 |
Бившият руски петролен магнат Михаил Ходорковски заяви пред множеството, събрало се на площад “Независимост” в центъра на Киев, че Русия е съучаствала в полицейското насилие миналия месец срещу протестиращите украинци, предаде Ройтерс, цитирана от Медиапул.
Ходорковски, един от най-изявените критици на руския президент Владимир Путин, отхвърли твърденията на Москва, че протестиращите срещу сваления президент Виктор Янукович са били неофашисти и заяви: “Руската пропаганда лъже, както винаги. Тук
няма фашисти или нацисти”. Той добави, че срещу протестиращите през февруари е била използвана сила със съгласието на руските власти.
Появата на Ходорковски в Киев означава за империята на Путин (Третия Рим ?!) нещо като Ханибал за Рим: враг пред портата.
В навечерието на най-скъпата автореклама в човешката история, зимната Путиниада на стойност 50 милиарда евро, император Путин освободи от затвора своя най-опасен противник за всички времена, наричан в нерусофилските медии в нерусофилския свят „личния затворник на Путин”.
Царственото освобождаване на Михаил Ходорковски беше типичен жест на самодоволен диктатор, който си вярва, че властва над света, след като две доста влиятелни западни издания го обявиха (иронично) за най-влиятелния политик за 2013-та година.
Путин така и не разбра, че това не е комплимент, а подигравка за преяждането с власт на един автократ в най-голямата по територия и най-богатата по природни ресурси държава, накичена с ядрено оръжие, но лишена от каквато и да било привлекателност като модел за подражание ( освен сред фанатици, като българските съветофили, за които Путин е прав, каквото и да прави).
Заминавайки за Германия след 11 години затвор (и след като многократно е отказвал сделка с Путин по схемата „освобождаване срещу преклонена главица”), Ходорковски беше цитиран да казва, че нямало да се занимава с политика. Чудех се докога.
Ето, че кошмарът на Путин се материализира в екстремната ситуация, създадена от самия него: най-опасният му противник е на свобода и в Киев беше посрещнат като герой от свободолюбивите украинци, пред които той държа остра политическа реч, заклеймявайки режима в Москва като подстрекател на кръвопролитията в центъра на украинската столица през февруари.
Един руснак с еврейски произход насред овациите на обвиняваните в антируски и антисемитски нагласи украинци!
През 2012-та година имах шанса да представя в София пред българска публика световната премиера в чужбина на „Ходороковски. Автобиографична книга”, написана от храбрата руска журналистка Наталия Геворкян.
Като казвам, че е храбра, държа да уточня, че през 2000-та година тя отказва да напише поръчкова автобиография за самия Владимир Путин, който тогава вече е възседнал Кремъл и вълната на руския шовинизъм, върху чийто гребен той сърфира днес в океана от украински проблеми.
Ето няколко ( пророчески) цитата:
„Съдбата е предопределила много странна роля на Ходорковски и съм сигурна, че той не е мечтал за нея. Съдбата му, както и съдбата на дисидента академик Сахаров навремето, ще стане може би единственият реален индикатор за политическия избор на Русия”. ( „ Ходорковски. Автобиографична книга”. Наталия Геворкян. София, 2012 г., изд. Милениум, стр. 56)
„Страхът-това е една от основните характеристики на руския режим по времето на Путин. Властта се опасява от собствения си народ и се страхува от появата на силен лидер. Путин се страхува от Ходорковски, защото той има ярко изразени качества на лидер и харизма, каквито не достигат на руските опозиционери.
Друг, по-точен индикатор от съдбата на Ходорковски нямаме нито ние, руските наблюдатели, нито западните ни колеги”. ( пак там, стр. 57)
Това не е единично мнение.
Лондонският „Файненшъл таймс”, една от медиите със световно влияние, която през годините следи двубоя Путин- Ходорковски, публикува следната оценка на Аркадиий Островски, кореспондент на вестника:
”Не мога да кажа точно в кой момент у мен възникна невероятното уважение към Ходорковски. Но когато той прочете своето последно слово по време на втория процес, бях напълно потресен от тази реч. Това е една от най-големите политически речи, които съм слушал през живота си. Реч, която може да се сравни с онази на Сахаров, която само съм чел”. ( пак там, стр. 458).
Какво да добавя?
Може би „извън темата” още един цитат по актуален повод във връзка със съобщенията, че „Газпром” се кани да купи най-гледаната до момента българска телевизия БиТиВи?
