Вместо да препубликувам поканата си към желаещите ( и можещите) да присъстват на представянето на книгата ми “Течна дружба 2” утре,16 юни, понеделник, от 18 ч.пред Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) в София, правя същото чрез препубликуване на статията на Горан Благоев от в. “Преса”.
Героят на Добруджа, който срази казаците
Нашата кавалерия буквално помита румънската войска
13 Юни 2014 15:04 |
1 |
Снимка: Преса
Генерал Колев с щаба си на Дунавния фронт
Генерал Колев е сред бележитите личности, които бесарабските българи дават на старото отечество. Роден е през 1863 г. в с. Бановка, на 25 км източно от средището на българите в Бесарабия – Болград. Завършва прочутата Болградска гимназия. Избухва Сръбско-българската война и Иван се записва като доброволец в Ученическия легион. През януари 1886 г. постъпва във Военното училище – завършва го с отличие и началниците му предлагат престижно разпределение в артилерията. Но той отсича: „Ако не бъда зачислен в конницата, хич и няма да служа – ще се уволня.“ Така поручик Колев е изпратен в Трети конен полк. На 29 години успешно полага изпитите във Военната академия в Торино (Италия), която е сред най-престижните в Европа. Там се подготвяли генералщабни офицери с перспектива за висока кариера и годишно приемали само по 45 души. Иван Колев е сред десетте български генерали, които са завършили торинската Военна академия. След дипломирането си веднага е назначен за старши адютант на Софийската пехотна дивизия. От май 1902 до ноември 1912 г. кариерата му е свързана с Лейбгвардейския конен полк – той на два пъти го оглавява. |
Пълководческата звезда на генерал Иван Колев изгрява през 1916 г. През май на него е поверена Първа конна дивизия в състава на Трета армия. Едновременно с това го назначават и за инспектор на цялата българска конница. Командир с перфектни познания върху тактиката на съвременната война, Колев настоява към кавалерията да бъдат включени колоездачни роти, а към всеки конен полк да се сформира по един картечен взвод, увеличава броя на оръдията, допълва дивизията с помощни пехотни части и така подобрява нейната огнева мощ.
На 2 септември 1916 г. Трета българска армия настъпва в Добруджа, която вече три години е владение на Румъния. Генералът убеждава висшето командване, че със своята маневреност и възможност за внезапни атаки конницата може да има решаваща роля в сраженията из добружданските полета – припомня историкът Радослав Симеонов от музея в Добрич. В същия ден само за три часа дивизията на Иван Колев
освобождава
Курт бунар
(днес Тервел). Началникът на армията му разпорежда да се укрепи там и да пази фланга на българските части, които настъпват към Тутракан. Само след един ден ген. Колев ще предприеме атака, която не му е разпоредена отгоре. Той получава донесение, че румънска бригада настъпва в помощ на обсадените в Тутракан, но походният строй е разтеглен на няколко километра – противниковият авангард е при село Кочмар, докато основните сили, над 4000 пехотинци, са при село Карапелит. Генералът решава да се възползва от ситуацията и разпорежда атака в двете посоки, като лично повежда една от частите.
Яхнал своя жребец Пирин, Иван Колев за пореден път се проявява като истински командир, който е безпощаден към себе си и споделя несгодите на боя заедно с подчинените си. По-късно майор П. Пеев ще го нарече „режисьор, който ръководи… кървав театър“.
Йордан Йовков като военен кореспондент също описва сражението при Кочмар – Карапелит в разказа си „Триумф“: „Конната дивизия настъпваше. Както древните армии имаха след себе си тежковъоръжени хоплити, така и тя имаше своя стабилен център: това бяха спешените ескадрони, картечните взводове, колоездачните роти, конните батареи и малки пехотни отделения. Боят се започна от тях – стремителна атака, в която се чувствуваше вещината на стари майстори… Румънските линии не удържаха… Авангардът беше отрязан… Генералът и офицерите, които го придружават, препускат нататък по фронта… от всички части и полкове се подема… бурно, възторжено и стихийно ура.“
Нашата кавалерия буквално помита румънската войска
загиват 600 души, над 1000 души попадат в български плен, а останалите бягат. Ефектът е толкова силен, че още същата нощ румънските части изоставят Добрич и на следващата сутрин там влизат български войски.
