Интересна история разказа неотдавна на вечеря в София един от най-издаваните днес по света руски писател Виктор Ерофеев. Свързана е с „летоброенето” на преобръщането на палачинката (ако се изразя с актуалната българска политическа терминология) в Москва по отношение на запада след едно десетилетие на невиждани в руската история добри отношения с Европа и Северна Америка.
С идването си на власт преди 14 години в Кремъл Путин дал следния знак: „ 4 юли не е наш празник”.
Това се случило по повод първия 4 юли с новия стопанин на Кремъл. Путин, чието отношение явно вече е било достатъчно ясно показано, бил попитан все пак от високопоставени чиновници, свикнали вече от близо 10 години да ходят на приема по случай националния празник на САЩ в американското посолство в Москва, дали да уважат и този път поканата.
Отговорът на Путин бил кратък и ледено ясен като горещ чекистки куршум в тила : „това не е наш празник”.
В резултат нито един висш руски чиновник не отишъл на приема. Нито един!
„ А какви времена бяха преди”, иронизира Виктор Ерофеев, „всички се натискаха да похапнат хамбургери и да пийнат кока кола и уиски от пластмасова чашки”!
Спомних си за тази история снощи по време на приема на посолството на САЩ в София по повод 4 юли. Ако той е някакъв индикатор за настроенията сред управляващия ни „елит”, то е интересно да се знае: на приема се беше изсипала цялата отиваща си българска власт.
На въпрос на мой познат, смаян от този факт, се пошегувах, че обяснението е във факта, че тези хора си казват довиждане като за последно. Повече никога няма да са важни, за да бъдат канени. Посмяхме се над тази моя шегичка…
Впрочем най-интересното беше кой отсъстваше. Не дойде н.пр. Юрий Исаков, посланикът на Русия. Както разбрах, това била ответна мярка на факта, че съответният руски прием не е бил посетен на най-високо дипломатическо ниво от американска страна заради руската агресия в Украйна. Ето защо Русия отговаря с реципрочен жест, изпращайки на събитието вчера представител на равнище първи секретар на посолството.
Чудя се само за какви заслуги ден по-рано Путин награди посланика си в София Исаков с ( втори пореден) орден „Дружба”. Питам се, защото имам достатъчно дълга памет, за да припомня, че посланик Александър Авдеев беше повишен след завръщането си от София в Москва в ранг първи заместник-министър на външните работи. Очевидна бе заслугата му да надзирава успешно забавянето на България по пътя на евроатлантическата интеграция в средата на 90-те години на миналия век.
Авдеев се намеси лично през април 1993-та и нареди на правителството на организираната ( пак от руската пета колона) престъпност в България, известно с кодовото си название „кабинета Беров”, да спре практически започналото от столичната управа демонтиране на съветския имперски знак от центъра на София, закодиран като „паметник на съветската армия”.
Авдеев съответно беше избран от Путин да бъде министър на културата и средствата за информация през 2008 г. в апогея на руската контраатака за укрепване на влиянието на Русия на България и тя протече особено интензивно точно на фронта на културата и средствата за информация в България. Именно 2008 г. беше обявена за „Година на Русия в България” по измисления повод 130 години от освобождението на България ( сега очакваме руския външен министър Лавров да пристигне на 7 юли тук по също така измисления повод 135 години дипломатически отношения).
Още веднъж да опресня паметта на желаещите да се замислят: министърът на културата на България Стефан Данаилов се отчете през декември 2008 г. за дейността си именно през призмата на това колко успешно е преминала руската година в България ( със статистика за руските изяви по градове, села и паланки в България, истински десант на стотици културни дейци, както и на бройката на възторжените слушатели и зрители от българска страна).
И после защо да се чудим, когато русофилите в България, притиснати при някой спор от фактите за безобразията на руската политика срещу България през десетилетията и вековете, се хващат винаги спасително за кобура, заредени с патроните на руската култура?!
Още ли някой смее да твърди, че сме малка и незначителна държава? Не и за Русия, което ласкае нейните храненици тук.
Нима не е видно, че сме ключова пионка, разигравана от Кремъл срещу запада? Или трябваше да се случи руската агресия в Украйна, за да прогледне и самият запад?
Връщайки се на въпроса за Исаков и на почудата си, трябва да призная своята неосведоменост. Няма как да знам защо Исаков е награден сега от Путин, при положение , че руската пета колона в България не изпълни главната заръка на агентурното си московско началство да спечели евроизборите в България на всяка цена, за да изпрати колкото се може повече български евродепутати на руски конци, необходими за накланяне на везните при предстоящата тази година смяна на ключови фигури в Европейската комисия, застанали на пътя на Путин в неговата енергийна война срещу Европа.
