Вестници за продан преди избори? И новите приключения на Блъсков…
18 Април 2014
e-vestnik
Първо дойде новината, че Ирена Кръстева продава вестниците си. Семейната пресгрупа на Пеевски. Точно преди избори? И купувачът не е местен бизнесмен, ами ирландски предприемач.
После дойде по-забавната новина, че залезлият медиен император Блъсков купува в. „Труд” и „Жълт Труд”. И нетърпелив да го възприемат отново като вестникарски бос, веднага отишъл на планьорка и начертал светлото бъдеще пред колектива. Веднага обещал и купон, като в славните времена на пресгрупата през 90-те.
Какво е общото между тези сделки? И двете приличат на фиктивни, тоест с подставени лица за купувачи. Няма нормален европейски предприемач, който да си купи вестници днес, още повече в България – няколко малотиражни плюс най-тиражния всекидневник, който дължи първенството си на това, че се продава на половин цена.
Подобна сделка преди избори прилича само на прехвърляне на топката. Вестниците ще служат пак на когото трябва, а собственикът ще бъде чужденец и ще си взима парите за това. Но ще стихне напрежението около медийната група на Пеевски. По подобен начин вестник „Преса” го издава швейцарец.
А Блъсков купи омразния за него вестник „Труд”. Години наред водеше вестникарски войни срещу него и Тошо Тошев, с яд говореше за „трудоваците”. Сега изведнъж го купува.
Никой не вярва, че сам е извадил пари. По-скоро прилича на част от схема, при която някой иска да вземе сградата или да ликвидира постепенно губещи вестници (защото вестник има шанс да оцелее в медийна група, а не като отделно издание). Затова харизва на Блъсков „Труд”, да го управлява както е указано.
Дали зад това седи Пеевски, Максим Димов (по-раншен мераклия за „Труд” и „24 часа”) или Първа инвестиционна банка с прочутия Цеко, няма значение. Блъскови баща и син регистрирали фирма на 16-и (основен собственик е Блъсков-младши), а на другия ден Блъсков баща вече е на планьорка. Няма търпение.
„Жал ми е за „Труд” – това беше написала колежка във Фейсбук, като дойде новината. Никой не се съмнява какво ще стане с вестника. Блъсков опита таман 4 пъти да стане отново голям издател. Първо с вестник „Поглед”. Той почина скоропостижно, като остави и към 200 000 лв. дългове към държавата за осигуровки, съобщиха тогава от СБЖ, чиято е марката. След това вестник „Република”, после „България днес”, също покойници. Последно издаваше една малотиражка „Репортер”.
Обяснението за провала на Блъсков в опитите да повтори предишния си успех е просто – журналистите започнаха да бягат от него. Някои бяха излъгани със заплати и хонорари, на други им писна да работят в прекрасната атмосфера, която създава и да гонят светлите хоризонти, към които ги тика. Затова Блъсков се опитваше да прави вестници със сина си и с начинаещи репортери.
И при тази безизходица изведнъж се сдобива с готов вестник, направен, с по-голям тираж и авторитет. Дали? Вестник „Труд” е малко над 30 хил. тираж , както и „24 часа” (от които се продават по-малко от 70%), и само едно име им е останало, спомен за някогашно могъщество. Сега са с незначително влияние, губещи и на издръжка. Дори в интернет двата вестника са по-назад от нови по-скромни сайтове.
В колегията приемат със смесени чувства новите приключения на Блъсков. От една страна се забавляват да видят напъните му, от друга изпитват съчувствие към колегите си в “Труд”.
——————————————————————————————–
В България има и други стари вестникари, които могат да разкажат много за Блъсковщината, но малцина са готови да го направят като собственика на e-vestnik Иван Бакалов- някои го харесват, други не, но е откровен, а това е рядко качество в наши дни, когато българските журналисти се озъртат кой робовладелец, нов или до болка познат, ще ги зароби този път.
Изобщо сред най-пагубните характеристика на наложените в медиите нрави е неписаното правило да не се вадят кирливите ризи на „колегите”, защото такива си имаме всички. На този принцип вече цяла седмица българските медии отказват да се поинтересуват, да изискат дори, какво точно е казал ( срещу българския президент Плевнелиев) руският посланик Юрий Исаков в интервюто си за Дарик радио на 11 април, че се е наложило по-късно да размисли и да поиска да се самоцензурира. Дарик мълчи за изнесената в ivo.bg информация, знаейки много добре, че на базата на това разкритие на един блогър никоя медия няма да си „разваля отношенията” с най-голямата частна радиостанция, като задава неудобни въпроси с евентуален бумерангов ефект върху гузните им за подобни случки съвести.
