Между партийното сборище на връх Бузлуджа и бедния му роднина връх Шипка има една морално-финансова бездна. Да сте чували за превозването, озвучаването, хоноруването, изхранването и облекчаването по нужда на десетките хиляди другари и другарки, които всяка година демонстрират колко са много на връх Бузлуджа, да има проблем с финансирането?
Не така стои въпросът с връх Шипка- светилището, което бележи върха на българското самоосвобождение, където ораторите винаги би трябвало да припомнят фактологично безспорния контрааргумент на русофилското натякване за руската роля в освобождението на България: ако не бяха българите на Шипка, Русия със сигурност щеше да претърпи поражение. Нейната война е била зле подготвена, демонстрирала е изостаналостта на Русия ( дори спрямо румънската войска, чиято помощ императорът първоначално отхвърля с презрение, но бива принуден да приеме и дори да повери командването румънския крал Карол, за да избегне военната катастрофа край Плевен, вещаеща разгром на Русия).
Българите спасяват на Шипка със своята саможертва не само бъдещето на свободна България ( замислено иначе като руски анклав на безпрекословно подчинение на Русия), но и надутия руски авторитет на военна сила, упълномощена впрочем за тази война от Европа пак поради събитие с чисто български корени: ако не беше Априлското въстание, нямаше да бъде свикана в Цариград конференцията на потресените от трагедията тогавашни големи европейски сили ( от които днес сред „големите” отсъства само Австроунгария). Нямаше да има ултиматум на европейските сили към султана да даде права и свободи на заявилите воля за свобода българи и Русия нямаше да получи мандат да нападне Турция в случай, че не изпълни ултиматума.
Това кратко припомняне на известните факти „неизвестно” защо така и не получава в България своята българска интерпретация. Тук от десетилетия се повтарят руските пропагандни клишета , набити в наведената пред съветския сърп и чук българска глава.
Дни наред сред новините в българските медии се коментираше ще го бъде ли честването на Шипченската епопея тази година. Нямало пари за нея. Намериха се защото се намериха и дарители, все пак.
А кои са дарителите за безпроблемното събитие на Бузлуджа, където всяка година неизменно биват събирани десетки хиляди български граждани, за да славят началото на нещото, което Петър Младенов отчете в края на 1989 г. като „апокалипсис” след рекапитулацията на „неспирния възход” на социализма?
Припознаваните като врагове на споменатите другари и другарки по идеологическа линия в България биват притискани от репресивната машина на държавата – да споменем само шумно разгласения одит на Българския Хелзинкски комитет или опитът да бъдат запушени устите на журналисти именно от в. „Капитал”. Червената пропаганда и всякакви нейни адепти под прикритие непрекъснато ползват публични трибуни да заклеймяват „протестърите”, т.е. някакви прозападни български врагове, че получават финансови инжекции от Запад. Разни суми, къде достоверно, къде явно измислени, се споменават в тази връзка най-редовно.
И пак да попитам: да сте чували подобен въпрос изобщо да се повдига в публичното пространство за потоците руски субсидии за поддържане и задълбочаване на руското влияние в България? Поне за една сумичка, отпусната от Москва за безбройните явни и прикрити промосковски организации и структури в България да се чували?
Това е държавна тайна в държавата, командвана от путинофилите и дори въвлечените в пропагандната война като обвиняеми прозападни субекти дума не обелват по въпроса: най-малкото нямат достъп до грижливо охраняваното безобразие на чуждото проникване в дълбините на българския суверенитет, в сравнение с което конвенционалния шпионаж е пренебрежим проблем за националната ни сигурност.
Да, не всичко се измерва с пари, което обаче не е контрапункт на написаното по-горе, а е констатация, която го допълва. Един пример.
