Банката на Путин ВТБ е стимулирала руски купувачи на имоти в България

В писмо до медиите, което се превърна в една от водещите новини на деня, издирваният от прокуратурата банкер Цветан Василев подхвърли някъде от чужбина въдицата „Омански фонд”. Всички се хванаха, че новината в писмото е твърдението на Василев, че фондът (все още) имал интерес да помогне на КТБ.

 

Къде се и чуло и видяло подобна склонност към благотворителност сред финансовите институции? И какви ли ще да са мотивите на Оманския фонд, вторият по големина акционер в КТБ с 30 на сто дял, не само да упорства да си дружи с беглеца от правосъдието Цветан Василев, но и дори ( според него) да купи евентуално фалираната банка ( с което КТБ да стане първото банково притежание на фонда в Европа)?

Понеже тези врели-некипели звучат най-малкото подозрително, писмото на Василев заслужава прочит между редовете. Колкото и да ровите между тях обаче няма да откриете споменаването, а още по-малко пък ще стигнете до разгадаването на (не)участието в т.н. спасяване на КТБ от страна на третия по големина акционер руската Външнотърговска банка ВТБ ( „банката на Путин”, както е известна по света и у нас).

А новините са заровени именно в това мълчание.

 

Предисторията на „мистерията” със загубения интерес на ВТБ към КТБ, в която през април 2013 г. руският финансов мастодонт придоби 9,9 на сто от акциите ( на ръба на 10-те процента, които по законите на България щяха да принудят руснаците да открехнах информационния прозорец за своето участие ), е лаконична и се оказа „безинтересна” за повече обяснения в българското публично пространство.

Руската ВТБ няма да спасява КТБ, написа в „Труд” на 24.06.2014 г. И още:

 

„Руската банкова група ВТБ не планира да участва в увеличението на капитала на Корпоративна търговска банка (КТБ). Това съобщи РИА “Новости”, като се позовава на свой източник във финансовата институция. “Не се каним да спасяваме банката”, казал източникът. Според него акциите на КТБ, контролирани от руската група, не надхвърлят по стойност 10 млн. евро.

Тази позиция беше потвърдена и от Атанас Бостанджиев от инвестиционното дружество ВТБ Капитал. Пред “Файненшъл таймс” той посочи, че дружеството не участва в управлението на КТБ и не планира да предостави допълнително капитал на банката. Московското издание “Ведомости” припомня още, че ВТБ Капитал е платило за дела си в КТБ 29,7 млн. евро.

Все още не е ясно и дали Оманският фонд смята да подпомогне КТБ. Той притежава малко над 30% от капитала на банката. Според финансисти фондът е поискал среща с ръководството на БНБ. От централната банка обаче отказаха коментар дали се е състояла.

Междувременно премиерът Пламен Орешарски коментира вчера, че ще бъдат сменени акционерите в КТБ. Това ще стане чрез увеличение на капитала със средства от Фонда за гарантиране на влоговете в банки и на Българската банка за развитие. Орешарски изрази съмнения, че сегашните акционери ще могат да запълнят дефицита в трезора”.

Днес Цветан Василев „изяснява”: „Оманският фонд има ресурс да помогне”.

 

Всъщност, „изясняването” е дело на един от бащите на Мултигруп, в чиито служебен кабинет като ключова фигура сред съветниците на премиера Беров, главен секретар на правителството му, преди 21 години беше създадена друга преминала междувременно в небитието българска(?) стопанска структура, т.н. Група 13 или Г-13, която бе легитимирана чрез услужливите медии като лицето на „българския патриотичен капитал”.

Ето един цитат за опресняване на паметта за Г-13 от книгата на Тошо Тошев „Лъжата-Жан, Иван и другите”.

Юни 2002. Бившият банкер:

