Михаил Горбачов твърдо подкрепя присъединяването на Крим към Русия.
Това стана ясно от думите на последния президент на СССР, наричан “баща на перестройката” Михаил Горбачов в интервю за програмата „Вести в субботу” със Сергей Брилев, цитирано от ИТАР-ТАСС.
Горбачов заяви, че ако анексирането се е случило против волята на народа, то той би бил “един от тези, които биха били категорично против”. Но, изтъкна той, такова е “настроението на народа”.
През 1954 г., когато е бил на 23 г., той е бил “категорично срещу” прехвърлянето на Крим в състава на Украйна.
Горбачов коментира и политиката на Запада.
Според него само германците са останали последователни в политиката си, докато Съединените американски щати са започнали да разрушават споразуменията, залегнали в основата на изграждането на един нов свят.
Попитан дали вярва, че е бил измамен от западните си партньори относно плановете им за Източна Европа, “бащата” на перестройката отговори, че както има “справедлива политика”, така има и “измамна политика”.( Faktor.bg)
Има много начини да се коментира тази демонстрация на посредственост и деградация във възгледите на човека, който с опитите си да спаси остатъците от легитимност на съветския комунизъм отвори без да иска вратата за проветряването на затиснатата от ботуша н СССР Източна Европа и тя бързо напусна съветската мечешка прегръдка. За което Горбачов си остава най-мразеният от примитивната част от руското общество комунистически деец на 20-ти век.
Избирам обаче само лаконичната реплика срещу претенцията на Горбачов към запада и особено към САЩ за липса на последователност. Защото тъкмо той, бащата на изпусната от контрола на партията му демократизация на СССР и поробените от него народи, демонстрира грозна липса на последователност с изявлението си за Крим като обоснована анексия от страна на Русия по искане на „народа”.
По същата (анти)логика народът на СССР трябваше да го обеси като Мусолини на уличен стълб, защото в качеството си на диктатор ( в СССР никой никога не е избирал вождовете!) решаваше съдбата на огромната държава без никакви допитвания и други подобни демократични глезотии. Днешният руски народ му търси сметка за това, а той се подмазва с индулгенция за Путин и неговата кримска авантюра, която тепърва ще струва скъпо тъкмо на руския народ.
На стари години Горбачов си проси сега народната любов. Той не успя да се превърне в гражданин на света ( каквито, за щастиe има в Русия и тъкмо в техните среди се води неравната съпротива срещу адмирирания от Горбачов пълзящ, а вече и маршируващ путлеризъм).
Маргарет Тачър, която „откри” Горбачов, го препоръча като събеседник на Рейгън и го легитимира пред света като първия нормален съветски вожд, би се обърнала в гроба, ако можеше да чуе днешните националистически брътвежи на онзи „младеж”( на фона съветската геронтокрация), белязан с петното на челото, когото въведе в диалога със световните лидери за плавно и безкръвно завръщане на Русия сред цивилизованите държавни без това да й струва ново многмилионно братоубийствено клане.
За съжаление Горбачов не е прецедент. Ще оставя на руските специалисти по анализ на необятните простори на руската душа (която, според Бердяев „умом не понять”) да се произнесат с диагнозата. Само ще констатирам, че и Александър Солженицин, най-значимият руско-съветски писател- от гледна точка на политическия ефект на неговия „Архипелаг ГУЛАГ” за моралния разгром на болшевизма- в залеза на своя живот се изстреля до зенита на руския шовинизъм, включващ антисемитизма като негов задължителен елемент. Нещо повече, Солженицин, бито куче по мазета и концлагери от всякакви чекисти и кагебисти, възторжено залая в хора на почитателите на Путин, който му организира за благодарност подобаващо погребение с държавни почести..
Горбачов се опозорява като мужик, който не може да надскочи рамките на своята болшевишка младост. Той така и не успя да се издигне до нивото на руските интелектуалци, които имат храбростта да освети най-мрачните тонове от картината на руското традиционно мракобесие, приучено да тълкува света в черно-бели тонове със запазено място за белия цвят за собствения руски свят.