Не е било много скъпо към създадения от българския комунизъм паметник на подводничарите, обучени и доставени на българския черноморски бряг край устието на Камчия като диверсанти от СССР срещу България, която е поддържала пълни дипломатически отношения през цялата Втора световна война ( до вероломното им скъсване от Сталин на 5 септември 1944 г.) , да бъдат добавени две думи с „мягкий” знак на края: „Вечная память”. Колко малко, но с какъв голям ефект!
Паметникът на практика е (пре)взет демонстративно под руска опека- почти като Крим. Добавката означава: ако някой тук постави под съмнение съветско-руската интерпретация на историята, според която Москва е имала право да праща диверсанти срещу България, а България не е имала право да противодейства, ще си има работа с нас.
Внушението на всесилието си има своето демонстративно материално изражение. Навсякъде дъргу по българския бряг в сезона е забрана строителната дейност. С очите си видях обаче в една юлска събота това лято огромен бетоновоз да разтоварва най-спокойно посред бял ден съдържанието си за укрепване на оградата ( и на добре подПЛАТЕНАТА „дружба”) на руския анклав в същия този резерват, превърнат в руски анклав. Той расте и старее, но няма кой да зададе със задна дата как така беше узаконено строителството му в защитена (уж) от закона срещу строителство територия в уникалната зона на камчийската зона.
„На българския суверенитет и правосъдие-вечная память”, ни казват руските инвеститори, чийто успех в превземането на българската земя беше похвален изрично от руския външен министър Сергей Лавров при посещението му в София на 7 юли.
Случаят с руското дописване на българския комунистически паметник напомня на детския виц за заека, който предизвиквал на бой в купето на влака вълка, лисицата и прочие хищници, след което те изчезвали в коридора, докато накрая мечката отворила вратата на купето и попитала с ръмжене дали има още желаещи да се бият с нейния дългоух приятел.
Ако тази шегичка не стига, ето още една аналогия- с анекдота за реакцията на американския президент, на когото докладвали, че руснаците боядисват в червено луната, но той не се впечатлил. Накрая, когато му донесли вестта, че луната вече е изцяло червена, президентът наредил: „пращайте нашите хора да напишат с бяла боя „Кока кола”!
България отдавна е вапцана в червено, а бялата боя ни стига само за бялото знаме. Време е да добавим зеленото, за да се развее тук българския трибагреник, а червената майка на съветофилите ( „нас червеното знаме роди ни”, казват другарите, нали!) да бъде пратена в музея на Веждирашидовото изкуство.
За целта обаче историята трябва да бъде разказана в истинския й вид. Там е работата, че на шумния пропаганден фронт няма нищо ново- цари разбирането за равноправието на червеното ( ако не и за неговото право да дефилира на първо място в българското съзнание), което непрекъснато получава безкритичен зелен светофар в медиите и така се избелва окървавената истина за самата същност на това минало.
Ако написаното дотук ви звучи като някакво безпомощно крякане в блатото, където керванът на Андрешко си върви…прави сте. Докато „ручаме жабетата” примирено, така ще е.
Faktor.bg
70 години партизански фолклор превръща терористите от Жабокрек в герои
24/08/14
24 август 1944 г. продължа да бъде една от най-спорните дати в най-новата ни история, обвита в много червена мистика, героика и патетика.
Десетилетия наред комунистическата пропаганда представя бойната операция край Жебокрек като най-епичната акция на родните шумкари само няколко седмици преди България да бъде окупирана от съветската армия. А този ден е отбелязван като знаков и паметен за партизанското движение и антифашистката борба в България.
