От няколко петилетки насам на българската култура не й върви на министри, както на политиците ни не им върви на народ, който упорито гласува тях, макар да осъзнава много скоро грешката си.
При социалистическия „симбиоз” между руско мислещия Станишев (изобретил по тази причина думата”симбиоз”) и руско докарания тук Сакскобугготски, културата беше дадена на русофилска концесия.
Сред най-видните концесионери беше Стефан Данаилов, обичан от времето на тато му Тошо като бате Серго ( какво съвпадение на имената между героя от „На всеки километър” и партийния му лидер Серго Станишев!). Той отчете като най-голям успех на българската култура през 2008-ма година годината на Русия в България- възхити се чрез бройката на руски културни изяви в България и бройката на бройлерите, които са се възхитили от тях у нас.
Батета в България бяха няколко, един дори се ожени за щерката на царя ни Тато.Бате Серго е сред най-видните.
Имахме в „царския”период министър(ка) на културата Нина Чилова, която бъркаше имена на композитори и писатели, известни на учениците в България. С което беше адекватна на началника си, доведения ни от съветофилите пастрок Симеон, за когото Пенчо и Петко Славейков били братя.
След това (физ)културата – в периода на мускулестото управление на Бойко Борисов, беше поверена на логичен продължител на тази дебелашка тънка червена нишка.
Вежди Рашидов ще бъде запомнен като уж голям противник на тоталитаризма, който обаче на своя глава спретна възродителен процес на обявения като Музей на тоталитарното изкуство, преименувайки го жизнеутвърждаващо в последния момент в Музей на социалистическото изкуство.
Същият самоходен паметник на коМформизма по отношение на комунизма нарече „вандали” българите, дръзнали да оцветяват любимия му стоманено сив ( стомана- сталь на руски) Монумент на окупационната червена армия ( МОЧА) в София.
Като стана дума за фамилията Славейкови, вижте как в сайта „Площад Славейков” е описано продължаващото бягството от културата и в днешно време
МИНИСТЪРЪТ НА КУЛТУРАТА НЯМА ВРЕМЕ И ЗА ТЕАТЪР
29 март 2014
На министъра на културата пак не му остана време да се занимава с култура. Залисан, Петър Стоянович пропусна Международния ден на театъра. А дори да се е сетил за артистите, може би не е сметнал за важно да им ходи на крака на наградите “Икар”. Въпросът тази година не беше кой е най-достойният за определена награда, а къде е министърът. Вместо Стоянович, в салона беше Владо Пенев – министър на културата в служебното правителство. Той получи “Икар” за главна мъжка роля.
Ложата в Народния театър в четвъртък вечерта зееше от липсата на държавни мъже. А в други години министърът на културата (и Вежди Рашидов, и Стефан Данаилов…) дори водеше колеги от правителството, макар и с риск да ги освиркат. Този път освирквания нямаше. Стоянович ги избегна поради заетост с нещо по-важно от културата, както се оплака преди дни, когато намери време да се отбие в Би Ти Ви: “За 10 месеца, откакто съм на поста министър на културата, работата ми, свързана с култура се събира най-много в 1 месец. Не съм си представял, че министърът на културата се занимава толкова малко с култура”. Зает бил да защитава престижа на министерството… – може би по начина, по който “защити” честта на Класическата гимназия!
Стоянович може би е решил да избегне челен сблъсък с въпроса “Кой?”, използван като слоган на наградите “Икар”. Известно е, че и председателят на Съюза на артистите Христо Мутафчиев, и режисьорът на церемонията на “Икар” Стоян Радев, бяха част от фронта на протестиращите срещу правителството.
Има и друго – фактът, че театърът е най-посещаваното сценично изкуство у нас, че носи най-много приходи от билети, че пълни салоните, за този министър е по-скоро проблем, отколкото успех. Защото Реформата, въведена от предишния министър, обвърза посещенията в културата с приходите им. И сега Стоянович се чуди как да се отърве от публиката, за да не плаща на театрите.
