Този текст вече почти сте го чели, защото почти съм го писал, така че направо може да го пренебрегнете, ако ви стори досадно познат. Но в деня за размисъл преди най-странните избори в четвъртвековната история на странния ни преход към демокрация ще формулирам още веднъж размислите си като прогноза на миналото, което не бива да се повтаря.
А изборите са странни заради факта, че са формално европейски, но се водят в условията на (анти)патриотична агитация в полза на държавата, която заявява като своя официална доктрина недопускането на суверенни европейски държави в Европейския съюз. И в името на тази главна задача, която си поставя чуждата държава , всичките 4 парламентарно представени партии в България заявяват единодушно, че въпросната държава не бива да бъде санкционирана от Европа.
Къде е прословута „друга” гледна точка?
Тя беше изтикана от управлението още преди 14 години с победата на монархосоциализма. Детронираният от Москва наследник на българския трон, превърнат в доверено лице на руския интерес в България, беше доведен за ръка като доведено дете на разведените родители на българския преход, взимайки страната на матушката в разпределянето на семейното имущество.
Доведеното дете на руското задкулисие използва остатъчното доверие на българите в някогашната монархическа институция, за да я унищожи окончателно като възможна алтернатива на посткомунизма. Коронен (агентурен) номер!
Това беше руското наказание за дързостта на предишното българско правителство да прави самостоятелна политика до степен, че да ядоса дори американците с отказа си да приеме бежанци от Косово ( а не само да не допуска руски самолети да правят напук на запада в бивша Югославия).
Равносметката днес е отстраняването на опърничавия премиер Иван Костов от политиката и маргинализирането на външния му министър Надежда Нейнски (тогава Михайлова), упълномощена през март 2001 г. да извърши нечуваното в отношенията между Москва и София: да извика руския посланик и да му връчи доказателствата за шпионажа на трима негови подчинени срещу България, поради което трябва да напуснат страната ни.
Месец по-късно тук кацна “терминаторът” на дясното Сакскобургготски и обеща да ни оправи.
Българофилската алтернатива не просто беше натикана в безпомощно състояние в ъгъла на опозицията, но и отпадна изобщо от парламента, с което от адекватно представителство беше лишена тъкмо онази упорита част от българското общество, която отказва да припознае популизма за заместител на тази алтернатива.
Стресирана от дългото пропадане тази прослойка, тънка като плодоносния слой на почвата, на която се крепи всяко земеделие, не можа да възпроизведе в краткия едногодишен срок между изборите от миналата година до днешния 24 май силен политически субект, които да се противопостави ефективно на буренясалото с мечо грозде българско лозе ( на баир), на което вече открито се разпорежда руската мечка.
Причината е липсата на обединителна кауза- или по-точно, че тя не беше разпозната навреме, независимо от факта, че събитията я поднесоха на тепсия достатъчно рано в края на октомври 2013 г., повече от половин година преди тези избори.
Дори европейското ни приобщаване, което дълго крепеше прозападния проект в България, беше обсебено от проруските строители на съвременна България.
Никак не е случайно, че външните архитекти на това строителство, които излъчиха високоплатени слуги на Путин в лицето на Шрьодер и компания, подсилиха тази тенденция в България с абсолютно необяснимия с други аргументи избор на българския приемник на съветския колониализъм Сергей Станишев начело на европейските социалисти ( някой вярва ли, че това е станало заради „гениалността” на Станишев, а не поради внимателно пресметнат ход на онези, които са в състояние да си пазаруват европейски величия от ранга на бившия германски канцлер?)
Обединителната кауза, която за съжаление беше проспана като потенциал от българската проевропейска алтернатива, се появи като потенциал чрез достойната също така за съжаление ситуация в Украйна. Този исторически шанс за консолидиране на прозападните българи беше пропуснат и вмъкнат като аргумент едва на финала на предизборната кампания, когато беше твърде късно темата да се превърне в понтонен мост за преодоляване на различията в изкопаните междувременно окопи, наводнени от Южния поток на противниковата политическа пропаганда.
За подобни констатации и обобщения авторът на тези редове доскоро получаваше предимно презрителни подмятания и обвинения в “русофобия”, но днес май гласовете в тази посока започнаха да се множат под напора на неоспоримите факти- дори и откровени леви коментатори не отричат настъплението на руския фактор в българската действителност, макар и да не стигат дотам, че да изразяват тревога от тази тенденция.
Да, тук е по-трудно, отколкото в Украйна да се види и формулира руската заплаха. В България не са избити милиони българи с изкуствено предизвикан глад, както се е случило на украинците- тук избитите са „само” десетки хиляди в резултат на съветската окупация, която използва за екзекутор местните си наемници. Скрити зад съветските паметници, техните наследници бранят със зъбите и ноктите на пропагандата си българите от проглеждане.
