата на външните работи на нашите страни в областта на европейската интеграция и в рамките на Комисията НАТО – Украйна”, пише в заключение външният министър. (Dir.bg)
Същевременно в шепнещите солидарно с властта медии гърмят какви ли не новинарски пиратки. Сред тях научаваме например от телевизионните новини какво бил казал в Рим председателят на ПЕС за етническия мир в България.
Председателят на ПЕС е наполовина етническия руснак, бил е гражданин на СССР, а след неговата кончина- на Русия (до 1996-та). Сергей Дмитриевич Станишев е роден в украинския град Херсон.
Да сте го чули да каже нещо човешко за нечовешките гадости, сътворени от Янукович, слугата на Путин в Украйна?
Повече от три месеца украинската криза, колкото и да не се иска на управляващите в България русофили, гърми съвсем истински, а не като пиратка, в центъра на световното внимание.
Български репортери, с риск на живота си, отидоха на фронта в Киев, за да отразяват как шовинистичната политика на Путин се проваля защото срещна отпор, какъвто руският шовинистичен режим не беше предвидил – с презумпцията, че братята славяни са длъжни да обичат Кремъл. Но индивидуалната им репортерска храброст не може да компенсира усещането за колективна медийна подчиненост на проруската власт .
Във всяка една свободна и демократична държава медите биха изстискали всяка капка информация, анализ или емоция от ключов политик с лична история, свързана с водещата тема на деня, седмицата и тримесечието.
Какви ли не събеседници се изредиха да говорят по темата в българските телевизии. Само един, роден в Украйна и половин руснак, бивш български премиер, настоящ шеф на ПЕС и на управляващата партия в България, отсъства от говорилнята.
Никой не безпокои с въпроси по водещата световна тема Сергей Дмитриевич Станишев.
Възможно ли е да е случайна тази идилия на съгласието между нежелаещия Станишев и медиите, уважаващи безпрекословно неговия отказ да се включи сред събеседниците с мнение по въпроса за кризата в и около Украйна?
Подчертавам отново: имаме си уникален важен политик с руски корени и украинско местораждане, когото никой не търси за мнение по украинско-руската драма с всичките й световни и български проекции. При това др. Станишев е предполагаем партиен спец по международните отношения- второ поколение!
Нима не е интересно на медиите да чуят нещичко от иначе словоохотливия по избрани от него теми Станишев – например да разкаже спомени или да опише контакти с днешна дата с познати и роднини в раздираната от противоречия негова украинска родина?
Примерно:
„Г-н Стнишев, имате ли роднини или познати сред разстреляните от наетите от режима главорези„титушки” и частите Беркут на киевския Евромейдан”?
„ Редно ли е Путин, чрез своето протеже Янукович, да мери мегдан с привлекателната сила на ЕС за украинците по този брутален начин на киевския Евромейдан”?
Станишев явно не желае да говори, за да не ядосва Путин, (както премиера Борисов, който си призна пред мен в телефонен разговор нежеланието да дразни Путин по повод съветския окупационен монумент в София).
Щом Сергей Дмитриевич няма желание да говори, това явно е оказва закон за също така солидарно шепнещите български медии.
Това не е просто медиен комфорт, а конформизъм на конци, който издава веригите на зависимостите по най-забранената тема в България: командната роля на съветофилската пета колона.
И Украйна и България са още в лапите на същото КГБ-зло, но Украйна е по-голяма и мащабите на безобразията са по-големи, а и по-дълго са “строили” комунизъма; т.е. „и с тях и с нас Москва е в труд и бой и Партии велики водят нашия победен строй” . . . Уви доведоха ни до най-дълбоката пропаст, а oт там излизане НЯМА . . .
