Сигурно няма да науча никога колко точно са платили от дълбокия джоб на руския данъкоплатец за гостуването на „Любе”, любимата група на Путин, за да закрие залеза на руския проект „Атака”. Но днес поне „научих” най-накрая що за музикално-сценична мърша храни червената БСП и нейния кафяв атакистки клониг от години по техните предизборни концерти. За което съм благодарен на телевизионния Канал 3, където тази вечер изтече носталгичната комунистическа скука „Любе”.
Признавам си, че видяното от моята търпелива особа представление на “Любе”, анонсирано като грандиозен концерт в НДК, искрено ме разочарова. Очаквах поне да има някаква музика; някакъв дивен руски казачок; нещо от онази неистовост, на която руснаците са способни, когато проявяват страстта си.
Нямаше музика- защото имаше едно „ръца-ръца” , на което е способен всеки провинциален „музикален колектив” у нас и в СССР.
Имаше речетативи, разбираеми като за руска публика ( в диапазона от разказа за средновековния бунтовник Емелян Пугачов до Втората световна война), озвучени от отегчени чичковци, подрънкващи на електрически и кухи, ама много кухи китари.
Нямаше шоу- за ефекти да не говорим. Едни другари с китари не мръднаха и на сантиметър от определения им на сцената периметър. Досадата беше изписана на лицата им с контраста на мастилото върху банковия чек, който им е бил връчен.
Нямаше живец. Нямаше на практика по тази причина и реакция на публиката дори, защото как да ръкопляскаш и да „дивееш” в отговор на едно мрънкане, озвучено от електрическо пиано в стил” съветска сватба в съветски ресторант” с характерния измъчен фон на барабанен бой и рецитация в музикална форма от страна на един от шкембелиите, закичен с вратовръзка, нашепващ рими, изкрещявани на фалцет от време – навреме.
Купуването и продаването на гласове наистина е престъпление.
В случая купуването и продаването на гласове беше и представление. Доста долнопробно ( и безплатно, което обяснява посещаемостта), но скъпо струващо на България в крайна сметка като музика, която задава ритъма на маршируващата руска пета колона, накокошинена да атакува Европа чрез участието си в евроизбори.
http://www.nenovinite.com/ne/obshtestvo/5463/
Просто е невероятно как не може да се видят прозрачните фокуси на БСП с изборите. Бареков, който имаше известно име сред ГЕРБ, сега е нает и платен щедро да отреже добър резен с своите приятели от тази партия. Бареков може да разправя всякакви врели некипели, но изглежда ще успее да направи така, че популярната ГЕРБ ще отстъпи първенството си на вечната БСП. Никой не обяснява как Бареков с огромни “собствени” средства сега играе ролята на Мая костинбродска, за да направи втория акробатичен преврат на БСП в изборите. Очаква се след това масов хор да вика: “Нас пак ни излъгаха, но е късно.” Сега се очаква Бареков да има около 10%, които са главно хора от ГЕРБ и тази партия, пречка на комбинаторите, да загуби своето болшинство. Просто невероятно е мълчанието за лакомията на БСП по този съвсем явен въпрос. Баламите както ги водят за носа, изглежда никога не свършват в тази страна. Нека ви е честит ярема, който отново си нахлузвате.
Колко тъжно: Сидеров излиза в почетна пенсия. Не можа много да постигне, но се поне постара. И царят, другият проект на КГБ, се постара, но и той не можа кой знае какво да постигне. Е, постигнаха нещичко де, постараха се, примерно днес по-голямата част от българите заради тях са отвратени от политиката и от демокрацията, дори от свободата, което е голям напредък. Още малко и ще забраним проклетата свобода и демокрация, както направи Путин в Матушката. Това ако не е напредък, сполай му кажи…
Уважаеми, господин ИНДЖЕВ, гледал сте мужиците ?!
Възхищавам се на стоицизма и волята Ви!
“Накокошинена”!
А публиката:
“Атака” + БСП = националсоциализъм!!!
Хихиии, как съм могъл да пропусна таквоз увеселение!
Все пак не всеки ден може да се пътува с такава time machine и да се видят “постиженията” на съветската естрадна колхозническа “музика”.
