Пол Тейлър от Ройтерс пише днес, че повече от две десетилетия след като разпадането на бившия СССР сложи край на студената война, кризата в Украйна връща предвожданата от САЩ организация на НАТО към първоначалната й цел – защита на страните членки от предполагаема руска заплаха.
И Република България се връща към времето на студената война от гледна точка на отношението към Русия и към корените на Народната република България, на която беше забранено да критикува Москва.
Това е изводът от факта, че на днешния Съвет по сигурността, свикан от правителството на Близнашки, е победила омекналата линия по отношение на руската заплаха за България.
БТВ цитира източници, според които в окончателния вариант на българската „Визия 2020” за участието на страната ни в НАТО Русия вече не се споменава поименно като заплаха.
Поредно българско правителство се провали на изпита по евроатлантически език, заменяйки го с езоповия, на който се изразявахме по времето на НРБ. От Меглена Кунева ( в интервю за БНР вчера), до самия Близнашки, се оформи единен фронт под мотото : „може и да вярно това за руската заплаха, но не бива да го казваме на глас”.
Иначе казано, призивите да (се) лъжем, категорично взеха връх- като онзи с със съветското оръжие над София.
Тази развръзка доказва, че за България ключовата дума не е България, а Русия. В България всеки може да ругае България. Но не и да критикува Русия.
Когато българският т.н. елит се яви на изпит по евроатлантически език и му се падне въпрос по темата за отношения с Русия, веднага му избива руският акцент и започва издайнически да пелтечи.
Местната политическата путинокрация , настанена по трибуните на властта като безмълвна публика на разиграваното от Кремъл военно реалити на Колизеума в Украйна, за пореден път ръкопляска окуражително чрез мълчанието си на своя евразийски повелител в очакване на още хляб и зрелища.
Руската империя, поне на българска почва, успява да се утвърди като Третия Рим с действия , подобни на Третия райх. Не само чрез корупционния хляб и позорното зрелище на разправата с по-слабите си съседи.
Руската империя разделя българите, за да ги владее.
По липса на възможност да приложи този имперски принцип спрямо големи и силни държави, руската империя се цели в слабините Европа и в отделни слабохарактерни личности със слабост към корупционната трапеза.
Така в орбитата на Москва се завъртат отделни източни популисти, като словашкият премиер Робърт Фицо или унгарският Виктор Орбан, както и западни лакомници, като бившите управници на Германия Герхард Шрьодер и на Италия Силвио Берлускони.
Съответно пропутинската пропаганда се аргументира със следния факт: не сме само ние, има и други джуджета в Европа, които са се продали на Путин ( и започват да изброяват готовността на няколко държави да строят „Южен поток” с подадената им от Путин позлатена кирка или да се позовават на репченето на Сърбия, Словакия, Унгария, Кипър или Гърция против нови санкции срещу Русия).
От вярното на Москва българско джудже няма да чуете, че днес Германия е потвърдила твърдата си решимост за нови санкции срещу Москва чрез канцлерката Меркел или че президентът на САЩ Обама категорично обвинява Русия като агресор срещу Украйна. Нашите джуджета предпочитат да се позовават на други джуджета. Уютно е на корумпетата в компанията на корумпираните!
В България обаче е по-лесно да бъдат посочени изключенията сред партиите и личностите, които не играят в този руски спектакъл. Това прави нашият случай уни(кален).
Чудесно казано! Често по повод на Барак Обама съм нарушавал добрия тон, но за утрешната му визита в Талин за среща с президентните на Литва, Латвия и Естония го поздравявам! Разбира се, ако последиците от визитата не останат само като красивия жест и силните думи на Дж. Кенеди пред Берлинската стена- т.е.силни думи – безсилни бездействия!
Словашкият ШУТ на Путин вчера казал ,че нямало нужда от нови санкции защото….. не били подействали или пък действали , но…”контрапродуктивно”?!?!?!?!?
Какво може да се каже за подобни безсмислици, които дори самият им “гениален” създател НЕ може да свърже логически, поради липса на съответните опорни инструкции от гАсударяТ?
Сигурно Фицо иска да каже , че тъй-като санкциите не “действат” , той иска вместо това да прати словашките си “военни” в Украйна, за да “респектира” гАсударят си , като го умори от СМЯХ при вида на дузината словашки статисти от словашката “армия”?!?
Колкото за “антикомуниста” Орбан, той с действията си потвърждава ЧИЯ(КОЯ?) е била ръката , която го е побутнала към властта, като с подражанието на Путин той достигна до директно “плагиатстване” на путинистките “конституционни” и “законови” “реформи”?
Направо маладец! Знае как да се става завършен путинец, няма да изостава от гАсударя ,зер!
А и другите камаради не изостават също, знаят ,че тавариш Путин е “добър болшевик” и няма да ги остави “на сухо”, както е било винаги са им липсвали денги, той винаги е бил щедър със слугите си, дори когато саму роби.
Червени боклуци,ако и да са професори.Мислех,че поне е патриот,а то руска маша.
Това е предното опозоряване на България с цел изхвърлянето и от ЕС и НАТО. И отново в дъното на това опозоряване стои комунист-русоБлиз/бивш – мивш -няма такъв/. Гадното е че това е част от руския план за анихилиране на българския народ и държава. Отвратителното е че ликвидирането ни става с мръсните ръце на продажни и затъпяли булгаромрази-русоБлизачи. Но иде Видов ден…Иво ти си камбана – все повече глухи те чуват.
