Хипокритовата клетва на българските медии

Нямам абсолютно никакъв интерес да продължавам да се „заяждам” с (влиятелни) медии, още повече, че те (не)
ми отговарят с обичайната порция презрително премълчаване на моите т.н. заяждания. Още повече, че предстои да търся медиен прозорец, през който да извикам на читателите си, че готвя или вече съм издал новата си книга – втората част на „Течна дружба” и вероятно (отново) ще се натъкна на цензура не само по заповед отгоре, но и от сърце. Заради „заяжданията” ми. Не стига, че съм извън борда, но и със „заяжданията” си уреждам омразата на колеги, ядосани лично от мен, изпълнени с решимост да не ми дават думата дори по повод на книгите ми, които са основния ми постоянен източник на доходи…

Прозвуча ли вече като оплакване? При това навръх рождения ми ден?

Няма как да залича подобно впечатление-въпрос на интерпретация и въображение.

Истината обаче не ми дава мира. А тя е, че медиите ( пак обобщавам и повтарям- няма да посочвам изключенията, за да не давам поводи да бъда упрекван, че заставам в позата на „единица мярка”) са отговорни с безотговорното си поведение за „състоянието на положението”, от което самите те обичат да се оплакват и дори да нападат с претенцията да критикуват, оправят, коригират и т.н.

Защото каква е разлика между магистрат, депутат или медиен събрат, който не си върши работата?

Работата на медията, извинявам се за дидактичното ( на пръв поглед) опростяване, е… да бъде медия. И нищо друго. За съжаление у нас дори сериозните като профил медии се изживяват като преки участници в управлението на страната дори и когато „го играят” опозиция.

Стар и болезнен (за мен защото става дума за съмишленици, а не за врагове) е примерът със спряното разследване на в „Капитал”, единствената медия, която дръзна през октомври 2006 г. да разследва по горещите следи (старателно замитани вече осма година) дали президентът Първанов наистина е получил подарък от своя спонсор Петър Манджуков под формата на два мезонета в луксозен софийски квартал. За по-малко от три дни редакцията беше събрала доказателства и дори авторът Иван Михалев ( мисля, че отдавна е тайна успехът на неуспялото му разследване) ми се обади  с въпрос дали имам да добавя нещо, защото на следващия ден редакцията излиза с доказателствата за наистина получени от Първанови мезонети.

На зададения от моя милост на 8 октомври 2006 г. в предаването „В десетката” от екрана на БТВ въпрос дали има такава афера, сериозният седмичник „Капитал” беше отговорил с „да”. Но в последния момент се оказа, че разследването не може да бъде публикувано ( под претекст, че един от свидетелите се е отказал и няма да потвърди думите си).

Свидетел може и да се отказал, но истината , която е известна на мнозина, е че  Капитал” се отказва най-малкото по „целесъобразност”, ако не и заради пряк натиск от страна на президентската администрация, научила за бомбата. Защото е било преценено, че изобличаването на Първанов като корумпиран точно в периода преди втория тур на президентските избори можело да направи президент от конкурента му на балотажа Волен Сидеров. После пък със задна дата вече ще е късно да се рови- пък и Първанов беше могъщ и опасен. Беше в зенита си…

Гледам безпомощно в неделното сутрешно публицистично предаване на БТВ, което тече в същия часови пояс както някога „В десетката”, триумфалното дефилиране на бизнесмена Петър Манджуков, обгрижван с всички мислими и немислими комплименти към събеседник, който е склонил да уважи домакините. И нито един въпрос за онази афера!

Дарик радио, друга сериозна медия ( изобщо не иронизирам) на 11 април (не) излъчи част от интервюто с руския посланик Юрий Исаков, в която той напада вербално бълтгарския президент Росен Плевнелиев. Радиото, така да се каже, удовлетворява молбата на руския посланик, да лиши слушателите от неговите откровения.

Пиша за това вече четвърти път и много добре знам, че няма да ми отговорят, нито ще излъчат липсващата част от интервюто защото е задействан механизмът на взаимната вина като при корупционна сделка. И двете страни са укорими. Няма да си признаят без доказателства. Като източник на увисналата във вакуума на медийната солидарност между гарваните, които не искат да си вадят очите ( и кирливите ризи), попадам отново в капана на невъзможността да си посоча източника, защото бих го подложил на опасност. С глупавото си чувство за (професионална ) чест предпочитам да се окажа ( за пореден път) в ролята на заядливия тъпанар, който говори недоказани неща и то по адрес на влиятелни медии, отколкото да предам източниците си.

И това ли ви звучи като самосъжаление? Ваша работа…

Наскоро имах възможността да се убедя, че лицемерието на медийната гилдия може да блика и в особено големи количества под формата на …цигарен дим.