Разказвайки историята как Путин овладява в началото на века телевизиите в Русия с помощта на бухалката „Газпром”, Ходорковски (най-богатият човек в Русия по онова време, чиято нефтена компания Юкос е сред световните лидери по капитализация), който е имал възможност да се възползва от разпродажбата на телевизионно влияние, си спомня следното:
„Тогава с колегите от Руския съюз на на индустриалците и предприемачите обсъждахме тази ситуация и възникна въпросът чии интереси трябва да се отчитат на първо място? На „Газпром”, които са предоставили кредит ( собствеността), или на обществото, имащо право на свое независимо от държавата електронно средство за масова информация ( свобода на словото)?
Тогава за първи път път формулирах политическото си кредо, различно от позициите на някои мои колеги: свободата на словото е по-важна”.
Да обобщя: същият този Ходорковски, омразен и на българската червена пропаганда ( оплют беше вече от Александър Симов от в. „Дума”, любимец на българските телевизии откакто си имаме чисто проруско правителство), вече е в Киев, където възпламенява украинците ( уж антисемити, направо нацисти!) с реч срещу самодържеца Путин.
Колкото КаГеБистите на Путин да са силни в дезинформацията, толкова Иво успява да намери целта сред масата купове от лъжи. Докато преди месец не се виждаха никакви фашисти и антисемити в Украйна, путинистите изведнъж ги намериха, че са в Киев. Това бе пропаганда за евреите, за да може агипарцалите да им казват:” как може да поддържате онези в Киев, те са фашисти и антисемити”. С Ходоровски в Киев са проби голяма дупка и в този плакат.
Изказването на Ходорковски на Майдан:
Браво г-н Инджев.Винаги сте в “час” на събитията.Благодарение на Вас се информирам за важни неща.Бъдете здрав.Що се касае до Ходорковски,той се оказва истински борец.Готов е да понесе големи лични жертви,но да отстоява своята истина.Малцина са такива световни личности в съвремието.Ще бъде запомнен в историята наред с големите руски дисиденти,а дай боже и да се реализира като политик.Светът има нужда от такива безкомпромисни лидери.А Путин ще остане като поредният сатрап управлявал Русия.
Г-н Инджев, гледах вчера прочувственото обръщение на Ходорковски към Майдана, гледах и интервюто му в Берлин веднага след освобождението му, слушал съм за него легенди и разни характеристики едва ли не издигащи го на пиедестала на “руския Бил Гейтс”, в смисъл че вижданията му за ролята на големия бизнес в социалния живот и подпомагането на слабите в обществото са достатъчно модерни, че е нужно подпомагането им чрез фондации и благотворителна дейност и че той го правел и т.н. но все пак ми липсва нещо. Къде са доказателствата за това, защо десните не го популяризират, къде е тази потресаваща реч? Ще я потърся тази реч за която споменавате както и книгата на Н.Геворкян и други материали по темата но засега това не може да промени впечатлението ми че десните либерални и демократични интелектуалци отстъпват на лявоменталното “прогресистко” разглаголстване по всички медийни фронтове и заливането ни с техните политкоректни полюции от години. Дори по-лошо, вдясно все пак успяват дори да си бият шутове един на друг и да амплифицират лявата пропаганда без да си дават сметка за последствията които търпим и без никаква солидарност помежду им. Целите са винаги краткосрочни – рейтингите, сондажите, предстоящите избори, възможните коалиции, цената на газа, страхът от последствия за действащи контракти и много други, все тактицизми а я няма стратегията или поне не се вижда отчетливо. И сега с украинската криза се вижда отново как западният свят не може да се обедини срещу явното нагло разиграване на което е подложен от кремълското алфа-императорче.
Толкова, с две думи по темата, а сега ми се ще да споделя с Вас и форумците едно ново доказатеслтво на което се натъкнах вчера, за това колко е БОЛНА тази нация и как поне в мен се изпаява със все по-бързи темпове и малкото остатъчно уважение към нея.
Отново блянове за Босфора, Константинопол и даже Ерусалим са им са се загнездили в ограничените мозъчета и продължават да ги мастурбират.
Ето какво пее тази руска певачка, това наистина е шедьовър.
Возвратит Россия Русский Севастополь,
Станет снова русским полуостров Крым,
Наш Босфор державный, наш Константинополь
И святыня мира Иерусалим!
http://lj-top.ru/post/avmalgin/4400379
За куликовската “битка” предлагам мнението на руския философ Ю.Кузнецов от статията му “Канцерократия” която съм поствал и друг път тук в блога.