Според официалната версия на комунистическия режим и червените историци, основаващи се уж на спомените на бивши партизани, фактите стоят по следния начин: В почивната станция на Кочериново се помещава малка група войници от разузнавателните части на Вермахта, която печата фалшиви банкноти от валутите на балканските страни и срива икономиките им. В село Пастра и местността Пчелина край Рилския манастир се намират съответно жандармерийски взвод и българска армейска част. Партизаните обезоръжават жандармеристите и българските войници безшумно и без жертви, след което се насочват към почивната станция, където са разположени хитлеристките войници. В завързалото се сражение частта на Вермахта е избита, а почивната станция – подпалена. В следствие на тази “вихрена” атака жертви сред шумкарите нямало, но са убити 18 “хитлерофашистки войници”. И за да се подсили ефектът от “вихреното нападение”, се упоменава, че било иззето “голямо количество оръжие”. По-късно фантазиите на участници в нападението се развихрят до такава степен, че се рисуват какви ли не епични картини от няколкочасово сражение с “крупна” хитлерофашистка част. “Разбити” били и “дошли на помощ” с манастирския влак “въоръжени до зъби български фашистки части” и т. н. Над всичко доминира “партизанската смелост” и “песента на картечниците”, които били “унищожили” къде 30, къде 100, та и повече дори “хитлерофашисти”.
Старите хора от района, които години наред мълчат от страх, неофициално разказват, че тази “епична и героична версия” е рожба на партизанския фолклор, а истината за трагичното събитие е съвсем друга и доста позорна за родните партизани. Свидетелство за това са спомените на тогавашния игумен на Рилския манастир до 1948 г., известен с духовното име Калистрат. Той твърди, че акцията край Жабокрек “е военно престъпление, а действията на шумкарите съвсем не са толкова героични и славни, а позорни”. Заради тази своя дързост духовникът е обявен за антикомунист и враг на държавата.
Завесата над митовете за партизанската акция край Жабокрек повдига след падането на комунизма в края на 1989 г. д-р Веселин Ангелов, наричайки ги „долнопробна червена лъжа”:
“ Да се мълчи за нея е вече невъзможно. Към средата на август 1944 г. в Кочериновската почивна станция се възстановява поредната смяна ранени 18 германски войници и един офицер. Станцията и районът на Рилския манастир се охраняват от взвод български войници. Почиващите германци не са въоръжени, ако не се смята личното оръжие на споменатия офицер. За да се проявят, дупнишките шумкари решават да ги унищожат, но не смеят да сторят това сами, затова викат на помощ терористите от Разлог и Горна Джумая, създавайки, т. нар. Обединен Рило-пиринси партизански отряд с командир Желю Демиревсви. Около 18. 00 часа на 24 август с помощта на продали се войници войнишкият взвод е обезоръжен безшумно. Последва нахълтване и вероломно избиване на нищо неподозиращите и беззащитни 18 германци. По чудо се спасява само офицерът. Не срещнали “въоръжен до зъби враг”, шумкарите подпалват почивната станция и бягат панически, без някой да ги гони. Такава е истината за тази прословута “антифашистка акция”, пише д-р Ангелов.
Седем десетилетия след вероломството на шумкарите от Жабокрек,обаче, вместо присъда червените активисти и лидерът на ПЕС продължават да се прекланят пред извършеното престъпление срещу човечеството.
По пътя от Созопол към “Златна рибка” открай време има паметник на потънала съветска подводница. Паметникът представляваше една усукана ламаринена конструкция с надпис за паметта на загиналите подводничари. Тази година паметникът се е разрастнал до огомен мащаб. Около него е изграден широк плочник, зидове, пейки, лампи, ограда с вериги и, най-важното: огромни стоящи паметни плочи със заглавия на чист руски език за память героям не само от тази подводница, а от всичките намерили гибелта си по нашето крайбрежие, които се оказаха 4-5. Написани са армейските им обозначения и пълните списъци с екипажите им, подредени по рангове. Съществуващата месингова плочка с българския надпис на паметника е махната и е заместена от огромен и грозен руски надпис със златни букви на камък. Някой непрекъснато поддържа там свежи червени цветя, а между цветята се мъдрят две съветски фуражки от флота. Това е положението.