Какво ли не се изписа, изговори и показа по телевизиите за вредата от тютюнопушенето на публични места. И не само това- важното е, че става дума за закон и за неговото спазване.

На празненство на БНТ, на което бях поканен ( явно по някакво недоразумение), на което гъмжеше от познати на цяла България звезди страстни пушачи „уредиха” да се пуши в нарушение на закона и десетки празнуващи мигновено захапаха цигарите, превръщайки за минути луксозния бар в лисичарник. Медийните пазители на закона се оказаха страстни нарушители на поне един от тях и бяха дори много щастливи от факта,че са му намерили колая точно като антигероите, заклеймявани от телевизионния екран като закононарушители.

И си мисля: лекарите полагат Хипократова клетва да служат на пациентите и ако я нарушат, подлежат най-малкото на морално заклеймяване.

У нас обаче журналистиката сякаш е положила хипокритова клетва- уж да служат на хората, но всъщност  да си гледат най-напред интереса и едва след това- обществения такъв.

Ако взема пък да разказвам за стената, на която се натъквам от години в медиите по темата за руската пета колона ( защото от сблъсъка с нея боли), която едва сега, покрай взривовете в Украйна, започва да изплува като гнил дънер от дъното на българското медийно блато, тази статия не само ще стане прекалено дълга за търпението на читателя, но и ще налее още повече аргументи в мелницата на онези, които ме слагат в категорията на „неразбраните гении”.

Да, не само в България медиите правят компромиси. Така е, но същевременно е въпрос на някои количествени и качествени различия между тук и „там”.  И тук има изключения, както и „там”. Но дали се стремим да бъдем като положителните примери или си живуркаме?

Някои от изключенията, като „Гардиън” и „Вашингтон пост”, току що получиха “Пулицър” заради отразяването на аферата „Сноудън”. Мислите ли, че са го направили от антиамерикански чувства, за да ядосат още повече и без това ядосаната американска администрация?

Едва ли. „Просто” са си свършили работата, което не е никак просто в този свят, движен от пари, интереси и …принципи, все пак. Да избереш да служиш на принципите си е леко налудничаво- нещо като онези околосветски пътешествия с дървен кораб през непознатия световен океан без гаранция къде точно ще стигнеш. Излишно е да споменавам обаче, че тъкмо „лудите” в този смисъл са променили света.

Когато медиите у нас започнат да си вършат работата, тогава и България ще стане що-годе нормална демократична държава. Преди това прилича повече на мутренско обиталище, в което силата ( на парите, на мускулите, на властта, на целесъобразността), а не силата на принципите чрез тяхното спазване, е определяща.

86 мнения за “Хипокритовата клетва на българските медии”

  1. Нашите медии уж не са официално цензурирани, като тези на Русия от Путин, но са даже по зле.Почти 100% безинтересни предавания.Но Бог е с нас, защото има интернет и можем да Ви четем и да избираме от къде да черпим информация.Ето например изказване на Ханес Свобода: “Изненадан съм от номинирането на Пеевски за евродепутат.”Като цяло се отнасям много критично към олигархичните структури – били те в Русия, Украйна или в страна членка на Европейския съюз. Особено от либерална гледна точка трябва да има ясно разграничение между икономическа, медийна и политическа власт. Демокрацията живее от разделението на властите, и когато те се съберат на едно място, това не е добре за нея”, обясни той, намеквайки, че номинациите идват именно от ДПС, които са членове на либералния алианс.”
    Коя медия го коментира.Смее ли някоя да се опълчи на Доган.А колкото до Първанов – ясно е , че някой го финансира.Знаем за скъпите му хобита, и това, че без финанси няма как да създава структури и да обикаля страната.По какво се отличава от Бареков, по това, че никой не го пита от кого са парите?
    А за Вас пожелания – Честит Рожден Ден и успех с новата книга.’Течната дружба” в момента е страшно актуална и направо убийствена.

  2. Иво, желая ти здраве и дълъг живот! Желая на теб и на всички нас, да дочакаме в обозримо бъдеще “медиите у нас да започнат, да си вършат работата и България да стане що-годе нормална демократична държава”!!

    Немците казват: Wo ein Wille ist, ist auch ein Weg!(Където има желание, се намира и път).