….. «С какой стати Куликовская битва 1380 г. подается как разгром татаро-монголов, если Дмитрий Донской (1350-1389) присягал на верность законному хану Тохтамышу, выступая против претендующего на звание великого хана самозванца Мамая, и в войске Донского наравне с другими воевали татары? Всё говорит о том, что эта битва, НЕ ОСТАВИВШАЯ, КСТАТИ, НИ ОДНОГО АРТЕФАКТА, даже наконечника стрелы, есть примерно то же самое, что и «наведение конституционного порядка» федеральными войсками в Чечне в 1994 г. Т. е. значение победы Дмитрия Донского прямо обратное тому, которое декларируют некоторые историки – укрепление, а не ослабление центральной ханской власти, тем более что победа Донского нисколько не помешала Тохтамышу уже через два года после Куликовской битвы разграбить, сжечь Москву дотла, и спокойно продолжить сбор дани. Действительный полный разгром Тохтамышу и Золотой Орде нанес Тамерлан (1370-1405) в 1391 г., но после чего отвернул от похода по северным колониям, махнув рукой на порядком разграбленные и опустошенные ордынским рабством земли. Однако свято место пусто не бывает, приученность к сбору дани (платили после разгрома Золотой Орды невесть кому еще почти сто лет!) не могла несколько позже не найти нового «халявщика». Не мог не возникнуть новый имперский центр, в более удобном географическом центре колоний – Москве.»
…. Продължение на предишния ми пост, който не ще да се появи изцяло, не знам защо, въпреки че използвах различни начини да го разбия, но явно за тази статия има някаква защита за да не може да се разпространява, и друг път съм пробвал да постна линк към нея безуспешно.
Така че, без линк, пълният текст на статията «Канцерократия» може да се потърси в Гугъл.
И за да не излезе че Ю.Кузнецов си измисля ето и какво е становището на официалната руска наука по темата за липсващите АРТЕФАКТИ ….. (четете в раздела «Место битвы»)
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B2%D0%B0
Значи в тази огромна територия има безброй артефакти от древни епохи и цивилизации, пълно е с какви ли не изкопаеми на мамути и мамонти отпреди милиони години, а от тази митична битка всичко се е разтворило и не е останало нищо ??!!
Затова за себе си заключавам че всичко е измислено от РПЦ-то , тази вековна “медия” на империята и че в тази нещастна територия , освен няколкото миниатюрни островчета няма нищо друго освен ФОСИЛИ. И че за България е крайно наложително да се освободи сама от тази непоносима тежест с която е затисната и вземе пътя на ДЕ-РУСИФИКАЦИЯТА за да оцелее като народ и държава.
Към Rossen Iordanov:
Ето въпросната реч на Ходорковски в оригинал- ако някой има сили и възможност,може да я преведе на български ( стига да прецени за необходимо):
Последнее слово Михаила Ходорковского на втором процессе: 2 ноября 2010
Автор: Михаил Ходорковский
02.11.2010
Участники: Пресс-центр Михаила Ходорковского и Платона Лебедева
“Страна, которая мирится с тем, что силовая бюрократия в своих интересах, а вовсе не в интересах страны, держит по тюрьмам, вместо и вместе с преступниками, десятки, если уже не сотни тысяч талантливых предпринимателей, управленцев, простых граждан, — это больная страна…”
Уважаемый суд! Уважаемые присутствующие!
Сегодня для меня очередная возможность оглянуться назад. Я вспоминаю октябрь 2003 г. Последний мой день на свободе. Через несколько недель после ареста мне сообщили, что президент Путин решил: я должен буду «хлебать баланду» 8 лет. Тогда в это было сложно поверить.
С тех пор прошло уже семь лет. Семь лет – достаточно большой срок, а в тюрьме — особенно. У всех нас было время многое переоценить и переосмыслить.
Судя по смыслу выступления прокуроров: «дайте им 14 лет» и «наплюйте на прежние судебные решения», за эти годы меня опасаться стали больше, а закон уважать — еще меньше.
В первый раз они хоть озаботились предварительно отменить мешающие им судебные акты. Теперь решили — и так сойдет, тем более отменять теперь потребовалось бы не два, как в прошлый раз, а 60 судебных решений.
Я не хочу сейчас возвращаться к юридической стороне дела. Все, кто хотел что-то понять, – давно всё поняли. Я думаю, признания вины от меня никто всерьёз не ждет. Вряд ли сегодня кто-нибудь поверит мне, если я скажу, что похитил всю нефть своей собственной компании.
Но также никто не верит, что в московском суде возможен оправдательный приговор по делу ЮКОСа.
