Със самочувствието на божество, което разполага с достатъчно кал , за да бъде “създател”, Путин обича да сбъдва прогнозите си. Точно това се опитва да направи с провокациите на руски бойни групи в Украйна, които предизвикват ответна реакция и ситуацията започва да прилича на гражданска война. Точно както Путин “прогнозира”.
Бил съм 4 години в епицентъра на може би най-знаменитата гражданска война от втората половина на 20-ти век ( не най-голямата, но определено най-документираната от световните медии). Имам база за сравнение.
И в Ливан, както днес в Украйна, един срещу друг се бяха изправили ненавиждащи се роднини, които нямат нужда от преводач в размяната на обиди, но имат обща вековна история, дори и религия в много от случаите ( доколкото мюсюлмани често воюваха срещу други мюсюлмани, а и християнски милиции се изправяха една срещу друга).
Дотук- нищо ново под украинското слънце. Брат срещу брата воюват понякога по- безмилостно отколкото срещу външен враг. От вътрешния по-страшен няма. Той познава и последното подземие, в което можеш да скриеш.
Новото е близостта, пряката намеса и ангажимента към една от страните в конфликта на огромен съсед като инициатор на събитията, които е превърнал в основа на своята имперска доктрина на самозатварянето и самодосттатъчността срещу целия свят- стига това да е мобилизиращо и стимулиращо за Нацията, обединена в това масово полудявана по начин, който може да се сравни по значение и форма с германското отклонение от нормалността през 30-те години на миналия век.
За ливанските размери подобна роля играеше Сирия, но руската агресия в Украйна е различна не само по своя мащаб, но и поради залога в преследването на егоистичната задача да се постигне усещане за национално величие за сметка на съседни народи без оглед на щетите, които тази агресивна себичност нанася на руския престиж в очите на останалата част от планетата.
Ако този анализ се струва някому прекалено разгърнат и претенциозен в планетарните му измерения, нека тогава се взрем в някои детайли, които го подкрепят. Преди всичко трябва да си зададем въпроса при изясняването на вината кой и защо лъже. Защото опитите истината да се потули чрез лъжи изобличават инициатора на пожара в Украйна.
Солидаризирането с несъществуващи жертви на някакъв украински натиск върху руското малцинство беше първият залп от лъжи на Москва. Намерението на новата власт в Киев да отнеме равенството на руския език като официален, придобито едва през 2012 г. и то под натиска на предприсъединителните преговори с ЕС, се оказа “достатъчен” повод за настъпление на кремълската операция за дестабилизиране на Украйна по всички фронтове- но най-напред на пропагандния.
Няма регистриран нито един случай на репресиран заради руския му произход Иван Иванич, но подозренията ( или направо лъжите), че това наистина се случва, задействаха операцията по превземане на полуостров Крим от руски специални части, за които Путин излъга на 4 март пред телевизионните камери, определяйки ги като “местна самоотбрана”. После си “призна” , но не като форма на разкаяние за лъжата, а като демонстрация на безнаказаност, с която предизвикателно се кичи.
Днес основната опорна точка на руската пропаганда е вменяването на фашистки характер на украинската съпротива срещу руската агресия.Отделни гласове на руски интелектуалци отбелязват справедливо, че бурените на фашизма цъфтят преди всичко в Русия, включително под формата на нашизъм ( “наши” – това са шпицкомандите на властта, които громят недоволните от нея).
Анна Политковская завеща в книгата си “Руски дневник” оценката си, че “руският народ е податлив на фашизъм” , илюстрирайки този факт с документирани от нея събития. Убиха я на 7 октомври 2006 г. и до днес поръчителят остава ” неизвестен”.
Старият нацистко-болшевишки номер да се вменява на врага собствената агресивност като повод за война е видим от много исторически паралели, като съветското нападение срещу Финландия или германското срещу Полша ( когато германската пропаганда тръби, че доблестните части на Вермахта били предизвикани от полската армия).
И ето че “гражданите” федералисти, за каквито се опитват да минат въоръжените до зъби бойни отряди на Русия в Източна Украйна, се издават с действията и въоръженията си като инструмент на руската имперска цел в Украйна. Достатъчно е да вникнем във факта, че въпросните “опълченци” се оказаха въоръжени с противовъздушни ракети.
На муджахидините в Афганистан им отне години, докато получат подобни ракети от САЩ срещу съветските самолети и хеликоптери. Палестинците и до днес са принудени сами да си произвеждат подобия на ракети, но така и не разполагат с модерни средства срещу военовъздушните сили на Израел.Сирийската опозиция се гърчи под ракетно-бомбеното превъзходство на армията на Асад и едва напоследък, според непотвърдени сведения, получават достъп до ракетно противодействие със ( доста закъснялото) съдействие на САЩ.
