Борисов кармелизира вината си за опита за криминализирането на слуховете

“Моите вчера цопнаха веднага и приеха закон за цензура в говоренето за банки в ангажимент на всички точки, около които имаше съгласие на консултациите при президента”, обясни пред журналисти лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в парламента. След това той се извини от името на парламентарната група за подкрепените поправките в Наказателния кодекс, които криминализират всяването на смут и страх в банковата система.Поправките в НК, отнасящи се за банковата системаq бяха приети вчера с гласовете на ГЕРБ и ДПС в пленарна зала.

“По никакъв начин, а то няма да има и парламент, такава точка няма да бъде вкарана или подкрепена от нас, категорично”, обяви Борисов. Подкрепихме я и за това се извинихме, настоя той.

Партията на Бойко Борисов гласувала предложението на БНБ за промени в Наказателния кодекс, предвиждащи разпространителите на информация за банките, която може да доведе до паника сред населението, да се наказват със затвор между 2 и 5 години, само заради „духа на закона” и за да спазят споразумението от консултативния съвет. ГЕРБ обаче няма да подкрепи текстовете на второ четене, тъй като „не стават”. (Faktor.bg)

На младежки форум на ГЕРБ лидерът Борисов, които явно е податлив на емоцията аплодисментите от пълните зали, се похвали миналата седмица с отличните експерти на партията и дори призова потенциалните си партньори в едно бъдещо управление ( част от които откровено излъга за подобно партниране през 2009 г.) да дойдат и да се уверят сами в богатството на експертния му екип.

Възможно е да има и супер експерти около Борисов- в крайна сметка амбицията за кариера е сред човешките слабости, които са трудно укорими на принципа „веднъж се живее, сега ми е паднало“.

Въпросът е обаче дали експертите смеят да противоречат на вожда в партията му. Защото и без да са експерти, например юристи, за доста „обикновени“ хора беше беше ясно, че позицията на ГЕРБ в борбата със слуховете ( около банковия сектор) е меко казано уязвима.

Въпросът има три основни аспекта: юридически, политически и още един, който е труден за формулиране, но лесен за усещане с демократичните рецептори, ако ги има човек.

Юридическият оставям на юристите.

Политическият беше доловен ( със закъснение) от ГЕРБ, които чрез интервю на Лиляна Павлова за БТВ дадоха тази сутрин сигнал, че май няма да подкрепят готвения закон за криминализиране на слуховете в банковата сфера на второ четене именно заради колаборацията по този въпрос с ДПС. ГЕРБ вдигнаха по този начин топката на БСП, които се оттеглиха тактически и оставиха ГЕРБ да понесе негативите от гласуването заедно с ДПС.

Най-важен обаче е третият аспект от въпроса, по който БСП дръпнаха доста речи и килимчето на ГЕРБ- говоренето по темата за свободата на словото. Изведнъж социалистите застанаха в позата на бранител на свободното слово от цензурата и го изиграха достатъчно добре, за да може да им се възрази на тезата, че забраната на слуховете е битка с призраци. Не може да се дефинира що е това слух и е опасно за духа на демокрацията да се въвеждат забрани от този род, които могат да доведат по аналогия до нови подобни забрани в други области.

На БСП никак не им отива да застават в тази фалшива поза, но Борисов им поднесе подарък и те се възползваха от него в максимална степен- при това в навечерието на партийния си конгрес. Неформалният лидер на лявото крило в левицата Янаки Стоилов употреби парламентарната трибуна с реч, в която се изяви като демократичен ангел хранител на свободата на словото и медиите. Това беше отлична възможност за предизборна изява на кандидатурата му за партийния връх  в края на месеца.

Борбата със слуховете ( срещу паниката) е военновременна мярка и е особено добре известна от практиката на върхушката в СССР, воювала на първо място със собствените си граждани. За всяване на паника чрез разпространяване на слухове в СССР са разстрелвали.

Параноичната съветска система е забранявала каквато и да било лична инициатива за споделяне на истината за състоянието на страната и по тази причина в архивите практически отсъстват например частни фотографии как е изглеждал отвътре СССР по време на Втората световна война. Да вдигнеш фотоапарт на улицата и да снимаш каквото и да е в онези години е било равносилно да си подпишеш смъртната присъда. Ето защо за фронта и обстановката там знаем или от официалната съветска пропаганда или от безбройните германски фотодокументи, голяма част от които са любителски кадри на въоръжените с фотоапарти германски завоеватели.

Манията за борбата със слуховете в родината на „победилия социализъм“ беше толкова абсурдна, че си изпроси сатирична песен от народният любимец Владимир Висоцки. В нея той се подиграваше, че в СССР  „ходят слухи словно мухи, а беззубые старухи их разносят по домам” ( ако цитирам вярно по памет).

Сега Борисов се покайва, но след като запореден път показа, че му липсва елементарния демократичен рефлек, докато се хвали със “свои” юристи и други експерт. Защото е виц да си представим, че депутатите ( му) са гласували на първо четене за криминализирането на слуховете без това дса отразява личното мнение на вожда.

От кримининализиране сега преминават към кармелизиране на въпроса. Горчилката остава за “неговите” депутати, а от Борисов ще очакваме поредното самохвалство, че е спрял лично едно …лично негово тъпо решение.