Днес за европейците е Ден на Европа, а за Русия е Ден на победата- основната опорна точка на осъвременения руски шовинизъм.
Какъв е 9 май за най-видния български “европеец”?
В Деня на Европа лидерът на европейските социалисти Сергей Станишев води поклонението на съветофилите именно пред опорната точка на Путин- пред Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА), който официално продължава да се нарича Паметник на съветската армия ( каквато не е имало през онази 1945-та на 9 май, защото се е казвала именно Червена армия и е преименувана в съветска през 1946-та).
Символиката на приоритетите е повече от ясна, но тази година тя е по-ярка от когато и да било през последния четвърт век, защото спекулирането със съветофилството в България има също така и откровен предизборен характер в битката за повече проруски гласове с български паспорти в Европейския парламент н фона на международната изолация на Русия.
Това се случва след поредната руска „ Кримска война”, както членът на ВС на БСП и лидер на движение „Русофили” Николай Малинов нарече от екрана на държавната БНТ руската диверсия по превземането на черноморския полуостров, представена от Путин (и Малинов) като победа за всички славяни и православни.
Аналогията, като знаем как е приключила предишната война в Крим през 1856-та, звучи доста малоумно от устата на русфили, които намират нещо славно в повторението на въпросната война, завършила с поражение на Русия. Само че другарите съветофили имат на ум нещо друго, което споменава писателят Георги Марков в един от европейските си задочни репортажи :”Легендата за християнина дядо Иван, който би се притекъл на помощ на поробения си християнски брат, се създава миналия век и укрепва особено след Кримската война”. На такова повторение на историята залагат адептите на Кремъл у нас.
Откакто другарите замениха по заповед от Москва режима на Тодор Живков с контролирания от тях капитализъм самата дума „капитализъм” отпадна от абревиатурата АБПФК ( Активен борец против фашизма и капитализма). Единият фашизъм им остана да се „борят” с него, при това със задна дата, иначе би трябвало да си признаят, че заиграват с него парламентарно.
А що е то фашизъм?
Макар и формулировката да е непълна, (почти) напълно съм съгласен с прозрението, че „бездарието е фашизъм”.
По този начин водещата на ТВ 7 Ива Николова отговори тази сутрин на риторичния си въпрос дали в България е имало фашизъм.
Цитатът е по Любомир Левчев, надарен поет, който беше формулирал любовта си към Тодор Живков по следния начин: „Другарю Живков, никой не може да ми забрани да Ви обичам”.
По-кратко и точно признание на роднинството между болшевизма, издигнал хиляди бездария на върха на своя тоталитарен строй и националсоциализма, не бях чувал. Макар че човек няма нужда да е нацист, за да признае неудобната от днешна демократична гледна точка историческа истина, че поне в областта на науката и техниката германският националсоциализъм е постигнал смайващи успехи за краткия период на своето съществуване.
Без да влизам в някакъв задочен диалог по безспорната тема за Втората световна война като огромна травма за руския народ ( експлоатирана за великоруски цели от режима на Путин ), мога също да разкажа първото си лично травматично впечатление от травмирани съветски граждани.
Като казвам, че бяха травмирани, имам предвид това в най-буквалния смисъл на думата. Защото бяха инвалиди.
Беше краят на горещото лято на 1975-та. Влакът с поредната голяма група български студенти пътуваше към Москва – метрополията на васална България, която пращаше хиляди свои чеда за обучение по съветски образец. Ние, 18-20 годишните българчета, в огромната си част не бяхме напускали нашия земен рай и очаквахме да видим превъзходната му степен, СССР. Панорамата на бедните селца по пътя към столицата на първата в света държава на работниците и селяните не сломи нашите оптимистични очаквания. Те обаче бяха брутално прекършени от човешката трагедия, с която се сблъскахме в движение…
Така и не разбрахме как хора с липсващи крайници успяха да „превземат” на абордаж в движение вагоните. Но инвалидите се появиха изведнъж в купето ни на подстъпите към Москва. Подобно нещо ни се беше случило преди това на гарата на братския Букурещ, където нахлуха купувачи на всичко, което бихме им продали. Румънските братя по комунизъм обаче питаха най-вече за цигари и дънки ( както у нас наричаме джинсите). Тук обаче ставаше дума за съвсем друго нещо…
Коридорът се изпълни с инвалиди от войната, някои от тях с опърпани остатъци от военни униформи. Просеха на тълпи. За да удостоверят, че са именно военни инвалиди, държаха в ръце разтворени военните си книжки и сочеха енергично мизерните суми, които са им отпуснати като пенсия.