Интересното е, че този път солидарно мълчат и интернет сайтовете, които обикновено парадират със своята разкрепостеност и свобода да задават всякакви въпроси. Явно руската мечка е взела страха и най-самохвалните имитатори на Боримечката!
Истината е, че безобразията на Пеевщината по-лесно могат да се изживеят заради тяхната забележима и относително кратко съществуваща бруталност, докато Блъсковщината е залегнала трайно в темелите на потъналото в световните класации българско свободно слово. Не случайно Блъсков така се гневи от телевизионния екран при поредното си телевизионно турне по въпроса за незавидното състояние на българската медийна среда. Не било вярно, това били западни инсинуации, които ни приписвали своите западните проблеми. Приема го като лична обида и е прав защото има личен принос за мизерията на българските медийни гласове както малцина други робовладелци на прехода.
Само едната му заслуга за налагането на манталитета на всеоплюването под общия знаменател „всички са маскари” чрез успешните му в началото на 90-те години т.н. часови вестници е достатъчна „заслуга”, която му отрежда водещо място в опростачването на нацията, приписвано на демокрацията като такава. Но има и още…
Доколко Блъсковщината се е възпроизвела в умовете и сърцата на стотиците журналисти, преминали през робовладелските му редакции, е трудно да се каже, но че продължава да се бори всеотдайно да (б)лъсне престижа на българската журналистика до пълното й катастрофиране, в това няма съмнение. За целта ползва често предоставяните му телевизионни трибуни за любимата си проповед: журналистиката не е нищо друго, освен занаят.
Тази философия на медийния Бай Ганьо на нашето време се илюстрира от покупко-продажбите на вестникарските мускали, много от които той е създал лично с отрудените си занаятчийски ръце през последния близо четвърт век. Защото за Блъсков стока са не само вестниците, но и човечетата, работещи за тях, които винаги е готов да нарита, ако не му се подчиняват.
Дали и този път ще му се позволят?
В рамките на иронията ще завърша тази кратка бележка по-най-безсилния начин за край на един коментар, който доминира в днешната българска журналистика: „ а дали е така, бъдещето ще покаже”!
Че какво друго й остава на бедната българска журналистика, която се е предала пред робовладелците, освен да се уповава на бъдещето, след като миналото на Блъсковщината непрекъснато я връхлита отново и отново като повтарящ се кошмар от настоящето?
Най-тъжното е, че ситуацията напомня по своята безизходица на вица от времето на „соца” ( както все по-често наричат почти умилително времето на узаконената несвобода): Лозунгът на въстаналите роби през робовладелския строй е „ да живее феодализмът, светлото бъдеще на човечеството”!
Хайде, почна се.
“Наредиха на евреите в Донецк да се регистрират!”
http://www.blitz.bg/news/article/262530
Не е по темата на статията и дано не е истина, а само опит за провокация.
Господин Инджев, ако вие не напишете какво е казал Исаков, явно никога няма да научим.Страшно става и тъмнината над България е все по гъста и зловеща.
Все пак една добра новина… Да я отразим подобаващо със стила на самия покойник от златните му години, олицетворявани от медийни гадини с ботанически и зоологически имена като Бор, Пор, Бреза, Коза и пр., и да възкликнем:
БЪЛГАРИЯ УБИ ТРУП!
Костов е виновен!
Малък реванш за простащината с която органът на рубладжийската милиционерщина зарази българското общество.
А сега – ето ви един представителен образец на мисленето и писането на “полезните /западни/ идиоти”. Това,впрочем, е една от малкото дефиниции на Ленин, с която (без ползата, разбира се) съм абсолютно съгласен. Следва ултралевичарският бълвоч на водещата американска “дълбинна еко-феминистка” Наоми Клайн. За другите й радикализми и другости се досещата- креслив активист-пропагандатор на демократите и специално- на Бараката, “алтернативно партньорство”, “Макейн-фашист”, “Че, Чавес-вива!” и пр. гадости…Та с тези идиоти как да се оправяме, те сега са на власт в САЩ!
http://www.kultura.bg/bg/article/view/22112
Не е виновен този, който яде баницата, а този, който му я дава, г-н Инджев.