Ако понятието “патриотична журналистика” не беше компрометирано до такава степен у нас от волэнсыдэравцы, мУнчомУнчэвцы и пр., този текст на Иво е истински пример за такава журналистика. Жабокрекащите вчера много ясно показаха, чие завещание изпълняват и днес. Показаха чия памет тачат – на най-долните отрепки, на измета на тогавашна България, на криминалните изверги с червени парцали на мандраджийските каскети.За партизанско движение у нас (за разлика от Беларус, Полша, Югославия, Гърция, хайде и Франция, от протоколно-салонна учтивост, де!) не може и дума да става-тук има чисто криминален терор на жестоки страхопъзльовци. И романът на Алек Попов “СЕСТРИ ПАЛАВЕЕВИ” великолепно го описа: “убили горския”, “заклали полския”, “застреляли бирника” “изгорили архива на общината”, “ограбили мандрата”, “изгорили кожухчетата за фронта” -толкоз са им “героичните подвизи”!Жабокрек и Ястребино-това е цялата им митология. А във втората история обаче-без да се отрича трагизма и убийството на децата- има много, много тъмни факти и моменти на зловещ заговор.
Иначе снощи БНТ пак ни ощастливи с пропагандната боза на компанйера Алиенде „Къщата на духовете”. Видяла, че има Борхес, Маркес и Варгас-Льоса- вдигнала крак жабата, и зачукала клавиатурата. Това значи- разбрала, че комбинации от 5 сериални латино-мотива (нямата, проговорила по чудо, незаконният син на латифундиста, любовта между господарката и слугата, задължителното присъствие на мъртви,духове, ясновидства,трансове и пр.) винаги вършат работа- и ето ти го романа. Нито дума за политическата колонизация на Чили от Куба, за глада (имаше само кратка реплика, че нищо няма в магазините- що ли все тъй става в комуната, де да знаем ние с нашите акъли?!), за левия терор, срещу който застава Пиночет, за икономическите идиотизми на Алиенде… Не съм догматичен чук, нито непременно искам от изкуството историческа истина, но в името на плурализма след този филм трябва ВЕДНАГА да се излъчи „Изгубеният град” с Анди Гарсия,за да видим, коя диктатура е по-страшна.
Просто не мога да повярвам, че има:
Национален парк-музей “Шипка-Бузлужда” – каква наглост, да се добавя Бузлуджа към Шипка и музей на какво е Бузлуджа ( най-малко на човешката глупост), крайно време е да се сложи точка на това!
http://photos.wikimapia.org/p/00/01/50/61/32_big.jpg
Това е паметник за тези, които са осъдени в наказателен съдебен процес на Софийския военнополеви съд (дело № 503 от 1942) – дело срещу група от 27 български комунисти-политемигранти, изпратени да организират въоръжените противодържавни и терористични сили в България с помощта на съветското разузнаване.
Г-н Инджев,отново ми давате повод за възхищение!Докато историята ни е все още деформирана,манипулирана,докато истините не се изрекат на глас и стигнат до облъченото,замъглено съзнание на повечето българи,бъдещето на страната ни е обречено с преобладаващ червен цвят.
“И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни” (Йоан 8:32) – казва Господ Иисус Христос.
А толкова лъжи има в нашата история.Стига с тези лъжи за освобождаване на “братя”, след като всички знаем как точно русите са се противопоставили на Обединението на България и са тръгнали срещу същите тези “братя”.Стига с лъжите за ново освобождение 44-та, което си е нахлуване, окупация и разправа с българското самосъзнание.Платили сме страшно много, за да ни яхат пак руските интереси.Плащаме най-скъпите горива, най-скъпия газ, далаверата Белене, добре, че ЕС ни пази от по-голямата далавера ЮП/за сега/, пак благодарение на измислените ни “братя”.Позволяват си на българска земя да си правят руски паметници и то на терористи и окупатори.Стига.Време е за истината.
