Пропагандистите в България, за които Путин и неговата Русия са в правото си да уважат правото на техни сънародници да се „завърнат в родината” си чрез анексиране на чужда територия дори, не е лошо да научат как същата тази Русия (в своя съветски вариант) е постъпила с правото на българите да се завърнат в България- като ги унищожава до крак след окупирането на България през септември 1944-та!
Масови арести и убийства на място, депортация в неизвестна посока в конски вагони, настаняване в полеви концентрационни лагери в завладяната североизточна България и в крайна сметка- изтриване от лицето на земята. Това е съдбата на българите, дръзнали да предпочетат България пред СССР.
Тази трагедия е сред най-дълбоко пазените тайни от самите българи ( за руснаците – да не говорим) и днес. Това само показва до каква степен съветизирането на страната ни е нанесло трайни поражения на паметта и е притъпило чувствителността ни, подменяйки я с лъжливите клишета за съветските „освободители”, оставили след себе си ( не, не костите си) десетки монументи на имперското си владичество, за които покореното племе на червенокожите слуги робски им благодари с надписи и ритуали на пълно подчинение на лъжата за „освобождението”. И с които господарски ни заповядват от Москва как да се разпореждаме.
Апропо, благодарение на свободолюбиви българи, предстои в един български град най-после да изникне паметник на унищожените от съветските окупатори таврийски българи- с европейски средства!
Но нека това чудо първо да се сътвори и тогава ще продължа темата.
Преди това, във връзка с аналогиите около присъединяването на Крим към Русия като право на руснаците, пожелали не просто да се преселят, а направо да присъединят цял полуостров в ущърб на държавата Украйна , припомням за опресняване на паметта трагедията на хилядите таврийски българи, завърнали се в родната си България от СССР, за да бъдат унищожени само година по-късно от отмъстителния режим на Сталин за това „предателство” към СССР.
Преди да прочетете статията на Георги Чунчуков, замислете се за следното: ами ако Украйна беше по-силната страна в този неравен конфликт, както СССР спрямо България през 1944-та, означава ли това, че от такава позиция трябваше да накаже с депортация и масово унищожение руските предатели на своята държавност в Крим?
Или Русия на Путин „просто” изповядва „правото” на силния да си позволява онова, което другиму не е позволено?
Пароструйката на пропагандата от десетилетия се опитва да промие българските мозъци!
Снимката документира тайна среднощна операция на петата колона в България по завръщането на сивотата на нейния съветски фетиш в центъра на София, която авторът обаче “разконспирира” с присъствието си.
Дебатът продължава: Окупаторка ли е Червената армия?
ivo.bg
септември 28, 2012 ⋅
Автор: Георги Чунчуков
В диспута „за” или „против” паметника на Съветската армия в София, проведен на 9 септември тази година в пилотното предаване „Удави водещия” на една от националните телевизии, който е идентичен на диспута „Червената армия освободителка ли е или окупаторка”, Иво Атанасов, говорител на движение „Русофили”, заяви: „Фактът, че в България няма убити от Червената армия българи, показва, че тя не е окупаторка.”
Но ето какво пише историкът изследовател проф. д-р Диню Шарланов в книгата си „История на комунизма в България”, том I, стр. 245: „… към септември 1946 г. от съветски войници и офицери (…) са били убити 123 деца, жени и мъже, българи и българки. Списъкът не е пълен и вероятно се отнася само за 1946 г. … Убитите жени са на възраст от 18 до 23 години …” (Архив МВнР, СКК, оп. 1, а. е. 423, л. 8, 37; а. е. 424, л. 5 – 17; а. е. 312, л. 4; а. е. 325, л. 4; а. е. 315, л. 2; а. е. 424, л. 7 – 11)
Сега ще се спра на едно трагично събитие от българската история, което също опровергава казаното от Иво Атанасов. За него почти не е писано и говорено. И сега малко се пише и говори. А трябва! За да не се забравя нерадостната съдба на таврийските българи, дръзнали да напуснат родните си места в Таврия (област в Южна Украйна, Приазовието) и да се заселят в своята прародина България. Това се случва в годините 1942 – 1944. Тези таврийски българи са наследници на българите, преселвали се в пределите на Руската империя след всяка руско-турска война. Георги Раковски в книгата си „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите” предупреждава преселващите се българи да не напускат родните си земи, защото нищо добро не ги очаква в Русия. Таврийските българи, през 1942 г., по време на германската окупация на западните територии на Съветския съюз, в които е и Таврия, пишат прочувствено писмо до цар Борис III с молба да ги приеме в царството си. Цар Борис III откликва на молбата им. Първите таврийски българи пристигат в България в края на 1943 г. Заселени са и оземлени в Добруджа и Лудогорието. Този процес на изселване и заселване продължава до средата на 1944 г. Успелите да се доберат до прародината си България са над 2000 души. Точният им брой е неустановен и неустановим. Посрещнати са от местното население като братя и сестри. Радостта им е неописуема. За съжаление тя е краткотрайна – за по-малко от година. След окупацията на България от Червената армия по заповед на Сталин започва връщането им обратно в СССР.
