Лидерът на БСП Станишев понякога казва истината, която обича предимно да премълчава, когато не му изнася.
Днес например му е ден за говорене на истината- избирателно. Пред парламентарни репортери той тържествуващо издаде публичната тайна за двойните игри на ГЕРБ, каквито самият той непрекъснато играе ( което не прави лицемерието на Борисов приемливо).
Спомнете си,че ден след консултативния съвет по националната сигурност при президента Плевнелиев, където с участите на социалистите беше осъден фарсовия референдум в Киев, БСП направи парламентарен поклон към българските русофили с остра декларация в стил „долу ръцете от Русия”. Малко по-късно самият Станишев добави още мед ( като за руската мечка) в тази каца катран, заявявайки в Пловдив, че БСП щяла да се бори срещу поругаването на съветските паметници в България.
„Всички гледате какво говори той тук, в България. Казва, че БСП е твърде строга към Русия, че той е против икономически санкции и против санкции срещу Русия изобщо”, допълни той. Станишев каза, че фактите са други и обясни, че вчера Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е отнела до края на тази година право на гласуване на депутатите от руския парламент. „Само, че това е мекият вариант на декларация, която е била обсъждана. Депутатите от ГЕРБ в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа са внесли предложение, което не е било прието, и се предлага Русия да бъде извадена от състава на ПАСЕ”, обяви лидерът на БСП.
Той поясни, че вносителите от делегацията на парламентарната група на ГЕРБ са Милена Дамянова, Джема Грозданова, Данаил Кирилов. „Това е характерно за г-н Борисов – вечното лицемерие и двойните игри. На българите казват едно, а там неговите депутати правят друго. Те внасят възможно най-крайната резолюция и предложение за изваждане на руската делегация от състава на ПАСЕ. Нека обяснят кого лъжат точно. Ясно е, че лъжат българите”, категоричен бе той.
„Парламентарната асамблея на Съвета на Европа не беше склонна на резки и радикални движения. ГЕРБ се озоваха в ястребите и позицията на Борисов в София наистина буди недоумение. Очевидно, че тази позиция на представителите на ГЕРБ не е самоволна. Тя е взета на ниво партийни въпроси”, допълни по темата Валери Жаблянов, народен представител от Коалиция за България. /БЛИЦ
Като критик на ГЕРБ за идентичната й позиция с тази на БСП по въпроса за санкциите срещу Русия нямам съмнение, че поне в частта за шикалкавенето на Борисов за пред българските русофили Станишев е ревниво прав. Той дори е ядосан, че опонентът му не желае да му опонира, а го дублира в състезанието кой от двамата да се хареса повече на онези избиратели, за които и война да ни обяви Русия, пак ще сме против това Москва да бъде притеснявана от наша страна ( вече е случвало през 1944-та!).
И като му е ядосан на Борисов, Станишев реши да го замери със своите камъни- да го изобличи, разчитайки да няма рикошет.
Припомням двуличието на БСП по време на грузинската криза през 2008-ма година, разкрития за което публикувах три години по-късно с позоваване на изтекли секретни документи.
България била сред ястребите срещу Русия, но тайно!
By Иво Инджев ⋅ февруари 19, 2011 ⋅
At the August 11 NATO Political Committee meeting on the fighting in Georgia, Allies unanimously deplored the Aug 8-11 developments but differed on how these events should affect NATO’s relations with Russia.
Latvia, echoed by Estonia, Lithuania, and Poland highlighted their Presidents’ joint statement on the crisis and invited Allies to support that declaration. Each of these Allies expressed that Russian violence should “not serve the aggressor’s purpose” and that NATO should respond by suspending all NRC activity with the exception of any discussion aimed at bringing an end to the conflict. Bulgaria liked the idea immediately.
The Balts, the Czech Republic, Bulgaria, and the UK also wanted a strong statement. Germany countered, hoping for harmony between EU, OSCE and NATO messages and cautioning that any statement by the NAC should “help in defusing tensions.”
Poland called for a very strong NAC statement, and expressed concern that NATO and EU statements on the crisis must be consistent and reinforce each other in order to strongly communicate the level of international condemnation of Russia’s actions. The Balts, the Czech Republic, Bulgaria, and the UK also wanted a strong statement.
Интересни разкрития за истинската позиция на България спрямо конфликта в Грузия, скривана от нас, изтекоха от секретни документи, публикувани в сайта Уикилийкс. От тях става ясно, че далеч от гнева на Москва и на фона на официалното си мълчание и доста сервилно отношение към Путин ( защото, за разлика от много други държави България не си позволи нито една собствена изява с отделна позиция и това беше приятно за Кремъл)България всъщност е била сред …ястребите по отношение на мерките, обмисляни като реакция на НАТО спрямо Русия.
Вижда се, че на първото заседание на Политическия съвет на НАТО по повод кризата България “веднага” харесала идеята на балтийските страни и Полша за остър подход
спрямо Русия и че също както Великобритания, Чехия и балтийските държави е настоявала за “силна декларация” в това отношение.
