Столетницата харесва стотното ни място по медийна свобода

Изпадането на българското свободно слово до европейското ( както и по отношение на други континенти) дъно не само има причини, но и представителни физиономии, свързани с това падение.

Ще ги познаете по това, че ги ухажват началниците на държавата ни, в която не просто управлява столетна компартия, но и ги оценява високо за заслугата да  пълзим на колене на стотно място по свобода на словото  в класацията на “Репортери без граница”.

Въпросните лица са солидарно виновни за бедите на България  с политиците, които обслужват.

Главният редактор на “Стандарт” ще бъде удостоена с орден “Св. св Кирил и Методий”

Медиапул:

Славка Бозукова. Сн. БГНЕС

Главният редуктор на вестник “Стандарт” Славка Бозукова да бъде удостоена в орден “Св. св. Кирил и Методий” – първа степен, се очаква да одобри правителството на заседанието си в сряда, става ясно от публикувания дневен ред.

Предложението за връчване на отличието е на министъра на културата Петър Стоянович и след ободрението на това решение президентът Росен Плевнелиев трябва да издаде съответния указ за това и да връчи ордена..

Бозукова е не само главен редактор на вестник “Стандарт”, но и изпълнителен директор на дружеството, което го издава – “Стандарт нюз” АД. Завършила ВИИ “Карл Маркс” – София. Специализирала икономическа журналистика, финансова журналистика и връзки с обществеността.

Журналистката е работила като репортер и редактор във вестниците “24 часа” и “Стандарт”, а по време на кабинета “Костов” беше пресаташе на вицепремиера и министър на икономиката Петър Жотев.

 

4 мнения за “Столетницата харесва стотното ни място по медийна свобода”

  1. Хм , тия от кръжока на Асен Григоров по Канала що ги мотат още . За “Стара планина” ли се натискат ?

  2. От: Хан Крум 29 декември 2008, 22:38

    Най-примамливото в комунистическата клоака беше вярата на селяните. Там беше котилото на комунистите. Те силно искаха богатствата на другите, получаваха ги просто. С приклад в челото, натирваха роднините по селата в Делиормана, влизаха в домовете на изедниците и заживяваха богато и пребогато. Народните борци имаха специално направление за снабдяване с храна. Те получаваха народни пенсии, другарите милиционери бяха пенсионирани по на четиридесет и пет години с яки пенсии, а партийният елит живееше с размаха на милиардерите от презирания Запад.

    Ти , казваха комунистите, трябва да работиш според възможностите си, а ще получиш според труда си. А ние, допълваха комунистите, получаваме според потребностите си. И наистина, другарите ходеха на лов за слонове и лъвове, затваряха Лувъра за своите височайши частни посещения. Те имаха странната потребност да спират движението на целия град за да преминат блиндираните им мерцедеси от Бояна до Партийния дом. Другарите организираха пищни мероприятия за утвърждаване на своята власт. Например правеха грандиозни безмислени садо-мазо спектакли-спартакиади на стадионите, на които десетки хиляди младежи в спортни екипи и униформи изпълняваха под палещото слънце упражнения до припадък часове и дни наред заради поредното странно забавление на върхушката с нейните потребности. Другарите имаха потребност на своите празници да видят робите строени в колони да преминат пред трибуните и да изразяват щастието си с мощни възгласи :” Слава, слава, слава, Бе Ка Пе, Бе Ка Пе…”

    Другарите имаха още по-странна потребност да ни натикат в СССР. Обаче на съветските другари им било писнало от наглостта на нашите разбойници и мъдро си правели пас по въпроса. Прекален комунист и на съветските сатрапи не е драг. По-късно другарите се разпищолиха яката. В потрелностите им се явиха странни капризи за резиденции, скъпи западни коли и стоки, взеха да си строят мраморни палати с прислуга и пазванти, наречени Партийни домове. Гаулайтерите живееха като в 1001 нощ, в гигантските им кабинети, облицовани с мозайки, дърворезби, кована мед, гоблени и ламперии от славонски дъб имаше скъпи системи Сони, видеомагнетофони, а в специални кутии на дългите пет метра орехови бюра секретарките всяка сутрин слагаха пачки за”безотчетни прадставителни разходи”. Другарите имаха обичай да си похапват екзотични блюда от т.нар. първо снабдяване. Другарки с тънки талии им носеха в скъпи захлупени съдове проверена храна, правена в специални кухни. Специални коли ,пазени от специални пазванти носеха храната за другарите от ЦК и техните семейства. Впрочем за тях имаше и долари, въобще имаше всичко, за което безпартийният комунист или селянчето с више образование дори не подозираше че съществува. Най-интересното ставаше след банкета, специални другари от ДС и пазвантите увиваха неизядената храна, тонове храна всеки божи ден от трапезата в Бояна и окръжните комитети и я унищожаваха под строг секрет, преди това им се разрешаваше да хапнат от огризките на място.

    Полека лека правилото за сто и двадесет квадрата взе да не важи за другарите. Те получаваха по за 4000 лв апартаменти с як номенклатурен градеж от по 360, 400 квадрата в монолитни мраморни блокове в тихи улици на центъра. И до днес блоковете на некои другари около Докторската градина и в Изток, Лозенец и Бояна показват скромните потребности на собствениците си. На другарите обаче комунизмът ич се видя недостатъчен.

    Един ден те решиха да спрат с тая щуротия и взеха курс към още по-гигантско грабене по пътя към строителството на капитализЪма. За тая цел другарите потребиха помежду си има-няма 25 милиарда долара през периода 87-90-та. Ама и това не стигна за все по-пълното задоволяване на потребностите на другарите. Сетне стана ясно и за най-безпартийните комунисти какво последва. И днес другарите хич не си поплюват. Току некой самозабравил се перач на другарските мангизи го “обезвреждат”. А беловласите баяти-селяни с умиление пеят партийни маршове в центъра на столицата пред своя любим паметник на съветската армия, без която щяха да са си съвсем същите баяти селяни.

  3. Западната журналистика има сфери на влияние.
    Българската журналистика има сфери на мълчание.

    Прави се на глупак и взимай парите – основно правило в българската журналистика… Но, както казва Кърт Вонегът, човек трябва да внимава на какъв се прави, защото в крайна сметка човек е такъв, на какъвто се прави.

    Награди трябва да се дават! Да свикват идиотите, че след време само наградите ще им останат. Те да не си мислят, че цял живот ще им плащат?! Олее… Идва време, ако не слушкаш – пердах. Ако слушкаш – грамота. Толкоз!

    А по повод предишната статия, че ГЕРБ били припознали врага в лицето на Русия… Моля ви се, дайте по-сериозно. Тези комунистически лакеи успяха да поднесат на тепсия държавата в ръцете на петата колона, реставрираха колониализма и прехвалиха правешкия сатрап, а сега били нещо казали за Русия… Ама те и за майките си ще кажат, че са курви, ако това ще им донесе някакви екстра гласове. Хайде да не си трием паметтта толкова рано.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.