Междувременно разузнаването донася, че настъпва руска дивизия с 30 казашки ескадрона – два пъти по-многочислена от българската кавалерия. Изключително сложен психологически момент – за първи път българите ще се изправят срещу довчерашните си освободители. Нашето командване е разтревожено, че някои от войниците ще откажат да се бият. Но първа опровергава тези опасения конницата на ген. Колев, който окуражава подчинените си: „Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним като всеки враг, който пречи на обединението на България!“
На 5 септември кавалерията обръща в бяг прочутите казашки ескадрони и заема стратегическото шосе Добрич – Силистра. Два дни по-късно генерал Колев насочва своята дивизия към Добрич, където българските части изнемогват под силния противников напор. С изненадващ маньовър в десния фланг на противника при село Смолница конницата постига решителния обрат – противникът бяга панически. Добрич е спасен. Пленени казаци разказвали, че българите се хвърляли върху тях като кучета и 10 души атакували по 40 руснаци. „Добруджа нему наполовин дължи свободата си“, казва за Иван Колев командващият Трета армия генерал Стефан Тошев.
След превземането на укрепената Тутраканска позиция генерал Колев получава нареждане да охранява десния фланг на Трета армия. На 21 септември при село Мустафа Ачи срещу конната дивизия се съсредоточава многочислена румънска част. Пехотата започва да изнемогва в окопите – в един момент и боеприпасите свършват. Но генералът не бърза да вкара в бой ескадроните, които крие зад селото. Като опитен ловец той изчаква жертвата да се приближи на нужното разстояние – дава заповед за кавалерийската атака едва когато румънците стигат на 300 крачки пред българските позиции. Противникът отново бяга, оставяйки на бойното поле много жертви. Тази битка се превръща в класически
пример как конницата може да победи
превъзхождащата я по численост пехота. Това оценява и фелдмаршал Аугуст фон Макензен, който командва съюзните германско-български части в Добруджа и също е кавалерист. При награждаването на генерал Колев с Железен кръст II степен той му казва: „…досега се беше наложило убеждението, че атаката на конницата срещу пехотата е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници ви завиждат и не мога да ги убедя… че това, което вие направихте, е истина!“
Конната дивизия на Иван Колев участва и при освобождаването на стария български град Кюстенджа в Северна Добруджа. На 23 октомври при село Кара Мурад генералът извършва изкусна маневра с конницата, успява да обкръжи и да
плени цялата руска 265-а Оренбургска дивизия
заедно с бойното й знаме.
Неговият земляк генерал Георги Тодоров му изпраща възторжена телеграма: „Душата ми е препълнена от радост, че нашата конница със своите смели и отлични действия стъпи на онова стъпало на слава, към което се стремеше, обаче нямаше достоен водач. Във вашето лице тя получи тоя водач и оправда вашата вяра и обич към нея.“
Бойният път на генерал Колев завършва с превземането на Мачин и Тулча през януари 1917 г. Не след дълго разклатеното му здраве го принуждава да напусне армията – отива на лечение във Виена и умира на върха на своята слава в един от тамошните санаториуми на 29 юли. Ден по-рано цар Фердинанд го произвежда в генерал-лейтенант за „особени заслуги през войната в Добруджа“. Австрийците го изпращат с военни почести, а България го оплаква 10 дни.
1916 г., южно от с. Исварен, Ксантийско. Ген. Колев (третият от дясно на ляво) с жребеца си Пирин под моста на местната река.
Напорист и талантлив командир По време на Балканската и на Междусъюзническата война полковник Иван Колев е началник-щаб на няколко формирования. Длъжността му не е предполагала да участва в сраженията, но той не се възползва от тази възможност. През Междусъюзническата участва в боя при Гюешево, в който води авангарда на Пета армия, а с риск да бъде пленен командва нашите части при Босилеград и успява да отблъсне сръбското настъпление. При включването на България в Първата световна война укрепва беломорската брегова граница и на 22 януари 1916 г. отблъсква англо-френския десант при Порто Лагос. Няколко месеца преди това е произведен в генерал-майор. |
Възхвала и забрава
В Софийските гробища е паметната плоча на генерал-лейтенант Иван Колев, началник на Първа конна дивизия, в наши дни. |
Иван Колев е един от най-възпяваните български военачалници в родната литература. Йордан Йовков му посвещава два разказа, а победите на предвожданата от генерала кавалерия го вдъхновяват и за „Белият ескадрон“. Любомир Бобевски пише баладата „Конникът генерал“ и одата „Генерал Колеву“, а народният поет Иван Вазов го обезсмъртява в стихотворението „Конницата на генерал Колева“.