„За първи път го срещнах ( Венци Йосифов- бел. ivo.bg) през зимата на 1993 г. в една от малките заседателни зали на Министерския съвет (МС). Тогава премиер беше Беров, а Стоян Денчев – главен секретар на МС. Бяхме поканени неколцина шефове на успяващи фирми, както каза г-н Денчев, за да помислим дали няма да е добре не точно под егидата, но с известно съдействие от правителството да учредим някакъв си съвет. Икономически съвет, който да съдейства с акъла на всички тези, успелите, как да се развива частният бизнес, какви да бъдат точно законите, които ще предлага правителството и въобще това си е идея за един много важен съвет. Запомнил съм, че в залата бяха Йосифов, Добромир Гущеров, Илия Павлов, Блъсков, разбира се (все още се поздравяваме), не съм сигурен за Васил Божков, Емил Кюлев беше там, някакви субекти от Пловдив. Десетина души – не повече.
От този съвет нищо не стана. Няколко месеца по-късно една част от компанията, подбрала и други, провъзгласи прословутото Г-13. Групата Венци Йосифов, Валентин Моллов, Петьо Блъсков бе вътре, естествено, а след близо година, малко преди да се разпадне безславно това Г-13, Илия Павлов лично ми връчва някакъв протокол, от който се вижда, че и аз, Тошо Тошев, съм приет за един от тях. Няколко дни по-късно същите трима излязоха с декларация в печата, че след като и Тошев е приет, те вкупом напускат. Истината за напускането им обаче е друга – Г-13 се разпадна от непосилно вътрешно напрежение, а някои твърдят, че това напрежение е дошло след мощно късо съединение между Илия Павлов и Емил Кюлев. Някой се опитал някого да прецака в съответната историческа сделка. Ставаше дума за газ. За милиони, милиони кубици газ. И за милиони долари.

 

Днес Денчев, тази толкова ключова фигура от кухнята на технологията на прехода, е разпределен да представя тъкмо Оман в България.

“Оманският фонд има средства и възможности да подпомогне банката”, заяви проф. Стоян Денчев, почетен консул на Оман в България. Ако фондът купи КТБ,
това ще е първата им банка в Европа, допълни той днес, цитиран от „Труд”.

 

Но да се върнем на писмото на Цветан Василив с въпроса: какво става? Банкерът се е разбързал изведнъж да отговори на 8 дневния ултиматум на БНБ? Беше му даден само преди два дни.

 

В . „24 часа”, 22 август 2014

“До настоящия момент от страна на мажоритарния акционер “Бромак” ЕООД, независимо от някои публични изяви на едноличния му собственик Цветан Василев, не е проявявана никаква инициатива пред надзорния орган за подкрепа на КТБ, нито е търсено обсъждане с централната банка на текущото финансово състояние и на необходимия за възстановяване на дейността й финансов ресурс”, заявяват от БНБ.
“Първоначално декларираните намерения на втория по големина акционер – фонда на генералния държавен резерв на султаната на Оман, обвързваха възможността да се разглеждат възможни решения, ако обаче има яснота по отношение на състоянието на банката и значителна ликвидна подкрепа от страна на БНБ, което е невъзможно съгласно действащото законодателство”, мотивират се централните банкери.

Третият по големина акционер в КТБ – руската “ВТБ Капитал”, първоначално заяви намерения да разгледа възможностите за подпомагане на банката, но на 24 юни публично оповести, че няма такъв интерес, припомнят от БНБ.”

 

Смея да твърдя, че оманската дъвка, която ни подхвърлят периодично ( спомнете си, че в Оман миналата година беше изпратен дори екип на БНТ, който през юли ни прожектира хвалебствен филм за тази процъфтяваща под грижите на местната монархия държава със заглавие „Жените на Оман”- кой ли е платил за рекламния пътепис?), е всъщност димна завеса за руските капитали, стоящи зад КТБ- пряко ( от април 2013 г. ) или по заобиколен път преди това. Защо обаче изведнъж им секна желанието да си крепят българската институция?

 

Един Путин знае. Обаче ivo.bg разполага с потвърждение, че „специалният интерес” на ВТБ към България датира от времето на правителството на БСП и ДПС, след което продължава и през мандата на ГЕРБ. Но не публично, а по „руския” начин.

 

Масираното изкупуване на имоти в България от руснаци нямаше как да остане незабелязано и в самата Русия обявиха статистика за големия бум в интереса на руски купувачи към български имоти. При това се оказа, че мнозинство сред въпросните купувачи са именно руски чиновници.

Руските неоколониални рекорди на българска земя

By Иво Инджев ⋅ август 21, 2012 ⋅

До момента 100 руски държавни служители са обявили имущество в 26 държави. Анализът на имотните им декларациите сочи България като най-популярна дестинация за купуване на имот.

Една-трета от всички обявени имоти са в България. “България не се смята за елитен пазар, не можеш да я сравниш с Монако, Лондон или Ню Йорк. Тук се купува основно за почивка, практически няма проблеми чужденец да купи имот”, обяснява Георгий Качмазов от портала за имоти Tranio.ru.