Bulgaria da se gotvi za ruska okupacia po ukrainski obrazec! Bulgarskite znamena shte budat zameneni s ruski, bulgarskiat ezik s ruski. Oligofrenichnite mi sunarodnici da me proshtavat deto ne mogat i dve dumi da svurzhat na bulgarski, ne li na ruski, da se gotviat da stanat prosiaci, ili v nai-dobria sluchai chstici na osranite ot ruski zadnici kenefi. Uchete ruski, uvazhaemi sugrazhdani. Az sum ovladial ezaika na segashnite i budeshti okupatori v suvurshenstvo, taka che nikakvi problemi pri men, vie shte surbate goreshtata im i tolkoz zhelana ot vas POPARA! DA VI E NAZDRAVE! Dragi mi sunarodnici, vie ne ste loshi hora, no ste napulno zabludeni. Shte vi obiazdvat v bukvalnia i prenosen smisul chovekpodobni koito smiatat Stalin (ne rusnak) izbil pone 15 miliona rusnaci za nai-velikiat chovek v istoriata si. G-n Indzhev, s cialoto si uvazhenie kum Vas tvurdia che ruskiat narod e nai-izrodeniat narod na planetata, ako iskata publikuvaite tova vuv Vashia blog, ako izkate iztriite go. Kakvoto i da reshite, tova niama da promeni faktite – tova ne e normalno i rusnacite ne sa normalni hora v sobstevenata si sreda. Te sa interesni i priatni (niakoi ot tiah) po edinichno.
Vupreki tezhkata ikonomichaeska situacia v Evropa i USA, civilizovaniat sviat niama druga alternativa osven da postavi rusia na KOLENE ikonomicheski! rusia – tazi IMPERIA NA ZLOTO – triabva da bude NATUPKANA SMAZANA ako iska Evropa da ima normalno, civilizovano, spokoino, demokratichno budeshte!!! Kakto kazvat na Zapad – ACT NOW or FACE THE CONSEQUENCES LATER!
Век тому назад и ни одной ошибки. Гений!
Нашел по болгарски, чтобы ясно стало и остальным “натовцам”
Русия никога няма да има и никога не е имала такива ненавистници, завистници, клеветници и даже явни врагове – каквито ще бъдат всичките тези славянски племена веднага, щом Русия ги освободи, а Европа се съгласи да признае, че са освободени!
И нека не ми възразяват, не ме оспорват и не ми крещят, че преувеличавам или, че мразя славяните! Напротив, аз много обичам славяните, но въобще няма да се защитавам срещу нападките – понеже зная, че точно така ще стане; и не поради ужким низкия, неблагодарен характер на славяните. Съвсем не – в този смисъл техният характер е както на всички други. А просто защото тези неща стават само така, и никак другояче, в целия свят.
Те ще започнат новия си живот след освобождението, повтарям, именно с това, че ще си изпросят от Европа – например от Англия и Германия, закрила и покровителство за тяхната свобода. И макар Русия да е също европейска държава, ще го направят именно, за да се защитават против Русия.
И непременно ще започнат с това, че вътрешно, ако ли не даже и на глас, ще заявят сами на себе си и ще убедят самите себе си, че въобще не дължат на Русия никаква благодарност, а напротив: че едва са се спасили от властолюбието на Русия след сключването на мира чрез намесата на европейския концерт – а пък ако не се била намесила Европа, Русия веднага би ги погълнала, «с цел да разшири границите и територията на великата Всеславянска империя, та алчното, хитро и варварско великоруско племе да пороби славяните».
Може би цял век след това, или повече, те непрестанно ще треперят за своята свобода и ще се страхуват от властолюбието на Русия; ще се подмазват на европейските държави, ще клеветят Русия, ще сплетничат и интригантстват против нея. О, аз не говоря за отделните хора: ще има и такива, които ще разберат какво винаги е означавала, означава и ще означава Русия за тях. Но тези хора, особено в началото, ще са толкова малко, че ще бъдат подложени на подигравки, омраза и дори политическо преследване.
А най-приятно за освободените славяни ще бъде да тръбят по цял свят, че те са племена образовани, способни на най-висша европейска култура, докато Русия – това е варварска страна, мрачен северен колос, дори не с чисто славянска кръв, гонител и враг на европейската цивилизация.
