Ги Верхофстад, лидерът на групата на Алианса на либералите и демократите в Европейския парламент, се е провалил в опитите си да убеди българския член в АЛДЕ ДПС да не поставя “спорния депутат” Делян Пеевски в листата си, съобщи EurActiv., цитиран от Дневник, който продължава:
„Бившият белгийски премиер, който е кандидатът на АЛДЕ за председател на Европейската комисия, е предал посланието си и в директен разговор с Филиз Хюсменова, която в момента е евродепут и е първа в листата на ДПС, както и в телефонен разговор с председателя на българската партия”.
Името на председателя на „българската партия” не се съобщава и това предизвиква известно объркване в читателя. Да не би да става дума за ПОЧЕТНИЯ председател Ахмед Доган и по тази причина да не е удобно да ни разкриват семейната либерално-публична тайна за истинския стопанин на положението в ДПС?
Но да оставим малката мистерия, за да видим голямата новина: има „българска партия”, която е в състояние да наложи волята си на своето политическо семейство в Брюксел.
Юруш на гласуването за нея! Да живее българската партия ДПС, която се оказва пазител на традиционното българско свободолюбие и едновременно с това натрива носа на Брюксел ( както и на София чрез Пеевски), което е мечтата на всякакви български и европейски националисти, изповядващи евроскептицизъм!
Така ли е?
Не. Не е така.
Истината е, че европейските семейства са готови на всякакви компромиси от принципно естество, стига тази безпринципност да им носи сигурни гласове. Това е причината Верхофстад да се примирява с верховенството на депесарския инат с неотразимата кандидатура на симпатягата Пеевски.
Същият е случаят с подкрепата на Европейската народна партия за ГЕРБ и лично за Бойко Борисов, когото при никакви обстоятелства не биха пуснали да припари дори до офисите на партията в Брюксел, ако не им носеше гласове в балканската си кошница. Впрочем има очевидци, които помнят, че при първото представяне на Борисов като изгряваща от Югоизток еврозвезда с потенциал да донесе български гласове той наистина е бил спрян на входа на един офис в белгийската столица, защото домакините са преценили, че прилича на охранител на българската делегация. И това не е виц, а автентична случка ( която си позволявам за първи път да споделя с надежда, че източникът ми няма да пострада)!
Малко по-загадъчен е случаят със Сергей Станишев, когото не само обикнаха в Партията на европейските социалисти, но дори си го сложиха за началник. И за какви заслуги- за многократно доказаната издръжливост на изборен бой.
Но най- несправедливо се отнесоха от семейството на крайнодесните европейци с българската „Атака”. Уж споделят любовта си към Путин, омразата си към Америка, емигрантите, както и ненавистта към хората с различна от собствената им сексуалност, а отлъчиха „Атака” поради гнусливост от крайната й ксенофобия и антисемитизъм. Не че оценката им не беше вярна, но сега източните и западните националисти се равняват по кремълската мода, поради което вкупом са активни борци срещу украинския фашизъм. Но въпреки пълното сходство в любовта към Путин и омразата към онова, което и той мрази, коравосърдечните крайнодесни европейци не приласкават „Атака”. А тя се кани да им отмъщава, като отново им дойде на гости в центъра на Европа, за да обяснява от там колко я мрази по еврогейски причини.
После да не се чудим, че лидерът на „Атака” беше извикан в Москва да си открива антиевропейската си кампания за европейските избори. Просто отиде да му сложат един печат под формата на орден за руски (за)слуги.
Изобщо, голяма лъжа е, че това ние българчетата не сме се били вписвали в Европа. Вписват ни и още как- както си знаят и както си искат в политическата си кухня. Там ни позволяват да им мием чиниите, до които ни допускат с лека погнуса от нашата всеядност, употребявана от тяхната безпринципност за целите на една аритметика с гласове, която кара българското малцинство, повярвало във възвишените принципи на демокрацията, да се чувства безгласна буква.
Ясно е, че на подобни разсъждения от петата колона у нас се подхилкват доволно и вдигат тостове с водка и сельодка :”уррра, товарищи”! Но какво да се прави, истината трябва да се казва, дори и да звучи като награда за усилията на петата колона да профанизира политическия живот в България до такава степен, че той да се изроди до резервоар за изроди…пардон, за изрядни български евродеца на европейските семейства, за които осиновяването на подрастващи европодобни балкански лицемерчета е въпрос на принцип.
Видяхте ли? Стигнахме до извода, че все пак е въпрос на принцип!
Suglasen sum s napisanoto G-n Indzhev. Smiatam che bezprincipnostta na Evropa e dalech po-goliama ot tazi za koiato stava duma v statiata. Tova samo naliva voda vuv vodenicata na putin.
Свободният живот е тревожен, изпълнен с противоречия, несигурност, сложни взаимвръзки и не винаги е справедлив. Но точно в това е неговото очарование. В това е предизвикателството да отстояваме принципите си и предела на търпимост към различните от нас.
Нетърпимо е обаче, слугински обслужваната от БСП корумпирана корпорация от посредствени доносници на ДС, битуваща като политическа партия ДПС, , чрез 28 областни лакеи единодушно да унижава общественото мнение в страната с демонстративно арогантната кандидатура на зловредното нищожество Делян Пеевски за български евродепутат. Тази гнусна разделителна линия в процентното си изражение на евроизборите ще изрисува страната ни или като непоправим червен кенеф, или като мъчително постигаща приблизителните стандарти на нормален, свободен член на най-успешния обществен модел в човешката история.
По-просто казано: Европа или Русия – избираме сами.
Отнасял/а съм проблема с членството на префасонираните български комунисти към десетина мастити германски политици от SPD, част от тях евродепутати, включително към главния лаладжия Мартин Шулц, и то още много преди Станишев да кандидатства за лидер на ПЕС. Познайте от три пъти колко от тези задници ми отговориха.
Лицемерието на европейските партии се заплаща с големия процент, който печелят националистическите партии, почти навсякъде в Европа.Нищо добро не ни очаква с тези европйски клоуни.Може би и затова протестите в България не успяха, защото нямаха силна европейска подкрепа.Двама-трима посланика си позволиха да ги подкрепят и бяха наритани.Европа заслужава да си получи Пеевски в ролята на магнат-евродепутат.А Путин доволно потрива ръце от това безсилие и ще продължи да разцепва Украйна, а вероятно и други страни.В България явно се вижда как се управлява дистанционно от Кремъл.
Принципа на равнопоставеност е основен принцип в ЕС. Те ще приемат всеки, който ние изпратим. С отвращение, но спазвайки принципа на ненамеса.
Неправилно е да искаме да одобряват списъците с кандидат депутатите.
Иначе, статията е отново образец на добрата публицистика, но и пример за това, как се правят логични изводи, изхождайки от грешни предпоставки.
VMZ. VMZ-Sopot? “Принципът на равнопоственост” не е никакъв принцип в Европа, поне не и в действителната Европа. А що се отнася до “най-успешния модел”, след като заболя от социализъм, с него е приключено.