Българите бяха лъгани дълго, включително от мастити български историци, за неприкосновеността на съветските паметници в България.
Измамата със спекулациите продължи от пролетта на 1993-та, когато влиза в сила договорът за сътрудничество с Русия, до 27 ноември 2010 г., когато този договор най-после беше обнародван за първи път ( в ivo.bg). Оказа се, че си отлежава кротко в „Държавен вестник” и само трябваше да бъде „изровен”.
Идеята на нелепата игра на криеница беше неведението на заблудените българи да бъде използвано за примиряване със свършения факт на съветската окупационна маркировка, а договорът служеше за оправдание. Говореше се наизуст за него, цитираше се как той забранявал, обобщаваше се от телевизионните екрани, че нищо не можем да направим „заради договора” и изобщо той беше употребяван дори от професионалните историци като (мнима) юридическа база за защита на русофилските позиции в България.
Сега приключи още една дълга манипулация по прехвърляне на отговорността кой би трябвало да стопанисва и съответно да отговаря да го има или например най-големият жалон на окупацията в България, както проф. Любомир Далчев нарича всеки един от съветските монументи в България. Юридически екип доказа най-после, че именно Софийската община е стопанинът на нещото, което официално се нарича Паметник на съветската армия ( в Княжеската градина) и така лишава от възможност за нови маневри по въпроса на властите към кого трябва се обръщаме с исканията си спрямо статута на това творение на колониалната администрация на СССР от 50-те години на миналия век.
Преди да се запознаете с аргументите на юристите, които прецизират окончателно отговорността за колоборацията с днешна Русия на Путин по отношение на охраната на покойния съветски престиж насред българската столица, ето още едно напомняне за самия договор, който по никакъв начин не забранява на България, а следователно и на София, да се разпорежда на своя територия с наследството на съветския комунизъм.
Русия демонтира СССР – да го направим и ние тук!
By Иво Инджев
ноември 27, 2010
Като автор на многобройни статии по темата и като член на Инициативния комитет за демонтиране паметника на съветската армия в София ( позволете едно шеговито съкращение на термина “Демонтиране Паметника на Съветската Армия” – ДПС…а?), публикувам юридическа основа за размисъл. До момента в глобалната мрежа отсъстваше документална следа за наличието на договора на български език. С частичното оповестяване на неговите клаузи, които имат отношение към въпроса, се надявам поне частично да компенсирам тази информационна дискриминация.
Договор за приятелски отношения и сътрудничество между република България и Руската федерация
( ратифициран със закон на Народното събрание от 03.11.1993 г., публикуван в “Държавен вестник” бр. 102 от 1992 г. Обнародван в “Държавен вестник” бр. 42 от 1993 г. В сила от 1.04.1993 г.)
Република България и руската федерация ( наричани по-нататък “договарящи се страни”),
основавайки се на традициите на приятелските отношения между народите на двете държави и на положителния опит на тяхното сътрудничество,
отчитайки дълбоките политически и икономически промени в двете държави, в Европа и в света,
ръководейки се от общоприетите принципи и норми на международното право, преди всичко от устава на Организацията на обединените нации,
потвърждавайки своята привързаност към задълженията, поети от тях в рамките на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в съвета на Европа ( ОСССЕ),
признавайки необходимостта от развитие и усъвършенстване на правната основа на двустранните междудържавни отношения,
убедени, че развитието на равноправни отношения на сътрудничество между тях отговаря на интересите на техните народи,
водени от желанието да придадат на тези отношения съвременни измерения и да ги развиват на нова основа,
се договориха следното:
Член 1
Република България и Руската федерация ще развиват своите отношения в дух на приятелство, доверие и взаимно уважение.
Договарящите се страни ще се ръководят последователно от принципите на суверенното равенство, неупотреба на сила или заплаха със сила, нерушимост на границите, териториалната цялост, ненамеса във вътрешните работи, зачитане правата на човека и основните свободи, равноправие и правото на народите да се разпореждат със своята съдба, добросъвестно изпълнение на задълженията, добросъседство, партньорство и сътрудничество.
Договарящите се страни ще съблюдават принципа на свободен избор от всички държави на пътя на своето политическо, икономическо и културно развитие в съответствие с волята на техните народи, изразена в резултат на свободни и справедливи избори.