Тем не менее, я хочу сказать о надежде. Надежда – главное в жизни.
Я помню конец 80-х годов прошлого века. Тогда мне было 25. Наша страна жила надеждой на свободу, на то, что мы сможем добиться счастья для себя и для своих детей.
Отчасти надежда осуществилась, отчасти – нет. Наверное, за то, что надежда осуществилась не до конца и не для всех, несет ответственность всё наше поколение, в том числе — и я.
Я помню и конец прошлого десятилетия. Тогда мне было 35. Мы строили лучшую в России нефтяную компанию. Мы возводили спорткомплексы и дома культуры, прокладывали дороги, доразведывали и разрабатывали десятки новых месторождений, начали освоение Восточно-Сибирских запасов, внедряли новые технологии, в общем, — делали то, чем сегодня гордится “Роснефть”, получившая ЮКОС.
Благодаря значительному увеличению добычи нефти, в том числе и в результате наших успехов, стране удалось воспользоваться благоприятной нефтяной конъюнктурой. У нас у всех появилась надежда, что период потрясений, смуты – позади, что в условиях достигнутой огромными трудами и жертвами стабильности мы сможем спокойно строить новую жизнь, великую страну.
Увы, и эта надежда пока не оправдалась. Стабильность стала похожа на застой. Общество замерло. Хотя надежда пока живет. Живет даже здесь, в зале Хамовнического суда, когда мне уже почти 50 лет.
С приходом нового Президента, а с того времени прошло уже больше двух лет, у многих моих сограждан тоже вновь появилась надежда. Надежда, что Россия все же станет современной страной с развитым гражданским обществом. Обществом, свободным от чиновничьего беспредела, от коррупции, от несправедливости и беззакония.
Ясно, что это не могло случиться само собой и за один день. Но и делать вид, что мы развиваемся, а на самом деле, — стоять на месте и пятиться назад, пусть и под личиной благородного консерватизма, — уже невозможно, и просто опасно для страны.
Невозможно мириться с тем, что люди, называющие себя патриотами, так отчаянно сопротивляются любому изменению, ограничивающему их кормушки и вседозволенность. Достаточно вспомнить судьбу поправки к ст.108 УПК РФ — арест предпринимателей или чиновничьи декларации о доходах. А ведь именно саботаж реформ лишает нашу страну перспектив. Это не патриотизм, а лицемерие.
Мне стыдно смотреть, как некоторые, в прошлом — уважаемые мной люди, пытаются оправдать бюрократический произвол и беззаконие. Они обменивают свою репутацию на спокойную жизнь в рамках сложившейся системы, на привилегии и подачки.
К счастью, такие — не все, и других всё больше.
Я горжусь тем, что среди тысяч сотрудников ЮКОСа за 7 лет гонений не нашлось тех, кто согласился бы стать лжесвидетелем, продать душу и совесть.
Десятки человек испытали на себе угрозы, были оторваны от родных и близких, брошены в застенки. Некоторых пытали. Но, теряя здоровье и годы жизни, люди сохранили то, что сочли для себя главным, — человеческое достоинство.
Те, кто начинал это позорное дело, — Бирюков, Каримов и другие, — тогда презрительно называли нас «коммерсантами», считали быдлом, готовым на всё, чтобы защитить свое благополучие, избежать тюрьмы.
Прошли годы. Кто оказался быдлом? Кто ради денег и из трусости перед начальством врал, пытал, брал заложников? И это они называли «государевым делом»!
Мне стыдно за свое государство.
Ваша честь, я думаю, мы все прекрасно понимаем – значение нашего процесса выходит далеко за пределы наших с Платоном судеб, и даже судеб всех тех, кто безвинно пострадал в ходе масштабной расправы над ЮКОСом, тех, кого я оказался не в состоянии защитить, но о ком я не забываю, помню каждый день.
Спросим себя: что сегодня думает предприниматель, высококлассный организатор производства, просто образованный, творческий человек, глядя на наш процесс и полагая абсолютно предсказуемым его результат?
Очевидный вывод думающего человека страшен своей простотой: силовая бюрократия может все. Права частной собственности нет. Прав у человека при столкновении с «системой» вообще нет.
Будучи даже закрепленными в законе, права не защищаются судом. Потому что суд либо тоже боится, либо является частью «системы». Стоит ли удивляться, что думающие люди не стремятся к самореализации здесь, в России?