Липсата на министъра вероятно прикрива и конфликт със Съюза на артистите. Мутафчиев със сигурност ще направи всичко, за да не бъде отменена Реформата в сценичните изкуства, да не бъде отнета извоюваната територия, да не бъде върната културата в позиция партер спрямо държавата.
Защото именно това мътят в Министерството.
Г-н Инджев,другарите комунисти никога не са имали нужда от култура.Това е чуждо понятие за тях,така че мен това не ме учудва изобщо.Другарите комунисти имат нужда от скъпи курорти с цел ядене и пиене.Вярно е ,че театрите дръпнаха много напред , но какво стана с музиката в България?Кой се грижи за българските музиканти?Никой и за това те напускта България също.Примери много-Петър Салчев,Шибил Бенев,Петър Момчев и т.н..Все отлични музиканти, които просто няма как да се развиват в България и проблема не е само до пари,но Вие знаете това по-добре и от мен.
Страхотна статия,г-н Инджев.Вярно е,че толкова неадекватен министьр едва ли е имало,но пьк защо ли изобщо трябва да има министерство на културата?Ами на здравеопазването министьрьт да не би да става за нещо?Тая пьк на образованието е още по-жалка.То кой ли става за нещо в това правителство.
Въпросът е кой има нужда от Министерство на Културата. Кажете ми една културна теза, политика или идея, която то е превърнало във въодушевяващо “културният” българин събитие. За толкова години една свестна опера за световно признатите ни певци да бяхме построили. Но не. Важно е “майор Деянов” да е жалон и “леля” Ванга да напомня за отвъдната Людмила.
Нищо от “официалната” култура няма общо с ежедневните ни скромни и не забелязани таланти. Но Европа и света ги вижда и цени.
Комунистите гледаха на културата като на политика.Културата трябва да им служи да се самоутвърждават.Ако не е така то тя не им е нужна.Нещо да се е променило.Още повече ,че днешните артисти,музиканти и др в голямата си част са от другата страна на бариерата,Видяхме го при протестите.Да не говорим за “културата на министъра на културата” Както го е казал Радой Ралин
Културата и большевизма имат САМО една пресечна точка, която е една от НАЙ-първите ОПОРНИ бльшевишки точки , и тя е – ТОТАЛитарната ПРОПАГАНДА. Което донякъде е отбелязала в коментара си и D.SAVOVA.
НО бих подсетил г-жа D.SAVOVA,че большевизма НЕ прави политика, той е ТОТАЛитарен популизъм,и даже НАЙ-ТОТАЛитарният от всички!
Комунягите имат своя “култура” – тази на бат Серго, на Веждито, на Чилова…
Така, както имат и свой “морал” – този на Сидеров, на Пеевски, на Петното…
Два свята – единият е излишен!
По повод качествата на ком/соц министрите се сетих за един доста стар виц:
Поискал Владко Живков татко му да го направи министър.
– На кое министерство? – попитал го Тато.
– Ами … министър на океаните.
– Няма начин бе, Владко! – рекъл бай Тошо – нямаме океани.
– Да бе! – рекъл Владо – За мен все не може!А кака как е министър на културата?
И аз мисля, че комунягите използват културата само за припаганда. Отглеждаха си грижливо така наречените културтрегери ( как се подигравахме с това понятие! )и всичко се цензурираше или от критика или от автоцензура. А сега по-трудно могат да се налагат на истинските творци. И им обръщат гръб. А и не им изглежда достатъчно доходно за личните им джобове и не си правят труд. А и имат интерес да управляват слабокултурен народ. По-лесно се лъже.
