Новината на деня в България, анонсирана предварително при това, е старата като отдавна вмирисана партенка истина за това , че водата е мокра, а Делян Пеевски имал медии. Заявява ни го самият той в интервю за вестник, който той определя за „коректна медия“.
Благодарим за благоволението със самопризнанието!
Интервюто е жанр, основан на задаването на въпроси, но се е изродил у нас по веригата на зависимостите от властта и парите в сервиране на предварително намислените отговори, към които въпросите се нагаждат.
Ако в. „24 часа“ наистина искаше да бъде коректен към читателите си, а не към „интервюирания“ Пеевски, трябваше да покаже поне малко желание да го затрудни с опити да го помоли да ни каже повече от онова, което си е поръчал да бъде написано. Дори да откажеше, това все пак можеше да е индикатор какво крие- стига поне от едната страна на микрофона да стоеше автентичен участник в „интервюто“.
Да, важно е някак си благоволението на Пеевски да потвърди баналната истина за неговото досие на медиен собственик. То е известно на десетки, ако не на стотици журналисти, върху чиито статии той лично издевателстваше като цензор в напазаруваните вестници. Но за да се получи интервю ( от това снизходително „признание“ на дълго отричаната иначе от него и Цветан Василев истина за медийната им империя) признанието трябваше да бъде придружено от задължителните в журналистиката „защо“, „как“, „кога“ и от придобилото мистично значение „кой“ ( ама наистина).
Защо му трябваха на Пеевски ( при положение, че нямал желание да се меси в политиката и е бил едва ли не възмутен от Василев, който пък искал да командва България) губещи медии? Ако сред губещите е имало печеливши, защо не се отърва от останалите, а нагази да лови с пачките си нови жертви дори и в интернет пространството, където гнезди имигриралият остатък от изчезващото свободно слово в България, попаднало в червената книга на „Репортери без граница“ тъкмо в този период?
Защо Пеевски не споменава ( и не дава да го питат) например за покупката на най-тиражния жълт „Уикенд“, който си позволяваше да пише неприятни неща за президента Първанов, но млъкна по темата след като седмичникът стана бухалка в ръцете на медийната империя.
За империята, като истински Дон Корлеоне, Пеевски говори като за „семейството“ със синовна почит. Същевременно се преобразява, като изведнъж припомня колко е бил малък и невинен ( по тази причина) за грабежа по време на прехода. Откога пък се „смали“ в претенциите си този толкова преуспял млад бизнес-Гаргантюа с неограничения бизнесапетит, че взе да ни пробутва със задна дата някакво пренаписано меню на анорексик?
Защо настъпи разривът на Пеевски и Василев с Борисов?
За развода между депутата и банкера всички чухме и видяхме, но омертата за скарването с Борисов, когото медийната империята на корпоративния тандем обслужваше раболепно, явно важи и днес.
Кога и по какъв конкретен повод настъпи този обрат срещу Борисов? Не е ли вярно, че това се случило както при обявяването на война от Съветския съюз на България на 5 септември 1944 г. с едностранно скъсване на дипломатическите отношения без основателен видим повод за война ( както в случая с Борисов- една крива дума не беше изрекъл нито срещу Москва и нейната победно дефилиращата в България при управлението му руска Външнотърговска банка, нито срещу нейния български плацдарм КТБ ).
Какво точно предизвика вероломното обръщане на палачинката срещу Борисов в рамките на броени дни, онагледено от кебапчийското коте Бареков?
Дали Пеевски и Василев не задействаха механизма за дестабилизиране на управлението на ГЕРБ по заповед на Москва, след като Борисов изчерпа възможностите да отлага цели три години и половина спирането на АЕЦ „Белене“ – в рамките на което лоялно спазваше правилото никога, никога, никога и по никакъв начин да не критикува руската опорна точка за Белене, т.е. да не споменава дори истинската цел на Москва да придърпа ( още повече) България в своята евразийска орбита?
