Почина безкомпромисната Валерия Новодворская, \анти\съветски дисидент, независима журналистка, основател на либералната партия „Демократичен съюз“ , колумнист на «The New Times». Тя се определяше като антикомунист и антифашист. Страстно подкрепяше свободата на личността и народите, особено на пострадалите от съветското иго.
Новодворская дръзваше да застава на страната на слабите във войните им с Русия – като Чечня и Грузия.
Новодворская се опълчи на Путин в пeриода на неговия възход на вълната на маршируващия руски шовинизъм и беше сред водещите противници на продължаващия позор с излагането на мумията на Ленин на Червения площад.
Новодворская, полиглот и преводач от няколко западни езика, сочеше примера на Запада като спасителен за Русия. Тя създаде партия „Западен избор“ ( от каквато , по мое скромно мнение, защитавано вече от години, имаме все по-голяма нужда в България).
Новодворская не само подкрепяше правото на народите от бившия съветски лагер да се разделят със символиката на съветския колониализъм, но и прояви конкретно инициативата да поощри нас българите да демонтираме от центъра на София монумента на окупационната червена армия.
Впрочем Новодворская не просто ни подкрепи, а направо ни предупреди, описвайки схемата, по която Русия на Путин налага волята си и застрашава България.
Да си припомним за Валерия Новодворская и нейните предупреждения (за да не кажа пророчества в частта им, която вече се сбъдна в Украйна) чрез една публикация в ivo.bg от преди три години.
Новодворская: процъфтяването на България ще дойде след раздялата със съветските паметници
Иво Инджев ⋅ март 4, 2012
В деня на изборите без реален избор в Русия една руска правозащитничка и депутат пожела по своя инициатива да поощри българите да се освободят от съветската символика под формата на паметници. За тази нейна теза можете да научите от едно нейно интервю, което повечето българи няма да чуят в националния ни ефир…
След интервюто на Петър Волгин с Валерия Новодворская от „Демократически съюз“ излъчено по програма Хоризонт на Българското национално радио на 3 март 2012 г., от сайта Юрочикаго са се свързали с депутатката, за да й предадат, че е била чута в България.
Неочаквано за тях тя е поискала да допълни вчерашното си интервю и да каже още няколко думи на българите, и по точно една похвала, и едно предупреждение
за опасността за малка България от домогванията на руския бизнес, който несъмнено е свързан с КГБ. В интервюто тя приветства инициативата за разделянето ни с паметниците на съветската армия.
—————
Още за В. Новодворская:
«Поискаме ли днес да назовем една независима политическа и обществена фигура в Русия, с необикновена смелост изказваща неудобни за Кремъл истини и поставяща безпощадна диагноза на своята страна, няма как да пропуснем символичното име на Валерия Новодворская.
Родена през 1950 г. в Беларус, тя още през 70-те години си спечели славата на един от най-категоричните дисиденти, противници на самата същност на комунистическия съветски режим. Първият й арест в КГБ е през 1969 г. по обвинение в антисъветска агитация и пропаганда. От 1970 до 1972 г. към нея прилагат изпитаното средство на наказателната психиатрия.
Освидетелствана в зловещо известния институт “Сербски” в Москва, Валерия Новодворская е въдворена в лудница с диагноза “шизофрения, параноидално развитие на личността” . Безброй са протестните й действия в борба със системата, в които участва през годините на разлагащия се, но все още безмилостен комунизъм. Съдена е на три пъти, прекарва години в затвори и лагери, арестувана е десетки пъти преди и след началото на перестройката.
Основател е на антикомунистическата партия Демократически съюз. През май 1991 г. при Горбачов я съдят по обвинение в опит за насилствено събаряне на държавния строй. Излиза от затвора след провала на августовския пуч и забраната на Компартията.
Днес Валерия Новодворская е един от малкото принципно демократични политици, винаги с неудобни мнения и акции, както за управляващите в Кремъл, така и за почти изцяло опитомената руска опозиция. Нейната публицистика и изявления печатани и препечатвани главно в Интернет са продължение на най-светлите традиции на руското свободомислие, на онази смелост в отстояване на убежденията, която не се спира и пред саможертва.» (Мediapool.bg)
Ето какво казва Новодворская в телефонния разговор с Петър Стаматов от Юрочикаго ( с малки съкращения поради неясноти в аудиофайла, който може да бъде чут в списвания от българи сайт в Чикаго):
Петър Стаматов: Чух Ви по българското радио. Много се радвам, че се изказахте по българското радио, за да обрисувате ситуацията в Русия. Понеже много хора се заблуждават относно реалната ситуация във Вашата страна.