А за България най-тъжната констатация днес е, че се намираме тук, на дъното на Европа, защото демокрацията ни беше дар от човек, като „Горби”. Той трайно ни изгърби с бухалката на своята пета колона, на която повери командните лостове за преустройване на България по начин, който я устройва.
Никога не съм се прехласвал по “горбоманията”. Разбираемо е, че след поредицата абсолютно дементирали кремълски дъртели с 3/4 крака в гроба идването му на власт малко промени стереотипа. Само че аз се кикотех на кухотевините му за “повече социализъм в магазина, повече социализъм в завода!” (амчи, таварищ Горби, те и двете цели бяха постигнати – магазинът празен, че кънти от виковете и стенанията на хилядната опашка вътре и отвън, заводът произвежда допотопни таратайки, какво повече?)Но аз още тогава обърнах внимание на разработената в психолингвистичната лаборатория на КГБ и повтаряна от Горбачов формула за “общия европейски дом”. Хубаво звучи, уютно някак, нали? Целта на лафа обаче, освен подразбиращото се, че американците няма какво да правят в този уютен, мирен и уреден европейски дом, беше – във въпросния дом върху печката да се изтегне удобно МЕЧКАТА! Днес се вижда, че замисълът си има опашка!
Върти ми се из главата нещо отдавна чуто-недоразбрано. че решенито за присъединяването на Крим към Украйна е било резултат на анализи, че ще е по-добре Крим да бъде под администрацията на Украйна, а не защото Хрушчов се напил и едва ли не предал Крим като на циганска сватба. По-важното е, че за да бъде компенсирана кримската територия, към Русия е присъединена украинска територия от североисочнитее райони.
Въпросът ми, Иво, е дали знаеш нещо по въпроса, защото за това никой не говори – дали Русия ще върне на Украйна разменените тогава територии. А колкото до Горби, няма какво да се коментира – руският манталитет е там някъде, в 16-ти век.
Бъдете здрави.
FUCK Горби! “Южен поток” – СПРЯН! Уж!
Г-н Инджев, чакам коментара ви за посещението на Дж. Маккейн.
Ivo, ne se kosi, tipichno za komuniagite da sarchat kato KURVI!! gorbachov e edin cherven bokluk !!!!!!!!
Стига сесесерска смрад- истинска радост ни донесе днешното посещение на СЕНАТОР ДЖОН МАКЕЙН в София, за да запуши корупционната бурия на кремълската агентура- “южен поток”! Ама видяхте как жалката русоблядна групичка около политическия труп орешарски днес яде аризонски кютек с алабамски мариз от ГОЛЕМИЯ ПОЛИТИК, когото смятам за най-достойния продължител на ВЕЛИКИЯ РОНАЛД РЕЙГЪН днес!Видяхте, че и хоцэ сырыщныка (демонстрирай отвращение към този рубладжийски мерзавец, пиши името му с малки букви и руски добавки!)заскимтя “да не отстъпваме пред Брюксел” Да съхраним българското, демек, като под българско да разбираме чакараката на Чакърдъката! НИЕ СМЕ БРЮКСЕЛ, бе скот корумпиран! ТИ си Сирищник, там стой! Та ядохте ли пръта, мръсната ви рубладжийска мамица долна?! И като се замислиш-колко безценно време, средства и страдания щяха да се спестят на света, ако СЕНАТОР ДЖОН МАКЕЙН беше президент на САЩ!
За мен, делото на Горбачов е без аналог и доведе до разпад на половин планетарния концлагер- СССР.
Този човек понесе огромен товар към очовечаване на тази военна машина.
В същото време има една тактика на Службите да прикрепят към вече остарялите, останали самотни и вдетенени хора, един уж “неформален” приятел, които заедно с доброто си отношение към тях да им пробутва спуснати отгоре служебни идеи.
Нека не му се сърдим и без това наскоро се коментираше инициативата на някакви нашисти да го дават на съд като виновник за разпада на СССР.