Защо Борисов истеризира както никога преди ( измерено в децибели и обертоновете в гласа) пред Нова телевизия на 17 юни, отричайки с пяна на уста твърдението на един „идиот“ ( както ме нарече), че именно Пеевски го е посъветвал да абдикира от премиерския пост на 20 февруари 2013 г. като „хитър ход“ за завръщане във властта чрез предсрочни избори? Ако го е казал „идиот“, защо изобщо си прави труда да го отрича- лудите си приказват какво ли не?!
Гордият със своята значимост Пеевски ( който се ежеше как десетки пъти се е срещал с Цветанов и явно изпитва удоволствие да натрива носовете на онези, които са се отърквали от него), премълчава шанса да се похвали или „скромно“ да отрече по двусмислен начин, че не е чак пък толкова велик.
Мълчанието му по темата, което си е поръчал очевидно и на „24 часа“, е всъщност потвърждение за нещо, което той иска да си мислим, но не желае да коментира. Иначе щеше да изригне подобно на Борисов и да напише отговора си в интервюто по начин, който също да предпостави въпроса ( примерно: „ Защо Борисов избухна толкова ядосан при споменаването на твърдението, че е напуснал премиерския си пост по Ваше внушение“?). Хипотетичното пасуване можеше да протече по стандартната формула „питайте него“, но Пеевски е предпочел изобщо да не го питат за това.
Защо?
Твърде лесно, но и недостатъчно вероятно е обяснението, че „24 часа“ не искат да споменават като източник някакъв си враждебенИво Инджев. Защото темата беше надградена лично от Борисов – при това по скандален начин, с крясъци в ефира на Нова телевизия, „недочути“ от сервилните български медии. Явно други са съображенията, а не опитите за маргинализиране на незначителния блогър.
Но да продължа с други незададени въпроси.
От кога точно Пеевски се познава с Бареков- какво означава „отдавна“? Не е ли от времето, когато Бареков играеше двойна игра като журналист от БиТиВи, нает и от Пеевски , поради което го изгониха от телевизията, която го остави „великодушно“ ( за да не задълбава в конфликта с толкова могъщ фактор в държавата, като тандема Пеевски-Василев) да лъже, че сам бил напуснал БиТиВи? И на какво се дължи тази така старателно прикривана връзка- както и продължаващото й нескопосано отричане в днешно време?
Както и друг път съм казвал, отговорите често пъти са на повърхността- нещо като „революцията“, която се търкаляла по улиците, но трябва само да се наведеш и да я вземеш ( по определението на Ленин как шепата болшевики овладяват с терор и решителност огромната Русия).
Докато в България инструментите за замитане на следите се опитват да ни затворят очите, от чужбина никак не се церемонят в оценките.
След американската „Асошиейтед прес“, която окачестви отиващата си българска власт като загуба за руското влияние, кратко, ясно и право в десетката се изрази и московският „Комерсант“. Вестникът на руския бизнес не написа, че си отива един експертен кабинет, нито пък пусна фалшива сълза за скандала с банковия сектор и застрашените от него български вложители. НЕ! „Комерсант“ извади на показ онова, което не сте чули от нито една българска „водеща“ медия като собствена оценка: „отиде си лоялното на Москва българско правителство“.
Руските медии посрещнаха с аплодисменти правителството на Орешарски и го изпращат със съжаление. Те нямат какво да крият и не щадят мимикрията някакви си българчета, докарани на власт в София. Откровеността им в това отношение е част от самочувствието на империята им на принципа “целувайте ръка и ще бъдете възнаградени”..
Българските медии обаче страшно много внимават да не споменат неудобната истина, за да не ги изключат от хранилката на рекламоподаянията. Най-многото, на което се решават, е да дадат думата на някой гастролиращ коментатор да спомене очевидното за руската връзка, гарантирайки обаче, че срещу него непременно ще има поне един яростен русофил да го прекъсва, осмива и напада.