Кой да изиска от историците да напишат/разкажат/разпространяват историята такава, каквато се е случила?!? Колкото и да си говорим фактите ако не влезнат в учебниците, децата няма да има откъде да ги научават. Все пак обществото/народът би трябвали да иска и налага своята история.
Но с тези политици, които имаме днес нищо от истината няма да чуем от тях нито да прокламират реалните факти. Още по-малко да изгонят руснаците на тяхна територия да вдигат паметници “неръкотворни”.
Географската територия България си няма държава – тук всичко е само етикетчета, а същността си е комунистическа, както по татовото (им) време.
Убеден съм ,че страната ни няма да се оправи докато проруската и прокремълската върхушка е във власта била ря политическа или икономическа.Коя ще бъде политическата сила ,която ще измете това.Ако Костов беше останал още един мандат може би и това щеше да стане.
Един чудесен анализ за вековната експанзиотичната политика на Русия на Балканите и ролята на слугуващите и’ български д..едавци/извинявам сеза грубия изказ,но не мога по друг начин да квалифицирам тези нещастници/ Един перфектен паралел между готовите за чутовен подвиг в полза на род и Родина шепа български опълченци на вр.Шипка и пролетарските диктатори от Бузлуджа,които заради личното си облагодетелстване са гототови да продадат Родината заради имперските интереси на нарочения за освободител, нов поробител.И от всичко това навява тъга ,че в периода на най -новата ни история така и не се зароди едно ново общество,което е способно да разкъса паяжината на една историческа подмяна на истината ,която е причина да сме все още подчинени и колониално зависими от имперските мераци на една Метрополия,поставила ни в унизителното състояние на физически и духовни сиромаси.
Колко български “академици историци” или кой да е описал истината, че правителството на Иван Багрянов и д-р Станишев от май 1944 г. започна преговори за присъединяване към съюзниците, включително и с Москва, с които беше в редовни мирни отношения. За този доблестен принос за спасението на България и смазването на южния фронт на Хитлер, за тази помощ главно за Сталин и Русия, Багрянов и министрите му бяха отвлечени в Москва и върнати обратно след шест месеца, за да напълнят главите им с олово и да ги зарият с сгур, за да не знае никой нищо за тях както и за много други скрити покрити гробове. Вместо истина България бе напълнена с паметници на невоювали в България или за България войници и псевдо “борци протиж фашизма” съставен главно от криминални престъпници, платени агенти и всякакви мощеници. И сега ни казват да не споменаваме за това като стара история, а лъжливите паметници бесно се зашитават от добре платени агитпарцали.
Оставете “лидера на ПЕС”-той все пак не управлява.Попитайте служебния премиер какво мисли за “партизанското движение”,тоест шумкарските банди и това ще е тест за неговата демократичност.Когато човек е поставен на изпитание,без да може да шикалкави,може да се разбере какво е мисленето му.Но тук не става дума само за мислене,но и за действия и то на премиер на държава-член на ЕС и на НАТО.Сега предстои тяхната дата-9 септември и 70 години от тяхната власт.Попитайте служебния нещо по този въпрос…”Чичо Дачо,борбата продължава…”
Иво, ти за изтрепаните шваби ли ревеш? Тези които в СССР избиваха жени и деца?
Прави бяха хората когато те наричаха “фашистка свиня”.
И прави бяха.
Знам, че няма да публикуваш този коментар, защото блога ти е “демократичен”.
Към Красимир
tomow@abv.bg
Ако се познаваме ( щом се обръщаш на ти), имай куража да се обозначиш, Томов. Но страхливците, като теб, квичат от кочината “храбро” именно, защото там им е хубаво и се чувстват силни сред помията и себеподобните си.
На Шипка с Българското опълчение смесиха кръвта си украински герои, не руски, както ни лъгаха и лъжат!
Вечно ще помним – 36-ти Орловски и 35-ти Брянски полкове на руската армия, с гарнизон Кременчуг, Полтавска губерния, Централна Украйна, съставени в 99% от етнически украинци, стояха на двата фланга на Българското опълчение.