Разбира се, те още от самото начало ще си направят конституционно управление, ще имат парламенти, министри, оратори, речи. И всичко това извънредно много ще ги утешава и възхищава.
Те ще се опияняват от възторг, като четат за себе си телеграми, съобщаващи на цял свят в парижките и лондонски вестници, че след продължителна парламентарна буря най-сетне е паднало правителството на (…впишете тук страна по ваш избор) и се е съставило ново, вече с либерално мнозинство и, че (… фамилия по избор) най-после се е съгласил да стане министър-председател.
Русия трябва сериозно да се подготви за обстоятелството, че всички тези освободени славяни с опиянение ще се втурнат към Европа, до загубване на собствената си личност ще се заразят с европейските форми – политически и социални, и ще смятат, че така трябва да изживеят цял един дълъг период на европеизъм, преди да постигнат нещо значително като славяни и в своето особено славянско призвание пред човечеството.
А тези земички вечно ще се карат помежду си, вечно ще си завиждат и ще интригантстват едни против други.
Разбира се, ако се появи някаква сериозна беда, всички непременно ще потърсят Русия за помощ. Колкото и да ни мразят, колкото и сплетничат и да ни клеветят пред Европа, умилквайки се около нея и уверявайки я в своята любов, те винаги инстинктивно ще чувстват (разбира се, само в минути на опасност, не и преди това), че Европа е естествен враг на тяхното единство, винаги е била и винаги ще си остане такъв техен враг; и, че ако въобще ги има на света, то е само, защото съществува огромният магнит Русия, която непреодолимо ги притегля към себе си, като по този начин запазва тяхната цялост и единство.
Превод: Л. Чолаков
Хвърлих боб да видя що е замълчал човека. Но и преди боба се вижда, че Станишев е научил от прашлив учебник, че особено умение на политика е да прикрива страстта си, за да не навреди на себе си и на тези, които го подкрепят. Тази вероятно е причината Станишев да не изтича на мегдана и да не замилва съветския паметник от опашката към главата (както писа един писател по друг повод).
Бобът не разкри нищо ново, само се откроиха основни значещи единици като Украйна, Ну Погоди (осъвременили са го), бонбон Красная шапочка и Путин. И Станишев отдолу.Стои, не става.
Сега разбирате защо мълчи. Как да каже и какво, като няма да го разберем.
Методът на боба е прост, но рационален.
Може да се приложи в този случай.
А пък за журналистите: не знам.
Вие ако знаете нещо.
Към достоевси преди век :
Да, Достоевски има много верни прозрения на нивото на психоанализа и наличната информация, но както се случва с много от предсказанията, базирани на наличната за времето си информация,те няма как да отчитат “изненадите” на бъдещето, разбиващи някои от елементите на аналитичния психоанализ на пух и прах.
Например Достоевски е заклеймил социализма с доказани от бъдещето аргументи, но не е могъл да предвиди, че тъкмо изостаналата Русия ще стане носител на тази световна болест и поробител ( най-вече) на “славянските племена” – от Полша и Чехия, до южните клиенти на руския империализъм на Балканите.
Колкото до обединителната роля на Русия за славяните, в Междусъюзническата война Русия я показва наистина я(р)ко: най-непослушните от тях, българите,биват наказани с цялата отмъстителност на великана, обединил всички балкански джуджета за колективен побой над България.
Не знам дали това някога ще се потвърди документално, но имам хипотезата, че тъкмо по този повод русофилът Иван Вазов пише с горчивина и болка ( разделяйки се с русофилството си, без все още да го декларира) през лятото на 1913-та “Аз съм българче”, а три години по-късно развива мисълта си с откровено предизвикателство срещу руската завоевателна политика в руско-българската война от 1916-та година в Добруджа, питайки какво търсят руските нешественици нашественици на българска земя и защо първо не се освободят от собственото си робство…
Да не говорим, че Левски, Ботев, Раковски, Стамболов, Захарий Стоянов са ми по-важни с тяхното прозрение, обобщени от Апостола: “Който ни освободи, той и ще ни пороби”.