За руските “опълченци” обаче няма проблем да притежават от самото начало на операцията по създаване на руски плацдарм оръжието, което толкова трудно придобиват навсякъде по света воюващи за какви ле не каузи нередовни части.
Когато операцията, представяна като спонтанен бунт на местни руснаци, постигна ( частично) целта си да предизвика украински контрамерки, на дневен ред вече е въпросът как Путин ще се възползва от създадения от самия него претекст за следващата фаза на плана за дестабилизиране на Украйна, представян като “отговор” на украинското противопоставяне под формата на помощ за изпадналите в беда руски сънародници, барикадирани в няколко града и сгради.
Още по темата от блога на Илиян Василев
|
|
|
| Изборът не е между ляво и дясно, а между ЕС и Русия |
|
|
| Kafene.net04/05/2014 |
Илиян Василев*
http://idvassilev.blogspot.co.uk
Последните трагични събития в Одеса отключиха вълна от политически реакции. Следващата седмица ще бъде изключително гореща. Добре е да се придържаме към фактите и контекста на събитията, а не както желаят някои да се включим в нечия чужда пропагандна машина, като се фокусираме върху изолирано събитие и се нахвърлим върху властите в Киев.Ако енергията на отрицанието не стигне за вето в ЕС, то поне може да свърши работа за изолиране на България от ЕК в случай, че едностранно приеме Южен поток.Одеса е поредния град в който проруските бойни групи, заедно с мирни граждани се опитаха да развият инициативата от Източна Украйна към Одеския регион в рамките на т.н. проект Новороссия за да се затвори логическата южна дъга от Източна Украйна през Крим към Одеска област. Крайната цел е отрязване на Украйна от излаз на Черно море.
Първо, събитията в Одеса и особено кулминацията с пожара и убитите се вписват в контекста на ескалация на конфликта, която е част от стратегията на Москва за дестабилизация на Украйна и осуетяване на изборите на 25 май по всеки възможен начин.
В одеската трагедия, както и в Киев, Крим, Славянск и на други места – на ранните етапи на развитие на конфликтната ситуация има мирно демонстриращи граждани и атака на на проруските “активисти” /а в действителност на бойни въоръжени групи/. В Одеса последните се нахвърлят срещу мирната демостранция в защита на териториалната цялост на Украйна, сякаш нарочно за да провокират намеса на силите на властта и на представители на Десния сектор.
Както и при ескалацията на конфликта на площада Майдана от ключово значение е последователността на реакциите на различните участници. И там отключващ фактор е разстрела от снаперисти на мирни демонстранти, който бе предшестван от разрешение от страна на вътрешния министър за използване на бойни куршими.
Така беше направен политически заслон на президента Янукович, който остана зад кадър да управлява ситуацията. В Одеса конфликтът ескалира от непровокираното насилие и удар с метални прътове на бойните групировки срещу мирните демонстранти. От тук последва неконтролирана ескалация. Това което не е ясно към този момент е защо полицията е бездействала.
Реакцията на правителството в Киев е недвусмислена – полицейския шеф е незабавено уволнен. Няма никакво съмнение, че значителна част от висшият състав на полиция, армия, специални служби е пряко свързан и назначен от режима на Янукович, поради което новата власт в Киев не може да разчита на лоялност и на реален силов ресурс.
Това обяснява и неуспеха в противодействието срещу руските сили в Крим и на първоначалните провали в противодействието срещу нашистите в Източна Украйна. Предателствата “отвътре” просто не позволяват на украинското правителство да реализира каквато и да е що годе смислена операция. Без да бягаме “преди вятъра”, но изглежда твърде съмнително бездействието на одеската полиция в условията на неконтролирана ескалация на напрежението с опасност за живота на много граждани.
Това едва ли е новост. Спомнете си колко много представители на службите на сигурност, в това число и полицейски служители, “доброволно” се предаваха на проруските сили в Източна Украйна. Това не означава, че отговорността за жертвите в Одеса на правителството в Киев е по-малка, но дава задължителната рамка и ограничителни условия за едностранна оценка на тяхните действие. В противен случай, неволно се превръщаме в съучастници в пропагандна и информационна война.
