Синдромът “Белене” с пълна сила се проявява в проекта “Южен поток”. Не е сигурно дали напредва проектът, но със сигурност нарастват “разходите”. Постоянно ни облъчват с внушения, че проектът е печеливш за България. Доказателства няма – ако има, те са зад десет ключа “търговска тайна”. Трябва да вярваме като в религия. В този хор на радостта се включи и министър Щонов. Той дори предпостави, че “всички подкрепяме Южен поток”. Започвам да мисля, че това е качество, което се изисква от всеки преди да стане министър. Не за пръв път давам толеранс на хора, които тепърва трябва да навлязат в сложната тематика на енергетиката. Тъй като “играта” не е в начална фаза, а в ендшпил; секторът е в безпрецедентна криза, то просторът за двусмисленост и толерантност е отрицателен.

В хоризонта си на действие това правителство няма друга задача освен да спре неотвратимото плъзгане на енергетиката към пропастта. Разчитам, че всички сме заинтересовани България да печели от всеки инвестиционен проект. Затова трябва да се обединим около критериите за измерване на “ползата” от крупните инвестиционни проекти, а след това да се опитаме да потърсим доказателствата за това – като се заровим в анализите на проектните документи и проектни приемания. И ако не ги намерим или ако те са достатъчно условни и несигурни, със сигурност можем да не припкаме пред камерите със съждения за безусловна подкрепа.

Има много индикатори за ползи – но можем да спрем на най-очевидните – работни места, постъпления в бюджета, цена на природния газ, договори за български фирми, трансфер на технологии и на бизнес практики. Нарочно няма да мерим доходност от инвестицията, защото в този случай ще ни обземе всемирна тъга. Няма да си концентрираме много и върху последствията от преноса на бизнес практики от Русия, защото ако пренесем “ноу-хау”-то от тръжните процедури по “Южен поток” върху останалата икономика на България, трябва да обявим края на членството си в Европейския съюз.

По отношение на работните места, които предстои да се разкрият, циркулират различни цифри, но да приемем най-оптимистичните – 4000 работни места. Тази “полза” трябва да съизмерим с нашите инвестиции – тези 625 милиона евро, които ще вземем в дълг за своята част от дялов капитал от другия партньор “Газпром” и още два пъти по толкова, които ще гарантираме като дълг. Оставяме настрана, че значителна част от тези работни места ще бъдат временна заетост и че няма никакъв начин ползите за България да се съизмерят като пропорционалност и като регионална заетост.

Да не забравяме, че това е ключов тезис на пропонентите – как щял да се вдигне на крак целият Северозападен регион. Това е религиозно внушение, а не подкрепено от разчети, защото местната работна ръка не може да осигури типа квалификация и опит, от който проектът се нуждае. Става за политическо, но не и за експертно говорене.

За ефекта от проекта върху бюджета, върху бизнеса и регионалната икономика, няма независими детайлни и професионални анализи. Всичко е на равнище пропаганда от заинтересованите страни. Затова един ден цифрите са две хиляди, а друг вече са набъбнали до десетки хиляди. Да се опитаме да дръпнем чертата, излиза, че заетостта на тези 4500 души ще ни струва – (дял и дълг) близо два милиарда евро, т.е. по около 450 000 евро за всяко работно место, а това близо 50 пъти над разходите по създаване и поддържане на едно работно място у нас.

Да разгледаме и компонента на работна заплата в тази сума – тоест пряката полза за конкретния български зает. Колкото и да потъваме в автоиндуциран оптимизъм – пак като заплати ще си върнем максимум 7-8% от вложената от нас сума в проекта. Всичко друго се разпределя и по пътя от огромния поток през посредници, корупционни схеми, доставчици, изпълнители. Накрая за обикновения потребител или данъкоплатец, в чието име се правят тези големи проекти и на чиято подкрепа се разчита – накрая остават трохи. Не случайно в българската бизнес практика се цитират – 20-30% “откат” в бизнес проекти, които се отклоняват в полза на различен тип посредници. Сами можете да прецените какво получават “заетите” и работещи в проектни местни компании и как се отнася към това делът на посредниците.

