Баджанака Кобзон скрепи гените на “Атака” и БСП

Кампанията на нервоизборите протече като един Южен поток-с много неизпълними обещания и с още повече руски пари, за които точат лиги плаващите по течението нашички нашистки корумпета.

 

Платено беше щедро да се случи една от дежурните на всички избори „изненади”. Каквото й да се случи на въпросния проект, той ще бъде провъзгласен за въпросната изненада.

 

Това не е никаква изненада, а стандартна практика да се вкарва винаги по един нов популистки проект в играта, за да се мъти водата в потока по желание на онези, които ловят българските шарани за своите цели.

 

Спомнете си, че дори във времето, когато бяхме по-свободни (защото СССР току-що се беше разпаднал, КПСС беше прясно забранена и на Москва не й беше много до финансирането и преструктурирането на петата си колона в България), повече от милион българи доброволно, без кебапчета и обърнати палачинки, т.е. без явни руски подкупи, гласуваха за Жорж Ганчев като претендент за президентския пост. Така че Бареков е едно жалко подобие, което дори на сантиметри не го докарва, камо ли на бройки гласове. Поради което не е никаква „новина” и „изненада”.

 

За изненада, понеже трябваше години мнозина да „прогледнат”, може да се брои само фактът, че руският политически казачок напусна нелегалната си опаковка и се демонстрира вече открито на политическата сцена като печеливша стратегия. Явно в Кремъл са преценили, че след дългогодишното инвестиране в задкулисието е време да берат плодовете на своите бурени в България.

 

Рублата има две страни.

 

Русофилите се сбориха да си ръфат периферията, за да заслужат почесването зад ушите от бащицата в Кремъл, но пък така прекалиха с джафкането, че най-после много свестни хора ги забелязаха и признаха за проблем. При това не просто като един от проблемите, а основния, водещия за България .

 

Проблемът, късно и трудно, но все пак за първи път зае подобаващо място в предизборната кампания на формациите, за които българският смислен човек, подкрепящ прозападното развитие на страната, би гласувал.

 

Ако допреди месеци сред известните коментатори трудно можеха да бъдат изброени повече от няколко имена на анализатори, които открояваха руската връзка като най-опасната примка на шията на България, днес вече тази сюжетна линия се превърна с „червена нишка” ( тук клишето е подходящо както никога преди).

 

Къде е заровено кучето ( т.е. къде е доказателството), както обичат да питат руснаците?

 

Познавам много, ама наистина много от изявените български певци и музиканти и ви гарантирам, че съм наясно с неписаните правила, към които те се придържат вече четвърт век в подкрепата си за политическите сили по време на една предизборна кампания. Няма начин да пееш за една партия и да съчетаеш това с публична подкрепа за друга- дори и да се е случвало, трябва да е било голямо изключение. То би те изключило от бъдещо участие на този важен пазар, където „ден година храни” е принцип за мнозина.

 

Преплетените червено-кафяви корени обаче щръкнаха в тази кампания именно по линия на платената руска артистична подкрепа. И не само във времето назад- понеже „Атака” и БСП си размениха домакинството на патриотарската руска група „Любе” , но и по хоризонтала в рамките на тази кампания ( уж европейска за БСП и откровено антиевропейска за „Атака”).

 

И едните, и другите се оказаха рекламирани от другаря с боядисаните къдри и криминалните връзки в Русия Йосиф Кобзон, за когото българските правила не важат- той е над тях, защото е спуснат с големия рубладжийски парашут и няма притеснения за бъдещите си изяви. Именно той закри снощи предизборната кампания на „Атака” в НДК със следния поздрав към белокосия набор Сидеров : „Добър вечер, приятелю млад”.

 

 

Това е Кобзон, който също така откри кампанията на младия червен другар от евролистата на БСП Сашо ( „гласувайте за моя приятел Сашо”, директно призова в Пловдив Йосиф). Става дума за „сина на полка”, „детето на партията”- 36 годишният Алексанъдр Симов, когото Станишев хвали лично по телевизора (изваждайки го рекламно пред скоби от листата си, макар иначе да го е сложил на едва осмо място в нея) .

 

За последния шеф на комунистическата политическа милиция Димитър Иванов ( Гестапото) това е Сашко. За Гестапото „Сашко е добро момче”, когото той хвали от екрана на най-гледания канал Би Ти Ви защото го познавал от малък лично и е работил с него (което на пречи на Сашко в брътвежите си из интернет да напада провинилите се в очите му опоненти като „ куки” от ДС).

 

И с какво Сашко им е толкова важен? Как с какво- той е явно представителния образ на спойката в кафяво-червеното единство зад кулисите, което вече е изкарано демонстративно пред строя. Рекламират го на най-високо партийно и ченгесарско ниво. И не друг, а самият „руски Франк Синатра” ( разбирай близък до руската мафия) Йосиф Кобзон е ангажиран да му пее на ухо. Не на Станишев, а именно на младия другар Сашо.

 

Ама бил само на 8 място в листата…И Станишев беше в осма глуха, когато Първанов го залюби за свой наследник, но много скоро изкласи до началник от първа величина. Нищо, че също беше неугледен дребосък на партията, тоже списувател по професия към онзи момент.

 

Така че там е заровено кучето. Чрез Сашко, баджанак по линия на Кобзон с Воленчо, кафяво-червените се издадоха. Не че някой се е съмнявал в скачеността на тези съдове, но сега вече всеки може да съди по първичните полови партийни белези на това роднинство.

 

Избистрянето на образа и фокуса е единствена добра новина за резултата от предизборната нервопейска кампания.

Р.S.

Паметникът на певеца Йосиф Кобзон в Донецк е залят с боя, съобщава Укринформ.
Кобзон многократно е изразявал подкрепата си за присъединяването на Крим към Русия.

Боята с оранжев цвят, е заляла предната част на скулптурата от лицето до краката. Не са нанесени други щети, пише Фокус.

Паметникът е открит на 30 август 2003 година на площада на Двореца на Младежта в Донецк, по случай 66-годишнината на певеца.