Противно на иронично-тъжната констатация, че преди избори се лъже както след риболов, ми се иска да обърна наопаки тази изстрадана хумористична мъдрост: преди избори (трябва да) се казва истината, за да няма с какво да се оправдават шараните след тях.
За тази цел трябва да си отговорим на въпроса къде преди изборите е най-големият проблем ( и дали регистрираните вече за участие български партии и коалиции го осъзнават)?
В БСП ли е, където битката за номинации и постове е по-откровена от обикновената картина на службогонството в тази партия?
Или между БСП и конкуренцията от страна на АБВ, които се обстрелваха приятелски с еднакво идеологическо кюспе за зарибяване на другари и другарки само преди три месеца на евроизборите в т.н. ляво пространство?
Или пък най-голямата битка се води кой най-малко ще се погнуси да гепи най-щедрата оферта за коалиране със забогателия от (псевдо)журналистика Бареков, след като тя беше консумирана, храносмилана и (по)върната от доста погнусени партньори на „новия политик” ( богаташ с богатите, пролетарий с пролетариите, кебапчия с кебапчийските котета, миньор с миньорите, монархист с монархистите, носталгик по НРБ с носталгиците и т.н.)?
А може би най-голямата битка трябва да се оценява като такава по това, колко е одумвана в медиите? Като размяната на реплики между Радан Кънев и Бойко Борисов?
Или ( пази Бойко!) има някаква невидима битка в самата ГЕРБ, където по рождение положението в партията е „ каквото каже Генерала, т.е. Генералният секретар на ЦК на ГЕРБ”?
Отговорът, за съжаление, е доста неочакван от страна на онези, от които очакваме да изяснят българския приоритет.
Положението е малко като във вица с „неочакван” край, по повод кастинга на султана, който трябвало да избира между ханъми с всякакви таланти ( от поезия, до пеене и рисуване). Няма да припомням „неочаквания” му избор, за да не опошлявам с аналогията твърде сериозната тема за избора на цел в българската предизборна кампания.
Защото отговорът на въпроса къде се води най-значимата битка в периода на българската предизборна кампания дими наблизо: в Донбас!
Но тътенът от Донбас не се отразява на дон Ганьо, който не се замисля много над разликата между мускал, москал ( както в Украйна наричат руснаците, в отговор на тяхното презрително „хохол” за украинците) и мускул.
У нас я караме на мускули от избори на избори- харемът си гласува за оня с мускулите. И нищо не се променя по отношение на „москалите”. Един такъв вчера разсъждаваше с хипнотична убеденост в предопределената ни неизбежност- в интервю за БНР пореден “москал” ни “успокои”, че в руско-българските отношения няма проблем, просто нещата щели да си дойдат на мястото, защото сме били обречени – това било като приливите и отливите на морето ( нищо, че общото ни Черно море няма приливи и отливи- има ги например в Атлантика, но атлантическите ни отношения явно ни се вменяват като аномалия).
Междувременно за дон Ганьо е най-важно да му върви търговийката с мускалите. И с москалите!
Страхотен каламбур! Но – и тъжен!
По всичко изглежда (засега) всички се кланят на нашенския мускул?!?! Изключеието е именно Радан Кънев и Реформаторския Блок – стига да устискат да поддържат политиките, които заявяват! Това може би ще бъде началото на появяването на дясна партия, която да не бъде продукт на партията-майка с голямото “П”.
Колкото и да “принадлежи” на Европейската народна партия въпросният мускул с агентурното си име БУДА не е бил, не е и няма да бъде (по Ленин) десен политик! Не водил, не води и няма да води дясна политика! A заиграването с неговите неуравновесени и лесно променливи мнения няма да донесе нищо добро на РБ.
Това което наблюдавам е голямо изнервяне на “добре облечени бизнесмени” и трансфери на средства към политически проекти, случайно дочита разговор. Явно партиите яко притискат собствените си мутрите за пари за идващите избори.
В същото време родната полиция се скрила в храстите да лови нарушители на пътните правила, но да не са с определени марки автомобили и номера.
Руските туристи също не искат да си ходят в Москва и масово пазаруват храна в родните супермаркети.
Засега единствено май РБ ясно изяви позиция и предприе действия срещу ЮП, докато Гробаджийския кмет се обяви за подкрепа.
Докато не скъсаме със съветското си минало няма да се оправим.
Крайно тъжна но много вярна статия.
Може би е крайно време Радан да започне да се полива с кофи с ледена вода и да се показва гол до кръста подобно на Путлер и на нашия “маркуч ” със закачените два шарана? 🙂
За съжаление Донбас дими и може и да се запали. Н Путлер му е изтрещяла кратуната и на руския мужик, малко му трябва да му кажат “търчете! тамо са раите хохолски”. И ще тръгне като едно нищо да спасява света с нова революция, макар че този път ще му счупят зъбките. Дано не се стига до там.
Поздрави от Пиндосия
Каквито и избори да се рпавят,победители отново ще са комунистите.Те са си подготвили и ББ и Плевнелиев и стотици и хиляди,само че са ги оцветили малко.
Спорадичните и недодялани антикомунистически задяваки на Борисов и Плевнелиев само приятно гъделичкат антикомунистите.
Който и да победи,никой на сурогатите на съветските агресори няма да навреди.
Като преди и след това,България пак ще си е на Москва!