Такова „посрещане” в метрополията не бяхме очаквали. Не си спомням кой от нас какво е дал, но в нашето купе събрахме в пликове цялата налична българска храна, с която ни бяха изпроводили нашите близки за двудневното пътуване и я връчихме смутено на тези жалки подобия на човешки същества.
Ако този малък детайл звучи някому като субективно мнение, ето още едно наблюдение за шока на българите, „открили” лично истината за СССР.
„ Спомням си добре твърде неочаквания шок, който получиха мой приятели – комунисти и ремсисти, при първата им среща със съветската армия. Външният вид на червеноармейците, техните обноски, цялото им отношение говореха за груба, полуграмотна войнишка маса, безкрайно далече от идеализираните представи за високосъзнателни борци за социализъм. Както и на друго място в тези репортажи разказах, нашите комунисти не можеха да повярват, че това беше Червената армия, и ни обясняваха, че това били татарски, узбекски и азербайджански части.
…
По много линии партийните функционери в България са започнали да долавят доста ясно истината за комунистическия рай, но те, поставени между два огъня, не са имали никакъв избор, освен да продължат да бъдат това, което са били.
…
Думата „съветско” в в края на 40-те години и началото на 50-те беше синоним на „ужасно”, „отвратително”, „омразно”, „долнокачествено”, „грубо”, „срещу ръжен не се рита”, „тиранично”, „цинично”, „блюдолизническо” и т.н.
Струва ми се, че мога да твърдя, че единственото масово чувство, изразено от българския народ към друга държава, е това спрямо СССР, и то, най-меко казано, е чувството на неприязън. В своето вътрешно отрицание на всичко съветско българските граждани проявиха неприсъща тям пристрастност. Дориш интересни явления в съветското кино през петдесетте години биваха отминавани от българския зрител с ненавист и презрение. Българските читатели показаха пълно пренебрежение към съветската литература. При много мои срещи с читатели почти непрестанно, било открито, било езоповски, ми беше подхвърляно неинтересна, долнокачествена била съветската литература. Стигна се до нихилистично отричане дори на безспорни крупни постижения на съветската класика. Българските власти прикриваха това чувства с отчети за организирани мероприятия, като колективно четене на съветски книги или колективно ходене на съветски филми. В маса училища учениците не искаха да учат руски език. Отношението към съветската наука също бе предубедено презрително. За това много допринесе развилнелият руски шовинизъм при Сталин, когато узнахме, че не Гутенберг бе измислил печатането, че не Лавоазие бе измислил закона за съхранение на веществото, че не Стивънсън бе измислил локомотива, че не Маркони бе направил радиото, а цяла галерия от неизвестни дотогава руски учени бе свършила тая работа много по-рано. Всичко значително на този свят бе измислено от руснаци. И хората в София казваха, че Адам и Ева сигурно са били руснаци. Великоруският шовинизъм в онези години променяше историческите факти най-произволно, сякаш да докаже някакво расово превъзходство на съветските хора.
Трябва да кажа, че в своите антисъветски чувства мнозина граждани в България отказваха да повярват, че Гагарин наистина е летял в космоса.
…
В производствата, според мен съвсем заслужено, лошата слава съветските машини идваше от тяхното качество.
– Тоя съветски боклук го хвърли в реката!- викаха работниците един през друг и сякаш бяха щастливи , че долнокачествената съветска бормашина или преса им даваше основание да изразят презрението си към СССР. С течение навремето огромното мнозинство от българските специалисти писнаха срещу съветското оборудване на предприятията и до голяма степен наложиха внедряването на западна технология. Присъствието на съветски съветници в разни области също беше повод за ирония.
– Ако искаш съвет, иди да се посъветваш със съветския съветник!- тази тавтология беше израз на твърде определено чувство.
…
Особено силно беше раздразнението на млади комунисти идеалисти, които заминаха да се учат в СССР веднага след войната. Мнозина от тях по-късно ( когато можеше да се говори срещу Сталин), изведнъж изляха дълго напластеното чувство на горчивина и разочарование. Няма да забравя, колко смаян бях, когато видна партизанка ми декларира, че е била ужасена и потресена от онова, което е видяла в Москва.
…
Българските запалянковци особено ненавиждаха съветските отбори, защото вярваха, че резултатите от мачовете с тях са предварително нагласени. В София дълго се разказваше, че загубите на българските спортисти на две последователни олимпиади са били „по заповед”. Поради яркото антисъветско отношение на българската публика се стигна до период, когато гостуванията на съветски отбори бяха напълно прекратени.