Не знам за вас, но като автор, който посвети на раболепното мълчание на София серия от статии и проследи тази удобна за Москва линия на поведение поне за година след избухването на войната на 8 август 2008 г., мога да направя само едно заключение: този маниер на прикритост и нагаждане на позицията според аудиторията не само говори за липса на принципност, устойчивост на възгледите и самоуважение. Той е същият лицемерен аршин, който червените използват в най-широк диапазон: с европейските социалдемократи са първи социалдемократи; с руските болшевики са първи болшевики; с българските –също. А от националните трибуни пред собствения си народ говорят онова, което за момента им е изгодно (веднъж искат да сме им благодарни за подписите под договора за присъединяване към НАТО, а друг път предпочитат да припомнят, че са се борили до последно това да не стане – нещо, което е особено характерно за др. Георги Първанов).
Впрочем, нека припомня една своя статия, писана само 2 дни след състоялата се, цитирана по-горе среща на представителите на НАТО през август 2008 г.
Официална София забеляза неофициалните руски бомбардировки
Иво Инджев ⋅ август 13, 2008 ⋅
Първанов свика тайните служби, но Станишев прави публичните изявления. Така се разиграва пред очите ни вносният горещ кавказки картоф, който властите си подхвърлят. По средата са „водещите медии”, които чакат разрешение да забележат, че отвъд морската ни граница се е случило нещо, което от гледна точка на националната ни сигурност заслужава доста повече телевизионни „извънредни емисии” и крещящи заглавия от всички войни, отразявани тук на ръба на истерията през последните двайсетина години.
Главнокомандващият ни склони да обърне внимание на войната, която Русия не обяви ( упорито отричайки дори да я нарича война), но стовари срещу Грузия. Какъвто и да е „казус бели” (поводът за война), работата е дебела. Толкова, че дори и управленското дебелоочие у нас не можа да го подмине в живковски стил „ да се снишим, докато премине бурята” , т.е. „перестройката” на Горбачов.
И какво предизвика необичайното раздвижване във върховете на приспаната ни държава? Ето какво казва проговорилият на петия ден от ескалацията министър-председател на евроатлантическа България Сергей Станишев? „Днес Русия заявява, че подкрепя териториалната цялост на Грузия…”. Това изречение за подкрепата на грузинската териториална цялост , беше ключовата формула на иначе често разединения, но единен по този въпрос Запад от самото начало на войната. Само че в София почакаха Русия да благоволи да се съгласи с нея, след посещението на френския президент Саркози в Москва, за да прегърнат с облекчение позволената им вече и „много смело” артикулирана от Станишев в интервю за БТА основополагаща формулировка за „териториалната цялост на Грузия”.
А сега, другарите със слаби сърца, да не четат следващия абзац. Защото в него, макар и закодирано, с надежда да не бъде линчуван на някое предизборно събрание, др. Станишев им забива нож в най-болното пропагандно място, в задните…мисли. Понеже вече подкрепя „териториалната цялост на Грузия”, явно се чувства длъжен да се произнесе и по въпроса за териториалните спорове в наши дни- разбирай на първо място по спора за Косово, по който с мъка на сърцето тукашните власти подкрепиха западното становище. „ Няма еднакъв случай по отношение на замразените конфликти, от които модел да се пренесе механично върху други ситуации”, заявява премиерът в същото интервю. Сглобил е мисъл като за тройка в шести клас, но поне става достатъчно ясно следното: „ Какво да се прави, признали сме Косово, но няма как да признаем правото на Русия да бомбардира Грузия заради Южна Осетия, колкото и да ни се иска да сравним кавказките сепаратисти с косоварите”.
И всичко това Станишев признава след бойкотираното от него съвещание при президента Първанов, посветено на тази тема, в сепаратистко спрямо форума при президента интервю.
Сред ексцентричните акценти от казаното е чудната идея България да предложи на ЕС Бургас да стане пристанище за координиране на помощите за Грузия. Боооже! Представяте ли си как ще се зарадват в Брюксел, че страната, която от ЕК току-що заклеймиха за криминално отклоняване на европейски фондове, си предлага опита на вълк- охранител на европейските овце!
Първанов продължава да мълчи, след като се изложи с първите си няколко думи за „войната в Грузия” ( така импровизирано и без да иска призна грузинската версия за руската инвазия, вместо да говори за Южна Осетия), а Станишев излезе от отпускарската нирвана на властта и…със самия си сепаратистки подход към обявяване на актуалната държавна позиция, далеч от пряко дискредитирания като човек на Кремъл президент, на практика ни потвърди: да, двамата партийни другари, колкото и да отричат, играят ролята на доброто и лошото, на проруското и на прозападното ченге.
Театърът на бойните действия обаче е толкова близо до нашата черга, че театрото на двамината никак не е смешно.