    С уважение,
    Кирил Киров

  3. Извинявам се за оффтопик коментара, но ми се струва важно. В Русия напълно откровено се настанява фашизма, ето какво четем в новините от днес:

    Главный штаб Донецкой республики постановил следующее: всем гражданам еврейской национальности старше 16 лет, проживающим на территории суверенной Донецкой республики, необходимо в срок до 3 мая 2014 года явиться к и. о. комиссара по делам национальностей в здание Донецкой ОГА, кабинет 514 для регистрации. Стоимость регистрации составляет 50 долларов США.
    При себе иметь денежные средства в сумме 50 долларов США для оплаты за регистрацию, паспорта для отметки о вероисповедании, документы о составе семьи, а также правоустанавливающие документы на все принадлежащее вам недвижимое имущество и транспортные средства.
    В случае уклонения от регистрации виновные будут лишены гражданства и высланы в принудительном порядке за пределы республики с конфискацией имущества”

    http://censor.net.ua/photo_news/281310/terroristy_v_donetske_trebuyut_u_evreev_po_50_pod_ugrozoyi_vysylki_foto

  4. Господин Инджев,
    Честит рожден ден.
    Пожелавам Ви здраве, щастие и успех.
    Николай
    П.С. Един лек майтап за финал – сега разбирам защо сте толкова упорит в защитата на нормалните човешки ценности и отношения в България, ами Вие сте зодия овен:)

  5. Здраве и щастие за вас и хората, които обичате. Въпреки мълчанието, с което се опитват да ви скрият, вашия сайт и вашето име са непресъхващ информационен извор и стряскат много поизцапани съвести.

  6. Честит Рожден ден г-н Инджев!Много здраве и късмет пожелавам на Вас и семейството Ви.Статията не звучи като жалване(самосъжаление или каквото и да е в този ред на мисли) изобщо и всеки интелигентен човек ще усети ,че сте човек с морал , достойнство и чувствителност , които само хората със сърце могат да притежават.Дай Боже скоро да се отървем от тая пошлост която залива България и пак да се усмихнем :).По една случайност моя баща е роден на 16.04 също и ме заварвате в особено настроение.Всеки ден мисля за родителите си(покойници и двамата) , но на определени дати като тази естественно чувствата и емоциите са по-изострени.Успех на книгата Ви и ще се опитам да си я набавя,все някой ще ми я прати тука.Някакъв шанс книгите Ви да бъдат прочетени на английски?

  7. ЧРД! Много здраве и късмет!Приятен ден!
    Истината и само истината,а останалото времето го показва.Много са хората които Ви вярват,че сте достоен човек и изключителен журналист!
    Още веднъж много здраве и успехи!

  8. Здраве, късмет и мъдрост Ви желая г-н Инджев!А Българските медии ли – те отдавна са слугински, защото не възникват като необходимост да информират хората, а като следствие на това, че някой е решил, че щом има пари или власт или и двете е непременно интересен и чрез тях може да хлепа опонентите си или да се прави на интересен! Не зная имате ли представа какво е пък в провинцията? Пълна отврат и най-нахално слагачество!

  9. Честит рожден ден, господин Инджев.
    Пожелавам Ви много здраве, щастие и любов и да сте все така свеж “овен”. :))) Цяло чудо и късмет е, че все още има хора като Вас в България.
    Емил

  10. Честит рожден ден,г-н Инджев!Приятно изкарване днес!

  11. Родените да пълзят не могат да летят, г-н Инджев!
    Честит рожден ден с пожелания за здраве и дълъг полозтворен живот според Вашите си принципи!

  12. Честит Рожден ден! Жив и здрав, обичан и обичащ!

  13. Chestit rojden den g-n Indjev! Da ste zdrav i shtastliv i vse taka da “gromite vragovete”!
    Dano vsichki nie skoro da se radvame na neshto po-dobro v nahsata izmuchena Bulgarija!

  14. Честит рожден ден, желая Ви здраве, радост у дома и повече слънце в душата, за да виждате приоритетно красотата,която да Ви е защита срещу грозотата…

  15. Разбира се че са положили клетва г-н Инджев, положили са хиПУТИНокритова клетва. От 14 години някои ваши “колеги” даже директно са преминали от четвъртата “власт” в другите три властови “институции” на НРБ. А сред от тях има даже хиПАРТокритови вождове, като Сидеров и Бареков.
    Смесването на четвъртата ни “власт” с “другите” три, които са изначално смесени от 70 години, води до установяване на хипокра(ит)ция , т.е. путинокрадция.

  16. Честит Рожден Ден ! Успехи …и .. ,,перото ,, винаги твърдо…. и безмилостно ……

  17. Драги Иво, бъди жив и здрав и хич да не ти пука, че “официозите”, не те признават.Те и Ботев/извини сравнението/ са го смятали пройдоха и непрокопсаник.Де, да можех и аз да напиша такива “непрокопсани” 28 стиха.Пий една ракия и хич да не ти пука.Някой помни ли името на министър-председателя по времето на Чехов/примирно/.Бодро стискам ръката ти и ти желая смелост и дързост….и да не ти пука от глупаците

  18. Честит Рожден Ден, г-н Инджев! Продължавайте да разпространявате светлина в тъмницата България. Когато лампата светне, хлебарките бягат и се крият.