Снощи сериозно запитах жена си като медичка, “А, бе, някакви други симптоми на мазохизъм да си забелязвала тези дни в поведението ми, защото се клех, клех, че няма да погледна путинайкинските балалайкаджии любэ, ама нещо ме тласна и ги позяпах по московски кърваво червения Канал 3, макар и да ми се повдигаше от брежневската скука на дрънкането и каканиженето им! Слава Богу,разбрах от Иво и други колеги, че не съм бил сам в съмненията, а причината не е онова, дето носи името на Леополд Захер-Мазох, а любопитството да надзърнем в кретенската музикална естетика, “посланията” й, и нейната рубладжийска публика у нас. Честно казано, див меломан и стар рокаджия съм и от младите ми години съм изпитвал солидарна симпатия към усилията на няколко свестни и талантливи алтернативни музиканти в СССР да правят нещо по-различно от МуслимМагумаевЩината, АлаПугачовЩината и ЙосифКобзонЩината (те май дори в бившия СССР умряха, но тука си ги тачим, я вижте плакатите из София!)
Слагам например в една и съща 1976 г. “Гуси лебеди” на Юри Антонов и групата му по-високо от бозата на “Игълс” “Хотел Калифорния”, “Машина Времени” си беше явление. А към стилистиката на любэ в предишните й, поне автентични образци (Висоцки) никога не съм имал никакъв сантимент. Каканижене, ръмжене, 3 фалшиви акорда, “а, бе, боклуци сме, ама сме голяма работа на фронта, давай водку!” Чисто биологични причини правят този рев вече неразбираем за огромна част българи. Та това е прогнозата ми- в общества като нашето единствен фактор е биологията. Да се надяваме на действието й…
Тъжно, тъжно и пак тъжно!
Дори вече не е смешно!
И гняв не ни остана.
Г-н Инджев и съфорумци, за жалост напоследък нямам възможност да участвам в коментарната част на блога а само да чета гневните ви реплики и като опит да разсея малко обгазяването ви с балканска чалгарщина и руска балалайко-тралалайщина позволете ми да ви поздравя всички, като ви поканя да изгледате един знаменит концерт под дъжда, на една знаменита арена, на една от най-големите изпълнителки на попмузика – латино-стайл. Надявам се да ви хареса и да се отвлечете малко от неприемливото обкръжение. Приятно гледане.
http://www.youtube.com/watch?v=om8mQOZOBf0
Тъй като финалът на филма е отрязан можете да го видите тук в тази серия от клипове.
http://www.youtube.com/watch?v=ygvyM89Ggu8&index=1&list=PLDAE9BEC6AC3880DF
Поздрави!!!
Без пари – толкова :))
Ако дадеш 65 лв. ще видиш на 05.06 една от най – готини британски банди:
https://www.youtube.com/watch?v=njJjZIMwo7A
https://www.youtube.com/watch?v=haYDcfBAk6I
На времето Шевчук и Растаргуев са били добри приятели. Скъсали са отношенията си, защото Растаргуев е настоявал, че няма нищо лошо музиката да забие в комерса. Трудно мога да си представя нещо по-жалко от опитомен псевдо-рокаджия, когото гощават с държавни ордени и депутатски мандати.
Благодаря, Росене, и аз съм неин фен!
Стамбо, не ми се вярва хитът на Игълс” “Хотел Калифорния” да е боза. Възможно е “Машина Времени” да е явление, но в САЩ, където рокът е традиция, “Игълс” не е явление, а е класика. Има огромна разлика, между явление и класика, що се отнася до музиката изобщо.
http://www.youtube.com/watch?v=8u7J60I_wro
Това също е “Игълс”, а песента New Kid in Town според мен по-голям хит от “Хотел Калифорния”
И от мен малко бозичка! (Puttin’ on the Ritz). Мой превод, “Путин със ориз”!