Братята украинци дадоха страшни жертви за българската свобода – вечна признателност!
В името на тази признателност и в името на общия ни етнически произход им дължим най-малкото СОЛИДАРНОСТ в битката им за свобода, в битката с азиатските орди нашественици!
Слава на Украйна!
Слава на героичните ни братя!
Позор на руските фашисти!
“Лявото не винаги убива, но винаги лъже.”
Н. Г. Давила
До Красимир Томов-Томпсън
Другарю Томов,
Помня те още от дете-идиотче. Баща ти работеше в МНО (министерство на “народната” отбрана). Уреди те да учиш във военнополитическо училище в СССР. Във Лвов, който днес е столица на украинския национализъм. Беше ограничено и мързеливо момче. Стана политически офицер и те лашкаха по разни поделения, докато дойде редът да се пенсионираш като подполковник в отдел “Възпитателна работа и пр.” на МО.
Още ли си женен за онази пачавра от СССР, дето се напиваше при всяко сядане на маса и те биеше пред съседи и колеги?
Май пак ще повторя една случка, която макар и дребничка показва разликата между украинци и руснаци. То вече не знам това чудо “руснак” как да го наречеш. Руснак ли изрод ли… Това е някаква сбирщина от азиатски Боклуци а не народ.
В една от кръчмите по Черноморието, които са на самообслужване, попитахме две рускини дали на масата им има 2 свободни места. И въпреки, че имаше поне пет, те най-високомерно и студено ни отказаха със смръщени мутри. Докато на съседната маса едно семейство с 2 деца, въпреки, че почти нямаше място на масата им се сместиха и с усмивка ни предложиха да седнем до тях. Оказаха се Украинци. Много любезни и вежливи хора. Направи ми силно впечатление липсата на каквото и да било високомерие и студенина и тях. Говорихме си като братя!
Всъщност, няма истинска Българска нова история. Като такава е представена историята на БКП, която е пълна с фалшификации и манипулации на факти и събития. Защото в нея няма героизъм, но пък изобилства с позорни дела. Индоктринация, това представлява.
Благодаря Ви,г.Недялков за истината и ценната информация,която ни предоставихте!
Срам за азиатските болшевишки пълчища!
И искам да кажа още нещо. Майдана в Украйна е пътя към истинска Братска дружба между България и Украйна. Дружба между братя а не дружба между Господар и слуга. Досега, Украйна беше обезличена от патологичните Изроди на руската мафия-КГБ. Тя нямаше собствена политика а псевдо-политика водена от Москва и изпълняваща нейните порочни интереси. Москва беше превзела Киев (както нашите откачени социалисти искат да свържат Шипка с Бузлуджа) и като огромен паразит управляваше Украйна. За щастие, това вече не е така. И ние трябва със всички сили, да защитим Украйна, защото само така ще защитим и себе си ! “Русия”, трябва да разбере, че техните “братя” не са и слуги!!! А ние е крайно време да почнем да провеждаме своя Българска политика. Но пътя към нашата независимост и свобода, преминава през борбата за свободата на Украйна.
Другарю-Красимир, Вие и всички до вас, дето Квичите, че някой “реве” за убийството на болни войници, описано като “Героична Битка” с цяла армия.
Вие няма ли поне една капка да пролеете за сънародниците си (за вашите истински братя по кръв), които вашия “брат” “изтрепа” и даде за храна на истински прасета?
“Русия” угоява Червените български свине със месата на Българската интелигенция. Докога ще търпим тази Свинщина ???????????????
Красимире, ресто:
а за болшевишките блядове ли да жалим, дето избиваха в Полша жени и деца?
Браво, г-н Богдан Кримски,
Повярвайте ми, и аз предполагах тлъст червен бойлер-политпросветчик, женен за някоя сесесерска мърла, я наталья сирхеевна, я марусья васильевна, а може и рахиль майсеевна.