Та и г-на Блъсков защо да не се възполз(у)ва от телевизионната трибуна, която му се предоставя на корем!
Този лъжец, който постоянно се опитва да надскочи себе си. С плоските си разсъждения кое, как и защо е станало. С демагогията си защо нещо може(ло) и/или не може(ло) да се случи. Елементарен човек, както повечето говорещи глави по медиите.
И на този човек (както и на мадам В., на другаряТ Волгин и подобните му русофили също, забележете) обилно им се предоставя медийна трибуна да бръщолевят каквото са им поръчали.
А журналистите, както впрочем и всички останали хора, няма да станат свободни ако не го желаят! Свободен човек насила не може да стане. Нито някой да го направи такъв. Свободен човек се бори (най-вече със себе си и собствените си страхове) да бъде.
Г-н Делян уж нямаше медии пък във вчерашната пресконференция г-н Лютви каза: …”Анормално е един политик, ако е решил да се занимава с политика, да има и медии”, сподели мнението си Местан и добави, че това е укоримо и в Европа не се гледа с добро око. Отправих СИЛНА ПРЕПОРЪКА – да се раздели с медиите СИ, ако иска да продължи политическата си кариера в ДПС, И ТЯ БЕШЕ ЧУТАа, заяви още Местан.
Преди седмица майката на Пеевски Ирена Кръстева обяви официално, че се разделя с медийния си бизнес и продава “Нова българска медийна група” (издаваща вестниците “Телеграф”, “Монитор”,”Политика” и др.) на регистрирана два дни преди това ирландска фирма.”… А колкото до мълчанието на Дарик, мисля че кучето е заровено тук:
http://www.blitz.bg/news/article/57217
Собствениците на “Дарик радио” и агенция “Фокус” са били ченгета
И когато в Европа не се гледа на нещо с добро око, какво прави в листата на ДПС такъв човек? Или ние сме в Анадола може би си мисли Местан, и тук на тези неща се гледа с “добро” око? (В интерес на истината аз не знам как се гледа в Анадола на това, просто така ми дойде на върха на пръстите:).)
Мда-а, след радостните новини за патока тази дойде за баланс и неутрализиране. Е, не може само хубави неща да се случват в РъБъ. Партсекретарят Блъсков, който стана нарицателно на комун-милиционерската ни преходна журналистика, има много лични заслуги тая последната наистина да се явява втората най-древна професия. Питам се прочее Блъсков като жрица на професията ли се явява, или като pimp? Но, г-н Инджев, в някои случаи, колкото по-зле, толкова по-добре, може би Блъсков ще похарчи и последното останало от окраденото в началото на прехода, кепенците на покритите с позорна слава марки “Труд” и “24 часа” (за новите каквито не са) ще хлопнат, после ще дойдат нови хора и ще почнат да градят начисто. Знайно е, бивш милиционер, бивш комунист и бивш негър няма. След погребението може да сме свидетели на раждането на нещо ново, чисто и истинско. А и Възкресение иде, знае ли човек? Лично аз съм оптимист, защото просто светът на блъсковщината няма бъдеще. Респект!
Стари муцуни-реанимирани,прашасали и проскубани,вонящи.Наглеци.”Докога все така ще якараме?Докога?”
Аз вестници не чета, но тъжното е, че единсвеният човек, на когото се оповавам и разчитам да прочета нещо смислено, когато се случват по-големи политически събития, то това е блогът на Иво. Уви, Иво е като последният бастион на здравият журналистически разум у нас…
Да бяха само вестниците… Миналата събота в рубриката на предаването по БНТ “Животът и други неща” наблюдавах нещо (както би казал Дикофф) уникААлно: т.нар. пресклуб, четиримата гости в който бяха на едно и също мнение по всички разглеждани въпроси. Сред куриозните им колективни изводи от несъстоялата се (поради липса на различни мнения) дискусия бяха например, че номинацията на Делян Пеевски за кандидат-евродепутат не е никакъв проблем, за разлика от плагиатския предизборен клип на РБ. Написах критичен коментар към всичко това на сайта на предаването, който коментар впоследствие изчезна, а и повече не бях допуснат/а да коментирам там. Изобщо, блъсковщината обилно е посята в българските средства за масова дезинформация. Bсе повече се убеждавам, че следенето им е чиста загуба на време. Откакто следя само ivo.bg се чувствам много по-добре информиран/а за важните събития в БГ, отколкото когато следях и други български “медии”.