Изпълнението на операцията е възложено на органите на Червената армия. Активно им помага новата комунистическа власт. Укриващите се таврийци са издирвани, преследвани като дивеч, залавяни, включвани в списъци и депортирани. Част от тях са убивани още в България. За съдбата на връщаните обратно има различни версии. Две от тях са най-правдоподобни – изпратени в лагерите на ГУЛАГ или натоварени на шлепове и издавени в Черно море. Която и от версиите да е вярна, случилото се е чудовищно. Обвинението срещу таврийците е, че са родоотстъпници и изменници на СССР.
Но нека сега да оставим да говорят живите свидетели на събитието, архивите, книгите, вестниците. Тази година в Добрич бе издадена книгата „Българи в Таврия и таврийци в България” – малка по обем, но уникална по съдържание. 85-годишният автор Атанас Марков е човек родолюбец с будна гражданска съвест. Самият той заявява, че не е писател и най-малко изследовател историк, но че все някой трябва да отрази и опише събитието за поколенията от гледната точка на съвременник и свидетел. За него най-точно отговарят думите: „Поэтом можешь ты не быть, но гражданином быть обязан.” Авторът се спира подробно на изселването и заселването на таврийските българи в България, като онагледява фактите с архивни документи от Държавен архив – Добрич. Става ясно, че за условията по онова време българската държава си е свършила много добре работата. Акцент в книгата представлява подбуждането и организирането на депортацията на таврийските българи обратно в СССР. Още в предговора авторът слага пръст в раната: „Тук, на родна земя, ги настига дългата ръка на бащицата Сталин, „Бащицата на народите”, чрез щиковете на звездочелите Альошковци …
Това, което съм събрал и написал е една малка част от голямото и срамно за властващите тогава български комунисти събитие, което е предизвикано от чужда окупационна армия, започнала вече да се нарича двойна освободителка, най-усърдно подпомагана от новата тоталитарно-комунистическа ОФ власт. България е окупирана страна, след едностранното, безпричинно и без никакъв повод обявена й война от СССР на 5 септември 1944 г.”. След това въведение в темата Атанас Марков продължава: „След първия сигнал за връщането на таврийските българи обратно в СССР, даден с телефонограма от 22.XI.1944 г. и други указания, започва събирането на изселниците в сборни пунктове по околийските центрове, предимно в казармите, където са настанени щабовете на Червената армия.
С активното съдействие на новата ОФ власт (разбирай БКП) след преврата на 9.IX.1944 г., Червената армия на маршал Толбухин като окупационна войска се разпорежда тотално в царство България. Вестта за насилственото завръщане на таврийските българи обратно в пределите на СССР достига до всички. Започва, доколкото това е било възможно в ония условия, съпротива – нежелание да бъдат депортирани. Укриват се в добри хора, местят постоянно местонахождението си, подменят имена, изменят външността си, доказват по всевъзможни начини българския си корен. Всички усилия остават напразни. Окупаторите, изпратени от бащицата другаря Й. В. Сталин и неговите български лакеи и послушници си знаят интернационалните задължения – вън чуждите граждани, (съветски крепостници без лични документи) съветски родоотстъпници, изменници на родината.”
След това Атанас Марков се позовава на съвременници (част от тях комунисти), преки свидетели на трагичните събития.
Йордан Боев, роден през 1932 г. и израсъл в село Добрево (Добричко), където са заселени и оземлени първите изселници от Таврия: „Да, помня ги. Тогава 1943-1945 г. бях малко момче, 10-12-годишен. Имах две по-големи сестри момичета, другаруваха (момуваха) с момичета таврийчета, техни връстнички. Общи празници, общи хора, общи седянки и други. Та нали и те бяха българи, носещи същите обичаи като нас.
