70 години от окупацията на България от Съветската армия
На 9 септември се навършват 70 години от кървавата за българската история дата 9 септември 1944. На тази дата в България е извършен държавен преврат в условията на окупация от СССР и с помощта на съветската армия. Следва невиждан терор, убийства и насилствена болшевизация на страната ни. Според различни данни, само в първите 2-3 месеца след 9 септември 1944, са убити между 20 и 40 хиляди наши сънародници. И започва „дългата нощ на комунизма“ (по Г. Фотев). Няма по-подходящо място за отбелязване на тази мракобесна дата от паметника на съветската армия в Княжеската градина. Паметник във възхвала на нашите окупатори, паметник-лъжа, паметник на насилието,паметник-УБИЕЦ. На 9 септември ще покажем истинския облик на този паметник, истинското му лице. Ще занесем снимки на убити български общественици, политици, интелектуалци, селяни, работници, които са убити в първите седмици и месеци след нахлуването на съветската армия. Ще ги залепим върху паметника, за да покажем неговата истинска същност. Носете снимки на хора, които познавате, за които са ви разказвали, хора, които са известни и познати на цялото ни общество. STOP COMMUNISM!
Елате на 9 септември 2014 от 19.30 пред паметника на съветската армия в София!
Крайно време е истинската история да влезе в учебниците. Фактите, каквито са се случили, а не пропагандните клишета на “историците” на окупацията на България от СССР-то.
Едно време нашите баби са викали Турци идват бягайте.
Сега викаме Танки Идут спасявайте се!
Ще бъда там!С лицето си
Ако съм в България ще дойда. Ако не моля използвайте здраво лепило. Най добре да се заковат.
Там сме! Извършеният от българските безродни комунисти по московско нареждане Геноцид и Холокост над българската нация (1944-1989 г.) – http://prosvetise.com/?p=8784 – Престъпленията срещу човечеството нямат давност!
Преосмислянето на сталинското културно наследство не е само у нас- боядисаха в цветовете на украинското знаме петолъчката на прочута от сталинско време сграда в Москва и окачиха до нея украинския флаг на височина близо 150 метра.Артистът скочил с парапланер и в момента милицията в Москва го издирва.
http://lifenews.ru/news/138697
Убийците от 9 септември 44 г. продължават да ни убиват и до днес. Това патология ли е, какво е това? Убиват ни с куршуми, с лопати,с национализация, с глад и мизерия, с лекарства и без лекарства, с Чернобил, с липса на любов и милосърдие и вяра, с изобилие от омраза, с простащина, с лъжа, с варварство.
Майдана чука на портите на Кремъл :
http://www.echo.msk.ru/blog/day_photo/1383440-echo/
Много уместна идея,но би трябвало преди Девети,да се отбележи и Пети септвмври.
Без Пети,нямаше да има Девети!
Паметниците на съветските окупатори са продопределени от войната срещу България,обявена на Пети септ. 1944г.
Има ли хора от Пловдив, за да направим и тук подобна организация пред отвратителния альоша ?
на уродливите българофоби – да четат на родния си руски език: http://argumentua.com/stati/russkie-v-chekhii-v-ozhidanii-seksualnykh-tankistov
Съдбата на Райна Княгиня и нейните четирима синове
(1 коментар)
Съдбата на Райна Княгиня и нейните четирима синове Райна Попгеоргиева Футекова
Следващите редове са извадени от Фейсбук бележки на Йордан Василев, писател, критик, бивш главен редактор на в. “Демокрация” и съпруг на поетесата Блага Димитрова.
Гледах снощи по телевизията тържествата за Априлското въстание. Всичко добре. Райна Княгиня ушила знамето и го развяла. И дотук. А после? Поразрових се и стигнах до тъжни, да не кажа ужасни факти и заключения за нашенската немара и неуважение към достойни хора и техните потомци. Ето какво намерих по архиви, спомени и т. н.
Странни истории от българското минало
Името на Райна Княгиня е легенда, чуваме го още в училище – тя е развяла знамето при обявяването на Априлското въстание, възседнала върху кон. А не знаем какво е станало с нея след това.Но сега – отначало – Райна поп Георгиева Футекова от Панагюрище е била на 20 години, когато поема риска да бъде с революционерите.
Тя заедно с пет други момичета ушива знамето, Бенковски я покачва на бял кон, за да го развее в първия ден на въстанието, прекарва ужасните месеци след поражението във влажно мазе на затвор в Пловдив, след унизително разкарване с вързани ръце, полугола, изнемощяла, замеряна с яйца, тухли и камъни по главната улица в южния ни град през лятото на 1876 година.
Големият английски журналист Мак Гахан я сравнява с Жана д,Арк. Била е с горд, независим дух, дори опърничава. Като ученичка има отличен успех и ниско поведение – все непослушна.
