Двуметров сом извади на брега рибар-рекордьор
Както виждате от тлъстото заглавие в един мастит сайт, придобит при голямото пазаруване на медийно влияние от един още по-едър собственик с неосъществени амбиции да ръководи ДАНС, у нас сомовете ловят рибари. Брррр!
Но това не е единствената недостоверна информация, побрана в кратичкото послание на заглавието- общо са две. Защото от снимката е видно, че за да бъде двуметров въпросният сом, който лови рибари, самият рибар би трябвало да е някъде около два метра и половина висок. Вижда се от съотношението между набедения за човекоядец сом и неговата предполагаема жертва Пламен Петров ( който изглежда напълно жив, въпреки уверенията, че е уловен от “двуметровия сом”, а сомът, както знаем, е хищен и при тези свои гигантски размери би трябвало да е глътнал нещастния рибар заедно с очилата и късите панталонки).
Понеже някои от нас имаме дълга памет за произхода на този маниер на писане, трябва да припомним, че това е школата на така наречените “часови вестници” от зората на нашата криворазбрана демокрация в началото на 90-те години.Като казвам школа, в случая имам на ум фактът, че замогналите се по онова време “честни частници” от пресгрупата действително създадоха школа за обучение на млади кадри ( по образ и подобие на чорбаджиите в бизнеса и най-вече по вкуса на занаятчията Блъсков).
По онова време риби непрекъснато ловяха рибари, което правеше сензационните вестникарски рубрики да звучат на пръв поглед още по-зарибяващо. Нищо, че на практика лъжеха лековерните консуматорите на тази лъжежурналистика, над които на практика се надсмиваха, продавайки им поредната порция пържен вятър. Да изпържиш читателя с някое излияние ( от рода на тирадите на Блъсков, който обичаше да се позовава на баба си), се превърна в любимо упражнение на самодоволните от успеха си в кампанията по опростачването на българската публичност законодатели на тази основополагаща част от “прехода”. Днес само берем плодовете на дълбоката оран на онова плиткоумие.
Въпреки протестите на скромни труженици на журналистическия фронт, като автора на тези редове, нищо не бе в състояние да спре инвазията на глупостта по страниците на българския печат, пусната по течението на посредствеността с цел лов на читатели в мрежите на маскарите, които издигнаха своето верую”всички са маскари” в символ на медийната действителност в България.
Глупостта се оказва удобно заразна, което не противоречи на научните твърдения, че е по наследство.
Изглежда смешно, но не е! Това е част от програмата за “опростачване” на народа. Колкото повече идиотщини и глупости слуша човек, толкова по-лесно възприема следващите. Природен закон!
Но се опасявам че има и друга причина. Готви се голяма далавера и трябват зарибяващи /забаламосващи “новини” за отвличане на вниманието.
Стар трик на крадците, а според наблюденията на много анализатори в последното правителство лобито им е особено силно… 😉
Ако успеем да премахнем паметниците “От благодарния български народ”, може би ще се спасим от повсеместното публично опростачаване…
Веднъж се озовах на един коктейл на горепосочените журналистически хамстерчета в хотела срещу Телефонната палата. Менюто беше толкова разнообразно, че ми стана съвестно, че не го споделям с честните хора които не са сред поканените. Зададох си въпроса:
-Кой плаща? Ама, без да влагам някаква преднамереност. Такъв важен продукт ли произвеждат тези хора, че да имат този стандарт?
После се досетих, че всъщност техния хонорар е “30 сребърника”- актуализирани с инфлационния индекс. Да, имат пари, но като “автори” имат огромната нужда и от признание /неформално признание/ и започват да се честват и награждават сами,ама ней се.
Навремето бай Радой имаше такава епиграма:
Здравейте плюнки
подайте кунки –
ето ви пари,
всеки да твори…
Сигурно е писана далече преди тъй наречения – Петьо Сопола /Блъсков/
да стане Подлога на журналистиката ни. Имам предвид главното действащо лице.