  19. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!!!
    ЖИВОТ, ЗДРАВЕ И БЕЗБРОЙ ТВОРЧЕСКИ И ЛИЧНИ УСПЕХИ – ВСЕКИ ДЕН!!!
    И ЧЕСТИТА КНИГА!!!
    ЩЕ Я ЧАКАМЕ С ОГРОМНО НЕТЪРПЕНИЕ!!!
    Само да искам да добавя, че четвъртата власт у нас – едно на ръка, че е необективна, но се е развихрила до 4 в 1, поради тоталната абдикация на първите три власти. Обаче пък, за ужас на обладалите досегашните 4 власти у нас, АРХИВИТЕ и документите официално са признати за Пета власт – не случайно наградите за журналистика тази година са именно за отразяване на подобни разкрития!
    Така че, на плутокрацията у нас пак нещо й се изплъзва 🙂
    И накрая, да не прозвучи като оплакване, ще спомена, че ми се обади журналистка от информационна агенция за интервю, в което щях да разкажа за новата книга, която подготвяме с писма до Радой, но бях спряна, не по вина на журналистката, нито на агенцията, при подчертан интерес от тяхна страна.
    Доста хора са бесни на първата ни книга, а предизборната битка е започнала…

  20. Честит рожден ден,г-н Инджев, желая Ви много здраве и успехи на Вас и цялото семейство.

  21. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! Ако пожеланията ми за здраве, дълголетие, лично щастие и национално признание за големия професионален талант и гражданско достоинство се сбъднат, това ще е голям късмет и за нас, които много Ви обичаме и с нетърпение очакваме да Ви гледаме отново във Ваше предаване!
    Приятен празник!

  22. Честит рожден ден Иво! Господ да ти дава все така здраве и сили, в изпълнение на твоята благородна и хуманна мисия. Нека и перото ти бъде все така остро и безпощадно към враговете на милото ни отечество. И знай, ние твоите читатели, сме с теб, зад теб, около теб и …винаги с теб! Нека и силата бъде с теб!
    P.S. Иво, минаха много години от далечната 1975-та. Можеби затова аз твоят „набор“ и вероятно съученик, не си спомням всички…Казвам го защото и аз съм завършил XI-та гимназия – 73-75 г. Бях във „в“ клас, с „класна“ Фани Младенова, литератор! Дали сме се пвиждали!?!? Възможно е))

  23. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ИВО!
    Бъди жив, здрав, неумолим в борбата за истината, обичан от най-скъпите ти хора и преданите си читатели!

    Ето и една многозначителна новина:

    В Украйна са били арестувани над 20 офицери от руското военно разузнаване. Това заяви днес директорът на Украинската служба за сигурност Валентин Наливайченко, цитиран от Униан.

    На закрито заседание на Върховната Рада днес Наливайченко е заявил, че агентурната мрежа в Украйна е била създавана в продължение на 2-3 години, а украинските сили са успели да задържат 23 кадрови офицери от главното разузнавателно управление на Русия.

    Подчертавам пасажа “агентурната мрежа в Украйна е била създавана в продължение на 2-3 години” и си мисля- ами на тукашната руска агентурна мрежа,дето е създавана от век и половина как ще клъцнем пипалата? Украински спецслужби ли да внесем?

  24. Иво, извинявам се, годините са 70-73-та!В “сбърканият” период посочен от мен бяхме вече в казармата!

  25. За много години, приятелю! Бъди здрав и весел!

  26. Господин Инджев, дори червените мискини, който Ви мразят от сърце и с голямо удоволствие биха Ви удавили в капка вода, се отнасят с уважение към Вас.

  27. Г-н Инджев,
    Честит рожден ден!Желая Ви от доброто най-доброто-здраве,издържливост,топлина в семейството.Светлината на Възкресението да изпълни дома Ви.
    С нетърпение очакваме новата ви книга.Успех,в който не се съмнявам.

  28. Честит рожден ден г-н Инджев! Здраве и любов от нас СЕМ. Плачкови.

  29. Честит рожден ден, г-н Инджев, с пожелание за много здраве и успехи! Добре че ви има и неуморно пишете в блога си, за да не се удавим в морето на иформационното затъмнение, създадено от наште продажни медии.

  30. Честит Рожден Ден, г-н Инджев! Но ще отбележа, че не съм много съгласен с вашата теза, че медията трябва да бъде медия. Тя дори и да не иска въздейства, а и самия начин на поднасяне на информацията има значение, както нейното интерпретиране или например скриване на част от нея(това лъжа ли е?) Ще ви кажа един стар виц – състезавали се на 100 м бягане Брежнев и Никсън и победил Никсън. На другия ден в САЩ вестниците писали: “Никсън победи Брежнев”, а вестник Правда написал: “Брежнев беше втори, а Никсън – предпоследен!”, което си е чиста истина, но поднесена по друг начин.