А не е като да не са постарали от центъра да помогнат щедро за изпълнението на задачата!
Макар българското контраразузнаване да се прави на умряла лисица, истината е, че битката на управляващите в София срещу протестиращите в София беше изнесена на организационно и концептуално равнище от екип руски специалисти, изработили цялата стратегия на контрите срещу протестиращите на място в България. За целта от Москва бяха изпратени спешно най-малко 100 души „цивилни интелектуалци”, които да сканират ситуацията и да предпишат контрамерки за нейното овладяване от страна на софийските промосковски власти. След което пропагандата им започна да бълва опорните точки срещу „соросоидите”, „протестърите” и изобщо срещу омразните привърженици на западната ориентация сред българите.
Руската намеса от страна на този екип силно напомня на онова време, когато Сталин изпраща цял кораб с около 300 преоблечени в еднакви сиви костюмчета специалисти по съдебен болшевишки терор и инквизиции, които овладяват българското вътрешно министерство и други институции в София за директен надзор над наредените от Кремъл процедури по разправа с посочените като врагове български подсъдими.
През май 2014 г. обаче руската пета колона загуби евроизборите в България. Проруският кабинет на „експерта” Орешарски безславно заминава в историята, а определилият се вече открито за руски шовинист Сидеров направо си замина за Москва, докато по-големият руски инструмент за влияние Станишев е заточен в Брюксел да изкупва личната си вина пред Путин- чужд сред свои, свой сред чужди.
Нима този провал е повод Исаков да бъде на(д)граден от Путин?
Неизвестността е бременна с тревога. В този смисъл масовото присъствие на отиващата си българска проруска власт на приема на американското посолство снощи е загадка с отворен финал.
” Проруският кабинет на „експерта” Орешарски безславно заминава в историята, а определилият се вече открито за руски шовинист Сидеров направо си замина за Москва”
…и идва приятелят на Путин г-н Борисов, който ще строи Южен поток. Къде е оправията? Ако има такава…
Но акцията (на КГБ и структурите им в България и на т.н русофили /българомразци/)продължава в ЕС, където сега се опитват да наложат таварищ Станышев за български еврокомисар (руски троянски кон), независимо от поражението им на евроизборите. Ако се случи (с подкрепата на ПЕС-оглавците), това ще бъде най-големият провал на ЕС до този момент???
Който не обича Русия, не е патриот. Въпрос към другаря Калфин – ако мразя България ,но обичам Русия, патриот ли съм?
Според мен, все още е рано да се празнува сбогуването с тези придатъци на путинската политика. Моите наблюдения се, че се опитват да ни приспят, а готвят нещо което ще ни изненада през август, когато малко или много София е празна и няма да има сериозен граждански протест.
Много ми се иска да не съм прав, но ги познавам и съм изпитвал на гърба си силата на тяхното отмъщение. За радост каквото и да направят няма да е необратимо и само ще работи против тях.
Колкото и да сме затънали в путинската кал и се опитват да ни вкарат по навътре, България 2014 не е България 89.
Дааа! Минавало ми е и на мен през ума! Уважавам толерантността на Брюксел във всички аспекти, включително към гейовете, но смятам за абсолютно погрешно тя да се разпростира и върху комунистите. Надявам се спрягането на Станишев за еврокомисар да е само проформа. Ако е сериозно бих бил много, ама много разочарован.
Докато Русия е в състояние финансово да “мотивира” български политици у нас ще има мераклии за рубли в доларова сметка.
Имаме яснота за новата мисия на Станишев в Европарламента – той влиза в комисията по енергетика на ЕП, където ще работят още двама “български” евродепутати – Николай Бареков и Владимир Уручев. Ето защо не позволиха на Петър Курумбашев да вдигне законна врява за отнетото му място в ЕП.
През август или началото на септември
нещо от рода “жертва на фигура”.
Масовото (имало ли е маси , нямало ли е – така е думата) българско присъствие на каквито и да било софри край(финал , па макар и отворен) не може да има .
А е загадка толкова , колкото са провал за исаков резултати от избори с внимателно селектирани участници в поверената му губерния .
Аз залагам на ордена . Не ми е известно някой някъде по света да раздава награди за нищо(нашто гоце е емблема) . Или за бъдещи заслуги , например . Сещам се обаче , че в престъпния свят те наистина имат сериозна тежест в този смисъл(бъдещия).