Трябва на България политик патриот и с мъжка чест! Да защитава страната си и бъдещето на децата и! Да казва нещата точно и ясно! ……сегашните са си същите серГейчета съветски….. мижитурки, и путьиньовци….
Между другото, партията на братиславския рубладжия Роберт Фицо СМЕР (посока), но с абревиатурна абракадабра (да ви напомня нещо четирибуквието?! беше преди няколко години “замразена” в социнтерна поради популизъм и други греховце (да схващате намека ми какво трябва да се случи на едно известно българско четирибуквие?)
Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд.
П. Мешкова, Д. Шарланов
ОБВИНЕНИЯТА ПРОТИВ АРХИМАНДРИТИ И ВОЕННИ
На 19 февруари 1945 г. в 8.40 часа’Трети върховен състав на Народния съд с председател Борис Лозанов и народен обвинител Димитър Вапцаров започва разглеждането на дело № 3. Призовани са лекарите Марко Марков и Георги Михайлов специалисти по съдебна медицина, архимандрит Йосиф Диков – бивш началник на Културно-просветното отделение при Светия синод, архимандрит Стефан Николов (Скопски) – бивш главен редактор на в. „Църковен вестник’, архимандрит Николай Кожухаров – бивш ректор на Духовната семинария, и Борис Коцев – бивш директор на националната пропаганда. Обвинението е, че са „станали оръдие на германския пропаганден монтаж” за убийството на полски офицери в Катин и за масовите разстрели на граждани в гр. Виница, Украйна. Още в началото народният обвинител заявява: „Процесът има чисто международен характер и е от голямо международно значение.” Трябва да се защити нашата освободителка и най-хуманното, демократично обществено устройство в света.
Впрочем да разтворим шесттомното дело на процеса и да го сравним с историческите факти и документи.
В три часа през нощта на 16 срещу 17 септември 1939 г. части на Червената армия преминават границата и навлизат в Западна Украйна и Западна Белорусия. В 16 ч. главнокомандващият полската армия издава заповед да не се смята Съветският съюз за воюваща страна и да не се оказва съпротива на неговите войски. На 28 септември 1939 г. е сключен „Германо-съветски договор за дружба и за границата между СССР и Германия”. С него се оформя ликвидирането на полската държава, а Западна Украйна и Западна Белорусия са включени в Съветския съюз. По данни на НКВД в съветска територия остават 130 242-ма полски военнослужещи. Интернирани са в специално създадените за тях 138 преселнически и 8 разпределителни лагера. Независимо от акта за доброволна капитулация полските кадрови офицери и полицаи са третирани като военнопленници. По сведение на полското емигрантско правителство в Лондон в началото на 1940 г. съветските власти съобщават на полските военнослужещи, че лагерите ще бъдат ликвидирани, а на тях ще бъде разрешено да се завърнат по домовете си. По-нататък съдбата им е неизвестна.
През март 1943 г. по сигнал на местни жители войските на Третия райх откриват в Катинската гора масови гробници с неидентифицирани трупове. По искане на полското емигрантско правителство в Лондон да се извърши анкета чрез Международния червен кръст, към което се присъединява и германското правителство, се сформира Международна медицинска комисия. В нея участват лекари специалисти от Румъния, Югославия, Унгария, Словакия, Чехия, Италия, Швейцария, Франция, Белгия, Холандия, Дания и Полша – общо 50 души.
Чрез своя пълномощен министър в София Бекерле германското правителство поисква от българското да изпрати лекар за участие в Международната медицинска комисия. Първоначално е определен проф. Москов, ръководител на Катедрата по съдебна медицина към Медицинския факултет. Той не приема, под предлог че не знае немски език и германците са му отказали научна командировка в тяхната държава. В комисията е включен доцент д-р Марко Марков от същата катедра.
Покана за участие е отправена и до Съветския съюз. Със съобщение от 16 април 1943 г. Информбюро разобличава „кървавата машинация на хитлеристките палачи”, прехвърляйки вината за убийствата върху германците. На 25 април с нота съветското правителство скъсва дипломатическите си отношения с Лондонското емигрантско правителство „заради участието му във враждебната клеветническа кампания срещу Съветския съюз по повод избитите полски офицери в Катинската гора”. Истинската причина обаче е свързана с възобновените през февруари 1943 г. негови претенции върху Западна Украйна и Западна Белорусия.
Д-р Марко Марков заедно със специалистите от другите страни отива в Катин, запознава се с всички доказателствени материали и аутопсира няколко трупа. На това основание представя в комисията протокол, но не прави заключение за годината, през която са извършени убийствата. Той обаче подписва заключителната експертиза на Международната медицинска комисия от 30 април 1943 г. В нея се констатира: „Бяха изследвани шест масови гробници. Досега са били изровени 982 трупа, които са били изследвани и отчасти аутопсирани, и 70 процента от тях са били идентифицирани. Причината за смъртта е била изключително огнестрелна, направена в тила. От показанията на свидетелите и от писмени дневници, вестници, материали и т. н., които бяха намерени при труповете, следва, че изстрелите са били извършени през месец март или април 1940 г., с тях се схождат напълно находките в гробищата.”
След превземането на Смоленск от Червената армия по инициатива на Съветския съюз на 25 септември 1943 г. се сформира нова специална комисия. Резултатите са публикувани на 22 януари 1944 г. Заключението е, че разстрелите в Катин са извършени от хитлеристките войски през есента на 1941 г.