…Пролетта на 1945 г. 2-3 камиона с червеноармейци една късна нощ обсаждат селото и за кратко време, може би за час-два, арестуват и насилствено събират всички таврийски българи и ги отвеждат в училището на с. Овчарово. Оттам са били изведени, но какво по-нататък е станало с тия хора не зная.” Йордан Боев продължава: „Аз съм преселник от Северна Добруджа. Много по-късно след тези събития имах възможност да посетя Северна Добруджа, да се срещна с хора от моето родно село Чамурла, да разговаряме нашироко. Възрастни румънци си спомняха тогава за тия събития: „Йордане, когато дойдоха тук болшевиките докараха много българи тук, направиха открит лагер. После с шлепове ги върнаха в СССР – Одеса.” Направило им впечатление на тия румънци, че шлеповете се товарят вечер с хора, тръгват за Одеса и сутринта пак са на кея, празни, дошли за нова пратка. „Издавили са ги, Йордане, в морето. Така всички си мислехеме.” Аз не вярвам. Дано не е било така.”
Друг жив свидетел от същото село, вероятно пожелал анонимност, си спомня за това насилствено изселване: „Първо една вечер дойдоха червеноармейци и прибраха – арестуваха само мъжете и ги отведоха, а след 3-4 дни арестуваха и отведоха и останалите – жени, деца и възрастни.”
Панчо Маринов Куртев, роден през 1930 г. и израсъл в село Добрево: „…През пролетта на 1945 г. дойдоха два камиона червеноармейци, блокираха селото, арестуваха мъжете и ги отведоха в гр. Варна. После се разнесе слух, че са ги разстреляли още тук, на българска земя. След 4-5 дни пак дойдоха камиони с червеноармейци, арестуваха останалите – жени, деца и старци и ги отведоха в неизвестна нам посока.”
Слави Тодоров, роден през 1925 г., от с. Росица, Добричко, си спомня разговор на баща си с таврийски българи: „Бай Тодоре, ако тук в България пристигне Червената армия на Сталин, за нас, таврийците, няма да има живот. Ще ни разстрелят още първия ден. Остава да се наловим за ръце и сами да се издавим в Черно море!”
Марин Атанасов, роден през 1920 г., от Добрич: „През пролетта на 1945 г. започна тяхното обратно изселване. А младостта си е младост. В средите на таврийските българки имаше крaсиви и умни момичета, момичета, които горещо желаеха да останат в България, тук да се задомят, тук челяд да създадат и отгледат. Та нали България бе тяхна мечта. Имах приятелка сред таврийските момичета. Люба са зовеше. Умно и красиво момиче. Не й разрешиха съветските власти да остане в България. Трябваше да се разделим, но как? До вагоните никого не допускаха. А те, вагоните, претъпкани с хора и багаж. Олелия до възбог. От голямо разстояние с едва забележими знаци с махане на ръце бе нашата раздяла. А партидите от живи хора все идваха, конвоирани като престъпници и наблъсквани в конските вагони. Каква е била по-нататъшната съдба на тия хора, не зная. Зная само това, че бяха таксувани като изменници на Родината, родоотстъпници, и най-вероятно ги е последвала жестока съдба.”
Илия Иванов Гюров, роден през 1926 г., разказва спомен като ученик в мъжката гимназия в Добрич: „Имало е учител, таврийски българин, който преподавал предмета химия. И още нещо. Арестуван бил в самата класна стая, пред децата ученици и отведен за депортиране от органите на Червената армия – насилствено. Този учител се е казвал Милчев, искал е тук в България, в своята прародина да остане, но кой ще уважи желанието на родоотстъпника, изменника на Родината и най-вече на Бащицата? Въпреки насилието, целият клас, а той бил и класен ръководител, са отишли да изпратят учителя си в неизвестното.”