Героят от Добруджа обаче няма свой паметник. Средствата, събрани преди 9.IХ.1944 г., са пренасочени от новите власти за паметници на партизаните и на Червената армия – не подобавало да се увековечава паметта на българския генерал, който разгромявал руските ескадрони през Първата световна война. През 2007 г. сдружение в Добрич, оглавено от акад. Георги Марков, възроди идеята за паметника на ген. Иван Колев – целта е за 100-годишнината от неговата смърт той най-сетне да бъде факт. Средствата обаче все още не са събрани.
Дарителска сметка за набиране на средства за паметника на ген. Иван Колев в Добрич:
IBAN: BG 76 SOMB 91 30 10 40 69 22 01
BIC: SOMBBGSF
Общинска банка АД – клон Добрич
(в. Преса, печатно издание, брой 157(863) от 13 юни 2014)
През 2013г. се навършиха 150 години от рождението на българския герой Генерал-лейтенант Иван Колев и никой не го отпразнува…
„Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним като всеки враг, който пречи на обединението на България!“
Респект!
Освен допълнителните оръдия и картечните взводове ген. Колев настоява за пълно превъоръжаване на конницата с италиански карабини “Бенели”. Има 11 лични аудиенции с двореца по този въпрос и – о, чудо, когато сделката получава височайшото одобрение, не взема дори една стотинка комисионна. Карабината “Бенели” е едно оръжейно бижу за времето си, което има същата далекобойност на “Манлихер”, но е много по-лека, по-скорострелна и точна, и снабдена със сгъваем щик. Това я прави перфектно оръжие за кавалерията. Ген. Колев изисква доставката да бъде комплектована със специален удължен пълнител за 15 патрона. Заедно с 4-те ръчни гранати, които той въвежда в боекомплекта на всеки кавалерист, това превръща българската Първа конна дивизия в страховита универсална войскова единица с нямаща равна за времето си маневреност и обща огнева мощ.
Наистина е срамотно за всички нас, неговите потомци, да оставим името му в пълна забрава за хатъра на ефимерни политикански и партизански страсти, и някакви измислени дружби от векове за векове. Защото ген. Колев е един от най-великите българи на близкото ни минало.
Респект за статията, г-н Инджев!
Тази сган дето ни е ” освободила” са биле неграмотни крепостни и хора отвън – Финлндаия,Полша и васална Румъния – Влашко. Бастисали са много турски и даже български села. Опълченците са оърнали войната. Руски офицери от български произход ( България на Волга)са се опитали да повлият – гр. Самара значи Шумер, древна българщина, като излел е Делю хайдутин.
ГЕНЕРАЛ ИВАН КОЛЕВ е българският ГЕНЕРАЛ КАРЛ МАНЕРХАЙМ -бой, кютек, мариз и тупаник по монголоидите с ум, стратегия и патриотизъм!И двамата набори са познавали врага съвършено, между другото, ставало е дума в блога, една от причините да не съдят МАНЕРХАЙМ като “фашистки военнопрестъпник” е освен странния респект на Сталин към него, и документираната истина, че нито един съветски войник и никой от цивилното население не е свидетелствал, че е бил малтретиран като военопленник от армията на КАРЛ МАНЕРХАЙМ и финландското опълчение! Нито един не се е намерил дори да излъже-чай, топли дрехи, храна, цигари, културно обслужване- така са ги държали, да не си тръгнеш от такъв плен, ама като се върнали в ГУЛАГ, горките…!А фактът, че рубладжийско-фурнаджийската лопата акад. Г.Марков (хард-стамболовист през 1997-2001,придворен монархически лакей след това, в лоното на Партията любима, после, сега и…всъщност, винаги, плюс агент на ДС, много ясно!)се е заел с увековечаването на паметта на героя, разгромил казашката орда вонящи пияндури, е 100% гаранция, че от тази работа нищо няма да излезе.
Битката в Добруджа е водена от един от забравените българи от Болград, за които почти нищо не се споменава. Това е единствената ни бойна среща срещу Русия през първата Световна.
През Втората Световна сто хиляди български момчета бяха хвърлени от генерал Бирюзов да събират германските куршуми с телата си в продължение на девет месеца до границите на Австрия. Те спасиха не малко жертви на Кремъл и скъсиха войната. Вместо да получат благодарност и похвала от Москва, или от слуги на окупатора в България, те бяха обявени за победени. Ръководещите офицери бяха деградирани, някои убити, или пратени в лагери и мини. Направиха се паметници за съветските войници, които не бяха се били в България или за България, а за българските жертви и принос към войната не само няма паметници, но беше забранено да се споменава. И на всичко отгоре, това бе наречено “Освобождение”. Това “освобождение” бе в действителност отнемане и смачкване властта на българите в собствената ни земя, което продължава отчасти и до днес.