Ясно е, че събитията в Одеса са планирани и отключват поредния етап в кампанията на Кремъл за дестабилизация на Украйна, за да направи разделянето на страна логично и желано спасително решение. Властите в Киев работят при изключително тежките външни и вътрешни ограничители и най-вече изключителен натиск от страна на Кремъл.
В тази обстановка решенията твърде рядко са оптимален избор между добро и лошо, а твърде често между лошо и по-лошо. С разгръщащата кампания за пълзяща кримизация на Източна и южна Украйна и плановете за копиране на кримския сценарий чрез провеждане на “референдум” на 11 май, разделянето на Украйна ще стане необратим факт. И в Русия и на Запад никой не си прави илюзии, че в Крим е имало демократичен избор или волеизявление на народа.
Владимир Путин разбира, че откритата военна намеса ще активира не само нов кръг от санкции и то в болезнени сфери като енергетиката, технологния трансфер и финансите, но ще открие фронт на тотална конфронтация със Запада по широк фронт Студена и дълбока икономическа криза. Той не иска война със Запада, а да се договори и затова му трябват силни козове.
Поради това той предпочете да прибегне до доктрината на нашизма във външнополитичесикя и вариант. Оригиналният и вариант касае управление на вътрешни кризи чрез организиране, финансиране и активиране на организирани граждански формирования, на които се плаща и използването им срещу опозицията.
В този вариант властта остава зад кадър като арбитър и неин основен интелектуален двигател е Владислав Сурков. Последният след няколко години в “изгнанние” отново бе повикан от Путин като съветник по въпросите на ОНД през миналата година. Достатъчно навреме за да разработи вариантите на нашизма на постсъветското пространство.
Второ, част от концептуалната схема на нашизма са военните му версии, в които офицери на ГРУ и от други спецзвена, ръководят бойни групи с местни и руски наемници от криминални и други структури. Забележете перфидността на взаимно усилващата се пропагандна връзка – от Кремъл тръбят – бадеровци-фашисти, а “мирните” военни формирования са тежко въоръжени, разполага със снайперисти – а това оръжие е под специален контрол, разполагат с ракети с които свалят хеликоптери, имат тежка бойна техника. И всичко това пропаганданата на Кремъл и местните им рупори твърдят, че са мирно протестиращи граждани.
Трето, Путин сам изведе основните пунктове на доктрината на нашизма в прословутата пресконференция след анексирането на Крим. В емоционално признание, той посочи недвусмислено намерението да се използват значителни групи от мирни граждани – жени и деца -като живи щитове зад които ще има групи от маскирани неидентифицирани въоръжени лица.
По замисъла на нашистите, това трябваше да направи невъзможно или поне ниско ефективно използването на армията и тежко въоръжени полицейски формирования от страна украинското правителство. Тази тактика работеше успешно, докато Киев не се ориентира в обстановката и не започна прецизна операция, насочена към изолация на въоръжените лица от подкрепящите ги мирни граждани.
Тактиката дава известни успехи и правителство успя да си върне контрола върху някои ключови административни сгради в Източна Украйна. При тези условия става невъзможно провеждането дори на режисиран референдум на 11 май, а това срива целия план за пълзящо и най-вече мирно отделяне на Източна Украйна чрез анексиране или чрез превръщането и в поредна особено зона на руско влияние като Южна Осетия, Абхазия, Приднестровието.
Натискът върху България тепърва ще се усилва. Няма съмнение, че той е координиран и се осъществява с цел да се дискредитира или държи под контрол проевропейския избор. Не е трудно да се проследят и целите на кампанията – президент, премиер, външен министър, военен министър, ръководители на ключови институции, свързани с реализацията на члепството ни в евроатлантическите съюзи.
Тепърва ще става горещо и тези които си мислят, че изборите на 25 май ще бъдат между ляво и дясно горчиво се лъжат. Ще избираме между Запада и Русия. Среден път няма.
* Илиян Василев е бивш посланик на България в Русия. |
|
Изключително точни и прецизни са и двата коментара, като крайният извод в този на г-н Василев, споделям напълно и с огромна доза вътрешно притеснение. Още преди няколко дни в един сайт отбелязах същото – предстои отново ИЗБОР на българите “за” ЕС и против Русия, или обратното, уви! Главният проблем, е че в момента БГ не разполага с друго правителство, освен настоящото, както и не се вижда на хоризонта никакъв шанс това обстоятелство да се промени в обозримо кратки срокове, така че оттук-нататък е от изключително значение КАК ще подходи ЕС към България след изборите на 25-ти май и каква ще е реакцията на правителството на Орешарски, особено по разломната линия, наречена Южен поток, защото предприемането на едностранни стъпки по стартиране на проекта на наша територия, респективно на територия на ЕС, може да се окаже с много фатални и непредвидими последици!