И накрая ще приведа и спомена на самия автор Атанас Марков, роден през 1927 г.:”Ежедневно по два пъти преминавахме през прелеза на ЖП линията при гара Юг…ЖП гара Юг е блокирана (обсадена) от червеноармейци редица дни подред. Товарят се товарни (конски) вагони с жива стока – ХОРА – довеждани на партиди, строго охранявани от специалните войски на Червената армия. Достъпът на граждани или други лица е строго забранен. А там край вагоните е ад, викове, плачове, писъци на жени, деца, старци. Търсят се близки, роднини, съселяни, да пътуват заедно, заедно да делят по-нататъшната си съдба. Работи се усърдно, комплектува се влакова композиция и тръгва! Накъде? На север, но северът е голям, там е втората родина, но там е и необятният ГУЛАГ…”
Авторът Атанас Марков в книгата си използва като източници на информация и вестници. Той се позовава на вестник „Про-Анти”, брой 35, 2005 г., като пише: „Български „Катин”, тук във воденската гора, между селата Воден и Острово, Разградско, отстоящи на 5-6 километра едно от друго по време на бомбардировките над Плоещ е паднал самолет. Изровена е била огромна яма. През 1945 г. по време на насилственото депортиране на таврийските българи тук са били докарани 40 човека, конвоирани от органите на Ч. К., разстреляни и заровени в ямата от същата военна милиция на Червената армия. Децата и жените са ги отправили за СССР.” Интересен факт е, че през 1978 г., за да не пречи на ловната резиденция „Воден” и на обслужващото я летище, село Воден е премахнато. Днес не съществува на географската карта. На събор в началото на септември тази година бивши жители на селото и техни наследници са решили да направят подписка за връщане на имотите им и възстановяване на селото .
Колкото и парадоксално да е и вестник „Дума” отразява тези събития. Атанас Марков отбелязва: „На 10.VIII.2002 г. вестник „Дума”, брой 183 (орган на обновената БКП, вече БСП, с автор Александър Миланов) излиза с обширен материал на две страници за съдбата на таврийските българи, дошли у нас през 1942-1945 г. и насилственото им депортиране от окупационната Червена армия – пролетта на 1945 г. Историческите истини са такива. Те не могат вечно в тъма да останат. Все някой ден виждат бял свят.”
Да, така е! Потулваните исторически истини рано или късно излизат на светло! И колкото по-рано, толкова по-добре. На светло излязоха вече чрез архивни документи пораженията, нанесени на България от присъстващата в нея Червена армия и във финансово-стопански план: 82 млрд. лева за издръжката й за три години и четири месеца, загуба на суровини, селскостопанска продукция и др.
В Инструкция от 45 точки КАА /08.113 Москва, 2.VI.1947г. НК/ 00347 за управлението на окупираните източноевропейски държави на Съветската армия й се вменяват задължения като разписаните в точки 3,4,6,40. Акцент в тях е словосъчетанието „ да се ликвидират”, (разбирай „да се избият”). Цитат от т. 40:„…Да се ликвидират всички политически противници и след това да се обвинят в тежки криминални престъпления”. (сп.„Анти”,бр.I/2011г.). След Инструкцията резултатите от нея по т.40 не закъсняват. Опозицията в България е ликвидирана физически- Никола Петков, Кръстьо Пастухов…
Червената армия има и други агресивни действия срещу суверенна България, макар и преди да я е окупирала и да не е била във война с нея – бомбардировките на населени места в Североизточна България веднага след 22.VI.1941 г. и набезите на черноморския й подводен флот по българското крайбрежие, причинили поражения на търговския й и транспортен флот. Но това е друга тема.
Очевидно е от гореизложеното, че Червената армия пряко е избивала невинни българи и косвено – чрез ръцете на българските комунисти, получили властта си от нея на тепсия.
Нека Иво Атанасов коригира информацията си, че в България няма убити от Червената армия българи. Червената армия пък трябва да получи заслужения си статут на армия окупаторка. А за паметниците на армия окупаторка, естествено, няма място в страна, която уважава себе си и сред народ, който има достойнство.
Г-н Атанасов и неговите другари трябва да сложат ръка на сърцето и да кажат ИЗВИНЯВАЙТЕ БЪЛГАРИ.Под закрилата на Червената армия избиха цвета на България.Посегнаха и на “свойте”Познавам сина на Трайчо Костов принуден да се откаже от баща си -беше един свит и уплашен човек.Примерите са много .Гледам в пленарната зала Боруджиева.Да си беше сменила името поне.Бащи й убиец на български генерал герой Луков извоювол Кюстендилска област за България.Атанасов трябвя да знае това.Генерал Делев,Колев,Луков национални герои.Историята се пише още от приятелите на Атанасов,но бълг.патриоти знаят и помнят истинската история.
Това трябва да го прочете всеки, които нарича себе си “българин”. И ако след като прочете статията, у някого е останало друго чувство към руснаците, освен гняв и презрение, значи той не е българин, а мърша!
Същите руско-комунистическо-безродни изроди и техните поне толкова уродливи руски братя продължават да съсипват България и да подтискат малкото читави, прогресивни хора които могат да ни изкарат в дългосрочен план от политическата и икономическа тиня в която благодарение на русия (винаги ще я пиша с малка буква) тънем от десетилетия! Проклета да си Русия, ти и шовенистичния ти, бездарен народ! Слава на Украйна и нейните смели хора! Окупаторите ще пожънат каквото са посели!