…
Движещите в стадно единство съветски туристи из България биваха по-скоро със съчувствие и жал.
– Те са по-големи нещастници и от нас!-казваха хората.
…
Постепенно антисъветската вълна стихна и чувството на ненавист премина в апатия. За огромното мнозинство от хората България е „продадена” на СССР и докато съветската държава съществува, нищо не може да бъде променено”.
Георги Марков, „Задочни репортажи от България”, „Любовта към големия брат”, изд. Гутенберг, София 2005 г. стр. 481-490 )
Ето това примирение пред насилствената съветизация на България празнуват днес българските съветофили с поклонението си пред любимия им паметник на лъжата за „освобождението на България от „фашизма”.
Позорните монументи на съветската армия в България трябва да бъдат разрушени! Това е началото на спасението от кафяво-червената руско-съветска чума която продължава да мори България и българите.
Страхотен Георги Марков! Все едно чета като съвременник редовете му. Блестящо перо.
Днес минах през Орлов мост и видях как възрастна жена води внучето си (3-4 годишно) на връщане от МОЧА (ПСА). Детенцето размахваше българското знаме и това ме накара да се замисля – защо ние, като загубила войната страна, бяхме принудени да отбелязваме деня на победата? Какъв ден е днес за станишев – ден за България, ден за СССР, ден за Русия, ден за Украйна?!
“Макар че човек няма нужда да е нацист, за да признае неудобната от днешна демократична гледна точка историческа истина, че поне в областта на науката и техниката германският националсоциализъм е постигнал смайващи успехи за краткия период на своето съществуване.”
Същото се случва винаги, когато тоталитарна система превзема дотогава съществуваща капиталистическа такава. Примери – НАСА, здравната система и много други. В началото хората, идващи от частния сектор продължават да работят както са научени – дават най-доброто от себе си и им пука за резултата.
С времето обаче, виждайки как не това се цени, а интригантството и връзкарството, мотивацията им спада. Обикновено са необходими няколко години това да се случи.
Трагедията обаче настава като застъпи следващото поколение специалисти. Те пък вече не са имали никакъв допир с конкурентна среда и съответно падението е много бързо и шумно.
“Денят на победата ни показа колко е важно да браним интереса си”
Путин
Ето това е еманацията на руската имперска шовинистична незачитаща чуждите интереси и човешкият живот философия!!!
———–
За да се стигне до деня на “победата” Съветска Русия мина през:
1 Пакта за ненападение с Германия
2 Нападението на Полша на 17.09.1939 година.
3 Подялбата на Полша с Германия!
4 Анексирането на Литва,Латвия и Естония!
5 Нападението срещу Финландия!
6 Подпомагането на германската военна машина до 21.06.1941 година, с което Съветска Русия на практика е съюзник на Германия и подпалвач на ВСВ!
7 Избиването на 25 000 полски войници, сержанти, офицери и цивилни лица в Катин.
8 Вероломното обявяване на война на България с последваща окупация и налагане с кървав терор на зловещ комунистически режим!!!
————–
Това са интересите на Русия и така тя ги налага!!!
Само слепец не вижда истината!!!
“Разхождат се сред рая Адам и Ева и изведнъж срещу тях се появил мъж с брада до пояс, силно изненадани те го попитали:
-Кой си ти?
-Я Иван Иванич, первыѝ человек в мире!”
Този анекдот го научих от моя учител по руски език Георги Кузнецов през 1966 г., който фино се надсмиваше над съветската пропаганда.
“Извинете, филмът хубав ли е или съветски?”
🙂
В периода след като станахме членове на ЕС, България тотално се провали и продължава да се проваля в необходимостта да стане равноправен член на съвременната високо техницизирана, подредена и традиционно хармонична Европа. Просто защото ни се искаше да си поживеем за сметка на парите на европейските данъкоплатци, имитирайки дейност по модернизация и обновление като в добрите СИВ-овски времена със съветските пари за рекламата на соц-колониализма. Но се оказа, че работата не е същата и, освен всичко друго, се спукаха маса легенди за български добродетели, наложени за маскиране на катастрофалните ефекти от прибързаната индустриализация и силовото коопериране при т. нар. реален социализъм, предизвикали гибелната за качеството на икономиката масова миграция в една известна посока. Вместо ясно да видим, че соцът ни е оставил “нито риба, нито рак”, че огромната маса българи работи онова, за което няма пригодност и вътрешни подбуди за изява в него и че, при това положение, любимият ни стил на живот е от социални помощи (“Мало да радим, али много да зарадим”, както казваше Радивое Шурдилович в един сръбски сериал), за всичко това много хора обвиниха ЕС, че е разсипал България (а защо не разсипа Чехия, напр., няма отговор)?! Последната надежда за нашенецът в статуса му на “ни риба, ни рак” остана Путинова Русия и забележима вълна от русофилство смешно и жалко (с подбудите си) заля много части на страната (нямам предвид 5-тата колона на Русия, която е “друга бира”). Това русофилство на мързеливеца, нехайника, но мераклия да изглежда “мъжага” като (мини-) “мъжагата” от Москва, освен че може да ни доведе до съдбата на Крим, влиза в много парадоксално противоречие на “дочулия-неразбралия” с досадата от всичко съветско на преживелите реалния социализъм! На тези позорният съветски символ на окупацията, надвиснал над София, не им пречи!