Валерия Новодворская: Струва ми се, че е много трудно човек да се заблуди, относно ситуацията в Русия.
П. С.: Заблуждават се, че съществува някаква алтернатива.
В. Н.: …Жалко, че вашият водещ не ме попита за България. Там, според мен те имат хубава инициатива, за премахването на паметниците на съветската история.
П. С.: (Обяснява защо и как не е чул цялото и интервю за българското радио.)
В. Н.: Не, за България той (радиожурналиста) не ме попита нищо. А аз тъкмо се канех да се порадвам, че най-накрая в България се случва нещо хубаво.
П. С.: Кажете тогава няколко думи.
В. Н.: Руската телевизия, с голямо неудоволствие и даже с нотка на изумление, не е очаквала тя от България такова поведение. Тя (телевизията) се изказа по повод намерението на България най-накрая да приключи с артефактите от съветското минало. В Грузия вече не първи паметник премахват. Там вече няма и опити да се купува премахващият се паметник или пък да се възпроизвежда на друго място. Първоначално руснаците са имали намерение да изкупят всички съветски паметници и да ги поставят на „Поклонния хълм” (Поклонная гора) в Москва. За да не пропадало „доброто”…От прибалтийските страни те (руснаците) също не са очаквали нищо хубаво… И изведнъж България! Най-надеждното звено! (Каламбур с популярното в Русия ТВ-състезане „Слабое звено”.) Най-здравото в съветско-варшавската верига. А нали България се считаше за толкова надеждна, че за пътуване до там (на съветските граждани) пускаха с голямо желание, още при първо поискване, с разрешение на Районният комитет (на партията – КПСС) на Златни пясъци.
Далеч не по същият начин стояха нещата с пътуванията до Югославия, например, която се оценяваше много по-различно. Също така и Унгария, след въстанието и Чехословакия – след 1968. А България беше толкова надеждна! Просто родната сестричка Альонушка! И изведнъж и България се стяга да приключи със съветското минало! Моите поздрави! Това е много правилен път! Така както хората се избавят от каменните истукани, така те се избавят и от други неприятности от съветското минало. Например от беден живот. Защото започват да гледат не назад, а напред. И разбират до каква степен те са живеели лошо. Така че в тези страни, които премахват съветските монументи, се повишава качеството на жизненото равнище. Това е линия от една и съща верига. Така че намеренията на България са съвършено правилни. Пътят към процъфтяването минава през свалянето на паметниците от съветския период. А промените в Русия ще настъпят, когато видя, че са погребали Ленин и са свалили червената петолъчка над Кремъл. Да, и когато народът да направи своя западен избор и престане да гласува за комунистите.
П. С.: Вашият съвет е да не се гласува на тези избори?
В. Н.: Да, естествено! Ние ги бойкотираме.
П. С.: Добре, тогава. А каква е следващата стъпка, защото изборите, така или иначе, са предопределени? За в бъдеще, какво трябва да се прави?
В. Н.: Да се скъсат всички контакти с властта, с комунистите и фашистите и да се просвещава народа.
П. С.: Ясно. В България има голям процент руснаци и в последно време около 200 000 (двеста хиляди) човека са получили българско гражданство. Това е много голямо число. Нашата страна наброява седем милиона жители. Наскоро чух тези числа от познат журналист.
В. Н.: Главната опасност е внедряването на чекисти за бъдещи цели. Те имат много хора, на които ще им бъде купено гражданство. Те ще започнат да гласуват по съответния начин. И ако те придобият недвижимост, в един прекрасен ден- ние предупреждавахме чехите, и … страната вече не е твоя. А дявол знае чия! Навярно имат желание частично да възстановят Варшавския договор. Те не правят нищо без причина.
П. С.: Непременно ще предам думите Ви.