В интерес на истината – този начин на писане и говорене е доста по-древен – припомнете си “Топката владее Барзов…”
До А. Добрева:
Разходете се от Булбанк до Орлов мост… Не знам дали има по-благодарна нация… 180 год. имперски интерес, как си представяте толкова лесно да се отървем..??? А как ми се иска да видя паметник на Борис I например(поне толкова висок колкото руския цар…). На Алекс Алексиев трябва по-често да му се дава думата… и г-н Инджев ако имате нужда от нещо само пишете…
Остави сега рибарите, без туй сме в периода на забраната за риболов, ами вземи напиши нещо за спешната помощ. Спешно е някак си. Спешната помощ подала оставка, колективно (не само в София, баси) в знак на протест, ама за какво? И как тъй колективно. Барем петнайсет човека няма ли дето не искат да подадат оставка? Да не е някакъв тиймбилдинг това? Бая организирана работа ми се вижда. Не знам, човек… ама мойте съграждани още по-малко знаят. http://ruse-news.com/hot-spot-podkrepyate-li-protesta-na-lekarite-ot-speshna-pomosht/#comment-3078
Спомням си навремето карикатура във в-к Демокрация, някакъв дядка чете вестник и коментира, “Я виж ти, младеж хванал попче със спининг”, а в ръцете му статията във вестника гласи, “Младеж хванал спин от някакъв поп”. Не бяха рядкост в началото на 90те статии от сорта на “Двуметрови фъстъци ядат гости на прием в резиденция Бояна”. Дъглас Адамс в безсмъртната си творба “Пътеводител на Галактическия стопаджия” също коментира подобни стряскащи заглавия, които се появявали в “междугалактическата преса” (в английския също няма падеж за прякото допълнение): “Кръвожадния звяр …. обичат да похапват най-вече новопристигналите туристи” вместо “Кръвожадния звяр …. обича да похапва най-вече новопристигналите туристи”.
Отворете вестник “The Sun” и там можете да прочетете още по-стряскащи статии. Майкъл Донахю от Лестър пял на погребението си “My Way”. (в статията все пак поясняват, че Майкъл записал песента по време на караоке парти 2 седмици преди кончината си). Така че нашите имат къде да програсират.
Искам да кажа, че подобен род стил на писане далеч не е характерен само за нашите географски ширини, то отде толкоз ум нашите блъскожурналисти да измислят такова нещо.
Тази снима е чудесна -двуметровия сом и рибаря са електората на бареков и самия бареков.И друго интерсно и почти в сферата на чудесата е, как мая манолова пуска хиляди шаранчета в язовир, а бареков хвана сом.Или сома хвана бареков, както пише в материала.Да им е честито на едните и другите, както се казва.
Навремето, когато “освободените” наши газети изобилстваха с подобни безсмислици и тежки гаври с езика, а защо не и с откровеното му незнание, вестник “Стършел” ги иронизира така: ако днес беше написан романът “Анна Каренина”, щеше да е в следния вид – Жена се угробва под влака, главата й фръква настрани. Подпис- граф Толстой”. Е, за 20 години не се е променило нищо.
Има две групи европейски езици: синтетични (езици с падежи) и аналитични (езици без падежи). Синтетични са всички славянски без български, немски, унгарски, фински, естонски и др. Аналитични са български, английски, френски, холандски, италиански, испански, португалски и др. Понеже при аналитичните езици падежната система е отпаднала, те имат фиксиран словоред: подлог, сказуемо, допълнение. Когато учех езикознание, ни даваха следния пример с български и руски като два коренно различни езика: Ловец уби лъв и Охотник убил льва. Ако в аналитичния български разменим местата на подлога и допълнението, се променя смисъла: Лъв уби ловец. Ако в синтетичния руски разменим местата на подлога и допълнението, смисъла не се променя, защото лъвът има падежно окончание, което показва, че той понася действието, а ловеца – че го извършва: Льва убил охотник. Подобни конструкции са противоестествени за българския език (както и за френския, английския и илталианския, които лично аз говоря)
Комунистите омърсиха, опорочиха и даже убиха всичко, до което се докоснаха, например държава, народ, природа, история, обичаи, вяра, език и прочие…
И г-н Братонов, моля ви, казва се ЦАР БОРИС І, пак комунистите пропускат титлата цар и княз, иначе всички са професори и академици, и тогава никога не пропускат съответната титла. Да, дори не съзнаваме вероятно в каква степен сме увредени от червеното робство.
Да, атаката срещу езиковата нормалност беше планирана стратегически от враговете на нормална България. Шокиран от мутри, пирамиди, инфлация, управляващи комуноиди и пр. уроди, човекът от 90-те години има само едно бягство- в езика, но и той вече не е негов, отнет му е. Ето как се пръкват идиотизмите на блъсковщината и тошевщината от “Огромна курешка замалко не смаза таксиджия, размина му се, май” и “Мазното скача, топлото пада” до “ДЕТЕ УБИ БЪЛГАРИЯ”, пардон! “БЪЛГАРИЯ УБИ ДЕТЕ!”.
Samo deto Boris Purvi ne e bil car
10 СТИНКИ, КОЙ е организаторът? В съзвучие с написаното от г-н Инджев, бих ви попитал – ОРГАНИЗАТОРЪТ ли увОлни Спешната помощ, или Спешната помощ увОлни “организаторът” си?