Кто будет модернизировать экономику? Прокуроры? Милиционеры? Чекисты? Такую модернизацию уже пробовали — не получилось. Водородную бомбу, и даже ракету, сделать смогли, а вот свой хороший, современный телевизор, свой дешевый, конкурентный, современный автомобиль, свой современный мобильник и еще кучу современных товаров – до сих пор не можем.
Зато научились красиво демонстрировать производимые у нас чужие, устаревшие модели и редкие разработки российских изобретателей, которые если и найдут где применение, то не у нас, за границей.
Что случилось с прошлогодними президентскими инициативами в области промышленной политики? Похоронены? А ведь они — реальный шанс слезть с сырьевой иглы.
Почему похоронены? Потому, что для их реализации стране нужен не один Королев, и не один Сахаров под крылом всемогущего Берии и его миллионного войска, а сотни тысяч «королёвых» и «сахаровых», защищенных справедливыми и понятными законами и независимыми судами, которые дадут этим законам жизнь, а не место на пыльной полке, как в свое время — Конституции 1937 года.
Где эти «королёвы» и «сахаровы» сегодня? Уехали? Готовятся уехать? Опять ушли во внутреннюю эмиграцию? Или спрятались среди серых бюрократов, чтобы не попасть под каток «системы»?
Мы, граждане России, патриоты своей страны, — можем и должны это изменить.
Как сможет Москва стать финансовым центром Евразии, если наши прокуроры в публичном процессе прямо и недвусмысленно, как 20 или 50 лет назад, призывают признать стремление к увеличению производства и капитализации частной компании — преступно-корыстной целью, за которую надо сажать на 14 лет?
Если по одному приговору компания, заплатив налогов больше всех в стране, ЮКОС заплатил больше всех в стране, кроме Газпрома, — оказывается, недоплатила налоги, а по второму, который здесь предлагается принять, — очевидно, что предмета для налогообложения вообще не было, потому что его украли!
Страна, которая мирится с тем, что силовая бюрократия в своих интересах, а вовсе не в интересах страны, держит по тюрьмам, вместо и вместе с преступниками, десятки, если уже не сотни тысяч талантливых предпринимателей, управленцев, простых граждан, — это больная страна.
Государство, уничтожающее свои лучшие компании, готовые стать мировыми чемпионами, государство, презирающее своих граждан, государство, доверяющее только бюрократам и спецслужбам, — это больное государство.
Надежда – главный движитель больших реформ и преобразований, она залог их успеха. Если она угаснет, если сменится глухим разочарованием, — кто и что сможет вывести нашу Россию из нового застоя?
Я не преувеличу, если скажу, что за исходом этого процесса следят миллионы глаз по всей стране, по всему миру.
Следят с надеждой, что Россия все-таки станет страной свободы и закона, где закон будет выше чиновника.
Где поддержка оппозиционных партий перестанет быть поводом для репрессий.
Где спецслужбы будут защищать народ и закон, а не бюрократию от народа и от закона.
Где права человека не станут больше зависеть от настроения царя. Доброго или злого.
Где, наоборот, власть будет действительно зависеть от граждан, а суд — только от права и от Бога. Если хотите — называйте это совестью.
Я верю, так – будет.
Я совсем не идеальный человек, но я — человек идеи. Мне, как и любому, тяжело жить в тюрьме, и не хочется здесь умереть.
Но если потребуется — у меня не будет колебаний. Моя Вера стоит моей жизни. Думаю, я это доказал.
А Ваша, уважаемые господа оппоненты? Во что Вы верите? В правоту начальства? В деньги? В безнаказанность «системы»? Я не знаю, вам решать.
Ваша Честь!
В Ваших руках гораздо больше, чем две судьбы. Здесь и сейчас решается судьба каждого гражданина нашей страны. Тех, кто на улицах Москвы и Читы, Питера и Томска, иных городов и поселков рассчитывает не стать жертвой милицейского беззакония, кто завел свой бизнес, построил дом, добился успеха и хочет, чтобы это досталось его детям, а не рейдерам в погонах, наконец, — тех, кто хочет честно исполнять свой долг за справедливую зарплату, не ожидая ежеминутно, что будет под любым предлогом уволен коррумпированным начальством.
Не в нас с Платоном дело, во всяком случае – не только в нас. Дело в надежде для многих наших сограждан. В надежде на то, что суд завтра сможет защитить их права, если каким-то очередным бюрократам-чиновникам придет в голову эти права нагло и демонстративно нарушить.
Я знаю, есть люди, я называл их в процессе, которые хотят оставить нас в тюрьме. Оставить навсегда! В общем, они это особо не скрывают, публично напоминая о существовании «вечного» дела ЮКОСа.