„Комерсант“ даде „жокер“ за онези в България, които се правят на слепи: падането на българския кабинет създава проблем на „Газпром“ и неговия „Южен поток“, написаха самите руснаци без заобикалки.
„Газпром“, както е известно, не си оставя троянския кон в калта. Напускайки мостика на потъващия си кабинет премиерът Орешарски, който иначе прави нови пируети на финала ( като заявка за ново възкръсване във властта?!), остана лоялен на „Газпром“ докрай с изявлението, че „Южен поток“ можел да бъде много полезен за България- всичко друго може да загърби, но не и основната опорна точка, която се разклати под европейския натиск и срути кабинета му.
Очаквайте нови рокади и маневри на разкаляния терен. И четете руски вестници. Защото на неприятелски вестници в България Пеевски интервюта не дава, а „коректните“ спрямо него не го питат нищо за някаква си Русия, „Южен поток“ и руските подкупи, запътили се насам под формата на „обществени поръчки“ за коректните спрямо Кремъл местни лоялни клиенти на руската политика, които всъщност скараха Пеевски и Василев при раздаването на порции в мътилката на българската политика.
Господин Инджев, на Пеевски не може да му бъде правено нормално интервю и по слагаческите причини, които описвате, и по чисто технически… Слави Трифонов някога беше поканил един овчар. Не беше говорил пред хора, редеше едно и също, интервю не стана…и накрая нямаше писане в книгата за гости. Оказа се неграмотен, сценаристите бяха писали вместо него. Подписа се все пак, не сложи кръстче човекът…
Иво Беров, http://www.ivremena.com
В книгата на Оруел 1984- та e описана една зловеща случка /показана и в едноименния филм/. Висшият партиен деятел от партията на Големия Брат казва на жертвата си нещо такова:
„ Не искам да ме лъжеш, че виждаш шест пръста на ръката ми. Искам да повярваш, че ги има. Наистина да ги видиш” А също и : „ Не искам да ме лъжеш, че обичаш Големия Брат. Искам наистина да го обикнеш”
Висшият партиен деятел от партията на Големия Брат постига целта си. Не е толкова важно с какви средства, важното е, че я постига.
Жертвата вече не лъже. Наистина вижда шест пръста. Наистина вярва, че те са шест. И не лъже, че обича Големия Брат. Наистина го обича.
…
Те вече не лъжат. Когато им кажат, че опълченците на Донецк са завзели ракетни установки БУК от украинската армия, те вярват. Вярват и въобще не се съмняват в казаното от Големия брат и неговите партийни съучастница. Не се чудят как е станало това, след като тези установки са изключително ценни, изключително скъпи и много строго охранявани. Ами завзели са ги-толкоз – какви съмнения би могло да има –ето снимки на установките, ето снимки на опълченците, всичко си е доказано. Че тези установки може да не са пленени, а докарани от Русия на никого и не може и през ум да му мине дори. Защото няма такива указания, няма такива податки, няма такива опорни точки.
Добре, дотук може става въпрос и за обикновена вяра или лековерие, за обикновени лъжи, за пропаганда, или за все за едни такива обикновени човешки работи, каквито си ги има навсякъде и без зловещата намеса на Големия брат и неговите партийни съратници и съучастницr.
Оттук нататък, обаче, започва необикновеното. Нечовешкото.
Големият брат изведнъж неочаквано обявява, че никакви опълченци никакви установки БУК не са завладявали. И същите тия телевизионни канали и същите тези хора, които се гордееха с военните успехи на опълченците и ги поздравяваха, че са завладели установките БУК, тутакси, веднага, одма след изявлението на Големия Брат, същия ден още, същата минута още, в следващите новинарски предавания още, със същата страст и убеденост с която обясняваха как установките били завладени от опълченците, започнаха да обясняват, че никакви опълченци никакви БУК не са пленявали и че нищо подобно не е имало. И всички поданици на Големия брат тутакси, одма, единогласно заповтаряха, че нищо подобно не е имало и че всичко това е юдео-чуфутско /жидо/ – бандеровско- фашистка лъжа, а също предизвикателство /провокация/ на САЩ и ЦРУ, защото те имали полза от това предизвикателство.
