Какво ни говори шпионският скандал между Германия и САЩ, който е водеща тема в Германия и доста важен акцент в американските медии?
Вярно е, че той е без прецедент в двустранните германско-американски следвоенни отношения. Но също така е вярно, че между западните съюзници винаги е имало търкания, публични разногласия и дори противопоставяния по ключови проблеми и никога не е имало такъв тип хегемония на „големия брат“, каквато цареше под съветския ботуш в неговия лагер.
Всъщност на запад никога не е имало нищо подобно на „голям брат“ по смисъла, който познаваме в лицето на СССР от времето на комунизма и от пълното подчинение на българската воля на Кремъл. Докато в Западна Европа антиамериканските протести ( заради Виетнам, ракетите със среден обсег и какво ли още не) бяха всекидневие, у нас те просто бяха немислими по отношение на СССР.
Истинска политическа война с икономически аргументи и геополитически предупреждения се водеше между САЩ и няколко западноевропейски правителства по въпроса за опасностите от зарибяването на Европа със съветски петролни и газови доставки чрез тръбопроводи, технологиите за които Москва не притежаваше и жадуваше да внесе. Предсказанията на Вашингтон, че Москва един ден ще шантажира европейците, се оказват основателни, както знаем днес. Но какво от това?
Междувременно „антисъветизмът“ се смяташе за най-тежкото политически престъпление в НРБ.
В ГДР, в Полша, в Чехия и в Унгария гражданите дръзнаха да протестират срещу съветизацията, но биваха разстрелвани по улиците на Берлин, Гданск, Прага и Будапеща. В България въоръженото съпротивително движение на горяните срещу комунистическия режим просъществува удивително дълго. Разгромът му не случайно бе ознаменуван със съветския паметник в центъра на София ( а дали е случайно, че това става именно на 7 септември 1954 г. на рождения ден на Живков и в присъствието на Живков, избран за секретар на ЦК на БКП половин година по-рано- това е „подробност“ от кървавия пейзаж).
Примерите за търканията между западните съюзници са много и те съвсем не датират от близкото минало, когато европейските демокрации укрепнаха икономически и се еманципираха от американското влияние въпреки продължаващата доминираща роля на американската военна сила, без която щастливите западни европейци нямаше да са толкова щастливи пред предизвикателството на надвисналите от изток съветските танкови дивизии и ядрени оръжия.
А какво да кажем за обратното- САЩ ултимативно се противопоставиха на британско-френската военна инвазия в Египет през ноември 1956 г. и това принуди старите колониални империи да изтеглят десантните си части от района на Суецкия канал, където бяха изпратени като реакция на неговото национализиране от Насър. В сянката на американския ултиматум към Лондон и Париж в Москва се почувстваха свободни „между другото“ да смажат унгарския антикомунистически граждански бунт- много по-брутално, отколкото британците и французите се отнесоха с египтяните като неравен, но все пак въоръжен противник.
Нищо подобно, като „разногласие“ със СССР не беше възможно в България, превърната с огън и меч в най-покорния васал на СССР.
Румънският Чаушеску се опита да се прави на интересен, напускайки Варшавския договор с „различния“ си социализъм под мишница и свърши много, много зле ( представяте ли си нещо подобно за Де Гол, който извади Франция от военната организация на НАТО?).
Покорният Живков, уж репресиран след 1989 г., не само доживя старини, но и политическото реабилитиране в родния Правец, където събра аплодисментите на площада в присъствието на соцлидера Георги Първанов и неговия уж десен уж антипод Бойко Борисов.
Посткомунистическата пропаганда и днес упорито прокарва паралел между тоталното тоталитарно подчинение на „големия брат“ СССР и днешните отношения на България със западните съюзници, а най-вече със САЩ. Било същото тогава и сега…
Това е международното пропагандно измерение на основния вътрешен инструмент за профанизиране на демокрацията в България под мотото „всички са маскари“.
Истината е, че свободата, чиито плодове консумират днес западноевропейците ( защитавани десетилетия от американския военно-ядрен чадър, макар да не си примираха по всичко американско в родината си), е фундаментална ценност и в Европа, и в САЩ, което ги прави много повече съюзници от всички обвързващи помежду им договори.
Свободата обаче беше сгазена, умъртвена и подиграна с етикета „освобождение“ чрез налагането на съветската окупация и марионетния й режим в България. Налага се още веднъж да си припомним: западната част на континента беше освободена от американци и получи свобода. Докато Източна Европа получи съветско робство, претендиращо да бъде „освобождение“.
Как се реанимира екзекутираният стремеж към свобода?