член 14
Договарящите се страни се задължават да полагат нужните грижи и да предприемат необходимите мерки за запазване на намиращите се на територията на руската федерация ценности, свързани с историята и културата на България, както и за намиращите се на територията на Република България, ценности, свързани с историята и културата на Русия, а също така и за военните гробища.
До гробовете на руските граждани на територията на България и до гробовете на българските граждани в Русия ще бъде осигурен свободен достъп.
Договарящите се страни ще се консултират за мерките, които те считат за целесъобразно да предприемат относно обектите, упоменати в настоящия член.
Член 17
Настоящият договор подлежи на ратификация и влиза в сила от деня на размяната на ратификационните документи.
Настоящият договор се сключва за срок от 10 години.
Неговото действие се продължава автоматично за всеки следващ петгодишен период, ако никоя от договарящите се страни не заяви в писмена форма своето намерение да го денонсира най-късно една година преди изтичането на съответния срок на действие.
Съставен в София на 4 август 1992 г. в два екземпляра, всеки на български и на руски език, като и двата текста имат еднаква сила.
За Република България За Руската федерация
Желю Желев Борис Елцин
Президент на руската федерация
Президент на Република България
И така, ето го! Ето го нещото, с което ни плашеха през годините – нямали сме право да “посягаме” на паметника, защото той бил защитен от международна спогодба! Твърде много български патриоти, възмутени от очевидната лъжовност на съветската символика, която няма нищо общо с гибелта на червеноармейци в България ( каквито няма) се хванаха на тази лъжа, примираха се и се обезкуражиха, което и е била целта на манипулацията. Тя пожертва петолъчката над Партийния дом, но успя да се пребори да оцелее многократно по-крещящият комунистически символ от цимент и чугун в гигантски размери спрямо всичко подобно наоколо, за да ни напомня нашата безпомощност пред (уж) бившите ни господари. С една основна цел: продължаващо подчинение и унижение на българския народ.
Не е нужно човек да е юрист, за да забележи, че по силата на този договор България е в пълното си право да променя “мерките, които те считат за целесъобразно да предприемат относно обектите”, упоменати в член 14 и според който България дължи на Русия само консултации по въпроса. Русия пък, ако не е съгласна, няма право да заплашва със сила по никакъв повод – поела е такъв ангажимент в договора.
На българско намерение за демонтиране на паметника със сигурност ще бъде възразено с твърдение, че той попада в категорията “ценност, свързана с историята и културата на Русия” ( на Русия, а не на СССР?!). В такъв случай от Русия и от говорителите на нейните интереси в България, ако тя продължава да припознава като такива защитниците на сталинизма и неговата символика, ще трябва да бъде поискано да обяснят как един паметник на несъществуващи жертви има право на съществуване при очевидния факт, че той увековечава единствено пожертваната пред комунистическата диктатура българска свобода. Защото иначе няма как да бранят правото на болшевишкия знак да вирее в центъра на българската столица като “военно гробище” . За такова, с цялата условност на легитимността на погребението (заради факта, че отново не става дума за загинали в България хора), може да претендира някоя костница, но не и въпросният монумент в сърцето на българската столица.
До костници и до военни гробища едва ли някой ще претендира да бъде ограничаван достъпът- още по-малко пък до руски костници и гробове. Че други има ли? Съветски няма как да има, защото тук не са водени боеве, тъй като България е единствената държава в Европа, посрещнала миролюбиво съветската армия на своя територия. Но въпреки това е не само окупирана, но и наказана с комунизъм наравно с държавите, които са се съпротивявали на съветската армия. Наказана е за десетилетия напред и точно това олицетворява символът с вдигнатия автомат.
Във всяка държава, където има загинали съветски войници и офицери, а те са милиони по бойните полета на Европа, паметниците на съветската армия са костници и военни гробища. У нас те са само и единствено символи на отхвърлената от живота, международното право и законодателство комунистическа идеология и са построени върху костите на избитите в условията на съветска окупация десетки хиляди българи.