В. Н.: В Чехия също продаваха на който им попадне и без да питат, а после се ужасиха. Възникнаха сложности с взимането на решения. Те се внедряват навсякъде. И в Латвия е голяма неприятност. Естония веднага взе решение да не продава никому (недвижимост). Те правят само съвместни предприятия. Във Финландия и Швеция също. А в Латвия „гонеха гаргите” и после се оказа, че в Юрмала всички курортни заведения са изкупени от руснаци. С цел последващо присъединяване.
П. С.: Вие наистина ли смятате, че Русия може да се окаже чак толкова опасна?
В. Н.: Да, много е опасна! Иска ли питане след това, което се случи с Грузия?
П. С.: Да кажем, че е опасна за най-близките си съседи?
В. Н.: Да, за по-далеч ( на Русия) не ще й стигнат силите. Но България е много малка и също се намира наблизо. Разбира се, че няма да си „отворят устата” за САЩ. Даже и за Украйна няма да се протегнат. Не им е залък за техните уста.
П. С.: Но за Украйна те се стараят. Поне така ми се струва?
В. Н.: Но не им се удава много добре. С Янукович нещо не случиха. Там братята също мислят за своето си благо. Тези братя на московските „братя” нещо не искат много да им дават. Те не са отчели, че Янукович също е мафия, от Донецката. А след като в Грузия поне нещо им се удаде те започнаха да се прокрадват и към Латвия. Много голям е процентът на руснаците там – 40%. Така че България да се пази! Това не са безобидни инвеститори. КГБ инвестира. У нас сега няма независими предприемачи от КГБ. Ако е независим то той или шие терлици, като Ходорковски, или живее разорен в Лондон.
У нас (в Русия), за да имаш бизнес, означава да се договориш с тях. А те могат много да си поискат. От Прохоров как поискаха, за да може той да разиграва комедии на президентските избори? А изборите са напълно контролирани. Всеки ще си вземе своето. Прохоров ще получи малко повече, отколкото Путин е разчитал. Путин нарочно го е избрал, за да получи 2-3%, за легитимация на изборите, но хората не са глупави и Прохоров може да вземе до 7%. Ако не го „отрежат”.
Нека България отчита всичко това! Става дума за независимостта на страната. В Латвия те имаха подготвен за провеждане веднага на нов референдум. Но сега, след една четвърт подкрепа за признаването на руския език, това е безсмислено. А иначе те се готвеха да проведат и втори, за получаване на гражданство, на всички желаещи. Без знанието на езика и конституцията. Т.е. на откровени врагове. Щеше да последва и трети референдум – за териториална автономия. А Вие разбирате какво значи това? Руски паспорти, териториална автономия, а после възниква някакъв конфликт, идват „миротворци” и следва сценарият с Абхазия и Южна Осетия. Така че те не са се успокоили. Предупредете всички в България! И преди да дават гражданство трябва да проверяват откъде се е взел и ако не отговаря на определени критерии, просто да не получава.
Завет, който след смъртта на завещателя трябва да се превърне в ЗАКОН!!!
Не съм съгласен, че съветските монументи трябва да се премахнат. Тъкмо напротив, паметникът е за това, да ни кара да помним. Вместо това, нужно е да им се даде нов смисъл. Ето и конкретна идея: Паметникът на съветската армия в София, грозно поставен върху т.н Княжева градина да остане, а околността му да се превърне в открит музей на жертвите на комунизма в България, с информационни табели и тн. Така ще се превърне в жив монумент на най-големия ни исторически срам, постоянно напомнящ на бъдещите поколения какво не трябва да се случва отново.
Към С.Топалов:
Не сте първият, който предлага на изнасилените да си държат снимката на изнасилвача над спалнята, за да им напомня колко им е било гадно…Само че това е противоестествено за нормалните хора.
Мястото за напомнянето за националното изнасилване на България не е в центъра на„д“ столицата, а в съответния музей, макар да е наречен на “социалистическото изкуство” „по вина на Вежди Рашидов, който го прекръсти на своя глава в последния момент по начин, който по-скоро утвърждава със знак плюс въпросното изкуство. Така че, който иска монументът да му напомня, до ходи си опреснява спомените във въпросния музей.
Carthago delenda est.
И аз не съм съгласен да се премахнат съветските паметници в България. Те трябва да се взривят и първо да се започне от МОЧА.