Освободена е от турския арест след намесата на американския консул Скайлер, а след това я поема консулът на Русия в Пловдив, българинът Найден Геров. Изпраща я да учи в Русия. Тя избира – според нейния си опак нрав странна специалност – акушерство. Причините – най-кратко следване и най-бързо ще се върне в Родината. Без да подозира, че тогава мечтата й ще бъде вече изпълнена – ще пристигне в свободна България. И без да знае, че теглилата й тепърва започват.
Трябва да напомня, че Райна Княгиня не е от случаен род. Нейният брат Захари Футеков е автор на ценни речници – немско-български, на чуждите думи. И те са преиздавани многократно.
Връща се в Родината, но кой е чул тогава думата “акушерство”? Има си за тази работа хора – бабите, нали и до днес денят на родилната помощ се нарича “бабинден”.
Залавя се Райна с учителство в Търново. Как може да се върне в родното Панагюрище, когато там я възприeмат като леко момиче, казано на днешен език – направо курва. При еснафския морал на ХІХ век така се гледа на жена, яхнала кон и развяла знаме…
Докато учи в Русия получава няколко писма от учителя Васил Дипчев. Отговаря му и тя. След Освобождението се виждат през ваканцията в Панагюрище. Той вече е кмет. През юли 1882 година се оженват, тя напуска учителството и се превръща в къщовница на своя грубичък съпруг, който е приел съдбата да вземе такава “пропаднала” жена, при това навършила цели 26 години – за тогавашните нрави – стара мома. Не чува съветите на близки да се разведе, а ражда пет момчета. Едното умира.
А другите? Добре, че не е била жива да види техните трагедии.
Остава вдовица през 1898 година с четири малки деца на ръце, болна – последици от влагата в затвора, туберкулоза. Преселва се в София, тук има чужди дипломати, които не признават нашенските баби при раждане. Почва да акушерства – бедна, направо мизерстваща, куцука с бастун и фенерче през тогавашното село Орландовци – да помага на родилки. Името на този днешен квартал на София иде от някакъв каменоделец Орландо, италианец, заселил се там и майсторил надгробни паметници.
Райна Княгиня, която сега е легенда за нас, си оставала бедна, нямала средства, за да изучи своите сираци и ги изпраща на държавна издръжка – във военни училища. Не е могла да си въобрази на какво бъдеще ги обрича.
Първият син – Иван Дипчев участва в Балканската и в Първата световна война, стига до чин генерал и се пенсионира през 1936 година. Но комунистическата власт го изпраща в концлагер, а след това и го изправя на старини на съд за въображаеми престъпления отпреди 30 години. Помня това – процесът бе в Троян, а аз бях там изселен и учех в гимназията. Присъда няма, но офицерът не може да понесе унижението и угасва в болница. Гробът му не се знае.
По-сносна е съдбата на втория син – Георги Дипчев. Той завършва морско училище, като машинист на торпедоносеца “Дръзки” участва в потопяването на турския кръстосвач “Хамидие”, после се заселва в Бургас и умира там от рак.
Трагедия е погубването на третия син – Владимир Дипчев, както и съдбата на цялото му семейство. Офицер, герой от Балканската война с три ордена за храброст, напуска войската след съкращението й според Ньойския договор, става чиновник и директор на кинематографията.
След идването на комунистическата власт през 1944 година изчезва, убит незнайно къде като бивш офицер. И гробът на този син на легендарната Райна Княгиня не се знае. Но пък потомците му са изпратени по време на комунизма в концлагер.
Четвъртият син на знаменоската – Асен Дипчев – също е офицер, полковник. Макар отдавна да е напуснал армията, по време на комунистическото управление е изпратен в концлагер.
Слава Богу, Райна Княгиня не е могла да види всичко това, защото заболява тежко, загубва представа за реалността (полудява) и умира през 1917 година, преди да се случат трагедиите с потомците й. Тленните й останки намират покой през 1976 година, когато са пренесени от София в родното Панагюрище и са препогребани там в двора на бащината й къща.
Нейният внук ми даде смъртния акт, издаден тогава от софийската община, аз го преснимах и му го върнах. Тъй че сведенията са достоверни, освен от архиви, всичко бе потвърдено от внука на Райна Княгиня.
Линк към блога
http://www.echo.msk.ru/blog/echomsk/1383628-echo/
За черните дупки в нашата история, които са нови и днес, пиша като участник и може да бъде потвърдено от хиляди, които вллачат своя намордник и днес и предпочитат да мълчат. А историята някога и сега се повтаря.
Почти никой от “академиците историци не споменава имената на премиера Иван Багрянов, известния в Европа министър д-р Александър Станишев и Стойчо Мушанов, които направиха опит да спасят България подобно на маршал Бадолио в Италия и да присъеденят България към Съюзниците една година преди края на воината. За тях знаем, че след като бяха отвлечени в Русия след пет месеца на 2/2/1945 г. главите им бяха напълнени с олово, а гробовете напълнени с сгурия, така че “националната героиня, богато платента убийца, Цола Драгойчева” заяви, че вече може да спи спокойно.