За пръв път по повод на тов. красымыр нарушавам добрия тон в блога, защото нямаме просто работа с човек, изповядващ други възгледи, а с гнусна болшевишка отрепка:
ЧУПКА ВЪВ ФОРУМА НА “ДУМА”- И ОТТАМ – В СИБИР, ДОЛНО СЕСЕСЕРСКО ГОВЕДО!
СТАМБО, болшевишките “партизани” в Полша, Югославия, Гърция, Франция и най-вече НРБ започват своята “партизанска” “дейност” след ЗАПОВЕД от Кремъл от “бащицата” Сталин след 22 юни 1941г..
Но тъй като Сталин НЕ може да им помогне нито с оръжие, нито с деньги те си остават с числеността, която са имали коминтерновските банди преди тази дата. Окрупняването около тези коминтерновски ядра става едва, след като Чърчил в глупостта си им предоставя огромни военни и финансови средства.
И ,което е най-гадно коминтерновските “партизански” слуги започват подготовката за следвоенната болшевизация на Европа още преди края на войната. Те воюват не само срещу Вермахта , ни и срещу другите НЕболшевишки партизани, които са започнали да се борят с Вермахта още след окупацията на страните им от Третият райх.
Това е характерно особено за южните европейски страни и Балканите.
Въпросът на който трябва да отговорят сталинските “партизани” е КЪДЕ са били преди сакралната “партизанска” дата 22.06.1941г.?
КЪДЕ?
Към Красимир
Негодник си и такъв ще си останеш като братята ти болшевики с кучешки сърца!
Красимир, какъв Краси- мир си, като убийството на ранени хора е против всички човешки представи.Това го правят само изверги, и комплексари, каквито са и нашите шумкари, както презрително ги нарича народа самообявилите се за партизани.Такива свалиха и самолета с 300 мирни хора,80 от които са деца.И това ли ще оправдаеш, радетелю на комунистите, които по убийства на милиони хора са изпреварили даже и нацистите, както неправилно ги наричаш – фашисти.
“до СТАМБО”
Точно това съм имал предвид и аз в някои от изброените държави-антихитлеристките и същевременно антикомунистически партизански движения. Но-каквито и да са Тито от една страна и Дража от друга-не може да се сравняват с нашите мандраджийски кокошкари..
Забележителен паралел за безочието и безродието на комун-милицейските шайкаджии, които вече 70 години вилнеят на свещената българска земя.
Искам само да добавя няколко подробности относно паметника на съветската подводница до Созопол. Става дума за съд тип “Щука”, участвал в потопяването на граждански кораб, превозващ еврейски бежанци от Констанца към Хайфа (да, сибирските подводни павиани са големи смелчаци, когато става дума за разстрел или бесене на цивилни, особено ако са предимно жени, деца и старци). “Щука”-та е потопена от български и немски морски единици в района на Шабла и никога не е намерена. Услужливи български гы.золизци предлагат въпросния паметник да се издигне около Калиакра. На идеята се опъват кметът на Каварна Цонков и тогавашният зам-министър на МВнР Марин Райков. Той приема “пасоль” Юрий Исакав и простичко му обяснява, че паметникът може да се строи, само ако има надпис на български, английски и руски, че става дума за военно престъпление с избиване на около 700 цивилни. Свидетели на срещата споделят, че “пасоль” изхвръкнал от приемната с цвят на патладжан и сипейки недипломатично изрази, които ги няма в никой българо-руски или руско-български речник. По-късно услугите си предлагат “професорът” Божидар Димитров и созополският кмет Панайот Рейзи(!?!?!?), и така паметникът на военното престъпление цъфва край Созопол, на близо 110 морски мили по-южно, и в място, което няма нищо общо с трагедията. Както казва един велик българин, идиотизмът и рубладжийството не се поддават на измерване.