Гледайки Украйна, битката за премахването на МОЧА става все по-важна. Един наш успех би показал на дивата Русия и нейните БСП агенти в БГ, че ние избираме Европа и Запада.
Всеки ден, в който МОЧА стои е окуражителен знак за имперските амбиции на Путин и неговите лакеи тук, че могат да “разчитат” на България.
sled vsi4ko tova koeto e napravila Rusia na nas i drugite narodi -prokleta da e.A nahite bezrodnici dano se osvestiat.MO4A triaba da iz4ezne ot centara na Sofia.Tova triabva da e test za zrelostta na naciata
“Гледайки Украйна, битката за премахването на МОЧА става все по-важна. Един наш успех би показал на дивата Русия и нейните БСП агенти в БГ, че ние избираме Европа и Запада.
Всеки ден, в който МОЧА стои е окуражителен знак за имперските амбиции на Путин и неговите лакеи тук, че могат да “разчитат” на България.”
Съгласен съм с оценката на важността на МОЧА, като символ на преклонената глава пред окупатора. оТ към Русия се задава новият фапизъм. Каква ирония – комунистите са готови да навлекат кафявите униформи само и само да запазят властта си. Твърде много злини са извършили и затуй се боят от възмездието…
Трябва да започнем предизборната борба под лозунга “Европа или Евмразия?” Нямяма нито време нито право да отлагаме, залогът е голям!…Поздрав Иво. Ти самият си Свободата-конрапункт на огромния паметник на агресора.
Има убити българи, дори по улиците на София от пияни руски войници,има кражби и мародерства.Руснаците продължават да крият гнусното убийство на майката на ген.Скобелев от руския офицер Николай Узатис с цел грабеж.Кой е виновен за тези бели петна в българската история-комунистите!Нали направиха Център за изследване на близкото минало?Знеполски къде се спотайва и прибира европейски пари,нали трябваше да твори история?Невена Крапчева,дъщеря на големия български журналист,Данаил Крапчев,казваше-първо ги убиха,после ги изтриха от историята на България.А Буруджиева дава акъл в Парламента,заради “заслугите”на баща си вместо да се извини,тя вечното присъствие на екрана.
Кога българския народ е имал достойнство???
Направете сравнение:
България спаси евреите си от ръцете на Хитлер, но България не можа да спаси таврийските българи от ръцете на Сталин.
Господин НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ, извинявайте, но кой сте вие, за да си позволявате на база на доста мъгляви факти да съдите хората за избора им и да използвате крайно обидни епитети. Струва ми се мършата в това стадо сте вие господин Димитров. Руснаците са ясни що за стока са само от отношението им към собственият им народ. Не ми трябва да знам, че са избили 2000-5000 или 100 000 българи за да съзнавам, че нищо добро няма да дойде от там.
Аз обаче имам едно питане и то е, защо когато американските войски сеят смърт и разруха из целя свят, подтиквани основно от икономически мотиви, но маскирайки ги успешно като борба за свобода, никой от вас не си отваря устата? Нима намирате разлика между западната и източната тирания? За мен е едно и също и изключително много ме дразни факта, че програмираните антируски маси в България, до толкова им е размътен мозъка, че не могат да мислят трезво. Вие как мислите ако Щатите бяха в подобна ситуация дали щяха да оставят нещата така или щяха да си изфабрикуват някой конфликт и да пратят войските?
За мен си е чиста пропаганда да сравняваш Сталин с Путин.
Сталин е убил i много руснаци а между другото той не е руснак. Но това удобно се изпуска от г-н Инджев.
Както се изпуска и че в жилите на Сталин тече еврейска кръв!
А г-н Инджев сега въвсем удобно ще изтрие този коментар, защото си е чист пропагандист с лек привкус на демократ.
До ВЗ. Стига,престанете вече с тази тролска логика:”А,вие защо биете негрите?”Отдавна е омръзнала на всички.Ако имате нещо съществено да кажете относно статията,кажете го.Ако не,млъкнете!На никому не са нужни тъпите ви разсъждения.