От договора е видно, че България и Русия отчитат “дълбоките политически и икономически промени в двете държави, в Европа и в света”. Нима тъкмо провалът на комунизма, илюстриран от забраната на КПСС от президента Елцин буквално месеци преди подписването на този документ, не е именно онази промяна, която трябва да се отчете в отношението към монументалната лъжа с паметника? И не следва ли от този факт, че двете страни наистина трябва да “признаят необходимостта от развитие и усъвършенстване на правната основа на двустранните междудържавни отношения”, като погледнат на съветското натрапничество по нов, включително в правно отношение, начин?
А след като двете страни са “убедени, че развитието на равноправни отношения на сътрудничество между тях отговаря на интересите на техните народи” и са “водени от желанието да придадат на тези отношения съвременни измерения и да ги развиват на нова основа”, не би ли трябвало да бъде милостиво позволено на българския народ да се отърве от една голяма лъжа, особено арогантна в нейните “съвременни измерения”.
Тук дори не става дума за денонсиране на договора, макар и това да е предвидено като възможност при съответното уведомяване. Тъкмо обратното: той трябва да бъде спазен в частта, която говори за суверенното право на народа да решава съдбата си и която по никакъв начин не накърнява права на друга държава – в случая несъществуващата СССР.
Така че, хайде да спазим договора си с Русия и да демонтираме своя СССР на българската територия така, както те го демонтираха на тяхна!”
За да няма още „недоразумения”, във връзка с въпроса дали съветският тотем в центъра на столицата не е все пак „ културна ценност” Софийската община беше попитана с писмо от Инициативния комитет за становище и получи също така официален писмен отговор от земестник-кмета Тодор Чобанов, че паметникът не е културно-историческа ценннос.
Ето че сега е спускан и балона с прехвърлянето на отговорността между властти по отношение на горещия съветски картоф.
Паметникът на съветската армия е общинска собственост
Гражданска инициатива за демонтиране паметника на съветската армия (ГИДПСА)
Екип от юристи към Гражданската инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия направи обстоен анализ на документите, свързани със статута на паметника, както и съответно на решенията и действията на отговорните институции по въпроса. Представяме на вашето внимание изводите от този анализ.
1. Паметникът на съветската армия е общинска собственост – това e на основание Закона за общинската собственост, с приемането на който (още през 1996 г.) беше дефинирано разделянето на собствеността на държавата от тази на общините. Съгласно § 10. (1) от ПЗР на Закона за общинската собственост: „С влизането на закона в сила преминават в собственост на общините обектите, изградени с държавни средства, предоставени на бившите народни съвети, или с доброволен труд и средства на населението.“ – т.е. имоти, предоставени на общините за стопанисване и управление до 1996 г. се считат тяхна собственост по силата на закона. Тъй като с Акт за държавна собственост от 1947 г. ПСА и имотът, върху който се намира паметника, е предоставен на СГНС (със заповед на Министерство на културата от 1955 г.), то на основание 10. (1) от ПЗР на Закона за общинската собственост той е общинска собственост.
В писмо-отговор на областната управа до нашата инициатива това също се признава – че ПСА е на Столична община. Областният управител няма вещни права върху тази „ценност“.
2. За ПСА не е съставен акт за публична държавна собственост (признава се директно в писмото от областната администрация) – това, че има АДС от 1947 г. (когато паметник не е имало) не го прави държавна собственост, както се намеква в писмото. Напротив, именно в АДС от 1947 г. е отбелязано, че имотът е предоставен на Столична община и следователно, считано от 1996 г. той е общинска собственост (вж. т.1 по-горе).
3. Позоваването на чл.17 от Конституцията в писмото на областната управа е напълно несъстоятелно! В Конституцията са дефинирани единствено обектите – ИЗКЛЮЧИТЕЛНА държавна собственост. Публичната държавна собственост се определя само със закон или с акт на МС. Следователно един имот придобива статут на публична собственост на държавата само ако това е предвидено изрично в закон или е приет акт на Министерски съвет за това. В този смисъл констатацията в писмото на областната управа, че не е нужен АДС, за да придобие ПСА статут на публична собственост е вярна (АДС само констатира факта на собствеността, не я учредява). Горното обаче поставя въпроса, по силата на кой закон ПСА е обявен за публична собственост! Според писмото на Областната управа, основанието е в §12 от Закона за културното наследство. Но както сме коментирали и друг път, ПСА не е регистриран като паметник на културата в законния 3 годишен срок и няма статут на такъв, следователно не би могъл да придобие статут на публична собственост по силата на този закон. Към настоящия момент няма данни и Министерски съвет да е приемал решение за обявяване на ПСА за публична собственост. Следователно нито едно от условията, предвидени в закона за възникване на публична собственост, не са налице по отношение на ПСА.