Така пред световната общественост се представят две версии. Образуваното дело в София има за цел да потвърди съветската теза. Нещо повече, чрез главния. обвиняем д-р Марко Марков трябва да се докаже неверността на изводите в протокола на Международната медицинска комисия. В обем от 84 машинописни страници той описва пред съда с подробности за пътуването си от София, Берлин и оттам за Катин, за извършените изследвания върху намерените трупове. Неговото ново твърдение е, че убийствата са извършени преди една година. При това, когато членовете на комисията отиват на посочените места, гробовете са вече разкопани. До труповете са поставени намерените у тях веществени доказателства. Според доктора това буди съмнение да не са донесени допълнително. Под натиска на германските лекари, страхувайки се за живота си, той е подписал общия протокол на комисията.
Замисълът на процеса е постигнат. Народният обвинител Димитър Вапцаров заявява: „От данните, които д-р Марков е изложил в акта за аутопсията, може да се дойде само до заключението, че тия трупове са много по-пресни от три години.” А това означава, че убийството на полските офицери е извършено от германските „окупатори” след завземането на Смоленск, т. е. след лятото на 1941 г.
За направените признания и свидетелства в полза на съветската версия д-р Марко Марков е освободен от съдебна отговорност. По думите на Димитър Вапцаров „той носи една морална отговорност”.
По-различно е развитието на втората част на процеса за масовите убийства в гр. Виница. Пак по сигнал на местни жители германските войски разкриват 115 масови гробници с от по 50-100-200 трупа. Създава се втора Международна комисия, в която е поканена да участва и България със свой представител. Правителството се спира на лекаря по съдебна медицина ас. д-р Георги Михайлов. За Виница заминават и трима български архимандрити – Николай, Стефан и Йосиф, и директорът на националната пропаганда Борис Коцев.
Доктор Михайлов не е правил аутопсия на трупове, а само се е запознал с направените такива от негови колеги и с веществените доказателства, намерени в убитите. На това основание подписва протокола на комисията от 15 юли 1943 г., в който се заключава: „От показанията (разказите) на близките и на очевидците, също и от намерените документи в убитите, както и от описаните в горния протокол измерения на труповете и във връзка с намерените странични резултати се вижда, че убийствата са били извършени през 1938 г.”
Пред съда д-р Георги Михайлов заявява, че смята заключителната част на протокола за неотразяваща истината. Според него ръководената от германските лекари комисия е монтирала обвинението за извършените масови убийства в гр. Виница, за да го прехвърли върху съветските наказателни органи. А всъщност те са извършени от нацистите.
Опирайки се на неговите показания, народният обвинител Димитър Вапцаров се опитва да оспори верността на протокола на Международната медицинска комисия в два пункта. Единият е, че между неговата заключителна част, представена първоначално, и окончателната, която д-р Михайлов е бил принуден да подпише, „би могло да се приеме”, е имало различия. Логично е да се предположи, че той е бил подправен от германците. Второ, веществените доказателства са били подредени в отделно помещение, което хвърляло съмнение, че те са донесени допълнително, а не са взети от убитите.
След тези свои признания д-р Георги Михайлов е обявен за невинен, като остава да носи „само една морална отговорност”
Тримата архимандрити и Борис Коцев са обвинени в това, „че след като по покана на германското правителство през юли 1943 г., като представители от страна на България са разгледали масовите гробове край град Виница – Украйна, във и вън от България през времето 1943 г. до 9 септември 1944 г. са допринесли дейно и съществено за провеждане политиката на тогавашното българско правителство, несъвместима със задълженията на България като неутрална страна към Съветския съюз”
По-конкретно случаят е следният. Архимандритите и директорът на националната пропаганда посещават Виница и на връщане разказват пред Радио Донау това, което са видели, като подкрепят заключението на Международната медицинска комисия. Народният обвинител Димитър Вапцаров характеризира Борис Коцев като „злостен противник на Съветския съюз” заради обнародваните от него материали във в. „Зора” за убийствата в гр. Виница, за което обвинява съветските органи за сигурност.
Архимандрит Николай е обявен за „поклонник на Хитлер”, защото в статията си „Две системи – два свята”, публикувана в сп. „Идеи и дела”, г. I, от 1943 г., пише: „В продължение на 23 години Русия е опитно поле за прилагане на болшевишката идеология. Лозунгите, в името на които бе извършена революцията – свобода, братство, равенство, бяха безсрамно профанирани… Оръжието на болшевизма е омразата.”
Вината на архимандрит Стефан е също в антиболшевизма. Във в. „Търновски епархийски вести” той пише: „Сталин потиска светата руска земя много по-жестоко, отколкото Иван Грозни и татарските ханове.”
На Нюрнбергския процес (20 ноември 1945 – 1 октомври 1946) отново се излагат двете взаимноизключващи се версии. Но поради липса на убедителни доказателства до окончателно изясняване на въпроса за вината не се стига. А и всяка една от двете тоталитарни системи би могла да извърши това чудовищно престъпление.
След близо половин век истината излезе наяве. От разсекретените документи, съхранявани и по чудо оцелели в архивите, става ясно, че през април-май 1940 г. 15 131 полски офицери и полицаи са били изведени от лагерите и предадени в ръцете на УНКВД. Отведени са по маршрут Смоленск – Катин, където са разстрелвани с изстрел в тила, жестоко и педантично, един по един.
Мотивите за това решение на НКВД са били няколко. След поражението във войната с Полша през 1920 г. самолюбието на Сталин е засегнато и той е „изпитвал особена неприязън към командния състав на полската армия”. Освен това, ликвидирайки полската държава, вождът „се е опасявал от тези, които в бъдеще биха могли да започнат борба за възраждането на своята страна”.