И все пак има над 40 загинали проруски демонстранти. Тезата, че са се самозапалили,някак издиша. Нещата не са черно-бели, колкото и да ви се иска да е така.
форматирането на текста на василев е ужасно – тясна лента вдясно.
Към chaotic:
Така е,за което се извинявам на читателите.
В момента имам слаб интернет и близо час се “борих”, но не успях да преформатирам статията на Илиян Василев, която обаче ми се вижда прекалено важна, за да я махна по формални причини.
Към спомените на Иво бих искал да прибавя някои подробности за Ливан от преди много години, както се появиха тогава в медиите. Както Иво го е забелязал живота в Бейрут бе близо до този на европейски град. Според съобщенията на вестниците без предупреждение в пристанището на Триполи пристигна един кораб натоварен с оръжие, главно Калашников от Чехия. За неговото разтоварване се заема лично военния министър, който за изумление на всички, вместо за ливанската армия раздава оръжието на местните активно организирани групи, които и до сега тероризират страната и я изолират от света. Така се запали огъня на кръвопролитието в Ливан още от онова време. Ето някои странни съвпадения от този период. Само няколко месеца преди това българи отварят нова банка в Бейрут уж като клон на банка в Виена. В същото време брата на Ливанския военен министър, който бе подал оръжието на терористите бе посрещнат и забавляван изключително добре в София. Съвпадения по време, за които много хора знаят къде е дългата ръка, но не искат да говорят. Подобно българските военни Маринов, Дамян Велчев, Стойчев, Кимон Георгиев, Никифоров приготвиха окупацията на страната през 1944 г.
И сега в Украйна, където оръжието е под контрол, трудно е да се приеме, че така наречените местни активисти, си купуват оръжие и униформи от магазините на плод и зеленчук, с пари от неизвестен източник. И в Украйна, както у нас и в Ливан, и много други места няма да видим куизлинговците да носят открито звездата на Москва. Те имат много шапки и чадъри под които да се скрият.
Колкото до “референдума” в Крим с резултат от 97%, никой не повдигна въпроса, че такъв резултат може да се получи само или с фалшифициране на гласуването или под един огромен страх и лична заплаха от организирани терористи. При свободен референдум не само украинци, но и много татари, евреи, българи, пък и руснаци биха гласували за Европа. Не виждаме ли как всички гледат на Запад, като покорно изпълняват нарежданията от изток, от където идват шамарите.
Да не говорим за Първи Май в Москва с хилядите ученици въведени под строй да “празнуват” както едно време. Какво друго може да очакваме от хора, които с години са тренирани и обучени на бялото да викат черно и обратно. Без дезинформация те никога нямаше да заемат местата, на които седят сега, не само в Русия, но и в България.
„Издишала” тезата за самозапалили се проруски демонстранти ( по г-н П. Иванов)…А как се прави провокация според Вас, г-н Иванов – като подпалиш противника си – това не би било никаква провокация. Как се внушава на света, че си жертва, когато всъщност си агресор ? Разбира се – чрез симулиране нападение от страна на врага над свои хора. Хитрата кагебейска лисица Путин мигар не знае тая проста истина? И мигар го е еня за 30-40 свои поддържници, та не може да ги хвърли в огъня като пушечно месо? За Путин и компания няма нищо свято и човешкият живот не чини и пукната пара – спомнете си “брилянтните” му акции в московския театър Норд-Ост и в осетинското училище преди години – жертвите от страна на зрителите в салона на театъра и на учениците във физкултурния салон бяха десетки пъти повече отколкото на терористите, но кой да мисли за невинните – важно е да се демонстрират мускули и спец. частите на властта да изглеждат победители (в очите на слепите)…
Г-н Инджев както винаги е в десятката, даже и с публикуване коментара на г-н Илиан Василев – един доста далновиден анализатор на руския „фронт”. А форматът не пречи – който системно работи с компютър знае, че понякога възникват такива затруднения с форматирането.
И CNN е на същото мнение… 🙁
Civil war is looming in Ukraine?
http://edition.cnn.com/video/data/2.0/video/international/2014/05/03/nr-damon-separatist-tension-in-ukraine.cnn.html
@ ПЕТЪР ИВАНОВ
Какво са за сънародниците на Матросов 40 загинали!? Та, за да изпълнят доктрината на руския самодържец и осъществяването на фашистко-имперските му амбиции и 40000 са нищо! Кога в Русия, изградена и приела културата и морала на Златната Орда, човешкия живот е бил някаква ценност?