Почему не скрывают? Потому что хотят показать: они — выше закона, они всегда добьются того, «что задумали». Пока, правда, они добились обратного: из нас — обычных людей они сделали символ борьбы с произволом. Это получилось. Это не наша заслуга — их. Но им необходим обвинительный приговор, чтобы не стать «козлами отпущения».
Я хочу надеяться, что суд с честью выдержит их психологическое давление. А давление будет, мы все знаем, как и через кого оно будет происходить.
Я хочу, чтобы независимый суд стал реальностью и буднями моей страны, чтобы слова о «самом справедливом суде в мире», рожденные в «совке», перестали столь же иронично звучать сегодня. Чтобы мы не оставили в наследство нашим детям и внукам опаснейшие символы тоталитаризма.
Ваша Честь, я готов понять, что Вам очень непросто, может быть, даже страшно, я желаю Вам мужества.
Все понимают, что Ваш приговор по этому делу — каким бы он ни был — станет частью истории России. Более того, он будет ее формировать для будущих поколений. И Вы это понимаете лучше многих. Все имена останутся в истории — и обвинителей, и судей — так же, как они остались в истории после печально известных советских процессов.
М.Б. Ходорковский
“Изказването на Ходорковски на Майдан:”
Трогна ме.
Вълнувал се е искрено.
А първият милион?
Или пък Юкос е спечелен на покер от палави чиновници?
Към ЕМО:
Първия милион – както всички останали посткомунисти – от “Партията”.
Първият милион на Ходорковски по произход най-вероятно не се различава от първите милиони на:
– Путин – от КПСС
– Медведев – от КПСС
– Лужков – от КПСС
– Янукович – от КПСС
– Първанов – от БКП
– Герго свинаря – от БКП
– Р. Овч. – от БКП
– В. Златев – от БКП
– В. Божков – от БКП
– Краси Фронтиера – от БКП
– Б. Манчев – от БКП
– Хр. Ковачки – от БКП
– П. Манджуков – от БКП …
и “така до края на света”.
Само че, друго е важно, но ти не го схващаш /няма го в опорните ти точки/ – стойностните,креативните личности капитализират, реинвестират,меценатстват и като резултат социумът печели много повече от тях самите. Такива хора генерират просперитет и благоденствие у всички, до които се “докоснат”. С такива милионери нацията забогатява. Обратно – гореизброените и всички, на които ти симпатизираш /а може-би служиш/ превръщат всеки получен или откраднат милион в потребление за себе си и котилото около тях, кътат милионите в чужди /не руски – защо ли?/ банки и офшорки, за да обезпечат бъдещата династия търтеи. С такива милионери нацията обеднява.
Дано нещо си вдянал!
Към Павел
Моята опорна точка в случая е една – конюнктурното преобличане на кожата не превръща вълчето в агнец.
По-ясно не мога да го кажа.
Към Павел Тинков,
Явно нищо не е вдянал – едно си баба знае, едно си баба бае…
Тури му пепел на тоя чугун
Към ЕМО
Не ни трябва съмнителният ти агнец, като това агне – Бареков(моля за извинение за мръсната дума).
Дай Боже, такова вълче, като Ходорковски за политик на България.
Хайде холан,
Убихте ме, нямам думи.
А колко сте, между другото?
Обаче, ако Ходорковски реши да се занимава с политика и пряко застраши Путин, ще го отстрелят като Троцки.
Пак до ЕМО:
Ще направя още един опит.
Ето ти едно злободневно примерче от опасната за държавата и природонаселението схема
“Партия – пари – политика – пари прим”:
След Герго-свинаря да си “свинар” става все по-престижно занимание в България, особено ако с част от “пари прим” спонсориращи два мандата Първанов. Така пернишкият милионер Красимир Паргов става горд собственик на две села в Радомирско и 5-6 села в Пернишко, в т. ч. 28000/!/ декара ниви, градини, гори, ливади, пасища и язовири плюс мината-убиец “Ораново”. Същият милионер заедно със съпругата си само в резултат от една сделка/!/ придобива собственост върху общински мери в размер на 10000/!/ декара срещу скромните 2000 лева, т. е. – 0,20 лв за декар /?!/. Синчето на този “магьосник-соц.милионер” – Красен Михайлов /също свинар/ се подвизава в Монтанско, където само за два дни е реализирал сделки, в резултат на които е закупил 400 декара землище в селата Медковец, Сливовка и Расово. Чиста “случайност”, разбира се, е фактът, че “свинарят-джуниър” е спонсор на проекта АБВ в региона.