Времето поставя “пророците” и лъжепророците на истинските им места.
За мен лично истината за “пророка” Солженицын дойде преди много години като гръм от ясно небе с една негова публикация в “Новый мир” във времената на горбачовската перестройка. Това беше далеч преди времето на Интернет, та се затруднявам да предоставя препратка, която бих могъл да открия единствено след преравяне на прашните списания от онези времена, складирани в кашони на тавана ми. Далеч преди сгромолясването на СССР и преди завръщането си от Америка, Солженицын публикува един омерзителен великоруски, шовинистически текст в който разви тезата си за Русия като “големия брат” по отношение на “малоруските” си съседи – славянски православни братя които на нея, великата Рассия е от Бога дадено да ръководи и напътства. Не познавам по-нататъшното развитие на тезите на Солженицын, защото оттам нататък престанах да го чета, и не мисля че съм сбъркал. От днешна гледна точка, бих съпоставил Солженицын по-скоро с карикатурния великоруски шовинист Лимонов(въпреки огромната разлика в мащаба), отколкото с някоя светла фигура от съветско-руското възраждане след болшевишкия кошмар.
И, за да избегна всякакви идиотски обвинения в “русофобия”, ще посоча имената на поне двама интелектуалци, с които Русия наистина би трябвало да се гордее – отдавна преминалия отвъд Андрей Сахаров и истинския класик на руската литература Владимир Войнович, който в “Москва 1942-ра” осмя месианските бълнувания на Солженицын. Слава Богу, Войнович е жив и здрав и, макар и не често, но редовно дава мнението си за съвременна путлеристка Русия, и то е последователно и напълно в унисон с всичко което е говорил и писал през забележителния си живот.
А горбачов… обикновен съветски бюрократ със силно преувеличени заслуги, действал принудително по единствено възможния начин, за когото не си струва да се говори…
Извинявам се, имах предвид “Москва 2042-ра” разбира се.
Горбачов се опитва в края на живота си, да стане симпатичен на снародниците си. Няма да успее, само ще стане антипатичен и на тези, които го уважаваха.
Чекистът Сергеевич очевидно бе добре “изчислен” да дозакопае рАЗИЯ след като тя (рАЗИЯта) бе финансово закопана от измамата “междузвездни войни”, на която наивно се хвана. На Сергеевич западната преса осигури купища суперлативни материали и ТВ интервюта какъв велик политик, реформатор и миротворец е. На “супругата” му Раиса Максимовна (всъщност Руфима Максудовна), известна любителница на веселите трапези, скъпите кожени палта и диамантите – всичко това плюс една фондация с 4,000,000 долара начален капитал. Така Западът спести милиарди, а тези двамата бутнаха рАЗИЯтската империя на глинени крака без един изстрел.
Странно е съвпадението, че тъкмо днес сенатор Маккейн явно е наритал долнището на гърба на нашия чекист (Ку)решарски, та тоя последния обяви спирка на южен паток. Понеже имам скромни лични впечатления колко спестовен (дори скръндзав) е Маккейн, предполагам, че просто е обяснил на бобовдолският ни министер как точно ще му бъдат замразени задграничните банкови авоари. Толкова за крадливите чекисти-продажници и техните 30 сребърника. Ех, има и хубави моменти в политическото всекидневие на РъБъ. Респект, г-н Инджев!
В периода на тошовизма, у нас битуваше виц – питали радио ЕРЕВАН,как най-бълзо можем да се освободим. Отговорът бил – като обявим война на САЩ … и /естествено/ я загубим.
Та в този дух, вчера сенатор МАКЕЙН пристигна в България, а Б. Борисов замина на посещение в САЩ – мисля си, колко бързо страната ни ще влезе в правия път ако просто предложим на САЩ размяна и те я приемат. Хем ще минем без война.
Колкото до Горбачов – не съм изненадан. Той, както и Солженицин са закономерност. В Русия изключенията по правило са в отвъдното или бързо се озовават там.