С оглед на горните факти, следва да се заключи, че към настоящия момент ПСА е собственост на общината и няма публичен статут. Решението какво ще се случи с паметника зависи изцяло от общината.
По отношение действията на Столична община през последните години, касаещи статута на ПСА:
1. Договорът, подписан между Областния управител и кмета, няма никаква правна стойност от гледна точка определяне на кого принадлежи правото на собственост.
2. Заповедта на Областния управител от 2004 г., с която се отменя Акт за общинска собственост, издаден през 1997 г. е напълно незаконосъобразна. Общината е трябвало да обжалва тази заповед, но очевидно не го е направила и тя съответно е влязла в сила. Мотивът, с който е отменен АОС от 1997 г. е формален – че не е спазена процедурата за отписване от актовите книги на старите АДС. Следователно при желание от Столична община, Областният управител може да бъде сезиран отново сега като се поиска отписване на имота от книгите за държавна собственост. Ако Столична община получи отказ от Областната управа да отпише имота (например на основание абсурдните мотиви, че ПСА е публична държавна собственост на основание чл.2 , ал.2, т.5 от Закона за държавната собственост), този отказ може да се обжалва пред съда и според юристи би трябвало да бъде отменен. А трябва да бъде отменен, защото официално ПСА не е културна ценност по сега действащия закон, същият не е обявен за публична държавна собственост по силата на решение на Министерски съвет и съответно по всички правила на Закона за общинската собственост е общински имот.
Цитираме тук чл.2, ал.2, т.5 от Закона за държавната собственост, на който се позовава Областният управител в заповедта от 2004 г., за да твърди, че ПСА е публична собственост, за да илюстрираме несъстоятелността на твърдението в писмото на областната управа:
„Публична държавна собственост са: 5. имотите от национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване, определени от Министерския съвет;„
3. АДС от 1947 г. – това е актът, в който имотът е предоставен на Столична община и въз основа на това и по силата на Закона за общинската собственост Столична община има право да претендира право на собственост.
5. АОС от 1997 г. – той е отменен със заповедта на Областния управител от 2004, която е влязла в сила.
От горните действия на общинската и областната администрация следва да се заключи, че е налице спор за собственост между държавата и общината по отношение на ПСА, като до момента Столична община не е действала достатъчно активно, за да защити правата си, които има по силата на закона. Този тип спорове би следвало да бъдат решени в съда, за целта обаче съдът трябва да бъде сезиран от Столична община – това е субектът, който има правен интерес да води съдебния процес.
Следователно всичко зависи от общината в момента и доколкото има политическа воля да се води тази битка. Единственият начин, според мнението на юристи, ПСА към настоящия момент да стане публична държавна собственост, е решение на Министерски съвет.”
——————————————————————————————
Налага се тъжната констатация, че вече четвърт век столичани упорито избират кмет и общинари, които се афишират като антикомунисти ( т.е. противници на СССР със сигурност), но всъщност се съобразяват ако не от сърце, то със съветофилско-русофилския натиск, който блокира намеренията дори на онези единици сред тях, които искрено са поставяли въпроса за демонтирането. В замяна на своята преданост към дясното, софийските избиратели биват системно мамени от “десните” им избраници.
За протокола ще напомня, че Русия удари реваншистки по масата за първи път по времето на кмета Софиянски, който много скоро започна да демонстрира извънредно топли отношение с московския мафиот Лужков ( не се притеснявам да го наричам така- през септември 2009 г. кметският му мандат беше брутално прекъснат от самодържеца Путин именно с такива обвинения). От тогава датират особено ласкавите грижи за здравето на монументалната демонстрация на съветско величие на пъпа на българската столица. Полицейски патрулки обикаляха денем и нощем по заповед на кмета, докато столичаните и гостите на столицата отвикнат от тригодишния порив да изразяват отношението си към съветския колониализъм с боя върху паметника, както бяха правили без страх и притеснение цели три години.