Каква гротеска.Председателя на ПЕС, се кланя на паметника на ЧА, прегазила България , и то в момент, когато тази армия е струпана на границата на Украйна , заплашвайки я, нарушавайки всички международни спогодби за целостта на държавите в Европа.И този имаше претенции за мястото на Барозу.
Като бях много много ама много малък, много ме беше яд когато четях, че и американците и западняците си приписваха победата във войната. Като се види, обаче колко са получили Руснаците по линия на Lend-Lease пакта….
http://ww2-weapons.com/History/Production/Russia/Lend-Lease.htm …разбирам,че освен малък съм бил и глупав или по-скоро заблуден
Сега ме е яд на европейците- що не направят в деня на европа един НЕвоенен парад – илюстрация на всичко направено през последните мирни години – парад на стари автомобили, след тях новите модели на Фолксваген,БМВ и тн. след това представителите на тежката индустрия – крановете на Тисен и Круп, макет на MAGLEV влака, да премине над главите им най-големия самолет А380 и т.н. Това ще е демонстрацията на това какво е постигнал запада – нека путинци,иранци,севкорейци да си правят военните паради. Сигурен съм, че два три такива “парада” и никой повече няма да прави истинските военни такива, защото ще е смешен просто. (Иначе, не си представям, какво ще бъде догодина като честват 70 години – сигурно ще има и демонстрация на живо изстрелване и поразяване на целта с най-новата им ядрена ракета).
Малко офтопик, но пак във връзка с манипулациите. Преди малко изгледах рекламирания гръмогласно от доста време филм на Севда Шишманова за Габриел Гарсия Маркес (Бог да го прости, има за какво!).Признавам, че с изключение на някои интересни неща, казани от събеседниците на тази видимо ултраистерична дама, по-претенциозна боза отдавна не бях гълтал. Безкрайни каканижения в духа…”Макондо.. Има ли го? Когато прочетох “100 години самота” разбрах, че друго освен Макондо няма. Но къде е Макондо?В нас или някъде другаде? А може би Макондо е измислен от самите нас, за да мечтаем да го открием там?… на баба си в гъзината”… и т.н. Само че има и по-дълбок манипулативен пласт. Г.Г. Маркес е гениален писател и абсолютен политически идиот. Това е все едно да кажеш, че някой е добър шахматист и лош щангист. Т.е.- нещо нормално. Само примитивните народи виждат в писателя пророк, мислител, и т.н. – т.е.-нещо повече от занаятчия на словесната техника- както виждат в заклинанията на шамана всички мъдрости на света. Така червеното плагиаторско чучело Антон Дончев е национален пророк. Вожд,бард, будител и пр., дето все ни дава акъли да си обичаме цървулите,навущата, опинците, ямурлуците и да не се делим от Русийката, щото тъз Европа много студена една, таквъз, да знайш, друго си е славянската душа! Другият латинонобелист- и твърдя!- по-голям писател от Маркес, но пък десен политик, ау, колко лошо!- Марио Варгас Льоса нарече Маркес куртизанка в двора на Кастро. Та рони сълзи оная истеричка за диктатурата в измисленото Маркесово Макондо, докато в реалната Куба гранде амигото на Маркес Кастро си вилнее… Знам, че съм краен- но не е голословен.
Ден на Европа-ден на обединение, съзидание и надежда.
Ден на победата-Кафявата чума е заменена от Червената Чума за голяма част от Европа-Каква победа,нема що!
Точно така, никога не научих руски, защото не исках. Никога не отидох в СССР, пак защото не исках. Страня и отбягвам руснаци, отново защото не ги искам и не искам да имам каквото и да било общо с тях. Държа отговорен всеки руснак, за това което държавата им, без значение царска или болшевишка е сторили на родината ми.