Много правилно отбелязахте, че намерението на новата власт в Киев да отнеме официалния статут на руския език бе просто очаквания повод, очевидно също старателно режисиран. Вече става достатъчно ясно, че причините за нахлуването в Крим и цялостната дестабилизация на Украйна не може да е заявеното намерение за членство в ЕС. Ето какво казва Бжежински за това:
„Искам да напомня на руснаците, че за членството в него (ЕС) Киев трябва успешно да премине 32 различни изпита. Затова е необходимо време. Турците, например, започнаха преговори за присъединяване през 60-те години, т.е. преди половин век.“
Като прибавим и изнесените подслушани разговори на висши дипломати от страните от ЕС не е трудно да си представим давността и мащабите на подготовката от страна на Кремъл.
Украйна в досегашния си вид е безвъзвратно загубена. Въпросът вече е кои страни ще последват съдбата й?
До Петър Иванов – не са се самозапалили. След въоръженото нападение над цивилни демонстранти , което съвпада с футболен мач, феновете напускат стадиона и тръгват в подкрепа на демонстрантите. В близките два часа “мирните” нападатели, вместо да се изтеглят, се събират във фаталната сграда. От нейния покрив започват удобен обстрел надолу. Тогава от атакуваните към сградата политат запалителни коктейли. Много от хората вътре не са наясно с изходите, не могат да напуснат. Обърнете внимание на аналогията с Ливан, страшна е и е близка. Там Арафат се криеше по болници и приюти, от които мирно обстрелваше противниците си. При ответния обстрел не страдаше Арафат,- загиваха невинни. Пак там генерал Шарон, за да дискредитира врага, мирно не предотврати клането в Сабра и Шатила. Пак там стохилядна израелска армия стоя 18 години, за да попречи на Сирия мирно да обстрелва Северен Израел от ливанска земя…Сега това не е там. Тук е.
Да,статията и извода на Илян Василев е са твърде важни, за да се занимаваме с форматирането. Птитеснява ме предизборната кампания. Всеки ден, без да следя специално, виждам репортажи за пропутинските слугинажи Бареков, Сидеров, БСП и АБВ и нищто друго проевропеиско. Не знам на какво разчитат, но ситуацията наистина е много опасна и трябва пълна мобилизация на проевропейските кандидати за изборите, имам чувството, че те омаловажават опасността.
Третья мировая
Юрий Фельштинский – доктор исторических наук – Бостон
http://inforesist.org/tretya-mirovaya-yu-felshtinskij/
================================================== ==
Пришло время открыть глаза и назвать вещи своими именами. Мы стеснялись называть Путина Гитлером. Не потому, что он родился и жил в другой стране, то дружившей, то воевавшей с нацистским лидером. Мы считали, что Путин не тянет на Гитлера, потому что до марта 2014 года ему было важно оставаться членом европейского сообщества: несмотря на подрывы домов в сентябре 1999 года в России, несмотря на новую войну в Чечне, на подавление свобод собственных подданных, на войну 2008 года против крошечной Грузии.
В марте 2014 года Путин перешел Рубикон. Он вычеркнул себя из европейского и мирового сообщества; он показал, что корпоративные финансовые интересы страны отходят на второй план перед национальными, точнее националическими и геополитическими интересами России как видит их Путин. А видит Путин Россию исключительно как новою поднимающуюся из руин империю. Причем возрождает эту империю он: Владимир Путин.
Путин — безответветственный и необразованный упрощенец. Он очень плохо знает историю, и не случайно канцлер Германии Меркель (которая свою историю хорошо знает) сказала, что президент России живет в другом мире. Она не имела в виду, что Путин сошел с ума. Она имела в виду, что Путин оперирует понятиями, давно отжившими — из XIX и первой половины ХХ веков, когда все мыслили в формате захвата территорий и объединения наций.
Россия уже вела войну в Крыму в 1853-1856 годах, и Россия эту войну проиграла. Путин разговаривает сегодня с миром с позиции силы — как в свое время Гитлер. Но Гитлер все-таки опирался на блок с Италией и Японией, а с августа 1939 года еще и на союз со Сталиным — и всё равно проиграл. Россия в деле захвата Крыма оказалась в абсолютной изоляции. Ее не поддержала ни одна страна (кроме пары африканских). Даже Китай ограничился вежливым нейтралитетом.