До Адриян. Кое е тролското на логиката? Не харесвам нито руската нито американската политика, но съм забелязал, че в България первосигнално се нахвърляме срещу други народи. Това всичко се базира на омраза, породена от исторически събития, на коитмалцина са били свидетели. А да и много ми харесва как на “тъпите ми разсъждения” не можете да дадете един смислен отговор, правилно аргументиран и подплътен с факти от нашето време. Лесно е да се скриеш в интернет пространството и да мразиш без да се замислиш.
Хората от НКВД, които отвлякоха българските регенти, правителство и народни представители в Москва веднага след 9/№1944 г. носеха военни униформи с сини шапки и американски автомобили, като част от съветската армия. Те ги върнаха след четири месеца, за да бъдат убити на българска територия с уж български “присъди” наложени и дирижирани от Кремъл. Да не говорим за стоте хиляди българи мобилизирани да срещат с гърдите си куршумите на германците в продължение на 9 месеца до границите на Австрия и после да бъдат обявени за победени и да плащат огромни репарации и да правят паметници на признателност за съветската окупационна “война” с България. Агитпарцалите и сега ни баламосват с вечните си лъжи и дезинформация, че никой не е убит в България, когато броят им е хиляди и едва ли има в България хора, които да нямат убити членове от техните семейства. Даже Борисов казва, че дядо му е убит. Как щеше да стане това, ако съветската армия не беше в България, и можеше ли да е направено от едно “всенародно въстание” с две хиляди души, колкото се пишат от БКП. Докога ще ни смятат за безкрайно тъпи и безпомощни глупаци.
До В3 – ще ми пука за това, какво правят Англичани и Американци, тогава, когато по БНР има предаване, като 12+3 или поне деконструкция на др. п. волгин! Знам, и аз сум недоволен, че спасиха ссср от Хитлер, но това не ги прави врагове на човечеството, както русия, която само избива мирно население, без значение, етнос или вероизповедание. И винаги ще питам хора като вас защо децата им са на запад и преди всичко в умразната лоша Америка? Имате ли представа? аз зная защо, но вие не мислите и не знаете!
Пиша ти от Плевен, драги Ванка.
Помниш ли кагда пришол със танка?
Беше млад, но се държеше мъжки.
Зарази семейството ми с въшки…
Взе на мама златните пендари
и дори галошите ми стари.
Помниш ли, как кушаше картошки?
Наконец забърса три кокошки.
После си преспал със как Сия
и изпил си всичката ракия.
А след време чухме и мълвата,
че си гръмнал тате във главата!
Длъжен бях да те обичам, Ваня.
Даже кръстих дъщеря си Маня.
Залъкът си давахме насила
на Русия – тая дива сила.
После цели девет петилетки
грабихте уран и руди редки.
Грабихте и жито, папироси…
Зарад тебе ходим голи-боси!
Дружбата ни беше “свята”, “чиста”.
Ние всички хранехме танкиста.
А пък ти ни пазаше със танка
и ни взе последната луканка…
Пазеше и немците, и чехите.
Ние тук възпявахме успехите.
С паметник стърчиш ни на главата
и скверниш небето и земята.
До В3-струва ми се че вие се криете в интернет пространството безименни!
До ВЗ
Знаете ли Вие колко българи са убити в мирно време по нареждане на Кремъл.Започвам с комунисти,демократи,обикновени хора.Народни представители,кметове,индустриалци,търговци,министри,полицаи,военни.В натрапената ни война са загинали над 30000 души и не са признали нашето участие за да останим от победената страна и да плащаме репарации на победителите в 2-та св.война.Над 100000 българи убити в мирно време по нареждане на Москка за 5 год.Какво да кажат потомците на тези българи?Ьми таврииските българи,белогвардейците.Как да ги обичаме руснаците.Изнесените залежи от уран цветни метали в.т.число и злато/ГОРУБСО/.Когато храните в целият свят поскъпваха.ние хранехме руската армия с евтини консерви и си сринахме селското стопанство.А сега купуваме най скъпата газ,наште стоки стават неконкурентни .Наложени са ни двоини мита за износ в Рузия.Попитайте наши козметичи фирми,които се мъчат да стъпят на руския пазар,какви документи трябва да подпълнят и какви такси да платят за да се регистрират за износ в Русия.Ето затова трябва да НЕНАВИЖДАМЕ Русия
ВЗ, няма защо да се заяждам с вас във връзка с степенуването на агресивността на Путинистан и САЩ.