Отгоре на всичко руската пета колона в България не декларира открито руски сепаратистки лозунги, както в Украйна и това я прави по-трудна за изобличаване. Петата колона „само” обича Путин, каквото и да стори той- включително на малки, православни народи от черноморския (ни ) ареал, като грузинския или пък на големия, но затова пък славянски ( в голямата си част също православен) и още по-близък до нас народ, като украинския.
Българската политическа партийна алтернатива не свика нито един митинг на солидарност с Украйна, на който ясно да се обозначи, както това се случваше от самото начало на украинската криза къде ли не в демократичния свят. Тя не намери за нужно да реагира по този начин дори и при явната руска агресия в Крим. Инициативата на шепа граждани да протестират пред руското посолство по-скоро послужи за подигравки, които бяха нещо като въздишка на облекчение от страна на руската пета колона, която се беше поснишила в очакване да се случи логичното: европейски българи да протестират масово срещу една агресия в Европа.
Ясен ли съм, когато споменавам тези факт или пак ще ми се сърдят някои съмишленици за критиката?
Авторът на тези горчиви констатации си признава глупостта, проявена във факта, че се надяваше личните и конюнктурно партийните каузи да бъдат загърбени и на преден план да бъдат изведени значимите обединяващи допирни ( да не се бъркат с опорни) точки. И това щеше да е особено валидно като приоритет за онези политически сили, които са догонващи и с малки шансове да се класират между успешните формации на изборите. Когато няма какво да губиш, играй поне ва банк! Но придържането към правилото на моментния комфорт и компромиса се оказа устойчива доминанта и в тази кампания.
Представяте ли си например, ако беше се разразил скандал с разкритието, че руският посланик Исаков на 12 април е наругал по Дарик радио президента Плевнелиев, след което е пожелал записът да не бъде излъчен в тази част и „желанието” му е била услужливо удовлетворено. Авторът на този текст, който наивно се надяваше да бъде подкрепен, „издаде” този факт, затръшвайки твърде непрактично пред себе си още една медийна трибуна, която обаче се оказа по-важна за запознатите с казуса, отколкото истината за медийния проруски слугинаж.
Урокът е, че истината, дали ще става дума за мезонети на президента или за безобразията на руския посланик, не е важна дори за доказани привърженици на прозападното развитие на България.
И какво може да направи един автор срещу собствената си наивност? Нима е новина, че лъжците са за предпочитане, стига да могат да направят някоя услуга, а говорещите истината само пречат? Нищо не може да направи. Може само да продължава да си разваля отношенията с всички, които предпочитат „целесъобразността” пред каузата и истината.
Добрата новина от тази прогноза за миналото, което не би трябвало да се повтаря, е че вчерашните подозрения за противопоставянето на проруския проект на прозападния в България най-после се превърнаха в днешно политическо говорене от страна на онези, които са призвани да се борят с политически средства ( а не с някакви си публицистични напъни) за въпросната кауза. Оказва се, че не е невъзможно и дори не е толкова страшно, нали!?
Снощи изгледах кандидат-евродепутатския парад на заключителния митинг на Герб. Все едни такива млади, неопетнени, вдъхновени, компетентни, все завършили задочно бизнес-администрация, ПиАр и мениджмънт на маркетинга я в Баден-баденския филиал на Гаден-Гаденския колеж към изнесения факултет от изгорелия университет в Нидер унд Обен нах Норд унд Зюд, я дистанционно в департамента в кв. Младост на Сити Юнивърсити от Вилидж Хай Скул… Това както и да е, но в речите НИТО дума не се каза за ВРАГА, за ВЕЧНИЯ ВРАГ на България- Русия! И по-добре- защото така рубладжийската същност на Герб прозря под европейската маска.
Истината никога не е била на почит по тези земи, г-н Инджев! Не случайно историята ни се преписва с повод и без повод от всеки налапал властовия кокал.
MNOGO STE PRAV.GOVORENETO TRIABA DA PRODALGI.PISANETO SAHTO.DANO V BADECHTE POVE4E HORA DA OTVORIAT O4I I UCHI.
Г-н Инджев,
Честит празник на българската писменост и култура на вас и на всички посетители на блога ви!
Обобщителният анализ, както винаги, е безпощадно точен и жесток, като хирургически разрез. Много се надявам личностите, които споменавате в последния си абзац, да го изчетат най-внимателно, ще им е от полза.
Днес, в деня 24 май, който е и ден за размисъл, дори българският патриарх е на крака в столицата на рАЗИЯ, с което сам се поставя посред кремльовските безродници и майцепродавци.