Дълбок поклон пред делата на този велик родолюбец! Трябва да продължим неговото и на всички възрожденци дело – България преди всичко!
Pozor za vsichki bulgari – pametnika na geroia e zabraven i porugan, a pametnika na RUSKIA OKUPATOR na Bulgaria sturchi kato falosa na iznasikvach v kushtata na iznasilenata. Shto za nizuk narod-mursha sme ne moga da razbera.
В мемоарите на Хайнц Гудериан (Heinz-Wilhelm Guderian) „Спомени на войника“ (Erinnerungen eines Soldaten), издавани в България под името „Внимание, танкове“, се споменава: „ При разработването на принципите на танковата война съм се учил на тактика от действията на конницата на ген. Иван Колев в Добруджа”
Ген.Колев е един от най-великите българи.Поклон и светла му памет но като гледам поруганият му гроб жалко за нас.
Чудесна статия http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/06/15/2317139_nostalgiiata_po_sssr_i_resuvetizaciiata_na_rusiia/
Коментар,във връзка с анонса към статията:
Още първата глава на “Течна дружба 2” ме обсеби(вече я има в книжарниците). В нея г-н Инджев привежда обширни цитати от предговора, написан от Димитър Петков към: Окупационен фонд,основан за създаване на руско- дунавска област, издаден в София през 1892г., преиздаден в Русе,1993г. Ето извадки от тях:
“Подир цяла верига от груби факти и действия на Руссия; подир толкова явните вмешателства в нашите работи с очевидна цел да ни тури под владението си;подир толкова комплоти, бунтове,разбойничества и пр., гдето на всяка стъпка в тях се съглежда немилостивата ръка на Руссия; подир толкова жертви, дадени се за нейните коварства; подир толкова борби и явни спънки; подир толкова явни заявления, че тя няма да остави България и нейния княз на мира, догдето не си прокара плановете; подир узнаванието на тия планове и съзнаванието на тяхната гибелност за България; най-после, подир напечатванието на тази грамада от документи, измъкнати из архивите на русските консулства – ще ли се намери българин, с чиста съвест и български патриотизм, който да не признае, че Руссия ни е освобождавала с цел да ни присвоява и присъединява към своята Империя…”
…”Кой честен българин ще има куража да мисли, че Руссия е правяла всичките тия безобразия, изложени в документите, с цел да ни направи силни и велики?”
…”Руссия е държавата, която се стреми да ни завладее, че тя е която с своето неприятелство спира нашето развитие, закрепвание, напредвание и пр.”
…”…всеки, който иска да върви с Руссия и да се нарича руссофил – да се срамува, страхува и черви от себе си, че е такъв.”
…”Едва в последните години преди освобождението ни някои от българските патриоти като Ботйов, Любен Каравелов, Стамболов и В.Левски бяха захванали да изказват съмнение в добрите намерения на Руссия и действуваха, щото освобождението да стане от самите българи, чрез въстание…”
…”Полша и Кръм(Крим)са изповядвали друга религия, и за туй, мисляхме си ний, Руссия е постъпила с тях така жестоко, но българите са православни, следователно към тях ще бъде помилостива… никой не можеше да си помисли, че Руссия веднага след туй(войната 1877/78-а – бел.авт.)ще се залови под формата уж на една България да създава своя русско-задунайска область… Нашите “братушки” обаче си знаеха работата. Техният план бил предначертан. Ний се радвахме, че ще създаваме някогашната България на славните български царье Крум, Асен, Симеон и пр., а те в туй време без шум са определяли по кой начин да наредят тъй работите и устройството на държавицата, щото в едно скоро време създадената уж България да стане русска-задунайска област.”
В първата глава ще намерите още много цитати от текстове и на други автори,но не желая да ви отнемам удоволствието да им се насладите като ги четете от книгата. С приведените откъси исках само да ви заинтригувам. Дано да съм успял! Ако е така да отидем утре -понеделник, в 18 часа пред МОЧА , да поздравим и благодарим на г-н Инджев за поредната му великолепна творба.Да се надяваме,че с нея той ще отвори очите на много българи за истинската история на взаимоотношенията ни с Русия.
ПОКЛОН!
Не само българският генерал Колев е от Болград. Също генерал Николаев, даже и сегашния президент на Украйна Петро Порошенко е роден в същия град и може би са учили в гимназията основата от Георги Сава Раковски. От “братският Кремъл” нито се разрешаваше на българите от Болград да посетят родната си страна, нито да се споменава за това. Толкова, че “братушките” ни чувстват като братя. Знаем добре “любовта” им. Но за продажните българи “верността и поклона пред Кремъл” е най голяма “добродетел”. Напъвайте се при следващите избори за присъединяване към Азия и после плачете, че никой не иска да ви спасява от робството, което сами си нахлузвате.