ВЕЧНА Й ПАМЕТ! Тук е мястото да припомним и онези достойни хора в Москва, които протестираха срещу сесесерската агресия в Чехословакия през август 1968. Наскоро почина и Наталия Горбаневска. Ето какво открито писмо тя изпраща след демонстрацията:
“Главным редакторам газет:
“Руде право”, “Унита”, “Морнинг стар”, “Юманите”,
“Таймс”, “Монд”, “Вашингтон пост”, “Нойе Цюрихер”
цайтунг”, “Нью-Йорк Таймс” и всех газет, которые
опубликуют это письмо.
Уважаемый господин редактор, прошу Вас поместить мое
письмо о демонстрации на Красной площади в Москве 25
августа 1968 г., поскольку я единственный участник этой
демонстрации, пока оставшийся на свободе.
В демонстрации приняли участие: КОНСТАНТИН БАБИЦКИЙ,
лингвист, ЛАРИСА БОГОРАЗ, филолог, ВАДИМ ДЕЛОНЕ, поэт,
ВЛАДИМИР ДРЕМЛЮГА, рабочий, ПАВЕЛ ЛИТВИНОВ, физик, ВИКТОР
ФАЙНБЕРГ, искусствовед, и НАТАЛЬЯ ГОРБАНЕВСКАЯ, поэт. В
12 часов дня мы сели на парапет у Лобного места и
развернули лозунги: “Да здравствует свободная и
независимая Чехословакия” (на чешском языке), “Позор
оккупантам”, “Руки прочь от ЧССР”, “За вашу и нашу
свободу”. Почти немедленно раздался свист, и со всех
концов площади к нам бросились сотрудники КГБ в штатском:
они дежурили на Красной площади, ожидая выезда из Кремля
чехословацкой делегации. Подбегая, они кричали: “Это все
жиды! Бей антисоветчиков!” Мы сидели спокойно и не
оказывали сопротивления. У нас вырвали из рук лозунги.
ВИКТОРУ ФАЙНБЕРГУ разбили в кровь лицо и выбили зубы,
ПАВЛА ЛИТВИНОВА били по лицу тяжелой сумкой, у меня
вырвали и сломали чехословацкий флажок. Нам кричали:
“Расходитесь! Подонки!”, но мы продолжали сидеть. Через
несколько минут подошли машины, и всех, кроме меня,
затолкали в них. Я была с трехмесячным сыном, и поэтому
меня схватили не сразу: я сидела у Лобного места еще
около десяти минут. В машине меня били.
Познавам Валерия Новодворская от поне 20 години(задочно разбира се). Нейните споделени мнения, железни аргументи и непоклатими политически позиции са ми доставяли истинско удоволствие. Преди няколко дни гледах едно нейно видеобръщение към сепаратистите в Украйна. Нейната смърт истински ме опечали. В България за съжаление твърде малко хора знаят коя е тя. Русия загуби истински титан на свободомислието, безкомпромисен борец за демокрация, велик човек с огромно сърце.
Tazi statia e nai-tochniat test za izborite v BG.
ПОКЛОН!
🙁
Лека й пръст на Валерия Новодворская,изключителне човек и антикомунист.
За голямо съжаление в една от своите статии преди няколко години тя определи нашата страна Царство България до 1944г. за “фашистка”.Четох материала няколко пъти и не можах да повярвам.Писах й лично,но не ми отговори.
И до днес не мога да повярвам,че такъв достоен и информиран човек като нея може да приеме комунистическата пропаганда за вярна.
Вечна и’ памет на тази достойна жена,личност и мъченица за свобода и човешка справедливост.
ВЕЧНА Й ПАМЕТ!Ние, нейните връстници сме големи длъжници пред българския народ. Не сме написали истинската история на народа и земите си(дължим го не само на предците си но и на внуците си), не спряхме унищожението на народа си, изхабихме огромна обществена енергия не без участието на КГБ и петата колона и т.н. Относно паметниците, не трябва да се ограничаваме само с премахването на МОЧА. Какво да кажем за името на патриаршеския храм – александър невски. Та този дребен чужд княз има една незначителна победа в една нищо не значеща за европейската история битка с 2-3 хиляди души участници, далеч на в северните провинции на Европа, а освен това е предал собствения си брат на монголската орда в борбата си за повече власт-какво падение.Защо храмът да не носи името на Св. Тривелий – името на българския княз (а не измисленото хан) Тервел – българинът спасил Европа от исляма с разбиването на 200 000 хилядната арабска(мюсюлмаска)армия, или ако искате Св Константин Велики, тракиецът(мизиецът, т.е. българинът), основател на християнска Европа? А какво да правим с паметника на представителя на империята, която от 250 години е най-големия враг на България. Или не знаем каква е позицията на Раковски, Левски, Каравелов, Ботев,Стоянов, Стамболов и т.н.?