Ето за това става дума, умнико!
Представител на първата група соц.милионери е Ходорковски, а представител на втората – “свинарите”.
Ако и сега не си схванал, най-вероятно си за доктор.
🙂
До “ДУДУК БАРЕКОФФ”:
Твърде вероятно е. Но това не им решава проблемите. Ще трябва да отстрелят и Кличко и Яценюк, и Тимошенко, и… всички от Майдана.И после да започнат и в Москва. Не става. Времето на Джугашвили и Ягода безвъзвратно отлетя. Пък и като ги отстрелваш ги превръщаш в герои, в знаме…в пример за подражание.
А освен това има и Запад, и НАТО, и ООН, и световна общественост, колкото и неадекватна да е реакцията им /за сега/.
Путин плаши да спре доставките на газ. Задай си въпроса колко би издържал Путин ако няма кой да му купува газа /или цената падне само с 20 процента/.
Не мисли, че ако ставаше с отстрелване, Путин щеше още да шава. Отдаааавна да са го положили до мумията на Вожда. Само че това не е решение. Защото проблемът не е в Путин, а в армията от “путята”, при това не само в Русия и Украина, а и в Беларус, Молдова… и за съжаление в България.
Благодаря, г-н Инджев, всичко до тук е право в десятката! Не знам какво още им трябва на руснаците в Крим, за да смъкнат собствените си отцепници-путинци от властта и да кажат “НЕ” на путинска Русия! Но от такива личности като Ходорковски имат нужда и руснаците, и ние българите!
Бъдете здрав и все така пламенен вдъхновител на правдивата мисъл!
Емо, кое точно наричаш “конюнктурно преобличане” — това че човекът лежа ДЕСЕТ ГОДИНИ, понеже отказа да се подложи на джуджето? Да ти имам конюнктурата…
До Павел
Примерът описа втория тип соц. милионери.
Губи ми се примерът за първия тип соц. милиардери.
Обяснете на несведущите, моля.
До КБожилов
Бета индивидът загуби битката с алфа индивида преди години. Не се предаде и не избяга – а защо, дявол знае. Не мисля, че причината е в страстта му към законността, отдавам го по-скоро на лоша преценка. Дори и най-изпечените крадци имат лоши моменти в кариерата си.
Това което казвам е, че загубата на битка вътре в глутницата не превръща жертвата в тревопасно.
Съжалявам,но …когато атовете се ритат-магаретата теглят,те ядат боя! Отказвам обаче да съм магаре и няма как да съм почитател или позитивно да оценявам един КГБ-КПСС назначен ат,който бил сритан от друг КГБ-КПСС ат,който пък засега е главатар на степта, в която и до днес мужици продават като питие миеща течност от по 30 рубли литъра,а и самите те поркат това и заминават на снопи,на снопи от този свят! В такива ат(Д)ски игрички не взимам страна никому от ТЯХ! Къде са ония милиардери Гейтс,Бъфет и сие..къде са тия путинчета,ходорковчета,березовчета и не знам си какви..които не ща да знам?! Генезис се нарича..ясно е какъв е той,нали?А че този бил кошмар на другия и обратно..не ми пука за тия кошмарници с пълни кошери милиардни! Такава е волята на съответния народ,това са му уменията ,силите и естетиката!Вярвам че украинците имат воля и сили да се оправят без рамото ходорковско..даже трябва да го избягват,не се знае какви игрички се играят! Накрая,поздрави до г-н Павел Тинков,а разбира се- и до нашия домакин тук! 🙂
До ЕМО:
Описал съм го достатъчно ясно в първия си пост до теб. Прочети го още веднъж. Бавно.
Прав си в едно – на комунягите им трябват “тревопасни”. Колкото може повече. Конкурентните “хищници” им пречат. За тях те са вредни и опасни – особено ако не изповядват правата линия на Партията и не спазват партийната дисциплина.
До Павел
Чета го много бавно. Виждам преразказ на една от фундаменталните идеи на Адам Смит за свободния пазар.
Не виждам обаче пример за добър соц. милиардер. Или пък може би изреченията с пожелателен характер са този пример?
Според скромното ми мнение “добър олигарх” е оксиморон. А добър руски олигарх си е направо оксиморон на втора степен. Уточнението бивш едва ли променя драматично нещата.
до Емо,
Предлагам да изпишеш в Гугъл името “Ходорковски” и да почетеш малко повечко, белким разбереш защо го уважават хората? Е, не е Махатма Ганди, но сто пъти предпочитам благородника по дух и ум Ходорковски за политик, отколкото нашите интелектуални и политически лилипути…Чети и мисли!