Към “ДОСТОЕВСКИ ПРЕДИ ВЕК”:
За разлика от Толстой, Достоевси е световно известен със своя великоруски имперски шовинизъм – страшна болест, разяждаща душевния мир на смазваща част от руското природонаселение независимо от неговия интелектуален, морален и социално-съсловен статус от векове. Някои именити мислители са на категоричното мнение, че заболяването е продукт от типичнославянските инфантилност и тесногръдие, както и от очевидната и травматизираща изостаналост, подклаждаща скрито терзаещото руснака чувство за малоценност.
Впрочем, ето какво пише Достоевски за българите и славяните /всъщност българите не са славяни!/ малко след последната руско-турска война:
Достоевски за руската завист към българите
by timber on Tuesday, 27 May, 2008 • 80 comments
in България, История, Русия
„Спомняте ли си, господа, как още през лятото, още дълго преди Плевен, изведнъж навлязохме в България, появихме се на Балканите и онемяхме от негодувание. Е, не всички, дори не и половината, а много по-малко, нека веднага си признаем — но все пак възнегодуваха доста хора и се надигнаха гласове.
Първо на кореспондентите от армията и веднага след тях гласове в нашата преса, най-вече в петербургската. Това бяха пламенни гласове искрени, пълна с най-добродетелно негодувание…
Така стана, понеже притежателите на тия гласове бяха тръгнали, както се знае в цял свят и особено у нас, да спасяват угнетените, унизените, смазаните и изтерзаните. Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата воина и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население”. Лично съм го чел и мога дори да посоча къде съм го чел; та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Фниския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя,’ плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!” — кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!…”
И се надигна врява. Чуйте, господа, как смятате: получавате ненадейно невярна или неправилно разбрана от вас телеграма, че някой ваш близък, ваш приятел или брат лежи болен, ограбен е или влак го е прегазил или нещо от тоя род. Зарязвате всичко и хуквате при горкия си брат и изведнъж срещате човек, по-здрав и от вас, седи си на масата, обядва, с радостен вик ви кани да седнете и се смее на вашата фалшива тревога, на станалото qui рго quo. Не е толкова важно дали обичате или не особено тоя човек, но нима ще му се разсърдите, задето не е бил ограбен или сгазен от влака? Ще му се разсърдите за червените му бузи и за това, че той с такъв апетит яде и пие вино? Естествено, няма. Напротив, би трябвало дори да се зарадвате, че той е жив и по-здрав от вас. Разбира се, човешко е да се ядосате малко — но не за това, че влакът не му е отрязал краката! Та нима ще станете от масата и ще тръгнете да пишете дописки и анекдоти за него, да петните неговия характер и да вадите наяве недостатъците му…А с българите се постъпи тъкмо така. „Ха, та у нас и заможните мужици не се хранят така, както тоя поробен българин.” А други по-късно направо стигнаха до извода, че именно русите са причината за всички български бедствия: ако не бяхме почнали да държим сметка на турците заради поробените българи, без да знаем как стоят нещата, и не беше се наложило след това да освобождаваме тия „ограбени” богаташи, българинът и досега щеше да си живее безгрижно. И продължават да го твърдят.”
Ф. М. Достоевски
Виждате ли, драги господине, колко важно е освен да се пише и да се чете от време на време, при това не избирателно, в съответствие с опорните точки.
Ще бъде интересно, ако журналисти поискат позицията на Станишев за Украйна, в качеството му на председател на ПЕС с украински произход. Иначе, то е ясно, че роднините и познатите на фамилия Станишеви са от страната на Янукович, Беркут и титушките.
Към горния достоевски ВЕЛИКОРУСКИ ОПУС
Русия не стана Третият Рим а ВТОРАТА ЗЛАТНА ОРДА. И всичко на което е била способна в Историята е било да приложи тактиката на монголците да имплантира във всички съседни и не само страни местни Александърчета Невски. Които да угнетяват собствените си народи и смучат АВАНТА и предават към метрополията. Примери БЕЗБРОЙ.