Няма време, ако не действаме България просто няма да я има!
Suglasen s Ivan Hristov
Светла й памет! Честен и умен човек! Изобщо не ме учудва желанието да я смачкат по разработена КГБей-ска схема. Чета и се сещам за писмо от чужбина на една позната, която пишеше: “Вие сте щастливи, защото не знаете колко сте нещастни!” Е, някои от нас прогледнаха…
Забележителен човек и страдалец. В Русия почтените са задължително страдалци. Поклон!
Светла й памет! И дано светът да има памет за нея!
А за социалистическите паметници съм съгласна с Иван Христов – най-добре взривени.
Жалко.Спомням си последното и идване в България с предупрежденията за масовото заселване на руснаците и смелостта и да казва истината за Путин и феодалната същност на Русия.Поклон пред паметта и.
Сега пък феодална същност на Русия.
Русия си е полукомунистическа държава с полудиктаторски режим. Все пак има сериозни демократични условия,не са пълни,но ги има.Но чак пък феодализъм…
Борис Немцов -“Лера- одна из немногих в России энциклопедически образованных людей, отличалась железной волей, убежденностью и принципиальностью. Компромиссы это не про нее. Ее травили, бросали в тюрьмы, признавали психически больной… но никому и никогда не удавалось ее нагнуть и сломать.Была она человеком чистым и светлым. Удивлялась, когда сталкивалась с подлостью, предательством. Несмотря на тяжелую жизнь умудрилась сохранить какую- то детскую наивность и доверчивость. Нет таких больше в России.”
Виктор Шендерович: – “Она была примером абсолютно несокрушимой человеческой цельности. Прошедшая через пытки, прошедшая через унижения, прошедшая через смех над ней со стороны тех, кто ее пытал. Напомню, что она лежала в казанской психушке в советские времена. Это были пытки. Она прошла через все это, она сохранила ясный интеллект. Она была фантастически остроумным и образованным человеком. Она была совершенно несгибаемой. Она такой пример, недостижимый пример, почти беспрецедентный пример в российской политике цельности, принципиальности, чести, простите за такое высокое слово. Она была честный человек. И она была в этом смысле просто эталоном чести.
Мы, все россияне, даже не представляем, какую точку отсчета мы потеряли. В каком-то смысле, конечно, мы ее приобрели, потому что чем больше будет уходить времени с ее смерти, тем яснее, наверное, нам будет становиться масштаб этого человека. И совершенная неповторимость Валерии Ильиничны Новодворской. Она была политиком. Она была верна своим убеждениям. Она была честным человеком. Она была бесстрашным человеком. И я не думаю, что в сегодняшней политике российской можно назвать второе имя, которое бы полностью соответствовало всем этим идеалам.
Я думаю, что Россия доживет до времени, когда сможет осознать эту потерю.”
Отдавна имам опасения, че Русия се опитва да ни завладее – този път безкръвно, поради което малцина го усещат или се досещат за това. Москва инсталира у нас все повече руснаци, в същото време животът за българите в родината им става все по-непоносим, те бягат масово на Запад и това се толерира и насърчава от българските управляващи политици-национални предатели (нали помните миналогодишните призиви към протестиращите: “като не ви харесва тук, отивайте на Терминал 2”). Ако се продължава същата политика може да се очаква след няколко десетилетия в България руснаците да са мнозинство и официален език да е руският. Ужасен/а съм да науча от толкова авторитетен руски източник като Новодворская (лека й пръст!), че опасенията ми са съвсем основателни. Цялата рубладжийска сган от симовци и шаранковки трябва да бъде изхвърлена трайно от властта, ако искаме да не ни отнемат Родината.
И крайно време е народът да учреди автентична лява, социалдемократическа партия. Сбъркаността на политическия ни модел идва най-вече от това, че лявото е окупирано напълно от червената рубладжийска Мафия. Да си с леви убеждения и да можеш да избираш само между Сергей и Гоце е като да избираш между чума и холера.