Едно пояснение обаче…предпочитам ГО след като е преминал през адът на путиновият трудово-концентрационен лагер. Сети се сам защо?! Жокер:видео постът горе…
@ Петров
Г-н Петров наистина от значение е произхода на капитала за развитие на дадена дейност,Във нашето минало ком капитала беше от открадено от бивши предприемачи капиталисти теглили кредити от банки за да изграждат индустрия,от заграбване на земите от селяните,от плащане на ниски заплати на работещите в сравнение с тези работищи при капиталистите от запада,от незаконен износ на оръжие,от износ на наркотици.Така че капитала в ком.минало беше изцяло престъпен.Този капитал беше разграбен варварски от ПРАВОИМАЩИТЕ и изнесен в сигурни западни банки.Така беше и у нас и в Русия.Много малко бяха тези които инвестираха в собствената си страна,създаваха работни места,внасяха данъци ,разширяваха производства създаваха блага и за себе си но и за работещите и за държавата укрепваики нейната мощ.Смятам ,един от тези е и Ходорковски.Не всеки става за предприемач.Аз това го немога нищто че имам същата професия като Ходорковски.По тази причина дълбоко го уважавам.
До Хайде холан
Истината е споделена субективност. В конкретния случай разбирането ми за истина не ми позволява да уважавам лицето и да го славословя като морален стожер.
Не приемам безусловно врага на моя враг като мой приятел. Като инструмент – да, но тогава пък всякакви емоционални излияния са неуместни.
EMO, какво те притеснява толкова Ходорковски?
И припомни си ,КОЙ е алфа, и КОЙ бета, в този конкретен случай!
Защото , когато Путин захлебваше като шеф-новобранец на ФСБ(новото КГБ) след 1996г., Ходорковски беше ВЕЧЕ милиардер.
Припомни си КОЙ го назначи за шеф на ФСБ,след като преди това е бил само един обикновен, провинциален администратор?
КАК “партията” му стана първа “политическа” сила в Русия, като даже преди няколко години я трансформира в нещо подобно на “отечественофронтофска” сбирщина от “леви”, “десни” ….и т.н. “партийки” и “движения”, формиращи монополно-тоталитарната, политико-икономическа стуктура на “ЕДИННА Русия”?
Емчо, да зарежем жокерите и нека го кажа в прав текст:
Харесвам Ходорковски след престоя му в конц.лагера, защото за съжаление едва страданието и мисленето в страдание, развива и облагородявя човека- види се -натрупал е мъдрост,ревизирал е ценностите си и е претърпял “метаморфозно” развитие:след първоначалното състояние на хищна какавида е придобил духовно развитие.
Притеснява ме обаче неговата моментна лабилност и прекалена емоционалност-дано го прееодолее, без да обръгне.
Дано запази силата на духа си и я употреби в градивни неща!
Страхувам се обаче,че Вие с вашият цинизъм ще обявите това за глупости
Аз лично приключвам темата. В кръга на майтапа – планирам да се отдам на ограмотяване, лечение и легиране на чугунената си съставка.
Извинявам се на аудиторията за престрелката, която май предизвиках и поддържах. Късмет!
Вижте и лекцията на Ходорковски пред киевски студенти
Г-жо Савова,глупости не ми се четат,съжалявам! Коментирайте и другите милиардери и милионери,пръкнали се на територията на бившия ЦОЦ-концлагер,и то тия в или по-близо до хищната Червена планета! Ето няколко болгарски юнака,които са ИНВЕСТИРАЛИ(нали това искате?),дали работни места в БГто и са набъбнали милиончетата си(а може и милиардчета да са,а?)- Пеевският Мастит Тонен Овърлоад,Прокопиевският Червенобузко,Мустакатото Джипси-Хубавище Кооперативен банкер….има и още ,но вече сред откровените политпартизани,ама спирам дотук! УЖАС !! И те са разширявали производства,и те данъци плащат,и те се развиват и от много развития- ей ги като ПЪРВЕНЦИ болгарски! Викайте си УРА за любимите ви милионер-милиардери,нацъфтели в и близо до ловните полета на Червената хищна планета…и бъдете горд дивеч във въпросните полета! Достатъчно е да вЕрвате за да сте дивеч,повече не е и нужно… Аз ”УРА” няма да викам,а баш напротив! А Русията я оправят от 1917г….що да не се улови на хорцето и един Ходорковец,нали?!Толкоз от мен,мерси!