Аналогия между мартом 1938 года, когда Гитлер сначала захватил Австрию, а затем, в сентябре того же года, Судеты, и Путиным, оккупировавшим в марте 2014 года Крым, настолько очевидна, что сравнение Путина с Гитлером не сходит с газетных полос и уст политических и общественных деятелей. Даже Хилари Клинтон сравнила Путина с Гитлером. Но вопрос не в том, является ли Путин Гитлером и идет ли он по его стопам (является и идет). Вопрос, что делать и чего ждать всем нам, знающим историю гитлеризма. Если бы Гитлер остановился в марте или сентябре 1938-го, или даже в марте 1939-го, после оккупации Чехословакии, он вошел бы в историю Германии как выдающийся политический деятель и остался бы в памяти немецкого народа фюрером, объединившим этнических немцев в границах новой германской империи. Но он не остановился, потому что немцев нужно было «спасать» и «объединять» во всей Европе. 1 сентября 1939 года он начал военные действия против Польши, не сознавая, что начинает войну, которая войдет в историю как Вторая мировая, искренне не желая и не планируя вести большую войну.
Путин тоже не остановится. Как и Гитлер, Путин не может остановиться. Потому что русских «притесняют» не только в Украине. Крым не может стать концом националистических и имперских устремлений российского пожизненного президента. Пожизненного — потому что по новой российской конституции Путин имеет право остаться президентом сначала до 2018 года, до следующих президентских выборов, а затем еще и переизбраться на следующие шесть лет — до 2024 года (к концу этого срока он как раз достигнет возраста Сталина).
Видя навязчивую аналогию, зная историю Второй мировой войны, задним число оглядываясь на 1938 год, что могли и должны были сделать западные демократические страны? Начать войну с Гитлером в 1938 году? Заключить глобальные антигерманские международные соглашения и изолировать Германию, введя против нее всевозможные санкции? Выжидать, ничего не делая, надеясь, что пронесет? В 1938 году Европа выбрала последний вариант: выжидать и ничего не делать. Через полтора года, по дороге отдав еще и остатки Чехословакии, она всё равно оказалась вовлеченной в войну, начатую Гитлером, причем даже возможности капитулировать Гитлер никому не предоставил. Он предоставил возможность умереть или победить. Мы знаем, кто победил в этой войне и как закончили Гитлер, Германия и немцы — поражением, разоренной страной и Нюрнбергским процессом.
Я думаю, что Нюрнбергский процесс над Путиным будет проходить в Севастополе. Все подсудимые, кроме тех, что покончат с собой, доживут до дня, когда им будет зачитан приговор. Я хочу, чтобы эти будущие подсудимые (по крайней мере некоторые из них) услышали свои имена уже сейчас: это министр иностранных дел России Сергей Лавров, исполняющий сегодня при Путине функции Риббентропа, повешенного по приговору Нюрнбергского трибунала; это министр обороны России Сергей Шойгу; это Вячеслав Сурков, политический и идеологический автор проекта «Захват Украины»; это бывший директор ФСБ нынешний секретарь Совета Безопасности Николай Патрушев, ответственный за силовые и карательные операции в войне с Украиной; это русский фашист Дмитрий Рогозин; это средневековый мракобес-националист Александр Проханов и душитель свободы на российском телевидении Константин Эрнст; это и те, кто по долгу службы остаются за кадром: генералы КГБ/ФСБ Сергей и Виктор Ивановы и Игорь Сечин. Это все члены российского парламента и Совета федерации, сначала давшие санкцию на ввод российских войск в Украину, затем на аннексию Крыма.
Мы вспомним и молчание Анатолия Чубайса, послушного раба, ни в чем не возражающего начальству; и стыдливое полуоправдательное заявление Александра Волошина — одного из создателей нынешней путинской «вертикали власти»; и всегда лавирующего Владимира Познера, выпущенного на западные каналы точно также, как выпускали его в начале 1980-го, когда советская армия вошла в Афганистан, и он объяснял на родном английском — ни капельки не краснея — что речь идет об «ограниченном контингенте» и «освободительной миссии». Мы вспомним всех, но это будет чуть позже — когда мы победим.
В марте 2014 года перед демократическим миром стоит тяжелый выбор, точно такой, который был в 1938-м: начать войну с Путиным в 2014 году? Заключить глобальные антироссийские международные соглашения и изолировать Россию, введя против нее всевозможные санкции? Выжидать, ничего не делая, надеясь, что пронесет? К сожалению, не пронесет. Я делаю прогноз, основанный на истории Германии: сентябрь 2015-го. Это дата начала Третьей мировой войны.