И нечовешкото тук вече не са лъжите. Нечовешкото е, че всички те май си вярват. Искрено вярват и в двете неща – че опълченците са завладели установките и че не са ги завладели. Което си е постижение по-голямо и от постижението на партийния деятел от книгата на Оруел. Все едно е накарал жертвата си да вярва, че е видяла не само шест пръста, но четири и шест пръста едновременно.
…
Опълченците от Донецк и техният тартор Стрелков тържествено и гордо обявяват, че са свалили транспортен самолет на украинските въоръжени сили. Всички руски телевизии тържествено и гордо съобщават за големия военен успех на опълченците. Всички вярват в този успех и ги поздравяват. Големият Брат, обаче изведнъж неочаквано заявява, че никакви опълченци и никакъв Стрелков никакъв самолет не са сваляли. И пак всички руски телевизии и всички техни зрители, тутакси започват да обясняват как никакви опълченци и никакъв Стрелков никакъв самолет не са сваляли, и как всичко това било предизвикателство на САЩ, а също клевета на юдео-масоно-фашистките бандеровци. Които непрекъснато били лъгали. Те били лъгали, а не руските телевизии и техният Голям Брат.
…
Отвратителната история с разпънатото уж на кръст тригодишно момиченце на площада в Славянск. Пред очите на това момиченце ония от Десен сектор измъчвали майка му, после половин час влачили някакъв вързан за камион човек из целия Славянск. Всякакви подобни безумия, измислени от болни, възпалени и извратени мозъци се разпространяват из руските медии.
И руснаците им вярват. Вярват им, защото една жена, съпруга на сепаратист така казала, макар да няма никакви снимки, никакви записи и никакви доказателства, че в приказките й би могло да има поне частица истина. После същите тия руски телевизии решават, са прекалили с гадостите си и обявяват, че случката е измислена и че жената само така си била говорила, значи. Като не забравят да добавят, че за всичко отново са виновни жидовските масони и бандеровските юдео-фашисти, каквото и да означава това.
И руснаците /съдейки по мненията им в Мрежата/ пак не признават, че жената е излъгала, или че телевизиите им лъжат, или най-малкото са разпространяват лъжи. Всички продължават да вярват, че това е истина. Кое ? Ами и двете. И всичкото. Хем е имало разпънато момиченце, хем е нямало. Имало е, ама не трябва да се казва, че е имало. Или пък трябва да се казва, че е имало, макар да не е имало. По вина на юдео-фашистите, масоните, бандеровците, САЩ и ЦРУ.
…
Донецк и Луганск са Независими Народни Републики. Имат си собствени управници, собствени министри и собствена армия от опълченци. Те вече нямат нищо общо с Украйна. Те са вече Новорусия. В продължение на месеци това се повтаря от всички руски телевизии, всички руски журналисти и всички руски политици без изключение. Изведнъж обаче Големият Брат казва, че такива държавици въобще няма, онова там си е Украйна, че самолетът е свален не над независимата Донецката Народна република, а над Украйна и следователно Украйна, а не донецките така наречени опълченци са виновни за свалянето на самолета. И всички тутакси одма, в един глас започват да повтарят приказките на Големия Брат и да говорят точно обратното но онова, което са говорили допреди малко. Вярвайки искрено, че Донецк е едновременно и независима народна република, и част от Украйна.
…
Не, това вече не е раздвоение, или разтроение. Нито пък е обикновено лицемерие. Нито е подлост, или пък коварство. Нито пък е лековерие. Това е нещо, което не е свързано с човешкото и с хората. Това е нещо отделно от добродетелите и греховете на човешката раса. Това са особености на друга раса. На друг човешки вид по-скоро. Не в биологическия смисъл друг. Макар че още не се знае дали с времето подобни понятийни и светогледни мутации няма да се превърнат в биологически.