  31. ЧРД! Здраве и дълъг живот ти желая, Иво!

    Не знаех, че си роден на такава сакрална дата 16 април. Днес се навършват 89 години от атентата в църквата Св. Неделя – “само” 213 убити и 500 ранени. Доскоро олимпийски връх в творчеството на българските комунисти, но талибаните през 2001 ги прецакаха.
    Да видим дали (и колко) телевизии ще отразят това трагично събитие в БГ история.

  32. Честит Рожден ден, г-н Инджев, с пожелания за здраве, благоденствие и щастие на Вас и цялото Ви семейство. И дано будителското Ви слово стига до всяко българско сърце.

  33. Честит Рожден Ден , господин Инджев!С най-искрени чувства и пожелания за здраве и дълголетие !!!
    Бог да Ви пази !
    Успех на новата Ви книга!

  34. Честит рожден ден , г-н Инджев ! Пожелавам ви здраве и успехи в всяко начинание !

  35. Честит Рожден Ден,уважами Г–н Инджев! За много години! Най добри пожелания за Вас и вашите любими хора!

  36. Честит Рожден Ден,г-н Инджев!
    Пожелавам Ви здраве,щастие,любов и искрени приятели.Бъдете все така упорит и продължавайте смело напред и нагоре.България има нужда от Вас.Нека Бог да ви пази!Наздраве!

  37. Господин Инджев, от все сърце Ви пожелавам да Ви е честит рожденият ден, да сте жив и здрав и да се радвате на здраве и щастие в семейството Ви! Точно за нещата, които пишете в статията си и за начина, по който пишете Ви четат все повече и повече хора. Надявам се!
    Така че останете със същия хъс, със същата решимост, а ние със същата вяра и удоволствие от блестящата Ви белетристика!

  38. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН Г-Н ИНДЖЕВ!

    КОЯ ЛИ ВЛАСТ НИ Е НОРМАЛНА , ЧЕ И ЧЕТВЪРТАТА ДА Е НАРЕД!НОРМАЛНИТЕ ХОРА СА КРИТИЧНО МАЛКО ,А ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ТОВА Е НАСТОЯЩЕТО НИ.

  39. Chestit Rojden Den g-n Injev. Zdrave i shtastie za Vas i tezi, koito obichate. Blagodaria, che vi ima. Bog da e s Vas.

  40. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, г-н Инджев! Желая ви здраве, щастие и успехи! И да бъдете все с такъв бодър и борбен дух! 🙂

  41. ЧРД,г-н Инджев,бъдете жив и здрав за радост на семейството си и на нас!България има нужда от будители,народът е приспан!

  42. Честит Рожден ден и от мен! Бъдете жив и здрав! Вие сте еталон за професионализъм и почтеност в журналистиката!

  43. Честит рожден ден, г-н Инджев! Много здраве и късмет. За много българи зад граница като мен, вашия блог остана последното място, откъдето можем да се информираме обективно за събитията в България. Така че продължавайте смело и нека братушките и техните слуги в България не Ви плашат.

  44. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА НАЙ–ГОРДИЯ И СМЕЛ БЪЛГАРИН !!!

  45. Честит Рожден Ден г-н Инджев! На теб и прекрасното ти семейство пожелавам здраве, дълъг живот и ползотворно творчество за “ползу роду”!

  46. Сред блатото от агитпарцали на БКП, едно свежо цвете стои непоклатимо. Нека да бъде жив и здрав, защото без него и скритите истини, които отваря сме съвсем загубени.

  47. Честит Рожден ден! Желая Ви здраве и успех, като си давам сметка, че Вашият успех е успех и за нас.

  48. И аз повтарям: Честит Рожден Ден г-н Инджев. Здраве и щастие за Вас и тези, които обичате. Благодаря, че Ви има. Бог да е с Вас. – !

  49. @ТАНЯ СТОЯНОВА
    На днешният ден, който по някакво щастливо стечение на обстоятелствата съвпада и рожденият ден на уважаемият г-н Инджев, в предаването на Кафе по НоваТВ, бе показано едно от интервювата на незабравимия Радой Ралин, което ме изпълни с особенно голямо задоволство и удовлетворение. Много се радвам, че и ти продължаваш работата си, върху творчеството на този велик българин! Доколкото ми е известно, той бе много близък по идеи и разбирания със също изключителния българин Борис Карадимчев, чието погребение бе в същия ден. България се нуждае от такива личности! Вечна им памет!

  50. Chestit Rogden den i ot men g-n Indgev..Badete giv i zdrav.Vse taka da ni radvate s talantivo i smisleno napisani nechta.Deniat mi zopo4va s 4etene a Vachiat blog i zavachva s nego.USPEH!