Последният им Александър Янукович бе способен да се осере тотално и да счупи една химикалка от яд вчера на пресконференцията си.
Сега се мъчат да предизвикат, да намерят поне милиграм повод да се намесят сами в Украйна но никъде многолщината няма да бъде приета, дори в Азиатското им “подбрюшие”. Да не говорим в Украйна.
Положителният прочит на кратката фраза на Апостола, според мен, би бил:
“Ако сами не пожелаем свободата си, никой не може да ни освободи”.
Това важи за всеки народ и особено за поданиците на серийните “освободители на славянството”.
Ако Феодор Михайлович бе живял заедно с Гумильов, Ахматова, Манделщам, Цветаева, Бабел, Пастернак…, сигурно щеше да сподели тяхната съдба.
Европа наистина е магнит за “славянството”, но не с “русофобията” си, а с демократизма и хуманизма си, и, може би, повече от всичко – с умението си да се учи от грешките си.
Затова днес единна и човеколюбива Европа няма алтернатива.
Окървавеният избор на свободна Украйна е горчиво и гордо потвърждение за това.
Едно сравнение на Достоевски с Толстой за г-н ПЕРЕВОДЧИКА, без превод,
К XX веку любовь, по крайней мере, в изложении литераторов, разошлась на две противоположности: по Ф.М. Достоевскому (1821-1881) – как причуда малахольных юродивых «идиотов», встречающая циничное презрение в приличном обществе, и противоположная ЛЮБОВЬ по Л.Н. Толстому (1828-1910), у которого она уже достигает шекспировской глубины, драматизма и фундаментальности, бросает вызов «общественному мнению», что было когда-то немыслимо, скажем, в пушкинском «Евгении Онегине». Также ЛЮБОВЬ еще не была достойным противником «темному царству» отчуждения, скажем, в «Бесприданнице» А.Н. Островского, где не она, а приданое, опять же – материальная «ХАЛЯВА» обуславливала общественные отношения. И только толстовская «Анна Каренина» стала русским вариантом «Ромео и Джульетты», где ЛЮБОВЬ стала уже движущей силой, непреодолимой для устоев сложившегося общества. Такая ЛЮБОВЬ – своего рода лакмусовая бумажка, показывающая, что наперекор сопротивлению империи сложилась новая СИСТЕМА ОТНОШЕНИЙ, ЦЕННОСТЕЙ, в конечном счете, русская культура удалась. Новорожденная пушкинская клетка пережила митоз, поляризацию на две противположности – имперскую и собственно русскую. И далее судить о развитии русской культуры, наверное, лучше всего по ее маркеру – ЛЮБВИ, значению ЛЮБВИ в общественных отношениях и отражению ее в искусстве и литературе.
А вот герои Достоевского представляют АНТИКУЛЬТУРУ, болтаются ничем не занятые, не включенные ни в какую систему отношений, не имеющие никакой системы ценностей, такие же функционально бессмысленные праздно шатающиеся элементы, каковыми являются раковые клетки в организме. Мир такого отчужденного человека сужен до самокопания, он занят метафизикой нижнего белья. Не случайно Достоевского своим учителем считал, например, Зигмунд Фрейд, отец и основатель материалистического тупика психологии – психоанализа, в своем раскапывании половых отношений умудряющегося обойтись без рассмотрения вопроса любви, сводя всё к одному физиологическому сексу.
Такой же тупиковой предстает и религия по Достоевскому, материалистическая, а потому мистическая, иррациональная, по сути – идолопоклонство, доведенное до своего апогея, превращающее в идола самого Христа. «Если мне докажут, что истина вне Христа, я предпочту остаться с Христом, а не с истиной» – говорит Достоевский устами Ставрогина в «Бесах». Божество Достоевского лишено истины, смысла, правды и справедливости. Это истукан, пред которым только и остается, что закатывать глаза повыше, уходя в мир иллюзий и отчужденности.