Вероятно и сегашните добре платени московски агенти си правят плановете как да спят спокойно с помощта от Москва.
Там съм!
Ангел дава много добро предложение-в пловдив да се организират протести по повод съветската агресия срещу България.Препоръчително е да са два-на пети и десети септември и за предпочитане в района на паметника “Альоша”.Понеже в София имаше такива протести,смятам,че ако от София простигнат известни антикомунисти,присъстващите ще бъдат много.Поетенциално антикомунистите в Пловдив са изключтелно много.Навремето пловдивчани галсуваха за СДС,когото смятаха(хме) за антикомунистическа орагнизация.
@Михаил Душев:
Разплака ме, човече! Благодаря!
Много точно казано.наистина този отрязък от нашата история наподобява насилствена евтаназия,съпроводена от мъчителната агония на един съвършено здрав организъм, съзнателно воден към летален изход.И всичко това заради ненаситната алчност на садистичните владетели на една Империя на злото с вековни щения да се доберат и да бъдат властелини на Проливите и богатите земи около тях,
на всяка цена и с всички средства
@Михаил Душев
Бихте ли направили корекция с УикиПедия
относно четвъртия син ?!
Там пише следното:
Четвъртият син, Петър, умира много малък. През 1907 г., едва 14-годишен, той неволно се прострелва, играейки си с пистолета на един от своите братя.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%BD%D1%8F%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D1%8F
Всъщност Вие го пропускате а Асен е петия син. ОК !
В “подкрепа” на написаното от г-н Душев!!!
Подобна трагична съдба спохожда и майката и братята на Левски/единият от които Петър, инвалид от Шипка/, както и на Ботев. Нека се провери, кои бяха във властта в БГ в тези години и “шахматната дъска” се нарежда перфектно/та нали ТЕ предадоха Левски, защото искаха да има война, от която и натрупаха доста пари/. Защото избиването на съратници е не само почерк на комунягите. И след така наречено Освобождение на БГ хиляди са избити Ни мили Ни драги от вече новата уж българска власт. Именно ЛЪЖАТА битуваща в нашата история, като започнете от Априлското въстание / Иван Хаджийски file:/AprilskoVustanie.pdf/ и ПРИЧИНИТЕ за неговото “избухване”, та стигнете до ден днешен!!!
Браво на г-н Инджев за инициативата!Жалко ,че живея твърде далеч от София,иначе с удоволствие бих дошъл.Нека месец по-късно всички ,целия български народ да се вдигнем и да отидем до урните и чрез гласа си да махнем от властта тази червена шайка предатели ,която задушава държавата ни.Време е вече да проумеем всички,кой е виновен за нещастната ни съдба.
На основание на думите на Петров за “черните дупки” в историята,може ли някой да каже,дали в българската преса след Девети до сега е публикуван пълния текст на нотата на руснаците,с която обявяват война на България.
Г-н Инджев,Вие имате енциклопоедични способности към цялостната публицистика и печата въобще,знаете ли нещо по този въпрос?
И ако някой друг знае,нека посочи някое печатно издание с текста.
Недопустимо е основния документ за съветско-руско-болшевишкото половинвековно “присъствие” да не е публикуван в печата.И никой да не говори за него и да го анализира.Особено сега при тези две кръгли годишнини-Пети и Девети септември.
Към Антикомунист
Ето сега влизате в съотвествие със пишещите в блога.Това което предлагате е много важно.Обнародване на Нотата за обявяване на окупациятя на България от СССР.Тя се намира в архивите.Поздравявам Ви!
Когато чета за гоненията на комунистите на потомци на видни българи като тези на Райна Княгиня,Баба Тонка,Богдан Филов,Буров и др без да искам сълзите потичат от очите ми.И сега също плаках.
Е,г-жа Савова,благодаря за вежливите думи.
Но в кои архиви се намира тази нота,не е ли възможно някой вестни да изпрати свой сътрудник и да му я предоставят архиварите. Колко години трябва да минат,че да бъде обнародвана.
Гоненията от страна на комунистите са тотални-преследвания и убийства са осъществявани към всички съставни части на народа.За комуниста няма виден или невиден,всичко под болшевишкия ятаган.
Днес действат с невидим такъв,но пак е наточван от руснаците.
Това е основното оръжие на комунистическата сган,но понякога ползва меч,резултата е един-сеч!
Оказа се,че българските комунисти притежават силата на ураган ,народа ни е полупиян и дълго ще го държат като на длан.
Що за български абсурд-нито комунистите,нито хората искат да я знаят тази нота,а е важна несъмнено,статуквото на лъжата обаче никой не иска да е променено.
Но все някой ден до бетонно-мраморния сурогат трябва да се постави плакат.
На него Нотата да бъде написана,та комунистите да я знаят и дано истината признаят.
Не,истината те не обичат,само в лъжи и измами се вричат.
Всеки ден доказват идиотизма на комунизма…