Ето ви няколко всеизвстни факти –
ПЪРВО: Путинистан има територия над 2 ПЪТИ по-голяма от САЩ, и то в територии където всички народи са с в ПЪТИ по древни и цивилизовани от блядовете, следователно всички им земи са ограбени с АГРЕСИЯ.От тук следва ,че Путинистан е НАД 2 пъти по-АГРЕСИВЕН от САЩ, поради НАД 2 пъти по-голямата си територия, която освен това е била и по-заселена от тази на САЩ!
ВТОРО: САЩ е НАД 5 ПЪТИ по-млада държава от Путинистан, следователно е и поне 5 пъти по-МАЛКО агресивен, защото НЕ е имал толкова време за агресия, колкото Путинистан!
ТРЕТО и ,може би НАЙ-важно САЩ е ДЕМОСкрация от самото си създаване , което предполага върховенство на закона и спазването му за ВСИЧКИ,разделение на ВЛАСТИТЕ и т.н., докато Путинистан от 1000 години си е ТИРАНИЧНА феодална деспотия , НЕпроменена цяло хилядолетие през ,което света преживя и Ренесанса , и Реформацията , и ПРОСВЕЩЕНИЕТО, и ВЪЗРАЖДАНЕТО на древногръцката ДЕМОСкрацията , докато Путинистан си остана в СРЕДНОВЕКОВИЕТО, както преди 1000 години!
ЧЕТВЪРТО: САЩ са ЕМИГРАНТСКА държава, федерация, където ГРАЖДАНИТЕ и са с произход от ВСИЧКИ световни държави,народности, …..племена, които са събрани под една идея за СЪВМЕСТНО съществуване и спазване на всички правила и ЗАКОНИ ,които изисква това РАВНОПРАВНО СЪВМЕСТНО съществуване!
ДОКАТО в Путинистан……… дали въобще има смисъл да излагам всички факти около геноцидите спрямо всички НЕруски , и даже староРУСки народности и цивилизации……..
ПЕТО: САЩ са увеличили ПОПУЛАЦИЯТА си за последните 100 години поне 10(ДЕСЕТ!!!) ПЪТИ, докато в Путинистан НЯМА съществена промяна за 100 години.
ПРИЧИНИТЕ за това оставям да си ги намериш и сам………..
ШЕСТО:……………..и т.н………………….
СЕДМО: …………………. и т.н………………..
ОСМО:…………
……………………….
……………
………
СТОТНО:…………. и т.н………..
……………………
………….
……….
БЕЗкрайно:………………….и т.н………….
Ето поради тези БЕЗкрайни разлики има и БЕЗкрайната АГРЕСИВНОСТ на Путинистан СПРЯМО САЩ!!!!……..
П.П. ВЗ, забрави да включа и българската следа в АГРЕСИВНОСТТА на Путинистан, като няма да се връщам чак до Средновековието. Ето ви пример от последният век – от всички войни, които е водила България през 20 век само Балканската се ползвала с подкрепа от Русия, докато всики други са или против нея, или се побеждаваме взаимно, или е била против нас, или ни е ОКУПИРАЛА , както последните 70 години под формата на большевизъм.
САЩ са имали други войни ,срещу ДРУГИ народи, които имат някакво основание да ги смятат за агресори, докато нашият ,българският случай НЕ е индентичен с техните.
И САЩ НЕ са анексирали ТЕРИТОРИИ през целия 20 век, което НАЙ-малкото ги отличава от Путинистан!
Така че, НЕ плачете на ЧУЖДИ гробове! Ние си имаме си наши , които се различават от тези на другите, като НЕ е лошо да си спомните и сентецията – Врагът на моят ВРАГ, е мой …..и т.н…!
Имам приятели в Пловдив, които ми разказаха, че на централните гробища в града е направен много хубав паметник със скърбяща жена и мъж на колене до нея. Имало е надпис с текст:” В памет на загиналите от комунизма” След няколко месеца тихомълком буквите са свалени. В същото време в кафене в града с руското име униформите на сервитьорките са били с лика на Сталин на гърдите. Когато попитали момичетата кой е този, казали, че не знаят, шефът им наредил да ги носят.
Това е тоталното невежество на по-младите, това е подличкото заличаване на истината от един паметник направен на свято място.
У нас истината никога не излезе наяве, всичко се разми и изкриви и затова България е това, което е в момента.
Аз не казвам, че не обичам руснаците, защото сред тях има много почтени хора и наследници на жертви на комунизма, аз казвам: не обичам руските комунисти!
ПРОЛЕТАРИИ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ ИЗВИНЯВАЙТЕ
Не е необходимо да чета статията за да разбера, че руснаците са ни поробвали два пъти. Празноглавите си мислят ,че са ни освободили от турско робство и после от “фашизма” ей така защото сме им много симпатични. Не те с помоща на продажници са ни поробили. Не бива да позволяваме това да се случи отново.