Иное дело религия у Л.Н. Толстого. Еще в дневнике от 5 марта 1855 г. он пишет: «Разговор о божественном и вере навел меня на великую, громадную мысль, осуществлению которой я чувствую себя способным посвятить жизнь. Мысль эта – основание новой религии, соответствующей развитию человечества: религии Христа, но очищенной от веры и таинственности; религии практической, не обещающей будущего блаженства, но дающей блаженство на земле». Такое устремление Толстого перекликается точно с таким же направлением религиозной мысли конца XV – середины XVI вв., когда империя ненадолго ослабила пальцы на горле культуры, и тоже появился анти-материалистический и реалистический оппортунизм в русском христианстве.
Наверное, опрометчиво говорить о существовании какой-то культуры, если она не породила своей религии, т. к. любая религия представляет систему духовных ценностей, встроенных в общую ценностную шкалу данной конкретной уникальной культуры. Жесткую взаимозависимость между конкретной культурной системой ценностей и религией доказывает, например, полная межрелигиозная непримиримость– системы ценностей принципиально несводимы вместе, не суммируются и не усредняются, могут быть либо уничтожены, либо развиваться, давая дорогу развитию новых религий и конфессий…
…продължение….
от следния линк: Канцерократия – Кузнецов Юрий
Православие, несмотря на свои византийские корни и универсализм, не признающий ни национальных, ни культурных различий, всё время воюет за звание русской религии, тем самым обессмысливая самоё слово «русский». Если это слово не означает ничего уникального, то в нем нет никакой необходимости, достаточно слова «ОБЩЕЧЕЛОВЕК»…
Совершенно естественно, что русская идея в понимании Достоевского должна носить в себе «в высшей степени ОБЩЕЧЕЛОВЕЧЕСКИЙ характер», должна быть «синтезом всех тех идей, которые с таким упорством, с таким мужеством развивает Европа в отдельных своих национальностях», что «мы (русские – авт.) хотим быть не русскими, а ОБЩЕЧЕЛОВЕКАМИ». Такими стерилизованными «ОБЩЕЧЕЛОВЕКАМИ» были например, древние римляне, оставившие после себя лишь один мертвый язык. На территории, очищенной от древнеримских «ОБЩЕЧЕЛОВЕКОВ» и расцвели «отдельные национальности», а русские, по мнению Достоевского, должны, оказывается, развернуть этот процесс наоборот, фактически повернуть эволюцию вспять, что дико и бессмысленно.
Наверное предназначение русских было бы таким же как у римлян, т. е. умереть и не оставить потомства, если бы империя не прокололась, выпустив однажды джина из бутылки – допустив развитие действительной русской культуры, неотъемлемой частью которой стали, кроме прочего, религиозные начала, положенные Л.Н. Толстым в его публицистике: «Соединение и перевод четырех Евангелий», «Критика догматического богословия», «Что такое религия и в чем сущность ее?», «Церковь и государство», «Закон насилия и закон любви», «К духовенству» и многое другое. Значение религиозного подвижничества Толстого, наверное, в том, что он впервые твердо и основательно приступил к генеральной чистке христианского учения от наслоений лжи и абсурдизма, языческих рудиментов мистицизма, магии, колдовства, таинственности, материалистического обрядничества, церковничества, священно-предмето-поклонства и других паразитов на теле религии, которые, например, в православии утверждают, что они-де и есть собственно религия (точно также, как ИМПЕРСКАЯ АНТИСИСТЕМА утверждает, что она-де и есть единственно возможная система, и ее АНТИКУЛЬТУРА является действительной культурой).