…
Нека от тези твърдения и определения изключим всички оттенъци, които могат да предизвикат позозрения в расизъм. Нека приемем, че този различен човешки вид не е по-лош от другите човешки видове. Нека да приемем дори, че е по-развит от тях. По-велик, нали на руснаците много им се ще да са велики. Велики, или не, при всички случаи те вече не са хомо сапиенс. Те са друг вид хомо. Друг вид човеци. Човеци, които вярват, че една ръка може да има едновременно и четири, и шест пръст, че Донецк е едновременно независима република и част от Украйна, че момичето едновременно е било разпънато и въобще не е разпънато. Нека не ги обозначаваме с присмехулното хомо совиетикус, или пост совиетикус. Нека поласкаем болезнените им мераци за величие с едно „ хомо магнус”, или „ хомо максимус „ Или пък „хомо анимис” – душевни хора. Защото нали „умом Россию не понять” – /с разум тия не мож ги разбра/. Мож ги разбра само с душа и то само с православна такава.
…
Но хомо сапиенс – вече не. При тях разум няма, той спи, или е закърнял, или е изчезнал. Той спи с оня сън, който ражда чудовища. Чудовищни представи и понятия, изразени с чудовищните и невъзможни определения на техния чудовищен свят. Там, в този свят едни злокобни врагове – изродска някаква смес от жидовища, соросоидални юдеофашисти, масоно-бандеровски либерасти и извратени еврогейове, сврени в мрачните си чертози и подтиквани от САЩ, ЦРУ и прогнилата Европа, денонощно плетат козни и се чудят как да съсипят чудната, прекрасна, омайна, свободна, духовна, душевна и православна Русия.
…
Хората на науката – антрополози, биолози, социолози, историци и всякакви подобни биха могли да изследват, ако пожелаят, какви чудатости на еволюцията /абе не беше ли революцията/ са довели до появата на тоя хомо совиетикус, или пост совиетикус, или анимис, или максимус, или магнус, или алтерис. Може това да се е случило след многовековен отбор, започнал от времената на хан Батий, Иван Грозни и монголското владичеството, минал през государите императори и тяхното крепостничество, а после през Сталин и Брежнев, за да завърши с Путин и медиите му. Отбор при който всичко разумно, читаво и смислено бива посичано и унищожавано, за да остане само безумното, юродивото, „душевното”, „великото” и вярващото повече в Големия Брат и юродивите му телевизии, нежели в Господа-Бога/. Точно тези човешки, или по-скоро нечовешко изменения биха могли да изследват хората на науката. А ония, изследваните – щом искат- нека живеят в собственото си чистилище, което приемат за рай – също като хорицата от оня виц, които твърдят, че са в рая, защото ходят голи и боси. Нека, щом искат, да живеят със собствените си измислени ужаси и ужасни измислици.
…
Нека, само че не се получава мирното съжителство между двата различни вида. Защото те не искат да живеят сами в собствения си свят и със собствените си измислици. Искат да придърпат и другите към себе си. По възможност целия свят да присъединят към своята федерация /виж бълнуванията на путинския рашист Александър Дугин/. Може би защото, също като децата, се страхуват да останат сами в тъмното си, помежду създадените от собственото им болно въображение чудовища.