И аз вестници не чета, с изключение на “Стършел”. А сега на “Шипка” 6 още е карикатурната изложба и има доста сполучливи попадения. Препоръчвам на съмишлениците да не я изпуснат, има защо. И весели празници, приятели!
Блъсков??? Това е една от най-отвратителните “мутри” в българските медии през т.н.преход.
Той е един от тези, които допринесоха твърде много за опростачването на народа и за омаскаряването на всичко свято и положително случило се през този период.
Нещо не мога да разбера жалейката по “Труд” от страна на е-вестник, лично аз нямам спомен да е бил кой знае какъв антипод на простотията Блъскова, която се лееше от часовите му издания. Тошо Тошев + пантофени интервюта = в-к “Труд”… Да не говорим пък за откровено некрофилския “Нощен Труд”.
“”Професионалистът” Блъсков беше един от първите профанизатори и опростачители на българското печатно слово в ранните години на демокрацията. Той пръв оплеска търпящата всичко вестникарска хартия с жаргона на чалгата, на “разведката” от съветски тип, на лъхащия на пот и стероиди балкански мачизъм. Спомням си фатмашките му подигравки по адрес на “психоаналитика” Филип Димитров (“психоаналитик” беше използвано с дебелашко намигване, сякаш означава психар, куку или поне педи); спомням си гаврата му със синята идея, на която беше кръстил колата си – Мерцедес S класа, с която се фукнявеше по чалготеките, докато му писна и си я запали, за да й вземе застраховката.
Петю Блъсков е журналист, колкото Слави е Летърман, колкото Алисия е Уитни Хюстън, колкото Кобзон е Франк Синатра. Той е ерзац, менте, отровен двойник. Той е символ, емблема на подмяната. Изкарването на такава амортизирана кукла от нафталина е признак за безсилието на кадровата банка на ДС.”
Приятели, затова и обявих преди години блогът на Иво Инджев за нашата БТА! Желая ви приятно посрещане на Великден!
Моето семейство вестници не чете.
Купуваме всяка седмица само в-к ‘Стършел’.
Блъсков, тъй нареченият “Петьо-сопола”
има празен апартамент за продан, намиращ се на ул.”Юрий Гагарин”.
А за останалите дето нямат нищо за продан предлагам тези “Надеждици”:
/ Из тетрадките на Радой Ралин/
–––––– НАДЕЖДИЦИ ––––––––
1.
За да можем да ядеме
робството ще въведеме.
2.
Дано бъде благодетел
бъдния робовладетел.
3.
По всички кюшета
витаят ченгета.
4.
Злоби и охрани,
глоби и забрани.
5.
Харесват само свободата
на ближния да съблазниш жената.
6.
България спечели приза
за най-неизлечима криза.
@ Georgi Nikolov
Поздравления за чудесния коментар!
Ако някой от колегите е пропуснал този много интересен анализ:
http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/04/18/2284582_germancite_triabva_da_se_oturvat_ot_romantichniia_si/?ref=yellow_fp
Стамбо, благодаря но съм сложил изрично кавички. Не е мой. Имаме съмишленици и на други места.
Предстои канонизирането на папа Йоан Павел II за Светец. Алилуя! Папата който изрече; ” НЕ БОЙТЕ СЕ…”
Със своето обръщение към хората живеещи по принуда в комунистическия лагер, той развали “ПЪЗЕЛА НА НАДЗИРАТЕЛИТЕ”.
Не случайно ТЕ изпратиха убиец за него, както в безброй други случаи! Днес, маскираните информационни издания, през чиито маски стърчат “косми от веждите на Брежнев” опитват да опростачат
Светото Канонизиране, но аз имам един “лакмус” на който пише АНТИ-ЕВРОПЕЙСКИ ВНУШЕНИЯ и МЕЧЕШКА ПРИСЛУГА, като го топна в текста и стане ли червен лакмусът- работота е ясна.
За всяко нещо в този свят, намерило слава в едно приложение, при използването на тази слава, по целесъобразност, за форсиране на друго приложение, крахът настъпва много бързо. Справка – православието, бизнеса на Газпром, футболът “тики-така” и журналистиката! (максима на агенцията ЕЖК, Една Жена ми Каза).