Русия е на едно от водещите места в света по корупция на държавния апарат заедно със страни като Нигерия и Ангола. ( Кафене. нет)

Ако някой не е забелязал, да вметна: става дума за именно за чиновници, които практически грабят собствената си страна и изнасят в чужбина заграбеното, опита и манталитета си! И къде се чувстват най-добре? Върхушката на руската корупция инвестира у нас както никъде другаде. Защото са повече от добре дошли в страната, която приема окупацията и колонизираните си от СССР с благодарствен надпис в центъра на столицата.

Но този факт е само един от руските рекорди на българска земя. Защото 337 000 физически и юридически лица от Русия са собственици на недвижими имоти у нас, съобщи заместник-министърът на правосъдието Деница Вълкова, цитирана от руското издание „Юромаг” и в. „Труд”.
Внушителната сума създаде предпоставки за прогнози, които предвиждат след оттеглянето на британците в българския пазар да навлезе руско „цунами”.
Повече от 300 000 руснаци са придобили жилища в България само до юни 2010 г. Това означава, че за последните две години 37 000 души са станали собственици на имоти, повечето от които на Черноморието. Руснаците проявяват интерес и към ски курортите, твърди медията. ( „Труд”)

 

          Източник от българското посолство в Москва потвърди за ivo.bg многократно изразяването тук обосновано предположение, че интересът към България на въпросните руски купувачи не е плод на внезапен „голям взрив” на братски чувства, а си има своето рационално обяснение извън емоциите, привлекателността на климата и относително по-ниските цени в България.

 

          Оказва се, че интересът на руските купувачи ( а чиновниците по дефиниция са наблюдавани за тяхната лоялност към режима на Путин) е бил специално стимулиран.

 

          В периода 2008-2012 г. руската ВТБ е раздавала кредити с преференциална лихва ( т.е. изгодна) на проверени руснаци на принципа „доведи приятел” именно за придобиване на недвижимо имущество в България и Гърция ( за която Атанасе Папандропулос, главният редактор на гръцкото икономическо списание „Икономикос тахидромос” ми беше казал още преди приобщаването на България в евроатлантическите структури, че е най-проядената от руската агентура държава в ЕС и НАТО).

 

          Валидността на преференциалната лихва за тези „специални” кредити ( за които няма публична информация в Русия- би било интересно да бъда опроверган, но едва ли…) е 6 години, след изтичането на които кредитополучателят е „заплашен” да си връща дълга по пазарни цени. Иначе казано, доверените на режима руски купувачи на имоти в България са били стимулирани да бързат в придобиването на имущество в България при условия, които са били непазарни, субсидирани от банката на Путин в изпълнение на плановете на Кремъл за залпово окопаване на руското влияние в България.

 

          Това е държавна политика на рязко засилено руско присъствие в България, която изглежда забуксува напоследък поради ( или във връзка с) украинската авантюра на Путин- поне що се отнася до изпълняването на директивата за галопиращото имотно превземане на позиции в България и на големия отлив на руски туристи тази година. С други думи, ако има промяна в тази тенденция, то тя е по обективни и независещи от България причини. Ако не беше така, нямаше да четете този текст и да научавате от ivo.bg нещо, което самозащитните реакции на независима България би трябвало отдавна да са изобличили на публично ниво.

 

 

 

8 мнения за “Банката на Путин ВТБ е стимулирала руски купувачи на имоти в България”

  1. руснаците са буквално навсякъде в БГ – рускоезичните са повече от българоезичните по морето, в София руски се чува навсякъде – в трамвай, метро, на Витоша (в изобилие), и особено показателно – в Икеа – където руската реч изобилства в доказателство на това че тези първоколонници са тук за дълго – петоколонниците българо-безродници русозадницолизци ликуват. Да ликуват, руската паплач ще им изяде главата на тях най-напред.

  2. Президент Казахстана Нурсултан Назарбаев напомнил о праве Казахстана на выход из ЕАЭС, если будут ущемляться интересы страны: «Я уже это говорил, и повторяю снова. Казахстан не будет входить в организации, которые угрожают нашей независимости. Независимость — это самое главное наше богатство».

  3. По повод наводняването на черноморието с руски собственици на имоти не е зле да си припомним някои исторически факти. Добре би било да се поучим от Турция която забрани на руски граждани да придобиват собственост в 30-километровата крайбрежна черноморска зона. Очевидно нашите съседи са се поучили от руската история за разлика от нас.