Но по едно от телевизиите (май EuroNews, но не съм 100% сигурен), в бегло репортажче за РъБъ, зърнах нещо, което наистина ме вбеси. Ставаше дума за европейските езици, официално регистрирани в Страсбург, и на екрана видях РУСКАТА кирилица с характерните “ы” и “э”, от което направо се изумих. Дали не би могло след време да публикувате повече подробности по това, защото вие имате повече източници? Възможно ли е изобщо подобна наглост и продажност?
Респект!
И сега какво, пак ли да се надяваме? А не е ли вече повече от очевидно, че нещата у нас се случват такива, каквито се случват, защото хората (останали тук) са такива, каквито са? Демократичните принципи си имат слаби места и най-осезаемото е свободата на оглупяване. Всеки има право да е тъп до степен на гадене и едновременно с това всеки има право на глас, равен по тежест. Системата на глупостта е нелинейна, комплексна система и демократичните принципи в такава система, лишени от морални корективи, нанасят много повече вреди на затъпялото общество (дори на незатъпелите субекти в него), отколкото ползи. Ако вземем златното правило, което гласи, че глупакът нанася вреди на другите без едновременно с това да извлича ползи за себе си (което го различава от разбойника), то не е никак трудно да си представим живота в БГ след тези, а и след следващите, евентуално предсрочни и дирижирани, парламентарни избори. Критичната маса на патетичните тъпаци у нас е достигната и нищо не може да спре настъпващия Черен лебед, какъвто и да е той. Все пак шоковите събития с в основата на еволюцията – вероятно е дошъл и нашият ред да дадем нещо на света… Идиокрация!
Но извън емоциите демокрацията е за предпочитане с всичките й недостатъци, пред социалното планиране и моделиране с всичките им видими положителни ефекти. Въпреки че сме слепи за историята и никога не се учим от нея, не беше отдавна времето, в което бяхме планирани и моделирани до степен на побъркване. Личните ни спомени ни казват, че малките и видими ползи са съпътствани от отгромни, тежки и най-вече невидими странични ефекти. Но дори и личните ни спомени не помагат за днешните решения, които трябва да взимаме. Времената бяха такива, щекажат някои, всички трябваше да сме съгластни и съпричастни към експеримента… През последните 25 години май пак сме били планирани и моделирани, но този път поне не се очакваше да сме съгласни. Обаче и несъгласните се оказаха планирани… и скачането ни отиде нахалост.
Нямам надежда, че ще дойде време, когато върху нас тук в БГ няма да се експерементира. И ако забелязвате не назовавам никоя конкретна държава, която да бъде виновна – просто ми писна да се грижат за мен и от Изток, и от Запад. Аман от свръхзакрилници.
Макар да не мога да нарека чувството в мен точно надежда, но все пак има нещо, което ме кара да отида утре и да гласувам. Може и да инат. А може и да е агония.
Точно на 24 май едва ли е редно да пиша за глупостта, превърната у нас в национална образователна политика от 70 години насам, но нека учителите да ми простят. Не обвинявам тях, нито искам да се чувстват виновни. Насим Талеб в новата си книга “Антикрехкост” използва израза “съветско-харвардска заблуда” по повод вредите, които нанасят тези (и подобните им) образователни системи върху живота на планетата, и които никога не си признават. Но докато глупостта в харвардската част на земното кълбо е хроничен недостатък, у нас, в съветската част, е авангардно оръжие…
Честит празник!
С много пари, с много активни агентурни “мероприятия”, от българската политика бива изтикан всеки, който открито изповядва принципите за независима и суверенна България, а все по-напред излизат привържениците на присъединяването на страната ни към Русия-Евразия до степен, че да се съмняваш във всеки, който все още мърда на политическата ни сцена и лавира между Изток и Запад/крайните ни привърженици на Евро-Атлантическото развитие на България са отдавна отстранени/ дали умело се прикрива, че не е рубладжия или още не са му намерили цаката и това му е лебедовата песен…
Единият изход е прекъсване на пъпната връв на петата колона на Русия у нас, но предвид бетонирането на статуквото им там, това не ми се струва да стане в близките години, независимо от санкциите. А другият изход е: да сработи тук планът, който се провали в Украйна – постепенно икономическо заробване и подмяна вече не на дясното, което не съществува, а на лявото и центъра с натурални руснаци.
Утре – приятно гласуване! /Нямаме друго!/
@ Драги Zukerman,
Чудесен и пресен текст по въпроса, който засягаш:
http://www.mediapool.bg/kolko-struva-kirilitsata-news220624.html
Иначе др. Калфин в Европарламента беше много стръвен и боен като бдинец, лъв, титан един същи в защита на кирилицата… ама срещу Македония. Демек- др. Калфин смело вади нож на едно малко, тъжно и бито балканско кученце… Виж, за голямото и нахално присвояване на кирилицата от големия зъл, зъбат и крадлив северен Медведь- о, не, др. Калфин там мълчи!… А може и той да разказва на еврократите, че някога, в един прекрасен ден Вл. Ил. Ленин видял как болхарыте страдат без писменост като евенките, чувашите, башкирците, удмуртите, якутите, бурятите, ингушите и др. съветски народи, трогнало се сърцето му и им подарил альфавит… Щото и такива приказки се приказват!