Мы победим в этой войне, потому что Россия не в состоянии вести ее против всего человечества. Результатом этой войны будет распад Российской Федерации, на фоне которого развал Советского Союза в 1991 году покажется скромной репетицией перед премьерой. Я далек от мысли, что у России сегодня хватит внутренних сих для того, чтобы остановить надвигающуюся катастрофу. Но я хочу, чтобы эти строчки успели прочитать россияне: Путин — агрессор и поджигатель войны. Вас втягивают в мировую братоубийственную бойню. Вы становитесь жертвами (и соучастниками) государственных преступников, пришедших из нерд КГБ и захвативших в вашей стране власть. Эта война не несет вам выгоду; она несет лишь позор, разорение и смерть. Украинцы доказали на Майдане, что готовы умереть за свою свободу. Готовы ли вы умереть за имперские амбиции Путина? Это то, что всех вас ждет в недалеком будущем. Потому что за всю историю демократический мир не проиграл ни одной схватки. Он выходил победителем из всех битв. Если хотите жить — сметите Путина!
България е нужно троянско магаре за кремъл особено в новия ЕП. Светът не се върти около едното членство в ЕС. Айде да идва пренареждането в конгреса на САЩ, защото путлер си търси да си намери майстора, а Обама трябва непрекъснато някой да го подръчква за да говори по-малко гръмки думи и да действа по-твърдо. Ех, ако Джон МакКейн беше президент – путлер дори нямаше да си помисли да анексира Крим, камо ли Данбас, Луханск и Харкив.
към Иво Инджев
Опитайте да инсталирате “TinyMCE Paste in Plain Text by Default” plugin за WordPress. Той автоматично изчиства от всякакво форматиране копираният текст. Във Вашият случай всички тези линии, които са части от “HTML code” ще бъдат автоматично отстранени.
До г-н Петър Иванов: СССР завърши втората световна война като победител, но имаше близо три пъти повече жертви от победените германци (за всичките фронтове, на които воюваше Германия). Голяма част от жертвите на СССР бяха по подозрение за национално предателство след попадане в плен – в съответствие с доктрината Сталин. Путин го харесва и го копира, защо украинските лидери да се правят на добрите самаряни след ОЧЕВАДНО национално предателство съгл. действащите закони, още повече, че друга държава, Русия, се възползва 100% от него.
Дълбоко против съм който и да е народ да се избива вътрешно само заради това, каква идея да стои в основата на организирането на живота в съответната страна, просто защото от добра идея до точна реализация има огромна, трудно предвидима предварително разлика (справка – реалния социализъм). Народ, изпаднал в такъв абсурден амок, има нужда от добронамерени съседи и партньори, които да отрезвят “пияния”. Ако не могат това, по-добре да оставят украинците, в случая, да си решат проблемите според насложените обстоятелства, а не да провокират по най-различни начини това, което им харесва.
Нали всички видяхме до какво доведе знаменитият “мирен преход” в България (в контраст със същия в технически активната Чехия)?
Пак казвам, не съм за това, да се трепят хората, след като се е получил резултатът от дългогодишни глупости в икономиката и обществения живот, но щом се е стигнало до там, разни въоръжени “про-руски” формирования, сковаващи всякакви алтернативни, локални мнения, изтриват всякакъв шанс нещата в икономическата и обществена безизходица да се решат с мирни, още по-малко демократични средства. Още повече, при елементарен прочит на близката история, бихме открили много подобни примери на заинтересовано “доброжелателство”, и то, по правило, с познат адрес. В крайна сметка, при всичките ми резерви към международната политика на Барак Обама, всичките обвинения за агенти, инструктори, подстрекатели и пр. засега са хипотези с пропагандна цел, вкл. за Русия, докато хората на тяхната (руската) интервенция са очевидна реалност.