Дългогодишното управление на „десните” гербаджии имаше в това отношение същия ефект. А трябва да са били наясно с отговорносттта по общинска линия, колкото и да са увъртали преди! Разбрах го в разговора с премиера Борисов, когато той ми се обади по телефона на 28 март 2012 г., за да ме омайва с информация за спирането на АЕЦ „Белене” като форма на подкуп към моя милост, който се предполагаше да се поласкае от вниманието и да спре критиките си към него. На изненадващия ми въпрос какво смята да прави за премахването на този паметник, той беше лаконичен, но достатъчно ясен ( преразказвам кратко част от разговора, цитиран в книгата „Премиер на РъБъ” 2013 г.): „оставил съм този въпрос на Фандъкова, а и не искам да дразня Путин докато траят преговорите за газа”.
Целият свят вече разбра кой е Путин и как използва газа за агресивните си цели, но тук „дясното мнозинство” продължава да се спотайва. Което потвърждава за сетен път, че т.н. дясно управление на София е просто част от мимикрията на русофилския пейзаж, който наблюдаваме и в парламента.
В договора става пъпрос за техните некрополи, а кой го е грижа за гроба на генерал Иван Колев, които е потрошен от вандали?
На изкуствоведите е ясно, че мисията на социалистическото изкуство беше да смазва и подчинява обикновенния човек. Не е случайна тази ЦИКЛОПСКА архитектура и пластика на паметниците от това време.
Те не трябва да се унищожават, защото са история, но могат да бъдат събрани всички в избрана за целта местност която да се нарича -ЦИКЛОПСКИ ПАРК от времето на КУЛТА!
За съжаление това показват фактите! Няма български политици на които да им стиска да бъдат българофили! Да не говорим пък да защитят национален БЪЛГАРСКИ интерес. И то срещу Москва!
Въпросът е – ще доживеем ли появата на такива политици???
Вярвам, за всички вече е очевадно ясно, че един от основните /ако не и първият/ индикатор за това доколко демократична, дясна, антикомунистическа, проевропейска и прозападна е всяка политическа сила и евентуално нейно бъдещо управление, трябва да бъде категоричното й и недвусмислено отношение към всички символи величаещи шумкарщината, 23-то септемврийските и 9-то септемврийските събития, димитровщината, тошовщината и съветския болшевизъм!
В съответствие с действащия ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН /ДВ, бр 37 от 05,05,2000/, всички гореупоменати символи следва да бъдат обявени за противозаконни и ПРЕМАХНАТИ!
Прав си, Георги, бившите ни съ(конц)лагерници отдавна го направиха! Особено ми хареса като решение Будапещенската гробница на комунистическите скулптурни уроди като нашия в София. Но като знаем, че на власт сега в България е проруска шайка (БСП-ДПС), парламентарно подкрепяна от чисто руска шайка (атака), а парламентарна опозиция е крипторуска шайка (ГЕРБ), като пък за влизане в парламента се гласи една полуоткровена проруска шайка (ББЦ)в конкуренция с една върла руска шайка (гоцэ-кальфын), още по-върла руска шайка (фронт какъв беше там)-изгубих ги вече!-ти е ясно, че няма да дочакаме сриването на позорното чучело на смрадливия монголоид с шмайзера насред “европейската” ни столица, управлявана от криптопроруска шайка, която …, виж последователността по-горе!
Ами, за съжаление, сред политиците просто няма мъже, а само … И у нас , и на Запад.
Поздравления за гражданската доблест!
Напълно подкрепям тезата на г-н Ангелов. Може и билетчета да се късат за посещение в този парк – само за представители на БКП, ДПС, Движение Русофили, “Че Гевара” и тем подобни. От време на време акумулираните средства може да се ползват за one way билети на представители на русофилистичната шайка по инициативата “ЧЕМАДАН-ВАКЗАЛ-РАССЕЯ”. Може да почнем с др. Людмил Ангелов (не пианиста), едно нещо, което е русофилистично нищо, но вместо да фили рассеята в рассея, все гледа да се бута около някоя копаня на “мръсния капитализъм”, в момента на Американския университет в Горна Джумая.