Сега си отговорете чий интерес преобладава, чий интерес движи подобни проекти и най-често се припознава като “национален” интерес. По-голямата част от ползите имат хоризонт не по-дълъг от срока на изграждане на “Южен поток”, т.е. 3 години. А последствията ще се консумират – като срок за погасяване на дълга – в продължение на минимум двадесет години.

Ползите се приватизират, а разходите ще се социализират чрез относително по-високите цени, които потребителите на природен газ ще плащат.

Каквато и да е цената на транзита, тя и ключова за приходите по проекта и в последна сметка силно влияе върху крайната цена на природния газ, който сами купуваме. Твърде наивно е да се заблуждаваме, че всички заети български експерти или работници ще получават десетки хиляди лева възнаграждения, каквито една група висококвалифицирани кадри или топ мениджъри ще получават.

Постъпленията в бюджета също са непропроционално ниски за мащабите на заявените общи инвестиции и поетия дълг. Достатъчно е да посочим, че над 70% от всички плащания по проекта ще се извършат към фирми и субекти извън територията на страната, в това число към външни, не рядко офшорни компании доставчици на стоки, услуги – в това число и по управлението на проекта.

Ключов за оценката на съотношението “риск-ползи” от “Южен поток” трябва да бъде въпросът – дали този проект е с най-висок приоритет в дневния ред на България и най-оптималното средство за осигуряване на стабилни доставки, на максимално конкуренти цени и с максимална полза за икономиката. Всъщност единственото, което “Южен поток” прави е, че осигурява бъдещите потоци от руски природен газ – за което си плащаме сами, като подсигуряваме каналите за бъдещата ни енергийна зависимост от руски газови доставки. Нищо повече.

“Южен поток” не решава стратегическите въпроси на диверсификацията и алтернативните доставки, които са основа на европейската енергийна стратегия и енергийна сигурност. Българската държавата има все по-ограничени и стесняващи се – пред вид на кризата в енергийния сектор – управленски и финансови ресурси, поради което това което прави по “Южен поток” неизменно ще доведе до стеснени възможности по други направления – алтернативни доставки, местен добив, транзитни услуги.

Съществува пряка причинно- следствена връзка и обусловеност между нищоправенето по интерконекторите, по разширяването на газохранилището Чирен, по разгръщането на потенциала за алтернативни на руските доставки и разработването на местните находища на нефт и газ през последните години и устрема на поредица от правителства да придвижат проекта “Южен поток” напред, договаряйки все по-фантастични суми за крайна цена.

Може би все пак ще получим по-евтин газ? Да не спекулираме, а да се опрем на здравите факти и на класиката, че бъдещето е повторение на миналото. През 2006 г. сегашния ни “стратегически” според някои партньор, с помощта на същите привърженици на “Южен поток”, ни изви ръцете и принуди да предоговорим ценовите формули по доставките на природен газ. В резултат заплатихме над 1 милиард долара в повече за годините до края на договора. И днес цената, на която купуваме природен газ от Русия, е по-висока дори от Гърция, за която транзитираме същия този руски газ, да не говорим за Централна и Западна Европа. Тоест, устойчивата тенденция, която да прогнозираме бъдещото на цените, които ще получим от “Газпром”, че руските ни партньори ни третират като страна, на която могат да си позволят да наложат високи цени.