Такую ревизию Толстой не мог бы произвести с каких-то безликих общечеловеческих позиций, не имея твердо сложившихся ориентиров. В его мировоззрении во главе угла стоял русский идеализм, основная «русская святоотеческая традиция» – духовное важнее телесного, идея в приоритете над материей, что диаметрально противоположно царящему в России материализму, идеологии «ХАЛЯВЫ». Другие первичные ценности, поднятые Толстым на пьедестал: ЛЮБОВЬ и отношение – в пику отчужденности, правда и очевидность – против абсурдизма и нелепицы, логика и СИСТЕМНОСТЬ – вместо эклектичности. И пусть Толстой не сформировал окончательно новой русской религии, будучи в некотором смысле рационалистом, не понял на тот момент, например, символических смыслов Воскресения, Апокалипсиса, неясно объяснил смысл непротивления злу – наверное, тогда еще было рано, но это нисколько не умаляет значения того боя, что в его лице дала действительно русская СИСТЕМА ЦЕННОСТЕЙ против ИМПЕРСКОЙ внеценностной АНТИСИСТЕМЫ. В броуновском смешении всего и вся обозначились четкие вектора-направления развития русской культуры, сепарировавшейся от традиционной российской АНТИКУЛЬТУРЫ.
Толстой сожалел: «Людей, разделяющих мои взгляды, едва ли есть сотня». Но никакого значения не имело физическое количество носителей новой СИСТЕМЫ ЦЕННОСТЕЙ. Качество, воздействие идеи было таково, что, например, известный публицист, адвокат А.Ф. Кони (1844-1927) писал: «Пустыня вечером кажется мертвой, но вдруг раздается рев льва, он выходит на охоту, и пустыня оживает; какие-то ночные птицы кричат, какие-то звери откликаются ему; оживает пустыня. Вот так в пустыне пошлой, однообразной, гнетущей жизни раздавался голос этого Льва, и он будил людей».
Масштаб и правда Толстого были столь значительны, что даже церковь не рискнула предать его, при всем его радикальном еретизме, обычной анафеме, а чтобы не потерять лицо окончательно, обескураженный Синод выпустил довольно тщедушное «Определение» (от 20-22 февраля 1901 г.), в котором лишь уклончиво сетовал об ОТПАДЕНИИ ТОЛСТОГО ОТ ЦЕРКВИ.
Мога само да цитирам
Алекс Алексиев: Левите искат да превърнат ЕС в Съюз на Европейски социалистически републики.За тях идеала беше не една европейска общност базирана на свобода, демокрация и пазарна икономика, а един силно централизиран и бюрократизиран СЕСР (Съюз на Европейските Социалистически Републики), който по същество е анти-пазарен.
Той Станишев вече мисли как да оправи Европа. Европа ще си скуби един ден косите защо бавната и машина не прегази българския троянски кон още когато беше жребче.
Здравейте,
бях се зарекъл по време на Великденския пост да не коментирам в интернет, защото започвам да се ядосвам и изпадам в грях.
Силно се надявам да спазя това свое задължение (остава един ден), но днешните събития, при които лилипутин се готви безцеремонно да предизвика истинска война, може и да ме извадят от равновесие. Защото това, което започва днес, ни приближава към много мрачни времена в Европа, но и у нас. Например цялата ни русофилска и еврофобска реакция се е впрегнала в интернет и не може се спре да цвили от радост и щастие, че най-сетне Русия ще победи Запада, и в резултат на това България отново ще се върне – вече и фактически – под мужишкия ботуш…
Страхувам се за това, което ни очаква в близките седмици и месеци. Историческият ни шанс винаги досега не е проработвал, защото все сме изтегляли историческата къса клечка. Точно в тези все по-размирни времена ние имаме управление на създадената и поддържана от Русия олигархия, парламент, доминиран от анти-европейски по делата си партии, липса на лидерство в сектора на свободата и демокрацията, крехко и анемично гражданско участие, разкапани институции и население в мнозинството си гледащо на изток…
Изпитвам безпомощност и вече съжалявам, че не съм спасил семейството си някъде далеч, далеч от тук…
Много добро попадение с повдигнатите въпроси е поредната актуална статия на Иво Инджев. А коментарите на ДАРИ и VIKI потвърждават и разкриват истинския смисъл в думите на Станишев от Рим за надеждите на хората от ПЕС – да овладеят ръководството на ЕК. А другите му закодирани послания са толкова ясни, че ако някой му забие каквито и да са въпроси относно Украйна, със сигурност ще внесе смут и вероятно объркване в потомствения комунист. Но сега всички са заети с евроизборите и със сигурност отбягват от такива парливи въпроси. За това, г-н Инджев, попитайте Вигенин поне, дали позицията на външно е съгласувана /или подкрепяна/ от БСП и Станишев.