Убитите във Виница са от местното население, в по-голямата си част от еврейска националност. Те стават жертви на масовите репресии в Съветския съюз от 1937-1938 г. Разстрелвани са в тила, с вързани ръце отзад, а на близките им е казано, че са отведени в Сибир.
Организираният през 1945 г. процес в България се оказва пълна фалшификация. В интерес на чужда държава са осъдени: архимандрит Йосиф Диков на една година строг тъмничен затвор, 50 000 лева глоба и лишаване от права за две години; архимандрит Стефан (Скопски) на три години строг тъмничен затвор, глоба 100 000 лева и лишаване от права за пет години; архимандрит Николай Кожухаров и Борис Коцев на пет години строг тъмничен затвор и да заплатят глоба по 100 000 лева и лишаване от права за осем години. На всички подсъдими движимото и недвижимото имущество се отнема и се присъжда в полза на държавата. Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване и одобрение.
По решение на Политбюро на БРП (к) Четвърти върховен състав, който разглежда деянията на „военните престъпници”, трябва да започне заседанията си през първата половина на 1945 г. По такъв начин присъдите по него ще могат да бъдат произнесени и изпълнени едновременно с тези на регентите, царските съветници, министрите и народните представители. За процеса е натоварен да отговаря Военният отдел при ЦК, завеждан от полк. Георги Дамянов. Той наблюдава работата на създадените за целта следствени комисии. Но поради конфликта с военния министър той се отлага за по-късна дата. Освен това големият брой на подсъдимите налага те да бъдат разделени на две групи, които да се съдят от един и същи състав в два отделни процеса.
Председател на Четвъртия върховен състав на народния съд е Георги Патронев, членове са Младен Великов, Димитър Бонев, Георги Лозанов, полк. Добри Джуров, полк. Здравко Георгиев, Александър Междуречки, Свобода Атанасова, Георги Иванов, Миленко Иванов, Васил Модев, Василка Пешева и Марин Гешков. Той разглежда деянията на членовете на Висшия военен съвет, Щаба на войската, РО и други ръководни офицерски чинове. Първият процес започва на 14 февруари и завършва на 15 март 1945 г., а вторият – на 24 март и завършва на 21 април 1945 г. От общо 279 подсъдими 25 са генерали и един е адмирал – Асен Тошев. Той заедно с ген. Асен Сираков са известни като активни участници във Военния съюз. Двамата офицери са оправдани.
При разпитите пред съда подсъдимите изтъкват, че са дали клетва пред царя и отечеството, получавали са заповеди и са защитавали реда в страната. Те обръщат внимание, че повечето от убитите нелегални, за което им се приписва вина, са загинали в сражения. При това в тях има жертви и от страна на войската -офицери и войници. В случай че откажат да изпълнят съответните заповеди, тях ги очаква военен съд.
В подобен план е изградена и защитата на адвокатите на подсъдимите. Те акцентуват върху няколко момента в полза на своите подзащитни. Главният от тях е, че военните са защитавали законната власт, докато „шумкарите” са искали да я свалят насилствено. Освен това адвокатите пледират, че много от офицерите са добри специалисти и са необходими за българската войска? Призованият като свидетел ген. Добри Терпешев обаче твърди обратното. Според него подсъдимите генерали са били „оръдия на двореца”. А това е достатъчно те да не могат да бъдат използвани като военни специалисти.
По първия процес срещу военните са издадени 30 смъртни присъди. В отчета на главния народен обвинител до ЦК на БРП (к) е записано, че всичките са изпълнени. А в личния архив на д-р Минчо Нейчев има данни, че не са изпълнени смъртните присъди на ген. Асен Николов, ген. Антон Балтаков, ген. Рафаил Банов и ген. Симеон Симов. Как се е стигнало до това решение, не е отбелязано.
По втория процес са издадени 17 смъртни присъди. Според отчета на Георги Петров са изпълнени само пет. Една от неизпълнените е на ген. Никола Жеков, който не е в България и се води в неизвестност. Възниква въпросът – кога е станало изпълнението на останалите 11 смъртни присъди? Дали те са предварително убити, или са „починали” по време на следствието – в доклада си Георги Петров не споменава. А за „случая” с ген. Асен Сираков той пише: „Наредено бе да се вземе от Старозагорския народен съд и да се съди от Софийския военен състав, за да бъде оправдан. А в Стара Загора имаше обвинителен акт, бе начело на подсъдимите и сигурно щеше да бъде разстрелян. Партията и народът в Старозагорска област и до сега не може да си обяснят това покровителство над ген. Сираков, понеже неговите подчинени бяха разстреляни, а той остана жив. Тази присъда и до сега буди недоволство в Старозагорско. Аз не бях съгласен с това покровителство над ген. Сираков, но се въздейства на самия състав директно, за да бъде спасен.”
А какъв е в действителност „случаят”?
Генерал Асен Сираков е командир на 2-и окупационен корпус в Беломорието – Западна Тракия и Източна Македония. На 11 септември 1944 г. той издава заповед, съгласно която корпусът минава в пълна подкрепа на народното правителство. Нещо повече. На него е възложена задачата да охранява левия фланг на III Украински фронт в района на р. Струма. От своя страна главнокомандващият съюзническите войски в Средиземноморието ген. Уилсън издава заповед до гръцкото съпротивително движение да смята българската армия за приятелска. Тъй като не е решен въпросът за изтеглянето на окупационния корпус, военният министър Дамян Велчев нарежда на ген. Асен Сираков да не допуска гръцки съпротивителни групи в градовете и селата, където са разположени българските войски.