Драги Сотиров,
Споделям казаното от теб и те ценя като коментатор. Изобщо не подценявам “Игълс” в традициите на рока, а просто въпросното парче “Хотелът” не ми е по вкуса. Със сравнението исках да кажа друго-че в сесесерското мъртвило да пробиеш като музикант с нещо по-различно е много по-трудно от свободата на музиканта и на всички хора в нормалния свят. Проблем с цензурата например московските рокаджии са имали дори за дисторжера и уа-уа-педала- за пръв път са разрешени от брежневските чугуни в 1975 г. в това парче на Ю. Антонов.Затова употребих явление- да се чудиш как се е пръкнало в зандана, фанфарщината, бездарието и безвкусицата на съветизма. Много ти благодаря за New Kid in Town, отдавна не я бях слушал! Жив и здрав!
Пендо, в грешка сте. ББЦ няма да отмъкне почти никакви гласове от ГЕРБ, защото това са гласове нa 1) десни хора и 2) фенове на Борисов, които никога не биха простили на дългогодишния му слуга, че внезапно му обърна гръб, помагайки на БСП. Не в симпатизантите на ГЕРБ или сините се цели Дудука, а в разочарованите от АТАКА, РЗС и в негласуващите, но най-вече в първите. Защото е мит фактът, че АТАКА отново набирала скорост, обирайки русофилски гласове, по простата причина, че няма русофилски гласове извън орбитата на БСП/АБВ. А който е гласувал някога за АТАКА, го е правил заради афиширания БЪЛГАРСКИ национализъм на Сидеров, а не за “РассИя, РассИя”.
Единственият шанс на Дудука са разочаровани от досегашния си месия националисти, кaктo и избиратели, готови да си продадат гласа на когото и да е. Но както нямам съмнения, че потъналият сега харизматичен и опитен манипулатор Сидеров един ден пак ще изплува, така и че абсолютно празният от съдържание Дудук е политическа еднодневка, която ще може да изкара повече от пет години на терен само ако се прикачи към някоя от големите партии. Засега в това състезание води БСП с едни гърди.
Мерси, Киров, доста се посмях на твоя Путин с ориз. Ето малко истинска класика без боза, а с Кико”Дъ Войс”Маричков:
Така. Понеже Любэ са лябимата група на Путин, значи задължително са някакви идиоти и бездарници. Ами то и Вагнер е любимият композитор на Хитлер, но това не ми пречи да слушам музиката му. Понякога. Рядко. Трудно я понасям по причини от личен характер, не отнасящи се до качествата на въпросната музика.
Да, това, че концертът закрива кампанията на някаква идиотска партия, без съмнение е най- малко проява на лош вкус. Само че Любэ е група, която харесват и други хора, освен Путин, господин Инджев. Предполагам, че Путин харесва и Пушкин, и Лермонтов, и Мусургски, И Шаляпин. Които, без съмнение, са абсолютно достойни за презрение поради този факт. Симпатията на Путин към творбите им.
Знам, че всички в блога ще ми скочат и ще ме ругаят. Както винаги съм казвала, в България единственото правилно мнение е личното такова.
На всички, които вече си точат ” красноречието” и се готвят да ме удавят в него, две думи. Веднъж казах нещо не особено ласкаво по адрес на една книга. На известен класик. И любимият ми дядо, Бог да го прости, царски офицер, лежал по лагери, но никога не казал ни една грозна дума по ничий адрес, се усмихна. И ми каза ето това: ” Никога не забравяй, че ако за теб нещо е глупаво, безсмислено, неталантливо- то може би е свят от съкровености за някой друг.”
Често си припомням тези думи. Защото са верни. И защото често забравяме, че това, което е глупаво за нас, е нещо ценно за другиго. Честит 24- ти май на всички читатели на този блог и на неговия автор. С най- добри пожелания!
Към ДОКТОР МАРИЯ ПЕТКОВА:
Извинявайте, но вменявате на автора собствени презумпции- акцентът на статията ми е в нехаресването, на Любе, а Вие си я харесвайте, колкото си искате. И никому не съм “забранявал” да има лош ( според мен) вкус. Рядко съм писал статия, която да прилича на рецензия , но тази е тъкмо такава. Защото Любе са ниска топка чисто музикално- скучни чичковци, с изписана на лицата им досада, мрънкащи патриотарски лозунги под формата на някакъв съветски поп-рок.