Като студент, всяка лято мойте приятели отиваха на море. Аз самичак, с парите за море, сак, спален чувал и карта на международния студентски съюз, тръгвах да патувам из соц-лагера с крайна цел, Варшава. Никога не стигнах до Варшава. При едно от завръщанията ми обратно, вече не помния каде, влака изведнъж се напълни с руснаци. Поне моя вагон беше претъпкан. Навсякъде където във вагон може да се смести човек, прав, седнал, легнал, там вече имаше руснак или рускиня и техните багажи: куфари, сакове, чанти, дисаги, торби, денкове, чудеса. Бяха запълнили тоалетните и не можеха да бъдат ползувани. Едва се дишаше. Миризмата на тоалетни, нечиста плът, цигари и манджи можеше да се пипне. Това не беше “Руснаците идват.”. Това беше “Руснаците са тук.”
Не се и опитвам да си представя ордите на червената армия “освободителка” с пушки и шмайзери в ръце, навлезли и настанили се в Бългатия.
На 8ми Май света празнува края на Втората Световна Войната. На 9ти, руснаците. Българите без национално самосъзнание и самочувствие, с рефлекси от времето на соца, също на 9ти, си карат старата песен, на същия глас, на руски език.
Покъртително.
И един странен аспект на съветското влияние…
Стотици години българите са се поздравявали с “добра среща”, “добра стига” и други подобни изрази. След девети другарите налагат чутото в съюза, побългарено буквално и неграмотно. Например “добър ден” се произнася с руското ударение върху “о”, вместо правилното ударение върху “Ъ”. А “добър вечер” се копира буквално, въпреки че в българския език “вечер” е от женски род и би трябвало да се казва “добра вечер”.
Може и да е дреболия, но е твърде показателна дреболия…
Всъщност, на 9ти май всички тези, почитащи (все още) деня на победата, почитат деня на загубата нашата страна на война, която никога не сме обявявали. Вероятно е прецедент управляващата политическа сила да се прекланя пред монумент на армия, която е воювала срещу държавата, управлявана от въпросната политическа сила…
Към зороман: Унищожителен и жизнерадостен хумор. Поздравления!
“Ние, 18-20 годишните българчета, в огромната си част не бяхме напускали нашия земен рай и очаквахме да видим превъзходната му степен, СССР”. Бях 18 годишен по същото време и поне тук в София почти никой нищо хубаво не е предполагал за СССР
mnogo to4no.Kazvache se *FILMAT HUBAV LI E ILI SAVETSKI*
THE ROCK, забравихте анексирането на Бесарабия и Буковина.
ЗОРОМАН, много духовито предложение. Но всичко си е за наша сметка,ние като българи какво бихме показали на този парад?
Иначе реално погледнато и днес, навсякъде има парад на всички неща ,които са достижение на следвоенна Европа. Даже пред самият Путин всеки ден дефилират в ПАРАДен строй германски и японски автомобили, корейски и тайвански GSM-ми, френска и италианска кулинария, европейски и АМЕРИКАНСКИ “вражески” самолети, английска и американска строителна техника, китайски и турска ширпотреба …….
Нека поне един ден в гАдината цартрап Путин да покаже нещо “руско” , за да повдигне самочувствието си. Иначе става излишен , при такова чуждоземно нашествие във всеки евРАЗЗЗИйски дом, на всяка улица, на самият Червен площад, в самият му цартрапски кабинет, чрез омразният Интернет. При такова чуждоземно “нашествие” , дори самите му НАЦ(Ш)ИоналсоЧиалисти биха си задали АПОРНИЯ въпрос: Защо им е нужен цартрап , след като всеки ден се провежда НЕпрекъснат ПАРАД на чуждоземната техника и кАлтура?
МОИТЕ ПОСТИНГИ ЗА СЪВЕТСКИТЕ УБИЙЦИ И ИЗНАСИЛВАЧИ
http://germantiger.blog.bg/history/2011/04/05/genocid-dyshterite-na-germaniia-1.723077
http://germantiger.blog.bg/history/2011/04/12/genocid-dyshterite-na-germaniia-2.727897
http://germantiger.blog.bg/history/2011/07/21/genocid-dyshterite-na-germaniia-3.787406
http://germantiger.blog.bg/history/2011/10/13/genocid-dyshterite-na-germaniia-4.834492
http://germantiger.blog.bg/history/2012/08/16/genocid-dyshterite-na-germaniia-5.988822
http://germantiger.blog.bg/history/2013/11/29/genocid-dyshterite-na-germaniia-6.1212483