Изненадващо обаче в ръководството на БРП (к), когато започва народният съд, това се тълкува като действие в полза на англичаните за борба срещу ЕЛАС. С помощта на 2-и окупационен корпус те успели да предотвратят установяването на „народна власт” в района на Беломорието.
Впрочем с това се занимава специално образуваният 11 обикновен състав на Народния съд по т. нар. беломорски процес. Той разглежда деянията на военни и полицейски чинове, областни управители, кметове, комисари и др. Освен обвинението във „велико-български шовинизъм” подсъдимите трябва да носят отговорност за „потисничество” в новите земи. От призованите 183-ма подсъдими 23-ма са осъдени на смърт 17 – на доживотен затвор, 18 – на 15 години. Оправдани са 36. Останалите са осъдени на различни срокове затвор.
В отговор на защитата в мотивите към делото по процесите срещу военните, разглеждани от Четвърти върховен състав на Народния съд, е записано: „Съдът счита за нужно да се спре на едно общо възражение, което се прави от подсъдимите и тяхната защита. Това е тяхното твърдение, че те са военни и действат по заповед. Военната дисциплина ги заставя да изпълняват нарежданията на правителството, респективно на министъра на войната. За чест на българския народ и неговата армия, като се почне от най-висшите и се свърши с войника, има такива, които не са се подчинявали на тия явно противоправни заповеди, като или напълно и открито са отказвали да ги изпълняват.”
Но съдът не дава отговор на въпроса какво би станало с една държава, ако нейната войска застане срещу законната власт.
Да си призная, съмнявам се вече и в Президента! И малките деца знаят, че бивши комунисти няма, ми тогава питам аз защо именно такъв сложи Президента за служебен министър-председател? Защо не сложи интелигентен човек със смелост, с чест, с морал? Защо министър Шаламанов не е на мястото на Близнашки? Съдбата обича и подкрепя смелите, но нека не ги бъркаме с лудите! Ще си признае ли Президента Росен Плевнелиев, че е сбъркал с издигнатия от него или от друг може би служебен министър председател?
България под ръководство на русолюбски българофоби като близнашки и под прикритието на псевдо про-европейски президент-бутафория – плевеллиев и с мълчаливото съгласие на онези обикновени граждани на БГ които се идентифицират с русия – ефективно се хвърля като че ли с дива радост в прегръдките на Руския Евразийския Съюз. Не обичам да давам съвети, но този се налага. Изучавайте руския език и то бързо, защото окупаторът този път няма да ви остави да говорите български 🙂
Иво, чест ти прави, че държиш “под мушката” тази тема и си от малкото пишещи хора, пречещи на стремежа да се размие тя в пространството.
Намирам, обаче, изречението “От Меглена Кунева ( в интервю за БНР вчера), до самия Близнашки, се оформи единен фронт под мотото : „може и да вярно това за руската заплаха, но не бива да го казваме на глас” – за некоректно. То внушава изравняване на техните позиции. Меглена Кунева е казала по БНР, че намира стратегията за твърде остра, но това са думи, които не отменят факта, че тя е взела своето решение на действие и е дала подкрепата си за категоричната позиция на РБ в защита на Визия 2020. Точно защото, както изтъкваш, са малко и са изключенията у нас партиите и личностите, които споделят и подкрепят тази оценка и позиция, сме отговорни да не подпомагаме по никакъв начин размиването на границите на така отделилите се полюси сред тях – Българския и анти-Българския. Защото това е непрекъснато целта на пропагандата на анти-българските маскари, нали: Да не правим разлика! Разликата е от небето до земята между уточняващи думи на Кунева, съпроводили обаче, решително нейно действие в подкрепа на Визия 2020 и действието на Близнашки за нейната промяна до обезобразяване. Да не говорим за сравнението с позицията, заета от Борисов! За която ти писа отделно!
Г-н Инджев, на Меркел и трябваше много време, за да почне да се държи адекватно спрямо Русия.Германия пък и другите Западни държави си гледат интереса по отношение на ниската цена на газа и толкова.Те не се интеруват от нас или се интересуват дотолкова доколкото сме им нужни или иначе казано там където няма морал има големи проблеми.Ще ни трябват поне 50-60 години да се научим да живеем заедно.Запдняците имат много да учат също.Колкото до Обама-не виждам защо някой трябва да е разочарован.В крайна сметка човек е разочарован когато е очаквал нещо и то не се е случило.Кой човек с мозъчен потенциал се е надявал на Обама?Аз поне никога и за това нямам и разочарования,просто чакам и това зло да мине.
Мисля , че правителствено-президентската минидрама оправда очакванията (относно целта си): вълците – цели , и агнето – сито .
Време е Меркел да приложи санкции и срещу нашите политически куклички с много червени бузки 🙂
Здраво се налапаха а народа опусталя и духовно и материално. Не вижда една седмица напред, какво ще се случи. В повечето заводи и фабрики не знаят на коя дата ще си получат заплатата. А като я получат все едно не са я получили. България е поела твърдо курс надолу към мизерията и робията.
МЭР КИШИНЕВА ПРЕДЛОЖИЛ ДЕМОНТИРОВАТЬ ПАМЯТНИКИ СОВЕТСКИМ СОЛДАТАМ
http://tvrain.ru/articles/mer_kishineva_predlozhil_demontirovat_pamjatniki_sovetskim_soldatam-374834/
Роберт, Кубрат не случайно е завещал на своите синове закона, който дава силата на един народ. Не ни трябва един политик. Лесно ще го счупят. Трябват ни много повече.
План за предотвратяване на Трета световна война.