…
И един въпрос към българите, прихванали от путинските безумия и най-вече от путинските рубли./ Такива има немалко и сред управниците, и сред някои национални някои уж медии като българското „национално” уж радио /
Ами ако Големият брат обяви, че Варна си е изконно руски град, който още по съветско време се е наричал Сталин. / То си е и така/ Ако стотиците хиляди руснаци, купили си имоти в България се оплачат на Путин, че са тормозени от българо-бандеровските юдео-фашисти, либерасти, соросоиди и демократи. Ако отцепници, въоръжени с внесени от Русия мощни решат да създадат Независима Варненска, Бургаска, или някоя друга съветоподобна република. Дали хомо магнус, максимус, анимис, алтерис или совиетикус ще повярва на Големия си Брат? Дали ще последва призивите му за освобождение на българските земи от българо-бандеровските юдео-фашисти ? Дали българските рубладжии, които само допреди трийсетина години искаха да направят България съветска република и които се възторгваха от това как „русият Ванка ще скочи в танка” биха предали родината си? Разбира се, че биха я продали. Те и сега я предават.
…
А тя, сравнена със страшната и грозна родина на измислените от възвишения хомо алтерис чудовища някак си започва да изглежда мила, човешка и трогателна с всичките си кусури, притеснения, недоволства, вълнения, кахъри, дертове и тегоби.
…
В края на краищата нашата човешка родина се занимава с осъвременяването на бюджета си и търси недостигащите за здравната каса пари. Нашата човешка родина се грижи дребните вложители в една банка на да не загубят парите си. Нашата човешка родина прави избори по демократичен и човешки начин – без кървища, въстания и трупове. Хората в човешката ни родина се чудят как за заживеят по-добре и да направят държавата си по-справедлива. Те не викат „ българският Крим нашмяш”, не нападат съседите си и като цяло не си въобразяват /с изключения на няколко хиляди ошашавени путинолюбци и атакисти/, че в едни мрачни отвъдокеански чертози едни злобни и коварни соросоиди, либерасти, демократи и всякакви фашисти и еврогейове плетат козни срещу чудната, прекрасна, процъфтяваща, духовно извисена и православна родна страна. Опознай Русия за да обикнеш България.
—————————
Автор: ПРЕДАТЕЛСТВОТО продължава 22 Юли 2014 16:46:16
Огромен брой руснаци се снимат за паспорти във Варна
Господин Инджев, както фалира банката на мафията, КТБ, така в скоро време ще фалира и медийната империя на мафията. Очаква се пазара на труда да бъде залят от безработни журналя. Дано да има повечко места за нощни пазачи и портиери, щото за друго не ги бива нашите журналя. Вече има примери, горди “журналисти” превъплатили се в горди охранители.
Въпреки че не е съвсем по темата и има известен жълт привкус:
http://www.newsweek.com/2014/08/01/behind-scenes-putins-court-private-habits-latter-day-dictator-260640.html?utm_content=bufferc6aa7&utm_medium=social&utm_source=twitter.com&utm_campaign=buffer
Иво, украинското правителство си подаде оставка. Как ще коментираш?
Поздрави 🙂
@ИВО НЕИНДЖЕВ
Сбъркал си адреса! Този въпрос трябва да отправиш към Вова НЕПУТИН, който ще ти отговори или поне ще ти посочи “правилния” отговор за пред тези, за които говори Иво Беров!
А “опашката” на Делян Пеевски (и не само неговата, а и на неговите съучастници и сътрудници) е твърде “дебела” и “дълга” за да може да се “откъсне” така лесно и безболезнено!
Господин Симеонов, обърнах се с най-добри намерения към домакина на този прекрасен блог, без да се заяждам. Помолих го за коментар, ако иска.
Не се намесвайте в чужди разговори, невъзпитано е.
Сигурно и името ИВО НЕИНДЖЕВ означава ДОБРИ или МНОГО ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ, както и страхотно ВЪЗПИТАНИЕ!