Въоръжените съветски войници бяха инсталирани на всяко централно място в България според заповеди от Москва, след десет години разрушаване на България като модерна западна държава. Тези плашила бяха поставени като символ за последствията за всеки, който би помислил да не приема превръщането на страната в азиатско крепостничка територия на империята на злото. И сега те се свързват като жалони на поробителя с властта на Кремъл. Ако тях ги няма значи петата колона криеща се под чадъри с всякакви цветове не работи. За това тези “войници”, за които всички знаят, че никога не са се били в България или за български интереси, са изключително ценни за Кремъл. Докато те са тук Кремъл командва всичко. Даже с огромно “въодушевление и признателност” се провежда честването на “поезията” на един от главните касапи на руския и цяла група народи лишени от елементарни човешки права и сносен нормален живот.
Потресена съм от вестта за кончината на Валерия Новодворская. Нейната смърт е огромна загуба не само за демократична Русия,а и за “малка България”,за която тя прави зловещо точни прогнози относно узурпирането й.
Името на Валерия Новодворская ме впечатли за пръв път,когато във в.”Про§анти”прочетох нейна публикация относно гибелта на полския правителствен екип на път за лобното място на 22000 полски офицери в гората на Катин,озаглавена “Зловещо приземяване”.Тогава се запознах и с биографията й.
Много,много тъжно!Неизмерима загуба за демократичния свят и за нуждаещите се от нейните политически анализи и подкрепа.
Дано душата й намери покой!
Симпатизанке,може ли да споделиш със читателите на сайта как си оформила това изключително високо ниво на наивност-по рождение,или по придобиване.
Учерждавне на политически партии не се осъществава от “народа”.
Второ,ако си антикомунистка,защо препоръчваш създаването на нова комунистическа партия,която я назоваваш “автентична,лява и социладемократическа”.Тези определения-епитети са новото название на комунистическата партия.Ти да не си сбъркала адреса,сайта на Иво Инджев е антикомунистически и органично не възприема комунистически брътвежи като твоите.
Говориш за някаква сбърканост на “политическия ни модел”.Няма различни видове политически модели.Но ако си убедена ,че съществуват,какъв е нашия,българския политически модел,как се нарича и кой го е създал.Всеки модел в живота има свой създател,свой дизайнер ако щеш.
Отново повтаряш за някакво “ляво”,което е окупирано от някаква червена рубладжийска мафия.Изплзваш две понятия за едно и съшо нещо-комунистическата сган.Тя е хем червена,хем мафия.Твоите брътвежи силно разстройват и убъркват непредубедените читатели на сайта.
Трето,говориш за хора с “леви убеждения”.Ами пак става въпрос за комунистическата партия.
На кого са нужни твоите разходки из комунистическата галерия на допотопното политическо изкуство.
-въоръжените съветски войници
-заповеди от Москва
-разрушаване на Бългаия
-тези плашила
-империята на злото
-жалони на поробителя
-властта на Кремъл
-петата колона
-тези “войници”
-главните касапи
Цялата тази фразеология е олицетворение на съветската комунистическа сган.
На кого е нужна тази условност и многословност дарги Пендо?Простичките неша винаги са по-точни и дори гениални.
Иво, моля те за корекция на думите:
-Бългаия
-дарги
-неша
Благодаря…
Ако наистина си aнтикомунист, то ние с теб сме съмишленици, затова смятам напълно излишно да досаждаме на форума с дружески спорове, чиито теми, движещи се по оста комунизъм-антикомунизъм са били актуални преди 20 години, но не и днес.
И ще си позволя да ти дам един дружески съвет: преди да коментираш нечие мнение, поне го прочети, за да не звучиш неадекватно. Никъде не съм писал/а, че в България трябва да има още една комунистическа партия, още повече, че според мен и една нямаме (столетницата не е комунистическа партия, а престъпна банда). Поограмоти се каква партия е например германската SPD, белким ти просветне каква лява партия смятам, че трябва да има у нас.
Говорихме с един приятел по тази тема и той ме попита “а какво ще стане, ако някой човек на който му е писнало да бъде смятан за втора ръка човек отиде и директно взриви този така наречен паметник”. Отговорих му, че аз не бих, но ако той го направи няма да му се разсърдя. Мисля, че той продължава да мисли по въпроса. Да видим какво ще реши.