Респект и светли празници, г-н Инджев!
Не ни е виновен Запада, че ние сме си мухльовци и по избори и по протести. Защо все едни и същи са на власт? И защо на протест за събаряне на МОЧА сме толкова малко? Очаквах да се задръсти цялата околност от хора, а полицаите май се оказаха повече от нас. Започвам да губя надежда, че ще се преборим.
Пожелавам си България без комунисти и комунистически символи!
….И Слава на Героите ни като генерал Иван Колев!
Колкото и да е странно на някои “българи” мястото на ПСА не е в Княжеската градина, а в музея. Ако беше гробница-мълчок. Крайно време е да се възстанови градината и старсите да утихнат както си му е редът. Взривиха мавзолея на ГД-Исаков къде беше да протестира?
С политици нищо няма да стане. Вижте тук какво стана в Невада миналата седмица, когато BLM (Бюрото за мениджмънт на земята) се опита да действа по путьоновски.
http://intellihub.com/bundy-ranch-standoff-video-media-doesent-want-see/
@Борето
Доживяхме. Името му е Иван Костов.
На местото на МОЧА трябва да се възстанови детската площадка /естествено с международен конкурс/, унищожена за да бъде построето това недоразумение. Светли празници за всички блогери обичащи България, и най-вече на нашия сърцат домакин!
Живот трябва да се живее, така че след смъртта, хората са се страхували от вашия паметник!
500 S&W,да не се окажем комшии?Благодаря за линка.Весели празници на всички!
В тези няколко дни Русия доказва своята същност.
Русия иска ли война?
Руснакът иска ли война?
не питай тази тишина,
в която братските могили
войниците са приютили.
Ти за това попитай тези,
които в цинкови ковчези
тук от земи съседски влачат
стариците да ги оплачат.
Попитай храбрите момчета,
които днес из Кремъл шетат,
с пагона си го украсяват
и сопа „мирна” там развяват.
Литовец питай и поляк –
за тях кошмарът е руснак,
попитай пролетта във Прага
как мир със сила се налага.
Унгарците попитай как
войникът руски в руски танк
из Будапеща мирно гази
от тях мира за да опази.
Ще ти отвърне побелял
финландец доста остарял
как „мирно” руската войска
там зиме драпа през снега.
И братът белорусин даже
намерил би какво да каже,
че на изгаряща цена
дари им братството Москва
когато с ордата си зла
Суворов палеше села.
Попитай техните поля –
кръв непокорна ги поля.
Попитай ти Украйна братска
защо от любовта славянска
и от прегръдката на брата
защита търси днес при НАТО.
Миролюбивият Иван
обстрелваше Афганистан
и в градове, и във села
не мир донесе, а беда.
Деца, вдовици във Чечня
руснакът иска ли война
попитай и ще чуеш сам
руснак как „миротворства” там.
Грузинец винаги щастлив
през сълзи днес ще премълчи,
че от съсед „миролюбив”
сега земята му гори !
„Руснакът иска ли война?” –
от Литва питай до Китай
съсед дали един поне
ще отговори твърдо: „Не!”
Докато четях договора за “приятелски отношения” си помислих , че не е лошо да бъде преведен още веднъж на съвсем български по повод на едно “зачитане” , едно “съблюдаване” , едно “считане” и едно “упоменаване” . Ама комунисти , викам си – кой знае докога ще плямпат на оригинален съвецки .
Обаче чета по-надолу и “ай , какво да видя” – екипът от юристи към ГИДПСА почти поведе в резултата с две “считанета” , един “настоящ” и едно “касаене”(брои се за две).
Войската може и да се отърве някой ден от “чохлите”и “яшчиците”, но българският административен език е като че ли осъден задълго да си остане съвецки .
Ей , дали наистина е вярно , че говорането е свързано с мисленето… Пу! Пу! Дано не е .
@R. Winford, no problem. Аз съм в централен Тексас. Много ми се искаше да отскоча и аз до Невада, да се присъединя към патриотите, но нямаше начин да си оставя бизнеса. Нали трябва работещите да изкарваме достатъчно, за да може да издържаме и гласоподавателите на обамата :-).