Който е гледал Тагесшау на АРД сигурно е изпитал удоволствие от факта, че Станишко нито беше показан (освен в последния кадър, крайно вдясно,за секунда и с много нещастна физиономия), нито беше споменат като поддръжник на Мартин Шулц. И какво излиза? За пореден път бтв и бнт показаха блюдолизието си…отврат. Толкова по темата “новини”.
Честита Баба Марта! Бъдете живи и здрави!
Ще си позволя да погледна на случващото се в Украйна и поведението на руския самодържец от друг ъгъл, без да отчитам “съпътстващите” емоции. Убеден съм, че целта на Путин е да се отърве от западна Украйна, като присвои “по царски” югоисточната част на страната. Какво ме кара да мисля така? Ще се опитам да подредя в логически ред добре известни факти, а именно:
– Путин е “Човека” с главно “ч” на съветската, която винаги си е била руска, номенклатура на КПСС.
– Макар да изглежда привидно непоклатим, той е видимо уплашен от динамичното развитие на съвременния свят, на което развитие в Русия не могат да намерят адекватен отговор.
– Страшни, макар и все още слаби са центробежните процеси в Кавказ, Азербаджан, някои явления в бившите “републики” в средна Азия. Тук ще вметна едно мнение на Алекс Алексиев: ако татарите поискат независимост, Русия ще бъде разделена на две.
– В самата Русия има прослойки от обществото, които вече не се радват на наличието на тоалетна хартия, вносни сутиени и гащи за “любимите”. Те съвсем по западному претендират за друг дефицитен за руската дествителност продукт – демократични промени.
– Макар в дълбоката провинция бедността да е все още с африкански параметри, а Далечния Изток да е оставен на самотек, в големите центрове беще отгледана добре охранена средна класа, която да обслужва номенклатурата. ГОЛЯМА ГРЕШКА! Оказва се, че при всяко колебание на цените на петрола бюджета е застрашен, т.е. петродоларите не достигат за толкова много хора.
-На тоя фон вечно просещата заеми и просрочваща задълженията си “приятелска” Украйна е сериозно бреме.
– Освен това, украинците упорито не искат да забравят някои дреболии като гладомора, близката си родственост с просперираща Полша, чустват цивилизационна принадлежност към Европа и др.
– Тежката индустрия в югоизточните части на страната по замисъл и по изпълнение беше изградена като част от военно промишления комплекс на СССР, сега от този на Русия. Фактически това е ценното за руснаците.
– Като разчита, че след отнемането на източноукраинските индустриални гиганти и при неизбежните трудности при пренастройване на украинската икономика на пазарна основа, Путин смята да получи една укротена, завладяна от петата колона Украйна.
– Дотогава ще е спазил старата руска имперска традиция да търси решението на вътрешни проблеми чрез намирането на външен враг.
– Руската пропагандна машина ще получи необходимия и инструмент за оправдаване на обществени проблеми, трудности, хроничния недоимък, тягостното технологично изоставане от света…
– Ще се препотвърди отколешния факт, че Русия не може да живее в мир, в условията на мир тя е обречена на разпад и упадък, или поне такова е било мисленето на руските управляващи от памтивека.
Това, разбира се, е историческия шанс на онези около 25 – 30 млн. украинци да се отърват от руските варвари и задушаващата прегръдка на руската мечка. Дано Европа и Америка не подходят егоистично, а погледнат честно и открито на проблемите на този смел и достоен народ!
Смятам, че за всички е ясно – гласуваш за ПЕССССр и СС, получаваш ПУТИН!