Респект, г-н Инджев!
Респект и към Вас, г-н Zukerman!
Точно такава е историята с истукана на сесесерските терористи, който иначе неумолимият показвач на ножове на умряло македонско куче (че и на Коминтерна!) бездар дымытров изтипоса край Созопол. Срещу хонорар за “историческа консултация”, естествено!
Към Красимир:
ето ЦИТАТ от поста ти:
“”Иво, ти за изтрепаните шваби ли ревеш? Тези които в СССР избиваха жени и деца?
Прави бяха хората когато те наричаха “фашистка свиня”.
И прави бяха.
Знам, че няма да публикуваш този коментар, защото блога ти е “демократичен”.””
Тъпарищ плитрук красимир, Иво НЕ РЕВЕ за “изтрепаните шваби”!
НО примитивната ти болшевишка закваска е видима отвсякъде!
Имам Апорен въпрос към теб: Само в СеСеСеРе ли “ШВАБИТЕ” са избивали жени и деца? или ДА?
И ето друг Апорен въпрос: “Фашистката свиня” Сталин ли подписа пакта МОЛОТОВ-Рибентроп през 23 август 1939г. послужил за началото на Втората световна война? И ЗАЩО?
Можеш да попиташ свиневладелецът ти Сталин, ако случайно не си в час!
Можеш да го питаш също “трепал” ли е “швабските” жени и деца след 1944г?
Стамбо, Благодаря да добрите постинги!
До Шваб!
Нещо не сте ясен с въпроса си колега,кой подписал пакта МОЛОТОВ-Рибентроп.
Първо,такъв договор не е имало никога.Ако говорите за “Договора за ненападение между Германия и Съветския Съюз”,от 23 авг. 1939г,подписалите са го Председател на НКИД на СССР,Вячеслав Молотов и Министъра на Външ.работи на Германия ,Йоаким фон Рибентроп.
Зад подписващите е стоял с лула Сталин и доволно се е усмихвал на театъра.До него е бил маршал Шапошников,а от другата му страна преоводачът Валентин Павлов.
Договорър е подготвен от правителствата на двете страни с неизбежната роля и на двамата лидери-диктатори на Германия и Съветския Съюз:
-Канцлерът Адолф Хитлер
– Секретаря на БКП(б) Йосиф Сталин
Договорът е бил подготвян от пролетта на същата година.
Да се обръща внимание на комунистическите провокатори на блога не е много разумно.
Стамбо,Тито е бил много по-голям изверг и мръсник от българкските комунистически терорости,наречени от комунистическата пропаганда “партизани”.
Просто югославската комунистическа пропаганда не допусна и до днес да се изучи добре този болшевишки терорист.
Той е престоял в Москва около 8 години и е служил на съветските комунисти не по-лошо от Димитров,дори първата му съпруга е рускиня.
Антикомунист, какво точно НЕ си разбрал?
Сталин е подписал МОЛОТОВ-Рибентроп, чрез ръцете на тавариш Молотов!
Понял?
Няма значение КОЯ от сталинските марионетки физически е положила подписа, договорът е фактически на Сталин и Хитлер!
Просто си е навлякъл сценичният костюм с надпис Молотов, и се е дегизирал като “Молотов”!
Правилно е дАгАворът да се нарича -пакта СТАЛИН-Хитлер!
Сега вече най-накрая “разбра ли” или…..НЕ?
ДАгАворът е подписан само за един следобед! Сталин може и много преди пролетта на 1939г. да е “готвил” подобни дАгАвори, НО точно този е подписан за един следобед! Понял?
СТАМБО, прав си за Югославия, но в Гърция също има “червени” и “бели” партизани. В Италия след 1943г., във Франция има също разделение.
Някъде воюват помежду си. Но по-интересното е да се проследи след коя дата “червените” се сещат ,че са “партизани” ?