Въпреки обективния анализ на статуса на паметнициите на съветските агресори на територията на Република България,всичко попада в зоната на наивността.
Демонтирането на тези паметници,а не само този в София може да се реализира само при единственото условия,ако властта в страната не е комунистическа.И няма никакво значение чия е собствеността на тези паментици в правно отношение.Дали ПСА е собственост ан Столична община,или на община Малко Търново.Или на кметство Кулата на българо-гръцката граница.Не бива да се смята за надеждна предпоставк факта,че Софийска община е юридически собственик на ПСА в София.
В България всичко е собственост на комунистическата партия,която е узурпирала всички възможни институции и държавно-властни структури.
Дори някоя община да издаде заповед за демонтаж на някой паметник,тази заповед не може да влезе в процес,защото Изпълнителната власт е в ръцете на комунистическата партия.Отделно от това,обикновените комунисти ще блокират изпълнението на подобна акция.Нали Червенкова и бембекова и милионите червенквоци няма да стоят със скръстени ръце,ако дойф=дат крановете и хилтитата.
Паметниците могат да бъдат разрушени единствено ако комунистите бъдат свалени от власт и на тяхно място се поставят антикомунистически сили.
Мнозинството от българските журналисти и публицисти,които правилно третират случая са много слаби в практическо отношение.Няма нито писатели,нито поети,нито художници и пр.,които да ги подкрепят.Повечето стъпки са само добронемерени и в границите на пожеланието.
Паметниците могат да бъдат демонтирани само от силна васт и силни фактори.
Президентът на страната все още няма радикално мнение по въпроса,както и предишните президенти,които бяха слуги на комунистическата партия.
Щом като първия президент г-н Жельо Желев не направи нищо по този повод,няма никакви изгледи това да бъде реализирано в днешни дни.
Мнозинството от народа или не се интересува от този проблем,или застава на прокомунистически позиции.
В помощ на тази логика може да се ползва книгата на г-н Инджев ‘Течна дружба’.
Както съм казвал преди,тази книга не е за четене,тя е за изучаване. Когато се разучи от мнозинството от народа,истината ще се разбере,но за съжаление,няма да се появи,защото медиите са стриктно подчинени на комунистическата партия.Засега не е познат комунист,който да се залага за демонтирането на паметниците.
Като последен фактор може да се посочи тзои,че мнозоинството от достойните хора-антикомун исти се отчаяха от всичко и не проявяват никаква антикомунистическа дейност.
ПАМЕТНИЦИТЕ НА СЪВЕТСКИТЕ ОКУПАТОРИ МОГАТ ДА БЪДАТ ДЕМОНТИРАНИ САМО ОТ АНТИКОМУНИСТИ.
Коментарът ми е подкрепен задочно от първия абзац на г-н Инждев след текста на гражданска инициалтива:’Налга се тъжната констатация….”
ДАНО БЪЛГАРИЯ ВЪЗКРЪСНЕ –
ПИЛАТ ПУТИНСКИ ДА ОТБЛЪСНЕ!
Срам и позор за софийските общинари!
500 S&W,напълно съгласен с това ,че някой трябва да рабори , за да издържа гласоподаватилите на Обама 🙂
ББ е страхливец.
Да напомним,че Южен Поток започна при ГЕРБ !!!
В нашия град бе демонтиран и преместен паметника на съветския войник от центара на града ни.ПО ЗДРАВ!
Ivo , ti si shvanal tochno tipaja na GERB i samo te sega mogat da biat komuniagite, no moje bi NE ISKAT !! Kato Kostov na vremeto , moja da zabrani BKP-to, ne se napravi na banishorski tarikat i se spotai na chervenata trapeza !! Jalko !!
ИЛИЯ ПАВЛОВ-ЖИВИ,
Кой е този град-патриот?
Илия,кой е вашия град,където паметника на съветските окупатори е преместен?
Кога е преместен и къде е в момента?
Стефане,точно това “дано” ни държи на комунистическото “дъно”.
Тези,които дадоха живота си срещу комунистическата сган не са използвали тази дума.