Когато през 80-год слушах по радио Свободна Европа романите *Архипелаг Гулак*и *Раково отделение* смятах че се появил велик руски хуманист.Какво беше изумлението ми когато в края на 80-год прочетох статии от Солженицин/тогава той беше още във Вермонт САЩ/ изпълнени с велико руски шовинизъм разбрах както казваше Висоцки ,че*все не так що нада*.Всеки четвъртък тичах в подлеза на НДК да чакам руската преса-Огонок и Нови мир Когато излязаха произведенията на Солженицин на българкси не си ги купих.Не си струваше.Смятах ги за лъжа.Разбрах,че руснаците са с увредено мислене и безкрайно изостанали от новия свят.Не си бяха направили изводи от 2-та световна война.Що се касае до Горбачов винаги съм смятала,че мисленето му не надхвъря това на средният партиен функционер.Елцин въпреки порока си имаше по всеобхватно и широко виждане за състоянието на нещата.
Няма да влизам в спорове, само ще задам риторичен въпрос. След като са толкова “големи мъже” двете джуджета в Кремъл, защо не анексираха Аляска ???
Докъде я докараха руските ни слуги.Да ги накарат пред цял свят да се откажат от подписите си на “избрания ни от лукавия”,както сам цитира Оревоарски Отче наш.
Не знаел бил.Като не знае да си ходи.Те и за БЕХ го усукват, сигурно са го спазарили на руснаците.За бюджета и взетите заеми, кагато научим истината, ще е истинския шок и ужас.Ако и след този резил/ЮП/ на бсп-то, смятат в ПЕС, Паднишев да го издигат на високи позиции, значи поръчката за разклащането на сигурността на ЕС, идва директно от там.Нямам друго обяснение.
Горбачов отново доказа тезата ми, че руснаците предпочитат да нямат пари за хляб, но да могат да си дотътрят ръждивите танкове до всяка избрана от тях точка на света и да си оставят въшките там. Има нещо сбъркано в начина на мислене на тези хора. Горбачов случая според мен се явява в ролята на човекът, който не е имал късмет да застане начело на фалиралия СССР. Руснаците го мразят заради едното му признание, че са изгубили икономически Студената война. Сега явно е решил да зарадва малко агресиралата сган и да им се вдигне в очите. За съжаление обаче показа това, че на дърти години хората вече започват да губят малко по малко разсъдъка си.
Имам въпрос към всички: Някой знае ли кой дърпа конците на Путин? Нали никой не се съмнява, че кагебист от средния ешалон може да стане “император” на Русия и “покрайнините” й / обратното води до аналогия с един ефрейтор, което е страшно…/
М.Горбачов НЕ доведе до разпада на СССР. Той беше единственият президент на СССР, макар и назначил се на този “пост”, който сам си създаде. Партиец и едновременно с това “президент” на СССР.
Той се опита да запази СССР, но да го “реформира”, чрез т.нар “перестройка”. Това само по себе си говори много. Защото ,чрез запазването на СССР, той косвено искаше да запази и руският контрол над останалите републики от СССР.
Единствената му “вина” пред КаГеБистките наШионалсоЧиалисти на Путин е,че с “перестрийката” си доведе до неволното разпадане на СИВ и Варшавският дАгАвор.
Което ни навежда на мисълта ,че Горбачов винаги е бил най-малкото руски националист, който се е опитвал да запази контрола над СССР, дори с цената да го “реформира”.
Същото се отнася и за Сольженицин. Той може да е описвал в романите си същността на сАвецките концлагери,но го е правил защото е бил националист, който е виждал , че ГУЛАГ е един от най-унищожителните за руският народ фактори.
Това трябва да се отчита , когато се критикуват ,или одобряват и действията на двамата.
Колкото до “разпада” на СССР, това се случи след премахването на поста на Горбачов, като “президент” на СССР.
Естествено , чрез “допитване” до “народа”, както го направи и сегашният НЕзаконен пРЕЗИДЕНТ на рАЗЗЗИЯ в кРИМ.