В замяна на авансирана добра воля във връзка с проекта “Южен поток” – получихме пряка политическа намеса и правителство на Орешарски, арбитражно дело за над милиарда евро от “Атомстройекспорт” и високи цени на природния газ. Нещо повече, основната енергия на хората на върха в БЕХ и “Булгаргаз”, отива в посока “Южен поток”. Те имат лична изгода от случването на този проект, а в допълнение посредничат на политическите и бизнес кукловоди зад кадър. Те нямат пряк личен интерес да търсят по-ниски цени на природния газ и да натискат “Газпром”. Няма никаква логика да очакваме именно тези хора да работят за “отделянето” ни от основния източник на личните им изгоди. Това е един от основните канали на подобна грандкорупционна схема, чиито разрушаващи последствия за публичното и корпоративно управление у нас трудно могат да бъдат надценени. Същите тези компании, политици, бизнесмени пренасят и налагат от Русия нейните практики и бизнес стандарти, което ни отдалечават от ЕС, като възпроизвеждат порочния кръг от добавена бедност, в който живеем всички ние.

Всички търсим причината защо въпреки жертвите и усилията през последните двадесет и пет години оставаме все на дъното на Европа. А отговорът е прост – с този преразпределителен модел, който се самовъзпроизвежда чрез новите назначения и новите проекти, свива конкуренцията и убива лична перспектива и мотивация на всички български граждани, което предопределя оставането ни на дъното на Европа.

Питам господин Щонов, който подкрепя “Южен поток”, как на фона на кризата в енергийния сектор, острия недостиг на ликвидност и нуждата от преоценка на инвестиционните ни ангажименти, как точно разбра, че именно “Южен поток” е проектът, който ще оздрави енергетиката и стабилизира ситуацията? От какви документи разбра, че приходите по него са сигурни, а разходите целесъобразни? По стар съветски обичай, анализът на икономическата и финансова състоятелност бе направен от компании от състава на “Газпром”. Те са добри да правят инженерно-технически проекти и анализи по разходната част (обикновено с добра премия за посредници), но нямат никакъв опит и квалификация (по международните стандарти за корпоративни финанси ) да правят финансово-икономически анализи на проекти с проектно финансиране или западно банкиране.

Българското правителство и всеки български министър на енергетиката, преди да говори колко сме “за” някакъв проект, трябва да обясни публично защо сме “за”. А това може да стане само въз основа на независими, в това число и международни анализи за правни, финансови и проектни рискове.

Търговската тайна е смокинов лист за прикриване на критични управленски и проектни дефицити.

Тезата – ние сме за “Южен поток”, но по европейски критерии, не е достоверна теза. Нито един от заявилите подобна позиция не е възроптал срещу погазването на същите тези европейски критерии за задължителна откритост и прозрачност в тръжните процедури, за съответствие на вътрешните правила на европейския пазар, на принципите на проектното банкиране. За тези хора е допустимо да се стартира проект при тотална липса на информация и прозрачност. Те не намират за нужно да се отменя заповедта от министър Терзиева за строително разрешение, издадена докато срещу България тече наказателна процедура, а министър председателя уверя, че е разпоредил замразяване на проекта.

Казаното за “Южен поток” важи и за проекта за Седми блок в АЕЦ “Козлодуй” – защото и там е недопустимо да стъпване в решенията си дали да инвестираме милиарди въз основа на проучване и анализи правени от самите изпълнители. Затова една от първите и основни задачи на енергийния борд е на всички крупни инвестиционни проекти да направи независими анализи (там където отсъстват), в това число и анализ за оценка и влияние върху устойчивостта на енергийната ни системата. Няма как да изправим на крака енергетиката си, ако същевременно отклоняваме огромни средства в политически проекти без здрава бизнес логика. Националният интерес не е въпрос на религиозно вярване, а на ясни критерии, балансирани процедури и прецизни разчети.

( Медиапул- със съкращения)

ivo.bg – с допълнение, че статията на Илиян Василев напълно (и експертно) подкрепя реакцията , изразена чрез политически коментар  в ivo.bg срещу скандалното изявление на Щонов за “ВЯРАТА” му в “Южен поток”- скандал, който остана “незабелязан” за българските медии цели два дни!