Поради своята Хибридност, Г-н Пути допуска известна гласност относно личността си. /Което
разбира се е пробив във военен сисъл./Ето например от медиите знаем, че Г-н Пути обича да плува по 2 часа на ден. Какво ли би станало, ако извънземни го похитят с летяща чиния тип Амфибия. Не само да го похитят, но и да го подменят – Г-н Пути.Какво би направил нормалният човек в ролята на Пути по подобие на филма “Великият диктатор” Аз например,бих се извинил на света. Бих осъдил /по бързата процедура/ всички съратници, като Лавров и сие. Бих дал самоувереност на всички окупирани народи за самостоятелно развитие. Бих заровил мумията на Ленин.Бих отдръпнал цялата си международна агентура, която се занимава със саботажи по целия свят. Бих освободил всички полит затворници в Русия на 21 век. И накрая бих разобличил всички,които до сега ми сътрудничиха, ха ха ха ха ха, Аз и без това ги разобличих- по неволя /излизайки на светло/…
Меглена Кунева-Пръмова, скрита червена лимонка в РБ.
Напоследък коментарите ми не се появяват, но се надявам, че причината е техническа.
Към Женя Георгиева:
Слушах много внимателно интервюто на Лили Маринкова с Меглена Кунева, която, също като Близнашки,изрази несъгласие с руската политика ( срещу Украйна) и се съгласи принципно с верността на констатациите във “Визия 2020 г., но- едно голямо НО- категорично заяви, че това не е трябвало да бъде публикувано ( завърши дългата си тирада именно с това заключение и подчерта : “това е моето лично мнение”)! С това тя се разграничи ясно от позицията на Радан Кънев.
Всеки политик,администратор,журналист,който проява загриженост за България,нейният сувернитет,цялост и мощ трябва да бъде подкрепян ЗА ДА Я ИМА *СИЛНА БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА*-ДСБ.
Може да се гласува на избори за различни партии но сувернитета на България и заплахата от агресията на Русия трябва да се казва на висок глас.Защото*руските сепаратисти*може да почукат и на нашата врата.Колко му е.Черноморието е пълно с руснаци.Ние имаме обща границя с Русия,макар и морска.Словаци и унгарци могат да си плещат колкото искат.Те не са заплашени защото разтоянията са огромни.Но ние сме друга бира.Имайки предвид и продажността на нашите политици като Сидеров,всички от БСП,лидерите на Герб,Бареков и другите руски подлоги,включително и ДПС,като не избирателите,а лидерите са Руски подлоги.
Най силният ни държавник от новата ни историа КОСТОВ прояви смелост и дух да се справи с тази напаст.И когато в този блог той се обругава аз винаги имам съмнението,че тези който го ругаят са анти българи,руски подлоги.Не е коректно да се вадят абзаци от изказване на Кунева по въпроса за Русия,защото тя подкрепя *де факто* Визия 2020*Член е на Реформаторският блок и няма къде да мърда.На изборите за Европарламента и показахме кои са избирателите на РБ.Тези избори също са преферициални.Така че да внимава.Иначе *друм у леву*.
Заплахата от Русия не само е реална , а е всекидневна у нас.Самия факт , че министър-председател на европейска България, си подви опашката и даже не посмя да публикува документ, който на практика ще се обсъжда в реалия му вид само след 4-5 дни на срещата на НАТО,е най-голямото доказателство за ОГРОМНАТА заплаха от Русия над България.Направо са ни запушили устата.Срам ме е от всички шутове на путин, които си мислят, че управляват държава.Ето мнението на истински руснак.
“Мы и сегодня живем в этом самом Беслане – Когда весной 2014 года мы с Александром Уржановым начинали снимать фильм про Беслан, мы не очень понимали, насколько он будет актуален в сентябре, в годовщину теракта. Тогда уже шла война с Украиной, но такого апогея она еще не достигла. А сейчас приходят сводки о российских десантниках, которых послали на передовую и даже не предупредили об этом, а потом они оказались в плену, и от них прямым текстом отказались, заявив: у вас ни родины, ни государства. И сами они понимают, что оказались «пушечным мясом», что родина отказалась от них.
Вот этот подход, когда людей объявляют «пушечным мясом», – это абсолютно то же самое, что случилось в 2004 году в Беслане. Мы думали, что делаем фильм о том, что произошло десять лет назад, но оказалось, что этих десяти лет не было: мы и сегодня живем в этом самом Беслане.”
БЛАГОДАРЯ ВИ, СИЯ! РАЗТЪРСВАЩО ОБРЪЩЕНИЕ!ИНТЕРЕСНО КОЛКО РУСНАЦИ СА ГО ЧУЛИ?! КАК ЛИ БИХА ГО КОМЕНТИРАЛИ “РУСОФИЛИ” КАТО ШАРЕТКОВА, ГЕСТАПОТО, РУМЕН ПЕТКОВ И ИВАЙЛО КАЛФИН…
Г-н РЕАЛУСТРИРАН,бих желал да допълня вашето предложение, защото сега е момента за действие, тъй-като Путя е пратил въоръжените си БАНДИ в Донбас на “отпуска”,следователно ХУНтаБАНДИтската кагебистка империя е без охрана, самият ХУНтаратор е беззащитен и лесно може да бъде обезчестен от някои “неизвестни” демократични нашественици, БЕЗ зелени униформи, носени само на вълните на някоя възродена радиостанция , като “Свободна ЕВРазия”. Путя е открит за демократично, китайско, ислямско ….., и т.н. нашествие, защото БАНДИТЕ му са в “отпуска”. Трябва всички да се възползват , за да нахлуят в беззащитната еврАЗЗЗИЯ, и да я спасят от неиндетифицираните “зелени човечета”,които са я завзели.