Подкрепям всяко действие насочено срещу северните варвари руснаците (най-големите врагове на българския народ) независимо от това кой, кога, къде и за какво го прави.
Паметниците на съветската армия в страната са символи на национален позор и трябва да бъдат премахнати, за да можем да започнем да си връщаме националното самочувствие и да градим една нормална, скъсала с комунизма страна.
B. Borisov pravi greshkata na Sarcosi!! Ne moje da se haresa na vsichki??!! I Sarcosi zagubi !!!!
Иво и колеги, вижте този много интересен текст на консервативния коментатор от Рейгъновия екип- Пат Бюкакън.Преди седмица и ние тук отбелязахме важността на тази тема.
http://www.kultura.bg/bg/article/view/22081
Така е като си се продал на дявола/Путин/.Уж сме в ЕС , пък все на Путин слугуват и не го прикриват.Станишев критикува ЕС за мерките срещу Русия, защото в Европейската демокрация е позволено да си казваш мнението, ако искаш, но я да се опита да критикува Путин и почва изнудването, я с газта, я с бензина, я с нечий пост, защото според думите му – сме били малка държава.Ами Литва, Латвия , Естония, Грузия – какви са?Да видим докага ще ги търпи Европа .Вече започнаха да им казват право в очите, че са руски агенти.Интересно, че никой не се оправда.Даже за това ги е страх , да отрекат ,че са наемници на Путин.А за Путин има само едно определение- Агресията/войната/ е последното средство на некомпетентния.
Мерси за линка Стамбо.
Много се надявам путин да падне в трапа ‘източна Украйна.’ Трябва да има някакъв катализатор за следващия разгром на русия. Жалко, много жалко ще е за Украйна разбира се, но поне още един народ ще разбере какви варвари има за съседи. Така че давай, путин не се колебай много, показвай мускули и ум нататък, действай!
След СТАМБО:
Комунистът е марксист.
Комунистът е материалист.
Комунистът е агностик.
Комунистът е за борбата и единството /на противоположностите/.
Комунистът е за непримиримостта на класовата борба.
Комунистът е за терора /червения/ и световната революция.
Комунистът е хуманист.
Комунистът е миротворец.
Комунистът е “гарант” на мирното съвместно съществуване.
Комунинистът е атеист.
Комунистът ненавижда религията – този опиум за народите.
Комунистът е религиозен.
Комунистът е християнин /православен/.
Комунистът е враг на империализма.
Комунистът мечтае за империята на “Третия Рим”.
Комунистът е за равенството.
Комунистът няма нищо против срещу свръхбогатството на богатия, стига това да е той /или човек от неговата Партия/.
Комунистът е представител на бедния пролетариат и безимотните селяни.
Комунистът-вожд е милионер /милиардер/.
Комунистът отрича нехуманната капиталистическа система.
Комунистът строи капитализъм /домарксов/.
Комунистът е убеден в абсолютната правота на една идеология, една Партия, една Система.
Комунистът е за плурализма.
Комунистът ненавижда упадъчната демокрация /западната/.
Комунистът е демократ.
Комунистът /особено българският/ ненавижда гнилия Запад и обича Съветския съюз ОНД и Русия повече от собствената си страна.
Комунистът не иска да стане съветски /руски/ гражданин – иска зелена карта и гражданство в САЩ или поне в ЕС.
Комунистът величае съветската и руската наука.
Комунистът праща децата си да учат в САЩ, Англия и Германия.
Комунистът е убеден, че Човекът е най-уникалното най-великото, най-ценното достижение на природата и върши всичко в името на Човека.
Комунистът смята за правилно да решава социалните проблеми на човека, като премахва човека. Убеден е, че унищожаването на милиони човеци в името на Идеала е оправдано.
Ако след изчитане на гореизложеното, не споделяте мнението ми, че комунистът е опасен за човечеството и планетата душевно-болен, моля опровергайте ме.
Добре де Стамбо, ти след като много добре знаеш, че всички тези приказки и пози на Путин са просто парлама, и че реално режимът на Путин не се базира на никакви ценности, а на максимално продължаване на далаверата, как оценяваш подобна позиция на Бюканън? Не ти ли напомня за едновремешните възторзи на западните леви либерали и “прогресивни дейци” по адрес на съвецка Русия през 1930-те години? Които са се връзвали на пропагандата за новата Русия, устремена към светли бъднини под мъдрото ръководство на Сталин? А помниш ли как съветските вождове са наричали помежду си подобни лапнишарани — полезни идиоти май? Ролан, Уелс, Шоу, Стайнбек и кой ли не още. Е, май напоследък някои западни консерватори паднаха в същия капан…
(Не че на Бюканън му е за пръв път де, човекът и дявола е готов да оневинява, стига последният да се сети да издигне някакви консервативни лозунги.)
И още нещо накрая — почти е осезаемо удоволствието, с което “Култура” е превела и публикувала това писание на иначе (сигурен съм) мразен от този вестник автор.