Допълнение към поста ми по-горе:
От последния цитат взет от предговора на Димитър Петков става ясно колко напразни са били надеждите на българите, че Русия ще бъде по-милостива към тях, заради общата православна вяра. Години по-късно по време на “цензурираната руско-българска война”,героят на Добруджа ген. Иван Колев “сразява казаците”през есента на 1916г. На 13 декември с.г.руски бойни кораби обстрелват Балчик и го изравняват със земята(вж. спомените на Дора Габе и Стилиян Чилингиров). Година по- рано, на 14 октомври 1915 г. е обстреляна Варна.Пораженията са по-слаби.На война като на война!- биха казали мнозина. Но в случая има една особеност. 14 октомври по православния календар е Петковден,а 13 декември по същия календар- Андреевден.А св. Андрей Первозванний е патрон на руския боен флот. И какво излиза? Черноморският военен флот на православна Русия обстрелва и разрушава два града на православна България. Вмето празнуване-воюване. Някои ще кажат: Чиста случайност, съвпадение! Не, това са много добре премислени действия! С назидателна цел. За урок на неблагодарните българи. Неблагодарни-но тогава, по онова време. Когато ние българите сме били народ с достойнство. Сега в наши дни след 45-те години комунизъм и 25 посткомунизъм ценностната ни система е срината до основи. Затова и по инициатива на кмета на Каварна Цонко Цонев, на форум “Русия -България”, с председател Светлана Шаренкова и руското посолство във Варна на нос Калиакра(на броени километри от Балчик и Варна) бе построен грандиозен паметник на адмирал Ушаков и около него арка с изписан върху нея с огромни букви текст:”СЛАВА НА ЧЕРНОМОРСКИЯ ФЛОТ НА РУСИЯ, СРАЖАВАЛ СЕ ЗА ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА И СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ”.По-голяма гавра с паметта на загиналите жители на Балчик и Варна не би могла да бъде сътворена! Това го могат само българските русофили- рубладжии. Доказали са го през годините на тъжната българска история.
СЛАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЕРОЙ !
Знам отдавна за Българските Бойни подвизи, Чест за Ген. Колев! Разказвам често за него на познати и им вдъхвам самочувствие и ВЯРА в утрешния ден! Искренно и с цялото си сърце желая и се моля на Бог да даде на Българите Свободата, Честта и Правдата която Родината и Народа ни Заслужава! Народа ни пази в сърцата си историята, силен е, и ще устои на злото! Пак ще сме ПОБЕДИТЕЛИ! В името на Бъдещето на Децата си ! ВЯРВАМ!
Слава на Майка България и Геройте и!
Боже, Пази България!
Всъщност паметник има и той се намира на най – доброто място – точно срещу Народното събрание . Сравнете го внимателно със снимката горе и ще се съгласите . Трябва само да му се смени името .
С тия съветско-руски паметници и имена на улици София е заприличала на Диснилента в Скопие.
Срамота!
http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=535:-1916-1917
Много уместен материал и точно название на Руско-Българската война от 1916г. През септември 1944г. има вече Съветско-Българска.
Изключително уместен коментар дава Стамбо за комунистическия функционер и агент на ДС,академик Георги Марков.Това е същата жалка личност,която служеше десетилетия на комунистическата сган,която хулеше посмъртно Н.В. Цар Фердинанд-Първи, а сега е инициаотор теленнкте му останки да бъдат погребани в България. Това е същата личност,който твърди,че българските държавни архиви,загарбени от болшевиките през есента ан 1944г са “военен архив” на днешна Русия.
Поздравления към Стамбо!
Този прехвален кмет Цонков е всъщност е едно срамно петно за България!
Eдно предложение,по-добре е да се съберат средства за събаряне на паметниците на съветските агресори и българските комунистически бандити.
Възмутен съм от Предателите,Антибългари–русофили за
поредните им предателства.Цонко предателю кой е Ушаков ,че да му
строите паметник? Ами оня Нерез от
Стрлча построи паметник на Маршал
Жуков/Касапина/. А бившата видна комунистка ,сега видна капиталистка
Ст.Шопова писъства на откриването на паметник на Окупатора ни Марш.Толбухин,в Анклава във Варна.
Сега руснаците заявяват най–нагло че са купили половината Б-я.Оставало и другата половина да купят.Проклета да е Русия.