Може да се извънземни, затова всеки землянин е ЗАДЪЛЖЕН да отвърне на “зелената заплаха”!
Да издигнем призива : “Бъди добър землянин, ликвидирай поне едно “зелено човече””
Извънземната “зелена” “раса” трябва да победена!
П.П. Извънземната “зелена” “раса” трябва да бъде победена!
Добре, питам и моля, кажете как човек като мен обикновен(имащ надявам се някакви ценности, като морал, честност, вяра в Бог и семейство, родолюбие, желание за правда и свобода…), да се бори със злото в Родината си и да помогне на обществото за развитие към по-добро? Не се смогва, те крадат-аз НИКОГА, те секат дървета-аз садя(колкото мога), те русофилстват-аз изтерясвам и се карам с тях(така ме принизяват и унищожават), те купуват хиляди гласове-аз сам гласувам, те продали се на управляващите ни русолюби-болшевики дембелеят-аз живея с наведена глава от бедност и скотство, те са здрави-аз болен, те силни-аз слаб и без самочувствие,техните деца в английски университети-моето тук(за да им робува после…-О Боже?!), докато болшевиките успяват в живота-то ние се израждаме и оскотяваме,….дори и в черквата понякога плача пред Бог за това че допуска това беззаконие в родината ми….
Разбирам заслужавам си го, -ама няма ли край веке Боже?……
-Няма ли милост за България, за доброто?
@ПАВЛЕ, добре дошъл, че се притесних!
А като казах за партията на предводителя на словашките рубладжии Фицо СМЕР- то уйдисва и да разшифроваме (и на български за майтап абревиатурата): Словашки Мутри за Евроазиатско Развитие!:)) Пък дали няма някой общ режисьор, как вы думаете, друзья?
И аз благодаря на СИЯ ( и на Иво Инджев, разбира се ). Руснаците направиха филм “България умира тихо”, а повече им отива да направят филм “Русия умира с гръм и трясък и иска да повлече и другите”. И Кончаловски го казва.
Г-н Райков, Благодаря за постинга!
Интересно е да се отбележи дейността на двамата архимандрити. Нека и новите демократи го прочетат.
Архимандрит Николай е обявен за „поклонник на Хитлер”, защото в статията си „Две системи – два свята”, публикувана в сп. „Идеи и дела”, г. I, от 1943 г., пише: „В продължение на 23 години Русия е опитно поле за прилагане на болшевишката идеология. Лозунгите, в името на които бе извършена революцията – свобода, братство, равенство, бяха безсрамно профанирани… Оръжието на болшевизма е омразата.”
Вината на архимандрит Стефан е също в антиболшевизма. Във в. „Търновски епархийски вести” той пише: „Сталин потиска светата руска земя много по-жестоко, отколкото Иван Грозни и татарските ханове.”
Чудесен анализ! Благодаря на г-н Иво Инджев! Благодаря и на почти всички коментиращи! Нямам възможност да пиша, но не мога да приключа деня без да изчета на един дъх брилянтните текстове на автора, както и постовете на коментаторите-съмишленици!
Респект!
Вярно е писал архимандритът Николай, само дето принципно същото е писал още в края на 1921 година немският революционер-синдикалист Рудолф Рокер, чийто труд “Национализъм и култура” е бил номиниран за Нобелова награда в навечерието на Втората световна война.
Строго по темата ще дръзна да вангувам (думичка от рускоезични фруми, значението й е очевидно), че колкото и големи приказки да се изприказват, реално никой от Запада не иска Русия да се срути, по същата логика, според която не искаха да допускат фалити на едрите си банки, виновни за кризата – твърде са едри. Така и Русия, с която путиновата диктатура умело и здраво се срасна – твърде е голяма, пропадането й ще причини меко казано неудобства наблизо и надалеч.
Добре де, а как провалиха тогава СССР? Ами, не е било планирано. От СССР се искаше, спомнете си колко обичан от Запада беше Горбачов, единствено да приватизира икономиката си и да замести партийния държавен монопол с демократичнообразно баламосване на електорати. Западът не възразяваше партокрацията да се превърне в капиталистически елит, стига да може да си върти бизнес с него.
И, забравих, не очаквайте много от Меркел, тя си е комсомолска активистка, вижте й биографията. В крайна сметка, независимо от произхода си, елитите имат еднакви интереси, точно както е казвал Ботев преди 140 години.
Шаркан,за какво пишете Вие,какво е искал Запада от Горбачов,къде сте чел негоите изисквания. Горбачов напълно самосточятелно осъзна идиотизма на комунизма и го прекрати.Хич не му е било в задълженията той да приватизира икономиката.
За какъв капиталистически елит говорите? Това е абстрактна терминология.
Демократично баламосване на електорати-това пък какво е?
Г-н/жа Шаркан, имам един въпрос към вас – Защо й е на “партокрацията да се превърне в капиталистически елит”, след като всички средства за производство са и в ръцете?
Имат ТОТАЛна “икономическа”, “партийна”, “политическа”,….., т.н. ВЛАСТ.
Защо им е само “капиталистическа” власт, след като имат ТОТАЛна?
Защото в държавния капитализъм бюрократичната класа е зависима от висшето политическо ръководство, което е система близка до феодализма в Османската или Руската империи, султанът или императорът е висш собственик и може всеки момент да отнеме от издънилия се васал имота, титлата, живота без разследване, съд и присъда, без съобразяване с “обществено мнение”.