Изцяло саставам зад написаното от IRINA.По отношение на Евроизборите съм изцяло песимист като предсказуема възможност за успех на ДЯСНОТО при бъдещи парламентарни БГ избори.С припознаването на ГЕРБ като ДЕСНИЦАТА на БГ от страна на ЕС и в частност-от Меркел,шансовете за успех за БГ избори клонят към нула.Песимистично,но реалистично за съжаление.Няма да забравя една фраза на Ренета Инджова като служебен премиер:”България е обречена на комунизъм”!…
И двата анализа на Иво Инджев и на Ил. Василев са точни и навременни.Отдавна сме си направили избора и той е ЕС, а не Путин, но тук всичко се проваля, защото ни управляват само руски проекти.Сигурна съм, че даже и тези, които се пишат русофили, не искат да живеят под ботуша на Путин, а дават мило и драго да се изнесат в Европа, САЩ, Канада или поне децата си да пратят там.Според мен обаче грешката е на ЕС, защото приемането в съюза трябваще да стане при минимум корупция.Данъчни, съдии и прокурори, банкери под надзор и нямаше да се стигне до гръцката и кипърската криза или до това положение на България, която е поставена на колене пред Путин.Щом не пуснаха председателя на руската Дума заради санкции от ЕС, заначи има начини да ни натиснат.Въобще не си въобразявам, че е наше решение, още повече посланика ни в Русия за предателското си поведение не е наказан, даже не е порицан.А сега и Австрия заби нож в гърба на Украйна, като сключи споразумение с Газпром, позовавайки се на двустранен договор от 2010 г, и така заобикалйки решението на ЕС за единно договаряне и условията на третия енергиен пакт.
На 25 май ще избираме между България и Русия.
Изключителни статии взаимно допълващи се. Дет казват юристите:” Неа съдът всичко е ясно, да влезе убития”.
А сега, вижте какво се изпусна от Кремъл.
“Крим фактически не е гласувал за присъединяване към Русия – такова сензационно заявление се е появило на сайта на Съвета на президента на Русия по въпросите за развитие на гражданското общество и правата на човека. Това съобщава сайтът ТСН.ua, цитиран от unian.net. Информацията кардинално противоречи на предишните цифри на Кремъл – за почти 97% поддръжка за присъединяването на Крим към Русия. “По данни на членовете на президентския съвет, на мартенския референдум за статуса на Автономната република са гласували над 30% от гражданите. Половината от тях са се обявили за присъединяване към Русия. Съдбата на украинския Крим определи прорусийското малцинство – около 15 на сто, съобщава още ТСН.ua.
Подобни бяха данните от гласуванията, които обнародва и Меджлиса.
Това доказва, че анексирането на Крим няма нищо общо с волята на болшинството кримчани. Неудобната новина бързо е била свалена от президентския сайт, пише още в информацията. Правозащитничката Светлана Ганнушкина, една от тези, които изследваха кримските настроения, е била откровена с украинските журналисти. В интервю за “Канал 24″ тя каза, че Русия е опозорила кримската кампания.”
Да се поучим от страни като Канада и Полша – истински орли в позицията си спрямо Империята на Злото. Не от такива като Германия, Австрия и Италия.
Германия (отново) е в пакт с Русия. Линията на противопоставяне на нацизма ще бъде Украйна-Полша-Литва-Естония-Латвия-Румъния срещу Германия и Русия. От другата страна ще бъдат “неутралните” Италия-Франция-Испания-Великобритания-Финландия-Гърция-България-Унгария-Чехия-Словакия. Основната цел на пакта Германия-Русия е разбиване на САЩ, но това няма да се случи, така че Германия отново ще плаща репарации след края на ТСВ. Добрата новина е, че след края на ТСВ Русия повече няма да съществува 🙂
Иванке, не май, ами със сигурност ще избираме, но няма да сме повече от 30%. Особено при тези кандидати!
Към Иванка: “На 25 май ще избираме между България и Русия.”
Просто и ясно. Поздравления!Наистина не е необходимо да избираме Европа, защото това са го направили дедите ни. Сега избираме БЪЛГАРИЯ. БЪЛГАРИЯ свободна и независима!Такъв избор няма как да не попадне в 10 (ДЕСЯТКАТА).
Гражданската война в Ливан е много по-комплексна ,като причини , фактори и поводи за започването й, и особено за продължителността й. Там се сблъскаха индиректно, а понякога и директно стари врагове ,като Сирия и Израел, палестинците и Израел, впоследствие и Иран със Израел и САЩ и …..,както и различните религиозни групи в самият Ливан, както е и до днес. Подобно нещо стана и с войната в бивша Югославия, особено в самият й край ,когато започна масовото прочистване на албанците в Косово. Подобно е положението и в Сирия, където един тиран, неизбиран никога на своят пост, като президент, превърна борбата си за власт в гражданска война, НО в която основна роля играят външни фактори , като Иран и Русия. На които Асад се превърна в заложник, в стремежа си да се наложи на всяка цена и при всякакви условия.
П.П. Г-н Инджев, и други коментатори във вашият блог са ви приканвали да направите генерален анализ за гражданската война в Ливан, и последиците след нея. Като неин пряк наблюдател. Участието в нея на Сирия, Израел, ИРАН, самите ливанци и палестинците………….