    ( автор Иван Лилов „Освободителни“ мисии на Русия-Съветския Съюз в и около България – издание 2003 год)
    8. Азовския завет на Петър I
    Към сто исторически факти от последните 500 години показват завоевателните цели на Русия, и техното непрекъснато и упорито преследване. Те показват, че тези цели се преследват не изведнъж, а една по една, защото две и повече дини под мишница мъчно се носат. Сто исторически факти показват, че Западния черноморски брег, Проливите, Мала Азия, требе да бъдат завладени, и че български народ, и българска държава, не бива да съществуват. Завладеването на България е първа по ред задача.
    Ето Азовския Завет на цар Петър I, император от 1721 г., на Петър I Велики. През 1696 г. Русия, чиито граници, и исконни руски земи, са на 400-500 километра на север от Черно море, за първи път превзема от Турция крайбрежния град Азов, загубва го през 1700 г., и го завладева за винаги през 1739 г. Когато цар Петър в 1696 г. превзел Азов, казал на всички присъстващи при превземането следното:
    “Сега ние, слава Богу, вече имаме един ъгъл на Черното море, с време, може би, и целото ще го имаме.”
    “Страна далечна, господарю, а освен това и трудно нещо е да се завладее туй море.”
    “Не изведнъж, а малко по малко.”, отговорил господарат.
    “Бог знае, господарю, дали ще бъде туй възможно.”, казали болярите.
    “И да видите, че е възможно”, казал Петър, “аз ще ви покажа”.
    Той взел посланата в шатрата черга, турил я на средата, подгънал един от четирите ъгли на чергата, стъпил на него, и казал: “Вижте, аз стоя вече, владея този ъгъл. После, може би, ще застанем и на втория ъгъл, така както сме застанали вече на първия.” Той подгънал и втория ъгъл, и го настъпил както и първия. “Виждате ли сега, в нашите ръце е и втория ъгъл, а можем да се сдобием и с третия”, и свил и третия ъгъл, и го настъпил, както останалите два. “Ето трите части на Черно море са в нашите ръце, и след време, ако е Богу угодно, лесно можем да го завладеем и целото.” (страници 122-123 от Достозабележителни разкази от делата и живота на Петър Велики, 1672-1725 г., част I, София, 1880, 223 сс, превод на А.П. Шопов). От стр. 69 на Широкорад, А.Б., Руско-турецкие войны, 1676-1918, (12): “Сега ние, слава Богу, вече имаме един ъгъл от Черното море, с време, може би, и целото ще го имаме.” На забележката, че да се направи това ще бъде трудно, Петър възразил: “Не вдруг, а по маленку”.
    9. Гео-политическа карта
    И без да имаме предвид Азовския Завет, само като погледнем гео-политическата карта на Черноморския басейн, следва да заключим, че северната държава, щом иска да завладее Проливите, непременно требе да завладее и Западния черноморски брег, а това означава, че не бива да съществуват независима българска държава, и български народ, а требе да има русифицирано население, или руснаци, и Черно море да стане руско езеро. Може да бъдете сигурни, че през последните 500 години, всеки руски монарх е оставал на наследниците си съвети, начертание, наставление, планове, завет, завещание, щото Черно море да стане руско езеро. Само четири от тех са публично достояние: две на Петър Велики, и две на Екатерина Велика. Останалите са засекретени. Може да бъдете сигурни, че всеки руски, и съветски самодържец, с вълнение и благоговене чете тези документи. С това се обяснява непрекъснатото и упорито преследване на завоевателните цели и, вродения, и почти неизкореним, империализъм на руските управници.

  4. Последните дни някои наши медии са много притеснени за спада на рашите по морето.Сигурно ги е страх, че ще им спрат парите.Сигурна съм, че ако накарат и Лукойл да си плащат акцизите и другите данъци , като данък печалба , който не са плащали години, и те ще си помислят дали да въртят бизнес тук.

  5. Юлиане,не руския език е проблем,а руските КГБисти.Те са си живи и здрави и винаги ще шетат по българските морави…

    Народа си ги иска ,той е силно русифициран и така ще си остане за Русия мобилизиран.

  6. О, те са навсякъде, и във вътрешността на страната, просто навсякъде. И са кагебисти със сигурност, не го крият изобщо, също така си строят църкви, има някакъв българо-руски християнски /или ортодоксален, не помня/ мост, там може да видите какво точно правят.
    И разбира се, тези църкви са по стария календар, като в Русия. Бог да ни е на помощ.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.