Фантазиите за “осъзналия се” Горбачов няма смисъл да коментирам.
Само още веднъж искам да подчертая, че болшевиките добре са баламосали всички АНТИКОМУНИСТИ, които вярват свято, че комунизмът е онова, което са измисляли и прилагали Маркс, Ленин, Троцкий, Сталин и далеч по-жалките им наследници. Но по определение комунизмът означава редица неща, които ЛИПСВАХА в съветската и съветскоподобните ДЪРЖАВИ, най-очевидното от които е, че комунизмът е БЕЗДЪРЖАВНО общество с ДРУГ ТИП ИКОНОМИКА, в която няма работодатели, докато в СССР държавата беше монополен работодател.
Останалото го четете у Бакунин и най-вече Кропоткин. Не четете Маркс, той изобрети усъвършенсван модел на капитализма, вдъхновил, освен болшевиките, също така и фашстите, и нацистите, и даже съвременните неолиберали.
Та ако има други въпроси КЪМ МЕН, задайте ги в блога ми, който лесно се намира с търсачка по ключовите думи “блог на шаркан” или “николай теллалов”
(опа, с товаришча Константин Теллалов нямам нищо общо, това не му е фамилия, а партиен псевдоним в чест на кримския българин, народоволеца Петър Теллалов, един от организаторите на атентата срещу цар Александър II; съмнителна чест, направо казано, бюрократ да носи фамилията на революционер, както преди няколко години окичиха православния империалист Солженицын с награда на името на Ботев, пфу).
Благодаря за вниманието
Струва си да спомена как се е родила ДЕМОКРАЦИЯТА;
В антична Атина аридтокрацията често си е патила от ТИРАНИ, пледставители на плебса, които правели военна кариера и с подкрепата на войската превземали властта, за да пресират аристократите в интерес на бедняците, демек популизмът, ама по-честен, не е от вчера; само че постепенно самочувствието на тирана расте, той се сродява с аристокрацията, продава й се и забравя за народа. Въпреки това, докато се опитоми, тиранът доста е безпокоял аристократите. И те измислили представителната демокрация, разделили се на партии за пред плебса, а плебсът се разделил на електорати, но за когото и да гласува, все аристократите са на власт, а плебеите са долу да плащат данъци (щото хазната все празна, въх колко АКТУАЛНО; и днес ни го казват, облечени в костюми за по няколко хилядарки) и да служат в армията кото да завладява нови пазари и ресурсни райони (и това е актуално).
Г-н/жа Шаркан, то и при капитализма има бюрокрация, която е зависима от висшето политическо ръководство!
Освен това властта на самата бюрокрация е многократно по-голяма при болшевизма, тя съществува заради самата власт, тя е олицетворение на властта.
Докато при капитализма самата бюрокрация е многократно по-малка, и с достатъчно орязани правомощия.
Само част от бюрокрацията е политическа, останалата е корпоративна. Но за народа това няма значение, храни до прсищане и двете.
Затова от гледна точка на анархизма, тоест теорията за общество на пряка демокрация и солидарна икономика, болшевизмът е просто държавен капитализъм; за този наш извод марсистките режими са гледали да ни унищожават преди всички останали свои врагове, както реални, така и измислени.
Изненадващото за марксистите е, че днешният капитализъм придобива черти на къснофеодалния абсолютизъм и отново актуални стават буржуазно-демократичните революции, които обаче завъртат историята в кръг, не водят до социален прогрес, а предвид технологичната мощ на днешната цивилизация това може да се окаже фатално за човечеството като биологичен вид. Останалата биосфера криво ляво ще се оправи и промени, но хората ще се превърнат във фосили.
Но и регресът на капитализма не бива да учудва, той е система, наследила всичко най-лошо от предишните формации, без да развие положителните страни на античността, набеденото за мрачно средновековие, а даже и някои моменти от младостта на самия капитализъм.
Знам, че звучи песимистично, но абсурдите от живота ни може би говорят за още по-катастрофално положение…
Ако се възползваме от аналитичния метод на Арнолд Тойнби (книгата е достъпна в електронната библиотека Читанка.инфо), ще видим, че сме изправени пред най-голямото предизвикателство, откакто ни има на Земята. И… нямаме достатъчно популярна идея как да реагираме адекватно на това предизвикателство. Според Тойнби, ако дадена цивилизация не намери отговор на предизвикателството, тя загива. Страшното е, че цивилизацията ни вече е глобална, тоест срутването ще повлече буквално всички човеци.
ШАРКАН, “корпоративна” бюрокрация?
Какво е това?
Всеки капиталист се стреми да намали разходите и да увеличи приходите си, т.е. да намали и администрирането на своят капитал.
Защото и загубите са си лично негови.
Но това не е така при държавният капитализъм , особено пък ако той е ТОТАЛен.
Освен това отделните “корпоративни” бюрокрации при частният капитализъм са КОНКУРЕНТНИ една на друга! Тоест те не служат на един и същи господар.
На всички е ясно , че болшевизмът е просто държавен капитализъм, дори без да е анархист!
И, за да не придобива частният капитализъм черти на къснофеодалния абсолютизъм, ролята за това е на държавата, която не трябва да е арбитър, а не да става КАПИТАЛИСТ, както частните капиталисти, защото се получава КОНФЛИКТ на интереси, които НЕ и дават право да се нарича вече арбитър.
Колкото за вредите нанесени на биосферата, СССР да не нанесе по-малко вреди от капиталистите?
Радиоактивните аварии, Чернобил, хищническият нефтодоби………, кога ли СССР си е помислял за термина “екоология”?