Руската формула в “европейските” ни избори: телевизия-пари-прим(адона)

Банален пролог към днешната пиеса „европейски избори” в България за руски цели в Брюксел:

Имаше едно време НРБ, където нищо не можеше да се случи без одобрението или заповедта на Москва…

Инженерно-техническите напъни България да бъде превърната в умален милитаристичен модел на СССР се провалиха икономически и технологично. В непрекъснатото догонване на вечно препускащия западен капитализъм изоставането не само не беше преодоляно, но и се увеличаваше до момента, в които самият Съветски съюз рухна като гладен динозавър, изтощен от недохранване в рамките на ледниковия период на студената война.

Днес тази истина изстина някак си. Да, тя е банална, но не престава да е актуална. Обаче няма много желаещи да я припомнят отрезвяващо.

Върху руините на ръждясалото съветско командорене в България руските политически инженери се опитват да компенсират технологично-икономическия провал на своите експерименти в България с политическо инженерство. Те са далеч по-успешни.

Когато през 2011 г. описах в книгата си „Течна дружба” как руските служби създават тук своя проект „Атака” извън кръга на читателите практически ( почти) никой не сподели моето „откритие”. Дори и десните политици щадящо мълчаха за руския произход на този продукт, макар в книгата да бях дал доказателства за достоверността на данните до степен, че посочих част от темите, обсъждани в руското посолство при посещение на ръководството на „Атака” след изборния й триумф през лятото на 2005-та.

Днес вече не само никой не подлага на съмнение руската връзка в тази схема за торпилиране на българска демокрация, но дори и русофили, като Андрей Райчев, се чувстват длъжни да признаят очевидното, макар и не като произход, а като някакъв свършен факт, дошъл сякаш от нищото. Защото Сидеров не само престана да крие руските си корени, но и най-предизвикателно ги демонстрира вече с руски акцент в изкрещяването на своята позиция.

Макар и амортизиран, успехът „Атака” послужи като първа степен на руската ракета-носител, чиято задача е да надгради сега завладяването на българския демократичен микрокосмос с втората си бойна глава, замаскирана с нищо не означаващия надпис „България без цензура”.

Втората бойна глава получи първа космическа скорост по схемата, която изстреля „Атака” с цели 8 процента в търбуха на българския парламент преди 9 години: телевизия-пари-прим(адона).

Примадоната Бареков е подоб(р)ен вариант. Тя е ГМО (Ганьовски модифициран продукт): по-млад, по-висок, с излъчване на фи(т)нес като за провинциални шарани от женски род и още по-нахален от Сидеров в ръсенето на неизпълними обещания.

От опита с „Атака” стана видно, че в българското блато има достатъчно риби, готови да скачат обратно на течението на елементарната логика в политиката, където с отворена уста ги чака руската мечка.

Апетитът на мечката порасна, а и методите й в лова станаха по-рафинирани. И Сидеров мяташе кюспе под формата на пликове с пари за някой и друг бедняк, за да бъде използван после благодарния му поглед за партийна автореклама. Бареков е проектиран с много по-голям размах по отношение на персоналните въдици, които пуска.

Сидеров практически се провали в пазаруването на известни имена, които избирателят е виждал по телевизора. Малцината от тях, които попаднаха в мрежите му, избягаха от сприхавия му авторитаризъм. Бареков обаче е упълномощен да смени подхода и упорито, човек по човек, започна да изкушава всеки, които не се гнуси особено да продава своята известност, започвайки кампанията по купуването и продаването на чужд авторитет още по времето, когато играеше ролята си на телевизионен властелин.

За да не заблудя обаче някого, че смятам това за плод на лична политика, все пак предлагам всеки да се замисли, дали един Бареков има капацитета сам да изобрети хитроумните (като за „верващите”) фокуси с купуване на вносен чужд авторитет. Както се видя, Бареков дори не може да запомни името на доставената за рекламната му кампания известна (бивша- като него самия!) германска журналистка Сабине Кристиансен. Но това не го смути ни най-малко да реагира, като обясни незнанието си в „Панорама” по БНТ с факта, че не знае немски: светкавична реакция на галопиращата глупост!

Някой може да е забравил, но случката е буквално повторение на гафа му с доставения при официалното провъзгласяване на проекта „България без цензура” американски генерал Уесли Кларк, който с военна хландокръвност закопа Бареков с предварителното обяснение, че просто не познава учредителя на тази партия ( но въпреки това се явява на масата на учредителите- срещу какво ли?). Да не говорим, че Уесли Кларк е е сред най-известните в света лобисти за добив на шистов газ, който грейна на екраните покрай смълчания „антишистов революционер” Ангел Славчев- левичар от най-тъмночервен вид, пришит пришит като дясна ръка на шефа Бареков.

Сега резултатът от операцията без задръжки, каквато е „България без цензура”, се очаква от всички наблюдатели като главната интрига на предстоящите избори, в които обаче се разиграват руски пари, за руски цели, от руски подставени лица, борещи за русофилския вот.

На това му казват тук европейски избори. Подмяната е толкова брутална, че руските инженери на фалшивата конструкция наистина могат да се поздравят със своя усмихнат Франкенщайн, възкръснал от руините на съветския колониализъм.

Крайно време е ние, зрителите на този филм, да се замислим как ни вкараха в него и дали с такива хубавци начело целта не е да ни изкарат от западната орбита. Защото на този етап ругаещите ЕС кандидати за евродепутати създават впечатлението, че по-скоро от тях се иска да играят троянския си казачок в Брюксел.

Но каква ще бъде следващата инструкция на Кремъл след евентуалния успех на операцията по внедряване на свои български агенти ( извинете, но тази дума употреби най-сетне самият шеф на ЕК Барозу по адрес на „някои политици” у нас)?

Финалът е отворен и отровен от очакванията за най-лошото. Защото най-хубавото за руската агентура тепърва предстои, ако не й окажем противодействие, преди починът на Сидеров да открива ругателната си антиевропейска кампания за европейските избори в Москва да прерасне в епидемия, която да роди без цензура нови и нови подобни „освободители” на България от „европейското иго”.