Горби си е комунист и никога не е бил нищо друго освен комунист. Направи каквото направи, защото (както всички видяхме) комунизмът загина. А той искаше да го спаси. ДА не забравяме, че погрома на площада Тянанмън в Китай стана заради него и той нямаше нищо против. Както и погрома в балтийските републики.
Никакви “реформи”, “перестройки”, “затопляния” и “очовечавания” на сесесер -А ЗВЕЗДНИТЕ ВОЙНИ НА РОНАЛД РЕЙГЪН (вечна Му слава и памет!) видяха сметката на Империята на злото. На Горбачов може най-много обективно да му се признае вярната диагностика на съветската агония-и толкова! Спирам по темата.
“Животът в Русия винаги е бил много тежък и нещастен. Но, за сметка на това…кратък!”
акад. Лихачев
Не изпитвам никакво уважение към Горбачов,това е човекьт,който мълча 10 дни след като цял свят знаеше за атомната катасрофа в Чернобил.Когато най-накрая проговри обясни мълчанието си с това,че не е бил информиран.Някой може ли да повярва на такава опашата лъжа.Хора като него не се интересуват какви ще са човешките загуби,целта е важна,руската мечка да е най-силна
ИРИС, Горбачов не само мълча 10 дни за аварията в Чернобил, но и носи най-голямата отговорност за радиоактивното заразяване на Източна и донякъде на Западна Европа. Той беше начело на СССР , когато е взето решение за отклоняване на радиоактивният облак в посока запад-северозапад, чрез климатично въздействие върху времето , което да промени нормалната атмосферна циркулация запад-изток , от Атлантическият океан към вътрешността на Европа и оттам към Азия.
Той е одобрил използването на климатично оръжие, което поради аварията в Чернобил се е трансформирало в огромна “мръсна” бомба, т.е. позволил е да се използва климатично-радиоактивно оръжие за масово унищожение, което да порази Европа, вместо рАЗЗЗИЯ, която сама е предизвикала този радиактивен ад.
СТАМБО, едва ли само една оръжейна програма, даже и тази за ПРО , като “Звездни войни”, може да срине СССР и колониалните му провинции в Източна Европа!
Рейгън прие програми за модернизиране и на другите стратегически системи оръжия на САЩ и НАТО. Но липсващата икономика, която да поддържа огромният военен арсенал на СССР го срина. Защото докато САЩ и НАТО харчеха под няколко процента от БВП за отбрана, то СССР и провинциите му харчеха десет пъти по-голям процент от техният БВП за “отбрана”. По времето на Горбачов някои изследователи на СССР даваха данни , в които се твърдеше ,че до 80%(ОСЕМДЕСЕТ) от БВП е отивал за “отбрана”.
Разбира се това не са официални данни , защото “бюджета” на СССР , и на колониалните му придатъци от СИВ бяха “ДЪРЖАВНА” ТАЙНА!
Ето сега цартрап Путин, който толкова милее за СССР, може да РАЗСЕКРЕТИ официалните данни за “бюджета” на СССР, за да се убедим всички в “превъзходството” на социализЪма, над капитализма…….
Имаше две важни събития, и двете свързани с личността на Горбачов, които трябва да се различават.
Първото е безусловната капитулация на Съветската империя в 1-вата световна студена война. Капитулацията беше обективно обусловена. Горбачев може да има някакъв принос, но и много други са допринесли, включително и бащицата Сталин. Горбачов я подписа капитулацията в началото на декември 1989 на бордът на американски военен кораб в Малта.
Второто събитие е срещата в Беловежката горичка и споразумението от 1991-12-08 за разпадът на СССР и конкретно за разводът между Русия и Украйна. Второто събитие не беше обективно обусловено, а субективно обусловено. Ако веднага след августовският пуч Горбачов беше отстъпил властта в СССР на Елцин, то разводът между Русия и Украйна едва ли щеше да се случи.
Едно важно събитие от миналото, дори когато е било субективно обусловено, си остава важно. Сега започва 2-рата световна студена война – събитие, което е пак субективно обусловено – Путин я обяви войната с анексията на Крим.