Представяте ли си каква енергия неуморният деятел(така руснаците викали на кълвача) исаков ще хвърли да докаже на государя , че орденът не е бил грешка ! Нищо чудно да издълбае трасето на Патока .
Като в гнила топола .
Спокойно, може Путин да не успя в България, но във Франция посестримата му партия спечели изборите…
Защо не ги писахте тези неща преди изборите?Може би щяха да повлияят радикално на изборите.Слабост при организирането на кампанията!
Путин награждава всичко живо, защото оплете конците и не може да проумее, че се провали. Той счита, че е успех всичко, което прави. Затова е награден и Исаков, за да се подчертае, че е ЗАСЛУЖИЛ награда. Вероятно се клатят краката на Путин и това руските агенти го усещат отлично. Затова се надпреварват за САЩ приема, за да се сложат пред новия про-американски началник на Кремъл. Да видим.
Така, така, Иво, трябва да се припомня от време на време истинската история. Като си помисля за популяризирането й, споделям едно радостно събитие за мен от днес. В регионалният вестник “Марица” се появи (най-после) твоя статия – “И Брюксел прави компромиси, но с мярка”!
Много ме е гад от политиката и дипломацията. Гнус ме беше от снимките на Шулц със Станишев, сега разбирам какви ги канят американците в посолството си. Нашите са такива наглеци и гьонсурати без грам морални устои, че биха се натресли навсякъде, но защо въобще е нужно да ги канят „за протокола“!?
Според мене, награждава го за това, че КГБ агентурата извади Костов от политиката и води успешна клеветническа кампания срещу него.
Анализът е “жесток” и “трепач”, както обичат да се изразяват днес по-младите читатели. Като човек, който знае къде да търси вътрешната информация в наглед обикновени действия, направо сте ги “разковали”. Ако ми позволите обаче едно уточнение, г-н Инджев, руската “пета колона” въобще не е загубила евроизборите в РъБъ. Напротив, спечели ги и изпрати поне 16 “троянски” депутати (имам малко колебание относно г-жа Габриел). Така че посолът Исаков заслужено го награждават. С втори орден “Дружба”. Твърде спиртосан е за зам.-министър, камо ли за първи такъв. Но такова е положението, и по-велики империи от кремльовският бантустан са залязвали, нека свикват.
Респект!
Da ne bi da se namekva v teksta, che tozi koito shte doide otnovo sled Stanishev i Dogan – Borisov – niama da e porednoto pro-rusko pravitelstvo?
Специално за моята събеседничка Симпатизанката.
Статията на Г-н Инджев е добра,говори се за руската политика,за руски политици и държавници,за руското влияние и натиск дори в България,но не се посочва политическата сила,която приема и провежда руските интереси у нас.
Дори руската политика към България и следователно към българския народ е наречена “безобразна”.
Дадени са са две понятия,които нямат абсолютно никаква политическа стойност,защото не са политически категории .Това са т.нар. “Пета колона” и “русофилите”.
Но когато става въпрос за политически връзки и подкрепа на политика,все би трябвало да има някоя политическа партия в България,която по съвсем официален път да одобрява руските безобразия към нас.Нито “колоната”,нито “русофилството” имат официална и юридическо-политическа стойност.И един непредубеден читател ,или млад българин не може да си обясни за какво става въпрос.
Аз съвсем скромничко само ще предположа,че г-н Инджев говори за българските комунисти,индентифициарайки ги като “русофили” и за тяхната(комунистическа) партия,посочена като “Пета колона”.
Препоръчително е според мен да се ползват автентични политически и исторически понятия.
Съгласна ли сте драга Симпатизанке,или не съм прав.
Захласването на голяма част от българите ,които не са с комунистчиески убеждения по конкретни предтсвители на комунистическата партия е пагубно и безполезно ялвение.Те разобличават веднъж Луканов,после Виденов,после Беров,поелс Попов,после Станишев,Първанов,Драганов,Данаилов и много други.Но не разобличават политическия субект-компартиятя БСП.Да,но тази партия има много кадри,които са подобия на Станишев и Първанов. И като не посочват съвсем конкретно комунистите и комунистическата партия,те прикриват дълбоките и тайни процеси,които се реализират.
Може ли такъв високопоставен и дългогодише комунист като Любен Гоцев да бъде определн с детинското название “русофил”.Което би могло да се изтълкува и като “некомунист”.
А нещата са прости-днешената русофилия е комунистическа.Който не вярва нека да посочи един русофил,който разобличава безобразията на руската политика към България.