  51. P.S.
    Уточнявам, че предаването на кафе с Радой Ралин и погребението на Борис Карадимчев, бе в понеделник.

  52. P.S.
    Уточнявам, че предаването на кафе с Радой Ралин и погребението на Борис Карадимчев, бе в понеделник.

  53. Честит Рожден Ден! Здраве и дълголетие на Вас и на семейството Ви!

  54. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН и от мен, г-н Инджев!
    Пожелавам ви здраве и лично щастие! За всичко останало което си пожелаете не би трябвало да имате проблем. Да не пропусна. Летвата на професионализма при Вас е вдигната неимоверно. За това още веднъж се убеждавам колко е прав Елин Пелин. България може да роди единствено гений на зависта!
    Но в едно съм дълбоко убеден.
    Един ден потомците ще съдят за нашето време най-вече по книгите Ви и статиите тук.

  55. Честит рожден ден господин Инджев с пожелания за здраве и дълъг живот. Всеки ден четя тук в Германия вашите статии.

  56. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН !

    С пожелания за весел празник и много здраве за цялото семейство.

  57. Честит рожден ден, г-н Инджев! Пожелавам на Вас и близките Ви щастие, здраве и дълъг живот!

  58. Вашата “Хипократова клетва” звучи като “Моят път.”
    Честит Рожден ден! Да сте жив и здрав!

  59. Г-н Инджев,Честит рожден ден!Пожелавам Ви винаги да отстоявате истината!

  60. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН г-н Инджев. Бъдете благословени Вие, и цялото Ви семейство. България има нужда от хора, като Вас.

    Ако Ви няма, душата ми няма откъде да черпи истинско вдъхновение. БЛАГОДАРЯ ВИ! Искрено Ваш – Марин Николов.

  61. Честит Рожден Ден и от мен г-н Инджев!!!
    Бъдете жив и здрав и с все такъв хъс и ентусиазъм!!! Нека да го бъде и блогът!!! Ние феновете на блога имаме нужда от Вас, от общуването, от споделените мисли и сме винаги на линия!!!

  62. Честит рожден ден и от мен,г-н Инджев,бъдете здрав,Вие и вашето семейство,за да ни носите малко светлина в нашето безумно време.БЪДЕТЕ ЗДРАВ И БОГ ДА НИ ПАЗИ!!

  63. Честит Рожден Ден, Иво! Бъдете здрави и щастливи – ти и твоето многобройно мило семейство!

  64. Честит рожден ден и от мен!

    Сега разбирам много от детайлите на материалите ви по-ясно – ями че вие сте чист “овен”, при това роден на датата, на която комун-болшевишката шайка извърши в Царство България най-големия масов терористичен акт. Този последният бе надминат едва на 11.09.

    Успехи и респект!

  65. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН ,Г-н ИНДЖЕВ На Вас и цялото Ви семейство желая здраве,късмет и много щастие.И все напред и нагоре!

  66. Честит рожден ден, господин Инджев!
    Бъдете все така мощен и неоспорим маяк за търсещите вярната посока към промяната, към идното в нас…

  67. Честит рожден ден и от мене г-н Инджев,

    Пожелавам Ви все така смело да громите с безпощадното си перо, скудоумието, подлизурството, задкулисието и родоотстъпничеството на червената мафия в България и нейните национал-фашистки отломки.