Г-жа Петкова, имате право и нямате право. Разбира се, че всеки има своята култура и влечение към различни жанрове. Превъзпитание в зряла възраст е почти невъзможно, а и не е необходимо, но сравнението Ви “Рихард Вагнер(композитор) с Любе(полит-фолклорна група)” е крайно неудачно. Това е, като да сравниш произведенията на Салвадор Дали, с рисунки от кръжок по рисуване. Чалга група, с концерт на Чайковски и т.н. Съгласете се, че публиката, която слуша Вагнер, няма какво да търси на концертите на Любе и обратно, още повече, че в описания от Иво Инджев случай, става дума не за изкуство, а за умишлено политическо участие, по покана на Сидеров, с кимане и примляскване от страна на БСП. Няма да Ви питам за кого гласувете, защото си е ваш личен избор, но мога да се сетя, за кого не бихте дала гласа си.
http://www.youtube.com/watch?v=P73Z6291Pt8
Като споменахме вече Вагнер, искам да поздравя Иво Инджев, Ева, Сотиров, Стамбо и всички приятели от блога с “Ездата на Валкюрите” и пожелая хубав и успешен утрешен ден!Като доказателство, че истинското изкуство няма граници е израелския диригент на Берлинските Филхармоници Daniel Barenboim!
Господин Инджев, благодаря Ви,
Господин Инджев, благодаря Ви, че сте си направил труда да отговорите на коментара ми.
Ще си позволя да отбележа, че не съм коментирала харесвам или не групата Любэ. Отбелязах единствено фактът, че от това да харесваш една група, до това да ти е симпатичен някой сатрап, който я слуша има известна разлика. Съществена според мен.
И нищо не Ви вменявам. Все пак.
Но бих искала да Ви задам два въпроса. Честно казано, мисля, че ще са реторични. Но все пак да опитам.
Много се шумя за този концерт. Чух какво ли не. От кого ли не. Но не чух отговорът на един прост въпрос. Добре де, на няколко прости въпроса.
КОЙ покани тези хора да закрият кампанията на Атака?
КОЙ и КОЛКО им плати? Защото те не са евтина група, а концертът не е бил с билети.
Ето това са въпроси, които са ми любопитни.
Към господин Киров:
Господин Киров, с риск да Ви шокирам, виждала съм рисунки от обикновен кръжок, които са поне толкова талантливи, колкото творбите на Дали. Веднъж, но съм виждала.
Също така познавам хора, които ходят на опера и харесват Любэ. Лично за мен това е необяснимо, но…има и такива хора.
Да, не мисля, че е добра идея да ме питате за кого бих гласувала,но ще Ви кажа две неща. Първото е, че днес гласувах. Защото така правят нормалните отговорни хора. А второто е, че познахте- не бих гласувала за хора, които използват факта, че Любэ е популярна група в България. Все пак, човек следва да определя избора си независимо от музикалните си предпочитания, а съобразно елементарна интелигентност и личното си разбиране за почтеност и справедливост.
Г-жа Петкова, с риск да стана досаден на читателите, ще Ви отговоря. Дайте линк, към талантливите рисунки от кръжока, които, “са поне толкова талантливи, колкото творбите на Дали”. Ako сравнявате Вагнер с Любе, защо пък да не поставите творбите на Дали, до “рисунки от обикновен кръжок”.
За това, че познавате хора, “които ходят на опера и харесват Любэ”, не се учудвам. Да ходиш на опера не означава, че я харесваш или разбираш. Аз самия съм работил в български оперен театър до 1985г., и знам, че за всяка премиера(забележете ПРЕМИЕРА), първите редове бяха безплатно запазени, за секретарите на окръжните комитети на…Партията. Тези “селски” парвенюта, се държаха като познавачи на музика, която не обичаха и от която разбира се нямаха понятие. Те често, за да не кажа винаги, нареждаха съставите за премиери, според партийната принадлежност на певците или “близоста” им с някоя от певиците. Тайна, която се знаеше от целия персонал. Толкова по въпроса за хората, които “ходят” на опера, но обичат руски частушки. Респектирам всеки вкус за музика и изкуство, стига да не ми бъде натрапен от някой “шофьор на такси”, слушащ с избелени от удоволствие очи любимата си чалга.
До нови срещи с Любе, на предсрочните избори, разбира се, накъде без мумията на Кобзон!