Предстои да си отговорим на този въпрос от фундаментално значение за изясняване на посоката, в която вървим. За да не се получи като в африканската поговорка, според която няма да стигнеш доникъде, ако не знаеш за къде си тръгнал.
Prav ste g-n Injev ,no na zapad ima politici ,koito mislyat za prosperiteta na naciata i darjavata si a pry nas mislyat edinstveno za sebe si ,i sa na principa sega mi see padnalo utre ne se znae
Истината е, че шпионският скандал дойде като двоен дюшеш на алфа джуджето, което побърза да се пробва в задния двор на САЩ – с братята Кастро, на които им опрости 35,000,000,000,000 $ и левичарската терористка Дилма. Дори у нас спряганият на нов кремльовски наместник, БКП аргатчето Стойнев се одързости да признае, че тръбите за путлерския южен паток вече, видиш ли, били стоварени в пристанище Бургас (“120 мин.” по бТВ). Странно, но никой не ще да се занимае с това, всички “журналисти” стръвно ръфат темата КТБ. А матрялът блее ли блее пред футболния екран…
Страхотен сте, г-н Инджев, че имате смелостта да казвате истината такава, каквато е!
Все пак на мен ми е интересна причината накарала един от съюзниците съзнателно да прибегне до такава мярка.Ако за пример вземем семейните конфликти шпиониране предприема партньорът,на който се дава повод да се съмнява в двойствена игра.
ЕС е с най мощна икономика в света с 16-17 трилиона долара,но му липсва единна политика спрямо предизвикателства като Русия и развиващите се икономики Китай Индия Бразилия и т.н.Търканията със САЩ са домашни,вътрешни търкания на еднотипни общества и не играят определяща роля.Но вътрешните търкания във въпросните еднотипни общества могат да изиграят лоша шега.Путин ще се справя с опонентите си в ЕС един по един докато ЕС не се превърне в субект с единна политика.ЕС се зароди с обединението за “Въглища и стомана”.Дано “Единната енергийна политика” да изиграе същата роля за по-нататъшното развитие на ЕС
Може и да ви се види залитане към теория на конспирацията, но напоследък си мисля, че станаха твърде много изключително необичайни неща, които да отвлекат вниманието от действията на управляващите ни петоколонници. То не бяха наводнения, бури, градушки… (и все се сещам за руските хвалби, че знаят как да осигурят слънце за 9-майския парад)! Всякакви сътресения в държавата: природни бедствия, катастрофи, срив на банки, опит да се срине борда и цялата държава, чак е трудно да се следят събитията. И всичко това след една година в блатото, в която никакви протести не смутиха дебелокожието и наглостта на управляващата шайка. Вече не вярвам, че Олигархски ще подаде оставка – ще ни обясняват колко е зле народът (от природни бедствия и катастрофи), и държавата (от политически недоразумения и откровени крадци), как си трябва едно правителство на здравата ръка… И в същото време на крака ни идва Лавров (ей така, без нищо, просто решил да ни покаже новата си книга, ти да видиш)?
Това е международното пропагандно измерение на основния вътрешен инструмент за профанизиране на демокрацията в България под мотото „всички са маскари“.-Иво Инджев
Много силно и вярно!
Моите уважения, но с тази статия казвате общо взето “САЩ не е СССР и НАТО не е Варшавския договор”, което е вярно, но общо взето трябва човек да е безумец за да вярва в обратното.
Още повече има някои тези, които са спори – какво е направил СССР например на Румъния за това, че се дистанцира неколкократно не само от пакта, а от външнополитически авантюри като Кубинската криза? Даже Никсън дойде на официално посещение при Чаушеско и нищо не му направиха на г-н диктатора от Москва.
Към Henry the 84th:
Фактът, че съветските другари не организираха разстрелана Чаушеско веднага, а години по-късно, след като Румъния беше станала нарицателно за най-уродливата форма на бедност в условията на комунизма, сигурно е направо бонус за него. Мислите ли, че е случайно, че само в Румъния диктаторът беше свален и убит по известния брутален начин, е случаен?
КГБ забавя, но не забравя ( когато това му във възможностите ).
” Мислите ли, че е случайно, че само в Румъния диктаторът беше свален и убит по известния брутален начин, е случаен?”
Не е случайно, но според мен се дължи по-скоро на уродливата диктатура на самия Чаушеско, който е и един от най-тираничните европейски автократи след Втората световна война и на омразата, която нагнетява в румънския народ. Пък и когато го убиват едва ли на съветските лидери им е било до разчистване на сметки, гледайки как империята им рухва повсеместно.
Иначе съм съгласен, че уравновиловката със сегашната система и тази преди 1989 е дълбоко примитивна, аз и затова се учудих, че в материала си оборвате теза, в която могат да вярват само безумни хора.