    Поздрави

  68. С какво започва Изтокът за Йосиф Бродски?
    Й. Бродски: Ако трябва да прекарам идеалната линия между Изтока и Запада, между Европа и Азия, тя не би минавала по Урал и дори не по съветската граница, а по дължината на басейна на река Елба: от едната и от другата страна на тази река по време на Средновековието и Възраждането са възникнали различни типове икономически обмен и политическо устройство.
    Чувствахте ли своята принадлежност към Изтока, когато живеехте в СССР, в Ленинград?
    Разбира се. Аз смятах за Азия страната, в която живеех. Мястото, на което се намира Русия, често бива наричано Евразия, но би било по-правилно да се каже Азиопа: това е част от Европа, която клони към Азия.
    Кое е общото за различните източни страни?
    Съществува общ знаменател по отношение на индивида. Това донякъде обяснява успеха на съветската външна политика в годините след войната. Както Британската империя е имала успех като колониална държава, носейки в себе си семето на индивидуализма, т. е. принципа на саморазрушението, идеята за парламента, така Русия, от своя страна, се е придържала към идеята за вертикалната авторитарна система, опираща се на идеята за “съборност”* ако си послужим с руската дума, т. е. усещането за принадлежност към една църква. Струва ми се, че хората на Запад са били обединени от обща религиозна идея за последен път по времето на Реформацията, ако не дори в епохата на кръстоносните походи. На Запад метафизиката, т. е. религията, се е превърнала в етика. На Изток ¬ обратно ¬ блюдото е общо и от него се хранят всички, дори когато става въпрос за истината небесна. На Изток съществува нещо като възприемане на отрицателната действителност. Там приемат реалността, в която живеят, дори ако тя е неприемлива. На Запад, напротив ¬ непрекъснато се стараят нещо да променят. В това се състои основната разлика. На Запад се стремят към утвърждаване на индивида, на Изток ¬ когато говоря за Изтока, имам предвид територията, простираща се от Киев до Китай ¬ обратното. Най-яркият и най-възвишен пример за това е будизмът.
    Наистина ли Западът изобщо няма какво да научи от Изтока? “На Изток светлината” ¬ бяхте казали навремето…
    Светлината не идва нито от едната, нито от другата страна на света, тя се излъчва от небесата. Във всеки случай Западът трябва да бъде предпазлив, когато приема нещо от Изтока, тъй като вече е изминал много стадии на развитие. Това, което става сега, аз бих нарекъл “позападняване” на Изтока. В този смисъл обаче Западът представлява само носител на по-висша форма на организация, но в никакъв случай на друга, по-висша духовност.
    Може би различията между източната и западната духовност произтичат от различията между религиите?
    Различията във вярата между отделните религиозни изповедания се отнасят до разминаванията във възгледите за света, но Вавилонската кула с нейните последици е от още по-рано, така че различията в ученията са резултат от превода на една и съща дума на различни езици. Идеята за Бога в различните преводи или е била обеднена, или е получила невероятно развитие.
    Все пак има нещо, което привлича Запада към източната духовност?
    Разбира се. Представата за необходимостта, виждането на Божията намеса, Божието “провидение” във всяко нещо ¬ това е основното, което оформя източния мироглед. Това е способността да приемаш живота и тя е достатъчна, за да ти стопли сърцето и да изпиташ чувството за безпределност на света. Но би било наистина прекрасно, ако само аз единствен бъдех “съсъд” ¬ ако мога така да се изразя ¬ на нещастията и болката. Онова, което ме измъчваше в моята страна, беше задължението да разпространявам този начин на възприемане и върху съседа си. Приемам своето страдание, но не искам да виждам страданието на съседа си, моето собствено страдание в него. Не ми харесва този вариант на “Божието провидение”, което се превръща в пасивно покорство, в политическо безсилие. Аз се чувствам лично обиден от това, че на Изток се ражда дете, което ще порасне и няма да има никаква власт, никакъв контрол над себе си, или когато виждам, че старци умират, без да са имали някога възможност да направят избор. Опиташ ли се да протестираш обаче, да се пребориш за три макар условия на живот или за условия на живот на твоето семейство, съседът ти казва: “Но защо го прави той, кой го кара?” Същевременно на Изток съществува много силен и оправдан комплекс за малоценност по отношение на Запада.
    В какво се изразява този комплекс за малоценност?
    На Изток гледат с възхищение на Запада, докато не се запознаят с него. Струва ни се, че хората на Запад са постигнали по-високо жизнено равнище, по-високо културно ниво. Но този комплекс за малоценност има своята обратна страна, която се разкрива, когато човекът от Изтока пресича западната граница. И тогава той започва да критикува Запада и забелязва, че там не съществува толкова близко общуване между хората. Напълно липсва онова, което ние наричаме “съборност”.
    А не може ли всичко това да стане добра основа за движението на Изтока към демокрацията?
    Тоталитарният режим създава у своите жертви усещането за дълбока съборност, за подобие на демокрация. На Изток наистина всички са равни. Но това равенство не се основава на взаимно уважение както на Запад, където се стараем да се изолираме от съседа си. Ако се вгледаме внимателно, можем да кажем, че това е наистина нещо като равноправие. Но докато западната демокрация се опира на изразяване на мнение от страна на отделния човек, тук съществува “демокрация на общия знаменател”. Именно с осъзнаването на този факт у емигранта от Изтока се поставя началото на чувството за дискомфорт и тенденцията да обвинява Запада в закоравялост и студенина. Впрочем в това няма нищо ново, поне що се отнася до Русия, за него е говорил още Достоевски.