Ако са разстреляни в България може да има масови гробове. Защо не се потърсят, както поляците си потърсиха свойте 5000 офицери?
Също така защо не се помисли за мемориал на убитите българи от окупационната руска армия, който да се построи срещу паметника на Червената армия в София?:)
Защо ВСИЧКИТЕ защитници на комунизма по всички форуми и винаги сте безименни?
Помня ги! Бях на 7 годинки.Идваха отнякъде с каруци и палатки. Като катунари, ама не цигани!Говореха развален български език!Може да е бил руски! Правеха палачинки и мекици на външен огън.Черпеха ни! Ние децата се радвахме, но никой не ни обясняваше нещо повече.Вечер децата се събирахме на улицата, за да обсъждаме кой какво е чул за тези тъжни, неспокойни хора. После чухме, че ги извозвали до морето за да ги удавят. Не знаехме как! Много плакахме, защото имаха много деца. Между нас имаше и 10-12 годишни, които знаеха повече.После ни забраниха да говорим за таврийците…Докато четох материала, спомените ми се върнаха и плаках! Нищо не е измислено!Всичко е вярно.За съжаление!
Добавено в https://sites.google.com/site/bgcoffe/ivo-indzev
г-н Инджев, вчера по Нова ТВ, казахте че сте включен в някакъв проект на Брюксел относно руската пропаганда (хибридна война). Може ли малко по-подробно да кажете за какво става въпрос? Извинявам се ако вече сте пояснили, но не съм го видял/чул.
Към Веселин:
Става дума за екип от доброволци в рамките на новосъздадения от началото на семптември от ЕС център за борба с руската дезинформация. Предложиха ми да участвам от българска страна. Свързаха се с мен точно като Вас- със запитване тук в коментарната част на ivo.bg ( на английски език). Подчертавам това, за да е ясно, че не съм нечие протеже в българската държава. От ЕС ме потърсиха пряко по тяхно желание. Повтарям: не получавам пари за тази дейност- нещо, което работещите на фронта на руската дезинформация, съдейки по себе си, не могат да си представят и да повярват.
Има вече три издания на седмични бюлетини с примери за руската дезинформация от много европейски държави, вкл. от България, за което съм цитиран- понякога дори и откроен в анонса на бюлетина. Всеки пример е снабден с линк към оригинала и с кратко опровержение, което посочва истината в противовес на руската дезинформация.
С интерес наблюдавам факта как българските медии се правят, че не знаят за въпросния бюлетин, макар да ми е известно, че им е известно за него. Ако продължава така, ще трябва да поема инициативата да го публикувам екслузивно в ivo.bg.
От опит знам, че моите новини се натъкват на дружния бойкот на медиите на принципа “да не го правим велик” или просто от злоба в рамките на криво разбраната “конкуренция”, в каквато нямам претенцията да участвам. Така потънаха и останаха без медийно разгласяване преписките между Шаренкова и Кирил Добрев, в които тя разкрива поне две години по-рано днешната картина в БСП и се хвали с връзките си с Москва, благодарение на които е “направила” президента Първанов “лице на отношенията с Русия”. Никой не се направи труда също да провери и доразвие моята информация за това, че в продължение на години Руската външнотърговска банка е давала преференциални кредити на държавни служители да купуват имоти в България- и то при положение ,че изрично предложих да споделя източника си с желаещите това медии. Медиите не пожелаха ( или ни посмяха) да попитат Борисов дали е е вярно, че лично се е намесил, за да накара премиера Близнашки да редактира “Визия 2020” , за да бъде угодено на Русия и още, и още…
Така че, парадоксално, ако започна да публикувам бюлетина, това е гаранция да се задейства познатият ми механизъм на медиен бойкот в страната, която вече е на дъното на света по медийна свобода. Само и само защото източникът е моя скромна милост..
Ето защо публикувам засега само линк към желаещите да се абонират за бюлетина с допълнителната уговорка, че спокойно могат да си спестят името ми в случаите, когато решат да го цитират- да спят спокойно, няма да ме направят “велик” ( точно те). Ще бъде достатъчно да запознаят аудиторията си с какви идиотщини дефилира руската дезинформация в други европейски държави.
http://europa.us12.list-manage1.com/subscribe?u=8bc86e9f6ee27330e8902729c&id=496df479b1