Честит празник на всички!
Нека днес в деня на размисъл, ние БЪЛГАРИТЕ да си честитим един от най-светлите ни празници, празника на БЪЛГАРСКАТА азбука и култура, а утре да го защитим успешно!
Анализът Ви г-н Инджев е чудесен.А епилога е почти обнадеждаващ.Битката за България , може би нещо като последен шанс,предстои.Икономиката ни е в упадък и ще има оставки и избори.Въпреки , че сме от 7 години в ЕС, с целия му контрол, се сриваме икономически и руския сценарий, репетиран в Украйна има вероятност да се повтори.Не мисля, че всички тия руски собствености в България са случайни.Олигархичния модел – също.Вече променят законодателството ни под диктата на Газпром.Бойните им самолети летят над територията ни и властовите партии мълчат и горят не руското- в знак на протест, а европейското знаме- като истински сепаратисти.КТБ – банката концентрирала финансиите на държавните ни фирми е с руско участие и съответно с руски контрол. .Дано да се намерят сили, които да се противопоставят на това.
Много си права Таня.
И от мен апел за повече хъс и утре да гласуваме като истински Българи с чувство за достойнство!
“Сиромасите да не си хабят свещите броейки на богаташите парите!” така ни учеше Радой, и с право… Хвърлихме много емоционална енергия покрай последните “безчинства” на Путин. Всъщност неговото поведение е един картойграчески трик – да блъфираш, когато нямащ никакви карти. За всички е ясно, че отцепването дори на един квадратен сантиметър от Империята на Злото е тотално поражение за нея. Както навремето тя зорко следеще да не избяга и един нейн поданик. Затова са всичките тези руски циркове, за да дават впечатление, че пак с тяхно благоволение стават нещата. Минаването на Украйна към цивилизования свят е огромен удар по тоталитаризма и е част от един процес който ще продължи, а поведението на Путин целеше затъмняването му. Неговата позиция волю-неволю осветли всички “скрити лимонки”, които публично го подкрепиха. Вече е видно кой е на страната на палачите! Без да твърдя, че той е агент на ЦРУ смятам, че чудесно работи за тях. Днешното време не търпи двойни стандарти и трябва да си абсолютен “калцификат”, за да вярваш на тези, които даже нямат и идеология! Фактът е факт – Украйна не е вече в Империята на Злото. Жалко за онези млади животи които бяха покосени и влизат в дългия списък на путиновите убииства.
На скоро гледах по “Nat. geographic” документален филм за Италия през 50-те и комунистическата им партия. По всичко личи, че комунягите ще спечелят, а лентата разказва как това не им се позволява! За мен това беше много интересно… Битката се печели с вяра и пари! Тук и двете са покварени изцяло от Тъмната страна. В ролите на Вейдър и Императора явно всички знаем КОЙ играе… Бог да пази България!
към Zukerman:
Препоръчвам по въпроса книгата на Тачо Танев “Беседи за българските азбуки”.
За мен Иво е един Давид, който има смелостта с думите си да се бори с една огромна, хитра, подла и кръволочна организация с огромни средства и хиляди лакоми и продажни “полезни глупаци”, не само в България, но и по света. Той донякъде замества в България липсващите Вацлав Хавел и Лек Валеса. Щастливи се, че може да имаме такъв просветител на този 24 май. Дано да има здраве и сили да продължава все така.
ИСКАМ ДА ДОБАВЯ, ЧЕ БЕЗ ИВО МНОГО ОТ ДУМИТЕ НА ИСТИНАТА, ЩЯХА ДА ИЗЧЕЗНАТ ОТ НАШИЯ ЕЗИК, както вече 70 години се заливат от дезинформация и лъжи.Те като кокичета пробиват ледената кора и блясват в светлината.
Нека 24 Май да бъде и ден за Иво.
Имаме българска дума за “случва се” и тя е “става”. В зависимост от текста, може да се използва поне още една. Защо тогава използвате чужди изрази?!
24 Май 2014 г.
Проектът “Руската азбука е оргиналната кирилица а останалите славянски азбуки са инвариант на оргииналът” е напълно и успешно приключен акт. В този момет празнуваме Руски празник запомнете това колкото и болка да предизвиква това. Каузата ” Българите, Кирил и Методии” е загубена невъзвратно благодарение на услужливата проруска БАН и подобните и научни институции. Случайно ли гугъл преводът от чужди езици на български е една боза в сравнение с руския такъв?