    Вие съгласен ли сте с това?
    Въз основа на собствения си опит бих могъл да твърдя, че това не е така. И не само поради факта, че всяко обобщение крие опасност. Аз изразявам само личното си мнение и в случая нямам претенции за обективност. Наистина, на Запад се стремят колкото се може по-бързо да изолират индивида. Най-многото, което може да бъде човек там, е енориаш. Мисля, че това е големият проблем за човека, който остава насаме с вечността.
    Значи става дума за две съвсем различни култури?
    Разбира се. Нещо повече, Западът е родил индивидуалистичната култура, защото всяко нейно постижение е постижение на личността, продукт на търсене, а може би на мъките на отчаянието или самотата. Това е нещото, което те кара да се напрегнеш и да вземеш по-висока нота, да направиш още една крачка напред към безкрайността. В Русия и изобщо на Изток това се случва по-рядко.
    Кой ще вземе връх в съперничеството Изток¬Запад?
    Трудно е да се каже. Защото, от една страна, изглежда съвсем ясно, че всички ние по един или друг начин сме принудени да приемаме определена политическа система. Изтокът показа, че всички системи, които е създавал през своята хилядолетна история, са се оказвали несъстоятелни и следователно може да се предположи, че той ще се постарае да приспособи или да осинови западния модел. Може да се допусне, че в недалечно бъдеще, например в Съветския съюз или в Китай, също ще възникне някаква форма на демокрация. Но, от друга страна, доста проблематично е да си представим прилагането на западния демократичен модел на Изток.
    В какъв смисъл?
    Кой може да си представи демократичен Китай с парламент от традиционния тип? Китай има един милиард население или горе-долу толкова. Какъв колосален дворец би трябвало да се издигне, каква парламентарна зала? Кого ще представлява всеки депутат? Милиони и милиони хора? Възможно е да има национални малцинства от по 50 милиона души… Най-малкото трябва да се измисли отново представителната система. Но бихте ли ми подсказали как да се измисли отново пространството?
    Пространството?
    Трябва постоянно да се държи сметка за огромното пространство на Евразия и “ограничения” пейзаж на Запада. Всичко на Запад е географски по-ясно определено и по-добре структурирано. В Русия, както бе казал Гогол, можеш да препускаш три години и да не стигнеш до граница. В която и да е част на Европа за шест часа можеш да стигнеш до друга държава, където ¬ много е възможно ¬ да срещнеш друг социален и географски пейзаж. И все пак Западът гледа на Изтока с опасението, с което гледаме на номадите, които ни казват: оттатък хоризонта има още нещо.
    С какви други трудности може да се сблъска “позападняването” на Изтока в социално-политически смисъл?
    Можем да си представяме както желаем този процес, анализирайки най-невероятни варианти, но абсолютно ясно е, че социално-политическите структури, съществуващи на Изток през един толкова продължителен период, не могат да изчезнат безследно яко дим. Нещо повече, смея да твърдя, че политическите системи ¬ древните или съвременните, които са доминирали в източната история ¬ понякога изглеждат ужасни, но напълно естествени. А може би те са естествени именно защото са ужасни. Нека се утешим с това, че според всички признаци Западът спечели битката, още повече че никаква битка всъщност не е имало.
    В контекста на отношенията Изток¬Запад какво ще кажете за исляма?
    Това е поразителна точка на съпротивление. Не е трудно да си представиш Русия и дори Китай да се отворят за структурите на западния тип. Но ислямският свят, управляван от борчески групи, ще се окаже, разбира се, по-неотстъпчив и ще се съпротивлява. При това не трябва да забравяме много високата раждаемост в ислямските страни.
    Съществува ли ислямски модел, противоположен на западния?
    Наистина може да ни се стори, че ислямските страни се стараят да се развиват в традиционните индустриални насоки, като същевременно се опитват да възвърнат времената на Средновековието. Но едва ли ще успеят да ни хвърлят там и не само защото ние сме твърде много и сме станали по-съзнателни. Съществува друга, много по-основателна причина. Бъдещето не принадлежи нито на вяра, нито на идея. Ако има нещо, способно да обедини света, това са парите. Именно капиталите са отговорни за “антропологическото” сливане, на което сме свидетели. Парите представляват естествен грях, а също така и грях на бъдещето. Парите са истинският владетел на света. Повярвайте ми: ще дойде ден, когато хората ще се различават помежду си само по това каква валута имат.

    Превод Жела Георгиева

  69. Честит рожден ден,г-н Инджев!България има нужда от Вас!

  70. Честит рожден ден, г-н Инджев!
    Пожелавам ви най-вече здраве – на вас и на вашето семейство.
    Кога можем да очакваме новата ви книга?

  71. Честит рожден ден Иво! Поклон за смелостта ти и за острото ти перо(клавиатура.) Нека този блог да продължава да озарява със светлината си тъмните бездни на олигархичното пост-комунистическо блато на задушената в прегръдката на рубладжиите родина! На теб лично и на прекрасното семейство-здраве и щастие! На многая лета!

  72. Честит рожден ден, г-н Инджев!
    Благодаря Ви за всичко!

  73. Честист рожден ден!
    Злото да Ви забрави.

  74. На патерици, но от сърце: Честит Рожден Ден, г- Инджев ! Здраве и берекет !

  75. Съжалявам, че честитя на патерици (днес наваксвам с четенето)
    ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН Г-Н ИНДЖЕВ!
    Жив и здрав да сте!

    Поздрав за вас и за всички във форума: https://www.youtube.com/watch?v=V7GQPn2DxI0

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.