Както и да го усукват тези паметници са едно противоречие по само себе си.
1. Първо те не са български, защото са направени по заповед от КПСС.
2. Второ те са изпълнени от БКП, която от създаването си и досега се ръководи извън България. Никой от нейните ръководители не би могъл да съществува без одобрението на Москва.
3. Съветски съюз не съществува, защо съветските войници трябва да се пазят?
4. Съветските войници нито са се били в България, нито са защитавали български интереси.
4. Това са жалоните на една окупация и срам за най-голямото клане извършено в България от наети българи под чужд контрол.
5. Фантастично е да се пребоядисват като “руски”, след като при тяхното създаване Русия не съществуваше като независима държава.
6. Ако говорим за принос към втората война, сто хилядна Българска Армия се би девет месеца от 2 септември 1944 г. до 9 май 1945 г. и много българи загинаха без капка признателност от Москва или управляващите българи. Паметници или история за тях няма, но за тези които не са воювали, има колкото щеш с най дебели лъжи и оправдания.
7. Единственото оправдание, е да се насърчават бившите членове на “несъществуващата” БКП, че войниците, които ги качиха на власт са тук да ги пазят, за да имат пак властта в ръцете си. Разбира се Москва както в миналото, така и сега разчита на тях.
Пропуснах последната точка.
8. Русия губи най-много с поддържането на тази мафия, която се кълне в верност пред руския посланик вече няколко поколения, но пращат децата си на запад и те ползват с всички западни облаги. С разчитането на поддръжката на тези мошеници, Русия загубва и последния си добър образ, който би могла да създаде.
Сбогом, братя…
Няма как… Насила хубост не става.
Ние не искахме да ви давим, искахме само да ви прегърнем… но не можахме да ви направим щастливи. През седемстотин години България изобщо я нямаше на световната карта. Знаете това. Но това е минало.
Ами сега… Не ви ли е срам?.. Няма нужда да отговаряте. Имате само една омраза… Добре, Бог да ви прости! Благодарност е непоносим товар за нежните души. Не струва! Разбираме всичко. Обаче ние и сега много ви обичаме – руснаците не се предават…) Бъдете здрави и щастливи с новите си роднини: американците,турците и (разбира се!) германците!..
Бог да ви закриля!
Гудбай и спасибо за кириллицу!
само за пълните олигофрени не е Ясно че ГЕРБ е една от многото про-руски партий борещи се за кокала подхвърлян от батюшката им путин. ГЕРБ е антибългарска партия както са АТАКА, БСП, и ДПС. не можем да се надяваме че про-руска партия ще отстоява български интерс. Толкоз.
Премахването на съветските монументи на територията на България е необходимо като слънцето и въздуха за възраждането на съспаната ни от русколюбещи безродници родина.
Към SS:”Сбогом, братя……..”
“На две могили стояли двама шопи и пасели овцете си.
-Вутее-провикнал се единият- – Чу ли?…Русняците ошли у космоса!
-Ама сите ли бе?-долетял ответът”.
SS(DS – кого ще заблуждаваш) , като чуя че някой от онова североизточно племе ме обича…бррр – тръпки ме побиват . Веднага си представям как са бликнали чувствата му докато срича надписа “Изберете българското” над щанда за месо .
Вярно , че част от нас са доста гнусливи , но чак да ги мразим…По-скромно , де .
До SS упавший под стуля.
Oooo Myka, muka. Оооо плача и ридая. Ууп, УОй!! Уааааа!!!
Леко с водката Stepan Stepanich.
SS, засега ще се въздържам от квалификации относно тъпизмите , от които е сделана примитивната пропаганда ,която са ти дали за разпространяване срещу няколко сребърни рубли от путинистките “братушки”.
Но първо, като си започнал с въпросите – попитай помешчиците си – КОЛКО века сте били под монголо-татарско робство?
А колкото за хубостта ВИ – попитай всички окупирани от ВАС народи за нея? Тъй като според теб само ние сме били “неблагодарни”.
И нито ти , нито господарят ти Путин има някакво право и задължение да определя нашите “роднини” и “братушки”, това си го определяме ние!
Вие с Путин си гледайте вашите “роднини”, за нашите не се грижете!