Sled 15 godini tozi blog / thank you Mr. Indjev/ mi pokaza, che ne sam sama v ubejdeniata si za “moiata rodina” . Sled 15 godini zapochnah da cheta otnovo na bulgarski, zashtoto otkrih tozi blog. Imah malka nadejda v mladejta na Bulgaria, no se okaza, che neinata tsennostna sistema e oporochena ot zarodish. Tezi koito ne sa…..gledat kak, nezavisimo po kakav nachin da ne sa v Bulgaria i ako moje da niamat nishto obshto s neia.
Blagodaria Vi oshte vednaj. G-n Indjev i vsichki ostanali, koito pishat za bloga.
Az sam goliam optimist, no v sluchaia Bulgaria imam leki samnenia.
Good luck
Karolina
Колеги, долната помия под заглавие БРЮКСЕЛ НЕ НИ Е НАЧАЛСТВО е нацвъкана от наподобяващия вакъл кюстендилски чобанин, комуняга Иво Атанасов- сега на синекура (sine cura),туй на латински значи без грижа, ама на български се превежда, в смисъл, че от седене на кухи служби му посинял к..ра-СЕМ. Четете, извинете, че ви развалям вечерята, само откъс съм копнал, за цялата рубладжийска диария нямам сили.
“Руски песни превзеха центъра на Кюстендил. Не преди четвърт век, а преди броени дни, на традиционния празник “Първа пролет”. Площадът – пълен, озвучаването – на макс, а триото от сцената подемаше една след друга “Катюша”, “Калинка”, “Смуглянка”… Беше някак необичайно, сякаш в онова време дежурният учител се е запилял някъде и по-смел ученик е надул до дупка плоча на “Бийтълс” по училищната радиоуредба. В малкия град почти всички се познаваме и беше крайно любопитно да се види как не просто десни, а активно десни възторжено ръкопляскаха и как по-възрастни дори бършеха сълзите си. Сякаш бързаха да се нарадват, докато дежурният учител не е щракнал копчето на грамофона.
Режими и правителства идват и си заминават, но близостта между нашите народи остава. Имаше години, в които тя не можеше да се манифестира на един или друг градски площад. Не са се пускали нарочни забрани, но сетивата усещаха, че “отгоре” това не се толерира. Най-малкото клакьорите на русофобството ще те нарекат рубладжия и ще разчетат в положителната ти оценка за някой руски филм коварните действия на шпионин, на агент от петата колона на Москва. Доминацията на антируската риторика е отличителна черта на целия преход, и не само на българския. Примери като заканата на един от външните ни министри да съди Съветския съюз и на един от финансовите да шамароса Москва са в изобилие. И всичко това може да се окаже напразно. Озвучете центъра на някой град с руски песни и ще видите, че е така…”
Уважаеми приятели и г-н Инджев, а какво ще кажете за “културата” на сегашната министърка на “физкултурата”. Сигурно поради това са и “забележителните” ни “успехи” в спорта в световен мащаб??!! Или може би ще кажете, че “успехите” ни в спорта надминават нивото на спортната ни министърка (жалко само за големият и гениален спортист Йордан Йовчев, който е принуден да слуша глупостите на “шефката” си).
СТАМБО, не разбирам защо се дивите на ОТКРОВЕНИЕТО на антиФАШИСТА таварищ Атанасов???
Г-н Стамбо вие знаете много добре ,че большевик без начальникЪт си НЕ може да съществува, и НАЧАЛствОТО им е в Кремъл от над 100 години.
П.П. вчера съм пропуснал да завърша мисълта си относно НАЙ-ТОТАЛитарният популизъм – большевишкият. Който ,като всеки ,дори най-“обикновен” популизъм ,се нуждае единствено и само от ПРОПАГАНДА , иначе НЯМА да бъде популизъм, защото се “ПОПУЛярИЗира” само и единствено с ТОТАЛНА ПРОПАГАНДА, като большевишката е НАЙ-ТОТАЛитарНАТА от всички!
Прав е Иво,културата а България си е действително КоМунистическо -РуСоформистка