@RZ
За мое огромно неудоволство мога да ти отговоря съвсем точно на поставения въпрос. В ежедневието си контактувам с хора, които си описал: искрено вярващи и в двете “истини” спуснати от Големия брат. И без да съм задавала този въпрос неколкократно съм получавала отговора: “по-добре е да ни превземат руснаци, отколкото американците; в Русия всички са добри и възпитани, а американците разсипват чуждите държави; идеалният за България вариант е да влезем в Евразийския съюз; най-добре е десетките хиляди руснаци с имоти по черноморието да поискат автономия като Крим”. Отчаяна съм, защото на всеки опит да се говори разумно с тези хора получавам отговор от типа “черното е бяло”, включително и желанието “Путин да ме вземе да живея в държавата му” – но не в Русия, тук, у нас. Такива хора съвсем не са малко у нас, промиването на мозъци е от доста повече от половин век. И най-тъжното, е че децата им живеят вече “на запад”, за което обаче пак са виновни американците, които били ги прогонили. За тези хора (които според мен жалят повече за младостта си) ще бъде трудно да признаят истината – това означава да зачеркнат целия си живот и да си признаят съучастието в разсипването на родината ни. Освен откровените рубладжии, които осребряват верноподаничеството си, в България има и доста от гореописаните, за които животът е преминал в повтар
@RZ
За мое огромно неудоволствие мога да Ви отговоря съвсем точно на поставения въпрос. В ежедневието си контактувам с хора, които си описал: искрено вярващи и в двете “истини” спуснати от Големия брат. И без да съм им задавала Вашият въпрос, неколкократно съм получавала отговора: “по-добре е да ни превземат руснаци, отколкото американци; в Русия всички са добри и възпитани, а американците разсипват чуждите държави; идеалният за България вариант е да влезем в Евразийския съюз; най-добре е десетките хиляди руснаци с имоти по черноморието да поискат автономия като Крим”. Отчаяна съм, защото на всеки опит да се говори разумно с тези хора, получавам отговор от типа “черното е бяло”, включително и желанието “Путин да ме вземе да живея в държавата му”. Такива хора съвсем не са малко у нас, промиването на мозъци в България е от доста повече от половин век. И най-тъжното, е че децата на тези хора живеят вече “на запад”, за което обаче пак са виновни американците, които били ги прогонили. Те според мен жалят повече за младостта си, и затова ще им бъде доста трудно да признаят истината – това означава да зачеркнат целия си живот и да си признаят съучастието в разсипването на държавата ни. Освен откровените рубладжии, които осребряват верноподаничеството си, в България има и доста от гореописаните, за които животът е преминал в повтарянето на пропагандни лъжи, а сега могат окончателно да ни затрият като държава. За мое (предполагам и Ваше) съжаление дясно мислещите и проевропейски ориентирани хора нямат в момента реално силна партия или коалиция, около която да се обединят; шансът да ни повтори болестта ГЕРБ е много голям, а оттам и затъването на България.
НЕИНДЖЕВ, простак като теб не може да определя кое е възпитано и кое не е.
Уважаеми инж. Симеонов и Сотиров, ако съм обидил г-н Инджев с името което съм използвал то той пръв ще ми направи забележка. Пак Ви обръщам внимание-не се намесвайте когато бе Ви питат.
Г-н Инджев, зададох Ви въпроса защото познавам доста украйнци ( пътувах често по работа) и сега по скайпа изказват опасения, че има верочтност следващото украинско правителство отново да е силно проруско. Вашият анализ какъв е.
И моля обидчивите господа към които никой не се обръща да не се пречкат.
Че кой ти се пречка, бе нещастник?
Май на хоризонта вече се е появила смяната- новия бушон,защото с това интервю/приличащо на дознание с елементи на изповед/ като че ли се слага край на одисеята за
едно дълго сбогуване.
И, все пак – каква е “целта” на “интервюто”? Точно сега? ЗАЩО?
Изобщо има ли няКОЙ, който да се интересува от “фактите” ,които се “разкриват” в него?!?
П.П. Да се надяваме, че Пеевски все пак си е извлякъл някаква поука от последната година!
Но в този контекст “интервюто” не е достатъчно , за да правим подобни изводи.
@СОТИРОВ
Дотук аз виждам само един дето се държи като простак и това не е г-н НЕИНДЖЕВ, колкото и несполучлив да е избора му на псевдоним според някои тук…